Р Е Ш Е Н И Е
№…………
Гр. Провадия, 07.06.2016 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПРОВАДИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, втори състав, в публично съдебно заседание на десети май, две хиляди и шестнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Елена Стоилова
при
участието на секретаря И.В., като
разгледа докладваното от съдията гр. д.
№ 367 по описа на ПРС за 2015 год.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е конститутивен иск с правно основание по чл.69 ЗН вр. с чл. 34 от ЗС, от Д.Г.Д., ЕГН ********** ***, с която
претендира да бъде допусната делба между него и В.Д.К., ЕГН **********,***, Ч.Т.К.,
ЕГН **********,*** и Т.Д.Т., ЕГН **********,*** на следния недвижим имот:
дворно място с площ от 462 кв.м., съставляващо поземлен имот с идентификатор
00789.201.194 по кадастралната карта и кадастралните регистри одобрени със
заповед № 300-5-73/22.12.2004 г. на Изпълнителния директор на Агенция по
картография. При квоти 1/3 ид.ч. за ищеца Д.Г.Д. и ответницата В.Д.К. и по 1/6
ид.ч. за ответниците Т.Д.Т. и Ч.Т.К..
В исковата молба е посочено,
че на 31.12.1977г. е починал общия наследодател на страните по делото Д. А. Д.,
бивш жител ***, който е притежавал имот придобит по давностно владение
представляващ гореописания имот. След смъртта му, майката на ищеца – В. Г. заедно със
сестрите си В.К. и П. Роева владели имота до смъртта на майката на ищеца през 2006г.
След това по съгласие на всички наследници в имота останала П. Р.до смъртта й
през 2011г., когато имота бил оставен за ползване на ответницата Ч.К., която се
снабдила с нотариален акт за собственост по давностно владение на 04.08.2005 г.
Предвид липсата на основания за създаване на констативен нотариален акт, се
отправя искане за отмяната му на основание чл. 537, ал. 2 ГПК. Представени са
писмени доказателства и са направени доказателствени искания.
В срока по чл.131 от ГПК ответниците са депозирали писмени отговори. В.К.
заявява, че е съгласна да се допусне делба при посочените от ищеца квоти.
Ч.Т.К. и Т.Д.Т. чрез адв. С.
считат, че предявения иск е допустим, но неоснователен. Излага се твърдение, че
процесния имот е бил собственост на общия наследодател на страните А. Д.. След смъртта му по силата
на наследствено правоприемство е преминал в собственост на Д. А. Д. и Ч. Н. Д., които през 1951г. го дарили
неформално на П. Д. Р.и съпруга й Т.Т.Т.. През 1962
г. П. Т. и съпруга й Т.Т.Т. са се снабдили със строителни книжа и са построили
в дворното място жилищна сграда. Ч.Т.К. със съгласието на брат си Д.Т.Р. е
осъществявала непрекъснато и несмущаващо владение повече от 10 години, т.е от
1991 г. През 2005 г. се е снабдила с нотариален акт за собственост по давностно
владение. От няколко години сградата се е самосрутила и не съществува към
настоящия момент. Представени са писмени доказателства е са направени
доказателствени искания.
В хода на
проведеното по делото съдебно заседание ищцата, чрез процесуалния си представител
адв. З. поддържа предявения иск и моли същият да бъде уважен.
Ответниците, чрез
процесуалния си представител адв. С., моли предявения иск да бъде отхвърлен,
тъй като имота бил индивидуална собственост на ответницата Ч.К..
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото
доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на
страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за
установено следното от фактическа страна:
Видно от представените по делото удостоверения за
наследници страните са наследници по закон на общия наследодател и техен баща и
дядо Д. А. Д., починал на 31.12.1977 г.
От представеното по делото като писмено доказателство Протокол
№ 60/25.04.1962г. за даване на строителна линия и определено ниво и обяснителна
записка е видно, че на съпрузите Т.Т. и П.
Д.Т. (дъщеря на Д.Д.) е дадено
разрешени за строеж и е определена строителна линия за изграждане на жилищна
сграда в УПИ VIII-83, квартал 66 по плана на с.А..
Видно от нотариален акт за собственост върху недвижим
имот, придобит по давностно владение на нотариус Илко Кънев с вх.№
4301/05.08.2005г., акт № 82, том XII, дело № 2345/2005 на Служба по
вписванията гр.Провадия се установява, че Ч.Т.К. е призната за собственик по
давностно владение на имот с идентификатор 00789.201.194 по кадастралната карта
на с.А..
Видно от изготвената по делото СТЕ се установява, че имотът
по нотариален акт от 2005 г. на нотариус И.Кънев не е идентичен по актуална скица, намираща се на лист 18 по
делото. Със Заповед № КД 14-03-319 /24.03.2010 година на основание чл.54 от
Закона за кадастъра и имотния регистър е направено изменение в кадастралната
карта и регистър на с.А. по предварителен Договор между съседни собственици, чийто
имотни граници са променени за осигуряване на достъп на съседния поземлен имот.
Направена е замяна на площ от 60 /шестдесет/ кв.м., като площта на процесния
поземлен имот (ПИ) се запазва, т.е. тя остава 462 кв.м., само са променени границите му.
Процесният поземлен имот не е застроен.
Няма издадени строителни книжа от Община-Дългопол. В с.А., община - Дългопол
област Варненска има два регулационни плана - действащият, който е одобрен със Заповед № 2752 /16.05.1962 г. и предходен, одобрен със Заповеди №
135/14.03.1930 г. и № 851/24.03.1930 година. Квартал 21 от действащия регулационен план представлява част от предходния
квартал 66. Има идентичността на УПИ VIII-83,
кв.66 от предходния регулационен план с имот от действащия план. За регулационните планове е видно, че
в квартал 66 от предходния план
не са извършвани регулационни промени, а за квартал 21 от действащия план има
нанесени регулационни промени на основание приложеното заверено копие от
ПУП-ПР и Заповед № 623 /16.10.2009 година за одобряването му.
От събраните по делото гласни доказателства – разпи на
св. Д. Н. Д. и на св. Н.К. С. се
установи, че процесния имот бил собственост на Д.Д. – общия наследодател на страните,
той построил къща в имота, но тя била
съборена заради строежа на язовир Ц..
Мястото се обработвало от него, а после от В.К., П. Р. и Ч.К., ответникът не бил обработвал мястото.
Предвид така установеното
от фактическа страна, съдът формулира следните изводи от правна страна:
За допускане до делба на
недвижим имот ищецът следва да докаже, че имота е съсобствен между него и
ответниците. Ищецът претендира да е съсобственик на имота по придобивна
давност, като към своето владение претендира присъединяване на владението и на
майка си В. Г.. От събраните по делото доказателства се установява
противното. Имотът на общия на страните наследодател Д.Д. идентичен с този, за
който ответницата Ч.К. е призната за собственик с констативен нотариален акт за
собственост с вх.№ 4301/05.08.2005г., акт №
82, том XII, дело № 2345/2005 на Служба по вписванията гр.Провадия е
бил владян от Д.Д., В.К., П. Р., Д.Р. и Ч. Р.. Доказателствата по делото са
еднопосочни относно обстоятелството, че ищецът не е упражнявал владение върху
процесния имот. Ищецът не успя да докаже, че майка му В. Г. е владяла имота и е придобила
по давностно владение 1/3 ид.ч. от него. Поради гореизложеното съдът намира, че
предявения иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. С оглед на
отхвърляне на иска неоснователно се явява акцесорното искане за отмяна на констативен нотариален акт за собственост с вх.№ 4301/05.08.2005г., акт № 82, том XII, дело №
2345/2005 на Служба по вписванията гр.Провадия,
Ищецът
на основание чл.78, ал.1 от ГПК има право на разноски по делото, но с оглед
липсата на искане в тази насока, такива не следва да му се присъждат.
Мотивиран от така изложените съображения, Провадийски
районен съд
Р Е Ш И :
ОТХЪРЛЯ
предявения иск от Д.Г.Д.,
ЕГН ********** ***, срещу В.Д.К., ЕГН **********,***, Ч.Т.К., ЕГН **********,***
и Т.Д.Т., ЕГН **********,*** за делба на
следния недвижим имот: дворно място с площ от 462 кв.м., съставляващо поземлен
имот с идентификатор 00789.201.194 по кадастралната карта и кадастралните
регистри одобрени със заповед № 300-5-73/22.12.2004 г. на Изпълнителния
директор на Агенция по картография.
ОТХВЪРЛЯ искането на ищеца Д.Г.Д., ЕГН ********** *** на основание чл. 537, ал.2 от ГПК да
бъде обезсилен нотариален акт за собственост с вх.№ 4301/05.08.2005г., акт № 82, том XII, дело № 2345/2005 на Служба по
вписванията гр.Провадия.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от
получаване на съобщението от страните, че е изготвено и обявено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ……………………….