Р Е Ш Е Н И Е
гр. София,
26.02.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, І-17 състав, в открито съдебно заседание на дванадесети
февруари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като разгледа докладваното от съдията гр.
д. № 9361 по описа на съда за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е образувано по предявени от С.Л.П. и Ю.З.П.
срещу З. „Б.и.“ АД искове за заплащане на суми в размер на по 150 000 лева,
представляващи обезщетения за неимуществени вреди от настъпила при ПТП на 18.11.2018
г. смърт на техния син З.С.П., ведно със законните лихви от 20.02.2019 г. до
окончателното изплащане.
Ищците твърдят, че на 18.11.2018 г. около 18.40 ч.
л.а. „БМВ“, модел „Х5“ с ДК № ******, управляван от Г.Г.К.се движил по бул. „П.
Ю. Тодоров“ в гр. София в посока от ул. „Х. Ибсен“ към ул. „Нишава“. В района
на бл. 3 водачът Г.К.нарушил правилата за движение по пътищата и блъснал
пресичащия на пешеходна пътека З.П.. Пострадалият починал поради получени от
него несъвместими с живота травми.
С.П. и Ю.П. твърдят, че са родители на З.П. и
преживявали тежко смъртта на сина си. Приживе отношенията им се основавали на
взаимна привързаност, обич и уважение. З.бил тяхна морална подкрепа и им
оказвал материална помощ. След кончината на сина им ищците изгубили смисъла на
живота си, изпаднали в силен стрес и дълбока депресия. Изпитвали непрекъсната
тъга, потиснатост и вътрешна опустошеност.
За управлявания от виновния водач Г.К.автомобил имало
сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
при ответното дружество.
На 20.02.2019 г. сезирали З. „Б.и.“ АД с претенции за
определяне и заплащане на застрахователни обезщетения. С писмо от 11.03.2019 г.
ответникът отказал да определи и изплати застрахователни обезщетения, поради
което молят съдът да осъди ответника да им заплати по 150 000 лева
обезщетения за неимуществени вреди, ведно със законните лихви от 20.02.2019 г.
до окончателното изплащане.
Ответникът е подал отговор, в който оспорва размерите
на предявените искове като прекомерно завишени.
Съдът, след
като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства,
прие за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявени са субективно активно и обективно
съединени искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ.
Предпоставка
за допустимостта на иска е предявяване на претенцията пред застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, по аргумент от чл.
432, ал. 1, in fine. В случая е безспорно, че ищците са предявили
претенциите си пред ответното дружество на 20.02.2019 г.
Предявените
искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ се основават на сключен договор
за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите между собственика на
л.а. „БМВ“, модел „Х5“ с ДК № ****** и З. „Б.и.“ АД. Наличието на валидно
застрахователно правоотношение за водачите на л.а. „БМВ Х5“ и ответника към 18.11.2018
г. е обстоятелство, което е признато за безспорно между страните с определение
от 03.11.2020 г.
Следва да
са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД.
С влязла в сила на 01.07.2020 г. присъда по НОХД № 524/2020
г. по описа на СГС, НО, 3 състав Г.Г.К.е признат за виновен в това, че на
18.11.2018 г. около 18:40 ч. в гр. София, при управляване на лек автомобил -
марка „БМВ”, модел „Х5”, с ДК № ******
по пътното платно на бул. „П. Ю. Тодоров“ с посока на движение от ул. „Хенри
Ибсен“ към ул. „Нишава“ в района на бл. № 3, приближавайки обозначена пешеходна
пътека върху пътното платно на бул. „П. Ю. Тодоров“, нарушил правилата по ЗДвП,
както следва: чл. 119, ал. 1 от ЗДвП: „При приближаване към пешеходна пътека
водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на
пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта
или спре“, като водачът на лекия автомобил - марка „БМВ”, модел „Х5”, с ДК № ****** Г.Г.К.не пропуснал преминаващия по обозначена
пешеходна пътека на бул. „П. Ю. Тодоров“ от дясно на ляво спрямо посоката на
движение на автомобила пешеходец З.С.П., като не намалил скоростта и не спрял,
като реализирал ПТП с П. и по непредпазливост причинил смъртта му -
престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „б”вр. чл.
343, ал. 1, б. „в“ вр. чл. 342, ал. 1,
пр. 3 от НК.
Съгласно
нормата на чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда е задължителна за граждански
съд относно извършването на деянието, неговата противоправност и виновността на
дееца. В този смисъл съдът приема за осъществени всички елементи от фактическия
състав на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД.
Функционално
обусловена и тъждествена по обем с отговорността на делинквента е отговорността
на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,
който дължи да заплати обезщетение за претърпените от увреденото лице
имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от
увреждането.
Обезщетението
за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост (чл. 52 от ЗЗД).
С.Л.П. и Ю.З.П. са съответно баща и майка на
З.С.П., видно от удостоверение за наследници изх. № 2546/23.11.2018 г. на СО,
район „Триадица“. Ищците са сред най-близките родственици – възходящи на пострадалия
при ПТП на 18.11.2018 г. З.П..
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост (чл. 52 от ЗЗД). Понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно,
а обхваща преценката на конкретни обстоятелства, които съдът следва да
съобрази при определяне размера на обезщетението. Сред тях са възрастта и
социалното положение на починалия, отношенията му с близките, които търсят
обезщетение за причинените им неимуществени вреди и др.
От събраните
по делото гласни доказателства – разпит на свидетеля Д.Г., се установи, че
отношенията на пострадалия З.с родителите му са били изключително близки. Той
бил първородното им дете и тяхна единствена радост и подкрепа след смъртта на
по-малкия им син през 2001 г. Благодарение на З.ищците успели да се
съвземат от сполетялата си загуба. Дори и след като създал свое семейство синът
им непрекъснато се грижил за тях. От своя страна те също го подкрепяли, като
отстъпили по-голямо свое жилище, което да обитава със съпругата и детето си.
Когато се налагало, З.ги водел в
болници, особено след смъртта на брат му.
По характер пострадалият бил всеотдаен,
отзивчив и имал много приятели. З.бил опора и за баба си и дядо си, които също
преживявали трудно внезапната му кончина.
Ищците трудно се справяли с обзелата ги
мъка. Затворили се и не общували с никого. Престанали да се събират по
празнични поводи с близки и роднини, а единствено на помени и при посещения на
гробища.
С. и Ю. носели изключително траурно
облекло. Приемали медикаменти, за да уталожат болката си, но изгледи да се
справят с нея засега липсвали.
З.П. е бил опора за родителите си и липсата
му им се е отразила в силно негативна насока. Внезапната загуба на единствения
им син предизвиква трудно преодолима психическа травма. Пострадалият е бил на 42 години, в добро здравословно
състояние и опора не само за членовете на семейството, което е създал, но и за
родителите си и своите баба и дядо. Внезапно ищците са се оказали лишени от
радостта, грижите и обичта, с които ги е дарявал синът им; от неговата морална
и материална подкрепа й.
Загубата на дете е трагично събитие в живота на всеки
човек, съпътствано с трудно преодолим стрес и безутешност от липса, която не
може да бъде запълнена по никакъв начин.
Стресът от внезапната загуба на единственото дете е неизмерима
и трудно може да бъде преодоляна. Към момента и за в бъдеще ищците ще търпят
страдания, които не могат да бъдат възмездени.
При съобразяване на установените по делото близки
отношения между ищците и техния син и съобразявайки се с принципа на
справедливост, съгласно чл. 52 от ЗЗД съдът счита, че обезщетенията следва бъдат
определени в размер на по 120 000 лева.
За
горниците до 150 000 лева исковете подлежат на отхвърляне.
Съгласно
чл. 497, ал. 1 от КЗ, застрахователят дължи законната лихва за забава върху
размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в
срок считано от по-ранната от двете дати: изтичането на срока от 15 работни дни
от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3 от КЗ или изтичането
на срока по чл. 496, ал. 1 от КЗ, освен в случаите, когато увреденото лице не е
представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3
от КЗ.
Установява
се, че с молба от 20.02.2019 г. ищците са приложили констативен протокол за ПТП
и са посочили банкови сметки, по които да им бъдат заплатени обезщетенията. С
други писмени доказателства от значение за определяне и изплащане на
застрахователно обезщетение ищците не са разполагали и следователно
застрахователят е дължал произнасяне. Според чл. 106, ал. 5 от КЗ, не се
допуска изискване на доказателства, с които ползвателят на застрахователната
услуга не може да се снабди поради съществуващи нормативни пречки или поради
липсата на правна възможност за осигуряването им, както и на такива, за които
може да бъде направена разумна преценка, че нямат съществено значение за
установяване на основанието и размера на претенцията и целят необосновано
забавяне и удължаване на процедурата по уреждане на претенцията.
Нещо
повече, дори и след като в хода на настоящото производство е налице влязла в
сила присъда, застрахователят не е определил, нито изплатил на ищците
обезщетения. Поради това, съдът приема, че след изтичане на 15-дневният срок за
произнасяне на 13.03.2019 г., ответникът дължи законни лихви върху сумите от 120 000
лева, считано от 14.03.2019 г. до окончателното им изплащане.
На ищците е оказана безплатна правна помощ,
като в първоинстанционното производство те са били представлявани от адвокат.
Определено върху стойността на материалния интерес, дължимото съгласно чл. 7,
ал. 2, т. 5 от Наредба № 1/2004 г. адвокатско възнаграждение възлиза на сумата
от 10 872 лева. Съразмерно на уважената част от исковете, на адв. С. Д. се
дължи хонорар на обща стойност 8 697.60 лева.
Процесуалният представител на ищците е
направил възражение за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско
възнаграждение в размер на 11 250 лева. Възражението е основателно.
Минималният размер на хонорара е 10 872 лева с ДДС. По делото е проведено
едно съдебно заседание, в което е разпитан свидетел. Спорът не се отличава с
фактическа и правна сложност, поради което липсва основание за присъждане на
хонорар над минимума по Наредба № 1/2004 г. Съобразно отхвърлената част от исковете,
на ответника се дължи хонорар на стойност 2 174.40 лева.
Тъй като ищците са освободени от заплащане
на държавна такса, на основание чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК, ответникът дължи на
заплати по сметка на СГС сумата от 9 600 лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, З.
„Б.и.“АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** да заплати на С.Л.П.,
ЕГН **********, с адрес *** сумата от 120 000 лева, представляваща обезщетение
за неимуществени вреди от загубата на неговия син З.С.П., починал при ПТП на 18.11.2018
г., ведно със законната лихва от 14.03.2019 г. до окончателното изплащане, като
отхвърля иска за горницата до пълния предявен размер от 150 000 лева и за
законна лихва за периода 20.02.2019 г. – 13.03.2019 г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, З.
„Б.и.“АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** да заплати на Ю.З.П.,
ЕГН **********, с адрес *** сумата от 120 000 лева, представляваща обезщетение
за неимуществени вреди от загубата на нейния син З.С.П., починал при ПТП на
18.11.2018 г., ведно със законната лихва от 14.03.2019 г. до окончателното
изплащане, като отхвърля иска за горницата до пълния предявен размер от 150 000
лева и за законна лихва за периода 20.02.2019 г. – 13.03.2019 г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, З.
„Б.и.“АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** да заплати по
сметка на СГС сумата от 9 600 лева, представляваща държавна такса по делото.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, С.Л.П.,
ЕГН ********** и Ю.З.П., ЕГН **********,*** да заплатят на З. „Б.и.“АД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление *** по 1 087.20 лева разноски за
производството.
ОСЪЖДА, на основание чл. 38, ал. 2
от ЗАдв. вр. чл. 78, ал. 1 от ГПК, З. „Б.и.“АД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление *** да заплати на адв. С.Д., с адрес *** сумата от 8 697.60
лева адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред САС с въззивна жалба
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: