№ 59
гр. Тополовград, 28.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТОПОЛОВГРАД, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на осми септември, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Милена Ив. Семерджиева
при участието на секретаря К.П.П.
като разгледа докладваното от Милена Ив. Семерджиева Гражданско дело №
20212320100059 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по редовна и допустима искова молба на
„ЮБЦ“ ЕООД – гр.София, подадена чрез пълномощник адв.В.Г. от САК
против ЕЛК. ИЛ. М. от с.Б. с която се претендира да бъде постановено
решение с което да се признае за установено по отношение на ответницата, че
към нея съществува изискуемо вземане в размер на 239,95 лв./двеста
тридесет и девет лева и 95 стотинки/ – представляваща незаплатена
далекосъобщителна услуга, за периода от 01.10.2017 г. до 01.02.2018 г,
дължима по повод на валидно действал договор с клиентски № 16628352001
от дата 24.04.2017 г., сключен между ответницата и мобилния оператор
„БТК“ ЕАД с ЕИК *********, за което са издадени фактури с №№
**********/01.11.2017 г.; **********/01.12.2017 г.; **********/02.01.2018 г.
и **********/02.02.2018 г., както и мораторна лихва за забава в размер на
64,64 лв. /шестдесет и четири лева и 64 стотинки/ за периода от 18.02.2018
г. до 13.10.2020 г. Претендират се и направените разноски по настоящото и по
заповедното производство.
Ищецът не изпраща представител в с.з., но в писмена молба-становище
поддържа изцяло изложеното в исковата молба и претендира същата да бъде
1
уважена изцяло с всички законни последици, като излага подробни
съображения за това.
Тъй като ответницата ЕЛК. ИЛ. М. не е намерена на адресите и няма
друго лице, което да получи препис от исковата молба на постоянния и
настоящия й адрес са залепени съответно уведомления по чл.47 от ГПК и тъй
като последната не се е явила да получи съобщението и документите е
назначен особен представител на когото е връчен препис от исковата молба и
който в законоустановения едномесечен срок е подал писмен отговор. В него
твърди, че не оспорва иска, относно неговата допустимост, но твърди, че
същият е неоснователен, тъй като ответницата не е уведомена лично за двете
цесии и е възможно да е платила. Но тъй като особения представител няма
връзка с клиента си не може да приеме иска за основателен. В с.з. явилият се
особен представител поддържа същите аргументи и претендира исковете да
бъдат отхвърлени.
От събраните по делото доказателства съдът приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
Между „БТК“ ЕАД и ответницата е бил сключен договор за
предоставяне на далекосъобщителни услуги от 24.04.2017 г., за ползване на
мобилна услуга за номер **********, със срок на договора 24 месеца. Въз
основа на сключения договор са издадени фактури за периода от 01.10.2017 г.
до 01.02.2018 г. на обща стойност 239,95 лв., която сума няма данни да е била
заплатена от ответницата. Незаплащането в срок на издадените от оператора
на абоната фактури за ползваните мобилни услуги е обусловило правото на
БТК да прекрати едностранно индивидуалния договор на абоната. След
едностранното прекратяване на индивидуалния договор мобилния оператор е
издал крайна фактура с дата 01.03.2018 г., като датата на деактивация на
процесния абонамент, която се генерира автоматично по вградена електронна
система на оператора е 13.02.2018 г. Предвид забавеното плащане е начислена
и лихва за забава в размер на 64,64 лв.
Ищецът извежда своето материално и процесуално право с два договора
за цесия, които имат за предмет съвкупност от индивидуални вземания срещу
много физически и юридически лица на посочена в договора обща цена.
Договорите за цесия са съответно от 16.10.2018 г. и от 01.10.2019 г. Първият
2
договор за цесия е сключен между БТК ЕАД и „С.Г.Груп“ ООД, а втория –
между „С.Г.Груп“ ООД и „ЮБЦ“ ЕООД. Твърди се, че и за двете цесии
ответницата е уведомена, като е приложено съответното уведомление към
исковата молба.
От страна на „ЮБЦ” ЕООД е подадено заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК, въз основа на което е образувано ч.гр.д. №
241/2020 г. по описа на ТгРС. Заповедта е връчена на длъжника при условията
на чл.47, ал.5 от ГПК и след указания на съда, че заявителя може да предяви
иск относно вземането си с оглед разпоредбата на чл.415, ал.1, т.2 от ГПК,
настоящия иск е предявен в срока по чл.415, ал.4 от ГПК.
Така установената фактическа обстановка се доказва от приложените
към делото писмени доказателства, които съдът кредитира изцяло, тъй като са
документи, издадени по съответния ред и в съответната форма и неоспорени
от страните.
С оглед на изложеното и като прецени събраните доказателства съдът
достигна до следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.422 от ГПК – „иск за
съществуване на вземането”.
От материалите по ч.гр.д. № 241/2020 г. се установява, че с
разпореждане № 157/05.11.2020 г., по повод на молбата на ищеца по чл.411
ГПК е разпоредено да се издаде заповед за изпълнение на парично
задължение за сумите посочени в исковата молба и разноски по делото в
размер на 25,00 лева платена държавна такса и 180,00 лева адвокатско
възнаграждение. Заповедта е връчена на ответницата при условията на чл.47
от ГПК, като съдът на основание чл.415 ал.1 т.2 от ГПК е указал на заявителя,
че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок.
Настоящата искова молба е подадена в законния едномесечен срок, поради
което съдът намира, че същата е допустима, след като са спазени всички
законни изисквания за нейното редовно разглеждане и установения срок.
Съдът намира, че искът е основателен и доказан както по основание,
така и по размер.
От събраните по делото писмени доказателства се установява по
3
безспорен и категоричен начин, че ответницата не е заплатила в срок
ползваните от нея мобилни услуги за които са издадени и процесните
фактури приложени по делото, което е обусловило правото на оператора, в
случая „БТК“ да прекрати едностранно индивидуалния договор с абоната с
оглед разпоредбите на чл.50 от ОУ във връзка с чл.43 т.1. Съответно, на
13.02.2018 г. е деактивиран процесния абонамент, автоматично по вградена
електронна система на оператора. Няма данни към настоящия момент да е
извършено плащане на дължимата сума.
Безспорно се установява по делото и факта, че вземанията на „БТК“
ЕАД спрямо ответницата М. са прехвърлени посредством два договора за
цесия на ищцовото дружество, което има съответно право и интерес да
претендира вземането. Съгласно чл.6 ал.2 от договора за цесия от дата
01.10.2019 г., считано от подписването му, ищцовото дружество има
качеството освен на цесионер и на пълномощник на цедента във връзка с
уведомяването на длъжника за извършеното прехвърляне на вземанията и към
исковата молба е приложено уведомление за двете цесии с което се уведомява
длъжника. Следователно, безспорно е, че уведомлението за цесия приложено
към исковата молба изхожда от цесионера, като същото е отправено до
длъжника от името на цедента който изрично е упълномощил цесионера да
извършва уведомяване по чл.99 ал.3 от ЗЗД от негово име. Това
обстоятелство е посочено в уведомлението.
Действително няма данни това уведомление да е получено по някакъв
начин от ответницата, било с обратна разписка или по друг подходящ начин
на връчване. Но в случая се счита, че е налице надлежно уведомяване на
длъжника за цесията по чл.99 ал.4 от ЗЗД и в практиката на ВКС е прието
това становище с връчването на исковата молба към която са приложени и
документи удостоверяващи прехвърлянето на вземането от цедента на
цесионера. В Решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т.д.№ 12/2009 г., II
т.о. ТК; Решение № 3/16.04.2014 г. по т.д.№ 1711/2013 г., II т.о. на ВКС;
Решение № 78 от 09.07.2014 г. по т.д. № 2352/2013 г., II т.о. на ВКС е
възприета съдебната практика, съгласно която сама по себе си исковата молба
не може да се счете за уведомление по смисъла на чл.99 ал.4 от ЗЗД, но когато
към нея е приложено уведомление макар и до тогава невръчено на длъжника
се приема, че съобщаване на цесията е извършено. Поради това, не може да се
4
приеме възражението на особения представител, че ответницата не е
уведомена за двете цесии и на това основание да се отхвърлят предявените
искове. След като бъде известен за цесията, длъжникът не може да възразява
на претенцията на цесионера за реално изпълнение на основание липсата на
уведомяване. Длъжникът би могъл да противопоставя възражение, че не му е
надлежно съобщена цесията само, ако едновременно с това твърди, че е
изпълнил задължението си на стария кредитор за да се освободи от
задължението да плати на новия /по този въпрос е налице многобройна
съдебна практика/.
С оглед на изложеното съдът приема, че на датата на която особения
представител на ответницата е получил книжата по делото, длъжникът Е.М.
се счита надлежно уведомена за извършените цесии.
Поради всичко изложено следва да се признае за установено вземането
на ищеца по отношение на ответницата така, както се претендира и в
посочения в исковата молба размер.
Безспорно е установено и това, че ответницата е изпаднала в забава тъй
като не е заплатила в срок задължението си за ползваните от нея мобилни
услуги, поради което се дължи и съответна лихва върху забавеното плащане,
която е в размер на 64,64 лева и този иск също следва да бъде уважен като
основателен и доказан.
При този изход на делото следва да се присъдят направените от ищеца
разноски по настоящото дело и по производството по ч.гр.д. № 241/2020 г. на
ТгРС, които са както следва: 25,00 лева държавна такса, 180,00 лева
адвокатско възнаграждение и депозит за особен представител в размер на
300,00 лева и съответно от заповедното производство 25,00 лева държавна
такса и 180,00 лева адвокатско възнаграждение.
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ:
УВАЖАВА предявения иск от ищеца „ЮБЦ” ЕООД – гр.София, ЕИК
*********, подаден чрез пълномощник адв.В.Г. от САК, със съдебен адрес:
гр.София, бул.“България“ № 81, вх.В, ет.8, ПРОТИВ ЕЛК. ИЛ. М. с ЕГН
5
**********, с постоянен адрес: гр.Л., ул.”З.” № ** и настоящ адрес: с.У.,
общ.Т., ул.“с.П.а“ № **, КАТО ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение
на ответницата, че към нея съществува изискуемо вземане в размер на 239,95
лв./двеста тридесет и девет лева и 95 стотинки/ – представляваща
незаплатена далекосъобщителна услуга, за периода от 01.10.2017 г. до
01.02.2018 г, дължима по повод на валидно действал договор с клиентски №
16628352001 от дата 24.04.2017 г., сключен между ответницата и мобилния
оператор „БТК“ ЕАД с ЕИК *********, за което са издадени фактури с №№
**********/01.11.2017 г.; **********/01.12.2017 г.; **********/02.01.2018 г.
и **********/02.02.2018 г., ведно със законната лихва от момента на
подаване на заявлението 29.10.2020 г. до окончателното изплащане на сумата,
както и мораторна лихва за забава в размер на 64,64 лв. /шестдесет и четири
лева и 64 стотинки/ за периода от 18.02.2018 г. до 13.10.2020 г.
ОСЪЖДА ответницата да заплати на ищеца разноски по делото от
настоящото производство в размер на 505,00 лв./петстотин и пет лева/,
както и от производството по ч.гр.д. № 241/2020 г. на ТгРС разноски в
размер на 205,00 лв./двеста и пет лева.
Решението подлежи на обжалване пред ЯОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Тополовград: _______________________
6