О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. Ловеч,
ЛОВЕШКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, граждански състав в закрито заседание на десети април две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:1. ПОЛЯ ДАНКОВА
2. ПЛАМЕН ПЕНОВ
при
секретаря ............... и като разгледа докладваното от съдия ДАНКОВА в.ч.гр.д. № 171 по описа за
2019 г. на съда, и за да се произнесе съобрази:
Постъпила е частна жалба №
2494/26.02.2019 г. от „Агенция за контрол на просрочените задължения“ ЕООД –
София, ЕИК ********* срещу разпореждане № 437 от 05.02.2019 г. по ч.гр.д. №
290/2019 г. на ЛРС, с което е отхвърлено искането за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК относно претендираното вземане за неустойка в
размер на сумата 270.37 лева. Посочва се, че атакуваното разпореждане е
постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е
неправилно . Изтъква се, че целта на производството по чл. 410 от ГПК е
бързина, съдът не проверява дали вземането съществува, а и заявлението отговаря
на изискванията за редовност на исковата молба по чл. 127, ал. 1 и 3 и чл. 128,
т. 1 и 2 от ГПК, каквото е изискването на чл. 410 от ГПК. Твърди, че в закона
липсва препращане към чл. 127, ал. 2 от ГПК, т.е. не е необходимо към
заявлението да се прилагат доказателства за установяване на вземането, тъй като
целта на производството е само да се провери дали вземането е спорно. Заявява,
че съдът дължи проверка на формалната външна редовност и необходимите реквизити
на Заявлението по чл. 410 от ГПК, а споровете по обективираните
в него материални субективни права, като този относно претендираното вземане за
неустойка, следва да се решат по исков ред, при положение че длъжникът входира възражение по чл. 414 от ГПК. По отношение на
претендираната неустойка, в жалбата се заявява, че тя проявление на принципа на
автономия на волята в частното право /чл. 9 от ЗЗД и страните уговарят размера
на обезщетението, което ще заплати неизправната страна, в случай, че не изпълни
своите задължения, без да е необходимо да се доказва размера на вредите,
настъпили от неизпълнението. Обсъжда тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г.
по т.д. № 1/2009 на ВКС, ОСГК. В заключение изтъква, че преценката на съда в
производството по издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК се
ограничава единствено до изложените от заявителя факти за установяване на едно
спорно вземане, основателността на което ще бъде изследвана и доказана в друг
евентуален процес – исковият. Като краен извод е заявено, че заповедният съд е
превишил своите правомощия по преценката и обсъдил обстоятелство, което е извън
предмета на проверка. Моли да бъде отменено разпореждането на
първоинстанционния съд в обжалваната част, като бъде издадена заповед за
изпълнение за сумите, претендирани със заявлението по чл. 410 от ГПК.
Жалбоподателят е информиран за съдебния
акт на 20.02.2019 г. чрез връчване на съобщението от районния съд. Частната
жалба е подадена на 26.02.2019 г. /видно от пощенското клеймо/, като е спазен законовоустановения
срок и производството е допустимо.
Ловешки окръжен съд обсъди позицията на
жалбоподателя, писмените доказателства по делото и приема, че частната жалба е неоснователна
и следва да бъде оставена без уважение.
По заявление № 1380/04.02.2019 г. за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от заявителя „Агенция за
контрол на просрочени задължения“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София-1527, ул. „Панайот Волов“ № 29,
ет. 3, представлявано от Т.Я.К., чрез
пълномощника си юрисконсулт Д.А. срещу длъжника А.Б.Л., ЕГН ********** за
сумите в размер на 453.34 лв. – главница, 34.13 лв. – договорна лихва за
периода от 03.08.2017 г. до 01.02.2018 г., 270.37 лв. – неустойка за
неизпълнение на задължение, 49.81 лв. – законна лихва за периода от 02.02.2018
г. до 30.01.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението до окончателно изплащане на задължението.Посочва се, че е сключен
договор за паричен заем № 3000096 на 25.07.2017 г. със страни А.Б.Л. и „Изи Асет Мениджмънт“ АД в размер
на сумата 600.00 лева, а заемателят се задължил да
ползва и върне отпуснатата сума, ведно с дължимата договорна лихва в размер на
66.63 лв. или общо сумата в размер на 666.63 лева. на 27 седмични погасителни
вноски. Твърди се, че на 01.12.2018 г. е подписано Приложение № 1 към Рамков
договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 30.01.2017 г., на
основание чл. 99 от ЗЗД между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ЕООД, по силата на който вземането е прехвърлено в полза на
„Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД изцяло с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности, за което длъжникът е уведомен за извършената
цесия на 07.12.2018 г. от „Изи Асет
Мениджмънт“ АД с писмо с обратна разписка. Кредиторът приема, че след като
заема не е платен до дата 01.02.2018 г./ последната падежна дата от заема/ от
този момент до датата на подаване на заявлението 04.02.2019 г. длъжникът
виновно не изпълнява задължението си. Претендира се заплащане и на сумите 25.00
лева – държавна такса, 200.00 лева възнаграждение за процесуално
представителство на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, от които 50.00 лева по чл.
13, т. 2 от НЗПП за подготовка на документи за завеждане на дело и 150.00 лева
по чл. 26 от НЗПП за защита по заповедно производство.Ловешки районен съд е
произнесъл разпореждане № 437/05.02.2019 година по ч.гр.д. № 290/2019 г. на
Ловешки районен съд, с което е отхвърлил заявление № 1380/04.02.2019 г. за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от заявителя „Агенция за
контрол на просрочени задължения“ ЕООД относно неустойка в размер на сумата
270.37 лева-неустойка за неизпълнение на задължението и уважил искането в
останалата част.
Съдът
приема, че претенцията на заявителя за заплащане на сумата 270.37 лева –
неустойка е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Неустойката
съставлява установена отговорност на длъжника за неизпълнение на задълженията
си и в казуса, предвид твърденията на заявителя, се касае за договорна
неустойка.Една от целите на неустойката по чл. 92 от ЗЗД е да гарантира точното
изпълнение на задължението. С оглед уговорения размер, неустойката мотивира
длъжника да изпълни точно и качествено. Същевременно тя обуславя и заплащане на
обезщетение на кредитора без доказване на вредите за него. Настоящата инстанция
обаче съобрази,че страните са уговорили неустойка за непредоставяне на
поръчителство от длъжника в три дневен срок след просрочие
на дълга и намира, че по естеството си тази сума не съставлява
неустойка.Неустойката не е обоснована от вредите за кредитора при неизпълнение
на задължението за връщане на дълга, от размера на насрещната престация, от
която кредитора би бил лишен при неизпълнение, а произтича от неприсъщо за
договора за кредит задължение на длъжника. Нейното заплащане не е свързано с
изпълнение на основното задължение на длъжника по договора, а възниква
впоследствие от липса на обезпечение чрез поръчителство. Следователно при
действие на чл. 411, ал.2, т.2 от ГПК процесния договор в частта за
неустойката е нищожен.
Ловешки окръжен съд счита, че изводите
на двете инстанции относно неоснователността на искането по заявление №
1380/04.02.2019 г. за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от
„Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, ЕИК ********* против А.Б.Л.,
ЕГН **********, в частта за сумата от 270.37 лева неустойка за неизпълнение на
задължение, са идентични и атакуваното разпореждане следва да бъде потвърдено.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е
Л И:
ПОТВЪРЖДАВА
разпореждане № 437/05.02.2019 година по ч.гр.д. № 290/2019 г. на Ловешки районен
съд в атакуваната част.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
1.
ЧЛЕНОВЕ: