Р
А З П
О Р Е
Ж Д А
Н Е
№ 3601
ПЛОВДИВСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в закрито заседание на 09 юни 2020г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЯВОР КОЛЕВ
като разгледа, докладваното от съдия ЯВОР КОЛЕВ, ч. адм. дело №865/2020г. и като обсъди:
Производството е по реда на чл.306 във
връзка с чл.304 АПК.
Образувано е по молба на „ТУРИСТ
КАР“ЕООД със седалище и адрес на управление село Царимир, ул.“Дърводелска“ №2А,
с която се търси ангажиране на административнонаказателна
отговорност на длъжностното лице – Изпълнителен Директор на ДФ“Земеделие“ – В.Г.Г.за неизпълнение на влязло в сила съдебно решение №1655 от
18.07.2019г., постановено по адм. дело №2908/2017г.
по описа на Административен съд – Пловдив, потвърдено с решение №9520 от
20.06.2019г. по адм. дело № 12629/2018г. по описа на
ВАС.
В молбата се твърди, че след
влизане в сила на съдебното решение, а именно на 20.06.2019г., до момента на входиране на молбата, по повод на която е образувано
настоящото производство, административният орган не е изпълнил задълженията си,
произтичащи от съдебното решение.
В съответствие с изискването на
разпоредбата на чл.306 ал.3 АПК е предоставена възможност на Изпълнителния
директор на ДФ“Земеделие“ – В.Г.Г.да даде писмени обяснения
и представи доказателства в 14-дневен срок от получаване на препис от молбата
по чл.304 АПК за изпълнение на съдебното решение.
В указания срок по делото са
представени писмени обяснения, в които се изразява становище, че в изпълнение
на мотивите на съдебното решение, ДФ“Земеделие“ е пристъпил към изпълнение,
като с Докладна записка с изх. №03-0416/3976 от 22.08.2019г. Дирекция „Правна“
е уведомила Дирекция „Оторизация на плащанията по
прилагане на мерки за развитие на селските райони“ /“ОППМРСР“/, в чиято
компетентност е възложено разглеждането на подадената заявка за окончателно
плащане по мерките по Програмата за развитие на селските райони 2007-2014г. и
произнасяне с акт, съобразно мотивите на съдебното решение. В този смисъл се
твърди, че по заявката за окончателно плащане отново са извършени всички
задължителни административни проверки, включително е била извършена и проверка
на място по местонахождение на инвестицията.
На следващо място се твърди, че в
хода на новото разглеждане на заявката за окончателно плащане на бенефициента
„ТУРИСТ КАР“ЕООД е било изпратено уведомително писмо с изх.№01-2600/6255 от
15.10.2019г., с което е поискано представянето на допълнителни документи, като
с придружително писмо с вх.№01-2600/6255 от
01.11.2019г. дружеството е предоставило на Фонда изисканите документи.
Съответно със Заповед №397226 от 03.12.2019г. е назначено извършването на
проверка на място на бенефициента. За констатациите от проверката е изготвен
контролен лист от проверка на място в периода 10-17.12.2019г., който е подписан
лично от представляващия дружеството. Съобразно констатациите от извършените
проверки, ДФ“Земеделие“ се е произнесъл по подадената заявка за плащане с
решение за отказ от изплащане на финансова помощ с изх.№01-2600/6255 от 22.05.2020г.
на ИД на ДФ“Земеделие“.
С оглед на така изложеното се
сочи, че не е било налице бездействие от страна на административния орган,
доколкото по отношение на изпълнението на инвестицията и бизнес плана на
бенефициента, са били извършени задължителни проверки от страна на
административния орган, с оглед мотивите на съдебното решение.
Отделно от това се твърди, че
нито във влязлото в сила съдебно решение, нито в съобщението, с което
преписката е върната за ново произнасяне на административния орган, е посочен
изричен срок за изпълнение, в който ДФ “Земеделие“ следва да се произнесе,
поради което и се претендира липсата на нарушение от страна на административния
орган във връзка с осъщественото повторно произнасяне по заявлението за
обезщетение на дружеството.
Към преписката са приложени: адм. дело №2908/2017г. по описа на Административен съд –
Пловдив, І състав, ведно с приложеното към него адм.
дело №12629/2018г. по описа на ВАС/както и адм. дело
№ 2297/2016г. по описа на АССГ, адм. дело №
658/2016г. по описа на Административен съд – Пловдив, V състав, ч.адм.
дело № 10831/2016г. по описа на ВАС и адм. дело
№6922/ 2017г. по описа на ВАС/, изискано служебно от съда; Заверено копие на
решение за отказ от изплащане на финансова помощ с изх.№01-2600/6255 от 22.05.
2020г. на ИД на ДФ“Земеделие“, заверено копие на докладна записка
изх.№03-0416/3976 от 22.08.2019г. от дирекция „Правна“, заверено копие на
уведомително писмо с изх.№01-2600/6255 от 15.10.2019г., заверено копие на придружително писмо с вх.№01-2600/6255 от 01.11.2019г. на
„ТУРИСТ КАР“ЕООД с приложените доказателства към него, заверено копие на
контролен лист от извършена проверка на място в периода 10-17.12.2019г.,
приложени към дадените писмени обяснения.
След извършена служебна справка
по адм. дело №2908/2017г. на Административен съд -
Пловдив, І състав, установих следното.
Производството е образувано по
жалба на „ТУРИСТ КАР“ЕООД срещу Заповед №03-РД/3869 от 22.12.2015г. на ИД на
ДФ“Земеделие”, с която е отказано изплащане на финансовата помощ по договор за
безвъзмездна финансова помощ (ДБФП) № 16/312/02828 от 30.10.2014г.
С Решение №1655/18.07.2018г. по адм. дело №2908/2017г., Административен съд – Пловдив, І
състав е отменил Заповед №03-РД/3869 от 22.12.2015г. на ИД на ДФ”Земеделие“, с
която е отказано изплащане на финансовата помощ по договор за безвъзмездна
финансова помощ (ДБФП) № 16/312/02828 от 30.10.2014г. и е осъдил ДФ“Земеделие“
– РА да заплати на дружеството-жалбоподател сторените разноски.
С това решение е постановено и
връщане на преписката на административния орган за произнасяне при спазване
дадените от съда указания по тълкуване и прилагане на закона.
Така постановеното решение е
оспорено от ИД на ДФ“Земеделие“, по повод на което е образувано адм. дело №12629/2018г. по описа на ВАС, Четвърто
отделение, приключило с решение №9520/20.06.2019г., с което е оставено в сила
решение №1655 от 18.07.2018г. постановено по адм.
дело №2908/ 2017г. по описа на Административен съд – Пловдив, осъден е
ДФ“Земеделие“ да заплати на „ТУРИСТ КАР“ЕООД разноски по делото и е оставено
без уважение искането на ИД на ДФ“Земеделие“ за присъждане на разноски.
Решението е окончателно и е
влязло в сила на 20.06.2019г.
Делото е върнато в
Административен съд – Пловдив на 24.06.2019г. и с писмо изх.№4167/10.10.2019г. заверен препис от влязлото в сила решение е
изпратено на ДФ“Земеделие“ за сведение и изпълнение, като няма данни кога
същото е било получено от органа.
При така установеното от
фактическа страна, след преценка на изложеното в молбата, в представеното
писмено становище от Изпълнителния Директор на ДФ“Земеделие“, представените
писмени доказателства и след служебна проверка по адм.
дело №2908/2017г. по описа на Административен съд – Пловдив, I състав и адм.
дело №12629/2018г. по описа на ВАС, Четвърто отделение, съдът формира следните
правни изводи.
Съгласно разпоредбата на чл.304 АПК, длъжностно лице, което не изпълни задължение, произтичащо от влязъл в сила
съдебен акт, извън случаите по Дял Пети, се наказва с глоба от 200 до 2 000
лева.
За да се приложи разпоредбата на
чл.304 ал.1 АПК, следва да е налице задължение за административен орган,
произтичащо от влязъл в сила съдебен акт, което да не е изпълнено. Разпоредбата
вменява реализиране на административнонаказателна
отговорност спрямо длъжностно лице за неизпълнение на задължение, произтичащо
от влязъл в сила съдебен акт. Следователно, необходимо е, неизпълнението да е в
резултат на виновно поведение на длъжностното лице и да е налице влязъл в сила
съдебен акт.
За да бъде сторено това, следва
да са налице трите кумулативни предпоставки на чл.304 ал.1 АПК, а именно: 1)
влязъл в сила съдебен акт, който предписва определено поведение за
административния орган; 2) изпращане на препис от влезлия в сила съдебен акт
и/или преписка на задължения административен орган, с оглед узнаване на
задължението, което следва да изпълни и 3) неизпълнение на този съдебен акт от
страна на административния орган – адресат на дължимото поведение.
В случая, съдът намира, че са
налице кумулативните предпоставки на цитирания текст от АПК спрямо длъжностното
лице – Изпълнителен директор на ДФ “Земеделие“ – В. Г. Г., поради следното.
С постановеното съдебно решение
№1655 от 18.07.2018г. по адм. дело №2908/2017г. по
описа на Административен съд – Пловдив, І състав, потвърдено с решение №9520 от
20.06.2019г. по адм. дело №12629/2018г. по описа на
ВАС, Четвърто отделение, е възникнало пряко задължение за Изпълнителния
директор на ДФ“Земеделие“ – В. Г. Г., да се произнесе по заявление за изплащане
на финансова помощ по договор за безвъзмездна финансова помощ №16/312/02828 от
30.10.2014г., съобразно дадените задължителни указания по приложението на
материалния закон в решението.
По делото, както вече се посочи,
няма данни кога влязлото в сила съдебно решение, чието неизпълнение се твърди
от молителя, е стигнало до знанието на ИД на ДФ“Земеделие“, но видно от
приложената към писмените обяснения Докладна записка с вх.№03-0416/3976, същото
е било изпратено до Директор на Дирекция „ОППМРСР“ на ДФ“Земеделие“ за
изпълнение на 22.08. 2019г., поради което и следва да се приеме, че към тази
дата, органът е бил наясно със задълженията си за произнасяне по влязлото в
сила съдебно решение. Отделно от това, от „ТУРИСТ КАР“ЕООД е изискано
представянето на допълнителни документи с уведомително писмо от
15.10.2019г./дата следваща датата, на която Административен съд – Пловдив е
изпратил заверен препис от влязлото в сила съдебно решение за сведение и
изпълнение/, поради което следва да се приеме, че към тази дата/15.10.2019г./
органът вече е бил уведомен по съответния ред и от Административен съд –
Пловдив.
На следващо място следва да бъде
съобразено, че в диспозитива на решение №1655 от
18.07.2018г., постановено по адм. дело №2908/2017г.
по описа на Административен съд – Пловдив, не е указано на органа в какъв срок
следва да се произнесе по заявлението за изплащане на финансова помощ по
договор за безвъзмездна финансова помощ №16/312/02828 от 30.10.2014г.,
депозирано от „ТУРИСТ КАР“ЕООД, както предписва правилото на чл.174 АПК /в
приложимата редакция/. Липсва в тази връзка и направено от
дружеството-жалбоподател искане за допълване на решението в сочения смисъл,
поради което и приложение следва да намерят сроковете, регламентирани в АПК,
респ. в специалните закони. Това е така, защото липсата на определен срок по
реда на чл.174 АПК, в случаите, когато съдът задължава органа да издаде
административен акт, не означава, че административният орган не е обвързан
въобще със срок за произнасяне. В този случай се прилагат сроковете, определени
с нормите на чл.57 ал.1 ал.5 и ал.8 АПК,
с които разпоредби законодателят е определил сроковете за издаване на всички
административните актове въобще, за които няма определен друг специален срок за
тяхното издаване. А с нормата на чл.57 ал.8 АПК е предвидено и задължението на
административния орган незабавно да уведоми заявителя в случай на забавяне на
произнасянето. Тези разпоредби на Административно-процесуалния кодекс са
императивни.
В конкретния случай предмет на
разглеждане по адм. дело №2908/2017г. по описа на Административен
съд – Пловдив е била Заповед № 03-РД/3868 от 22.12.2015г., издадена от ИД на
ДФ“Земеделие“, на основание чл.20а ал.2 от ЗПЗП и чл.39 ал.1 т.1 във връзка с
т.3 от Наредба №29 от 11.08.2008г. за условията и реда за предоставяне на
безвъзмездна финансова помощ по мярка 312 “Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия“ от ПСРС 2007-2013г.“/Наредбата/, т.е. в
производство по Раздел I „Изплащане на финансовата помощ“ от Глава четвърта
„Изплащане на финансовата помощ и контрол върху изпълнението на проектите“ от
Наредбата, което производство, съгласно разпоредбата на чл.37 ал.1 е
регламентирано да приключи в срок не по-късно от два месеца от подаване на
заявката за плащане, като в този срок следва да бъдат извършени проверки – по
документи и на място, да бъде одобрено или отказано със заповед на
изпълнителния директор на РА изплащането на финансовата помощ след извършен
анализ за установяване на фактическо съответствие и съответствие по документи
между одобрения инвестиционен проект и извършената инвестиция, в т.ч. и
изплащане на одобрената финансова помощ.
Действително, в ал.3 на чл.37 е
предвидено удължаване на срока по ал.1 в случаите, когато е изпратено писмо за
отстраняване на нередовности/ тук срокът се удължава
със срока за получаване на отговор/; когато със заповед на изпълнителния
директор на РА, в случай че по даден проект е необходимо становище на други
органи или институции, както и когато в резултат от дейностите по ал.1 са
събрани документи и/или информация, които създават съмнение за нередност;
когато е необходимо експертно становище от комисия за проверка на цялата или на
част от инвестицията при подаване на заявка за плащане, както и за установяване
на функционална несамостоятелност, той се удължава със срока на работа на комисията,
който се удостоверява с акта за нейното създаване от изпълнителния директор на
РА, и до датата на вземане на решение за оценка; когато се провежда контролна
проверка на основание на Приложение I, т.4 от Регламент (ЕО) № 885/2006 на
Комисията от 21 юни 2006г. относно реда и начина на прилагане на Регламент (ЕО)
№ 1290/2005 на Съвета по отношение на акредитирането на агенциите платци и
други стопански субекти, както и по отношение на клиринга на счетоводните
сметки на ЕФГЗ и ЕЗФРСР(ОВ L 171, 23.06.2006г.), той се удължава с един месец.
Доколкото обаче, от лицето са изискани документи и същите са били представени
на 01.11.2019г., проверка е била извършена и обективирана
в протокол от 17.12. 2019г. и от същата дата е налице и Докладна записка от
Началник отдел РТИ-Пловдив до Директор Дирекция „ТИ“ на ДФ“Земеделие“, очевидно
при издаването на Решение за отказ от изплащане на финансова помощ
№16/312/02828/3/ 01/04/01 с изх.№01-2600/6255 на 22.05.2020г. от ИД на
ДФ“Земеделие“, т.е. след повече от пет месеца от приключване на всички
проверки, не са спазени законоустановените срокове за
това.
За пълнота на изложеното, съдът
намира за необходимо да посочи, че действията на ИД на ДФ“Земеделие“ и
постановените последващи негови актове, представляват
отделна административна дейност, която на самостоятелно основание подлежи на
съдебен контрол, а не се явява вече последица от изпълнението или
неизпълнението на съдебното решение на съда, за да се преценя неговото
поведение за евентуалното му неизпълнение. Или иначе казано, дали така
издаденото Решение за отказ от изплащане на финансова помощ
№16/312/02828/3/01/04/01 с изх.№01-2600/6255 на 22.05.2020г. от ИД на ДФ
“Земеделие“ е съобразено с мотивите на съдебното решение, може и следва да се
разреши при проверката на неговата законосъобразност по установения за това
ред, т.е. с обжалването му пред съда, ако „ТУРИСТ КАР“ЕООД е недоволно. Към
настоящия момент обаче, няма данни това да е било сторено.
В настоящото/административнонаказателно
по характер/ производство, няма как да се преценя дали така издаденият
административен акт съответства, т.е. изпълнява точно влязлото в сила съдебно
решение.
Предвид всичко изложено, съдът
намира, че са налице съставомерните елементи на
нарушението по чл.304 ал.1 АПК, а именно: налице е влязъл в сила съдебен акт,
който предписва определено поведение за административен орган - ново
произнасяне по депозираното от „ТУРИСТ КАР“ЕООД заявление за изплащане на
финансова помощ по договор за безвъзмездна финансова помощ №16/312/02828 от
30.10.2014г.; изпратен е заверен препис от влезлия в сила съдебен акт и в
сроковете по чл.37 от Наредба №29 от 11.08.2008г. за условията и реда за
предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 312“Подкрепа за създаване
и развитие на микропредприятия“ от ПСРС 2007-2013г.“
не са предприети от органа действия, с оглед изпълнение указанията на съда.
Ето защо, искането се явява
основателно и на основание чл.304 ал.1 АПК следва да се наложи на Изпълнителния
Директор на ДФ“Земеделие“ глоба в минималния предвиден от нормата размер – 200
лева, с оглед липсата на отегчаващи обстоятелства и наличието на произнасяне с
акт на органа от 22.05.2020г..
При този изход на спора, и
доколкото в случая „ТУРИСТ КАР“ЕООД не е страна в правоотношението между
наказващия орган и длъжностното лице, същият няма право на жалба срещу
постановения от съда акт, такова е налице единствено за наказаното лице, в
какъвто смисъл е константната практика на ВАС.
Ето защо и на основание чл.306
ал.2 във връзка с чл.304 ал.1 АПК,
Р А З П О Р Е Ж
Д А М
НАЛАГАМ на В. Г. Г.– Изпълнителен Директор на Държавен
фонд „Земеделие“ административно наказание „Глоба“ в размер на 200 /двеста/
лева за неизпълнение на влязлото в сила съдебно Решение №1655 от 18.07.2019г.,
постановено по адм. дело №2908/2017г. по описа на
Административен съд – Пловдив, потвърдено с Решение №9520 от 20.06.2019г. по адм. дело №12629/2018г. по описа на ВАС на РБ.
ПРЕПИС от настоящото разпореждане да се връчи на „ТУРИСТ
КАР“ ЕООД и на Изпълнителния Директор на ДФ “Земеделие“ – В. Г.
При влизане в сила на разпореждането, глобата следва да се внесе по
сметката на съда за държавни такси.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на
обжалване пред тричленен състав на Административен съд – Пловдив в 7 – дневен
срок от връчването му на наказаното лице.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: