№ 1304
гр. Варна , 20.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в публично заседание на двадесет
и втори юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела Св. Христова
Светлана К. Цанкова
при участието на секретаря Елка Н. Иванова
като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско
дело № 20213100501136 по описа за 2021 година
при участието на секретаря ЕЛКА ИВАНОВА, като разгледа докладваното от съдия
Юлия Бажлекова в.гр.д.№1136 по описа за 2021 година на ВОС, намира следното:
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ЕРД. ЕТ. М. срещу решение № 260013/16.02.2021г.,
постановено по гражданско дело №301 по описа за 2020 г. на Районен съд – Девня, в
частите, с която е прието, че вина за разстройството на брачните отношения имат двамата
съпрузи ЕРД. ЕТ. М. и Г.М.; определя местоживеене на роденото от брака дете Е. Е., ЕГН
*********, при майката Г.М. в **********; предоставя упражняването на родителските
права по отношение на детето на майката, като е определен режим на лични отношения на
детето с бащата и последният е осъден да заплаща издръжка в полза на детето в размер на
165 лв., считано от 27.05.2020г. Въззивникът счита решението за неправилно,
незаконосъобразно и необосновано. Твърди, че изводите на съда не кореспондират със
събраните по делото доказателства. Счита, че вина за разстройството на брачните
отношения има единствено въззиваемата, която е заминала на работа в чужбина, като е
изоставила детето и съпруга си, не е осигурявала средства за семейния бюджет и е
установила извънбрачна връзка. Въззивникът е полагал грижи за отглеждането на детето,
дори когато е бил с влошено здравословно състояние. Счита за необосновани и в
противоречие със заключението на СПЕ и всички събрани по делото доказателства,
изводите на съда, че родителските права следва да се предоставят за упражняване на
майката, тъй като съществува дисбаланс в отношенията на детето с нея. Съдът не е взел
предвид констатациите на СПЕ, че детето се чувства по-спокойно и сигурно при баща си и
несигурно и незащитено при майка си, като въззивникът счита, че предоставянето на
родителските права на майката ще постави в риск психическото и физическо здраве. По
отношение на издръжката се посочва, че при определяне на началната дата на дължимата
издръжка, съдът не е отчел обстоятелството, че към датата на подаване на исковата молба –
1
27.05.2020г. детето е живяло и се е отглеждало от бащата, който е заплащал и основно
средствата за неговата издръжка. Поради което и решението в тази част е неправилно.
Претендира се отмяна на решението в обжалваните части и постановяване на ново, с което
бракът да се прекрати по вина на Г.М., да се предостави упражняването на родителските
права по отношение на детето на страните на бащата, при когото да се определи и
местоживеене на детето, като на майката се определи режим на лични отношения с детето-
всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10 часа в събота до 18 часа в неделя, по 5
дни през коледните и новогодишните празници и през априлската ваканция, един месец през
лятото, когато бащата не е в платен отпуск, да се определи размер на месечна издръжка,
дължима от майката в полза на детето в размер на 200лв., считано от 27.05.2020г.
Претендира присъждане на разноските по делото.
Въззиваемата Г.М. е депозирала писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба
като неоснователна. Моли същата да бъде оставена без уважение и се потвърди
първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно.
Съдът, след преценка на събраните пред двете инстанции доказателства, касаещи
предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, намира за установено от
фактическа и правна страна:
Производството пред ВРС е с правно основание чл.49, ал.1 и ал.3 от СК. Образувано
е по искова молба от ЕРД. ЕТ. М. срещу Г.М. за прекратяване на сключения между страните
брак, поради виновното поведение на ответницата. Твърди се, че разстройството на
брачните отношения на страните е резултат на брачната изневяра на ответницата,
напускането на семейството и дезинтересиране от детето. Съпрузите са разделени от около
две години, когато ответницата напуснала семейното жилище, изоставила съпруга и детето
и заживяла с друг мъж. От тогава ищецът сам се грижи за детето, а майката вижда детето
епизодично.
По посочените причини ищецът счита, че бракът му с ответницата е дълбоко и
непоправимо разстроен, между тях са изчезнали всички духовни и икономически връзки.
Предявени са и небрачни искове за предоставяне упражняването на родителските права по
отношение роденото от брака между страните дете Е. Е. Е., р. на ***г., на бащата, при
когото да се определи и местоживеене на детето, за определяне на режим на личен контакт
на детето с ответницата, за определяне на дължимата от ответницата месечна издръжка в
размер на 200лв. в полза на детето, предоставяне ползването на семейното жилище.
Ответницата не е депозирала писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК. В съдебно
заседание, оспорва изложените от ищеца фактически твърдения, като твърди, че причината
и вината за изчерпване на отношенията е на съпруга. Предявява насрещен иск за
прекратяване на брака по вина на съпруга; отправя искане за предоставяне упражняването
на родителските права по отношение на детето, като на бащата се определи режим на лични
контакти и същият да заплаща издръжка в полза на детето в размер на 160 лв.
Съдебният състав, след като взе предвид становищата на страните, събраните по
делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено следното:
Видно е от представеното удостоверение за сключен граждански брак, че ЕРД. ЕТ.
М. и Г.М. са сключили граждански брак на 17.11.1990 год.
Видно е от приложеното по делото Удостоверение за раждане №70986, че детето Е.,
р. на 08.01.2007г. е родено от брака на ЕРД. ЕТ. М. и Г.М..
2
Не се спори между страните по делото, че бракът им е изчерпан от съдържание и те
са се разделили. Семейно жилище, което страните са обитавали до фактическата раздяла е
едноетажна жилищна сграда, находяща се в с. В., община В.Д., обл. Варна, се ползва от
ищеца, като ответницата го е напуснала. Жилището е собственост на ищеца.
От представения в първоинстанционното производство социален доклад, изготвен от
ДСП В.Д. е посочено, че основни грижи за детето се полагат от бащата. В жилището има
нормални условия за живот, отглеждане и възпитание на детето. Бащата успява да задоволи
потребностите на детето в добра степен и полага адекватни грижи. М. не работи, поради
заболяване и е с трайно намалена работоспособност. Получава пенсия, а помощ за грижите
за детето получава от сестра си. Майката също полага грижи за детето, когато то гостува при
нея, където също са осигурени добри условия за отглеждането му. Е. е бил записан в СУ
“Васил Левски“, гр. В.Д., като ученик в седми клас за учебната 2020/21г. Има изграден кръг
от приятели в училище и е с добър успех. Детето има изградена емоционална връзка с баща
си и е в добри взаимоотношения с майка си. И двамата родители полагат грижи за детето и
се интересуват от неговото развитие и обучение.
По делото са приети писмени доказателства, установяващи здравословното състояние
на ищеца.
От показанията на разпитаните пред първата инстанция свидетели Н. Х./сестра на
ищеца/, И. Х. /племенник на ищеца/ С. С./ съжителстващ с ответницата/ и Д. Ш. се
установява, че страните са разделени от лятото на 2018г. Преди това двамата са полагали
грижи за семейството и детето. От показанията на свидетелите се установява, че за
определен период преди да настъпи раздялата, Г. е работила извън страната, като преките и
непосредствени грижи за детето е полагал бащата.
ПО ОТНОШЕНИЕ НА ВИНАТА:
От съвкупния анализ на показанията на разпитаните пред първата инстанция свидетели
се установява, че страните са във фактическа раздяла от лятото на 2018г., когато ответницата
е напуснала семейното жилище. Съдът намира, че от събраните по делото доказателства се
установява по безспорен начин обстоятелството, че брачните отношения между съпрузите са
дълбоко и непоправимо разстроени. Между съпрузите е настъпило отчуждение, липса на
привързаност, уважение, както и желание за полагане на общи усилия за запазване на
семейството. При анализа на показанията на свидетелите се установява, че влошаването на
отношенията между страните са възникнали по повод финансови проблеми и във връзка със
заминаването на ответницата да работи извън страната и влошеното здравословно
състояние на ищеца, което ограничава възможностите му за полагане на труд и получаване
на доходи.
Съдът намира, че от събраните по делото доказателства не се установява по
безспорен начин обстоятелството, че ищецът е злоупотребявал с алкохол, проявявал агресия
и е осъществил физическо насилие към съпругата. От ангажираните гласни доказателства не
се установяват по безспорен начин и наведените от страна на ищеца брачни провинения на
ответницата. Не се установява, че тя се е дезинтересирала и не е полагал грижи за
семейството и отглеждането на детето.
С оглед на изложеното съдът приема, че вина за разстройството на брачните
отношения имат и двамата съпрузи. Законовата уредба не дефинира понятието „вина за
дълбокото и непоправимо разстройство на брака”, но съдът приема това понятие като
съвкупност от обективно и субективно отношение на двамата съпрузи към брачната връзка
и изпълнението на поетите брачни задължения, някои от които са грижата и отношението на
3
съпрузите един към друг, към издръжката на семейството, към тяхното съвместно живеене и
др. Установява се по делото, че причината за фактическата раздяла между съпрузите е
поведението на двамата съпрузи, които не са направили опити за запазване на брака, за
подобряване на взаимоотношенията. И двамата съпрузи са допринесли за настъпилото
разстройство на брака, като никой от тях не е направил опит за подобряване на отношенията
в семейството. Не са положили достатъчно усилия да преодолеят конфликтите и да
възстановят хармоничните отношения по между си. И двете страни с поведението си са
разрушили брачната връзка, поради което, вината за настъпилото разстройство следва да се
вмени и на двамата.
Решението в частта, с която е прието, че вина на разстройството на брачните
отношения имат и двамата съпрузи е правилно и следва да бъде потвърдено.
По отношение на упражняването на родителските права спрямо детето:
От приетия от ДРС социален доклад, изготвен от ДСП В.Д. се установява, че детето
живее преимуществено при бащата и се среща с майката, като остава в нейния дом и за по-
продължителни периоди от време – 1-2 месеца. Потребностите на детето, свързани със
задоволяване на физическите му нужди и развитие на интелектуалните му способности са
задоволени. Липсват данни за здравословни проблеми. Детето е ученик в седми клас на СУ
“Васил Левски“, гр. В.Д. и има изграден режим на отглеждане, съобразен с възрастта и
потребностите му. При грижите за Е. бащата разчита на подкрепа от страна на сестра си,
която посещава дома му и оказва помощ. Детето има изграден приятелски кръг от деца от
учебното заведение, както и от деца, от района, в който живее.
Майката Г.М. проявява заинтересованост към детето и се старае да участва в грижите
за него. Интересува се от образователното му развитие.
Подкрепяща среда за отглеждане на детето е установена единствено по бащина
линия, в лицето на лелята на детето Н. Х..
В заключение в доклада е посочено, че Е. има изградена емоционална връзка с
двамата си родители и близки и роднини по бащина линия. Детето е адаптирано към
условията, в които расте и се развива. Въпроси, свързани със споровете между родителите и
неуредените отношения будят у него напрежение и тревожност.
От заключението на приетата пред първоинстанционния съд СПЕ се установява, че
детето е обезпокоено от състоянието на семейството, объркано по отношение на многото
въпроси и проблеми, които не може да реши само. Детето се чувства относително по-
спокойно и уравновесено в дома на бащата, защото там е отраснало и няма външен човек.
Бащата се отнася приятелски с него. Налице са разлики в начините на подход към детето и
методите на възпитание при родителите, но и двамата го обичат и се опитват да изградят
емоционална връзка с детето. Двамата родители разполагат с необходимия родителски
капацитет за отглеждането му. Детето е привързано към двамата родители, но е
емоционално натоварено от конфликта между тях. Детето страда от раздялата на родителите
си. Не е адаптирано към новото обкръжение на майката и мъжът, с който тя съжителства.
Детето е заявило, че не се разбира с партньора на майката. Според вещото лице
възможностите на родителите за отглеждане и възпитание на детето търпят сериозни
дефицити, във връзка с установеното тревожност и несигурност на детето. Не са налице
данни за родителско отчуждение, към някой от родителите.
При изслушването в съдебно заседание детето Е. е заявило, че се чувства по-добре
при баща си, в дома, в който е живяло до раздялата на родителите в с. В., където има
приятели.
4
Родителите са изслушани по реда на чл.59, ал.6 СК.
При така установеното от фактическа страна съдът възприе следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал.4 СК съдът преценява на кого от родителите да
предостави упражняването на родителските права с оглед всички обстоятелства и
интересите на детето, отчитайки: възпитателски качества на родителите, полаганите до
момента грижи и отношение към детето, желанието на родителите, привързаността на
детето към родителите, пол и възраст на детето, възможността за помощ от трети лица,
социалното обкръжение и материалните възможности. Преценката по всяко дело е
конкретна. Дефиниция на понятието "упражняване на родителски права" е дадена в т. І на
Постановление № 1 от 12.11.1974 Г. по гр. д. № 3/1974 Г., Пленум на ВС, съобразно която:
"Под упражнение на родителските права се разбира тяхното ежедневно осъществяване,
както и действията по закрилата, защитата и представителството на децата." Изрично е
подчертано, че се предоставя само упражнението на правата, защото задълженията на
родителя, комуто не се предоставя упражнението на родителските права, се запазват и при
развод. Съдебната практика трайно приема, че указанията в постановлението запазват
силата си и тълкуването на материалния закон с това Постановление следва да бъде
зачитано и при действащия СК-2009г. Част от критериите, от които следва да се ръководи
съдът при решаването на спор за упражняване на родителски права са нормативно закрепени
в разпоредбата на чл.59, ал.4 СК, но изброяването е примерно. Не е изчерпателно и
изброяването на критериите в ППВС №1/1974г., като съдът може да вземе предвид и други,
непосочени изрично в него обстоятелства. Изброените в постановлението обстоятелства
обаче са минимумът, който трябва да бъде взет предвид при изследване на най-добрият
интерес на детето и съдът дължи обсъждането им. В Семейния кодекс, приет през 2009г. е
предвидена и възможност родителите да постигнат споразумение, като сами по общо
съгласие да решат въпросите относно отглеждането и възпитанието на непълнолетните деца.
Споразумение, с което страните са постигнали съгласие за съвместно упражняване на
родителските права и алтернативно местоживеене на детето при режим удобен за
родителите и отчитащ интересите на детето подлежи на одобрение от съда. При липса на
съгласие между родителите, съдът следва да постанови решение, като предостави
упражняването на родителските права на единия от родителите и определи местоживеене на
детето, като обсъди обстоятелствата, посочени в чл.59, ал.4 СК и Постановлението и вземе
предвид най-добрия интерес на детето.
В случая не е постигнато съгласие и споразумение между страните по делото относно
местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, режима на лични
контакти. От изложените, твърдения, искания и събраните по делото доказателства се
установява, че и двамата родители желаят да им бъде предоставено упражняването на
родителските права. Двамата желаят да отглеждат и се грижат за детето, имат изградена
емоционална връзка с него, обичат го и разполагат с подходящи условия и възможности за
отглеждането му.
От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че основните грижи
за отглеждането и възпитанието на детето след раздялата на родителите се полагат от
бащата, с помощта на лелята по бащина линия, която оказва подкрепа и съдействие. След
раздялата на страните, детето е останало да живее при бащата в дом, в който е живяло
дотогава с двамата родители. В жилището има осигурени добри битови условия. Майката се
е установила да живее в друго жилище, заедно с новия си партньор., където също има добри
битови условия.
От данните по делото се установява, че ищецът е с инвалидност – 80% и получава
пенсия, като е в състояние да осигурява минимална издръжка за семейството си. Не са
представени доказателства за доходите, които получава майката.
5
При изслушване ответницата е заявила пред съда, че желае да й се предостави
упражняването на родителските права, защото има силна емоционална връзка с детето и то
ще се чувства по-добре при нея. Счита, че тя е по-подходящия родител за упражняването на
ежедневните грижи за него. Излага притеснения от това, че бащата употребява алкохол и не
упражнява контрол върху поведението на детето. Бащата от своя страна изразява
притеснения, че детето не се чувства сигурно при майката и партньора й.
От всички доказателства по делото се установява, че детето, обича и е привързано и
към двамата родители и има силна емоционална връзка с всеки един от тях. Според
проведеното социално проучване Е. има изграден приятелски кръг сред децата в училище и
населеното място, в който живее – с. В..
От събраните по доказателства, включително и посоченото в приетия социален
доклад, се установява, че и двамата родители разполагат с подходящи битови условия, при
които детето да живее, като не се установява детето да се отглежда в рискова среда.
Двамата родители са полагали грижи за детето, като освен заявеното желание имат и
обективна възможност да полагат грижи за детето.
Бащата е осигурил добри битови условия за отглеждането на детето и полага
непосредствените ежедневни грижи за детето, подпомаган от сестра си. Не се установяват
отсъствия на бащата от дома по каквито и да е причини. Установява се, че той се интересува
от развитието и поведението на детето в училище и полага адекватни грижа и контрол за
подготовката на детето. Следователно бащата има предимство пред майката при преценката
за най-добрия интерес на детето, кой от двамата родители да упражнява родителските права
от гледна точка на възможност да разчита на помощ от близки при отглеждане на детето и
изградените емоционални връзки между детето и тези близки и приятелска среда. Съдът
взема предвид и обстоятелството, че детето се отглежда в дома, в който се е родило, в
позната обстановка, където има изградена среда и установени приятелски отношения с
други деца.
Майката живее с нов партньор, към когото в момента детето не се е адаптирало, не е
изградило връзка и се чувства несигурно с него.
По критериите наличие на възпитателски качества, морален облик, грижи и
отношение на родителите към детето, желание на родителите да отглеждат и възпитават
детето, пол и възраст на детето, привързаност на детето ищецът и ответницата имат равен
потенциал.
Извършвайки преценката, съдът взема предвид обективния факт, че след раздялата на
родителите преди повече от две години детето е живяло с бащата, който е полагал и
ежедневните грижи за него. Установи се, че детето се чувства добре и сигурно в настоящото
си обкръжение, като е изградило и приятелски кръг сред децата в училище. Съдът отчита и
изрично заявеното желание на детето, което към момента е на 14 години
Съвкупното обсъждане на посочените условия налага извод, че интересът на детето
ще се охрани най-добре, ако се определи местоживеене на детето при бащата, на който се
предостави и упражняването на родителските права. Предвид изложеното, решението в тази
част следва да се отмени, като упражняването на родителските права по отношение на
детето се предостави на бащата, при когото следва да се определи и местоживеенето му.
Следва да се регламентира разширен режим на лични отношения с майката, за да не
бъде изгубена емоционалната връзка на детето с този родител. Съдът намира, че подходящ
и отговарящ на интересите на детето е следния режим с майката Г.М.: майката да има право
6
да вижда и взема детето Е. при себе си всяка първа и трета седмица от месеца, за времето от
18ч. в петък до 18ч. в неделя, с преспиване; един месец през лятото, по споразумение с
бащата, а ако такова не бъде постигнато – от първи до тридесет и първи юли всяка година;
всяка нечетна година – дните, които са официални празници във връзка с Коледа и през
месец май, дните, които са обявени за официални празници, неучебни и почивни от 18 часа
на деня предхождащ първия неучебен ден до 16 часа на последния неучебен ден, първите
пет дни от коледната и великденска ваканция; всяка четна година- дните, които са
официални празници във връзка с Нова Година и Великден от 18 часа на деня предхождащ
първия почивен ден до 18 часа на последния, последните пет дни от коледната и
великденската ваканции.
ПО ОТНОШЕНИЕ НА ИЗДРЪЖКАТА ЗА ДЕТЕТО:
С оглед установените възможности на родителите да осигуряват материално и
социално-битово детето и размера на получаването от тях доходи, съдът приема, че нужната
му обща месечна издръжка е в размер на 250лв. Бащата следва да поеме по-малката част –
85лв., предвид обстоятелството, че ще полага преките и непосредствени грижи за детето.
Майката следва да бъде осъдена да заплаща месечна издръжка в размер на 165лв.
При определяне размера на дължимата издръжка, съдът взема предвид възрастта и
нуждите на детето и възможностите на родителите, като определената в минимален размер
издръжка е достатъчна за задоволяване на базовите ежедневни потребности на детето.
Решението, в частта с която е предоставено ползването на семейното жилище не е
обжалвано и е влязло в сила.
В заключение, предвид съвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на
първоинстанционния съд, решението на ДРС следва да бъде потвърдено в обжалваните
части относно прекратяването на брака между страните поради настъпило дълбоко и
непоправимо разстройство; вината за разстройството на брака.
Съдът намира, че решението, в частите, с които е упражняването на родителските
права по отношение на детето Е., определено е местоживеене на детето при майката и е
определен режим на лични отношения на детето с бащата, следва да се отмени, като
упражняването на родителските права се предостави на бащата, при който се определи и
местоживеенето на детето, майката бъде осъдена да заплаща издръжка в полза на детето в
размер на 165лв., считано от предявяване на исковата молба и се определи режим на
контакти, посочен по-горе в мотивите на настоящото решение.
Решението следва да се отмени и в частта, с която Е.М. е осъден да заплати държавна
такса в размер на 237,60лв. по иска за издръжка, като същата следва да се възложи за
плащане от Г.М..
По разноските:
Предвид изхода на спора, разноските следва да останат в тежест на всяка от страните,
така както са направени.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение№ № 260013/16.02.2021г., постановено по гражданско дело №301
7
по описа за 2020 г. на Районен съд – Девня, в частите, с които е определено местоживеене на
роденото от брака дете Е. Е., ЕГН *********, при майката Г.М. в с. С.К.“, общ. В.Д., обл.
Варна; предоставено е упражняването на родителските права по отношение на детето Е. Е.,
ЕГН ********* на майката Г.М., определено е местоживеене на Е. при майката Г.М. на
адрес с. С.К., община В.Д. и е определен режим на лични отношения на детето с бащата
ЕРД. ЕТ. М., ЕГН **********; ЕРД. ЕТ. М., ЕГН ********** е осъден да заплаща издръжка
в полза на детето в размер на 165лв, считано от 27.05.2020г. , и сумата от 237,60лв. по
сметка на ДРС, представляваща държавна такса, като ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на детето
Е. Е. Е., ЕГН ********* на бащата ЕРД. ЕТ. М., ЕГН **********
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на детето Е. Е. Е., ЕГН ********* при бащата ЕРД.
ЕТ. М., ЕГН ********** на адрес в с.В., община В.Д., област Варна.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на майката Г.. Н. М. ЕГН **********,
с детето Е. Е. Е., ЕГН *********, като дава възможност майката да вижда и взема
детето при себе си, както следва:
всяка първа и трета седмица от месеца, за времето от 18ч. в петък до 18ч. в неделя, с
преспиване;
един месец през лятото, по споразумение с бащата, а ако такова не бъде постигнато –
от първи до тридесет и първи юли всяка година;
всяка нечетна година – дните, които са официални празници във връзка с Коледа и
през месец май, дните, които са обявени за официални празници, неучебни и почивни от 18
часа на деня предхождащ първия неучебен ден до 16 часа на последния неучебен ден,
първите пет дни от коледната и великденска ваканция;
всяка четна година - дните, които са официални празници във връзка с Нова Година и
Великден от 18 часа на деня предхождащ първия почивен ден до 18 часа на последния,
последните пет дни от коледната и великденската ваканции.
ОСЪЖДА Г.. Н. М. ЕГН ********** да заплаща в полза на детето Е. Е. Е., ЕГН
*********, чрез неговия баща и законен представител ЕРД. ЕТ. М., ЕГН **********
месечна издръжка в размер на 165лв., считано от датата на исковата молба – 27.05.2020г. с
падеж първо число на месеца, за който се дължи издръжката, ведно със законната лихва за
всяка закъсняла вноска, до настъпване на законна причина за нейното изменение или
прекратяване.
ОСЪЖДА Г.. Н. М. ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на съда по
сметка на ВОС сумата от 237,60лв., представляваща държавна такса по присъдената
издръжка в полза на непълнолетно лице.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260013/16.02.2021г. на ВРС, постановено по гр.д.
№301 по описа за 2020 г. на Районен съд – Девня., в частите, с които
е обявено, че вина за разстройството на брачните отношения имат двамата съпрузи;
ЕРД. ЕТ. М., ЕГН ********** и Г.. Н. М. ЕГН **********.
В останалата му част решението на ДРС е влязло в сила.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
8
връчването му на страните по реда на чл.280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9