М О Т И В И
към Решение № 11 от
22.01.2020 г. по НОХД № 161/ 2019
г.
по описа на Районен съд -
Луковит
Производството е образувано по повод
внесен от Районна прокуратура гр.Луковит обвинителен акт, с който на подсъдимия
Т.Я.Й. е повдигнато обвинение за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, предл.
2-ро, вр. с чл. 342, ал. 1, предл. 3-то, вр. с чл. 129, ал. 1, вр. с ал. 2,
предл. 2-ро от НК, вр. с чл. 15, ал. 1, чл. 16, т. 1 и чл. 20, ал. 1 от ЗДвП.
Пострадалата от престъплението А.К.О. не
се явява в разпоредително заседание. Същата се представлява от повереник – адв.
С.И. ***, който поддържа предявения от пострадалата граждански иск за причинени
имуществени и неимуществени вреди от деянието на подсъдимия, както и молбата да
бъде конституирана в качеството на граждански ищец и частен обвинител.
В разпоредително заседание подс. Й. се
явява лично и с ангажирания защитник адв.Н.П.Н. ***, който дава отговори на
въпросите по чл. 248, ал. 1 от НПК. Защитникът представя платежен документ по
делото за внесена от тяхна страна сума от 7 800 лева по депозитната сметка на
съда. Принципно дава становище, че предявеният граждански иск от пострадалата,
чрез своя повереник, е допустим е, но не следва да бъде приеман за разглеждане,
тъй като ще усложни разглеждането на делото. Моли делото да се разгледа по реда
на Глава 28 НПК, с оглед наличието на обстоятелства, които дават възможност за
освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно
наказание на подсъдимия. Налице са всички условия за прилагане на разпоредбата
на чл. 78а НК.
След изслушване на становищата на страните
по въпроси визирани в чл. 248, ал. 1 от НПК и като съобрази, че от страна на
защитника на подсъдимия бяха представени два броя разписки за общата сума от 7
700 лева, преведени по сметка на Районен съд - Луковит, като обезщетение за
причинените имуществени вреди от деянието на подсъдимия, установени в този
размер в хода на досъдебното производство, то съдът на основание чл. 248, ал.
1, т. 4 от НПК прие, че е налице основанието за разглеждане на делото по реда
на особените правила и премина в производство по Глава 28 НПК.
В съдебно заседание представителят на Районна
прокуратура гр.Луковит – прокурор В. Д., поддържа повдигнатото обвинение срещу
подсъдимия Т.Я. й. и моли да бъде признат за виновен в извършването му. Тъй
като са налице предпоставките за прилагане на разпоредбата на чл. 78а НК,
предлага съдът да освободи подсъдимия от наказателна отговорност по реда на
чл.78а НК и да му наложи глоба около средния, предвиден в закона размер.
Прокурорът предлага, предвид данните за трудовата ангажираност на подсъдимия,
добрите му характеристични данни и липсата на други нарушения на разпоредбите
на ЗДвП, да не му бъде налагано административното наказание „лишаване от право
да управлява моторно превозно средство“. Прокурорът обосновава своето
предложение, считайки, че няма да бъде целесъобразно подсъдимият да бъде лишен
от възможността да полага труд, тъй като от приложеното удостоверение е видно,
че работата му действително е свързано с ежедневното управление на моторно
превозно средство – при което единствената възможност на неговия работодател е
да го уволни.
Защитникът на подсъдимият - адв.Н. дава за
пример доброто процесуално поведение на своя подзащитен, който признава фактите
и обстоятелствата изложени в обвинителния акт, както и вината си в извършване
на престъплението. Излага становище, че са налице условията за освобождаване от
наказателна отговорност и налагане на административно наказание на неговия
подзащитен по реда на чл. 78а от НК, тъй като не е осъждан към момента на
извършване на престъплението, не е освобождаван от наказателна отговорност в
предходни производства и е възстановил имуществените вреди причинени от
деянието му. Предлага на подсъдимия да бъде наложено административно наказание глоба
в предвидения от закона минимум.
Подсъдимият поддържам становището на своя
защитник, като в дадената му последна дума, твърди, че съжалява за извършеното
и моли съда да му наложи минимално наказание, както и да не му бъде наложено
административно наказание „лишаване от правоуправление“.
Съдът, след преценка на събраните по
делото доказателства, прие за установена следната фактическа обстановка, описана в обвинителния акт и не оспорена от
страните:
Подсъдимият Т.Я.Й. e роден на *** ***,
български гражданин, има завършено висше образование, не е женен, работи като монтажник
в „Б. Т.“ ЕООД, не е осъждан, с ЕГН **********.
Същият е правоспособен водач на моторно
превозно средство, като притежава СУМПС № *********, валидно до 22.10.2019 г.,
категории В, М и АМ, както и лек автомобил марка „БМВ“ модел „318 И“ с peг. №
ЕН 0011 ВР. Като водач на МПС е санкциониран за две нарушения на ЗДвП извършени през
2013 г. и 2015 г.
Пострадалата А.К.О. ***, притежава СУМПС №
**********, валидно до 19.08.2020 г., категории ВМ, както и лек автомобил марка
„Мазда“ модел „2“ с peг. № СА 9249 РА. Като водач на МПС същата не е
санкционирана за нарушения на ЗДвП и ППЗДвП.
На 03.09.2017 г., около 10.З0 часа, подсъдимият
Й. управлявайки собствения лек автомобил марка „БМВ“ модел „318 И“ с peг. № ЕН
0011 ВР тръгнал от гр.София в посока гр. Плевен. Малко преди 12.50 часа
преминал през с.Петревене, област Ловеч и продължил движението си по път 1-3 в
посока в гр.Луковит, като на км. 143+700 приближил десен завой по посоката му
на движение, в участък на пътя малко преди гр.Луковит.
По същото време, пострадалата А.О.
пътувала от гр. Плевен в посока гр.София управлявайки собствения си лек
автомобил марка „Мазда“ модел „2“ с peг. № СА 9249 РА. Същата се движела по
същия път в обратна посока и около 12.50 часа тъкмо била подминала гр.Луковит и
движейки се в посока с.Петревене приближавала същия завой, за нея ляв по
посоката на движение й. Пътната настилка в района на завоя била мокра
вследствие на дъжда, който превалял около един час по-рано.
В този момент, подс. Й. управлявайки
автомобила си, навлязъл в десния за него завой със скорост около 58 км/ч., като
при километър 143+600, като вследствие на неправилно боравене от негова страна
с механизмите за управление, автомобилът му загубил напречна устойчивост и се
завъртял по посока на часовниковата стрелка, като задната му част, а в
последствие и целият автомобил навлезли в пътната лента за насрещно движение,
по която със скорост около 64.8 км/ч приближавал насрещно движещият се автомобил
управляван от пострадалата О.. Същата възприела възникналата опасност за
движението, задействала аварийно спирачната система на автомобила си и се
отклонила леко вдясно, опитвайки се да предотврати удара. В този момент
управляваният от подс. Й. автомобил вече се движел в зоната на завоя със
задната си част напред, като продължавал да се върти по посока на часовниковата
стрелка, поради което и въпреки усилията на пострадалата О., в нейната лента за
движение настъпил сблъсък между предната част на нейния автомобил „Мазда“ и
дясната странична част на автомобила „БМВ“ управляван от подсъдимия. След
настъпилия първоначален удар, вследствие на действието на момента на ударния
импулс, лекият автомобил „БМВ“ рязко променил посоката и скоростта на масовия
си център, завъртял се обратно на часовниковата стрелка и се изравнил странично
с другия автомобил, при което последвал втори контакт между дясната му
странична част и лявата странична част на лекия автомобил „Мазда“. След удара,
лекият автомобил „БМВ“ се завъртял леко в посока обратна на часовниковата
стрелка и на около 8 метра от мястото на втория сблъсък в посока обратна на
движението му, се установило на пътното платно. Лекият автомобил „Мазда“
продължил движението си в посока с.Петревене, като се установил на около 5
метра след мястото на втория сблъсък с дясната си част върху пътния банкет.
Веднага след като участвалите в
автопроизшествието автомобили преустановили движението си, водачите на други
два леки автомобила - свидетелите Ц.Х.Ц. и К.Д.П., движещи се непосредствено
преди и след автомобила на пострадалата О., спрели движението за да окажат
помощ на пострадалите лица. Съпругата на свидетеля Ц., свидетелката К.Ц.Ц.
веднага подала сигнал за случилото се на тел. 112 в 12,50 часа, а минута
по-късно сигнал бил подаден и от подс. Й., който не бил получил увреждания при
настъпилото ПТП-вие и сам излязъл от лекия си автомобил.
На мястото на инцидента веднага били
изпратени екипи на ФСМП - Луковит и РУ МВР - Луковит. Пострадалата О. била в
съзнание непосредствено след удара, но била притисната в купето от предпазния
колан и отворилите се въздушни възглавници на автомобила й. Същата не могла да
излезе сама от автомобила, тьй като изпитвала силна болка в областта на кръста.
Когато пристигнал екипа на ФСМП - Луковит пострадалата била извадена от автомобила, поставена на
носилка и транспортирана до лечебното заведение в гр.Луковит, където била
консултирана с хирург. След това била транспортирана до гр.София , където на
същата дата била хоспитализирана за лечение в Болница „Токуда“ с диагноза
счупване на дясното илиачно крило, закрито.
В хода на досъдебното производство била
изискана в цялост медицинската документация от проведеното лечение на
пострадалата. От заключението на изготвената по делото съдебно медицинска
експертиза по писмени данни е видно, че вследствие на настъпилото
автопроизшествие на пострадалата О. е причинено травматично счупване на крилото
на дясната илиачна кост на таза с последващо консервативно лечение - постелен
режим и болкоуспокояващи, което е довело до затрудняване движенията на снагата
и долните крайници за около 2-3 месеца.
По делото е назначена автотехническа
експертиза, от заключението на която се изяснява механизма на настъпилото ПТП,
описан по-горе. Вещото лице е дало заключение, че загубата на напречна
устойчивост, завъртането и навлизането в лентата за насрещно движение на лекия
автомобил марка „БМВ“, е причинено от неправилно боравене с уредите на
автомобила от страна на подс. Й., който според вещото лице, най-вероятно е
отнел/подал газ и/или рязко е завъртял волана, след което е натиснал спирачка в
условията на движение по крива, с хлъзгава в следствие на валежа пътна
настилка, и при задно задвижване на управлявания автомобил.
Вещото лице е приело, че скоростта на
движение на лекия автомобил марка „БМВ“ е била по-ниска от критичната за завоя,
респ. за водача /подс.Й./ е било възможно с тази скорост на движение безопасно
да премине през кривата на завоя, запазвайки идеалната си траектория при
средата на лентата си за движение. По отношение на действията на пострадалата О.,
като водач на другия процесен автомобил, вещото лице е дало заключение, че след
възникване на опасността тя е направила всичко необходимо за предотвратяване на
ПТП, като е отбила максимално вдясно и е задействала аварийно спирачната
система, но предвид опасните зони за спиране на двата автомобила, в участъка просто
не е имало достатъчно надлъжно разстояние за предотвратяване на ПТП чрез
спиране.
От заключението на автотехническата
експертиза е видно, че на лекия автомобил марка „Мазда“, модел „2“ с peг. № СА
9249 РА, собственост на пострадалата О., са причинени щети в размер на 7700.00
лева. Към процесната дата месечната работна заплата за страната е била в размер
на 460.00 лева, респ. съгласно съдебната практика с деянието са причинени
значителни имуществени вреди, по смисъла на чл. 343, ал. 1, буква „а“ от НК,
които обаче като престъпен резултат се поглъщат от причиненото телесно
увреждане на пострадалата.
Налице е пряка причинно-следствена връзка
между деянието на подс. Й., изразило се в нарушаване на правилата за движение
по пътищата чрез извършване на действия, водещи до загуба на контрол над
управляваното моторно превозно средство и навлизане в лентата за насрещно
движение, и настъпилия обществено опасен резултат - телесната повреда на
пострадалата О..
Изложената фактическа обстановка се
установява въз основа на приобщения по делото доказателствен материал:
констативен протокол /л.8, ДП/, протокол за оглед на местопроизшествието /л.9/,
справки за МПС /л.22, 24/, справка за водач /л.23, 25/, справка от Дирекция „НС
112“ /л.27/, медицинска документация /л.30 - 59, 105-113/, справка то НИМХ
/л.61/, справка от ОПУ - Ловеч /л.64/, съдебно медицинска експертиза /л.67/,
заключение на автотехническа експертиза /л.72/, протоколи за разпит на
свидетелите /л.90-103/, декларация /л.117/, справка за съдимост /л.119/,
автобиография /л. 121/ и удостоверение издадено на 18.11.2019 г. от управителя
на „Б. Т.“ ЕООД гр.София.
При
така установеното подсъдимият Т.Я.Й. е допуснал нарушение на правилата за
движение, установени с разпоредбите на чл. 15, ал. 1, чл. 16, т. 1 и чл. 20,
ал. 1 от ЗДвП.
Съгласно
разпоредбата на чл. 15, ал. 1 от ЗДвП - На пътя
водачът па пътно превозно средство се движи възможно най-вдясно по платното за
движение, а когато пътните ленти са очертани с пътна маркировка, използва най-дясната
свободна лента.
Съгласно
разпоредбата на чл. 16, т. 1 от ЗДвП - На пътно
платно с двупосочно движение на водача на пътно превозно средство е забранено
когато платното за движение има две пътни ленти - да навлиза и да се движи в
лентата за насрещно движение освен при изпреварване или заобикаляне.
Съгласно
разпоредбата на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП - Водачите са длъжни да контролират
непрекъснато пътните превозни средства, които управляват.
Според
цитираните разпоредби подсъдимият Т.Я.Й. е имал задължението като водач на МПС
да се движи възможно най-вдясно по платното за движение, да не навлиза и да се
движи в лентата за насрещно движение освен при изпреварване или заобикаляне,
както и е бил длъжен да контролира непрекъснато пътните превозни средства,
което управлява.
Несъобразявайки
се с горецитираните законови разпоредби, подсъдимият Й. сам се е поставил в
ситуация, при която не е бил в състояние да предотврати настъпването на ПТП,
като механизма на самото произшествие и причините за настъпването му, по
категоричен начин са изложени в заключението на приетата по делото автотехническата
експертиза.
Вследствие
на нарушените правила за движение е настъпил и съставомерният резултат, а
именно - причиняване на средна телесна повреда на А.К.О., изразяваща се в
причинено травматично счупване на крилото на дясната илиачна кост на таза с
последващо консервативно лечение - постелен режим и болкоуспокояващи, което е
довело до затрудняване движенията на снагата и долните крайници на пострадалата
за около 2-3 месеца. Същевременно се установява пряката причинно-следствена
връзка между причинените на пострадалия травматични увреждания и настъпилото
ПТП.
След като прецени всички събрани по делото
писмени и гласни доказателства, съобразно нормата на чл. 14 от НПК - по отделно
и в тяхната съвкупност, съдът намира, че подсъдимият Т.Я.Й. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 343, ал. 1, б.
„б“, предл. 2-ро, вр. с чл. 342, ал. 1, предл. 3-то, вр. с чл. 129, ал. 1, вр.
с ал. 2, предл. 2-ро от НК, вр. с чл. 15, ал. 1, чл. 16, т. 1 и чл. 20, ал. 1
от ЗДвП, тъй като на 03.09.2017 г. около 12.50 часа на път 1-3 км., 143+600 между гр.Луковит
и с.Петревене, област Ловеч, с посока на движение гр.Луковит, при управлението
на моторно превозно средство - собственият му лек автомобил марка „БМВ“ модел
„318И“ с рег. № ********, е нарушил правилата за движение по пътищата визирани
в: чл. 15, ал. 1 от ЗДвП - На пътя водачът па пътно превозно средство се движи
възможно най-вдясно по платното за движение, а когато пътните ленти са очертани
с пътна маркировка, използва най-дясната свободна лента; чл. 16, т. 1 от ЗДвП -
На пътно платно с двупосочно движение на водача на пътно превозно средство е
забранено когато платното за движение има две пътни ленти - да навлиза и да се
движи в лентата за насрещно движение освен при изпреварване или заобикаляне; и
чл. 20, ал. 1 от ЗДвП - Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните
превозни средства, които управляват, като загубил контрол над управлявания от
него лек автомобил, навлязъл в лентата за насрещно движение и предизвикал
сблъсък с насрещно движещо се моторно превозно средство, с което по
непредпазливост причинил на А.К.О. средна телесна повреда, изразяваща се в
травматично счупване на крилото на дясната илиачна кост с последващо
консервативно лечение - постелен режим и болкоуспокояващи, която обуславя
трайно затрудняване на движението на снагата и долните крайници за период около
2-3 месеца.
За да приеме, че подсъдимият Й. е виновен
за горното деяние, съдът кредитира изцяло заключението на автотехническата
експертиза, която определя механизма на настъпване на ПТП, и по категоричен
начин доказва, че ПТП е настъпило в следствие на допуснати нарушения на
правилата за движение по пътищата от страна на подсъдимия Й.. Безспорно е
налице причинно-следствената връзка между допуснатите от подсъдимия й. нарушения
на правилата за движение и настъпилото ПТП. Непосредствена последица от виновното
поведение на подсъдимия, като водач на МПС, е настъпилия вредоносен резултат –
средна телесна повреда на пострадалата О., като подсъдимият не е предвиждал
настъпването на тези общественоопасни последици, но е бил длъжен и е могъл да
ги предвиди, тоест, осъществявайки гореописаното деяние, същият е действал при
форма на вината – непредпазливост.
Като причина за извършване на деянието се
установи незачитане от страна на подсъдимия Й. на установения в Република
България правов ред, досежно определяне и спазване на правилата за движение по
пътищата.
По изложените съображения съдът призна подсъдимия
Т.Я.Й. за виновен в извършване на престъплението по чл. 343, ал. 1, б. „б“,
предл. 2-ро, вр. с чл. 342, ал. 1, предл. 3-то, вр. с чл. 129, ал. 1, вр. с ал.
2, предл. 2-ро от НК, вр. с чл. 15, ал. 1, чл. 16, т. 1 и чл. 20, ал. 1 от ЗДвП.
След като съобрази квалификацията
на престъплението и данните за личността на извършителя, съдът прецени, че по
отношение на подсъдимия Т.Я.Й. са налице предпоставките за приложение на чл.
78а, ал. 1 от НК – същият е пълнолетно
лице; не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от
наказателна отговорност по реда на чл.78А НК; престъплението е извършено по
непредпазливост и за него към момента на извършването в НК се предвижда
наказание лишаване от свобода за срок до три години или пробация; а и причинени
съставомерни имуществени вреди от деянието са възстановени.
Предвид горното, след като съдът
призна подсъдимия за виновен в извършване на престъпление по чл. 343, ал. 1, б.
„б“, предл. 2-ро, вр. с чл. 342, ал. 1, предл. 3-то, вр. с чл. 129, ал. 1, вр.
с ал. 2, предл. 2-ро от НК, вр. с чл. 15, ал. 1, чл. 16, т. 1 и чл. 20, ал. 1
от ЗДвП, на основание чл. 78А НК го освободи от наказателна отговорност и му
наложи административно наказание „глоба” в размер на 1000 лева.
При определяне на размера на административното наказание “глоба”, като
смекчаващи отговорността обстоятелства, съдът взе предвид изключително ниската
степен на обществена опасност на подсъдимия, чистото му съдебно минало, доброто
процесуално поведение и много добри характеристични данни, както и
обстоятелството, че в конкретния случай е същият е възстановил причинените от
деянието имуществени вреди. Не се установиха отегчаващи отговорността
обстоятелства.
Така определеното административно наказание съдът намира, че е необходимо,
достатъчно и справедливо за постигане целите на наказанието и преди всичко с
оглед поправянето и превъзпитанието на подсъдимия, както и за постигане на
генералната превенция. Същото съответства изцяло на тежестта на
извършеното транспортно престъпление.
В разпоредбата на чл. 78А, ал. 4 НК налагането на административно наказание
„лишаване от право да се упражнява определена дейност”, каквато в настоящия
случай е управлението на МПС, е предвидено като алтернативна възможност за
кумулативното му налагане. Ниската интензивност, с която подсъдимият нарушава
правилата за движение, безупречното поведение веднага след настъпване на
произшествието и хода на съдебния процес, изминалите повече от 2 години и
половина от случая – 03.09.2017 г., наред с това, че работата му е свързана с
управление на МПС, обосновават извод, че налагането и на административно
наказание “лишаване от право да управлява МПС” е явно несправедливо и не
съответства на тежестта на извършеното престъпление. Ето защо съдът счете, че
на подсъдимия не следва да се налага административно наказание „лишаване от
право да управлява МПС“, поради което не наложи същото.
В хода на досъдебното производство са направени разноски за изготвяне на
експертизи, в общ размер на 454.94 лева, които с оглед признаване на подсъдимия
за виновен по повдигнатото му обвинение, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК
бяха възложени в негова тежест.
По изложените съображения съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: