№ 14283
гр. София, 22.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 58 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА
при участието на секретаря МАГДАЛЕНА ИВ. РАНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА Гражданско дело №
20231110131104 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на ...........” ЕАД против
М. Й. И. с ЕГН: **********. Иска се в отношенията на страните да бъдат
установени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК част от парични задължения, за които
по ч.гр.д.№ 71105/2022 г. на СРС, 58-ми състав е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК - задължения във връзка с топлоснабдяване на
имот с аб. № ............, находящ се на адрес: гр. ...... АПАРТАМЕНТ, а именно: 2
053,69 лева (двe хиляди петдесет и три лева и 69 стотинки) – стойност на
доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2019 г. до
30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период от 29.12.2022 г. до изплащане
на вземането, сумата 376,27 лева (триста седемдесет и шест лева и 27
стотинки) - мораторна лихва за период от 15.09.2020 г. до 13.12.2022 г.,
21,28лева (двадесет и един лева и 28 стотинки) - главница за цена на
извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.12.2019 г. до
30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период от 29.12.2022 г. до изплащане
на вземането, сумата 4,57 лева (четири лева и 57 стотинки) - мораторна лихва
за период от 31.01.2020 г. до 13.12.2022 г.
От страна на ответника исковете се оспорват с възражения, сред които
– за погасяване по давност, както и че ответникът не е собственик, твърди
отопление чрез други източници, оспорва задълженията да са правилно
определени.
От страна на третото лице-помагач „............... ЕООД, конституиран на
страната на ищеца, не е упражнено правото на участие.
1
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства,
намира от фактическа и правна страна следното:
Според разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да заплащат цена
за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната
наредба по чл. 36, ал. 3.
Ответникът е клиент на ищеца като вещен ползвател, което следва от
неоспорения документ на нотариален акт от 30.07.2020 г. за дарение, видно от
който М. Й. И. дарява на дъщерите си правото на собственост върху
процесния имот, като запазва за себе си правото на ползване.
От заключението на съдебно-техническа експертиза се установява,
че абонатът не ползва и не му се начисляват задължения за топлинна енергия
за отопление на имота, а начислените количества топлинна енергия включват
само такса сградна инсталация и битово горещо водоснабдяване, тъй като
радиаторите в имота са демонтирани, а водомерът в имота не е узаконен.
За сградната инсталация плащане е било дължимо. Съгласно чл. 153, ал.
6 ЗЕ, потребителите в сграда - етажна собственост, които прекратят
топлоподаването към отоплителните тела в имотите си), остават
потребители на топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата..
Основната функция на сградната инсталация не е отопление, а свързване на
отоплителните тела в имотите с абонатната станция (чл.140, ал.3 от Закона за
енергетиката и §1, т.3 от ДР към Наредба №16-334 за топлоснабдяването:
сградните инсталации за отопление и горещо водоснабдяване са обща
етажна собственост и представляват съвкупността от топлопроводи и
съоръжения за разпределяне и доставяне на топлинна енергия от
абонатната станция до имотите на потребителите, включително главните
хоризонтални и вертикални разпределителни линии).
Служебно начислените количества за битово горещо водоснабдяване в
обем 140 литра за един обитател за едно денонощие е нормативно установено
правило, предвидено в чл. 69, ал. 2, т. 2 от Наредба № 16-334 от 6 април 2007 г.
за топлоснабдяването, според което изразходваното количество гореща вода
от отделните потребители се определя по водомерите им за гореща вода, а
когато такива липсват или са повредени или не е осигурен достъп за
отчитане - при норма за разход на гореща вода 140 л на обитател за едно
денонощие на потребление.
Тъй като от страна на ответника не се твърди да е била заявена
рекламация срещу отчета на показанията на уредите и разпределението на
енергията по изравнителните сметки, каквото право абонатите имат по чл. 70,
2
ал. 6 от Наредба № 16-334 от 6 април 2007 г. за топлоснабдяването, съдът
намира заключението съдебно-техническата експертиза за обосновано и
кредитира направения с него извод, че действителният размер на
задълженията е в размер на 2195,06 лв.
Основателно е възражението на ответника за погасяване по давност на
задълженията, изискуеми към 29.12.2019 г. – три години преди подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК. Тъй като задълженията за заплащане на
потребената топлинна енергия представляват задължения за периодични
плащания, към тях е приложима тригодишната давност съгласно чл. 111, б. „в“
ЗЗД. Съгласно общите условия на топлопреносното предприятие дължимите
суми за топлинна енергия за всеки месец се заплащат в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят, като това правило важи и за
прогнозните сметки. Следователно след изтичане на посочения срок настъпва
изискуемостта на съответното вземане, като това е и началният момент на
погасителната давност за него. Така в случая по реда на чл. 162 ГПК и въз
основа на заключението на съдебно-счетоводната експертиза за размера на
прогнозно начислените месечни задължения, за които са били издавани от
ищеца фактури съдът намира, че са погасени по давност задълженията за
топлинна енергия за периода 01.05.2019 г. -30.10.2019 г. – в размер на
141,31 лв. Непогасени по давност са задължения за топлинна енергия в
размер на 2053,75 лв. и за периода 01.11.2019г.- 30.04.2021 г.
(представляващи разлика между действителното потребление, установено от
СТЕ в размер на 2195,06 лв., и погасените по давност фактурирани прогнозни
задължения за периода, обхванат от погасителна давност, в размер на 141,31
лв.) Следва, че претендираното в по-нисък размер задължение за топлинна
енергия – 2053,69 лв., се явява положително установено.
Няма погасени по давност задължения за лихви, като и за такса дялово
разпределение, тъй като същите се претендират за период, който не се
обхващат от периода на давността.
Задължението за лихва за забава за посочения от ищеца период от
15.09.2019 г. до 23.11.2021 г., начислена върху задължението за топлинна
енергия, положително се установява от неоспореното заключение на съдебно-
счетоводнота експертиза. Както се посочи, като срок за плащане действащите
за периода Общите условия предвиждат 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят начислените суми за доставена топлинна
енергия. Като се има предвид установения краен срок за плащане, не е
необходимо да бъде изпращана нарочна покана до потребителя или фактура
(чл.84, ал.1 ЗЗД), за да настъпи забава в изпълнение на задължението за
плащане.
3
За задължението за услугата дялово разпределение, доказателства не се
представят, но тъй като според чл. 36, ал. 1 от Общите условия на ...........” ЕАД
тази услуга подлежи на заплащане към дружеството топлинен счетоводител, а
от доказателствата се установява, че услугата „дялово разпределение“ е
обективно извършена, въз основа на заключението на ССЕ съдът приема, че за
услугата дялово разпределение и общо за двата отчетни периода
претендираната сума 21,28 лв. представлява дължимият размер, като
законната лихва е в размер на 4,57 лв.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК претенцията
на ищеца за присъждане на сторените разноски се явява основателна в пълен
размер - сумата 1083,03 лв. за исковото и 99,12 лв. за заповедното
производство, или общо 1183,15 лв.
Мотивиран от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М. Й. И. с ЕГН:
**********, че има неизплатени задължения към ...........” ЕАД във връзка с
топлоснабдяване на имот с аб. № ............, находящ се на адрес: гр. ......
АПАРТАМЕНТ, а именно: 2 053,69 лева (двe хиляди петдесет и три лева и 69
стотинки) – стойност на доставена от дружеството топлинна енергия за
период от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период от
29.12.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 376,27 лева (триста
седемдесет и шест лева и 27 стотинки) - мораторна лихва за период от
15.09.2020 г. до 13.12.2022 г., 21,28лева (двадесет и един лева и 28 стотинки) -
главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от
01.12.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период от 29.12.2022
г. до изплащане на вземането, сумата 4,57 лева (четири лева и 57 стотинки) -
мораторна лихва за период от 31.01.2020 г. до 13.12.2022 г. - за които по
ч.гр.д.№ 71105/2022 г. на СРС, 58-ми състав е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК.
ОСЪЖДА М. Й. И. с ЕГН: ********** да заплати на ...........” ЕАД с
ЕИК ********* сумата 1182,15 лв. – съдебни разноски за исковото и за
заповедното производство.
Решението е постановено при участието на „............... ЕООД като трето
лице-помагач на страната на ищеца ...........” ЕАД.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от датата на връчването му в препис.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5