Р Е Ш Е Н И Е
№ ………….
Гр. София,
15.03.2022 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО,
IV “Д” въззивен състав, в
публичното заседание на седемнадесети февруари през две
хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА
КАЛИНА СТАНЧЕВА
при секретаря Екатерина
Калоянова, като разгледа
докладваното от съдия Кордоловска гр. дело № 13962 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.
С решение №
20245957 от 06.11.2020 г. по гр. д. № 40953/2019 г. по описа на СРС, II ГО, 156 с-в съдът е осъдил по
искове предявени от О.К.С., ЕГН: ********** и Р.К.С., ЕГН: ********** и двамата
с адрес: ***, офис 77 срещу „ДЗИ Ж.“ ЕАД, ЕИК: ********, със седалище и адрес
на управление:***, да заплати на „О.Б.Б.“ АД, ЕИК: *********със седалище и
адрес: ***, на основание чл. 22 ЗЗД, във вр. чл. 398, ал. 1 и ал. 4 КЗ, във вр.
чл. 79, ал. 1 ЗЗД, сумата от 17.227,65 лева, представляващи сбор от следните
суми - 1) сумата от 16341,22 лева, представляващи дължима главница по Договор
за потребителски кредит от 25.11.2014 г., сключен между „О.Б.Б." АД и Р.Н.С.,
ЕГН: ********** - починала на 03.07.2018 г.; 2) сумата от 886,43 лева,
представляващи дължима договорна възнаградителна лихва за периода от 03.07.2018
г. до 17.07.2019 г., които суми са дължими във връзка с валидно застрахователно
правоотношение по застрахователна полица № 2033 с начална дата 04.05.2017 г.,
сключена между „ДЗИ Ж.“ ЕАД - правоприемник на „ОББ Ж." АД и Р.Н.С., ЕГН: **********
- починала на 03.07.2018 г., в която полица е била предвидена уговорка в полза
на трето лице бенефициер - „О.Б.Б.“ АД, като е отхвърлил иска за разликата до
пълния предявен размер за сумата от 19145,00 лева. Със същото решение, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „ДЗИ Ж.“ ЕАД, ЕИК: ******** е осъдено да заплати на О.К.С., ЕГН: ********** и Р.К.С., ЕГН: **********,
сумата от 689,24 лева, представляващи деловодни разноски за първоинстанционното
производство, а на основание чл. 78, ал. 3, във вр. ал. 8 ГПК, във вр. чл. 37 ЗПр.Пом.,
във вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП О.К.С., ЕГН: ********** и Р.К.С., ЕГН: ********** са
осъдени да заплатят на „ДЗИ Ж.“ ЕАД, ЕИК: ******** сумата от 40,06 лева, представляващи
деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното
производство. На основание чл. 77 ГПК О.К.С., ЕГН: ********** и Р.К.С., ЕГН: **********
са осъдени да заплатят по сметка на СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД сумата от 200,00 лева,
представляващи дължима сума за депозит за възнаграждение на вещо лице по
допуснато заключение на ССчЕ.
Недоволен
от така постановеното решение в ЧАСТТА, с която са уважени предявените искове с
правно основание чл. 22 ЗЗД, във вр. чл. 398, ал. 1 и ал. 4 КЗ, във вр. чл. 79,
ал. 1 ЗЗД, е останал ответникът „ДЗИ Ж.“ ЕАД, който го обжалва при твърдения, че
решението в обжалваната част е неправилно, постановено в нарушение на
материлния и процесуалния закон. По-конкретно се поддържа, че в
хода на първоинстанционното производство не са събрани доказателства в подкрепа
на твърдението на ищците, изложени в исковата молба, за настъпване на покрит
риск по Застрахователна програма „Защита на кредита", въз основа на
застрахователно удостоверение 791471 по групова застрахователна полица № 2033. Съгласно
„Изключения" от „Условията на застрахователно покритие по полица
2033" не се покриват заболявания или неработоспособност, за които
застрахованият клиент е знаел или му е била поставена диагноза или от които
застрахованият клиент е бил лекуван или за които е получавал лекарства преди
датата на влизане в сила на индивидуалната застраховка. В хода на ликвидацията
по образуваната по претенцията на О.К.С. и Р.К.С. преписка е изискана
информация от Националната здравно осигурителна каса, като в „Д.“ ЕАД е
получено писмо с изх. № 26-01- 117/13.12.2017 г. - справка за извършени
прегледи и извършени МДД на Р.Н.С.. Видно от писмото, на 19.08.2010 г. Р.Н.С. е
диагностицирана със заболяване - 120/стенокардия, а през 10.2015 г. е
установено и II 1.9/Хипертонично сърце. Съдебно медицинската експертиза също е потвърдила
установеното от застрахователя наличие на заболяване предшестващо сключването
на застрахователния договор. С оглед на факта, че причината за смъртта е
хронично заболяване, възникнало преди датата на сключване на застрахователния
договор, за което застрахованото лице не е уведомило застрахователя и което е
извън обхвата на застрахователното покритие по сключения застрахователен
договор, то не са налице предпоставки за ангажиране отговорността на
застрахователя. При сключването на застрахователния договор, Р.Н.С. е подписала
декларации, че не страда от хронични заболявания, което противоречи на информацията,
получена от НЗОК, потвърдена от изготвената и приета по делото съдебно
медицинска експертиза. С оглед на
изложеното, счита, че за застрахователя не е налице задължение за заплащане на
застрахователно обезщетение, т.к. събитието, предмет на спора, представлява
изключен риск по полицата. Иска съдът да отмени обжалваното първоинстанционно
решение и да отхвърли изцяло предявените искове като неоснователни. Претентира
разноски.
В срока по чл. 263,
ал. 1 от ГПК от О.К.С. и Р.К.С., чрез процесуалния им представител – адв. М.П.,
е постъпил отговор от 15.12.2020 г.
на така депозираната въззивна жалба, с който се оспорва жалбата като се поддържа, че
решението в обжалваната част е правилно и законосъобразно и се иска въззивната
жалба да бъде оставена без уважение. Претендират разноски.
Решението в ЧАСТТА, в която е отхвърлен предявеният иск с правно
основание чл. 22 ЗЗД, във вр. чл. 398, ал. 1 и ал. 4 КЗ, във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД за горницата над 17 227,65 лева до пълния предявен размер от 19 145,00
лева, като необжалвано от ищците, е влязло в законна сила.
Според уредените в чл. 269 от ГПК правомощия на
въззивния съд той се произнася служебно по валидността на цялото решение, а по
допустимостта – в обжалваната му част. Следователно относно проверката на
правилността на обжалваното решение въззивният съд е ограничен от посоченото в
жалбата. В случая съдържащите се в жалбата оплаквания са нарушение на
материалния и процесуалния закон и необоснованост.
При съвкупна преценка на събраните по делото
писмени доказателства решаващият въззивен състав приема за установено следното:
Предявени са активно,
субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 383, ал. 1 от КЗ от О.К.С. и Р.К.С. срещу
„ДЗИ Животозстраховане“ ЕАД. Дадената от СРС
правна квалификация по чл. 22 ЗЗД, във вр. чл. 398, ал. 1 и ал. 4 КЗ, във вр.
чл. 79, ал. 1 ЗЗД е непрецизна, тъй като посочените като квалификация членове
от СРС касаят общата уредба на договор в
полза на трето лице по чл. 22 от ЗЗД и на застрахователен договор в полза на
трето ползващо се лице (бенефициер) по чл.398 от КЗ, но в КЗ е предвиден чл.
383, ал. 1 от КЗ, който урежда хипотезата на застраховка в полза на кредитор,
сключена от длъжник. Посочената непрецизност на квалификацията на предявения
иск в настоящия случай не води до неправилност или недопустимост на
постановеното от СРС решение, тъй като въпреки дадената в доклада и обжалваното
решение неточна правна квалификация на предявения иск - по чл. 22 ЗЗД, във вр.
чл. 398, ал. 1 и ал. 4 КЗ, във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД от първоинстанционния съд,
той се е произнесъл по очертаното с исковата молба спорно материално право,
правилно е разпределил доказателствената тежест и е разгледал всички предявени
факти, които обуславят възникването на спорното право. Поради това въззивният
съд само следва да отстрани неправилната правна квалификация на предявения иск
и да посочи правилната такава на предявения главен иск - чл. 383, ал. 1 от КЗ,
която норма постановява, че при
застраховка, сключена в полза на кредитор, между застраховател и застраховащ,
който е длъжник, или трето лице, което е заложен или ипотекарен длъжник, при
настъпване на застрахователното събитие застрахователят отговаря пред кредитора
до размера на застрахователната сума за непогасената част от задължението, за
обезпечение на което е сключен застрахователният договор, включващо главници,
лихвите и разноските към датата на настъпване на застрахователното събитие.
В исковата молба се излага, че О.К.С. и Р.К.С.
са наследници на Р.Н.С., която била сключила Договор за потребителски кредит
от 25.11.2014 г. за сумата от 17 700,00 лева. По силата на договора за
потребителски кредит били заплащани застрахователни премии във връзка със
сключена застрахова „Живот", която била сключена от кредитополучателя в
полза на банката с ответника. Кредитополучателят-наследодател Р.Н.С. била сключила застраховка „Живот" в полза
на банката от 04.05.2017 г. по групова застрахователна полица № 2033, с
фиксиран срок на застраховката, който бил равен на срока на кредита, но не
повече от 120 месеца. Сумите по кредита и по застрахователната премия били
редовно заплащани до момента на смъртта на кредитополучателя - 03.07.2018 г. След
смъртта на кредитополучателя банката не била предприела никакви действия, за да
бъде изплатена застрахователна сума по сключената застраховка „Живот", а
била насочила действията си към ищците - наследници. Ищците били направили искания
до застрахователя да заплати дължимата сума, но последният неоснователно бил
отказал, тъй като общият наследодател по никакъв начин не е подавал
заблуждаваща или невярна информация към ответника за здравословното си
състояние, тъй като такава изобщо не е била изисквана. Предвид иложеното сумата
била дължима от ответника, като следвало да бъде заплатена на банката, като
изрично посочват, че след смъртта на наследодателят не били извършвани плащания
в полза на банката, тъй като се ползвали с правата на застрахован по договора.
Иска се ответникът да бъде осъден да заплати на банката претендираната сума от
19 145,00 лева, както и присъждането на деловодни разноски.
По делото е обявено за безспорно на
основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК, че е налице валидно застрахователно
правоотношение по застрахователна полица № 2033 с начална дата 04.05.2017 г.,
както и че правоприемник на
първоначалния застраховател е ответното дружетво.
От представения Договор за
предоставяне на потребителски кредит от 25.11.2014 г. е видно, че същият е
сключен между О.Б.Б." АД от една страна, в качеството на кредитор, и Р.Н.С.
от друга страна, в качеството на кредитополучател, както и че кредиторът
предоставя на кредитополучателя сумата от 17 700,00 лева, а кредитополучателят
се задължава да върне предоставената сумата, ведно с уговорената договорна
възнаградителна лихва при условията и в срока уговорени в договора. Съгласно чл.
22, ал. 1, ал. 2 и ал. 5 от договора за кредит страните са уговорили, че
банката предлага на кредитополучателят да сключи застраховка „живот" за
своя сметка и в полза на банката в „ОББ - А.Ж.Д." АД. При съгласие
кредитополучателят подписва застрахователна полица, сертификат или друг
документ издавано застрахователя. Застрахователните премии се изплащат от
кредитополучателя, съгласно уговореното в чл. 8 от договора, по сметка,
обслужваща кредита и кредитополучателя дава своето неотменимо съгласие банката
да превежда застрахователните премии от тази сметка по сметка на
застрахователя. Кредитополучателят се съгласява всички застрахователни
обезщетения и суми заплащани от застрахователя, да се превеждат директно на
банката и да се използват за погасяване на задълженията на кредитополучателя по
договора за кредит.
По делото са представени застрахователни
удостоверения, както следва: застрахователно удостоверение № 636477 по групова
застрахователна полица № 2033 с начална дата на застраховката 26.11.2014 г.,
със срок на застрахователно покритие равен на срока на кредита, но не повече от
120 месеца; застрахователно удостоверение № 691282 по групова застрахователна
полица № 2033 с начална дата на застраховката 13.10.2015 г., със срок на
застрахователно покритие равен на срока на кредита, но не повече от 120 месеца;
застрахователно удостоверение № 791471 по групова застрахователна полица № 2033
с начална дата на застраховката 04.05.2017 г., със срок на застрахователно
покритие равен на срока на кредита, но не повече от 120 месеца. В същите е отразено,
че застрахователното покритие включва риск смърт вследствие на заболяване, при
който се покрива 100 % от остатъчната стойност на кредита към датата на
смъртта, но не повече от 35 000,00 лева. От застрахователните удостоверения се
установява също, че застраховката е сключена между „ОББ - А.М.ЖЗД“ АД от една
страна в качеството на застраховател и застрахования кредитополучател Р.Н.С., а
бенефициер по полицата е „О.Б.Б.“ АД.
По делото са представени и условия за
застрахователно покритие по полица № 2033, в които е дадена дефиниция на
понятието „заболяване" като се изяснява, че същото представлява
патологично състояние или състояние на анормално функциониране на органите на
тялото на застрахованото лице, което не е причинено от злополука и подлежи на
обективна диагноза. Предвидено е, че в
случай на смърт на застрахован клиент от заболяване или злополука след датата
на влизане в сила на индивидуалната застраховка на въпросния застрахован
клиент, застрахователната компания, след получаване на надлежно писмено
доказателство за смъртта му, се задължава да изплати на притежателя на полицата
сумата от застрахователното обезщетение „Живот". По всяко време преди
датата на падежа на кредита, застрахователното обезщетение „живот" в случай
на смърт вследствие на заболяване се равнява на 100 % остатъчна стойност към
датата на смъртта, в съответствие с погасителния план на кредита, в сила от
датата на вписване, а с в случай на смърт вследствие на злополука - 200 % от
остатъчната стойност към датата на смъртта, в съответствие с погасителния план
на кредита, в сила от датата на вписване. В условията
за застрахователно покритие са предвидени и подробно описани изключения,
измежду които и следното: всякакви заболявания или неработоспособност, за които
застрахованият клиент е знаел или му е била поставена диагноза или от които
застрахования клиент е бил лекуван или за които е получавал лекарства преди
датата на влизане в сила на индивидуалната застраховка или преди датата на
възстановяване на застрахователното покритие, в случай на отпадане поради
неплащане.
От удостоверение за наследници изх. №
КСВ-18-УГ01-66/05.07.2018 г. се установява, че Р.Н.С. е починала на 03.07.2018
г., както и че ищците, като нейни син и дъщеря, са наследниците й по закон.
С писмо изх. № 0-92-1855/23.01.2019 г.,
"Д.“ ЕАД е уведомило ищците във връзка с предявената от тях
застрахователна претенция, че смъртта на Р.Н.С. съставлява изключен риск поради
наличието на заболяване и е отказало изплащане на застрахователната претенция.
Същото становище е потвърдено и в последващо писмо изх. № 0-92-6440/12.03.2019 г. на „Д.“ ЕАД.
От заключението на изслушаната и
неоспорена пред първоинстанционния съд СМЕ се установява, че в
медицинското свидетелство на Р.Н.С. е отразено, че същата е починала на
03.07.2018 г., но не е правена аутопсия на трупа, като е отразено, че
болести довели до смъртта са исхемична болест на сърцето и артериална
хипертония, а начална причина за смъртта е остра дихателна и сърдечно-съдова
недостатъчност. Вещото лице е посочило, че единственият сигурен начин за
установяване на причината за смъртта е извършването на аутопсия. Установява се,
че приживе Р.С. е страдала от исхемична болест на сърцето и артериална
хипертония, като първата поставена диагноза, съобразно данните от НЗОК за
артериална хипертония е от 19.08.2010 г. Посочено е, че ако смъртта на С. е
настъпила от заболяванията описани в смъртния акт, то при прегледи на
посочените дати, последните се намират в причинна връзка с леталния изход. При
разпита си в открито съдебно заседание от 09.07.2020 г. вещото лице е посочило,
че на починалата не е правена аутопсия, което е единственият сигурен начин да
се установи причината за смъртта, независимо от медицинската документация, от
която не можело да се направи категоричен извод за причината за настъпване на
смъртта. Изяснено е, че това, което е написано в медицинското съобщение за
смърт, е начин на настъпване на смъртта, а не причина за последната. Установено
е, че ако се касаело за внезапна смърт, както най - вероятно е в случая, то това
се дължи на остро нарушение на коронарното кръвообращение, което можело да бъде
или ритъмна смърт или съдов спазъм, като двете заболявания имат значение за
това настъпване на смъртта. Вещото лице е посочило, че артериалната хипертония
и стенокардията са сериозни заболявания, които налагат непрекъснато лечение в
зависимост от степента на тяхната изява, като същите са хронични. Изяснено е,
че при лечение заболяванията се овладяват, но това изисква ежедневна терапия.
Експертът е посочил, че в медицинската документация няма данни за други
заболявания, а за установените диагноза и терапия се предписвали от лекар.
От заключението на изслушаната и
неоспорена пред първоинстанционния съд ССчЕ се установява, че по договор за потребителски кредит от 25.11.2014 г. е
усвоен лимит от 17 700,00 лева, като последният е бил рефинансиран с
потребителски кредит № LD**********/12.10.2015
г. с усвоен лимит от 19 800,00 лева. Вещото лице е посочило, че към момента
на смъртта на Р.Н.С. е била дължима главница от 13 360,54 лева. Изяснено е,
че размерът на дължимата главница от датата на смъртта до подаването на
исковата молба е в размер на 2980,68 лева. Експертът е посочил, че размерът на
дължимата възнаградителна лихва върху главницата от момента на смъртта до
момента на предявяването на исковата молба е в размер на 886,43 лева. В открито
съдебно заседание, вещото лице е потвърдило глобалния размер на дължимата сума,
като е посочило, че сумата установена след смъртта на наследодателя на ищците е
прибавена към задължението.
При
така установените факти съдът приема от правна страна следното:
По своята правна същност застраховката
в полза на кредитор, сключена от длъжник по реда на чл.383 от КЗ прилича на
договор в полза на трето лице, което се явява кредиторът. Застрахователният
договор се сключва между застраховател и длъжник. По силата на договора при
настъпване на застрахователното събитие кредиторът има право да иска от
застрахователя обезщетение, равно на непогасената част от кредита до размера на
застрахователната сума. Длъжникът е страна, която плаща застрахователните
премии и поема всички задължения по договора. Освен от длъжника, застрахователният
договор може да се сключи и от трето лице - заложен или ипотекарен длъжник,
който обезпечава дълга на длъжника със своето имущество. Предмет на
застраховката е задължението на длъжника, респ. на солидарно отговорните с него
лица. Кредиторът не е страна, но има право при настъпване на застрахователното
събитие да иска директно от застрахователя обезщетение за непогасената част от
кредита, но не повече от уговорената застрахователна сума. Обезщетението
покрива неплатената част от главницата, лихвите и разноските към датата на
настъпване на застрахователното събитие, съгласно чл. 383, ал.1 от КЗ. В случай
на застрахователно събитие застраховащият, неговите наследници или ползващи се
лица, както и застрахователят са длъжни незабавно да уведомят кредитора за
настъпването му. В случай на смърт на длъжник - застраховано лице по
застрахователен договор по повод негово неимуществено благо съгласно ал. 1 на
чл.383 от КЗ, кредиторът е длъжен да предприеме с грижата на добър стопанин
всички необходими действия относно претендирането и изплащането от страна на
застрахователя на застрахователната сума по застрахователния договор. По повод
изплащането на обезщетение по застраховка по изречение първо наследниците на
длъжника, както и неговите съдлъжници или поръчители по кредита имат права на
застрахован, освен правото да получат обезщетението до размера на непогасената
част от задължението.
В случай на настъпване на
застрахователно събитие и съгласно условията на основния договор между
кредитора и длъжника и условията на застрахователния договор застрахователят
извършва плащане към кредитора до размера на непогасената част от задължението,
а остатъкът от застрахователното обезщетение, в случай че такова е налице, се
заплаща на длъжника или на неговите наследници, или на третите ползващи се
лица, когато застраховащ е длъжникът или на заложния или ипотекарен длъжник,
когато застраховащ е заложен или ипотекарен длъжник.
От представените по делото
доказателства се установява, а и между
страните не се спори, че е възникнало застрахователно правоотношение по договор
за застраховка „Живот“ в полза на трето лице – „ОББ“ АД, при условията на
застрахователно удостоверение № 791471 по групова застрахователна полица № 2033
с начална дата на застраховката 04.05.2017 г., със срок на застрахователно
покритие равен на срока на кредита, но не повече от 120 месеца, както и че е
настъпил застрахователния риск. При настъпване на застрахователното събитие - смърт на длъжника
възниква правото на кредитора да претендира от застрахователя плащане на
застрахователното обезщетение, чийто размер се определя от стойността на
непогасените вноски, лихвите и разноските. В настоящия случай обаче, кредиторът
бездейства и не е изпълнил задължението си по чл.383, ал.3 от КЗ да предприеме
с грижата на добър стопанин всички необходими действия относно претендирането и
изплащането от страна на застрахователя на застрахователната сума по
застрахователния договор.
Спорният по делото въпрос е
сведен до това налице ли е в конкретния случай предвиден в Общите условия към застрахователния
договор изключен риск – смърт, предизвикана от заболяване, за което
застрахованият е знаел или му е била поставена диагноза или от които
застрахованият е бил лекуван или за които е получавал лекарства преди датата на
влизане в сила на индивидуалната застраховка или преди датата на възстановяване
на застрахователното покритие, в случай на отпадане поради неплащане.
Първоинстанционният съд е приел, че за да се приеме
едно обстоятелство за съществено за риска и в този смисъл основание за отказ за
изплащане на обезщетение, застрахователят следва писмено да постави на
застрахованото лице въпроси дали то е налице към сключването на договора.
Такива въпроси не са били поставени на застрахования, поради което не може да
се приеме, че при сключването на
процесната застраховка е възникнало задължението за посочване на конкретни
обстоятелства. СРС е приел още, че не е проведено пълно и главно доказване от
ответника за причината за смъртта на Р.С., поради което не съществувало основание
за отказ от изплащане на застрахователно обезщетение. Настоящият съдебен състав
намира, че така изведените от първоинстанционния съд изводи са правилни и
законосъобразни.
Отказът на застрахователя за изплащане обезщетение за
смъртта на Р.С. е основан поради наличието на предвиден в Общите условия към
застрахователния договор изключен риск. Като предпоставка за изключване на
събитието от застрахователното покритие е посочено наличието на предхождащи
договора заболявания при застрахования. Това обстоятелство поначало е свързано
и увеличава вероятността от настъпване на риска "смърт вследствие на
заболяване" и в този смисъл е значимо за преценката на застрахователя дали
да сключи на договора. По тази причина, клаузата, уреждаща изключения риск,
следва да се разглежда във връзка с уредбата за обявяване на обстоятелства,
свързани със застрахователния риск – чл. 362 - чл. 366 от КЗ.
Застрахованият е длъжен да съобщи на застрахователя
всички известни му обстоятелства, които имат съществено значение за естеството
и размера на риска. Това е от значение за преценката относно степента на риска.
Когато се касае за лична застраховка, касаеща живота, здравето и
трудоспособността на застрахования, обстоятелства имащи съществено значение са
тези, позволяващи на застрахователя да извърши преценка относно здравния статус
на застрахования към момента на сключване на договора. Поради това,
законодателят с чл. 362, ал. 1 КЗ е въвел възможността за застрахователя да
поставя въпроси на застрахования за съществените обстоятелства; въвел е
задължение за застрахования да отговори, когато такива въпроси са поставени;
изключил е от класификацията "съществени за риска" тези
обстоятелства, за които застрахователят не е поставил въпроси - чл. 362, ал. 2
предл. 1 КЗ. Прилагането на чл. 362 КЗ е от съществено значение за преценката
на застрахователя дали да сключи договор при наличие на посочените от
застрахования обстоятелства или не. Законодателят изрично е посочил
неблагоприятните за застрахователя последици при сключване на договор въпреки
неблагоприятните отговори, неясните такива, липсата на отговори на
застрахования.
С решение от 30.06.2021 г. по т. д. № 351/2020 г., ТК,
І ТО на ВКС е изследвана възможността при сключена застраховка
"Живот" застрахователят да оповести своите изисквания към
застрахования под формата на клауза за изключен застрахователен риск при
наличие спрямо застрахования на обстоятелства, имащи характеристиката на
съществени по смисъла на чл. 362, ал. 1 КЗ. Съгласно цитираната практика,
застрахователят не може да включи в клауза, имаща значение за покритието на
риска, изискванията си спрямо здравословното състояние на застрахования. Прието
е в цитираното касационно решение, че преценката относно здравния статус
(обстоятелство от съществено значение за риска) на застрахования би следвало да
се основава на информация, събрана/установена по реда на чл. 362 КЗ, но не и
чрез отрицателна формулировка в смисъл "застрахователят не би изплатил
обезщетение ако.. ". В този смисъл е посочено, че формулировката "Всеки
случай на смърт, причинена или произтичаща пряко или косвено, изцяло или
отчасти от някой от следните фактори не се покрива от настоящата полица:
всякакви заболявания и неработоспособност (нетрудоспособност), за които
застрахованият клиент е знаел или му е била поставена диагноза или от които
застрахованият клиент е бил лекуван или за които е получавал лекарства"
може да бъде приложена към всяка причина за настъпване на смърт, доколкото
"косвено" и "отчасти", са неясни критерии. Предвид
изложеното, в мотивите на цитираното решение на ВКС се сочи, че клауза в
посочения смисъл е неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 6 ГПК, като
позволяваща на търговеца да се освободи от задълженията си по договора по своя
преценка, като същата възможност не е предоставена на потребителя. Тя позволява
на застрахователя да се позове на изключен застрахователен риск по своя
преценка при смърт, настъпила по всяка причина. С тези съображения ВКС е дал
отговор на правния въпрос в смисъл, че клауза в застрахователен договор, в
която обстоятелствата, които са от значение за покритите рискове
"Смърт", "Пълна трайна неработоспособност (неработоспособност) и
"Временна нетрудоспособност (неработоспособност) са формулирани общо в
хипотезата на липса на поставени въпроси по чл. 362 КЗ, е неравноправна по
смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 6 ЗЗП. В конкретиката на настоящия казус се касае
за идентична на разгледаната от ВКС хипотеза като настоящият съдебен състав
споделя изцяло възприетото в цитираното решение на ВКС разрешение.
Процесната клауза, част от условията на
застрахователно покритие по Полица 2033, определяща изключен риск - всякакви заболявания или неработоспособност, за които
застрахованият клиент е знаел или му е била поставена диагноза или от които
застрахования клиент е бил лекуван или за които е получавал лекарства преди
датата на влизане в сила на индивидуалната застраховка или преди датата на
възстановяване на застрахователното покритие, в случай на отпадане поради
неплащане, въз основа на която е
отказано заплащането на застрахователно обезщетение, поради наличието на
заболяване, възникнало преди сключването на застрахователни договор е нищожна,
като неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 6 ЗЗП.
Оттук, дори хипотетично да бъде прието,
че причината за смъртта е тази посочена в медицинското свидетелство за смърт на
Р.С. - остра дихателна и остра сърдечно-съдова
недостатъчност, нещо, което не се потвърждава от приетото по делото заключеие
по СМЕ, при липса на поставени писмени въпроси по чл. 362, ал. 2 от КЗ
застрахователят не би могъл да откаже изплащане на обезщетение на основание чл.
363 от КЗ. Още повече, дори при наличието на съзнателно неточно обявяване или
премълчаване на съществено за риска обстоятелство, законодателят не е изключил
еднозначно възможността за заплащане на обезщетение. Доколкото първоначалният
застраховател не е спазил процедура по поставяне на въпроси, а клаузата, на
която се основава отказът за плащане на неговия правоприемник, е нищожна на
основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП, то и отказът на ответника да извърши плащане към
банката за покриване на кредитните задължения на Р.С. е незаконосъобразен.
Отделно от горното, настоящият съдебен
състав споделя изводът на първоинстанционния съд, че не е проведено пълно и
главно доказване от ответника за причината за смъртта на Р.С.. Това е така, доколкото
от заключението на СМЕ става ясно, че на починалата не е правена аутопсия, а
единственият начин да се определи причината за смъртта е чрез аутопсия, тъй
като в медицинското свидетелтво за смърт е посочен единствено начина на на
смъртта. При това положение, правилно първоинстанционният съд е приел, че при
липсата на доказана причинно-следствена връзка, съдът не може да приеме, че са
налице обстоятелства, които изключват отговорността на застрахователя.
С оглед на изложеното, за застрахователя е възникнало
задължение за заплащане на застрахователно обезщетение в полза на кредитора „ОББ“
АД, в размера, определен от първоинстанционния съд.
В упражнение на правомощията си по чл. 271
от ГПК въззивната инстанция е длъжна да потвърди обжалваното решение в частта,
в която е уважен иск при правилната правна квалификация чл. 383, ал. 1 от КЗ.
С оглед изхода на делото, разноски
следва да бъдат присъдени на въззиваемата страна - О.К.С. и Р.К.С. на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК в размер на 1 100 лв., представляващи заплатено адвокатско
възнаграждения по Договор за правна защита и съдейстие № 11 от 22.12.2020 г.
При тези мотиви, Софийски градски съд
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение
№ 20245957 от 06.11.2020 г. по гр. д. № 40953/2019 г. по описа на СРС, II ГО,
156 с-в, в ЧАСТТА, в която по искове предявени от О.К.С., ЕГН: ********** и Р.К.С.,
ЕГН: ********** и двамата с адрес: ***, офис 77 срещу „ДЗИ Ж." ЕАД, ЕИК: ********,
със седалище и адрес на управление:*** последното дружество е осъдено да заплати на „О.Б.Б.“ АД, ЕИК: *********със седалище и адрес: ***, на основание чл.383, ал.1 от КЗ сумата
от 17 227,65 лева, представляващи сбор от следните суми - 1) сумата от
16341,22 лева, представляващи дължима главница по Договор за потребителски
кредит от 25.11.2014 г., сключен между „О.Б.Б.“ АД и Р.Н.С., ЕГН: ********** -
починала на 03.07.2018 г.; 2) сумата от 886,43 лева, представляващи дължи
договорна възнаградителна лихва за периода от 03.07.2018 г. до 17.07.2019 г.,
които суми са дължими във връзка с валидно застрахователно правоотношение по
застрахователна полица № 2033 с начална дата 04.05.2017 г., сключена между „ДЗИ
Ж.“ ЕАД - правоприемник на „ОББ Ж." АД и Р.Н.С., ЕГН: ********** -
починала на 03.07.2018 г., в която полица е била предвидена уговорка в полза на
трето лице бенефициер - „О.Б.Б.“ АД, вкл.в ЧАСТТА за разноските.
ОСЪЖДА
„ДЗИ Ж.“ ЕАД, ЕИК: ********, със
седалище и адрес на управление:*** да
заплати на О.К.С., ЕГН: ********** и Р.К.С., ЕГН: ********** и двамата с адрес:
***, офис 77, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер на 1 100 лв., представляващи сторените пред въззивната
инстанция разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението в ЧАСТТА, в която е отхвърлен
предявеният главен иск за горницата над 17 227,65 лева до пълния предявен
размер от 19 145,00 лева, като необжалвано от ищците, е влязло в законна сила.
Решението може
да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му до страните чрез
връчване на препис от същото при условията на чл.280, ал.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.