Р Е Ш Е Н И Е
№……..…/…………..
Гр. София, 28.06.2017г.
Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-18-ти състав
в публично съдебно заседание на тринадесети юни през две хиляди и седемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИРОСЛАВА КАЦАРСКА
при участието на секретаря ТАНЯ ДИМЧЕВА и при участието на прокурора…..като разгледа т.д.№
6632 по описа за 2016г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 625 от ТЗ.
Молителят „К.Т.Б.”
АД е поискал откриване на производство по несъстоятелност на длъжника „П.К.”
ООД като твърди, че ответникът е в състояние на неплатежоспособност. Твърди се,
че ответникът има неплатени парични задължения към него, произтичащи от
търговска сделка, а именно по сключен на 16.05.2009г. договор за инвестиционен
банков кредит, последното плащане по който е на 25.06.2014г. Сочи, че за
вземането му е издадена заповед по чл. 417 от ГПК от СРС, 81 състав по ч.гр.д.№
59992/2015г. Твърди, че първоначално е образувано изпълнително дело при ЧСИ П.,
а после е прехвърлено на ЧСИ Тарльовски – към ОС –Пазардижик, но задълженията
не са изпълнени. Твърди, че има вземане в общ размер на 1 643 936,54
лв., както е уточнено по пера в молбата. Твърди, че длъжникът е спрял плащанията,
поради което претендира откриване на производство по несъстоятелност на
ответника. Претендира обявяване на неплатежоспособността на ответника с начална
дата – 31.12.2006г., както и при условията на евентуалност обявяване на
свръхзадължеността му.
Ответникът „П.К.” ООД не изразява становище по молбата, не е подал писмен отговор, редовно призован.
Съдът като обсъди доводите на страните поотделно и в тяхната съвкупност и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Съгласно сключения на 16.05.2009 г. между „КТБ” АД (н.) и „П.К.“ ООД договор за инвестиционен банков кредит банката е отпуснала на кредитополучателя инвестиционен банков кредит в размер на 2 000 000 лв. (два милиона лева) съгласно уговореното и при условията на договор за предоставяне на средства по програма за целево рефинансиране на търговски банки, сключен на 23.12.2008 г. между „КТБ” АД (н.) и „Б.Б.ЗА Р.” АД. Средствата по кредита за предоставени за закупуване на ДМА – машини и съоръжения. В т.8 от договора е предвидено кредитополучателят да заплаща на банката годишна лихва върху фактически ползваните суми от кредита в размер на 8 (осем) %, формиран от размера на лихвения процент по Договор за предоставяне на средства по програма да целево рефинансиране на търговски банки, сключен на 23.12.2008 г. между „КТБ” АД (н.) и „Б.Б.ЗА Р.” АД, плюс надбавка от 3 (три) пункта. Уговорено е и че банката има право едностранно да промени лихвения процент по кредита, в случай, че се промени лихвеният процент по договора между „КТБ” АД (н.) и „Б.Б.ЗА Р.” АД. В т.17.2. от договора страните са се споразумели, че издължаването на главницата по кредита в размер на 2 000 000 лв. да се осъществи чрез 84 месечни погасителни вноски, първата от които в размер на 23 770 лв., платима от 25.01.2012г., а останалите 83 месечни вноски в размер на 23 810 лв. всяка една от тях, платими на всяко 25-то число, считано от 25.02.2012г. до 25.12.2018г.
На 16.05.2009г. е сключен и представения на стр.23 и следващите от делото договор за особен залог, с който се обезпечават вземанията по договора за банков кредит чрез учредяване на залог върху движими вещи – машини и съоръжения съгласно Приложение №1 – опис, който също е представен.
Съгласно представеното заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК на 06.10.2015 г. банката е искала издаване на заповед за просрочена главница по процесния договор в размер на 234 423,18 лв. за периода 25.06.2014 г. до 22.04.2015 г.; 71 467,03 лв. - просрочени лихви върху редовна главница за периода 25.07.2014 г. до 25.03.2015 г.; просрочени лихви върху просрочена главница в размер на 15 492,05 лв. за периода от 25.07.2014 г. до 25.03.2015 г.; неустойка в размер на 10% годишно върху просрочената лихва съгласно т.13 от Договора - в размер на 3 450,69 лв. за периода от 25.07.2014 г. - 22.04.2015 г., или общо сума в размер на 324 832,95 лв. На 14.10.2015г. Софийски районен съд, 81 състав по гр.д. № 59992 от 2015 г. е издал заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК от 14.10.2015 г. и изпълнителен лист от 14.10.2015 г., с който е осъдил „П.К.“ ООД да заплати на „КТБ” АД (н.) сумата от 234 423,18 лв., - представляваща главница по договор за инвестиционен банков кредит от 16.05.2009 г., ведно със законната лихва за периода от 06.10.2015 г. до изплащане на вземането, просрочени лихви в размер на 71 467,03 лв. - за периода 25.07.2014 г. до 25.03.2015 г.; просрочени лихви в размер на 15 492,05 лв. за периода от 25.07.2014 г. до 25.03.2015 г.; неустойка в размер на 3 450,69 лв. за периода от 25.07.2014 г. - 22.04.2015 г.и 5 402,49 лв. – възнаграждение за юрисконсулт.
На стр. 44 е представена нотариална покана до ответника, с която банката го уведомява, че има описаните задължения, като просрочените такива за главница, лихви и неустойка са в общ размер на 324 832,95 лв., като ответникът е поканен да ги заплати в едноседмичен срок, като се съдържа изявление в поканата за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Нотариалната покана е оформена като връчена при условията на чл.47 от ГПК във връзка с чл. 50, ал.4 от ГПК, чрез залепване на уведомление на 23.10.2015г., считано от 05.11.2015г.
С писмо от 03.05.2017г. по делото е представено от НАП постановление за налагане на обезпечителни мерки, видно от което е наложен запор върху суми по банкови сметки в описаните банки, като запорът е за сумата от 1253,66 лв., която представлява публично вземане по изп. Дело № 22060023234/2006г. С молба от 26.04.2017г. са представени ГСС по чл. 92 от ЗКПО и балансите и отчетите за 2011г., 2012г. и 2013г., като е посочено, че за 2014г. и 2015г. не са подавани такива.
С писмо от 28.04.2017г. от СДВР – отдел „Пътна полиция“ съдът е уведомен, че са регистрирани 13 броя ППС на името на дружеството, а на 09.05.2017г. е входирано писмо от АВ-Служба по вписванията, че няма вписвания, отбелязвания и заличавания по партидата на ответника.
По делото е изслушано заключение на съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице В.Ц., което се кредитира от съда като дадено компетентно, безпристрастно и обективно. От заключението се установява, че дружеството е публикувало в Търговския регистър ГФО до 31.12.2011 включително, като от писмо на НАП с вх.№ 55272/26.04.2017 г. / стр.97 / е видно, че Дружеството е декларирало резултатите си от дейността си до 2013г. Декларации по чл. 92 от ЗКПО за финансовите 2014 г., 2015 г. и 2016г. не са подавани, поради което след 2013г. няма данни за извършваната от ответника дейност. Експертът не е извършил проверка на счетоводството на ответника, тъй като дружеството не е осигурило достъп до такава. Съгласно представените извлечения и справки в банката вещото лице сочи, че задълженията на ответното дружество към банката към 15.08.2016 г. са следните: 1 071 450 лв. (един милион седемдесет и една хиляди четиристотин и петдесет лева) – редовна главница за периода 22.04.2015 г. до 15.08.2016 г.; 234 423,18 лв.(двеста тридесет и четири хиляди четиристотин двадесет и три лева, осемнадесет стотинки) – присъдени вземания - главница за периода от 25.06.2014 г. – 15.08.2016 г.; 90 409,77 лв.(деветдесет хиляди четиристотин и девет лева, седемдесет и седем стотинки)–присъдени вземания - лихви и неустойки за периода от 06.10.2015 г. до 15.08.2016 г.; 50 313,17 лв. (петдесет хиляди триста и тринадесет лева, седемнадесет стотинки) - просрочени лихви върху редовна главница за периода от 27.04.2015 г. до 25.11.2015 г.; 166 330,78 лв. (сто шестдесет и шест хиляди триста и тридесет лева, седемдесет и осем стотинки)–просрочени лихви върху просрочена главница за периода от 27.04.2015 г. до 25.07.2016 г.; 10 714,50 лв. (три хиляди сто шестдесет и четири лева, седемдесет и една стотинки) – текущи лихви върху просрочена главница за периода 25.07.2016 г. до 15.08.2016 г.; 17 343,51 лв. (седемнадесет хиляди триста четиридесет и три лева, петдесет и една стотинки) – неустойка върху просрочена лихва за периода 22.04.2015 г. до 15.08.2016 г.; 2 951,63 лв. (две хиляди деветстотин петдесет и един лева, шестдесет и три стотинки) – дължими разноски по кредита за периода от 29.06.2015 г. до 15.08.2016г. Според експерта последно извършено погашение на задължения по договора за кредит е на 25.06.2014 г. в размер на 8 439,22 лева, погасяване на редовна лихва. В таблица на страници от пета до седма на заключението експертът подробно е посочил погасяванията по процесния кредит. Вещото лице е направил подробен анализ на данните по ГФО за период от 2006г. до 2013г., който е обстоен. От данните е видно, че от 2010г. е налице повишаване на краткосрочните задължения, които за 2009г. са били 86 хил. лв., а за 2010г. - 2129 х.лв., нараснали са следващата година, а към 31.12.2013г. са в размер на 1465 х.лв., като към същата дата краткотрайните активи, включващи вземания / 1503 / + парични средства / 10 х.лв./ са на обща стойност 1513 х.лв. Краткосрочните вземания са почти в същия размер като предходната 2012г., когато са отразени такива в размер на 1504 хил.лв. Няма данни за събираемостта на вземанията. В резултат на отразените счетоводно данни експертът в табличен вид е посочил следните показатели на ликвидност и финансова автономност по години:
|
|
2006 |
2007 |
2008 |
2009 |
2010 |
2011 |
2012 |
2013 |
|
КОЛ |
0,53 |
1,28 |
7,7 |
68,87 |
1,25 |
1,27 |
1,24 |
1,03 |
|
КБЛ |
0,53 |
1,28 |
7,7 |
68,87 |
1,25 |
1,27 |
1,24 |
1,03 |
|
КНЛ |
0,53 |
1,28 |
6,9 |
68,87 |
1,25 |
1,27 |
1,24 |
1,03 |
|
КАЛ |
0,03 |
0,008 |
0,008 |
18,37 |
0,01 |
0,02 |
0,02 |
0,006 |
|
КЗ |
129,5 |
10,45 |
0,16 |
0,54 |
12,86 |
11,03 |
4,37 |
6,11 |
|
КА |
0,007 |
0,09 |
6,13 |
2,19 |
0,07 |
0,09 |
0,23 |
0,16 |
Според експерта високите
стойности на коефициентите се дължат на вземанията на дружеството от свързани
предприятия и реализирани печалби от дейността, а специално тези за 2009г. са в
резултат от усвоения инвестиционен кредит и голямата наличност на парични
средства. Вещото лице сочи, че не може да се твърди, че това са реалните
стойности, тъй като не е имал възможност да извърши проверка за правилността на
отразяването на дълготрайни и краткотрайни активи, респективно задължения.
Видно от балансите на ответното дружеството, процесния кредит е отразен като
дългосрочен, а от приложените по делото доказателства, същият е станал изискуем
през 2015 г. Според експертът ако условно се приеме, че дружеството не е
упражнявало дейност след 31.12.2013 г. и стойностите на баланса се запазят, то
при изчисляване на ликвидността с включването на кредита като текущо задължение
общо в размер на 1 643 936
лева, то стойностите на показателите за обща ликвидност би бил 0,49, а за бърза ликвидност - 0,003.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Съгласно легалното определение в разпоредбата на чл.608 ал. 1 от ТЗ, неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни определен вид задължения, а именно парични задължения, породени от или отнасящи се до търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване или разваляне или последиците от прекратяването й, публични задължения /към държавата или общината/, свързани с търговската му дейност, а от 13.05.06г. - и частни държавни вземания. Молителят – кредитор следва да установи наличието на вземане срещу ответника – търговско дружество, както и състоянието на неплатежоспособност. Неплатежоспособността се предполага, когато длъжникът е спрял плащанията, но съгласно ал. 3 на чл. 608 от ТЗ неплатежоспособност може да е налице и когато длъжникът е платил или е в състояние да плати частично само вземанията на отделни кредитири. В тежест на длъжника е да обори презумпцията на чл. 608 ал. 2 от ТЗ, като това може да стане на базата на анализ на имуществено - финансовото състояние на предприятието му, от което да се изведе възможността да погасява задълженията си. При този анализ се използват различни икономически и финансови показатели, като водещи показатели при преценка състоянието на неплатежоспособност, тъй като то е свързано с възможността на длъжника да поеме плащанията си, са показателите за ликвидност, които се формират като съотношение между краткосрочните активи /всички или определена част от тях/ към краткосрочните или текущи задължения на предприятието. Съгласно константната практика на ВКС, включително и по чл. 290 от ГПК, а именно решение № 64/23.03.2010г. по т.д.№ 959/2009г., ІІ т.о. и др. в тежест на длъжника е да докаже, че е изпълнил задълженията си или че разполага с имущество, достатъчно за покриване на задълженията му без опасност за интересите на кредиторите, като докаже, че е платежоспособен и е в състояние да изпълни задълженията си, включително и към момента на тяхната изискуемост. По делото безспорно се установи, че ответникът е търговец и има неизплатени парични задължения към молителя по търговска сделка – договор за банков кредит. Съдът намира, че се установи и че ответникът е в състояние на неплатежоспособност, тъй като са налице данни, че е спрял плащанията поне спрямо кредитора-молител, доколкото след 25.06.2014г., когато е последното плащане на лихви по кредита, не са постъпвали плащания към банката. Наред с горното се установява по делото наличието и на другите две презумции за неплатежоспособност, приети с новата редакция на разпоредбата на чл. 608 от ТЗ, в сила от 03.01.2017г., а именно ответникът не е обявявал в Търговския регистър ГФО за периода след 2011г., което е повече от 3 години назад от датата на подаване на молбата за несъстоятелност, дори и пред НАП за период от 2013г. не са представяни счетоводни документи. Налице са и данни, че е образувано изпълнително дело за събиране на вземането на кредитора –молител по издаден изпълнителен лист, като и към момента няма данни същият да е удовлетворен. Не се установява от доказателствата точната дата на образуване на изпълнителното дело, но доколкото са налице данни, че такова е висящо преди образуване на настоящото дело, то изискваният от закона 6 месечен период безспорно е изтекъл. Предвид горното при наличието на горепосочените презумпции за неплатежоспособност, в тежест на ответника е да обори същите и ангажира доказателства, че може да удовлетвори кредиторите си с краткосрочни вземания без затруднения, което той не е сторил по делото.
При финансово-икономическия анализ на състоянието на ответното дружество се изследват показателите на ликвидност и финансова автономност, като се взима предвид, че краткотрайните активи на предприятието, за разлика от дълготрайните активи, които се използват за повече от един отчетен период /1 год./, участват еднократно в производствения процес и променят натурално - веществената си форма, при което за длъжника са налице текущи постъпления, които именно са източника за погасяване на краткосрочните /текущите/ задължения на едно нормално развиващо се предприятие. Следователно, водещи показатели при преценка състоянието на неплатежоспособност, тъй като то е свързано с възможността на длъжника да поеме плащанията си, са показателите за ликвидност, които се формират като съотношение между краткосрочните активи /всички или определена част от тях/ към краткосрочните или текущи задължения на предприятието. Краткотрайните активи се класифицират в 4-ри групи: материални запаси /материали, стоки и готова продукция/, краткосрочни вземания /с падеж до 1 год/, краткосрочни финансови средства /акции, облигации и др. подобни, закупени със спекулативна цел - т.е. за препродажба/ и налични парични средства, като групите освен по вида, се различават и по ликвидността на активите в тях. От икономическа гледна точка ликвидността представлява възможността един актив да се продаде веднага и то на справедлива пазарна цена или с малко отклонение от нея. С оглед отчитане на различната ликвидност на краткосрочните активи, при преценка на икономическото състояние на предприятието се формират 4-ри коефициента на ликвидност: на обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност. При коефициента на обща ликвидност се извършва съотнасяне на всички краткосрочни активи към краткосрочните пасиви /задължения/, докато при другите коефициенти на ликвидност се включват само определена група или сбор от няколко групи краткотрайни активи, очертани по-горе, но не всичките. Водещ показател за установяване на състоянието на неплатежоспособност на длъжника е коефициентът на обща ликвидност, отразяващ съотношението на всички краткотрайните активи към краткосрочните задължения. За норма при коефициента на обща ликвидност се приема, че следва да е «1», тъй като в този случай дружеството може да покрие своите текущи задължения с всички краткотрайни активи. В настоящия случай съдът намира, че следва да се възприеме алтернативен вариант на баланса и да се кредитират показателите на ликвидност, посочени в края на заключението на вещото лице, тъй като задълженията към банката-молител, макар и да са намерили счетоводно отражение, са дадени като дългосрочни, което е променено с оглед обявяването на банката в несъстоятелност и обявяването на кредита за предсрочно изискуем с представената нотариална покана, поради което възприемайки алтернативния вариант на баланс съдът намира, че коефициентът на обща ликвидност на ответника е под 1, а именно 0,49, а този на бърза ликвидност- 0,003. Ответникът не би могъл да удовлетвори и половината от кредиторите си с краткосрочни вземания, а с отразените и то последно към 31.12.2013г. парични средства от 10 хил. лева едва 0,003% от тях. Предвид горното съдът приема, че е налице състояние на неплатежеспособност и доколкото не се установяват временни затруднения, то е трайно, поради което искането на за откриване на производство по несъстоятелност е основателно.
По отношение
на началната дата на неплатежоспособността съдът следва да прецени същата
съобразно данните по делото. Последователно
в практиката си ВКС приема, че неплатежоспособността на търговец по смисъла на
чл. 608 ТЗ е обективно финансово състояние на длъжника и възможността му да
изпълни парично задължение по търговска сделка, което трябва да се прецени с
оглед цялостното му финансово състояние към момента на постановяване на съдебното
решение. В този смисъл са постановените от ВКС решения: Р. №64/9.ІІ.2005 г. по
гр.д. № 466/
Съдът е
постановил определение по реда на чл. 629б от ТЗ от 11.04.2017г., вписано в
книгата по чл. 634в от ТЗ на 12.04.2017г., с което са определени разноски за
привнасяне от кредиторите на ответника и е даден 14-дневен срок за внасянето им,
но такива не са привнесени. Няма и данни ответникът да има налични парични суми,
с които да покрие началните разноски за производството по несъстоятелност, а именно
възнаграждение на синдик и др. Действително към 31.12.2013г. по счетоводни данни
е посочено, че има вземания, включително и парични средства в размер на 10
хил.лв., но предвид изминалия период и липсата на проверка на счетоводството на
ответника от вещото лице, не може да се приеме, че към момента са налице
парични средства у длъжника, с които да се покрият началните разноски на
производството по несъстоятелност. Няма данни към момента на приключване на
устните състезания ответникът да има налично имущество, което да е
бързоликвидно и в състояние да покрие началните разноски по несъстоятелността,
поради което съдът намира, че следва да бъде постановено решение по чл. 632,
ал. 1 от ТЗ ведно със законните последици. Вярно е, че има описан недвижим имот
съобразно данните и ППС съобразно справка от СДВР- Отдел Пътна полиция, но за
да се стигне до осребряване на същите е необходимо изготвяне на списъци на
кредиторите, оценка и продан, което изисква налични парични средства, каквито
не са установени.
Воден от горното съдът
Р Е
Ш И:
ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на „П.К.“ ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, и ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНА Й ДАТА –31.12.2015г.
ОТКРИВА производство по несъстоятелност на длъжника „П.К.“ ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***.
НАЛАГА запор и възбрана върху имуществото на „П.К.“ ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***.
ОБЯВЯВА „П.К.“
ООД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление *** в несъстоятелност.
ПОСТАНОВЯВА прекратяване дейността предприятието.
СПИРА производството
по несъстоятелност.
Решението може да се обжалва в 7-дневен срок от
вписването му в Търговския регистър с въззивна жалба пред Софийски апелативен
съд.
Препис от решението да се изпрати незабавно на Агенцията по вписванията за вписване в Търговския регистър на основание чл.622 от ТЗ.
СЪДИЯ: