Решение по дело №1314/2019 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 766
Дата: 24 юни 2020 г. (в сила от 10 март 2021 г.)
Съдия: Веселина Тенчева Чолакова
Дело: 20197050701314
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 15 май 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. Варна, ….06.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Варненският административен съд, Втори  състав, в публично заседание  на  втори юни, през две хиляди и двадесета година в състав:

           

                                                                        Председател: ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА

 

при секретаря Добринка Долчинкова, като разгледа докладваното от съдията Веселина Чолакова  адм.дело №1314  по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид:

 

 

Производството е по чл. 215, ал. 1 от Закона за устройство на територията.

Образувано е по жалба от Б.Н.Р., ЕГН **********, срещу Заповед № 0290/28.01.2019 г. на Заместник кмета на Община Варна, с която е наредено премахване на незаконен строеж „Едноетажна постройка”, находяща се в имот с идентификатор 10135.3523.222 по КК на гр. Варна.

В жалбата се твърди, че заповедта е неправилна и незаконосъобразна, издадена в противоречие с материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. По-конкретно жалбоподателят счита, че от съдържанието на констативния акт от 19.12.2018 г. не става ясно кога е извършен огледът и кога е извършен строежът, че неправилно в констативния акт е посочен собственикът на имота, което е довело до лишаване от възможност на съпругата му да участва в производството. Счита, че незаконният строеж не е индивидуализиран, както и не е посочено местоположението му. Навежда доводи, че по процесната постройка са били извършвани промени преди повече от 10 г., като в оспорената заповед не е записано кога е изграден строежа. Жалбоподателят моли за отмяна на обжалваната заповед и присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание редовно уведомен жалбоподателят се представлява от адв.Д., която поддържа жалбата и претендира разноски.

Ответникът – Заместник кмета на Община Варна изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита заповедта за законосъобразна, издадена от компетентен орган, при спазване на относимите разпоредби. Посочва, че за строежът, за който се отнася заповедта, няма издадено разрешение за строеж. Моли жалбата да бъде отхвърлена и в полза на общината да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение..

По допустимостта на жалбата:  

Жалбата е подадена в срока по чл. 215, ал. 4 от ЗУТ от адресата на обжалваната заповед, за когото безспорно е налице правен интерес от обжалването. Жалбата е насочена срещу подлежащ на обжалване в съответствие с чл. 214, т. 3 от ЗУТ индивидуален административен акт, поради което е допустима.

По основателността на жалбата:

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното :

Предмет на обжалване в производството e Заповед № 0290/28.01.2019 г., издадена от Заместник кмета на Община Варна. Съгласно мотивите на заповедта, строежът и имотът, в който е разположен, са собственост на Б.Н.Р.. В заповедта е описан строеж в напълно завършен вид, изпълнен без разрешение за строеж и без нужната документация, както следва:

- строежът е изграден в западната част на имот с идентификатор 10135.3523.222 по кадастралната карта на гр.Варна и представлява едноетажна постройка със ЗП приблизително 60 кв.м., и височина около 2.5 м. Конструкцията на строежа е монолитна с едноскатен дървен покрив, като строежът е в завършен вид.

Описаният строеж е определен от пета категория съгласно чл.137, ал.1, т.5, б. „в” от ЗУТ и е квалифициран като незаконен строеж по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, извършен без одобрен инвестиционен проект и без разрешение за строеж в нарушение на чл.137, ал.3 и чл.148, ал.1 от ЗУТ.

С разпоредителната част на заповедта на основание чл.225а, ал.1 от ЗУТ е наредено в срок до 30 дни от влизане в сила на заповедта да бъде премахнат незаконен строеж „Едноетажна постройка“, находяща се в имот с идентификатор 10135.3523.222 по КК на гр. Варна, като при липса на доброволно изпълнение незаконният строеж подлежи на принудително премахване за сметка на възложителя Б.Н.Р..

Производството, в което е издадена обжалваната заповед, е започнало във връзка с жалба от трето лице, подадена на 05.10.2018 г. В рамките на административното производство е изискана и събрана информация относно издадените разрешения за строеж, удостоверения за търпимост, актове за узаконяване и други строителни книжа за строежите в имот с идентификатор 10135.3523.222 по кадастралната карта на гр. Варна.

От постъпилите документи се установява, че за строежи в посочения поземлен имот са издадени Разрешение за строеж № 109/17.09.2002 г. на район „Младост“ и Удостоверение № 47/26.07.2005 г., представена е строителната документация. Не са констатирани издадени удостоверения за търпимост, актове за узаконяване или други. Представеното разрешение за строеж е за двуетажна жилищна сграда с РЗП 277 кв.м съгласно представени проекти. В удостоверението за въвеждане в експлоатация строежът „двуетажна жилищна сграда“ е описан като изпълнен в съответствие с одобрените проекти, разрешение за строеж и протоколи, като е заснет и нанесен в КК на гр. Варна съгласно писма от 06.06.2005 г.

Извършена е проверка на място от инспектори в отдел „Строителен контрол“, дирекция „УСКОР“ при Община Варна, при която е съставен констативен акт № 10/19.12.2018 г., в който е отразено, че строежът е собственост на Б.Н.Р. и е разположен в имот, собственост на Б.Н.Р., съобразно подробно описани документи за собственост. Като възложител на строежа съгласно чл.161, ал.1 от ЗУТ е определен Б.Н.Р.. Строителните реконструкции, установени на място, са описани в протокола идентично с обжалваната заповед, към констативния акт са приложени окомерни скици и снимков материал.

Срещу констативния акт е постъпило възражение от Р., в което е посочено, че „фактическата обстановка не отговаря на действителното положение, описанието на обстоятелствата е извършено хаотично, без да е извършен анализ на действащите разпоредби и законоопределени понятия.“ Твърди се още, че не са събрани всички доказателства, не е изяснена фактическата обстановка. Според твърденията във възражението в приложение 1 неправилно е разположена постройката, описанието на обекта не е съобразено с правната квалификация, проверката е приключила без да е било проведено пълно, обективно и всестранно разследване. Към възражението липсват представени доказателства.

В обжалваната заповед административният орган възприема изцяло фактите, отразени в протокола и тяхната правна квалификация, като посочва, че изложеното във възражението не променя по същество констатациите в акта.

Във връзка с твърденията си за допуснати съществени процесуални нарушения към жалбата си Р. прилага нотариални актове от 1983 г., 2000 г. и 2001 г., както и удостоверение за сключен граждански брак.

За изясняване на обстоятелствата относно къде е ситуирана процесната постройка и представлява ли строеж по смисъла на ЗУТ е назначена съдебно-техническа експертиза. Според заключението на вещото лице инж.А.П., постройката е разположена от североизток – на границата с ПИ с идентификатор 10135.3523.221, от югозапад – на 8-40 м. от границата с ПИ с идентиэикатор 10135.3523.223, от северозападната граница е на 3.20 – 4.30 м. От жилищната сграда в имота е на разстояние 15.80 м. Посочено е, че в плана е с правоъгълна форма, с фасада ориентирана на югоизток, в североизточната част постройката чупи и продължава в посока изток, застроената площ е 61.37 кв.м.у височината е 2.50 м. от кота терен до пресечната точка на фасадата със стрехата. Вътрешната светла височина е 2.60 м. Посочено е, че постройката е изпълнена монолитно с бетонови основи, стени от единични тухли, завършващи в горната част със стоманобетонов пояс. Покривът е едноскатен, с малък наклон за оттичане, изпълнен от дървена конструкция, покрита с битумни керемиди. Вещото лице е установило, че са извършени всички довършителни работи, в частта на лятната кухня е санитарния възел, където също са изпълнени всички вътрешни стенни покрития и настилки.  В констативния акт, вещото лице е посочило, че постройката е посочена в конфигурация, която не отговаря напълно на установеното на място. Разминаването е в северната част на постройката, където конфигурацията на постройката не съответства с тази на място. В констативния акт не е посочено правилно местоположението на процесната постройка спрямо границите на имота. Посочените размери в плана на постройката, нейната височина и застроена площ по констативен акт и заповедта се разминават несъществено с установените от измерване на място. Постройката е монолитна, което е в съответствие с установеното в констативния акт и заповедта. Вещото лице е посочило, че процесната постройка представлява „строеж” – второстепенна постройка от допълнителното застрояване, които попадат в чл.147, ал.1, т.1 от ЗУТ, като се изграждат с Разрешение за строеж, без одобряване на инвестиционни проекти. Вещото лице е стигнало до извода, че строежите по цитираната разпоредба са шеста категория, съгласно чл.137, ал.1, т.6 от ЗУТ. Вещото лице е посочило, че за изградената постройка не са налични строителни книжа – одобрени инвестиционни проекти и разрешение за строеж.

По делото е работила и допълнителна съдебно-техническа експертиза. Вещото лице инж.А.П. е установило, че строежът не е изпълнен в границите на линиите на застрояване по ПУП-ПРЗ, поради което в тези случаи допълващо застрояване е допустимо с виза за проучване и проектиране по чл.140 от ЗУТ, издадена от Главния архитект, съгласно чл.41, ал.2 от ЗУТ. Посочено е, че при строителство на граница със съседен УПИ, съгласно чл.41, ал.2 и чл.42, ал.2 от ЗУТ се изисква калканните стени да покриват калканни стени на заварени или новопредвидени постройки в съседния урегилурина поземлен имот или плътни огради. В съседния УПИ Х-221 няма съществуваща постройка на границата, няма плътна ограда с височината на калканната стена на процесния строеж. Посочено е, че единствена възможност с визата по чл.140 от ЗУТ да се предвиди ново свързано застрояване, което може да се допусне при наличие на нотариално заверено съгласие от собственика на съседния имот по чл.21, ал.3 от ЗУТ. Вещото лице е установило, че с изграждане на процесната постройка не са нарушени градоустройствените показатели за УПИ. На въпрос в случай, че се установи заварен строеж, налице ли са за него одобрен проект и разрешение за строеж и други строителни книжа, необходими за изграждането му, вещото лице е установило, че тъй като сградата и навеса в западната част на имота са съборени, то не е налице заварен строеж.

Горната фактическа обстановка, съдът приема въз основа на писмените доказателства, представени от страните и приобщени по делото.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

По валидността на акта:

Обжалваната заповед е издадена от заместник кмет на община Варна, действащ въз основа на предоставени от кмета на общината със Заповед № 4793/25.11.2015 г. функции, сред които по т. 6 от заповедта да издава мотивирани заповеди по чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ за премахване на строежи от четвърта до шеста категория или на части от тях, незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2 от ЗУТ.

Преотстъпената на заместник кмета компетентност за издаване на заповеди за премахване на строежи от тази категория кметът на общината черпи от чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ, поради което обжалваната заповед е издадена от компетентен орган.

По съответствието с материалния и процесуалния закон и целта на закона:

Изпълнени са изискванията за писмена форма и съдържание на заповедта, в която са посочени фактическите и правните основания за издаването й в достатъчна степен, позволяваща упражняването на съдебния контрол за законосъобразност. Реконструкциите, обект на разпореждането за премахване, са описани в достатъчна степен с думи и съотносими към приложените към констативния акт схеми, за да позволят на адресата да разбере точно какъв е обхватът на оспорваната заповед.

Не се констатират допуснати в административното производство съществени процесуални нарушения. Зачетено е правото на адресата да участва в административното производство, което той е реализирал с подаденото от него възражение срещу констативния акт и обжалването на заповедта. Доводите за нарушени административнопроизводствени правила предвид собствеността на сградата в СИО и неучастието на съпругата И.П.Р. са неоснователни. Страни в производството по обжалване на заповед за премахване са адресатът на заповедта и административният орган, неин издател. Жалбоподателят е идентифициран като възложител на строежа въз основа на чл. 161, ал. 1 от ЗУТ в качеството си на собственик на имота въз основа на представените документи за собственост и вписването в кадастралния регистър. При обжалване пред съд жалбоподателят защитава собствените си права и не може да се позовава на чужди нарушени права, дори и тези права да са на съпругата му, за да обоснове незаконосъобразността на акта, още повече, че съпругата му не е упражнила самостоятелно правото си на жалба. Следва да се отбележи, че Разрешение за строеж № 109 от 17.09.2002 г., с което е разрешено в имота на оспорващия да се изгради двуетажна жилищна сграда, както и Удостоверение № 47/26.07.2005 г., с което същата е въведена в експлоатация, също са издадени само на името на Б.Р., въпреки обстоятелството, че към датата на издаване на тези документи върху ½ от имота е действал режимът на СИО.

Неоснователно е и твърдението, че в констативния протокол не е посочена датата на проверката, доколкото тя е изрично отразена в заглавната част на протокола. Липсата на конкретно посочване на дата на извършване на строежа, който съществува към момента на проверката, не засяга правото на защита на адресата на заповедта за премахване, а има значение единствено за евентуалната му административнонаказателна отговорност.

Не се установява твърдяното в жалбата несъответствие между фактическата обстановка, описана в констативния протокол и заповедта, и действителното положение. От заключението на вещото лице, основаващо се на анализ на строителната документация и оглед на строежа, безспорно се установява, че в констативния акт и заповедта е посочено, че местоположението на постройката е в западната част на имота, като в действителност тя е разположена в северозападната част на имота. Вещото лице е посочило, че в заповедта и КА не са посочени отстояния от границите на имота. Съдът намира за необходимо да отбележи, че предвид факта, че в западната/северозападната част на имота няма няколко идентични постройки, което да налага идентифициране с посочване на геодезически точки на всяка една сграда, то обосновано може да се приеме, че в заповедта се разбира коя сграда подлежи на събаряне. Дори и да бяха посочени геодезическите точки, то това не е достатъчен елемент за описание на обекта на събаряне по заповедта. В случая е описана достатъчно подробно сградата, която подлежи на събаряне – площ, височина, конструкция на същата, както и че е в завършен вид, изготвена е и окомерна скица. Жалбоподателят, като заинтересовано лице е участвал при извършване на проверката, като няма наведени доводи, както пред административния орган, така и пред съда, че става въпрос за друга сграда.  При извършване на настоящата проверка, целта е била да се установи законността на сградата, като безспорно е установено, че същата се намира в имота на жалбоподателя, но в състава на комисията не е присъствал геодезист, който да определи границите на имота, след което да се посочат отстоянията на сградата от съответните граници. Вещото лице е посочило, че посочените размери в плана на постройката, нейната височина и застроена площ по КА и заповед се разминават несъществено с установените от измерването на място. Следва да се отбележи, че това разминаване, предвид факта, че е несъществено може да се дължи на точността на уредите, с които измерват, но предвид факта, че същото е несъществено, то по никакъв начин не може да повлия върху идентфицирането на сградата, съответно на законосъобразността на оспорената заповед.

С КА и Заповедта е посочено, че строежът е от пета категория, съгласно чл.137, ал.1, т.5, б.“в“ от ЗУТ, докато вещото лице е установило, че строежът представлява второстепенна постройка на допълващото застрояване по отношение на видовете застрояване в имота, описан в чл.46, ал.1 от ЗУТ. Вещото лице е посочило, че по отношение на разрешителния режим тези постройки попадат в чл.147, ал.1, т.1 от ЗУТ, съгласно който изграждането им се извършва с Разрешение за строеж, без одобряване на инвестиционни проекти, и че тези строежи са шеста категория. Безспорно от заключението на вещото лице се установява, че за изградената постройка не са налични строителни книжа – одобрени инвестиционни проекти и разрешение за строеж, което е релевантно за спора. Съгласно Заповедта от 25.11.2015 г. на Кмета на Община Варна, в т. 6 са делегирани права на заместник кмета на Община Варна да издава мотивирани заповеди по чл.224а, ал.1 от ЗУТ за премахване на строежи от четвърта до шеста категория или на части от тях. Разминаването между заповедта и заключението на вещото лице в определянето на категорията на строежа не може да повлияе на правилността на оспорената заповед. 

За описания в заповедта строеж без одобрени инвестиционни проекти и/или разрешение за строеж не са представени от страна на жалбоподателя в административното или в съдебното производство и не са констатирани служебно в техническата служба на района, поради което те правилно са били квалифицирани като незаконен строеж по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ. Независимо от установеното от вещото лице обстоятелство, че сградата отговаря на устройствените показатели за УПИ, тя нарушава линията на застрояване по ПУП-ПРЗ.

Не са наведени твърдения и при служебната проверка за съответствие на административния акт с целта на закона не се установява основанието за отмяна по чл.146, т.5 от АПК, доколкото целта на ЗУТ е строежите да бъдат извършвани само ако са разрешени по този закон и съответно да не се допуска и да се отстранява незаконното строителство в интерес на правилното развитие на обществените отношения, свързани с проектирането и строителството.

При този изход на производството, предвид направеното от ответника искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, в полза на общината следва да бъде присъдена сума в минималния размер по чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, вр. чл.37 от Закона за правната помощ, вр. чл.78, ал.8, изр. второ от ГПК и чл. 144 от АПК, или 100 лева.

Мотивиран от изложеното, съдът 

 

  Р  Е  Ш  И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Б.Н.Р. ***, ЕГН **********, срещу Заповед № 0290/28.01.2019 г. на Заместник кмета на Община Варна, с която е наредено премахване на незаконен строеж „Едноетажна постройка“, находящ се в имот с идентификатор 10135.3523.222 по КК на гр. Варна.

 

ОСЪЖДА Б.Н.Р. ***, ЕГН **********,***0 (сто) лева възнаграждение за юрисконсулт.

 

Решението подлежи на оспорване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.

 

 

                                                                        АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: