Р Е Ш Е Н И Е
№ 959/08.04.2020г.
град Бургас, 03.04.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд,
XLIX –ти граждански състав
на пети март
две хиляди и двадесета година
в публично заседание, в състав
Съдия: Пламен Дойков
при
секретаря Мирослава Енчева, като разгледа докладваното от съдията Дойков
гражданско дело № 7275 по описа за 2019година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по исковата молба на
„С.И.Г“ ООД, ЕИК *********, гр. Сливен , ул. „Добри Чинтулов“ № 16, представлявано от управителя С.С.чрез юриск. Б.И.против
„Принсхорн“ ЕООД, ЕИК *********, гр. Бургас, ул. „Ген. Владимир Вазов“ № 11, представлявано от управителя Т.А.. В исковата молба се сочи, че ответникът е собственик на
земеделски земи и основната дейност, която като търговец извършва, е отдаване под наем и аренда на земите. Сочи се, че
на 19.06.2017г. между страните бил сключен Договор за наем на земеделска земя №
83 за срок от една стопанска година – от 01.10.2017г. до 30.09.2018г. На
наемателя са били предоставени за временно и възмездно ползване земеделски земи
в землището на с. П., общ. С. с площ от 283.055дка. Според сключения договор
ответникът следвало да заплати на ищеца наемно възнаграждение в размер на
18лева на декар или общо 5094.99лева. Уговорката била
наемното плащане да се извърши на три пъти – до 15.07.2017г. 25% от сумата или 1273.74лева, до 20.12.2017г. 25% или сумата от 1273.74лева и до 30.05.2018г. останалите 50% за сумата от
2547.49лева. За задълженията на ответника била
издадена фактура № **********/ 17.04.2018г. Според договора се дължала и законна лихва за забава върху всяка
неплатена вноска за всеки ден забава, до
окончателното му плащане. Ищецът сочи, че е изпълнил задължението си да предаде
земите на ответника и да му осигури спокойно и безпрепятствено ползване на
същите, но
насрещната страна не била извършила
плащания на посочените дати. Мотивиран от това ищецът претендира сумата от
5094.99лева главница и мораторни лихви в общ размер на 775.27лева, съобразно периодите на забава от ответника. За
реализиране на вземането си ищецът е инициирал ч.гр.д. № 6566/ 2019г. в РС гр.
Бургас и се е снабдил със Заповед по чл. 410 от ГПК за изпълнение на парично
задължение № 2975/ 06.08.2019г., срещу която ответникът подал възражение в
законоустановения срок. Ищецът претендира да се постанови решение , с което да
се приеме за установено, че ответникът му дължи сумата в общ размер на 5870.26лева, представляваща главница в размер на 5094.99лева по Договор за наем на земеделски земи № 83/
19.06.2017г. за стопанската 2017/ 2018г., платима съобразно периодите в
договора, както и обезщетение за забава в общ размер на 775.27лева или сумата от 263.97лева
за периода 17.07.2017г. до 01.08.2019г., сумата от 208.41лева от 21.12.2017г. до 01.08.2019г. и сумата от 302.89лева за периода 31.05.2018г. до 01.08.2019г. Претендират
се разноски за двете производства. Представени са писмени доказателства.
Ответникът
„Принсхорн“ ЕООД, ЕИК *********, гр. Бургас, ул. „Ген. Владимир Вазов“ № 11, депозира писмен отговор чрез адв. Т.Ш.,***.
Предявеният иск се оспорва като неоснователен и недоказан. Оспорва се размера
вземането. Твърди се, че нямало данни ищецът да е собственик на посочените в
договора земеделски земи. Не било доказано с протокол предаването на земите.
Липсвало изявление в договора, че земите са предадени. Оспорва се подписа на
представляващия дружеството „Принсхорн“ ЕООД и се прави искане на осн. чл. 193
от ГПК за графологична експертиза. Претендира се искът да се отхвърли като
неоснователен и недоказан.
Предявените искове са с
материалноправно основание в чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 , т. 1 от ГПК
във вр. чл. 228 вр. 232, ал. 2 вр. чл.
79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
В
съдебно заседание ищцовото дружество се представлява от юриск. Пламена Добрева.
Исковата молба се поддържа. В отделна молба се излагат съображения за
неоснователност на твърденията на ответника. Представени са писмени
доказателства.
Ответното
дружество се представлява от адв. Ш. и управителя Т.А.. Отговорът на исковата
молба се поддържа, представят се писмени доказателства и са направени
доказателствени искания.
По делото са представени писмени доказателства
–материалите по ч.гр.д. № 6566/ 2019г. на
РС гр. Бургас; копие на Договор за наем на земеделска земя № 83, сключен между „С.И.Г.” ООД и „Принсхорн” ЕООД; справки
от ТР за двете дружества; копие на фактура № 9960/ 17.04.2018г.; справка за
дължимата рента; хронологична счетоводна ведомост; справка № ПО- 03 – 357- 1/
07.11.2019г. на ОСЗ гр. С.; копия на нотариални актове за процесните недвижими
имоти в землище на с. П., общ. С.; писмо изх. № РД 12- 02- 232 – 1/
25.02.2020г. от ОСЗ гр. С..
От представените по делото писмени
доказателства съдът приема за безспорно установено, че на 19.06.2017г.
между страните е сключен договор за наем на земеделска земя № 83 между страните
по делото. В договорът страните са уговорили, че ищецът предоставя под наем
собствените си земеделски земи в землището на с. П., общ. С. с обща площ 283.055дка.
Имотите са описани като номера, площ и предназначение в таблица , част от
договора – чл. 1, ал. 2 от договора. Между страните е уговорено наемната цена
да бъде 18.00лева на декар или общо 5094.99лева, като е уговорено плащането да
стане на три пъти – авансово 25% в срок до 15.07.2017г., 25 % в срок до
20.12.2017г. и 50% в срок до 30.05.2018г., по сметка на ищеца в търговска
банка. Сключеният договор е бил за срок от една стопанска година – от
01.10.2017г. до 30.09.2018г. В договора са уговорени редът за предаване и
приемане на земята, отговорността на наемателя при забава на плащането, правата
и задълженията на страните при ползването на имотите, условията за изменение и
прекратяване на договора, обезщетения и неустойки, както и други условия по
договора. За стойността на наема е издадена фактура № 9960/17.04.2018г. за
сумата от 5094.99лева. По делото няма данни ответникът да е изпълнил
задължението си към ищеца, което не се спори между страните. За събиране на вземането си ищецът е инициирал
ч.гр.д.
№ 6566/ 2019г. на РС гр. Бургас и била
издадена заповед № 2975/ 06.08.2019г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за процесната сума и
разноски. Срещу издадената заповед е постъпило възражение от страна на ответника,
което е дало основание за започване на настоящото исково производство.
Предвид
така изложеното, могат да се направят следните изводи.
Предявеният иск за установяване вземанията на ищеца
към ответника е процесуално допустим, доколкото е предявен от кредитор, в чиято
полза е издадена заповед за изпълнение.
Заповедта е била редовно връчена на ответника, като е постъпило възражение в
законоустановение срок, което обосновава интереса на ищеца да предяви иска си в
настоящото производство, съгласно разпоредбата на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415,
ал. 1, т. 1 от ГПК.
Съгласно
разпоредбата на чл. 228 от ЗЗД с договорът за наем наемодателят се задължава да предостави на наемателя една вещ за
временно ползуване, а наемателят - да му плати определена цена, а чл. 232 от ЗЗД задължава наемателя да си служи с вещта съобразно определеното в договора,
а при липса на такава уговорка – съгласно предназначението й. По същността си
договорът за наем е консенсуален, двустранен, възмезден, комутативен и
неформален договор, като при неговото сключване се пораждат правните последици,
към които са насочени насрещните волеизявления на страните. Предаването на
вещта, предмет на договора и заплащането на уговореното наемно възнаграждение
не се включва в неговия фактически състав, а са в изпълнение на породените от
него договорни задължения. За да възникне задължението за заплащане на
уговореното наемно възнаграждение, наемодателят следва да предаде на наемателя вещта,
предмет на наемния договор. Основното задължение на наемодателя е да предаде
наетата вещ на наемателя и да му предостави свободното ползване на обекта на
наема в рамките на уговорения срок, а за наемателя се пораждат следните правни
задължения: да заплати уговореното наемно възнаграждение, да пази вещта, като я
използва съгласно обичайното или уговореното предназначение, да заплаща всички
уговорени разходи, свързани с ползването и поддържането на вещта, както и да я
върне след изтичане на уговорения срок на ползване. Между страните са налице
облигационни правоотношения, създадени с посочения договор. От събраните по
делото писмени доказателства може да се приеме, че ищецът е изпълнил
задълженията си към ответника, докато последният не е изпълнил задължението си
да заплати уговорения наем в срока и договорения между тях размер. Възраженията
на ответника по изпълнението на договора са неоснователни. На първо място
ответникът въведе възражение, че договорът не е подписан от управителя на
дружеството, което възражение не се доказа в хода на процеса, като тази защитна
линия беше изоставена от ответника. Ищецът представи писмени доказателства, че
е собственик на процесните имоти – посочените нотариални актове. Както се
посочи, предаването на имотите е действие в изпълнение на договора. Предаването
на процесните имоти се доказва с подписания между страните договор. Изрично в
него е уговорено предаването на имотите – чл. 3 – чл. 6 на договора, като
оспорването от страна на ответника и доказването на противното не беше
проведено докрай. Следва да се посочи, че по делото са представени и писмени
доказателства – справките от ОСЗ гр. С., чрез които се установи, че земите са
били във владение на ответника и същият ги е заявил по реда на чл. 70, ал. 1 от
ППЗСПЗЗ за стопанската 2017/ 2018г., т.е. е владял същите в процесния период.
По отношение възражението за състоянието, в което земите се предават. В договора
е уговорено, че същите са предадени без недостатъци, които да ги правят негодни
за ползване съгласно предвиденото в договора предназначение. По отношение на
ползването на земите от наемателя, в чл. 1, ал. 3 от договора е посочено, че
земите ще се ползват за земеделско производство. Вписаната в договора уговорка
сочи, че земите са предадени в годно състояние, като последващото възражение от
страна на ответника, че му е отказано включването на част от имотите в
процедури за подпомагане на земеделските производители по ЗСПЗЗ и ЗПЗП, няма
отношение към изпълнението на правата и задълженията на страните. В договора няма
уговорка, която да ангажира отговорност на наемодателя или да дава възможност
на наемателя да не изпълни част или цялото си задължение по заплащане на
наемната цена, в случай, че наемателя не получи подпомагане от страна на ДФЗ за
съответната стопанска година или не успее по каквато и да е друга причина да
придобие доходи от имота. Следва да се отбележи, че между страните има и
съставен опис на имотите, предмет на договора, като същият е относим към
уговорките за предаването и състоянието на имотите. В случая възражението, че
част от земите не са ползваеми по начина, по който ответникът е възнамерявал да
стори, а именно чрез заявяването им пред ОСЗ гр. С. за включване в споразумение
по чл. 70, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, не е относимо към съглашението между страните. По
делото, както се отбеляза, не се представиха доказателства, че ответникът е
изпълнил задълженията си към ищеца. Водим от горното, настоящият състав счита,
че претенциите на ищеца са основателни и доказани и следва да бъдат уважени
изцяло.
Следва,
съобразно решението и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, разноските по воденото
производство и тези сторени в заповедното такова да бъдат присъдени в тежест на
ответника. По настоящото дело ищецът е сторил разноски: за доплащане на
държавната такса в размер на 136.40лева и следва да му се присъди сумата от
100.00лева за юрисконсулстко възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК
във вр. чл. 25, ал. 1 от НЗПП. Претенцията за присъждане на възнаграждение в по
– висок размер е неоснователно- настоящото производство не е с правна и
фактическа сложност, а ответникът изпрати представител само в едно съдебно
заседание. Следва да се присъдят и разноските от заповедното производство – сумата
от 117.40лева, представляваща внесената държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100.00лева. Общо за двете производства следва да се
присъди сумата от 453.80лева разноски за водене на производството. С
поведението си ответника е дал основание за водене на производството – както
заповедното, така и последвалото исково такова, поради което следва да му бъдат
възложени разноските сторени от ищеца в посочения размер.
Воден от
изложеното и на основание чл. 236 вр. чл. 235 от ГПК, Бургаският районен съд
Р ЕШ И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, че „Принсхорн“ ЕООД, ЕИК *********, гр. Бургас, ул. „Ген.
Владимир Вазов“ № 11, представлявано от управителя Т.А., на основание чл. 422,
ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 , т. 1 от ГПК във вр. чл. 228, ал. 1 вр. 232, ал. 2 вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД, ДЪЛЖИ на „С.И.Г“ ООД, ЕИК *********, гр. Сливен , ул. „Добри
Чинтулов“ № 16, представлявано от управителя С.С.,
сумите от 5094.99лева/пет хиляди деветдесет и четири лева и деветдесет и девет
стотинки/, представляваща главница по Договор за наем на земеделски земи № 83/
19.06.2017г. за стопанската 2017/2018г. , платима както следва: 25% от сумата –
1273.74лева до 15.07.2017г., 25% от сумата
– 1273.74лева до 20.12.2017г. и останалите 50% от сумата – 2547.49лева до
30.05.2018г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 05.08.2019г. –
датата на подаване на заявлението по чл. 410, ал. 1 от ГПК до окончателното
плащане на вземането, обезщетение за забава в общ размер на 775.27лева/ седемстотин
седемдесет и пет лева и двадесет и седем стотинки/ : от 17.07.2017г. до 01.08.2019г.
в размер на 263.97лева/двеста шестдесет и три лева и деветдесет и седем
стотинки/; от 21.12.2017г. до 01.08.2019г. в размер на 208.41лева/двеста и осем
лева и четиридесет и една стотинки/; от 31.05.2018г. до 01.08.2019г. в размер
на 302.89лева/триста и два лева и осемдесет и девет стотинки/, за които
вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 2975/06.08.2019г.
по ч.гр.д. № 6566/ 2019г. на Районен съд гр. Бургас.
ОСЪЖДА „Принсхорн“ ЕООД, ЕИК *********, гр. Бургас,
ул. „Ген. Владимир Вазов“ № 11, представлявано от управителя Т.А., на основание
чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК, да заплати на „С.И.Г“ ООД, ЕИК *********, гр.
Сливен , ул. „Добри Чинтулов“ № 16,
представлявано от управителя С.С., сумата от общо 453.80лева/ четиристотин
петдесет и три лева и осемдесет стотинки/ представляваща деловодни разноски –
общо 217.40лева/ двеста и седемнадесет лева и четиридесет стотинки/ за
внесените държавни такси и юрисконсултско възнаграждение по ч.гр.д. № 6566/ 2019г.
на Районен съд гр. Бургас и сумата от общо 236.40лева/ двеста тридесет и шест
лева и четиридесет стотинки/ в настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред
Бургаския окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия:
п/ не се чете/
Вярно с оригинала! МД