№ 5
гр. Г.Т., 27.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Г.Т. в публично заседание на десети ноември през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Росен М. Стоянов
при участието на секретаря Радостина Ил. Стоянова
като разгледа докладваното от Росен М. Стоянов Административно
наказателно дело № 20213220200181 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе следното предвид:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Същото е образувано по жалба на Н.Х.М. с ЕГН – **********, от с . В.
обл. Ш., ул. „Р.“ №4, чрез адв. Д.М. от АК - Ш., срещу Наказателно
постановление № 23–0000427 от 07.06.2021г. на Директор на Регионална
дирекция „АА“ - В.
С атакуваното наказателно постановление на жалбоподателя за
извършено нарушение на чл. 18, т. 1 от Наредба №41 от 04.08.2008г. на МТ,
на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр е наложена глоба в размер от 2000
/две хиляди/ лева и за извършено нарушение на чл. 18, т. 4 от Наредба №41 от
04.08.2008г. на МТ, на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр е наложена глоба
в размер от 2000 /две хиляди/ лева.
В жалбата се посочват доводи за незаконосъобразност и неправилност
на наказателното постановление, и като такова следва да бъде отменено.
В съдебно заседание жалбоподателят – редовно призован, не се явява,
представлява се от адв. Д.М. от АК - Ш..
Въззиваемата страна, редовно призована, не се представлява. В
приложеното становище се излагат подробно доводи, че издаденото
наказателно постановление е законосъобразно и правилно и като такова
следва да бъде потвърдено.
1
Съдът, след като провери изложените в жалбата оплаквания, съобрази
становището и доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, при съблюдаване
разпоредбата на чл. 63 от ЗАНН, приема за установено от фактическа страна,
следното:
Жалбата е подадена в предвидения от закона срок, поради което е
допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 22.01.2021г., около 12,20ч. в гр. Г.Т., обл. Д., ул. „Д.Ор.“, пред жп.
Гара, св. Т.Т. и св. П.Й., инспектори към РД "АА" – В. извършили проверка на
документите на жалбоподателя Н.М.. Последният като водач на товарен
автомобил „Мерцедес“ с рег. № Н2280ВА, максимално допустима маса
7490кг., собственост на „Ил Ве Са“ ЕООД, извършвал обществен превоз на
товари за собствена сметка - 4480кг. соев шрот, с пътно прехвърлителна
разписка №16/22.01.2021г. с МПС обозначено с информационна табела
„Превоз за собствена сметка“, по маршрут гр. Г.Т. – с. В. обл. Ш.. В хода на
извършената проверката се установило, че жалбоподателят извършвал
превоза без да представи заверено копие на трудов договор с който да е
назначен или заверено извлечение от него, което да съдържа работодателя,
името на водача, датата на сключване и срока му, както и не представя
Заповед на управляващия или упълномощено лице на юридическото лице за
чиято сметка се извършва превоза, съгласно чл.18, т.4 от Наредба № Н-8.
Въз основа на резултатите от проверката бил съставен Акт за
установяване на административно нарушение /АУАН/ с бланков №
284690/22.01.2021г. срещу Н.М., с който актосъставителят Т.Т. квалифицирал
нарушенията по чл. 18, т. 1 по пункт 1 и чл.18, т.4 по пункт2 от Наредба №
41/04.08.2008 г. на МТ. В графата за възражения водачът собственоръчно е
посочил, че няма такива. Административнонаказващият орган въз основа на
съставения АУАН издал обжалваното НП.
В хода на съдебното производство е разпитан като свидетел
актосъставителят Т. Ст. Т. и свидетелят по АУАН ПЛ. ХР. Й., които
потвърждават констатациите в АУАН, като в допълнение и двамата сочат, че
при проверка са открити и други нарушения, за които са съставени отделни
актове. Съдът кредитира показанията на актосъставителя и свидетеля като
2
обективни, логични, последователни взаимнодопълващи се и
кореспондиращи с писмените доказателства по делото.
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от
правна страна:
По пункт 1 от НП:
Съобразно разпоредбата на чл. 18, т. 1 от Наредба № Н-8 от 27.06.2008
г. за условията и реда за извършване на превоз на пътници и товари за
собствена сметка при извършване на превози на товари за собствена сметка
водачът представя при поискване от контролните органи заверено копие на
трудовия договор с който е назначен или заверено извлечение от него, което
съдържа името на работодателя, името на водача, датата на сключване и срока
за който е сключен договора, и/или заверено копие на договор, с който
водачът е предоставен на разположение на лицето по чл. 9. Съобразно
нормата на чл. 93, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози водач на
моторно превозно средство, който извършва обществен превоз или превоз за
собствена сметка на пътници и товари без издадено за моторното превозно
средство удостоверение за обществен превоз на пътници или товари, заверено
копие на лиценз на Общността, разрешение, документ за регистрация или
други документи, които се изискват от регламент на европейските
институции, този закон и от подзаконови нормативни актове по пР.гането му,
се наказва с глоба в размер на 2000 лева при първо нарушение.
Анализът на тези разпоредби обуславя, че за да бъде санкционирано
лицето за административно нарушение по чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр следва
такъв трудов договор да не е издаван и поради това водача да не го
притежава. Това обстоятелство безспорно се доказа от приложените в
административнонаказателната преписка доказателства.. В настоящото
производство не се оспорва обстоятелството, че жалбоподателят М. в
момента на проверката в себе си не е имал съответен трудов договор. Съдът
следва да посочи, че наказващият орган правилно е наложил санкция за
изначалната му липса, което се доказва от приложените доказателства.
В тази връзка съдът приема, че е извършено нарушение на чл. 93, ал. 1,
т. 1 от ЗАвПр във вр. с чл. 18, т. 1 от Наредба № Н-8 от 27.06.2008 г. за
условията и реда за извършване на превоз на пътници и товари за собствена
сметка, а именно водачът е извършвал обществен превоз на товари без да
3
притежава трудов договор. Предвид това правилно е определен и размера на
наложеното административно наказание. В настоящия случай, безспорно се
установява, че на 22.01.2021г. по време на проверката, водачът на товарния
автомобил не е имал в себе си въпросния трудов договор, такъв трудов
договор не е издаван и поради това водача не го притежава и съответно не го
е представил на контролните органи от РД „Автомобилна администрация“ - В.
По пункт 2 от НП:
Съобразно разпоредбата на чл. 18, т. 4 от Наредба № Н-8 от
27.06.2008г. за условията и реда за извършване на превоз на пътници и товари
за собствена сметка при извършване на превози на товари за собствена сметка
водачът представя при поискване от контролните органи заповед на
едноличния търговец или управляващия юридическото лице, за чиято сметка
се извършва превозът, или на упълномощено от тях със заповед лице, като в
заповедта се посочват датата или периодът за извършване на превоза,
часовете на тръгване и маршрутът на движение, както и видът на товара.
Съобразно нормата на чл. 93, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози
водач на моторно превозно средство, който извършва обществен превоз или
превоз за собствена сметка на пътници и товари без издадено за моторното
превозно средство удостоверение за обществен превоз на пътници или
товари, заверено копие на лиценз на Общността, разрешение, документ за
регистрация или други документи, които се изискват от регламент на
европейските институции, този закон и от подзаконови нормативни актове по
пР.гането му, се наказва с глоба в размер на 2000 лева при първо нарушение.
Анализът на тези разпоредби обуславя, че за да бъде санкционирано
лицето за административно нарушение по чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвт П следва
такава заповед изобщо да не е била издавана. От доказателствата съдържащи
се в кориците по делото става ясно по безспорен начин че такава заповед
изначално не е издавана. В настоящото производство не се оспорва
обстоятелството, че М. в момента на проверката в себе си не е имал заповед.
От доказателствата става ясно, че такава заповед не е издавана. В хода на
съдебното следствие такава не е представена.
В тази връзка съдът приема, че е извършено нарушение на чл. 93, ал. 1,
т. 1 от ЗАвт П във вр. с чл. 18, т. 4 от Наредба № Н-8 от 27.06.2008 г. за
условията и реда за извършване на превоз на пътници и товари за собствена
4
сметка, а именно водачът да е извършвал превоз на товари без да е издадена
заповед на юридическото лице, от чието име се извършва превоза. Предвид
това правилно е определен и размера на наложеното административно
наказание.
С оглед гореизложеното оспорваното наказателно постановление
следва да бъде изменено в цялост.
Според настоящия състав случаят не може да бъде приет за маловажен.
По делото не са налице доказателства за изключителни смекчаващи
отговорността обстоятелства, които да сочат на по-ниска степен на
обществена опасност на деянието и дееца в сравнение с обикновените случаи
на нарушения от същия вид. За важността на охраняваните обществени
отношения и възможността да се въздейства възпитателно и предупредително
спрямо нарушителите, се съди от предвидения от законодателя твърде висок,
респектиращ размер на административното наказание. Идеята на
законодателя при определяне на този действително висок размер на глобата
още при първо нарушение е да въздейства възпиращо по отношение на
нарушителите, като ги дисциплинира да не допускат нарушения по ЗАвПр и
подзаконовите актове, които регулират значими обществени отношения,
свързани освен с всичко друго също и с живота и здравето на неограничен
брой хора. Ето защо, преценката на наказващия орган, че с поведението си
жалбоподателят е извършил вменените му две нарушения от Наредба №
41/04.08.2008 г. на МТИТС, което не съставлява маловажен случай на
административно нарушение, се явява правилна. Осъществяването на
обществен превоз на пътници изисква водачите да отговарят на всички
изисквания за квалификация. По тази причина предвиденото наказание е във
фиксиран размер, за да се отчете значимостта на обществените отношения,
които се охраняват. Необходимата квалификация, на която трябва да
отговарят водачите, се удостоверява с предвидените за това документи, като
за всеки вид от тях е предвидена определена процедура и условия, при които
могат да бъдат издадени. Описаните нарушения са формални, поради което с
оглед на конкретните фактически обстоятелства не е налице основание за
квалифициране на деянието като маловажно. Тези нарушения се явяват
съществени, защото не могат да се установят времето за управление,
прекъсвания и почивки, маршрута по който следва да се движи МПС-то и др.,
поради което и спрямо тях е неприложим текста на нормата на чл. 28 от
5
ЗАНН, а и описаните нарушения по нищо не се отличават от обичайните за
този вид нарушения, за да бъде приложен спрямо тях нормата на чл. 28 от
ЗАНН.
При извършената служебната проверка съдът не констатира допуснати в
хода на административнонаказателното производство съществени нарушения
на процесуалните правила, които да налагат отмяна на наказателното
постановление.
Не се споделят и оплакванията, изложени в жалбата и по същество, че
нечетливост на връченият му екземпляр от АУАН е довело до ограничаване
правото на защита на жалбоподателя. Безспорно се доказа, че му е било
разяснено за какво нарушение ми се съставя АУАН, той го е подписал без
възражения, като след това е предприел мерки за сдобиване с карта за
квалификация, което говори, че е разбирал в извършване на какво нарушение
е бил обвинен.
Предвид изхода от спора, искането на жалбоподателя за присъждане на
разноски по делото, представляващи адвокатско възнаграждение, се явява
неоснователно и не следва да бъде уважено. Следва да се уважи искането на
наказващият орган за присъждане на възнаграждение за осъществено
процесуално представителство, като на осн чл. 27е от Наредба за заплащане
на правната помощ следва да е в размер на 80лева.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23–0000427 от 07.06.2021г.
на Директор на Регионална дирекция „АА“ - В., с което на Н.Х.М. с ЕГН –
**********, от с . В. обл. Ш., ул. „Р.“ №4, за извършено нарушение на чл. 18,
т. 1 от Наредба №41 от 04.08.2008г. на МТ, на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от
ЗАвПр е наложена глоба в размер от 2000 /две хиляди/ лева и за извършено
нарушение на чл. 18, т. 4 от Наредба №41 от 04.08.2008г. на МТ, на основание
чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр е наложена глоба в размер от 2000 /две хиляди/
лева.
6
Осъжда Н.Х.М. с ЕГН – ********** да заплати на Регионална дирекция
„Автомобилна администрация“ - В. сумата от осемдесет лева /осемдесет
лева/, представляваща сторените пред районния съд разноски за осъществено
процесуално представителство.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Д., в 14-дневен срок от уведомяването на страните.
Съдия при Районен съд – Г.Т.: _______________________
7