Р Е Ш Е Н И Е
№ 102
19.08.2019г., гр.Бяла
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД – БЯЛА, I-ви наказателен състав, в публично
съдебно заседание на четиринадесети август през две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АТАНАС ДИМИТРОВ
при секретаря Валентина
Великова, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 177 по описа за 2019
година, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда
на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на
Т.С.Х., ЕГН ********** ***, и съдебен адрес ***, офис 16, чрез адв. Г.М.Г., против
НП № 19-4569-000163 от 05.06.2019г., издадено от Началник РУ – Две могили при
ОДМВР - Русе, с което на жалбоподателя на основание чл.180, ал.1, т.3, пр.2 от
Закона за движение по пътищата е наложено административно наказание „Глоба” в
размер на 20 лева.
Жалбоподателят счита, че
съставеният му АУАН с № Д 740058 от 02.05.2019г. е неправилен и
незаконосъобразен, и не отговаря на действителната фактическа обстановка. Сочи,
че на 02.05.2019г. действително е управлявал посоченото в акта МПС, като около
16,30ч. предприел преминаване през необезопасен ЖП прелез, като спрял
автомобила, огледал се и тогава преминал през прелеза. Твърди се, че към момента
на преминаването му през прелеза, не е бил подаден червен забраняващ сигнал и
съответно звуков сигнал, забраняващ преминаването му. След преминаването му бил
спрян от полицейски патрул, който бил на разстояние от около 50 метра от прелеза
и било изтекло време, за което да стигне до тях. Сочи, че това е описал и във
възраженията си в съставения АУАН, които не били взети предвид от АНО.
Въззиваемата страна,
редовно призована, не изпраща в с.з. процесуален представител и не взема
становище по жалбата.
РП – Бяла, редовно
призовани, не изпращат представител и не вземат становище по жалбата.
Съдът, след преценка на
събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна
следното:
На 02.05.2019г.,
актосъставителят Ш., младши полицейски инспектор при РУ – Две могили,
изпълнявала служебните си задължения по контрол на пътното движение съвместно с
колегата си Д.Д. За целта спрели на отбивка, която се намирала на 10-12 метра
след ЖП прелез на път № III-501
км. 29+300. Около 16.00ч. забелязали МПС марка „Фолксваген“, модел „Туран“ с
рег.№ ***, който идвал от с.И. Автомобилът спрял пред ЖП прелеза, тъй като бил
подаден забраняващ светлинен и звуков сигнал, след което водачът се огледал и
преминал въпреки забраняващия сигнал. Актосъставителят спрял автомобила за проверка,
като му подал знак със стоп-палка и поискала документите за проверка, като през
това време преминал и влакът. След като установили редовността на документите
на водача и автомобила, му бил съставен АУАН за извършеното нарушение.
Предявили акта на водача, който написал във възраженията си, че при пристигане
на ЖП прелеза видял разрешаваща преминаването синя светлина, както и патрула на
полицията и не би си позволил да не спре.
В срока по чл.44, ал.1
от ЗАНН, жалбоподателят Т.Х. направил писмени възражения по така съставения му
АУАН, в които посочва, че е бил спрян от полицейския патрул на около 50 метра
след прелеза. След като бил спрян и след проведен разговор с полицейския служител
се обърнал и видял, че действително сигнала на семафора бил забраняващ, което
се случило повече от минута след неговото преминаване.
При така установеното,
Началника на РУ – Две могили при ОДМВР – Русе, упълномощен с Пълномощно с МЗ
рег.№ 8121з-515 от 14.05.2018г., издал атакуваното НП, връчено на жалбоподателя
лично на 11.06.2019г.
Жалбоподателят заплатил
наложената му глоба на 17.06.2019г., като на 18.06.2019г. му бил върнат
контролен талон № 4171053.
Фактическата обстановка
беше установена от съда след преценка на приложените и приобщени към делото по
реда на чл.283 от НПК писмени доказателства – Писмо до РУ 01 Русе, разписка №
0600009203221267 от 17.06.2019г., възражение № 00-587 от 03.05.2019г., докладна
записка № УРИ № 4569-3441 от 07.05.2019г. По делото се събраха гласни
доказателства, посредством проведения в съдебно заседание разпит на
актосъставителя. Съдът приема и кредитира както писмените, така и гласните
доказателствена, тъй като те са еднопосочни, вътрешно непротиворечиви и взаимно
допълващи се. Съдът намира, че актосъставителят е незаинтересован и непредубеден
от изхода на делото. Показанията му са в пълно съответствие с установената в
АУАН и НП фактическа обстановка.
При така установената фактическа
обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е подадена от
процесуално легитимирана страна и в законоустановения в чл.59, ал.2 от ЗАНН
срок, поради което същата се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество е неоснователна.
Съдът намира, че актът
за установяване на административното нарушение е съставен от длъжностно лице по
чл.189, ал.1 от ЗДвП, а наказателното постановление е издадено от оправомощено
лице по чл.189, ал.12 от ЗДвП.
Възражението на
жалбоподателя за неправилно установена в АУАН фактическа обстановка относно
преминаването му при забраняващ сигнал на ЖП прелеза, съдът намира за
неоснователно. Установява се от разпита на актосъставителя, чийто показания
съдът кредитира изцяло, както и от направените писмени възражения пред АНО от
жалбоподателя в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН, че при преминаването на
автомобила през ЖП прелеза е бил подаден забраняващ светлинен и звуков сигнал.
Сам жалбоподателят сочи в писмените си възражения, че след като е бил спрян за
проверка от полицейските служители е видял, че такъв забраняващ сигнал за
преминаване е бил подаден. Още повече, че по време на проверката на водача е
преминала и влакова композиция. Съдът не кредитира твърденията на жалбоподателя,
че забраняващият сигнал е бил подаден едва след неговото преминаване, тъй като
на първо място дори и полицейският патрул да е бил на твърдяното разстояние от
50м, то за изминаването им с автомобил е нужно много по-малко време от една
минута, а на следващо място установяването на нарушението от полицейските
служители би се осланяло само на чистата случайност, че след преминаването на
автомобила, ще бъде подаден забраняващ сигнал, за да му бъде вменено
извършването на това нарушение.
От всичко изложено съдът
намира, че при реализиране на административно-наказателната отговорност не се
констатираха допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до
опорочаване на производството по налагане на административно наказание.
Така определения размер
на наложената глоба е справедлив, като съгласно разпоредбата на чл.180, ал.1 от ЗДвП, е предвидено наказание глоба в размер от 20лв. до 150лв. В случая АНО е
наложил глоба в минимален размер – 20лв., която съдът намира, за правилно индивидуализирана.
С оглед на това, атакуваното НП следва да бъде потвърдено.
Предвид изложеното и на
основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 19-4569-000163 от
05.06.2019г., издадено от Началник РУ – Две могили при ОДМВР - Русе, с което за
нарушение на чл.52, т.2 от ЗДвП, на основание чл.180, ал.1, т.3 от ЗДвП, на Т.С.Х.,
ЕГН ********** *** е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 20лв.
Решението подлежи на
обжалване по реда на АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред
Административен съд – Русе.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/