Р Е Ш Е Н
И Е
№ 864 / 19.11.2021г.
гр.
Пазарджик,
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд – Пазарджик, Х състав, в открито съдебно заседание на десети ноември, две
хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИАНА ШОТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. НИКОЛАЙ ИНГИЛИЗОВ
2. КРАСИМИР ЛЕСЕНСКИ
при секретаря Антоанета Метанова и
участието на прокурора Живко Пенев, като разгледа докладваното от съдия
Ингилизов к.а.н.д. дело № 1094 по описа за 2021 год. на Административен съд-
Пазарджик, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.63, ал.1 от ЗАНН, вр. с чл.348 от НПК, вр. с чл.208- чл.228 от АПК.
Образувано е
по касационна жалба от Р.Д.Р., в качеството му на управител на „Ариес медика
груп“ ООД, чрез адв. М.Я. и адв.В.Б. срещу Решение № 525/08.08.2021 г. по АНД
605/2021 г. по описа на РС - гр. Пазарджик с което е потвърден електронен фиш
серия К № 4135031, издаден от ОДМВР Пазарджик, с който на Р.Д.Р., в качеството
му на управител на „Ариес медика груп“ ООД, е наложено административно наказание за нарушение на
чл.21, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.1, г.2 от ЗДвП е
наложена ГЛОБА в размер на 50 /петдесет/ лева.
Жалбоподателят,
редовно призована, не се явява, не се представлява. Жалбата е подробно мотивира
и със същата се иска отмяна на решението на РС Пазарджик и отмяна на
електронния фиш, както и присъждане на направените разноски по делото.
Ответната
страна – ОДМВР Пазарджик, редовно призована, не изпраща представител, взема
становище по подадената жалба, в което се иска потвърждаване на решението на РС
Пазарджик и присъждане на разноски по делото.
Прокурорът
сочи в становището си, че следва да се потвърди решението на РС Панагюрище като
законосъобразно и правилно.
Пазарджишки
административен съд, като прецени събраните доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е
подадена в срок, допустима е, разгледана
по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Районен съд
Пазарджик е посочил в решението си следната фактическа обстановка :
Жалбоподателят Р. е санкциониран
с ЕФ, за това, че на 17.06.2020 г., в 09,48 часа, на АМ „Тракия", км.
86+400, в посока гр. София е управлявал л.а. „***" с рег. № ***, като се е
движил с превишена скорост от 158 км/час, при максимално допустима за движение
по автомагистрала от 140 км/час. Скоростта била установена и фиксирана с
автоматизирано техническо средство- радарна система „MULTA RADAR" № 00209D32F68B. Системата отчела движение
със скорост от 158 км/час, т.е. превишение на скоростта от 18 км/час, но от
това превишение били извадени 3%, т.е. 4,74 км/час закръглено на 5 км/час,
каквато е възможната технически допустима грешка на техническото средство при
засичане на движение със скорост над 100 км/час, което е в полза на
жалбоподателя. Така се формирало превишението от 13 км/час.
Въз основа на така
констатираното бил издаден атакуваният ЕФ. Последният е връчен лично на
санкционираното лице на 25.03.2021 г., видно от справка от ОДМВР- Пазарджик,
Сектор ПП и справка от АИС- АНД (л.87-88). Срещу ЕФ е подадена жалба от надлежно
упълномощен от санкционираното лице адвокат (л.13) чрез АНО до съда, входирана
в дирекцията на ОДМВР- Пазарджик на 05.04.2021 г., поради което е процесуално
ДОПУСТИМА, като подадена в законоустановения 14-дневен срок, от процесуално
легитимирана страна и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, пред компетентния
съд по местоизвършване на нарушението.
Горната фактическа обстановка
съдът е възприел въз основа на събраните по делото писмени и веществено
доказателствено средство- снимка от АТСС, които са абсолютно непротиворечиви.
В мотивите на решението съдът
е приел, че в
хода на административнонаказателното производство по безспорен начин се доказа
фактът на извършеното нарушение от страна на жалбоподателя по чл.182 ал.1 т.2
във вр. с чл.21 ал. 1 от ЗДвП. Прието е, че административнонаказателната
отговорност на М.Д. е ангажирана на основание чл.188 ал.2 от ЗДвП, а именно
като представляващ дружеството собственик на управляваното МПС, по отношение на
което е регистрирано процесното нарушение. Тези факти не се оспорват и от
санкционираното лице в депозираната жалба. Въззивният съд също така е приел, че
не са допуснати при издаването на електронния фиш и съществени процесуални
нарушения, като е изложил подробни мотиви защо счита това.
Настоящият съдебен състав приема за безспорно
установено, че на датата 17.06.2020 г. на соченото място е установено нарушение
на правилата за движение по пътищата, което е осъществено с процесния лек
автомобил „***"
с рег. № ***. По делото не са ангажирани доказателства за подадена
декларация по чл. 189, ал.5 от ЗДвП. В този смисъл авторството на нарушението в
лицето на санкционирания е безспорно доказано от събраните доказателства по
делото. В тази връзка с оглед субекта на нарушението - физическото лице –
ползвател на автомобила, с който е извършено нарушението, правилно е определен
и видът на санкцията – глоба. Размерът на санкцията е съобразен с предвидения
такъв в чл. 182, ал. 2, т. 2 от ЗДвП за превишаване на скоростта на движение извън
населено място. От доказателствата по делото следва да се приеме за
установено и че заснемането на нарушението е осъществено с отговарящо на
законовите изисквания стационарна радарна система, тъй като същото е от одобрен
тип и е преминало последваща проверка. С оглед на всичко посочено се налага
единствено възможния извод за доказаност на осъщественото нарушение на
правилата за движение по пътищата. Предвид изложеното съдът
намира, че правилно е била ангажирана административнонаказателната отговорност
на касатора, чрез налагане на предвидената глоба в абсолютно определен в закона
размер, съответен на стойността на превишението на скоростта.
Електронния
фиш се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното
му действие, не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От
това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване
на АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по
отношение на електронния фиш. Относно формата на електронния фиш следва да се
приемат за задължителни само посочените в чл. 189, ал. 4, изр.
2 от ЗДвП реквизити, поради което в електронния фиш не
следва да се изписва името на издателя му и негов подпис, а само териториалната
структура на МВР, на чиято територия е извършено нарушението. В тази посока е и
ТР № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС по т. д. № 1/2013 г. Същите съображения важат и
по отношение на датата на издаване на ел. фиш, тъй като тя не е част от
задължителните реквизити определени в чл. 189, ал. 4, изр.
2 от ЗДвП. В този смисъл съдът намира, че от формална страна
ЕФ отговаря на законовите изисквания, тъй като процедурата е значително
по-олекотена от тази по ЗАНН и законът определя точно и изчерпателно условията,
при които може законосъобразно да се издаде електронен фиш. Тези условия са
лимитативно изброени в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП и
се заключават в установяване и заснемане на административното нарушение с
техническо средство, в отсъствие на контролен орган и на нарушител.
Съгласно § 6, т. 65 ДР на ЗДвП: "Автоматизирани технически
средства и системи" са уреди за контрол, работещи самостоятелно или
взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за
измерванията, които установяват и автоматично
заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да
бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от
контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно средство или временно
разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на
контролен орган, който поставя начало и край на работния процес. В конкретния
казус нарушението е констатирано и заснето с мобилна радарна система, за чието
използване на посоченото място и време е представен надлежен протокол и снимков
материал. Системата представлява одобрен тип техническо средство, отговаря на метрологичните
изисквания и към момента на установяване на нарушението е била технически
изправна.
При
издаването на ЕФ не са допуснати съществени процесуални нарушения и
материалният закон е приложен правилно. Видно е, че ЕФ е издаден в
законоустановените срокове, в рамките на материалната и териториална
компетентност на своя издател. Негово съдържание съответства на изискванията
на чл. 189, ал. 4, изр. 2-ро от ЗДвП, т. е. отразява
териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението,
което съвпада с данните от техническото средство, изведени на фотос от заснетия
клип. Описано е нарушението по време, място и констатирано превишение на скоростта.
При
разглеждане на делото първоинстанционният съд не е допуснал съществени
нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяната на решението му.
Настоящият съдебен състав счита, че решението на Районен съд Пазарджик не
страда от сочените в жалбата пороци, а в решението си съдът е отговорил
подробно на всички наведени аргументи за отмяна на процесния електронен фиш.
Доколкото същите се споделят изцяло от съда, настоящата инстанция препраща към
мотивите на въззивния съд по отношение на аргументите, които се преповтарят и в
касационната жалба.
По
изложените съображения и с оглед извършената служебна проверка по чл. 63, ал. 1 от ЗАНН във
вр. с чл. 218, ал. 2 от АПК, съдът не констатира пороци на
обжалваното решение, отнасящи се до неговата валидност, допустимост и
съответствие с материалния закон, поради което намира, че същото следва да бъде
оставено в сила.
Предвид
установения изход на спора пред касационната инстанция и на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН,
в полза на ответната страна следва да бъдат присъдени разноски за касационната
инстанция, които представляват юрисконсултско възнаграждение за осъществено
процесуално представителство. На основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН,
вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 27е от
Наредбата за заплащане на правна помощ, съдът намира, че следва да се присъди
минимално възнаграждение в размер на 80 лева с оглед провеждането на едно
съдебно заседание, без явяване в открито съдебно заседание по делото на
процесуалния представител и изготвянето само на писмен отговор.
Воден
от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2,
предл. 1 от АПК, Административен съд Пазарджик
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №
525/08.08.2021 г. по АНД 605/2021 г. по описа на РС - гр. Пазарджик.
ОСЪЖДА Р.Д.Р., ДА
ЗАПЛАТИ на ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР- гр. Пазарджик, представлявана от директор,
разноски в размер на 80 (осемдесет) лева за юрисконсултско възнаграждение.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :,.................../п/...................
ЧЛЕНОВЕ : 1............./п/.............................
2.........../п/.............................