№ 4312
гр. София, 14.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 105-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА
при участието на секретаря ДАНИЕЛА ПЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА
Административно наказателно дело № 20221110205889 по описа за 2022
година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д - чл. 63д от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН) /относимата
редакция към датата на образуване на производството/.
Образувано е по жалба на Т. С. С., ЕГН **********, срещу наказателно
постановление (НП) № 22-4332-006068 от 14.04.2022 г., издадено от началник
на група към СДВР, отдел „Пътна полиция“, с което на жалбоподателя на
основание чл. 179, ал. 2, вр. ал. 1, т. 5 от Закона за движението по пътищата
(ЗДвП) е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200
/двеста/ лева за нарушение на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 175, ал.
1, т. 5 от ЗДвП са му наложени „глоба“ в размер на 100 /сто/ лева и „лишаване
от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от два месеца за
нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП.
В жалбата се твърди, че атакуваното наказателно постановление е
незаконосъобразно. Жалбоподателят оспорва фактическите констатации и
правните изводи на административнонаказващия орган, като сочи, че не той, а
водачът на другия лек автомобил марка и модел „Ауди Q7“ с рег. № ..., който
се движел в лявата лента, е бил в нарушение, тъй като се отклонил надясно,
за да премине в друга пътна лента, и е засякъл автомобила, управляван от
жалбоподателя, който се намирал в дясната лента на пътното платно. Моли се
1
за цялостна отмяна на оспореното НП.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно прИ.ан, се явява лично и
моли за отмяна на обжалваното наказателно постановление.
Въззиваемата страна, редовно прИ.ана, не се явява и не изпраща
представител, като не взема становище по същество на делото.
След анализа на събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и взаимна връзка съдът прие за установена следната
фактическа обстановка:
На 14.02.2022 г., около 08:40 часа, в гр. София, в района на пътен възел -
бул. „България“ и Околовръстен път, след отбивката на бул. „България“
свидетелят С. И. управлявал лек автомобил марка и модел „Ауди Q7“ с рег. №
... в лявата част на пътното платно, с посока на движение към Околовръстен
път. Същевременно, в дясната част на пътното платно жалбоподателят Т. С.
управлявал своя лек автомобил марка и модел „Ауди А4“ с рег. № ... и
предприел маневра, свързана с отклонение в ляво по пътното платно, при
което настъпило съприкосновение между неговия автомобил и този,
управляван от свидетеля И.. Автомобилът марка и модел „Ауди А4“ с рег.
№ ... продължил движението си, като на Околовръстен път свидетелят И. го
настигнал и поискал от водача да съставят протокол за пътнотранспортното
произшествие. Водачът на лекия автомобил „Ауди А4“ обаче продължил
движението си и напуснал мястото. За случая св. И. сигнализирал на телефон
112 в 09:07 часа, като на място били изпратени свидетеля К. С. и ПД. -
полицейски служители при ОПП - СДВР, които установили щетите по
автомобила на св. С. И.. Свидетелят К. С. снел декларация от водача на лекия
автомобил марка и модел „Ауди Q7“ с рег. № ..., съставил протокол за ПТП с
бл. № 1795005 (рег. № 1906) от 14.02.2022 г. и изготвил схема на ПТП по
данни на св. И.. На същата дата за случая била изготвена и докладна записка
от ПД.. След извършена проверка в АИС - КАТ било установено, че
собственик на автомобила, участвал в ПТП, но напуснал произшествието, е
жалб. Т. С. С., който бил прИ.ан и на 18.03.2022 г. дал писмени обяснения по
случая.
Свидетелят А. С., на длъжност „младши автоконтрольор“ в ОПП -
СДВР, след като се запознал с писмените материали по случая, преценил, че
жалб. Т. С. е извършил две нарушения - на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП и на чл. 123,
2
ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП, поради което съставил против него акт за
установяване на административно нарушение (АУАН) сер. АД бл. № 143607
от 18.03.2022 г. за това, че на 14.02.2022 г., около 08:40 часа, в гр. София,
пътен възел - бул. „България“ и Околовръстен път, като водач на лек
автомобил „Ауди“ с рег. № ... и поради маневра, свързана с отклонение в ляво
по пътното платно, реализирал ПТП с лек автомобил „Ауди“ с рег. № ...,
намиращ се в ляво, след което не останал на местопроизшествието и не
уведомил органите на МВР по територия. Актът бил съставен в присъствието
на жалбоподателя и на двама свидетели, присъствали при съставяне на акта,
бил подписан от актосъставителя и двамата свидетели, а след това и връчен
на жалб. Т. С., който подписал акта без възражения. Такива не постъпили и в
срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
Въз основа на съставения АУАН било издадено и обжалваното
наказателно постановление № 22-4332-006068 от 14.04.2022 г. от началник на
група към СДВР, отдел „Пътна полиция“, с което на жалбоподателя на
основание чл. 179, ал. 2, вр. ал. 1, т. 5 от ЗДвП било наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева за нарушение на чл.
25, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП му били наложени
„глоба“ в размер на 100 лева и „лишаване от право да управлява моторно
превозно средство“ за срок от два месеца за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3,
б. „в“ от ЗДвП. Наказателното постановление било връчено на жалбоподателя
на 18.04.2022 г., като на 26.04.2022 г. пред наказващия орган била депозирана
жалбата срещу НП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена след
анализ на събраните по делото доказателства и доказателствени средства –
показанията на свидетелите А. С. С., К. С. С., С. В. И., два броя декларации,
скица на ПТП, протокол за ПТП, справка картон на водача, заверено копие на
Заповед № 513з-5073/21.07.2015 г. на директора на СДВР относно заеманата
от актосъставителя длъжност, заверено копие на Заповед № 8121К-
13180/29.10.2019 г. на министъра на вътрешните работи относно заеманата от
административнонаказващия орган длъжност, заверено копие на Заповед №
8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи относно
компетентността на актосъставителя и наказващия орган, писмо-справка от
Районен център 112 - София към Дирекция „Национална система 112“ при
МВР и един брой оптичен носител CD-R.
3
Съдът кредитира показанията на свидетеля А. С., който след
предявяване на АУАН заявява, че същият е съставен от него въз основа на
документи - декларация от свидетел - очевидец, скица и протокол за ПТП,
както и извършена от него справка относно собствеността на автомобила, с
който е реализирано произшествието. Показанията на този свидетел са
обективни и непротиворечиви, като кореспондират с останалия
доказателствен материал по делото.
Настоящият съдебен състав дава вяра и на показанията на полицейския
служител К. С., намирайки ги за обективни, логични, непротиворечиви и
подкрепени от останалите доказателства по делото. Свидетелят С. се е
отзовал на сигнала на св. И. за настъпилото ПТП, като в разпита си пред съда
заявява, че е изготвил скица и протокол за процесното ПТП по данни на
водача, останал на местопроизшествието. От показанията на този свидетел се
установяват и обстоятелствата, свързани с пътния участък, на който е
настъпил пътният инцидент.
Съдебният състав кредитира и показанията на свидетеля С. И., като ги
намира за обективни, последователни, логични и непротиворечиви,
намиращи опора в останалия доказателствен материал, в частност
декларация, попълнена от И., скица и протокол за ПТП, писмо-справка от
Дирекция „Национална система 112“ при МВР и оптичен носител CD-R,
съдържащ данни относно подадения от свидетеля сигнал, като няма
основание съдът да се съмнява в достоверността на показанията на този
свидетел. Последният е участник във въпросното ПТП и е подал сигнал за
него на телефон 112. Показанията на И. дават необходимата доказателствена
информация относно датата и мястото на извършване на процесните
нарушения, състоянието на пътния участък, механизма на настъпване на ПТП,
причинените щети на автомобила му, поведението на другия водач и
напускането на местопроизшествието от негова страна, подадения сигнал на
телефон 112 и пристигането на полицейски служители.
За правилното изясняване на фактическите обстоятелства по делото
служат и събраните писмени доказателства, надлежно приобщени по
съответния процесуален ред, и затова съставът на съда основа своите
фактически изводи и въз основа на посочените по-горе писмени
доказателства.
4
От протокол за ПТП с бл. № 1795005 (рег. № 1906) от 14.02.2022 г.
става ясно какви са материалните последици от реализираното ПТП - били
причинени видими щети в дясната странична част на лекия автомобил „Ауди
Q7” с рег. № ....
От справката картон на водача става ясно, че жалбоподателят има
извършени и други нарушение на ЗДвП.
Настоящият съдебен състав изгради своите фактически изводи и въз
основа на приложеното по делото веществено доказателство - оптичен
носител CD-R, съдържащ информация от деловодната система на телефон
112, с данни за обаждащия се с имена С. И. и данни за настъпило на
14.02.2022 г. ПТП без пострадал.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
Жалбата е подадена в рамките на 14-дневния срок за обжалване по чл.
59, ал. 2 от ЗАНН от процесуално легитимирано лице и срещу акт, който
подлежи на съдебен контрол, поради което същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е частично основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът е длъжен да
провери законността на обжалваното наказателно постановление, като в този
смисъл извърши проверка за спазването на материалния и процесуалния
закон, без да е обвързан от основанията, изложени в жалбата - арг. от чл. 314,
ал. 1 от НПК, вр. с чл. 84 от ЗАНН.
В изпълнение на това свое правомощие съдът служебно констатира, че
предвид разпоредбата на чл. 189, ал. 1 от ЗДвП и заповед № 8121з-
1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи АУАН е съставен от
компетентно длъжностно лице - св. А. С., заемащ длъжността „младши
автоконтрольор“ при ОПП - СДВР. Наказателното постановление също е
издадено от компетентен орган - началник на група при ОПП - СДВР, на
когото съгласно чл. 189, ал. 12 от ЗДвП и приложената заповед № 8121з-
1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи са делегирани права на
административнонаказващ орган по смисъла на чл. 47, ал. 2 от ЗАНН. И двата
процесуални документа са съставени в предвидените за това срокове и при
5
спазване на изискуемата се за тяхната валидност писмена форма. Налице е и
редовна процедура по съставяне и връчване на акта, както и връчване на
атакуваното НП.
По нарушението на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП (пункт първи от НП):
Разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП предвижда, че водач на пътно
превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като
например да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе
между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в
частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за
навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата,
трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението,
които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши
маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на
движение.
Безспорно и категорично установено по делото е обстоятелството, че на
процесните дата и време жалбоподателят Т. С. е управлявал автомобила си
марка и модел „Ауди А4“ с рег. № ... в района на пътен възел - бул.
„България“ и Околовръстен път, като след отбивката на бул. „България“ е
извършил маневра, свързана с отклонение в ляво по платното за движение,
без да се съобрази с положението, посоката и скоростта на движение на
намиращия се от лявата му страна автомобил „Ауди Q7“ с рег. № ...,
вследствие на което настъпило процесното пътнотранспортно произшествие.
Позиционирането на двата автомобила в момента на съприкосновението
между тях се установява и от констатираните видими щети по предната и
задната врата от дясната част на автомобила на св. И..
Твърденията на жалбоподателя, че вината за настъпилото ПТП била на
другия водач, който предприел маневра отклонение надясно по пътното
платно и „притиснал“ автомобила на жалбоподателя, са несъстоятелни и
изолирани. Самият жалбоподател в съдебно заседание заявява, че не си
спомня да е имало удар или съприкосновение между колите, като по неговия
автомобил нямало никакви материални щети. Съдебният състав счита, че
твърденията на жалбоподателя относно случилото се представляват
единствено защитна теза, която ако отговаряше на обективната
6
действителност, то вследствие на описаното в жалбата „притискане“ по
автомобила на С. несъмнено щяха да бъдат налице материални щети. В
случая констатираните щети по автомобила на св. И. отговарят напълно на
описания от него механизъм на настъпване на пътното произшествие, поради
което и съдът възприе неговата версия за случилото се като достоверна.
В тази връзка следва да се посочи, че разпоредбата на първата алинея на
чл. 25 на ЗДвП въвежда правило за предимство при извършването на маневра,
свързана с отклонение наляво по платното за движение, като водачът на
пътното превозно средство преди да започне маневрата е длъжен да се убеди,
че няма да създаде опасност за участниците в движението, които минават
покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното
положение, посока и скорост на движение. Иначе казано водачът, който
следва да извърши маневрата с автомобила, има задължение да се убеди, че
няма опасност за другите участници в движението, които минават покрай
него преди извършването на маневрата, която следва да извърши като се
съобразява с местоположението, посоката и скоростта им на движение.
Задължението в случая е било за водача Т. С., защото същият се е отклонил в
ляво по пътното платно, но в същото време покрай него е преминавал
автомобилът на свидетеля И., който се е движел направо в лявата част на
платното за движение и е следвало да бъде пропуснат от жалбоподателя
преди той да предприеме въпросната маневра. Още повече, че в този пътен
участък няма разделение на пътното платно, нито маркировка която да
забранява движението на два успоредни автомобила.
При тези съображения съдебният състав приема, че от обективна страна
жалбоподателят Т. С. е осъществил състава на административното нарушение
по чл. 25, ал. 1 от ЗДвП, защото на процесните дата, място и време е
извършил маневра, свързана с отклонение в ляво по платното за движение,
като е следвало да осигури предимство на водача на автомобила, който се е
движел в лявата част на платното и е минавал покрай него, тъй като
законовата норма го задължава преди маневрата да се убеди, че няма да
създаде опасност за другите участници в движението и да се съобразява с
тяхното местоположение, посока и скорост на движение. Законът
регламентира в такива ситуации на маневри при отклонение наляво по
платното за движение, предимството да е за автомобилите, които се движат
преди или след маневриращия водач, или преминават покрай него, т.е.
7
предимството е за водача на автомобила „Ауди Q7“ С. И.. Очевидно е, че
преди извършване на маневрата жалбоподателят не е съобразил поведението
си с положението на другия автомобил „Ауди Q7“, щом е настъпило
съприкосновение между неговия автомобил и този, управляван от св. И..
Съдът приема, че от субективна страна жалб. Т. С. е извършил
нарушението по пункт първи от НП виновно, при форма на вината
непредпазливост. Жалбоподателят, макар и да не е предвиждал настъпването
на общественоопасните последици (съприкосновението с другия лек
автомобил с водач св. И.) на деянието си, е могъл и е бил длъжен да
управлява автомобила си с оглед законовото изискване да се съобрази с
положението, скоростта и посоката на движение на останалите участници, и
да извърши маневрата по отклонение в ляво по платното за движение след
осигуряване на предимство на движещия се от лявата му страна друг
автомобил.
За да определи административното наказание, наказващият орган
правилно е съобразил разпоредбата на чл. 179, ал. 2, вр. ал. 1, т. 5 от ЗДвП,
която предвижда административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева за
лице, което поради неспазване на правилата за предимство (в случая по чл.
25, ал. 1 от ЗДвП) причини пътнотранспортно произшествие, ако деянието не
съставлява престъпление. Настоящият съдебен състав счита, че
доказателствените материали по делото установяват реализирането на състав
на административно нарушение по чл. 179, ал. 2, вр. ал. 1, т. 5 от ЗДвП, вр. чл.
25, ал.1 от ЗДвП, поради което правилно административно-наказващият орган
е приложил материалния закон, като е наложил предвиденото за това
нарушение административно наказание във фиксиран размер.
Относно нарушението на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП (пункт втори
от НП):
Разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП въвежда задължение
на водачите, участници в пътнотранспортно произшествие, при което са
причинени само имуществени вреди, ако между участниците в
произшествието няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, без
да напускат местопроизшествието, да уведомят съответната служба за
контрол на Министерството на вътрешните работи на територията, на която е
8
настъпило произшествието, и да изпълняват дадените им указания.
От анализа на цитираната разпоредба следва, че за съставомерността на
изпълнителното деяние на нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП е
необходимо да е настъпило ПТП, при което са причинени само имуществени
вреди, произшествието да е възприето от участниците в същото и между тях
да няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него. Изброените
предпоставки следва да бъдат налице кумулативно, за да бъде ангажирана
отговорността на нарушителя.
Съдът констатира, че по отношение на вмененото на жалбоподателя
нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП при съставяне на АУАН и
издаване на НП не са спазени изискванията на чл. 42, ал. 1, т. 4 и чл. 57, ал. 1,
т. 5 от ЗАНН, тъй като направеното описание на нарушението от фактическа
страна е неясно и същото не осъществява самостоятелен състав на
административно нарушение. В текста на съставения АУАН е посочено, че
жалбоподателят реализира ПТП, след което не остава на
местопроизшествието и не уведомява органите на МВР по територия. В
наказателното постановление досежно това нарушение е отразено, че при
наличие на разногласия относно обстоятелствата за ПТП водачът го напуска,
не уведомява службата за контрол, както и не изпълнява указанията й. В
случая съдът счита, че в АУАН не са описани правнорелевантните факти от
състава на нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП, свързани с
липсата на съгласие между участниците в ПТП относно обстоятелствата,
свързани с него. Не са изложени каквито и да било твърдения за другия
участник в ПТП - присъствал ли е на мястото на произшествието, търсен ли е
от жалбоподателя с цел постигане на съгласие относно обстоятелствата,
свързани с ПТП, осъществен ли е някакъв контакт между двамата водачи.
Следователно налице са обстоятелства, които не са включени във
фактическия състав на административното обвинение, поради което е
недопустимо с наказателното постановление да се въвеждат нови фактически
положения. Освен това, в наказателното постановление липсва фактическо
описание на твърдените разногласия между участниците в ПТП, а за да е
налице нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в” от ЗДвП категорично е
необходимо да не е постигнато съгласие между водачите на участвалите в
пътнотранспортното произшествие автомобили относно обстоятелствата,
свързани с него. В обстоятелствената част на НП изобщо не е описан и
9
резултатът от ПТП - дали при настъпването му на автомобилите са
причинени само имуществени вреди и какви, и/или има и пострадали хора.
Действително в АУАН е вписано, че от деянието са претърпени имуществени
вреди, описани в протокол, но това не санира допуснатото процесуално
нарушение, тъй като тези обстоятелства следва да са надлежно изложени в
описателната част и на акта, и на постановлението, а не да се извличат от
приложени по делото писмени доказателства. Както в АУАН, така и в НП е
абсолютно задължително нарушението да бъде описано достатъчно подробно,
точно и ясно, но в случая това не е сторено, поради което е ограничено
правото на защита на жалбоподателя да разбере фактическите параметри на
предявеното му административно обвинение, като съдът не може да замести
наказващия орган, допълвайки липсващото му изявление по горните въпроси
със свои фактически изводи. Ето защо, с оглед констатираните съществени
процесуални нарушения, оспореното наказателно постановление следва да
бъде отменено в частта по пункт втори като незаконосъобразно.
Въз основа на гореизложените мотиви съдът намира, че обжалваното
наказателно постановление следва да бъде отменено в частта му по пункт
втори (за нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП) поради
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и потвърдено в
останалата му част (по пункт първи - за нарушението по чл. 25, ал. 1 от
ЗДвП).
По делото не са претендирани разноски, поради и което съдът не дължи
произнасяне по този въпрос.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 5, вр. ал. 3, т. 2, вр. ал. 1 и чл.
63, ал. 9, вр. ал. 2, т. 5, вр. ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 22-4332-006068 от 14.04.2022
г., издадено от началник на група към СДВР, отдел „Пътна полиция“, в
ЧАСТТА, с която на Т. С. С., ЕГН **********, на основание чл. 175, ал. 1, т.
5 от ЗДвП са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 100
/сто/ лева и „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за
срок от два месеца за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП, като
незаконосъобразно.
ПОТВЪРЖДАВА наказателното постановление в останалата му част,
10
с която на основание чл. 179, ал. 2, вр. ал. 1, т. 5 от ЗДвП на Т. С. С., ЕГН
**********, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200
/двеста/ лева за нарушение на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП, като правилно и
законосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - София град, на основанията предвидени в НПК, и по реда на Глава 12 от
АПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11