РЕШЕНИЕ
№ 260202
гр.Поморие, 22.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – Поморие, гражданска колегия, в открито
заседание на 07 юли през две хиляди двадесет
и първа година в състав:
СЪДИЯ: Ивайло Бъчваров
при
участието на секретаря Димитрина Симеонова, като разгледа докладваното от
районния съдия гражданско дело N 856 по описа
за
Производството е образувано по искова молба
от от ищеца „ЮБЦ “ЕООД със седалище и адрес на управление
в гр.София , чрез пълномощника адв.Г. от САК със съдебен адрес *** , против ответника С.М.А. ***. Твърди се, че на
01.03.2017 г. между „Българска телекомуникационна компания“
ЕАД със седалище и адрес на управление в гр.София и ответника бил сключен
договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги за кл. №15299922001, по
който му е предоставена услуга на мобилен номер .... при условията на тарифен
план VIVACOM i-Trafic с цена
на месечия абонамент 27,99 лв.. Твърди
се, че ответникът не изпълнил точно задължението си да заплаща предоставените
по договора услуги съобразно избрания тарифен план в предвидените за това
срокове за месеците април, май и юни 2017 г.. Твърди се, че вземането на „БТК“
ЕАД към ответника било прехвърлено на „С.Г.Груп“ ЕАД с договор за цесия от
16.10.2018 г., като последното дружество от своя страна с договор за цесия от
01.10.2019 г. , прехвърлило същото вземане на ищеца ЮБЦ “ЕООД. Твърди се ,че по
заявление на ищеца, за вземането срещу
ответника била издадена заповед №171/17.08.2020г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №377/2020 г. по описа на РС-Поморие,
която била връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК.
Иска се
да се приеме за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца
сумата 83.97 / осемдесет и три лева и 97ст./ - задължение по договор за предоставяне на
далекосъобщителна услуга, както и сумата 205.00 /двеста и пет/ лева - разноски по делото, за които суми е издадена заповед №171/17.08.2020г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №377/2020 г. по описа на
РС-Поморие. Претендират се и направените разноски в настоящото и заповедното
производство . Представя доказателства.
Предявеният
иск е с правно основание по чл.422 от ГПК, вр. с чл.79, ал.1 и чл.86 от ЗЗД.
Исковата молба
е приета за разглеждане от съда и препис от нея с приложенията е изпратен на особения
представител назначен на ответника, който в срока по чл.131 от ГПК е подал
отговор на иска. В отговора се оспорва иска като недоказан по основание и
размер, като се сочи, че цесията не е съобщена надлежно на длъжника.
По делото ищецът се представлява от процесуален
представител-адвокат, който не се явява в с.з. редовно призован. С писмено
становище депозирано до съда, поддържа исковата претенция на заявените в
исковата молба основания.
За ответника в
с.з. редовно призован се явява особен представител-адвокат, който поддържа
отговора и моли за отхвърляне на иска.
За да разреши така поставения спор съдът след като се запозна със становищата и исканията на страните, както и със събраните по делото доказателства, и като съобрази относимите законови разпоредби, прие следното:
По делото не е
спорно съществуването на облигационно правоотношение между „БТК“ЕАД и
ответника, възникнало на основание представения по делото договор за предоставяне на далекосъобщителни
услуги сключен на 01.03.2017г. между
ответника като абонат-потребител и „БТК“ЕАД
– мобилен оператор доставчик на услугата за кл. №15299922001. Съгласно договора сключен при общи условия на мобилния
оператор, последният се задължил да предостави на ответника услуга на мобилен
номер .... при условията на избран от него тарифен план VIVACOM
i-Trafic с цена на месечия абонамент 27,99 лв., като по делото
не е спорно доставянето на услугата чрез осигуряване достъп на абоната до
мобилната мрежа на оператора. Представени са и три броя фактури издадени както
следва: на 22.04.2017 г. за отчетния период от 22.03.2017 г. до21.04.2017 г. за
87,08 лв.; на 23.06.2017 г. за отчетен период от 22.05.2017 г.- 21.06.2017 г.
за 101,46 лв. и на22.07.2017 г. за отчетен период от 22.06.2017 г. до
21.07.2017 г. за 422,40 лв. Не се спори
по делото, а се установява и от
предтсавените договори за прехвърляне на вземания, че вземането на „БТК“ ЕАД по
цитирания договора за мобилни услуги с
ответника било прехвърлено на „С.Г.Груп“ ЕАД с договор за цесия от
16.10.2018 г., като последното дружество от своя страна с договор за цесия от
01.10.2019 г. , прехвърлило същото вземане на ищеца ЮБЦ “ЕООД. Представено е
пълномощно, с което цедентът „БТК“ЕООД е упълномощило цесионера „С.Г.Груп“ да го представлява пред длъжниците
по повод съобщението по чл.99, ал.3 от ЗЗД-за прехвърляне на цесията. Приложено
е и уведомление за извършената цесия изходящо от пълномощника „С.Г.Груп“ и
ищеца в настоящото производство, за което няма данни да е изпращано на
длъжника- ответник по делото.
При така установените факти, съдът прие следните правни изводи:
Безспорно се установява от доказателствената съвкупност по делото наличието на твърдените от ищеца облигационни правоотношение между „БТК“ ЕАД и ответника по повод доставянето и ползването на мобилни услуги по договор от 01.03.2017г. сключен с ответника.
При наличие на валидно възникнали облигационни правоотношения между страните, по които са доставяни от оператора и ползвани от абоната услуги, за ответника е следвало да заплаща цената на договорените месечни такси при условията и в срока на договора- в 15 дневен срок от издаване на фактурата, но не по-късно от 29 число на месеца. По делото не са представени доказателства за изпълнението на това задължение от ответника. По делото няма спор и се установява от представените писмени доказателства, че задължението на ответника към „БТК“ ЕАД е прехвърлено първоначално на „С.Г.Груп“, което от своя страна го е прехвърлило на ищеца с договор за цесия. Съдът намира за неоснователно възражението на особения представител, че цесията не е произвела действие за длъжника, тъй като не му била съобщена по реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД и съответно ищецът няма активна материална легитимация да предяви настоящия иск. В случая цедента „С.Г.Груп“ освен като пълномощник на първоначалния кредитор, е изготвил и от свое име уведомление до длъжника, което е приложено по делото и е връчено на длъжника, чрез особения представител, което следва да се счете за редовно уведомяване по см. на чл.99, ал.3 от ЗЗД, в какъвто смисъл е и възприетата от съдилищата практика- решение № 3/16.04.2014 г. по т.д.№ 1711/2013 г. на ВКС, I ТО, решение №198/18.01.2019г. на ВКС по т.д.№193/2018г. I т.о. ТК , подход, който макар и касаещ обявяване на предсрочна изискуемост, може според настоящия състав на съда, да се приложи в случая по аналогия що се касае до редовното уведомяване на длъжника с оглед настъпване материално-правния ефект от цесията предвиден в чл.99, ал.4 от ЗЗД. Поради изложеното съдът прие, че цесията е надлежно съобщена на ответника с връчване на исковата молба и приложенията към нея на особения представител. В случая поради това, че не се доказва изпълнение на задълженията на ответника по договора да заплаща дължимите месечни вноски според избрания тарифен план, за мобилния оператор е възникнало правото да прекрати едностранно договора с ответника преди изтичането на срока. При прекратяване на договора от оператора поради неплащане на дължими суми на абоната, каквато хипотеза се установява по делото, съгласно договора за оператора е възникнало правото на договорената неустойка в размер на оставащите месечни абонаменти до края на договора, но не повече от трикратния размер на месечния абонамент. След като това право на вземане за неустойка е възникнало за оператора, същото може да се претендира понастоящем от ищеца, на основание договора за цесия, с който му е прехвърлено. В случая се претендира трикратния размер на месечния абонамент, а именно сумата 83,90 лв., който размер на неустойката не е прекомерен, поради което съдът намира, че искът е доказан по основание и размер и следва да се уважи за тази сума така както е предявен. В случая съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че не му е съобщено за едностранното прекратяване на договора от страна на ищеца, предвид това, че в договора е предвидено прекъсване предоставянето на услугата при неплащане, но липсва предвиден специален ред за уведомяване, че договора е прекратен, поради което следва да се приеме, че с исковата молба е направено изявлението за предсрочно прекратяване на договора.
Предвид изхода от спора искането на ищеца за присъждане на
разноски по делото е основателно, поради което и на основание чл.78, ал.1 ГПК,
в тежест на ответника следва да се възложат разноски в размер 205
лв., съразмерно на уважената част от иска, от които 180 лв. адвокатско възнаграждение и 25 лв. д.т..
Искането на ищеца за присъждане на разноските му по заповедното
производство също следва да се уважи, като следва да му бъдат присъдени такива в размер 205 лв., съразмерно на
уважената част от иска, от които 180 лв.
адвокатско възнаграждение и 25 лв. д.т..
Мотивиран от изложеното Районен съд – Поморие
Р
Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника С.М.А., ЕГН********** с
адрес *** , съществуването на ВЗЕМАНЕ
в полза на ищеца "ЮБЦ "ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр.....ЕИК....,
представлявано от пълномощника адв.Г. от САК с адрес ***, за сумата 83.97 / осемдесет и три лева и
97ст./ - задължение по договор от 01.03.2017 г. за предоставяне на
далекосъобщителна услуга, за която
сума е издадена заповед №171/17.08.2020г. за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №377/2020 г. по описа на РС-Поморие.
ОСЪЖДА
С.М.А. да заплати на "ЮБЦ
"ЕООД, със седалище и адрес на
управление в гр.София, сумата 205 лева,
представляващи разноски по ч.гр.д. №377/2020 г. по описа на Районен съд гр.Поморие.
ОСЪЖДА С.М.А.
да заплати на "ЮБЦ "ЕООД,
със седалище и адрес на управление гр.София, сумата 205лева,
представляващи разноски в настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд град Бургас в двуседмичен срок от съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: