Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е 

 

№                                      26.06.2020г.                           гр. Асеновград

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

АСЕНОВГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, първи граждански състав на двадесет и седми май две хиляди и двадесета година в публичното заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. КАРАДЖОВА

 

секретар Й. Алексиева

като разгледа докладваното от съдия М. КАРАДЖОВА гражданско дело № 2752 по описа за 2018г. и като обсъди:

 

Производство по извършване на делбата.

С решение по настоящото дело е допусната делба на правото на собственост върху следната недвижима вещ: самостоятелен обект в сграда №00702.508.80.10.1 по КККР на гр. Асеновград, адрес: гр. Асеновград, ул.“Лозница“ №2, ет.2, блок Възход, вх.А, ет.1, ап.1, който обект се намира в сграда 10, разположена в поземлен имот №00702.508.80, с предназначение на обекта: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, площ  по документ: 79,88 кв.м., прилежащи части изба №17 и 1,733 % идеални части от общите части на сградата, стар идентификатор: няма, ниво:1, съседни самостоятелни обекти: на същия етаж №00702.508.80.10.2, под обекта: няма, над обекта: №00702.508.80.10.10, при квоти за С.Д. Дичева – 1/2  идеална част и за И.Г.М. – 1/2 идеална част.

Съделителят С.Д. Дичева е предявил претенция по сметките на основание чл. 346 от ГПК за осъждане на И.Г.М. да й заплати сумата от 4000 лева, с която същият се е обогатил неоснователно от безвъзмездно ползване на нейната част от делбения имот за периода от 07,05,2014г. до 07,09,2017г., както и сумата от 2400 лева, представляваща месечен наем за ползване на нейната част от делбения имот за периода от 19,09,2017г. до датата на предявяване на претенцията, както и по 100 лева месечно до приключване на настоящото производство, ведно с обезщетение за забава в размер на 700 лева за периода от деня на писменото поискване до датата на предявяване на претенцията и в размер на законната лихва от тази дата до влизане в сила на съдебното решение.   

Съделителят И.Г.М. е предявил претенция по сметките на основание чл. 346 от ГПК за осъждане на С.Д. Дичева да му заплати сумата от 11 175 лева, с която същата се е обогатила неоснователно от това, че покупната цена на имота от 23000 лева е изплатена с банков кредит, сключен през време на брака, който е рефинансиран като сумата от 22350 лева е заплатена от съпруга, който е получил същата по договор за потребителски кредит, средствата за погасяване на който са от трудовото му възнаграждение (тоест лично имущество).    

След като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено следното:

   Страните не са доказали възможността допуснатата до делба вещ да се раздели на повече от един дял. Делбата не може да бъде извършена чрез съставяне на разделителен протокол по чл. 350 от ГПК и теглене на жребий, нито чрез разпределяне на делбените имоти на основание чл. 353 от ГПК, въпреки, че дяловете на страните са равни, тъй като броят на вещите е по-малък от броя на съделителите. Страните не са предявили претенции за възлагане на имота. След като същият е неподеляем и не може да бъде възложен в  дял на някоя от страните или пък да се състави разделителен протокол, то е налице хипотезата на чл. 348 от ГПК, съгласно която извършването на делбата следва да стане с изнасянето на вещта на публична продан. Сумата, получена от проданта следва да се разпредели между съделителите съобразно квотите им.

Пазарната стойност на допуснатия до делба имот е определена със заключението на вещото лице Р. в размер на 65790 лева и в размер на 57 900 със заключението на вещото лице А., а със заключението по тричленната експертиза, изготвено от вещите лица М., Г. и Л. - Енева – в размер на 61 160 лева. Съдът кредитира последното от тях, тъй като е най-близо до датата на приключване на устните състезания от една страна, а от друга е задачата е изпълнена от три вещи лица. С оглед на това и квотите на страните в съсобствеността, всяка една от тях следва да бъде осъдена да заплати държавна такса по извършване на делбата в размер на 4% върху стойността на дела си или по 1223,20 лева.

Не е спорно между страните, а и от приетия препис от съдебно решение №1915 от 07,05,2014г. по гр.д.№394/2014г. по описа на ПРС се установява, е гражданският брак между тях е сключен на 15,05,1988г. и е прекратен на 07,05,2014г. По силата на одобреното споразумение ползването на семейното жилище, намиращо се в гр. Асеновград, кв.“Запад“, ул.“Лозница“ №2, вх.А, ет.1, ап.1, е предоставено на съпруга. Съгласно чл. 57 от СК по силата на съдебното решение, с което се предоставя ползването на семейното жилище по чл. 56, ал. 1, 2, 3 и 5, възниква наемно отношение. Решението може да бъде вписано в имотния регистър, като вписването има действието по чл. 237, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите. Алинея 2 на същата разпоредба предвижда, че всяка от страните може да поиска съдът да определи размера на наема с решението за развод. Не се дължи наем за ползваната от ненавършилите пълнолетие деца жилищна площ. Определеният размер на наема може да бъде изменян при промяна на обстоятелствата.

При регламентиране ползването на семейното жилище законодателят е изходил от принципа, че в гражданските отношения е налице възмездност, освен ако е уговорено друго. Следователно, ако съпрузите не са предвидили в споразумението изрично безвъзмездност на ползването /като при заем за послужване/, би следвало да възникне наемно правоотношение по аргумент от чл. 57, ал. 1 СК. В този смисъл е Решение № 71 от 29.06.2018 г. по гр. д. № 2750 / 2017 г. на Върховен касационен съд, 2-ро гр. отделение

В настоящият случай няма данни съпругата да е направила искане за определяне на размер на наема. Ако бракоразводният съд не е бил сезиран и не е определил размера на дължимия наем, за всеки от съпрузите съществува възможност докато е налице правото на ползване въз основа на съдебното решение, да поиска от бракоразводния съд по реда на чл. 57, ал. 2 СК да бъде определена наемната цена, която да се заплаща за вбъдеще. За периода от влизане в сила на решението, с което е предоставено ползването на семейното жилище до настъпване на условието за прекратяване на правото на ползване и предоставяне на достъп на другия съпруг /преустановяване на ползването или осъществяване на съвместно ползване/ или до определяне по реда на чл. 57, ал. 2 СК на наемна цена, неползващия съпруг-съсобственик има право на обезщетение на основание чл. 31, ал. 2 ЗС. В този случай отправянето на нарочна писмена покана не е необходимо, тъй като правоотношението по ползването на семейното жилище въз основа на съдебното решение е възникнало като възмездно и ползващият съпруг е уведомен за задължението си да заплаща наемна цена. В този смисъл е Решение № 71 от 29.06.2018 г. по гр. д. № 2750 / 2017 г. на Върховен касационен съд, 2-ро гр. отделение.

От показанията на свидетелката Димова и Алиева, както и от проведената очна ставка между свидетелката Димова и ответника Муржданов, се установява, че нито ищцата, нито свидетелката Димова, а използвали делбения имот в периода след прекратяване на брака между страните. Установи се също така, че ползването на същия се осъществява от ответника, както и от жената, с която живее на съпружески начала. Ето защо и по изложените по-горе съображения неползващия съпруг има право на обезщетение за времето от 07,05,2014г. до настоящия момент. Възражението, че Дичева не е поискала да използва същия е неоснователно по няколко причини. На първо място подобно условие не е предвидено в чл. 31, ал.2 от ЗС. Отделно от това ползването е предоставено на ответника със съдебно решение. В случая следва да се съобрази и обстоятелството, че съвместното ползване на вещта е невъзможно и поради това, че страните са бивши съпрузи, а ответникът живее на съпружески начала с друга жена в него. Ето защо съдът намира, че отношенията между бившите съпрузи не позволяват общото им съжителство дори при техническа възможност за това (която не е доказана в настоящото производство).

Ищцата е разделила претенцията си на два периода, поради което и предвид диспозитивното начало, същата следва да бъде разгледана по този начин. От заключението на вещото лице Р. от 13,06,2019г. се установява, че за 2014г. средният месечен наем е 190,11 лева, за 2015г. – 198,80 лева, за 2016г. – 178,93 лева, за 2017г. – 164,55 лева, за 2018г. – 219,67 лева, а за 2019г. – 214,08 лева. Ответникът дължи половината от тези суми или за процесния период от 17,05,2014г. до 07,09,2017г. същият следва да заплати на ищцата сумата от 3686,73 лева, като искът следва да се отхвърли до пълния му размер от 4000 лева. За периода от 19,09,2017г. (датата но получаване на нотариалната покана) до 13,05,2019г. (датата на предявяване на претенцията) същият следва да бъде осъден да заплати сумата от 2070,80 лева, като искът следва да се отхвърли до пълния размер от 2400 лева. За пълнота следва да се отбележи, че съдът намира, че е допусната техническа грешка в молбата, депозирана от ищцата в съдебно заседание на 13,05,2019г., досежно началния момент на този период, който с цифри е изписан 19,05,2017г., а с думи датата на връчване на нотариалната покана (а видно от последната това е станало на 19,09,2017г.). Именно поради това разглежда претенцията за този период.

Основателна е и претенцията за заплащане на обезщетение за ползването до датата приключване на устните състезания (до който момент съдът следва да вземе предвид всички настъпили факти, релевантни към спорното правоотношение). Или за периода от датата на подаване на молбата – 13,05,2019г. до 27,05,2020г. ответникът дължи на ищцата по изложените по-горе съображения сумата от 107,04 лева месечно, но предвид диспозитивното начало следва да се присъдят по 100 лева месечно. За периода след приключване на устните състезания съществуването на правопораждащите факти не може да бъде установено, поради което искът следва да се отхвърли за периода до влизане в сила на съдебното решение.

Ищцата не е посочила доказателства за установяване на претенцията си за заплащане на обезщетение за забава в размер на 700 лева, поради което същата следва да бъде отхвърлена като недоказана.

Не е спорно между страните, а и от приетия препис от нотариален акт №186/2004г. се установява,  че правото на собственост върху делбения имот е придобито през време на брака между страните, както и че средствата за заплащане на уговорената цена от 23000 лева са получени по договор за банков кредит от 28,04,2004г., сключен от двамата съпрузи с „Банка ДСК“ ЕАД. От заключението по съдебно-счетоводната експертиза се установява, че общият размер на върнатите по него суми е 23633,93 лева, като 22 350 лева от тях представляват сума, усвоена по договор №3083СТ/22,07,2008г., сключен с „УниКредит Булбанк“ АД. От допълнителното заключение се установява, че датата на последната вноска е 28,05,2013г. Не спорно между страните, че дължимата сума към „УниКредит Булбанк“ АД е изплатена на вноски, удържани от трудовото възнаграждение на ответника. Основателни са и доводите, че същото е лично имущество на единия съпруг.

Въпреки това претенцията за заплащане на сумата от 11 175 лева е неоснователна. В този смисъл е Решение № 126 от 31.01.2020 г. по гр. д. № 352 / 2019 г. на Върховен касационен съд, 2-ро гр. Отделение, съгласно което Трансформацията на лично имущество по чл.23 СК е приложима за личното имущество, посочено в чл. 22 СК - придобито преди брака, по дарение, по наследство и при останалите хипотези, посочени в нормата. Не настъпва преобразуване на лично имущество когато с паричен влог на единия съпруг, формиран по време на брака, се придобиват вещни права. В този случай намира приложение презумпцията на чл.21, ал.3 СК за съвместен принос. Именно на придобитите по време на брака вещни права законодателят създава статут на СИО, считайки презумптивно, че са резултат на съвместен принос. Действително изложените в него съображения се отнася до паричните влогове, но по аналогия и на ще по-голямо основание те важат за трудовото възнаграждение, получено от единия съпруг. Ето защо и доколкото претенцията е основана именно на трансформация на лично имущество, като не са изложени факти за по-голям или изключителен принос на ответника (съответно не са посочени и събрани доказателства за наличието на такъв), то същата следва да бъде отхвърлена.

В производството по делба чл.355 от ГПК страните заплащат разноските съобразно стойността на дяловете им. По присъединените искове в делбеното производство разноските се определят по чл. 78. Или по иска за делба страните не си дължат разноски, тъй като всяка от тях е заплатил тези, дължими за оценка на делбената вещ. Предявените от ищцата претенции по сметките са частично уважени, но тя не е направила искане за присъждане на разноски. Такова има само от ответника, но неговата претенция е отхвърлена. Същият не е направил разноски по повод на отхвърлените претенции на ищцата, поради което няма право на такива. Същият обаче дължи държавна такса по отхвърлената претенция по сметките в размер на 447 лева, както и 278,30 лева по уважените такива. Ищцата дължи държавна такса по отхвърлените претенции, предявени от нея, или 53,70 лева.

  Ето защо и поради мотивите, изложени по-горе, съдът

 

Р     Е     Ш     И

 

ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН самостоятелен обект в сграда №00702.508.80.10.1 по КККР на гр. Асеновград, адрес: гр. Асеновград, ул.“Лозница“ №2, ет.2, блок Възход, вх.А, ет.1, ап.1, който обект се намира в сграда 10, разположена в поземлен имот №00702.508.80, с предназначение на обекта: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, площ  по документ: 79,88 кв.м., прилежащи части изба №17 и 1,733 % идеални части от общите части на сградата, стар идентификатор: няма, ниво:1, съседни самостоятелни обекти: на същия етаж №00702.508.80.10.2, под обекта: няма, над обекта: №00702.508.80.10.10, като получената от проданта сума се разпредели между съделителите, съобразно квотите им в съсобствеността, а именно за С.Д. Дичева, ЕГН ********** ***, - ½ идеална част и И.Г.М., ЕГН ********** *** – ½ идеална част.

ОСЪЖДА И.Г.М., ЕГН ********** *** да заплати на С.Д. Дичева, ЕГН ********** ***, сумата от 3686,73 лева (три хиляди шестстотин осемдесет и шест лева и седемдесет и три стотинки) на основание чл. 31, ал. 2 ЗС, представляваща обезщетение за ползата, от която е лишен неползващия съпруг-съсобственик на самостоятелен обект в сграда №00702.508.80.10.1 по КККР на гр. Асеновград, адрес: гр. Асеновград, ул.“Лозница“ №2, ет.2, блок Възход, вх.А, ет.1, ап.1, за периода от 07,05,2014г. до 07,09,2017г., както и сумата от  2070,80 лева (две хиляди и седемдесет лева и осемдесет стотинки), представляваща обезщетение за ползата, от която е лишен неползващия съпруг-съсобственик на самостоятелен обект в сграда №00702.508.80.10.1 по КККР на гр. Асеновград, адрес: гр. Асеновград, ул.“Лозница“ №2, ет.2, блок Възход, вх.А, ет.1, ап.1, за периода от 19,09,2017г. до 13,05,2019г., ведно със законната лихва върху сумата от 2070,80 лева от датата на предявяване на претенцията 13,05,2019г. до влизане в сила на настоящото съдебно решение, както и сумата от 100 лева (сто лева) месечно, представляваща обезщетение за ползата, от която е лишен неползващия съпруг-съсобственик на самостоятелен обект в сграда №00702.508.80.10.1 по КККР на гр. Асеновград, адрес: гр. Асеновград, ул.“Лозница“ №2, ет.2, блок Възход, вх.А, ет.1, ап.1 за периода от 13,05,2019г. до 27,05,2020г. като ОТХВЪРЛЯ претенциите до пълните им размери от 4000 (четири хиляди) лева за периода от 07,05,2014г. до 07,09,2017г., от 2400 (две хиляди и четиристотин)  лева за периода от 19,09,2017г. до 13,05,2019г., както и претенциите за заплащане на сумата от 100 лева (сто лева) месечно за периода от 27,05,2020г. до влизане в сила на настоящото съдебно решение и  претенцията за заплащане на обезщетение за забава в размер на 700 лева (седемстотин лева) за периода от датата на писменото поискване 19,09,2017г. до датата на предявяването й 13,05,2019г.

ОТХВЪРЛЯ претенциите, основани на чл. 346 от ГПК във връзка с чл. 59 от ЗЗД и чл. 23 от СК, предявени от И.Г.М., ЕГН ********** ***, против С.Д. Дичева, ЕГН ********** ***, за заплащане на сумата от 11 175 лева (единадесет хиляди сто седемдесет и пет лева), с която С.Д. Дичева се е обогатила неоснователно, тъй като част от 22350 лева от покупната цена на самостоятелен обект в сграда №00702.508.80.10.1 по КККР на гр. Асеновград, адрес: гр. Асеновград, ул.“Лозница“ №2, ет.2, блок Възход, вх.А, ет.1, ап.1 е заплатена със средства от трудовото възнаграждение на И.Г.М..

ОСЪЖДА С.Д. Дичева, ЕГН ********** ***, да заплати по сметка на Районен съд – Асеновград държавна такса по извършване на делбата в размер на 1223,20 лева (хиляда двеста двадесет и три лева и двадесет стотинки) и държавна такса по отхвърлените претенции по сметките в размер на 53,70 лева (петдесет и три лева и седемдесет стотинки).

ОСЪЖДА И.Г.М., ЕГН ********** ***, да заплати по сметка на Районен съд – Асеновград държавна такса по извършване на делбата в размер на 1223,20 лева (хиляда двеста двадесет и три лева и двадесет стотинки), държавна такса по отхвърлената претенция по сметките в размер на 447 лева (четиристотин четиридесет и седем лева) и държавна такса по уважените претенции по сметките в размер на 278,30 лева (двеста седемдесет и осем лева и тридесет стотинки).

 

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен Съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                                                                                                                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: