РЕШЕНИЕ
№ 558
гр. Пловдив, 03.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева
Бранимир В. Василев
при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева
като разгледа докладваното от Пламен П. Чакалов Въззивно гражданско дело
№ 20225300500081 по описа за 2022 година
Третото спрямо изпълнението лице – Д. И. Б., ЕГН **********, от гр. *****
обжалва действие на Частен съдебен изпълнител П. И. по изп. № 1050/19г. иразяващо
се в насочване на принудитено изпълнение, чрез насрочване на публична продан на
недвижим имот, който не принадлежи на длъжника и затова моли съда да отмени
насрочването на изпънението към недвижимия имот като незаконосъобрано.
Взискателят – Е. Б. С. счита жалбата за неоснователна. Претендира
възнаграждение по реда на чл. 38 от ЗАдв.
Длъжникът И. Б. Б. не взема становище.
Съдебният изпълнител представя мотиви, в които сочи, че жалбата е
недопустима, а при условията на евентуалност я счита за неоснователна.
Предвид доказателствата съдът установи следното:
По допустимостта: В нормата на чл. 435, ал. 4 от ГПК няма ограничения по
отношение на действията на съдебния изпълнител, които трето лице може да обжалва,
поради което жалба против насочване на принудително изпълнение спрямо имот,
който третото лице твърди, че е негов е допустима.
По същество: С решение по гр. д. № 1758/17г. на ПдОС е обявена относителната
1
недействителност спрямо взискателя по изп. д. № 1050/19г. по описа на ЧСИ П. И. по –
Е. Б. С. на извършено дарение от длъжника по същото изпълнително дело – И. Б. Б. на
26.07.2012г. на неговата дъщеря – жалбоподателката Д. И. Б..
Така е постъпил и съдебния изпълнител по настоящето изпълнително дело,
който е насочил изпълнението освен за вземанията, по които са издадени 4 бр.
изпълнителни листове посочени в исковата молба, по която е образувано гр. д. №
1758/17г. и за други вземания, за които жалбоподателят твърди, че общият брой на
изпълнителните листове е петнадесет.
Всъщност това е и спорният въпрос по делото: допустимо ли е съдебният
изпълнител да насочва изпълнение спрямо имот, чието дарение от длъжника на третото
лице е обявено за относително недействително спрямо взискателя и за вземания, които
не са посочени в исковата молба за обявяване на относителната недействителност.
При отговора на този въпрос следва да се има предвид, че в производството по
чл. 135 от ЗЗД съдът изхожда от положението, че вземането на ищеца съществува, ако
то произтича от твърдените факти и съдът не може да преценява съществуват ли
правоотношенията които легитимират ищеца като кредитор и единствено влязло в сила
решение, с което се отрича качеството кредитор на ищцовата страна следва да се
съобрази от решаващия съд. (Р. 552/15.07.10г. по гр. д. № 171/2009г. ІV г. о. на ВКС и
Р. № 65/25.03.16г. по гр. д. № 3800/15г., ІV г. о. на ВКС). За представените в откритото
съдебно заседание решения няма данни да са влезли в сила, за да се приеме, че
взискателя няма качеството на кридитор за конкретни вземания срещу длъжника.
В съответствие с тази съдебна практика е и обстоятелството, че в диспозитива на
решението по Павловия иск не се посочват вземанията, които легитимират ищеца като
кредитор и съответно за тях не се формира сила на присъдено нещо.
По делото са представени общо двадесет и три броя изпълнителни листове, като
двадесет и един от тях са издадени през 2015г. и 2016г., т.е. преди завеждане на делото
пред ПоОС с правна квалификация чл. 135 от ЗЗД и само два от тях са издадени през
2019г., но те пък за са вземания, което също са възникнали преди образуване на
посоченото гражданско дело.
С обявяване на атакувания договор за дарение излязлото имущество от
патримониума на длъжника се връща в неговия патримониум само по отношение на
неговия кредитор, който може да насочи изпълнение върху същото имущество, като
законът не поставя други изисквания към кредитора при извършване на
принудителното изпълнение.
Дори и да се приеме, по някакви съображения, че е недопустимо да се
изпълняват вземания, възникнали след завеждане или приключване на производството
по чл. 135 от ЗЗД, то в разглеждания казус всички вземания са възникнали преди
завеждане на посоченото дело.
2
Ето защо е допустимо съдебният изпълнител да насочва изпълнение спрямо
имот, чието дарение от длъжника на трето лице е обявено за относително
недействително спрямо взискателя и за вземания, които не са посочени в исковата
молба за обявяване на относителната недействителност.
Всичко изложено дотук обосновава извода, че действията на съдебния
изпълнител са законосъобразни и затова жалбата против тях като неоснователна ще се
остави без уважение.
С оглед изхода на делото жалбоподателят на основание чл. 38, ал.2 от ЗАдв. във
връзка с чл. 11, предл. последно от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения следва да заплати на адв. Р. 300лв. адвокатско
възнаграждение.
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата подадена от Д. И. Б., ЕГН **********, от
гр. ***** против действие на Частен съдебен изпълнител П. И. по изп. № 1050/19г.
изразяващо се в насочване на принудитено изпълнение, чрез насрочване на публична
2
продан на недвижим имот с идентификатор 56784.536.831.8 с площ от 344 м, в гр.
*****.
ОСЪЖДА Д. И. Б., ЕГН **********, от гр. ***** да заплати на адвокат Я.Х. Р.,
ЕГН **********, от гр. ***** на основание чл. 38, ал.2 от ЗАдв. сумата 300 (триста)
лева адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3