Решение по дело №245/2019 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 22 април 2019 г. (в сила от 22 април 2019 г.)
Съдия: Марина Иванова Мавродиева
Дело: 20192100500245
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 19 февруари 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

I-34

 

22.04.2019г., гр. Бургас

 

 

В    И М Е Т О    НА    Н А Р О Д А

 

БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, II- ро Гражданско отделение, I – ви въззивен граждански състав, в публично съдебно заседание, на двадесет и седми март две хиляди и деветнадесета година, в следния състав:   

 

   ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. КАРАСТАНЧЕВА

        ЧЛЕНОВЕ: Пламена ВЪРБАНОВА

                                                                       мл.с. Марина МАВРОДИЕВА

 

при секретаря Ани Цветанова, като разгледа докладваното от младши съдия Марина Мавродиева в.гр.д. № 245 по описа за 2019г. на Бургаски окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.  

Образувано е по въззивна жалба, подадена от „АКРИТОС ТТ“ ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. „Сливница“ № 2А, ет. 4, представлявано от управителя Ч. Т. Т. като дружество предоставящо услуга „професионален домоуправител“ на Етажна собственост с адрес гр.Б., жк.”С.”, бл.*, вх.*, чрез процесуален представител адв. Мариана Трифонова с адрес за връчване: гр. Бургас, ул. „Сливница“ № 2А, ет. 3 срещу Решение № 12/02.01.2019г. постановено по гр.д. № 4705/2018г. по описа на Районен съд Бургас.

Въззивната жалба е подадена в законния срок, срещу подлежащ на обжалване акт. Въззивникът поддържа, че решението на първа инстанция е неправилно. Сочи, че по делото били събрани доказателства, от които било видно, че ОС на ЕС било проведено законосъобразно като счита за неправилен извода на РС Бургас за нарушаване на изискването на чл. 16, ал. 5 от ЗУЕС- че в протокола от ОС не били посочени идеалните части от етажната собственост на всеки от присъстващите на ОС. Намира, че непосочването на идеалните части не води до нарушаване на процедурата и не е основание за отмяна на решението. Сочи, че смисълът на взетото решение следва от ограниченото право на ползване на всеки от етажните собственици да ползва общите части като чрез въведената такса се генерирали средства за поддръжката и управлението на общите части в сградата. Смята, че РС Бургас е преценил взетото решение за заплащане на такса за ползване на общи части по целесъобразност, каквито правомощия съдът няма, тъй като на основание чл. 40 ЗУЕС следвало да следи само за законосъобразността по свикване и провеждане на ОС.

Моли да се отмени решението на РС Бургас и да се отхвърли молбата на Т.Я. за отмяна на решението на Общото събрание на Етажната собственост от 29.05.2018г. със следното съдържание: “Въвеждане на такса за използване на общи части. Всеки, ползващ общо помещение от входа и не предоставя право на ползването й от другите собственици на етажа и ограничава достъпа до тях, следва да заплаща месечна такса. Тази такса ще се събира в общата каса за фонд “Ремонт и обновяване на входа“. Сумите са определени на предното събрание от собствениците. За стаите на етажите и между етажите таксата да е в размер на 2 лева. За стаите на етажите с преградена част от коридора да е в размер на 3 лева“.

Моли да му се присъдят направените съдебно-деловодни разноски за две инстанции.

Постъпил е отговор на въззивна жалба, с който въззиваемата моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение и да се потвърди решението на РС Бургас. Оспорва се становището, че съдържанието на протокола съответства на разпоредбата на чл. 16, ал. 5 ЗУЕС. Намира за незаконосъобразни твърденията, че с взетото решение ще се генерират средства за поддръжка и управление на общите части на входа, тъй като били налице данни, че целият блок бил ремонтиран и обновен и не били нужни средства за ремонт и поддръжка, а се целяло постигане на незаконосъобразен резултат – изоставяне ползването на частите. Счита, че съдът не се е произнесъл по целесъобразността на взетото решение, а преценката е изцяло по неговата законосъобразност – дали взетото решение е в компетентността на ОС на ЕС. Аргументира незаконосъобразност на решението на ОС и с чл. 60, ал. 1 КРБ като счита, че въвеждането на такси е правомощие на публичните администрации.

Моли да се потвърди решението на първа инстанция.

В съдебно заседание представителят на жалбоподателя поддържа въззивната жалба, ответникът – оспорва въззивната жалба, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна, както и представя доказателства за сторени от него разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, по вътрешно убеждение, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

РС Бургас е сезиран с искова молба от Т.Я., с която моли за отмяна на решение на ОС на етажните собственици на вход *, бл. * в гр. Б., к-с С., проведено на 29.05.2018г. Счита, че ОС на ЕС не може да приема решение, с което да въвежда такса за ползване на общи части, отделно не било свикано по законоустановения ред, не била спазена процедурата по провеждане на Общо събрание, излага подробни аргументи за незаконосъобразност.

Постъпил отговор на исковата молба, с който Етажна собственост с адрес гр. Б., ж.к. С., блок *, вход * чрез „Акритос ТТ“ ООД, представлявано от адв. Мариана Трифонова оспорват иска. Счита, че решенията на проведеното Общо събрание са взети валидно. Сочи, че решението е взето на основание чл. 11, ал. 1, т. 5 ЗУЕС, тъй като се определя такса за ползване на общи части, което попада в компетентността на ОС. Поводът за вземане на решението бил, че много от етажните собственици използват общи части за собствени нужди, ограничавайки правото на живущите да ги ползват. Счита, че ОС е проведено при спазване на процедурата за подготовка и обявяване, както и за действията след провеждането и обявяване на протокола. Моли искът да се отхвърли.

Представено е извлечение от СВ Бургас, от което се установява, че ищцата е собственик  на обект в сградата гр. Бургас, к-с С., бл. 5, вх. 3.

Представена е покана за свикване на ОС на ЕС с адрес гр. Б., к-с С., бл. *, вх. * на 28.05.2018г. от 19 часа като е предвидено при липса на кворум в 19 часа, равняващ се на 67% от идеалните части от общите части на сградата, събранието да се проведе един час по-късно съгласно ЗУЕС, от 20 часа, в случай, че присъстват представители на обекти с 33% идеални части от общите части на сградата. При липса на кворум в 20 часа, събранието да се проведе на следващия ден 29.05.2018г. от 19 часа. В дневния ред е предвидено вземане на решение за заплащане на използваните от някои живущи общи помещения и общи части от ЕС.

Видно от протокол от 17.05.2018г. в 11 часа обявата за свикване на ОС на ЕС е залепена на видно място (външното табло) от управителя Д. в присъствие на свидетел – Д. П.

Представен е протокол от проведено на 28.05.2018г. Общо събрание на собствениците на етажна собственост с адрес: гр. Б., к-с С., бл. *, вх. *, заедно със списък на присъствалите и гласували собственици. Посочено е, че са присъствали 12 собственици и тъй като не бил налице нужния кворум за провеждане на събранието, то е отложено за след 1 час по предварително обявения дневен ред. След един час на събранието са присъствали 14 собственика, който кворум също не бил достатъчен, поради което събранието е отложено за следващия ден на същото място и час – 29.05.2018г. от 19 часа пред входа на блока. Представен е списък на присъствалите и гласували на Общо събрание собственици проведено на 28.05.2018г. от 20,00 часа. Регистрирани за участие за 14 собственика, но подпис са положили 11.

Представен е протокол от проведено на 29.05.2018г. ОС на собствениците на етажната собственост като е посочено, че присъстват 15 собственика, които са регистрирани по списък на присъстващи. Съгласно списъка обаче подпис, са поставили 12.  С 11 гласа било прието решение „всеки, използващ общо помещение на входа и не предоставя право на ползването й от другите собственици на етажа и ограничава достъпа до тях да заплаща месечна такса. Тази такса ще се събира в обща каса на фонд “Ремонт и обновяване на входа“. Сумите са определени на предходно събрание от собствениците. За стаите на етажите и между етажите таксата да е в размер на 2 лева. За стаите на етажите с преградена незаконно част от коридора да е в размер на 3 лева.“

Представен е протокол от 02.06.2018г., съгласно който Ц. Д. в присъствие на свидетеля Ц. Д. залепила на видно място (външното табло) протоколи от проведено ОС на ЕС от 28.05.2018г., проведено при условията на чл. 15 ЗУЕС на 29.05.2018г. На 02.06.2018г. е залепено и съобщение, че протоколът от проведеното ОС на ЕС е залепен на видно място.

Представен е протокол от ОС на ЕС, проведено на 05.09.2017г., съгласно който е прието решение и за домоуправител е избрана Ц. В. Д., което решение е вписано в публичен регистър на сградите в режим на етажна собственост при Община Бургас съгласно писмо л. 72.  Ц. Д. като представител на ЕС сключила договор за предоставяне на услуга „Професионален домоуправител“ с „Акритос ТТ“ ООД.

Представена е книга на собствениците в жилищната сграда в режим на етажна собственост, намираща се в гр. Б., к-с С., бл. *, вх.*.

По делото са събрани гласни доказателства като от разпита на свидетелите Г. и П. се установява, че поканата за свикване на Общо събрание е била надлежно поставена на табло за съобщения, възпроизвеждат се обстоятелства от провеждането на ОС. Двамата свидетели, както и св. Н. сочат, че поради липса на кворум събранието било отложено за следващия ден. Свидетелят Д. сочи, че е присъствал на събрание на 29 май 2018г., но не останал с впечатление, че е прието решение, касаело се за наем на общите части, потвърждава, че е имало залепено съобщение за събранието. В присъствения списък на събранието обаче било записано името на баща му, а той не се подписал, защото никой не му предоставил да се подпише. От показанията на свидетеля С. се установява, че тя живее в сградата, в апартамент, собственост на баща й, но присъствала на проведено ОС на ЕС на 28.05.2018г. и 29.05.2018г. като била избрана за протоколчик. Протоколите записвала на ръка, а след това се напечатвали от домоуправителя на компютър, секретарят прочитал напечатаното и подписвал, ако е съгласен. След изготвяне на протокола домоуправителят минавал през апартаментите, за да събере подписите. Сочи, че на събранието присъствали лица, които не са собственици, но вероятно са били упълномощени като не знае дали са представени пълномощни. Разпитан е домоуправителят на входа Ц. Д., която сочи, че там където липсва подпис на списъка на присъстващ, лицата са отказали да подпишат, когато е събирала подписите. Показанията на св. Д., че поканата е залепена 3-4 дни преди събранието и тези на св. Н., че не е виждала залепена поканата не могат да бъдат споделени, тъй като не се подкрепят от останалите събрани доказателства. Свидетелите Г. и П. сочат, че поканата за свикване на Общо събрание е била надлежно поставена на табло за съобщения като доказателство за това са и представените писмени доказателства – протоколи, които не са оспорени по предвидения за това ред.

РС Бургас е приел, че протоколът от Общо събрание не отговаря на изискванията на чл. 16, ал. 5 ЗУЕС, не е записано какви са идеалните части от етажната собственост и затова не може да се проконтролира дали решението е прието с нужното мнозинство. Освен посоченото е приел, че решението противоречи и на материалния закон, тъй като взетото решение не е част от правомощията на ОС на ЕС.   

За сведение пред въззивна инстанция е прието писмо от Община Бургас за извършена проверка и констатирани преустройства на общи части от сградата без решение на ОС.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата. Решението на РС Бургас е валидно и допустимо. Този състав като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира, че РС Бургас правилно е установил фактите по делото като изложените от него мотиви относно неспазване на процедурата за провеждане на Общо събрание на ЕС се споделят и от този състав на ОС Бургас, поради което на основание чл. 272 ГПК препраща към тях.

По изложените във въззивната жалба оплаквания съдът намира за нужно да посочи, че правомощията на съда по чл. 40, ал.1 от ЗУЕС са ясно дефинирани - отмяната на решението на етажната собственост може да се иска при нарушаване на процедурата и при неспазване на императивни правни норми. В разпоредбата на чл. 40 ЗУЕС е предвидено потестативно право, с което всеки собственик на обект в етажната собственост може да се защити срещу решения на общото събрание на етажната собственост. Ответникът следва да установи пълно и главно, че решението е взето при надлежно свикано и проведено общо събрание, както и че взетото решение не противоречи на императивни материалноправни норми или на правилника за вътрешния ред в ЕС.

Чл. 16 ЗУЕС подробно разписва процедурата за провеждане на ОС на ЕС като изискуемото съдържание на протокола е нормативно установено в ал. 5 на същия текст - датата и мястото на провеждането на общото събрание, дневният ред, явилите се лица и идеалните части от етажната собственост, които те представляват, номера на самостоятелния обект, начина, по който са гласували лицата – "за", "против" или "въздържал се", техен подпис, същността на изявленията, направените предложения и приетите решения. Съдържанието на протокола е уредено с императивна правна норма  като законът не предвижда възможност за отклоняване от нея и липсата, на който е да е било реквизит опорочава процедурата по провеждане на Общо събрание. В случай, че е налице това съдържание на протокола, той съставлява свидетелствуващ документ, установяващ извършените от общото събрание действия и взетите решения (така Решение № 8/24.02.2015г. по гр.д. № 4294/2014г. I ГО на ВКС).

В случая в протокола от проведеното ОС не са посочени притежаваните от собствениците идеални части.  Съдържанието на представената книга на собствениците не се ползва с обвързваща съда доказателствена сила, а от въззивника не са ангажирани доказателства, от които да се направи извод за притежаваните от явилите се лица идеални части от общите части на сградата. Отделно от посоченото от показанията на свидетелите се установява, че на събранието са присъствали пълномощници, за представителната власт, на които не са налице доказателства. Свидетелят Д. сочи, че в списъка било посочено името на баща му, но на събранието присъствал той, а по делото липсват доказателства за упълномощаване за представителство на ОС. Съгласно чл. 14, ал. 5 ЗУЕС участието на пълномощник се отразява в протокола на общото събрание, а копие от пълномощното се прилага към него.  Не може да се пренебрегне и обстоятелството, че в присъствените списъци са посочени като присъстващи лица, които не са положили подпис – с подписа си в графата присъствал лицето удостоверява присъствието си на събранието с оглед преценката за наличие на кворум. В този смисъл не могат да се възприемат показанията на св. Д., че няма подписи в протокола, тъй като лицата са против решението, гласуването се отбелязва в отделна графа като липсата на подпис като присъстващ не може да доведе до извод, че собственикът е присъствал на събранието и на ОС са представени съответните идеални части от общите части на сградата.

По изложените съображения правата на етажните собственици са нарушени, събранието е проведено при неясен кворум, липсата на посочване на представените на събранието идеални части препятства изобщо съдебната проверка за законосъобразност на взетите решения. Ето защо този състав също намира, че не е била спазена процедурата за провеждане на ОС и затова решението на ОС на ЕС следва да бъде отменено. Предвид неспазената императивна правна норма относно процедурата за провеждане, този състав намира, че не следва да се обсъждат останалите съображения относно материалната законосъобразност на решението. Само за пълнота по изложеното във въззивната жалба, следва да се посочи, че РС Бургас не се е произнесъл по целесъобразност на взетото решение. Съдът е изложил изцяло мотиви по неговата законосъобразност като е намерил, че приетото решение не попада в компетентността на Общото събрание.

Ето защо този състав счита, че решението на РС Бургас следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.

 На основание чл. 81 ЗЗД съдът дължи произнасяне и по разноските. Предвид оставянето без уважение на въззивната жалба и потвърждаване на решението на РС Бургас, право на разноски има въззиваемата  съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК. Представен е списък по чл. 80 ГПК, съгласно който въззиваемата е сторила разноски е размер на 300 лева по договор за правна защита и съдействие за изготвяне на отговор на въззивна жалба без явяване в съдебно заседание, което съгласно договора е заплатено изцяло в брой като договорът служи като разписка за заплатената сума. Представен е протокол, с който отговорът на въззивна жалба е предаден на въззиваемата. Ето защо етажната собственост следва да бъде осъдена да заплати на въззиваемата сторените по делото разноски в размер на 300 лева.

На основание чл. 280, ал. 3, т. 2 от ГПК предвид обстоятелството, че се касае за иск с правно основание  чл. 40 от ЗУЕС настоящото решение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Воден от горното, Окръжен съд Бургас

 

РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 12/02.01.2019г. постановено по гр.д. № 4705/2018г. по описа на Районен съд Бургас.

ОСЪЖДА Етажна собственост на сграда с адрес гр.Бл, ж.к. „С.”, бл.*, вх.*, чрез „АКРИТОС ТТ“ ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. „Сливница“ № 2А, ет. 4, представлявано от управителя Ч. Т. Т. да заплати на Т.П.Я. ЕГН ********** сумата в размер на 300 лева (триста лева) разноски пред въззивна инстанция.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

          ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                 2. мл.с.