Решение по дело №36/2022 на Окръжен съд - Монтана

Номер на акта: 99
Дата: 20 април 2022 г. (в сила от 20 април 2022 г.)
Съдия: Таня Живкова
Дело: 20221600500036
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 24 януари 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 99
гр. Монтана, 20.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на четиринадесети
март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Аделина Троева
Членове:Елизабета Кралева

Таня Живкова
при участието на секретаря Мадлена Н. Митова
като разгледа докладваното от Таня Живкова Въззивно гражданско дело №
20221600500036 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК .
С решение от 21.07.21 г.,постановено по гр.дело № 2794/2020 г. Районен съд-
Монтана е признал за установено по иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК по
отношение на С. С.,Й. Й. и Б. А. , че облигационно правоотношение, възникнало в резултат
на сключения Договор за аренда на земеделска земя с нотариална заверка на подписите, с
рег. №. *, акт *том * от 19.07.2013г., вписан в СВ-.*под №. *, том * дв. вх. №. *от
19.07.2013г. продължава да съществува , тъй като действието му не е прекратено на
основание чл. 27 ал. 1 т. 2 от ЗАЗ във вр. с чл.28, ал. 1 от ЗАЗ, във връзка с чл. 87, ал. 2 от
ЗЗД.
Със същото решение съдът е отменил на основание чл. 537, ал. 2 ГПК, във
връзка с чл. 90 във връзка с чл. 88 от Закона за кадастъра и имотния регистър извършеното
в Служба по вписванията – *вписване с Акт № *,том * дв. вх. рег. № */03.08.2020г. вписване
на несъществуващо обстоятелство - едностранно прекратяване на арендното
правоотношение по Договор за аренда на земеделска земя с нотариална заверка на
подписите с рег. №. *, акт *, том * от 19.07.2013г , вписан в СВ- *под № *, том * ,дв. вх. №
*от 19.07.2013г.
Така постановеното решение е обжалвано от ответниците, които чрез своя
процесуален представител обжалват същото с оплакване за незаконосъобразност.В жалбата
се излагат подробни съображения ,които могат да бъдат групирани в няколко групи. На
първо място се твърди,че постановеното решение е недопустимо, тъй като липсва надлежна
процесуална легитимация на ответниците предвид факта,че същите са продали своите
наследствени права върху процесната земя и не са страни по договора .На второ място се
твърди,че съдът е постановил по същество едно неправилно решение .Предвид
1
гореизложените съображения моли съда да обезсили атакуваното решение и да прекрати
производството, или да отмени същото, като постанови ново, с което да отхвърли исковата
претенция.
Постъпил е отговор от ищеца- „А.*„ ООД ,ЕИК *,в който се твърди,че решението
е правилно и следва да бъде потвърдено,като са изложени подробни доводи в тази насока .
Третото лице помагач М.А. взема становище за основателност на жалбата .
Пред настоящата инстанция не са представени нови доказателства.
Окръжният съд,като провери атакувания по реда на въззивното обжалване съдебен
акт във връзка с оплакванията в жалбата и направените от страните възражения,приема за
установено следното:
Въззивната жалба е ДОПУСТИМА като подадена в срок от легитимирано лице,
имащо правен интерес от отмяна на обжалвания в съответните осъдителни части съдебен
акт, като по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел на първо
място,че искът е допустим, като е изложил подробни съображения в тази насока.
По съществото на спора е взел становище,че ответниците не са страна по арендния
договор, поради което и не са носители на правото да искат неговото разваляне . Те се
явяват трета страна по отношение на облигационното правоотношение и тяхното
волеизявление не може да породи прекратителен ефект по отношение на договора за
аренда.Съдът е приел също така, че в случая не е налице неизпълнение от страна на ищеца
,поради което и не е изпълнена хипотезата на чл. 28, ал. 1, изр. 1 от Закона за арендата в
земеделието.
Настоящата съдебна инстанция споделя доводите на първоинстанционния съд по
следните съображения:
Фактическата обстановка, която приема и настоящата инстанция ,е следната:
С Договор за аренда на земеделска земя, с нотариална заверка на подписите, с рег.
№. *, акт *, том * от 19.07.2013г., вписан в СВ-.*под №. *, том *, дв. вх. №. *от 19.07.2013г.,
сключен между ответниците в качеството им на арендодатели и ищеца в качеството му
на арендатор, на дружеството са били предоставени за временно ползване следната
земеделска земя, находяща се в землището на с.* , обл.*. а именно: 1/ Нива на площ от
24,177 дка, представляваща имот №. *в местността „*“ и 2/ Нива на площ от 98,110 дка,
представляваща имот №. *в местността ,,*“.
В подписаният и вписан Договор за аренда на земеделска земя, в чл.1, е видно, че
същият е сключен за срок от 10 години, считано от 01.10.2018г. до 01.10.2028г.
Договореното арендно плащане, съгласно чл.14 е в размер на 20 лева за декар, а съгласно
чл.15, във вр.с чл.8 от договора плащането се извършва в първия работен ден при
приключване на календарната година след реализиране на продукцията.
Установено е също така, че на 18.12.2019г. с Договор за продажба на наследство,
вписан в СВ- *под № *, том *, вх.рег. №*/18.12.2019г. ответниците Й. Й. и Б. А. са продали
наследствените си права на М.А..
На 14.01.2020г. с Договор за продажба на наследство, вписан в СВ-. *под №. *, том *,
вх.рег.№. */14.01.2020г. С. С. е продала наследствените си права също на М.А. .
На 30.03.2020г. въз основа на четири договора за продажба на наследствени права,
част от които са и горепосочените два договора, М.А. се е снабдил с Констативен
нотариален акт за констатиране правото на собственост върху поземлени имоти земеделска
земя № *, том *, рег.№. *, дело №. *от 2020г. Нотариус с рег.№ *на НК, с който е признат
за собственик на 13/40 идеални части от процесните имоти.
На 30.03.2020г., М.А. е прехвърлил правата си върху процесните имоти на Р.С. с
Нотариален акт за дарение № *, том * , рег. № *, дело *от 2020г. и Нотариален акт за
покупко- продажба на поземлени имоти земеделска земя № *, том *, рег. № *, дело № *от
2
2020г.
С Нотариална покана рег. № *, т. *, Акт *от 08.07.2020 г. М.А.,действайки като
пълномощник на ответниците , е уведомил дружеството, че съгласно чл.28 ал.1 от ЗАЗ,
арендодателят може да развали арендния договор при забавяне на арендното плащане с
повече от три месеца. Т.е. крайният срок за плащане на арендната вноска е 31.03.2020 г.
,налице е виновно неизпълнение на Договора за аренда от страна на дружеството, поради
което и разваля договора за аренда предсрочно и едностранно, считано от 01.10.2020 г.
На 03.08.2020 г. е постъпило Заявление от М.А. до Служба по вписвания при РС-*,
отново действащ като пълномощник на ответниците,с което е поискано вписване на
прекратяване на Договора за аренда и такова е вписано .
Така установената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:
1. По отношение на твърденията за недопустимост на иска.
Както първата, така и настоящата инстанция намира същите за неоснователни,като
въззивният състав изцяло споделя мотивите на РС в тази насока. Безспорно е, че поради
прекратяване на договора за аренда и вписването на прекратяването в имотния регистър,
ищецът не може да ползва имотите, т.е. по този начин са засегнати права на ищеца.
След като с прекратяването на договора за аренда и вписването му в имотния
регистър се засягат правата на ищеца, то за него винаги е налице правен интерес от
предявяването на иск за установяване на съществуването на облигационното отношение и за
заличаване на вписаното прекратяване като несъществуващо обстоятелство.
Допълнително следва да бъде отбелязано,че в настоящата хипотеза именно
ответниците са тези, които са предизвикали неблагоприятните правни последици в правната
сфера на ищеца. От същите,макар и чрез пълномощник, изхожда както нотариалната
покана, така и заявлението за вписване на прекратяване на арендния договор ,т.е. именно те
са оспорили правото на ищеца като арендатор . Безспорно е, че в момента на отправяне на
нотариална покана ответниците не са притежавали права върху процесната земеделска земя
,но това не води до извода,че смяната на собственика предпоставя автоматично
прекратяване на арендния договор .След като ответниците са тези, които са прекратили
същия ,те са и процесуално легимирани по настоящия иск.
2. По отношение твърденията за неправилност на решението.
Съгласно разпоредбата на чл. 28, ал. 1, изр. 1 от Закона за арендата в земеделието
арендодателят може да развали договора поради забавяне на плащането на арендното
плащане за повече от три месеца.В поканата до ищеца е посочено,че ищецът не е изпълнил
задължението в указания в договора срок , а именно 31.12.2019 г.
Безспорно е установено от доказателствата по делото,както и от извършената
икономическа икономическа експертиза,че ищецът е изпълнил задължението си да заплати
дължимото арендно плащане за стопанската 2018/2019 г. Вещото лице е категорично, че
ищецът е изплатил дължимата арендна цена според техните дялове на ответниците , като
сумите са преведени чрез *на 31.12.2019 г. и са получени на 03.01.2020 г. Приети по делото
са доказателства, че е извършено плащане на суми за стопанската 2018/2019 г. и на други
съсобственици на процесните имоти. Следователно не е налице неизпълнение на договора за
аренда - неплащане на арендно плащане за стопанската 2018/2019 г., поради което и
прекратителния ефект на волеизявлението, отправено до ищеца не е настъпил и договорът
за аренда не е развален. Следва да се отбележи също така,че пълномощника на ответниците
е заявил,че договорът ще бъде развален, считано от 1.10.2020 г.,докато заявлението за
разваляне до СВп е депозирано на 03.08.2020 г.
3
Основателен е и довода, изложен от РС,че в случая изявлението за разваляне и
заявлението за вписване е направено от ответниците, които към онзи момент не са
собственици на арендованите имоти .
Предвид гореизложените съображения съдът намира атакуваното решение за
правилно, поради което и същото следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото жалбоподателите следва да заплатят на въззиваемия
направените разноски пред настоящата инстанция в размер на 1600 лв.адвокатско
възнаграждение .

Водим от гореизложеното и на основание чл.272 ГПК Окръжен съд-Монтана

РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решението на Районен съд- Монтана от 21.07.21
г.,постановено по гр.дело № 2794/2020 г.
ОСЪЖДА С. С.,Й. Й. и Б. А. да заплатят на „А.*„ ООД ,ЕИК *разноски пред
настоящата инстанция в размер на 1600 лв.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4