Решение по дело №6052/2018 на Районен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 1351

 

              31.05.2019 г.,  гр.Бургас

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

         Бургаският районен съд, 48 граждански състав, в открито заседание, проведено на девети май две хиляди и деветнадесета година, в следния състав:                                                                                    

 

                                                                             Председател: Красимир Сотиров

 

         при секретаря: Елена Христова, като разгледа докладваното от съдия Красимир Сотиров гр.д. №6052 по описа за 2018г. на БРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Производството е по реда на чл.422 от ГПК вр. чл.79, ал.1, пр.I от ЗЗД, вр. чл.240, ал.2 от ЗЗД, вр. чл.9 от Закона за потребителски кредит, по чл.92 от ЗЗД, по чл.86 от ЗЗД.     

         Образувано е във връзка с постъпила в срок искова молба подадена от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул. „Д-р П. Дертлиев“ №25, офис- сграда „Лабиринт”, ет.2, офис №4, представлявано от Н.С. и М.Д. - Изпълнителни директори, чрез юрк.Б. Р., с която е предявен установителен иск по реда на чл.422 от ГПК срещу П.Н.Г., за следните суми: сумата от 500 лв., представляваща задължение по Договор за паричен заем №***/20.10.2014г., сключен между „Изи асет менинджмънт“ АД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к. „Люлин- 7“, ул. „Джавахарлал Неру“ №28, Силвър център, ет.2, офис №51, представлявано от С.К.- член на Съвета на директорите и ответника, сума от 52,24 лв., представляваща договорна лихва, за периода: 19.11.2014г.- 18.04.2015г., сума от 45 лв., представляваща разходи за събиране на просрочени задължения, сума от 251,16 лв., представляваща неустойка за неизпълнение на договорно задължение по осигуряването на поръчителство от две физически лица, за периода: 20.11.2014г.- 18.04.2015г. и сума от 188,21 лв., представляваща обезщетение за забава, за периода: 20.11.2014г.- 29.03.2018г. 

         Изложени са твърдения, че задължението за главница, произтича от горния договор за паричен заем от 20.10.2014г., за сумата от 500 лв., платима на 6 равни месечни погасителни вноски, в периода:19.11.2014г.- 18.04.2015г. Посочено е, че на 20.10.2014г. е извършена цесия на процесните вземания от кредитодателя на дружеството- ищец. Твърди се, че са били предприети от цесионера два неуспешни опита за уведомяването на лицето В.В.П. за извършената цесия на посочения адрес в сключения договор.

         Претендира се задължение за неустойка, произтичаща от неизпълнение на договорно задължение за предоставяне от кредитополучателя в срок от 3 дни след подписването на договора на обезпечение- поръчителство от две физически лица, които следва да отговарят на предвидени в договора условия. Посочено е, че в случай, че не се предостави уговореното обезпечение кредитополучателят дължи неустойка за неизпълнение в размер на 251,16 лв., за която сума е постигнато споразумение за разсроченото й плащане на 6 равни месечни вноски от по 41,86 лв. всяка.

         Претендира се сума от 45 лв., представляваща такса „разходи“, начислявана при забава на заемателя с повече от 30 календарни дни и включваща разходи на заемодателя за изпращането на напомнителни писма, електронни съобщения, провеждане а телефонни разговори, лични посещения и др.

         В законен срок е постъпил отговор на искова молба от назначения за особен представител на ответника адв. С.П. от БАК, с който исковата претенция се оспорва като неоснователна и недоказана.

         Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства и наведените доводи от страните, както и законовите разпоредби, относими към спора, намира предявените искове за заплащане на главница, възнаградителна и мораторна лихва за основателни, като тези за неустойка и такса „разходи“- за неоснователни. Съображенията за това са следните:

         За процесното задължение е издадена Заповед за изпълнение №1123/02.04.2018г. по ч.г.р. №2258/2018г. по описа на БРС, която е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК. В законен срок са изпълнени дадените указания по чл.415, ал.1, т.2 от ГПК за съдебно предявяване на иск за сумите, за които е издадена заповед за изпълнение.

         Представени са предложение за сключване на договор за паричен заем и Договор за паричен заем №***/20.10.2014г., сключен между „Изи асет менинджмънт“ АД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к. „Люлин- 7“, ул. „Джавахарлал Неру“ №28, Силвър център, ет.2, офис №51, представлявано от С.К.- член на Съвета на директорите и ответника, за сумата от 500 лв., платима на 6 равни месечни погасителни вноски, в периода: 19.11.2014г.- 18.04.2015г., при посочен годишен процент на разходите от 41,85% и фиксиран годишен лихвен процент от 35%.

         В чл.4 на приложения договор са уговорени задълженията на кредитополучателя по отношение на учредяването на поръчителство и изискванията към същите.

         В чл.8 от сключения договор е уговорено задължение за заплащането на сторените от заемодателя разходи от 9 лв. месечно при забава с повече от 30 календарни дни, с максимално уговорен размер от 45 лв.

         Уговорено е връчване на съобщения чрез изпращането им по електронната поща.

         Видно от Рамков договор за прехвърляне на парични задължения, сключен на 16.11.2010г., между „Изи асет менинджмънт“ АД и ищцовата финансова институция, като дружество е ограничена отговорност, е извършено прехвърляне на процесните вземания.

         Приложени към исковата молба са уведомления до ответната страна за извършено прехвърляне на вземане, като не са представени доказателства за връчването им.      

         Видно от приетото заключение по допуснатата съдебно- счетоводна експертиза, изготвена въз основа на книжата по делото и счетоводствата и документацията, съхранявани от ищеца и цедента, е установено, че общият размер на кредитното задължение на ответника възлиза на сума от 848,40 лв., от които сума от 500 лв., представлява дължима главница, сума от 52,24 лв., представлява договорна лихва, сума от 251,16 лв., представлява неустойка за непредоставяне на обезпечение и сума от 45 лв., представлява такса „разходи“. Дадено е заключение, че обезщетението за забава, за периода: 20.11.2014г.- 29.03.2018г. /датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК/ възлиза на 188,21 лв.        

         Правните изводи на настоящата съдебна инстанция са следните:

         На основание чл. 99, ал.4 от ЗЗД съобщаването на цесията от предишния кредитор е от значение за пораждане действие на същата спрямо длъжника и третите лица. Прехвърлянето на вземане има действие спрямо длъжника от деня, когато предишният кредитор му съобщи за него. Съобщение, направено от цесионера до длъжника няма предвиденото в закона действие. В практиката на върховната съдебна инстанция се поддържа становището, че на основание чл.235, ал.3 от ГПК, като настъпил в хода на процеса факт следва да се счете за съобщена цесията на длъжника и когато изходящото от цедента уведомление е връчено на длъжника като приложение към исковата молба. В настоящия случай ответникът се представлява от особен представител, който е назначен на основание чл.47, ал.6 от ГПК. Назначаването на особен представител е с цел да се осигури развитието на съдебния процес при невъзможност за лично връчване на книжа, като се обезпечава правото на защита на ответника и се удовлетворява интереса на ищеца от продължаване на съдопроизводството. С оглед на горното съдът намира, че са налице условия да се приеме за редовно уведомяването на ответника чрез исковата молба за извършената цесия.

         По иска за реално изпълнение на договорно задължение в тежест на ответника е да установи правопораждащия факт на изпълнението при условията на пълно и главно доказване. От представените доказателства по делото може да се направи извод за възникнало облигационно отношение, вземанията, по което са цедирани на ищеца, което обосновава основателност на предявения иск за главница и договорна лихва.

         Следва да бъде направен извод за основателност и на акцесорния иск за заплащане на мораторна лихва, която има обезщетителна функция за вредите на кредитора от забавата при неизпълнение на парично задължение.

         За неоснователни следва да бъдат приети исковете за заплащане на неустойка за непредставяне на обезпечение и таксата „разходи“.

         Закона за потребителските кредити /ЗПК/ цели да осигури защита на потребителите чрез създаване на равноправни условия за получаване на потребителски кредит, както и да стимулира добросъвестност и отговорност в действията на кредитора по потребителския кредит по такъв начин, че да се осигури баланс между интересите на двете страни.

         На основание разпоредбата на чл.26, ал.2 от ЗПК при прехвърлянето на вземания по договор за потребителски кредит на трето лице, потребителят има право да направи всички възражения, които има към първоначалния кредитор, включително възраженията за прихващане.          

         Съгласно чл. 33, ал.1 от ЗПК, при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. На основание чл.143, т.5 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, намиращ приложение по аналогия, за неравноправни следва да се приемат клаузи, които задължават потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. При клауза за неустойка съдът изследва дали вредата от конкретното неизпълнение се компенсира по друг, уговорен от страните начин и дали е налице противоречие с добрите нрави, водещо до нищожност на съответната клауза. В настоящия случай съдът намира, че претендираните суми за неустойка и такси противоречат на добрите нрави. Неустойката е обусловена от степента на риска, който поема заемодателя. Така уговорените условия по кредитното правоотношение водят до извод за неравностойност на насрещните задължения по договора. Тридневният срок за предоставяне на лично обезпечение с изрично посочени изисквания към него и възникването на задължение за заплащане на неустойка при неизпълнението му не могат да бъдат приети за съответни на обществените разбиранията за нравственост и справедливост. Необосновано висок е размерът на неустойката от 251,16 лв. и таксата „разходи“ от 45 лв. за кредитно задължение от 500 лв. Неустойката цели да установи отнапред отговорността на длъжника, ако не изпълни точно договорното си задължение, което в случая е непредоставянето на обезпечение по кредита. С оглед на горното настоящата съдебна инстанция намира, че уговорената неустойка има наказателен характер за неизпълнение на задължение и с оглед на размерът й не съответства на обществените разбирания за справедливост.

         Претендираната от заявителя сума за такса „разходи” съдът намира за своеобразен вид неустоечна клауза, тъй като същата покрива разходите на заемодателя при неизпълнение в срок от длъжника. Следва да се посочи, че е недопустимо начисляването на различни видове такси да води до заобикалянето на чл.19, ал.5 от ЗПК относно допустимия максимален размер на годишния процент на разходите по потребителски кредити. В съдебната практика се приема за нищожна всяка клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, поради накърняване на добрите нрави.

         По разноските съдът се произнася с крайния за спора съдебен акт. Видно от представения списък на разноските ищецът претендира следните разноски: сума от 25 лв.- държавна такса в заповедното производство, сума от 50 лв.- юрисконсултско възнаграждение  в заповедното производство, сума от 225 лв.- държавна такса в исковото производство, сума от 200 лв.- депозит за особен представител на ответника, сума от 120 лв.- депозит за експертиза, сума от 350 лв.- юрисконсултско възнаграждение за исковото производство. На основание чл.78, ал.8 от ГПК, вр. чл.37 от ЗПП, вр. чл.25, ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ от 01.01.2006г., приета с ПМС №4/06.01.2006г. и с оглед на правната и фактическа сложност на настоящото дело следва да бъде определено юрисконсултско възнаграждение от 100 лв. за исковия процес. С оглед изхода на спора в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски от общо 460,72 лв. за исковото производство и сума от 53,57 лв. за заповедното производство.

         Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И:

 

         ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника П.Н.Г., ЕГН:**********, че в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул. „Д-р П. Дертлиев“ №25, офис- сграда „Лабиринт”, ет.2, офис №4, представлявано от Н.С. и М.Д. - Изпълнителни директори, съществува вземане в размер на 500 /петстотин/ лв., представляваща задължение по Договор за паричен заем №***/20.10.2014г., сключен между „Изи асет менинджмънт“ АД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к. „Люлин- 7“, ул. „Джавахарлал Неру“ №28, Силвър център, ет.2, офис №51, представлявано от С.К.- член на Съвета на директорите и ответника, сума от 52,24 /петдесет и два лева и двадесет и четири стотинки/ лв., представляваща договорна лихва, за периода: 19.11.2014г.- 18.04.2015г. и сума от 188,21 /сто осемдесет и осем лева и двадесет и една стотинки/ лв., представляваща обезщетение за забава, за периода: 20.11.2014г.- 29.03.2018г., за които сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №1123/02.04.2018г. по чл.410 от ГПК по ч.г.р. №2258/2018г. на Бургаски районен съд, 32 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул. „Д-р П. Дертлиев“ №25, офис- сграда „Лабиринт”, ет.2, офис №4, представлявано от Н.С. и М.Д.- Изпълнителни директори, срещу П.Н.Г., ЕГН:**********, за сумата от 45 /четиридесет и пет/ лв., представляваща такса  „разходи“ за събиране на просрочени задължения и сума от 251,16 /двеста петдесет и един лева и шестнадесет стотинки/ лв., представляваща неустойка за неизпълнение на договорно задължение по осигуряване на поръчителство по Договор за паричен заем №***/20.10.2014г., сключен между „Изи асет менинджмънт“ АД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к. „Люлин- 7“, ул. „Джавахарлал Неру“ №28, Силвър център, ет.2, офис №51, представлявано от С.К.- член на Съвета на директорите и ответника, за периода: 19.11.2014г.- 18.04.2015г., като неоснователен.

         ОСЪЖДА П.Н.Г., ЕГН:**********, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, да заплати на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул. „Д-р П. Дертлиев“ №25, офис- сграда „Лабиринт”, ет.2, офис №4, представлявано от Н.С. и М.Д.- Изпълнителни директори, сума в размер на 460,72 /четиристотин и шестдесет лева и седемдесет и две стотинки/ лв., представляващи сторени разноски в исковото производство съразмерно с уважената част от иска.

         ОСЪЖДА П.Н.Г., ЕГН:**********, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, да заплати на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул. „Д-р П. Дертлиев“ №25, офис- сграда „Лабиринт”, ет.2, офис №4, представлявано от Н.С. и М.Д.- Изпълнителни директори, сума в размер на 53,57 /петдесет и три лева и петдесет и седем стотинки/ лв., представляващи сторени разноски в заповедното производство съразмерно с уважената част от иска.        

         Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                                 Районен съдия: /п/

Вярно с оригинала: НД