Р Е Ш Е Н И Е № 184
гр.
Габрово, 05.08.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Габровски окръжен съд в
открито заседание на тридесети юли през
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Валентина Генжова
ЧЛЕНОВЕ: Полина Пенкова
Галина Косева
при секретаря Б.
Михова, като разгледа докладваното от съдията Косева В.гр.д.№246 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
С решение №211 от 22.06.2020г. по гр.д. №2148/2019г. РС- Габрово е отхвърлил
предявеният от А.С.Т., ЕГН:********** ***, иск за осъждане на Областна Дирекция на МВР- Габрово,
еик*********, със седалище гр. Габрово, ул. Орловска № 50, да заплати 1792,58 лв.- възнаграждение
за извънреден труд по чл. 178, ал. 1, т. 3, чл. 179 и чл.187 от ЗМВР, в резултат на преизчисление на
реално положените от ищеца 8 часа
нощен труд за всяка смяна за времето от 22:00 до 06:00 часа през периода 11.11.2016г. до
11.11.2019г. в дневен труд, с коефицент 1.143, съгласно чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата, ведно със законната лихва върху цялата
сума, считано от датата на завеждане на настоящия иск до окончателно изплащане
на вземането, като
неоснователен.
Присъдени са и разноски.
В законният
срок решението е обжалвано от А.Т.,
чрез процесуалният му представител адв. Р. Х. ***, като неправилно и
незаконосъобразно. В жалбата
подробно се излагат следните основни
възражения:
Неправилно първата инстанция
приела, че разпоредбите на
Кодекса на труда и издадената въз основа на него Наредба
за структурата и организацията на работната заплата, както и ЗДСл. не намират субсидиарно приложение към служебното правоотношение на
ищеца, възникнало при условията на ЗМВР и не е налице празнота в закона. Консултацията на проф.
В. М. се отнасяла за приложението на чл.
9 ал.1 НСОРЗ- за случаите на подневно
отчитане на работното време и била неотносима към настоящия казус, който касаел чл. 9 ал.2
НСОРЗ- за сумирано изчисляване на
работното време. Цитираната от РС съдебна практика- Р. № 197 от 07.10.2019г. гр.д № 786/2019г., IV г.о. ВКС, освен, че касаела различен
правен въпрос и отношения, сочела обратното по смисъл на приетото от първата
инстанция. Съгласно Р. № 311 от 8.01.2019г. на ВКС по гр.д.№ 1144/2018г., от същото IV- то ГО, т. 23 от ТР № 6 от 06.11.2013г. по
тълк.д. № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС, както и Р. № 45 от 18.03.2016г., на ВКС по гр.д № 3231/ 2015г. III г.о., съдебните актове следвали основния правен принцип за равенство и недопускане на
дискриминация, закрепен в чл.6 от Конституцията на Република България и чл.14
Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи.
Неправилно първата инстанция приела, че в случая не е налице празнота в закона, а ставало въпрос за нова специална уредба касаеща служителите на МВР. След като в ЗМВР и подзаконовите му нормативи нямало регламент относно преобразуването на часовете положен
нощен труд към дневен такъв с конкретен коефициент, то липсвала
специална норма относно тази хипотеза спрямо общата такава в чл.9 ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата и следвало да бъде приложен чл.46, ал.2 от ЗНА- при липса на специална норма субсидиарно да
се приложи именно регламентът на Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата /обн. ДВ. бр.9 от 26 януари 2007г./. Това било прието от почти
всички Окръжни съдилища.
Допълнителен аргумент, обуславящ
субсидираното приложение на друг нормативен акт, при липса на изрично уредено
заплащане в ЗМВР, бил нормата на чл. 67 ал.3 от Закона за държавните служители, който също намирал приложение по
отношение на ЗМВР и съгласно който размерите на
допълнителните възнаграждения по ал.7. т.1-5, както
и редът за получаването им се определят с наредба на МС и не могат да бъдат по-ниски от
определените в трудовото законодателство. В този смисъл НСОРЗ, като
наредба от общото
трудово законодателство, намирала приложение, след като в другите специални подзаконови
нормативни актове, в случая ЗМВР, е налице празнота или са
предвидени по-неблагоприятни разпоредби относно условията и размерите на
допълнителните възнаграждения и редът за получаването им, както ВКС приел в решение № 311 от 8.01.2019г. на ВКС
по гр.д.№ 1144/2018г.
Налице била
конкретна разпоредба съдържаща
се в специалния закон ЗМВР, уреждаща правата
на служителите, които полагат нощен труд, която препращала към
приложение на КТ- чл.188, ал.2 от ЗМВР. Нормата на чл.188, ал.2 от ЗМВР изрично
предвиждала: "държавните
служители, които полагат труд за времето между 22:00 и 06:00 часа се ползват със специална закрила по Кодекса на
труда". Специалната закрила сама по себе си включвала действието на разпоредбите на по-високия нормативен
акт. Съгласно чл. 15 ал. 3 от Закона за
нормативните актове, ако постановление, правилник, наредба или инструкция
противоречат на нормативен акт от по-висока степен, правораздавателните органи
прилагали по-високия по степен акт. Неправилни били изводите на
първата инстанция и относно неприложението на коефициента за преобразуване на
труда. Нормата на чл. 187 ал.З
от ЗМВР само определяла максималния брой часове
нощен труд, който
е допустимо да полагат служителите на МВР, но възможна продължителност и допустима продължителност били различни понятия. Нормалната продължителност на дневното работно време,
установено при подневно отчитане на работното време
на държавните служители в МВР, била 8
часа, а за работещите на 8, 12 или 24 часови смени в системата на МВР работното
време се изчислявало сумирано за тримесечен период с възможност за полагане на труд и през нощта между
22,00 и 6.00ч., като
работните часове не
следвало да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период /чл. 187 ал 3 ЗМВР/. Осем-часовото ограничение при полагане на нощен труд на
смени касаело случаите на сумирано изчисляване на работното
време за тримесечен период, а не случаите на подневно отчитане на работното
време, което е различна форма на отчитане на труда. В ЗМВР липсвала разпоредба, която да установява нормалната
продължителност на нощното работно време при подневно отчитане на работното
време. При подобна празнота в специалния закон следвало да се приложи общото правило на чл. 140 ал. 1 КТ.
Предвидената възможност в специалния закон
ЗМВР нощния труд да не надвишава осем часа не можела да бъде основание да бъдат поставени държавните
служители, работещи в системата на МВР, в неравностойно
положение и положеният от тях през нощта труд да
не се приравнява на дневен, както се процедира по отношение на работниците,
полагащи труд по трудови правоотношения регулирани по КТ.
Решението на Районният съд било в противоречие с цялото национално законодателство,
включително и с всички международни актове, по които България е страна, за това
оставал нелогичен извода на съда - защо
конституционно гарантирани права не следвало да се
прилагат за служебните правоотношения на държавните служители от системата на
МВР, след като върховният закон не правел такова разделение, а гарантирал равенство на правата на всички лица предоставящи наемен труд, без оглед на спецификите на правоотношението. Пример в това отношение била
дейността по охраната и наблюдението на държавната граница, където в съвместни
наряди тези задължения се изпълняват от държавни служители със статут по ЗМВР
заедно с лица работещи по трудови правоотношения /назначени на длъжност „сътрудник охрана"/, при което за една и съща работа като продължителност
и с еднакъв начален и краен час на работното време, за първите това преизчисляване не се
прилага, докато за вторите се прилага. Такова неравенство не било оправдано от
преследването на законова или социална цел и представлявало пряка дискриминация на база
служебно положение, спрямо държавните служители в МВР,
полагащи нощен труд.
По изложените съображения в конкретната
хипотеза следвало да бъде приложен чл. 9 ал. 2 от Наредбата
за структурата и организацията на работната заплата по аналогия и по отношение
на лицата със служебно правоотношение в МВР, поради празнота в правната уредба.
Съгласно експертизата дължимото на ищеца възнаграждение за 284 часа извънреден труд за процесния период било
в размер на 1792,58лева. От тази сума не
следвало да се приспада
заплатеното от ответника възнаграждение за нощен труд по 0, 25 лв. на час за
целия период. Нормите на чл. 9 ал. 2 НСОРЗ и на чл. 8 от НСОРЗ се прилагали едновременно, като при сумарно изчисляване на
работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1.143 и за
същите тези нощни часове се заплаща допълнително трудово възнаграждение за
нощен труд по 0. 25 лв. за час, защото става дума за две различни основания за
заплащането на допълнителни възнаграждения /Р. № 14 от
27.03.2012г. на ВКС по г р. д. №
405/2011г., TV г.о., ГК./. Обезщетението
на ищеца следвало да бъде определено, съгласно заключението
на вещото лице със ставка за извънреден труд, тъй
като исковата претенция в настоящия процес касаела
положен извънреден труд, получен чрез преизчисляване на положения от ищеца
нощен труд с коефициент 1.143, съгласно чл.9 ал.2 от
НСОРЗ, който не е отчетен
от ответника ОД на МВР Габрово.
Претендирано
е обжалваното решение да бъде отменено и да се постанови друго, с което да се
уважи предявеният иск с правно
основание чл.179 ал.1, във вр. чл.178 ал.1 т.З ЗМВР за сумата 1792,58 лв., ведно със законната лихва, считано от
датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане. Претендира се присъждане на
разноски за двете съдебни инстанции, като за въззивното производство на осн. чл.38 ал. 1 във
вр. с ал. 2 от
Закона за адвокатурата съдът да определи адвокатско възнаграждението за работа
за един адвокат и процесуално представителство пред Окръжен съд Габрово в предвидените
размери от Наредба № 1/ 09.07.2004г. за минималните адвокатски
възнаграждения.
В отговора
на въззивната жалба се излагат следните възражения:
Доколкото продължителността на нощното
работно време не била
по-малка от тази на дневното
за служителите на МВР по специалния ЗМВР, не се налагало преобразуване на нощните часове в дневни по смисъла
на чл.9 ал.2 от НСОРЗ и не била необходима
методология за отчитане нормата на фактически положен труд, т.е. нямало празнота в специалната уредба, която да бъде
запълвана с общата трудова норма по чл.9 ал.2 от НСОРЗ. В този смисъл били цитираните от
съда решения на ВКС- Р. №
197/07.10.2019г. по гр. д. № 786/2019г., IV ГО на
ВКС, Р. № 55/07.04.2015г. по гр. д. № 5169/2014г., III
ГО. Не намирали приложение мотивите на цитираното във въззивната жалба
Решение № 311/08.01.2019г. по гр. д. №1144/2018г. на ВКС IV ГО, тъй като касаело различен
казус. Аргумент за
приложимост по аналогия на чл.9 ал.2 от НСОРЗ не
можел да бъде извлечен от чл. 31, ал. 2 от
Наредба № 8121з-407/11.08.2014г., предвиждащ, че при сумирано отчитане на
отработеното време общият брой часове положен нощен труд за отчетния период се
умножава с 0.143, като полученото число се сумира с
общия брой отработени часове за отчетния период, доколкото Наредба №
81213-407/11.08.2014г. не действала през исковия период. И в новата Наредба № 8121
з-36 /07.01.2020г. за реда, организацията и
разпределянето на работно време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в МВР, влязла
в сила на 10.01.2020г., също не бил предвиден коефициент за нощния труд. Липсата на изрична норма за преобразуване на часовете
нощен труд с коефициент 1,143 в дневен представлявала специална уредба, отчитаща спецификата на дейността
на държавните служители, а не празнина и липса на регламент за служителите на
МВР. Положеният от ищеца през процесния период нощен труд в размер от 0,25 лева на час, установен със заповеди на министъра на
вътрешните работи, бил заплатен, видно от експертизата по делото. Нито един нормативен акт от по-висок порядък спрямо
Наредба № 81213-776 не предвиждал
правото на преизчисляване на нощния труд в дневен. Отношенията, уредени с ЗМВР,
ЗДСл. и КТ, не били сходни, а различни, поради което и спрямо
държавните служители в МВР разпоредбите на ЗДСл. не се прилагали. Не било налице противоречие между нормите на чл.179 ал.2 и чл. 188 ал.2 от ЗМВР- за разлика от КТ, който ограничавал нощния труд до 7 часа, такова ограничение
нямало предвидено в ЗМВР и при него нормалната
продължителност на работно време през деня съвпадала с нормалната продължителност на работното време през нощта- 8 ч. Различието на двете уредби било в резултат на спецификата на функционалните
задължения на служителите по чл.142 ал.1 от ЗМВР, пряко обусловена от значимостта на
обществените отношения, с които е свързано изпълнението на техните функции. Разпоредбата на чл.9 ал.2 от НСОРЗ следвало да бъде тълкувана във вр. с ал.1 на чл.9 от същата
Наредба и намирала приложение само при работа на смени, чиято
нощна продължителност на работното време е по-малка от тази на дневното. При работа от държавните служители в МВР по служебно
правоотношение на смени, извънреден се явявал трудът
в брой часове, положен над нормата работни часове за отчетния период, като в
случая броя часове не били извънреден труд,
доколкото специалния ЗМВР не предвиждал
твърдяното от ищеца преобразуване на нощния труд в дневен с коефициент 1,143, в
резултат на което са получени.
Претендирано
е въззивната жалба да бъде отхвърлена, решението на първата инстанция да се
потвърди и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на
100 лв. за тази инстанция на ответника по жалбата.
Въззивният
съд, като взе предвид оплакванията в жалбата и доводите на страните,
с оглед правомощията си по чл. 269 ГПК, приема следното:
За да отхвърли предявеният иск с правно осн. чл. 178 ал.1 т.3 ЗМВР- за
заплащане възнаграждение за извънреден труд, РС- Габрово е изложил следните
съображения: През процесния период, е действала Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016г., като няма норма, регламентираща преизчисляване на нощния труд в
дневен, аналогична с тази на чл. 31, ал. 2 от отменената Наредба № 81213-407
11.08.2014г., но тази липса не представлява празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето
на работното време, за неговото отчитане, за компенсиране на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките, а
нова специалната уредба, касаеща служителите в МВР. Работното време на държавните служители в МВР се отчита
по специален ред /ЗМВР и подзаконовите актове по приложението му/, което прави
недопустимо аналогичното приложение на законите за държавните служители в
гражданските ведомства. Дневното и нощното работно време били с
една и съща продължителност от 8 часа, поради което не е допустимо преизчисление- същото било предназначено за
случаите, в които нощния труд е допустим само за по- малко от 8 часа. Не можело да се прилагат
едновремено Наредбата и Заповедта, издадени в изпълнение
на чл. 179 ЗМВР и НСРОЗ, издадена в изпълнение на КТ.
В съдебният
акт на първата инстанция са копирани: правна
консултация
от проф. В. М.,
касаеща подневното отчитане на работното време
/каквото в настоящия казус не е налице/ и части от решение
№197/07.10.2019г. по гр.д.№786/2019г. ВКС ІV ГО, касаещо казус за отпуската на
работещите в МВР- че не се погасява по
давност /тъй като правото на отпуска не може да бъде трансформирано
в парично докато съществува правоотношението, нито може да бъде упражнено
едностранно от държавния служител/.
По делото
безспорно е установена следната фактическа обстановка:
През
процесният период ищецът е бил държавен
служител в Районно управление- Габрово при Областна Дирекция на МВР-
Габрово, в служебно правоотношение с ответника, като не се спори и
обстоятелството, че е изпълнявал длъжността „старши полицай", поради което намират
приложение разпоредбите на ЗМВР (Обн. - ДВ, бр. 53 от 27.06.2014г.). ЗМВР е
специален по отношение на ЗДСл. и в него е уреден статутът на държавните служители, полагащи труд
по служебно правоотношение в системата на МВР (арг. от чл. 142, ал. 2 ЗМВР).
По делото няма
спор, че предвид характера на заеманата длъжност през процесния период ищецът е
полагал труд както през деня, така и през нощта /22.00 – 06.00 часа/, съгласно графици, а отработеното
работно време се е изчислявало сумарно.
Видно от заключението на вещото лице,
прието като доказателство по делото и неоспорено от страните, за
процесния период 11.11.2016г. до 11.11.2019г., ищецът е положил нощен труд в размер на 1983 часа
между 22:00 часа и 6:00 часа, за които му е заплатено само допълнително възнаграждение за нощен труд в
размер на 0,25 лева на час. Положеният нощен труд не е преизчисляван от
ответника с коефицент 1.143 за превръщането му в дневен такъв, като в случай на
преизчисляването му за процесния период се получава разлика 284 часа, които по
ставка за извънреден труд възлизат на 1792,58 лева.
Фактическата
обстановка по делото е установена от районният съд, но въз основа на същата са
изложени изводи, които не се споделят от въззивната инстанция.
От една
страна първата инстанция е приела, че: работното време на държавните служители в МВР се отчита
по специален ред- а
именно съгласно Наредба №8121з- 776/ 29.07.2016г., а от друга, че в тази
горецитирана наредба липсва норма за преобразуване на часовете нощен труд с
коефициент. Тоест според районният съд специалната уредба на въпроса се състои
в липсата на норма, с която същият да се урежда, но това не представлявало
празнота в същата.
Настоящата съдебна инстанция
споделя становището, че при липса на специално правило, което да определя методологията за
превръщането на отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на
работното време по отношение на държавните служители в МВР, нормативната празнота следва
да се преодолее чрез субсидиарно приложение на чл. 9 ал. 2 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата.
След като в специалния закон- ЗМВР и подзаконовите актове във връзка с приложението
му, не съществува разпоредба,
с която да е
определена методология
за превръщането на отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване
на работното време по отношение на държавните служители в МВР, то не
може да се говори за "наличие на процесуална уредба в специалния закон,
която да дерогира действието на разпоредбите на общия закон". Липсата на
уредба по въпроса в специалния закон е
равнозначна на липса на специален закон, който да изключи приложението на общия
закон - КТ- и по-специално правилото на чл. 9 ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата. Тази липса сочи, че не е налице конкуренция между правни норми от общия /generalis/ и специалния
/specialis/ закон, в който случай вторите да се
ползват с предимство или да имат примат над
първите, включително и в случаите на тълкуване на правото.
Следователно
НСОРЗ като Наредба
от общото трудово законодателство намира приложение, след като в други специални подзаконови
нормативни актове издадени по ЗДСл. или ЗМВР са налице празноти или са
предвидени по- неблагоприятни разпоредби относно условията и размерите на
допълнителните възнаграждения и редът за получаването им.
Целта
на един нормативен акт, или липсата на конкретна разпоредба в същия, не може да
бъде и не може да се тълкува в насока дискриминация, неравенство, поставяне в
неравноправно положение. Това би било в
противоречие не само с основни правни принципи от националното и международното
законодателство, но и със смисъла на този нормативен акт, който не може да бъде
създаден с такава цел.
Цитираната
от страните и съда по делото съдебна практика
на ВКС показва съобразяването на основният правен принцип, че не е
допустимо поставянето в неравностойно
положение на работещите, чийто отношения на труд са уредени по специални
закони, спрямо останалите. Гаранция за това е и приложението на общото трудово законодателство, при положение, че в други специални подзаконови
нормативни актове издадени по ЗДСл. или ЗМВР са налице празноти или са
предвидени по- неблагоприятни разпоредби относно условията и размерите на
допълнителните възнаграждения и редът за получаването им. Право на всеки работещ е да
получи заплащане на труда си към момента на полагането му, съобразно
действащите правила и законови норми на изчисление на този труд, като това негово право не може да
се коменсира с други отношения или по други начини, или да се изчислява по
неравностоен начин за тези работещи спрямо всички други.
Сумираното изчисляване на
работното време е форма на отчитане, при която установената нормална
продължителност на работното време се спазва средно за определен по-
продължителен период от време, който в процесния случай е тримесечен. При
сумираното изчисляване продължителността на работния ден не е еднаква, поради
което за работодателя не съществува задължение през всеки календарен период
/седмица, месец/ да осигурява отработване на пълния размер на
законоустановеното работно време, което за държавните служители в МВР е 8 часа
дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица съгласно чл. 187 ал. 1 от ЗМВР. Видно е, че и в чл.
187 ал.1 ЗМВР и в чл. 136 КТ е предвидена 5- дневна работна седмица с нормална
продължителност на работното време до 40 часа и продължителност на работното
време през деня до 8 часа. Предвидената възможност в
специалния закон ЗМВР нощния труд да не надвишава осем часа за всеки 24- часов
период /а не да е точно осем часа
както се тълкува неправилно от първата инстанция-чл.187 ал.3 ЗМВР/, обстоятелството, че
в случая е налице сумирано
изчисляване продължителността на работния ден, както е посочено по- горе, сочи именно приложимост на общата норма на чл. 9 ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата, както се прилага и по отношение на
работниците, полагащи труд по трудови правоотношения, регулирани по КТ. Разпоредбата на чл.9 ал. 2 от НСОРЗ се отнася именно за изчисляване на положения труд
като стойност в часове при сумирано изчисляване на работно време. Това правило е общо, а не
специално, поради което не може да се сподели тълкуването, че е приложимо единствено
при "трудово възнаграждение, заработено по трудови норми" и при
"продължителност на нощното време, по-малка от продължителността на
дневното". Поради изложеното не може да се приеме становището, че целта на посоченият в този текст коефициент е да определи така
възнаграждението на работника или служителя, че когато той работи 7 часа през
нощта, да получава трудово възнаграждение за 8 часа, а когато се работи 8 часа през нощта- няма какво да се
"приравнява". По тази логика служител, който полага повече от 7 часа труд през нощта, ще бъде
поставен в по-неблагоприятно правно положение, защото за него
"приравняване" няма да е налице, което е недопустимо. Предвидената
възможност в специалния закон ЗМВР нощния труд да не надвишава осем часа /а не
седем, както предвижда КТ/, не може да бъде основание да бъдат поставени
държавните служители, работещи в системата на МВР, в неравностойно положение и
положеният от тях през нощта труд да не се приравнява на дневен както се
процедира по отношение на работниците, полагащи труд по трудови правоотношения,
регулирани по КТ.
В
настоящият случай за визираният в конкретният казус процесен период е действала Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. за
реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане,
за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима за
дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР (обн. ДВ
бр. 60 от 2.08.2016г., в сила от същата дата). Преди процесния период е действала Наредба № 8121з-407
от 11.08.2014г. /ДВ, бр.69 от 19.08.2014г., отм. ДВ,
бр.40 от 2.06.2015г., в сила от 1.04.2015г./. Само и единствено в нея изрично е
предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове
положен труд между 22,00 и 6,00ч. за отчетния период се умножава по 0,143 – чл.31, ал.2 от
наредбата. В следващите две Наредби изрична регламентация за преизчисляване
липсва. В тях липсва
изрична норма съответстваща на чл.31 ал.2 от Наредба № 8121з-407 за
преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент. Но тази липса не е законово въведена забрана за
преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а
представлява празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в Министерството на вътрешните работи. При наличие на
такава непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следва
субсидиарно да се приложи общата Наредба за структурата и организацията на
работната заплата (обн.ДВ бр.( от 26.01.2007г.) В чл.9 ал.2 от същата е
предвидено именно при
сумирано изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в дневни
с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното
и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място.
Работодателят е компенсирал
положения нощен труд чрез допълнително възнаграждение по 0,25 лева, но това не означава,
че не следва превръщането на нощните часове в
дневни да се отразява на отчитането на извънреден труд. Посочената в чл.9 от наредбата
методология е само с оглед установения по законодателен път начин за отчитане
на нормата фактически положен труд. Тези разпоредби се прилагат едновременно с
правилата за заплащане на нощния труд, т. е. при сумирано изчисляване на
работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1,143 и за
същите тези нощни часове се заплаща и допълнително трудово възнаграждение за
нощен труд от 0,25 лева /двадесет и пет
стотинки/. Следователно не може да се приеме, че с
предвиждането на допълнително възнаграждение за нощен труд със Заповед
№8121з-791/28.10.2014г. работодателят
е запълнил празнотата в специалните норми. Приложение на общо основание имат
нормите на чл.9 и следващите от Наредба за структурата и организацията на
работната заплата, в която именно е и определена методологията за превръщането
на нощните часове в дневни със съответния коефициент- решение № 14/27.03.2011г.
по гр. д. № 405/2011г. на IV ГО на ВКС и решение № 103/27.07.2012г. по гр. д. №
299/2011г. на IV ГО на ВКС.
Поради
несъвпадение на изводите на двете съдебни инстанции, въззивният съд съд следва
да реши спора по същество, като отмени обжалваният съдебен акт и постанови ново
съдебно решение, тъй като предявеният иск е доказан по основание и размер. Положеният от ищеца нощен труд следва да
бъде преизчислен по горепосочените правила и превишаването на нормата- следва да се заплати като извънреден труд. Исковата
претенция за заплащане на извънреден труд за процесният период, получен след преобразуване на положените часове
нощен труд в дневен, се явява доказана по своето основание и
размер предвид приетото заключение на вещото лице. Предявеният иск за заплащане
на сумата от 1792,58
лева, представляваща
дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд от 284 часа за посочения по-горе период, ведно със законната
лихва от датата на депозиране на исковата молба – 11.11.2019г. до
окончателното изплащане на задължението, е основателен и следва да бъде уважен.
С оглед
изхода на делото на жалбоподателят следва да се присъдят направените разноски- 350 лева адвокатско възнаграждение
пред първата инстанция. Ответникът по жалбата следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на ГОС сумата: 107,55 лева съставляваща дължима по делото държавна такса
за двете съдебни инстанции, 300 лева съдебно – деловодни разноски за изготвяне
на експертиза.
Ответникът
по жалбата следва да бъде осъден да заплати на адв. Р. Х. адвокатско
възнаграждение за въззивната инстанция в размер на сумата 150 лева, определено
на осн. чл. 38 от ЗА вр. с Наредбата за
минималните адвокатски възнаграждения.
Водим
от гореизложеното съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение №211 от 22.06.2020г. по
гр.д. №2148/2019г. на РС- Габрово, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВИ:
ОСЪЖДА Областна Дирекция на МВР- ГАБРОВО,
със седалище: гр. Габрово и адрес: ул. “Орловска” № 50, да заплати на А.С.Т., ЕГН:********** ***, сумата 1792,58 лева, представляваща незаплатено допълнително възнаграждение за положен извънреден
труд за периода 11.11.2016г.
до 11.11.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на исковата молба 11.11.2019г. до окончателното
заплащане на сумата, на осн. чл. чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР.
ОСЪЖДА Областна Дирекция на МВР- ГАБРОВО,
със седалище: гр. Габрово и адрес: ул. “Орловска” № 50 да заплати на А.С.Т., ЕГН:********** ***, сумата
350 лева разноски по делото.
ОСЪЖДА Областна Дирекция на МВР- ГАБРОВО,
със седалище: гр. Габрово и адрес: ул. “Орловска” № 50, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на ГОС сумата от: 107,55 лева съставляваща дължима по делото държавна
такса за двете съдебни инстанции и 300 лева съдебно – деловодни разноски за
изготвяне на експертиза, заплатени от бюджета на съда, както и сумата от 5 лева
държавна такса при служебно издаване на изпълнителен лист, на осн. чл. 78, ал.6 ГПК.
ОСЪЖДА Областна Дирекция на МВР–ГАБРОВО,
със седалище: гр. Габрово и адрес: ул. “Орловска” № 50 да заплати на адв. Р.М. Х. адвокатско
възнаграждение за въззивната инстанция в размер на сумата 150 лева, определено
на осн. чл. 38 от ЗА вр. с Наредба
№1/2004г. за минималните адвокатски възнаграждения.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: