Решение по дело №1939/2022 на Районен съд - Ямбол

Номер на акта: 70
Дата: 17 февруари 2023 г.
Съдия: Димчо Генев Димов
Дело: 20222330101939
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 25 юли 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 70
гр. Ямбол, 17.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Димчо Г. Димов
при участието на секретаря С.С.М.
като разгледа докладваното от Димчо Г. Димов Гражданско дело №
20222330101939 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба от адв. К.Д. от АК гр. Я., в качеството
на пълномощник на ищцата А. К. М. от гр. Я., против М. А. К., Ж. И. Илиева и А. Т. Т..
С исковата молба се твърди, че на 06.01.2021 г. в качеството й на купувач ищцата е
сключила предварителен договор с първия ответник - М. А. К. за покупко-продажба на
недвижим имот, находящ се в землището на гр. Я., в местност „***“, подробно описан в
нотариален акт № ***, том***, рег. № ***, н.дело №***/25.08.2016 г. на нотариус Т.Д.
Ищцата твърди, че при подписване на предварителния договор заплатила на
продавача М. А. К. цялата уговорена продажна цена в размер на 4 000 лв. Уговорен бил и
срок за сключване на окончателен договор на 20.02.2021 г.Владението върху имота било
предадено веднага след сключване на договора. Ищцата се нанесла в къщата, изчистила
двора, направила ремонт, била сонда, тъй като имота бил отдалечен от града и нямало
канализация. След като срока на договора изтекъл, започнала да търси продавача, за да й
прехвърли по нотариален ред имота, предмет на договора. Ответникът нямал готовност с
документите и се уговорили да прехвърли имота след като ищцата се върне от А., където
ищцата заминала известно време при своя мъж, с който живеела на съпружески начела.
Втората ответница Ж. И. И. нямало къде да живее и помолила ищцата да я пусне да живее в
имота докато се върне от чужбина. След като ищцата през м.12.2021 г. се прибрала в имота,
ответницата Ж. И. И. продължавала да обитава вилата и двора и не пуснала ищцата да
влезе. Ищцата потърсила ответника М. А. К., за да отидат при нотариус да сключат
окончателния договор, но той и неговите близки скочили да я бият, като думите на
1
ответника М. К. били, че няма да види нито имот, нито пари. От тогова ищцата много пъти
ходила до дома му, но той отказвал да прехвърли имота, който тя заплатила напълно.
Предприела действия за завеждане на дело с иск по чл.19, ал.3 от ЗЗД, но от близки
разбрала, че ответникът М. К. има намерение да продаде имота на трето лице. Още преди да
депозира молбата в съда направила справки в Служба по Вписванията и установила, че на
10.05.2022 г. имота, предмет на предварителния договор е продаден на ответницата Ж. И.
И.
Твърди се, че по този начин първият ответник е целял да увреди ищцата като кредитор
и да осуети възможността й да реализира правата си като иска сключване на окончателен
договор.
Твърди се, че ответникът-купувач Ж. И. И. й е било известно, че между нея и първият
ответник М. А. К. има сключен предварителен договор за този имот.
На изложеното в исковата молба се претендирана от съда да постанови решение, с
което да обяви за относително недействителен спрямо ищцата процесният договор за
продажба на подробно описания и индивидуализиран в исковата молба недвижим имот.
В срока по чл.131 от ГПК не се постъпили отговори от тримата ответници, като в
съдебно заседание се явява единствено ответника М. А. К. и по същество оспорва исковата
претенция.
В съдебно заседание ищцата се явява лично и с процесуален представител по
пълномощие адв.К.Д. от АК Я. чрез когото в хода на делото по същество се искът е
безспорно доказан и се иска от съда да го уважи.
В съдебно заседание се явява ответника М. А. К., който в хода на делото по същество
твърди, че ищцата въобще не го била потърсила и той си продавал имота. Ищцата знаела, че
вилата още не е продадена и нямало право да вкарва никой да живее в нея. Ж. и била дала
някакви пари на вноски да и продаде вилата.
Въз основа на събраните по делото доказателства преценени поотделно и в тяхната
съвкупност във връзка с твърденията, възраженията и доводите на страните и при
съобразяване с разпоредбите на чл.235 и сл. от ГПК, съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
Видно от представения по делото нотариален акт за покупко-продажба на недвижими
имоти № ***, том ***, рег.№ ***, дело № ***/25.08.2016 год. на нотариус Т.Д. рег.№ *** на
НК, с район на действие съдебния район на Районен съд Я. ответникът М. А. К. е придобил
по възмезден начин собствеността на поземлен имот с идентификатор 87374.564.58 по
кадастралната карта на гр.Я., одобрена със Заповед № ***/30.08.2005 год. на изпълнителния
директор на АГКК, находящ се в землището на гр.Я., в местността „***“, с площ 603 кв.м.,
който имот по стария план се индивидуализира като поземлен имот ***, при граници на
имота по кадастрална карта: 87374.564.59; 87374.564.68; 87374.564.57; 87374.564.12;
87374.564.63; заедно с построената в този имот сграда с идентификатор 87374.564.58.1, със
засторена площ 42 кв.м., брой етажи: един; с предназначение: Вилна сграда-еднофамилна.
2
За така придобития от ответника М. А. К. недвижим имот, същият в качеството на
продавач сключил на 06.01.2021 год. предварителен договор за покупко-продажба /видно от
представения по делото договор/ с ищцата А. К. М. в качеството на купувач. Видно от чл.2
от Договора, уговорената между страните по него цена на имота е 4 000 лева, която е била
изплатена от купувача на продавача в момента на подписване на договора. С чл.3 от
Договора страните по него са поели задължение да сключат окончателен договор за
покупко-продажба на имота в срок до 20.02.2021 год.
Видно от представения по делото нотариален акт за продажба на недвижим имот №
***, том ***, рег.№ ***, дело № ***/10.05.2022 год. на нотариус Т. Д. рег.№ *** на НК, с
район на действие съдебния район на Районен съд Я. ответникът М. А. К. е отчуждил
процесния имот в полза на ответницата Ж. И. И. за сумата от 2000 лева.
Видно от представеното удостоверение за семейно положение третия ответник А. Т.
Т. е съпруг на ответницата Ж. И. И.
Видно от представеното удостоверение по чл.264, ал.1 ДОПК данъчната оценка на
порцесиня имот е 6 325,90 лева.
По делото, по искане на ищцата бяха събрани гласни доказателства чрез разпит в
качеството на свидетел, лицето К. А. Х., видно от показанията на която същата познава
ищцата и знае че е оставила ответницата Ж. да живее във вилата и да я варди. Нямали къде
да живеят, ищцата ги съжалила и ги пуснала да живеят във вилата. Ищцата заминала за А.
Когато се върнала от А отишла да прехвърлят вилата, отишла да говори с ответника М. К.,
но и казали, че няма да прехвърлят вилата. Вилата била на А., пуснала ги от съжаление – Ж.
с мъжа и и брат му с жена си, те заживели във вилата. Свидетелката знаела, че А. е купила
вилата за 4 000 лева. А. веднага влезнала да живее тама, направила ремонт, оправили двора.
Дори свидетелката била там и помагала, до месец март живели там, после заминали за А. Ж.
и мъжът и знаели, че вилата е купена от А., но когато А. се върнала и казали, че няма да
излязат от къщата.
По допустимостта на иска:
Предявеният от ищеца иск е с правно основание чл.135 ЗЗД, като съдът го намира за
допустим, тъй като е предявен от и срещу процесуално легитимирани страни, при наличието
на правен интерес и при липсата на отрицателни предпоставки за осъществяване правото на
иск на ищеца.
По основателността на иска:
Искът по чл.135 ЗЗД е правно регламентирана възможност за увредения кредитор на
продавача на недвижим имот да обезпечи реално изпълнение на своето вземане, като обяви
за относително недействителна увреждащата го сделка. Кредитор по смисъл на чл.135 ЗЗД е
лицето, което по начало има вземане без то да е установено с влязло в сила съдебно
решение, като за целите на производството по този иск не е необходимо и вземането да е
изискуемо и установено по размер при извършването на действията, с които кредитора е бил
увреден.
3
Кредиторът обаче може да предяви само Павловия иск, без да предяви вземането си
или да предяви вземането си в друго производство. В този случай правоотношенията, от
които произтича вземането не стават предмет по делото по отменителния иск и съдът не
може да преценява дали съществуват правоотношенията, които легитимират ищеца като
кредитор. Той нито може да спре производството по Павловия иск, за да изчака решението
по предявения иск за вземането, нито може да задължи ищеца да предяви вземането си с иск.
В производството по Павловия иск съдът изхожда от положението, че вземането
съществува, ако то произтича от твърдените от ищеца факти.
В случая видно от представения договор за покупко-продажба на недвижим имот от
06.01.2021 год. ищцата е за платила на ответника М. А. К. сумата от 4000 лева, като е било
поето задължение за сключване на окончателен договор за покупко-продажба в срок до
20.02.2021 год. По делото се установява, че такъв окончателен договор не е бил сключен,
липсват данни договора да е бил развален по надлежния ред, съответно заплатената сума от
4 000 лева да е била върната на ищцата, поради което и същата се явява кредитор по
отношение на ответника.
В производството по иска по чл.135 ЗЗД длъжникът не може да се брани с
възражения, които се основават на отношенията, които легитимират ищеца като кредитор.
Защитата си като длъжник по тези отношения ответникът може да осъществи само по иска
за вземането, респ. по иск за обявяване на предварителния договор за окончателен, поради
което и възраженията на ответника в хода на делото по същество се преценят от съда като
неоснователни.
В производството по иск по чл.135 ЗЗД съдът, може да вземе предвид единствено
влязло в сила решение, с което се отрича на ищеца качеството на кредитор по отношение на
ответника М. А. К.. По делото не са представени доказателства в тази насока,
доказателствена тежест за което носи страната, черпеща благоприятни последици от
влязлото в сила решение отричащото качеството на кредитор на ищеца.
При евентуално последващо отричане със сила на присъденото нещо на
съществуването на вземането, с иска по чл.135 ЗЗД не се засяга обвързващата сила на
увреждащата сделка в отношенията между страните, които са я сключили – длъжника и
третото лице. Те продължават да бъдат валидно обвързани от нея и след уважаване на
Павловия иск. Увреждащата сделка се счита несъществуваща единствено по отношение на
увредения кредитор и само с оглед на това негово качество. Ако в последствие това негово
качество бъде отречено или отпадне непротивопоставимостта му губи смисъл.
Съгласно чл.135, ал.1, изр.2 ЗЗД, когато действието е възмездно, лицето, с което
длъжника е договарял, трябва също да е знаело за увреждането. Съгласно чл.135, ал.2 ЗЗД,
знанието се предполага до доказване на противното, ако третото лице е съпруг, низходящ,
възходящ, брат или сестра на длъжника. В конкретния случай презумпцията за знание, по
чл.135, ал.2 ЗЗД не намира приложение, Ето защо в тежест на ищеца е да докаже, че
ответника преобретател по сделката – Ж. И. И., също е знаела за увреждането на кредитора.
4
С оглед събраните по делото гласни доказателства се установява, че приобритателя
по сделката – ответницата Ж. И. е знаела, че къщата е закупена от ищцата
Ето защо съдът намери за установено наличието на субективния елемент от
фактическия състав на чл. 135 ал. 1 ЗЗД, който следва да е налице и у двете страни по
процесната сделка, с оглед на възмездния й характер.
Знанието на длъжника за увреждане е налице винаги когато същият знае, че има
кредитор и че с извършеното разпореждане ще го затрудни при удовлетворяване на
вземането. В настоящия случай към датата на продажбата – 10.05.2022 год. ответника М. К.
е знаел за сключения предварителен договор с ищцата, както и че последната му е заплатила
продажната цена при подписването му в размер на 4 000 лева. От своя страна ответницата
Ж. и съпругът и също са знаели за това обстоятелство, че имата е закупен от ищцата, което е
и логично с оглед обстоятелството, че именно ищцата, кредитор по предварителния
договор, ги е допуснала да живеят в имота, в който лично тя, след подписване му, е
заживяла и е извършвала подобрения в него.
По тези съображения съдът намира, че по делото се установи по категоричен и
несъмнен начин наличието на всеки един от елементите от обективната и субективната
страна на фактическия състав на отменителния иск по чл. 135 ал. 1 ЗЗД. Ето защо
предявения от ищцата кредитор Павлов иск следва да се уважи изцяло и атакуваната с него
възмездна сделка от 10.05.2022 год. следва да се обяви за относително недействителна
спрямо него.
По разноските:
При този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 ГПК претенцията на ищцата за
разноски се явява основателна. Съгласно представения списък по чл. 80 ГПК за водене на
делото същата е сторила разноски в общ размер на 563, 26 лв., които следва да се понесат от
ответниците.
Водим от горното и на основание чл.235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА ЗА ОТНОСИТЕЛНО НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН по отношение на А. К. М.
с ЕГН **********, с адрес: гр.Я., ***, договор за покупко-продажба на недвижим имот
обективиран в нотариален акт за продажба на недвижим имот № ***, том ***, рег.№ ***,
дело № ***/10.05.2022 год. на нотариус Т. Д. рег.№ *** на НК, с район на действие съдебния
район на Районен съд Я., вх.рег. № ***, акт № ***, том ***, дело № *** от 10.05.2022 год. на
Служба по вписванията гр.Я., по силата на който М. А. К. с ЕГН ********** продава на Ж.
И. И. с ЕГН ********** собствения си недвижим имот, находящ се в гр.Я., а именно:
поземлен имот с идентификатор 87374.564.58 по кадастралната карта и кадастрални
регистри на гр.Я., с площ 603 кв.м., местност „***“, трайно предназначение на територията
– Урбанизирана, начин на трайно ползване: За вилна сграда, предишен индетификатор:
5
няма, номер по предходен план:квартал: блок ***, парцел: ***, ведно с построената в
гореописания поземлен имот сграда с идентификатор 87374.564.58.1, с площ 42 кв.м., брой
етажи: един, с предназначение: Вилна сграда-еднофамилна, стар идентификатор:няма, номер
по предходен план:няма, при граници и съседи на ПИ: имоти с идентификатори -
87374.564.59; 87374.564.68; 87374.564.57; 87374.564.12; 87374.564.63.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, М. А. К. с ЕГН **********, Ж. И. И. с
ЕГН ********** и А. Т. Т. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТЯТ на А. К. М. с ЕГН
********** сумата от 563, 26 лева – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Я. в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
6