МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА ПО НОХД №116/2016ГОД. НА
ТОС
Подсъдимият
М.Д.М., с ЕГН № **********,***
е предаден на съд за това, че на 20.09.2014 г. около
10.30 часа по третокласен път – 4009 км и 5+300, преди навлизане в с. Лиляк,
Търговищка община М.Д.М. при управлението на моторно превозно средство – лек
автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. № Т 16-17 ХТ е нарушил правилата за
движение по пътищата по чл. 8, ал.1 от ЗДвП, като не е ползвал дясната половина на пътя по посока на движението си,
по чл. 16, ал.1, т.1 от ЗДВП – относно забраната за навлизане в насрещната
лента при пътно платно с двупосочно движение,
освен при изпреварване или заобикаляне и по чл. 20, ал.2 от ЗДвП – при
възникнала опасност за движението не е направил всичко възможно да намали
скоростта или да спре и по непредпазливост причинил смъртта на Г. Т. С., с ЕГН **********,
от гр. Търговище, с което от обективна и субективна страна е осъществен състава
на престъпление по чл. 343, ал.1 б“в“ във връзка с чл. 342, ал.1 от НК.
В съдебно заседание представителят на
Окръжна прокуратура поддържа обвинението.
Разпитан от органите на предварителното
производство и в съдебно заседание подсъдимият не се признава за виновен по обвинението, като посочва, че е предприел
спасителната маневра, тъй като е възприел, че лекият автомобил на пострадалия
се е насочил за ляв завой по пътя за вилната зона.
В наказателния процес са конституирани като
частни обвинители пострадалите: Д.Г.Т. и Н.С.Т..
Като
обсъди посочените в чл.301 от НПК въпроси, съдът съобрази следното:
ФАКТИЧЕСКИ
ОБСТОЯТЕЛСТВА:
Подсъдимият М.М.
притежава правоспособност да управлява моторни превозни средства от 2002 г..
същият е собственик на лек автомобил „Фолксваген-Пасат“ с рег. № Т 16 17 ХТ от
началото на 2014 година. Пострадалият Г. Т. С. също бил правоспособен водач и е
ползвал лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № Т 86 34 ХТ, който е бил
собственост на сина му – свидетелят Д.Т. ***.
Пострадалият Г. Т. живеел
на семейни начала със свидетелката М.Б. и е работел като шофьор на автокран при
„Радита“ ООД гр. Търговище.
Вечерта на 19.09.2014 г.,
след прибиране от работа, пострадалия Г. Т. имал оплаквания от стомашно
неразположение, като в присъствието на фактическата си съпруга- св.М.Б.
употребил малки количества алкохолни напитки, както и медикаментите „Бусколизин“
и „Аулин“. Сутринта на 20.09.2014 г., около 6.50 часа, отишъл с автомобила си „Фолксваген Голф“ да вземе
свидетелката М.Б., след приключване на нощна и смяна в кафе-аперитив „Поко-Локо,
а впоследствие пренасяли багаж от старата им квартира. Същият ден,около 9.30 часа,
Г. Т. тръгнал с горепосоченият автомобил от гр. Търговище за с. Цветница,
Търговищка община, където живеела майката на пострадалия- свидетелката Н.Т..
На 20.09.2014 г., около
10.30 часа, подсъдимия М.М. управлявал собственият си лек автомобил „Фолксваген
Пасат“ с рег. № Т 16 17 ХТ по третокласния път от гр. Търговище към с. Лиляк. Същият се
движел извън населено място, със скорост около 63 км/ч, като пътната настилка
била суха и не е имало ограничения на видимостта.Опасната му зона за спиране
при тази скорост е била около 47м. При приближаването на с. Лиляк, Търговищка
община и преди отбивката за вилната зона „Чокя“, подс. М.М. управлявал
автомобила на свободна предавка, като намалявал постепенно скоростта до около 55
км/час.
По същото време, в този
участък от пътя,но в противоположна посока, непосредствено след излизането от
с. Лиляк, се движел лекият автомобил
„Фолксваген Голф“ с рег. № Т 86-34 ХТ, управляван от Г. Т., със скорост
около 66 км/час.Опасната му зона за спиране при тази скорост и наличието на
алкохол в кръвта е била 64м. Същият бил в тежка степен на алкохолно опиване, с
концентрация на алкохол в кръвта от 4,2 промила, установени от заключенията на
химическата и съдебно медицинска експертизи. При излизането от плавен ляв
завой, в близост до намиращата се в дясно от пътя отбивка за вилната зона, с
добра видимост за насрещно движещите се автомобили, от около 71 метра ,М.М.
видял, че лекия автомобил „Фолксваген
Голф“ е навлязъл в неговата пътна лента.Навлизането в насрещната пътна лента е
било на разстояние не по-малко от 48 м от мястото на удара/МУ/.В този момент
„Фолксваген Пасат“ е бил на около 44 м от мястото на удара, или дистанцията
между двата автомобила е била 92м.. Въпреки задължението си по чл. 20, ал.2 от ЗДвП – при възникнала опасност за движението да направи всичко необходимо за
намаляване на скоростта и спре в собствената си пътна лента, подсъдимия М.
извършил маневра, като завил автомобила си рязко вляво и навлязъл в насрещната пътна лента, която
била обозначена с непрекъсната осева линия. В същият момент, пострадалия Г. Т. предприел маневра за връщане в собствената си
лента за движение, като пресичането е станало на около 17м от МУ. В резултат на
тези действия на двамата водачи, настъпил челен кос удар между предната дясна
част на автомобила „Фолксваген Пасат“ и предната лява част на автомобила
„Фолксваген Голф. Съобразно заключението на повторната автотехническа
експертиза, ударът между автомобилите е станал в лентата за движение на л.а.
„Фолксваген Голф“, управляван от пострадалия Г. Т., на 21,5 м след мерителната
линия и на 1,1м до 2,3м вдясно от разделителната линия.При този удар л.а.
„Фолксваген Пасат“ е продължил движението си наляво спрямо неговата посока,
като е настъпила ротация около вертикалната ос, в посока по часовниковата
стрелка, гледано отгоре. Л.а. „Фолксваген Голф“ е продължил движението си
напред и наляво спрямо неговата посока, завъртайки се около вертикална ос, в
посока по часовниковата стрелка, гледано отгоре. Пострадалият не е ползвал
предпазен колан и в резултат на
получените тежки травми е починал за кратко време на местопроизшествието, което
е било констатирано от медицинския екип на спешна медицинска помощ.
От заключението на
изготвената съдебно-медицинска експертиза се установява, че причината за
смъртта на Г. Т. С., е тежката гръдна травма със счупване на ребра двустранно,
разкъсване на лявото белодробно крило в хилусната област, довели до масивен и
бърз кръвоизлив в гръдната кухина. Смъртта е настъпила много бързо и е била
неизбежна.
С оглед заключението на
изготвената комплексна експертиза е видно, че установената при химическото
изследване концентрация на алкохол в кръвта на пострадалия Г. Т. от 4,2 промила,
се дължи на поетите от него алкохолни напитки преди произшествието. От
заключението на съдебно-медицинската експертиза се установява, че пострадалият Т.
е бил в тежка степен на алкохолно опиване, при която са били нарушени
възможностите за управление на МПС, поради липсата на адекватни реакции при
засегнати възприятия и координация на движенията.
Съобразно заключението на
повторната автотехническа експертиза опасната зона за спиране на лекия
автомобил, управляван от подсъдимия М., при определената скорост на движение е
била 47 метра, а на пострадалия при определената скорост на движение с отчитане
на алкохолното опиване- 64м.
От автотехническата експертиза, изготвена на
ДП от две вещи лица са определени и щетите по двата автомобила, като за
„Фолксваген Голф“ са в размер на 1061 лева, а за „Фолксваген Пасат“ те са в размер на 1500 лева.
Видно от химическото
изследване на кръвната проба на подсъдимия М., не е установено наличието на
алкохол.
Така описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и
категоричен начин от свидетелските показания, заключенията на изготвените
химическа, съдебномедицинска, повторна автотехническа и комплексна експертизи,
протокол за оглед на произшествието и приложените справки и обясненията на подсъдимия.
Подсъдимия М.Д.М. е роден на *** ***, български гражданин, със
средно образование, работещ, женен с едно дете, неосъждан, като в периода 2008
– 2010 г. двукратно е санкциониран за допуснати нарушения по ЗДвП с наказания
глоба за движение с превишена скорост.
АНАЛИЗ
НА ДОКАЗАТЕЛСТВАТА: Посочените фактически
обстоятелства се установяват от обясненията на подсъдимия, свидетелските
показания, приложените по делото писмени доказателства както по дознанието / протокол
за оглед на местопроизшествието и снимков материал,съдебно-медицинска и
автотехническа експертизи и др./, така и тези, събрани в хода на съдебното
следствие- протокол и снимков материал от следствен експеримент, тройна автотехническа
експертиза и допълнителна такава.
Съдът възприе фактическите констатации на повторната
автотехническа експертиза ,изготвена във фазата на съдебното следствие, а не тази,
изготвена на досъдебното производство, въпреки близките изводи, по следните
съображения. Динамичния анализ в повторната експертиза е направен на базата на ДВА НЕЗАВИСИМИ МЕТОДА, което извежда
по-голяма гаранция за достоверност на резултата. Същата е обоснована, пълна,
категорична и непротиворечива, поради което съдът е възприе напълно.
Видно от същата, вещите лица дадоха отговор на
много допълнителни въпроси, които са от значение за изясняване обективната
истина по делото. Заключенията на трите вещи лица по допълнително възложената
експертиза, изслушани и приети изцяло от
страните в процеса, съдът кредитира изцяло, като счита същите за обосновани,
изготвени въз основа на най-пълен обем надлежно събрани писмени и гласни
доказателства и компетентни, тъй като вещите лица са специалисти именно в тази
област.
Безспорно е обстоятелството, че на
20.09.2014г. двата автомобила: л.а. „Фолксваген Пасат“, управляван от подсъдими
М. и л.а. „Фолксваген Голф“-управляван от пострадалия Т. се движели по
третокласен път гр.Търговище –с.Лиляк: подсъдимия в посока с.Лиляк, а
пострадалия в посока Търговище. Пътната настилка била суха и ограничение на
видимостта не е имало.В близост до с.Лиляк и преди отбивката за вилна зона
„Чокя“, подсъдимия забелязал л.а. „Фолксватен Голф“, който се движел в неговата
пътна лента. Подсъдимият извършил маневра, като завил автомобила рязко в ляво и
навлязъл в насрещната пътна лента, обозначена с непрекъсната осева линия. В
същия момент пострадалия Г. Т. предприел маневра за връщане в неговата лента за
движение. В резултат на тези действия, настъпил челен кос удар между предната
дясна част на л.а. „Фолксваген пасат“ и предната лява част на л.а. „Фолксваген
Голф“.
В
заключението на повторната АТЕ са описани подробно положението на двата
автомобила преди и след удара спрямо платното за движение, съобразявайки
описаните деформации по двата автомобила в протокола за оглед на местопроизшетвието.От
същите се установява, че към момента на удара, л.а. „Пасат“ е бил разположен
косо спрямо платното и с надлъжна ос под ъгъл около 187 градуса спрямо
надлъжната ос на платното/вж посочената координатна система на л.6 от АТЕ/.
Масовият център на автомобила е бил на 2,2м след напречната мерна линия на
новата координатна система и на 1,6 вдясно от разделителната линия, разположен ИЗЦЯЛО В НАСРЕЩНАТА ПЪТНА ЛЕНТА. Л.а.
„Голф“ е бил разположен също косо спрямо платното и с надлъжна ос под ъгъл
около351 градуса спрямо надлъжната ос на платното, а масовият му център е би на
2, 1 м преди мерната линия на новата
координатна система и на 1,4м. вдясно от разделителната линия, разположен ИЗЦЯЛО В СОБСТВЕНАТА СИ ЛЕНТА ЗА
ДВИЖЕНИЕ.Мястото на удара е определено точно от експертизата и същото е на ниво 21,5м след мерителната линия на ориентир
2 и на ниво от 1,1м до 2,3м вдясно от разделителната линия, показано на
мащабната скица на л.6 от АТЕ.
По
отношение скоростта на движение, съдът възприе повторната АТЕ, тъй като същата
е ползвала два метода за нейното определяне: /при един „Delta-V“, използван от първата експертиза/ на метода “Теория на
удара-постановка на Нютон“ и на метода „Delta-V“. Крайните посочени скорости на движение на автомобилите
преди ПТП са средна стойност според получените методи, а именно: за л.а. „Голф“ преди ПТП, както и към
момента на удара- 66км/ч и за л.а. „Пасат“-63км/ч, а към момента на удара, след
отчитане на задействане на спирачната система-55км/ч.
По
отношение разстоянието между двата автомобила в момента на възприемане на
опасността от подсъдимия, вещите лица са определили същото на 70м.Момента на възприемането на опасността от подсъдимия е
моментът, в който подсъдимият обективно е възприел пострадалия в неговата пътна
лента.Опасната зона за спиране на
двата автомобила, при установената скорост на движение, е определена както
следва: на л.а. „Фолксваген Голф“ –
64,1м , при отчитане
алкохолното опиване , при нормално състояние-53,2м. и л.а.
„Фолксваген Пасат“-47м. При
така установените скорости и опасни зони на спиране, приемайки
разстояние между двата автомобила към момента на възприемане на опасността на
подсъдимия около 92м., а при реагирането 71м., при предприемане на спиране,
запазвайки посоката си на движение /„Пасат“ в неговата, а „Голф“ в насрещната
лента за движение/, отново би настъпил удар но със много по-ниска интензивност,
тъй като сборът на опасните зони за спиране е около 100м., при разстояние между
тях 71м. Видно от обясненията на вещите
лица, дадени в съдебно заседание на 18.10.2016г.,при движение на двата
автомобила в лентата за движение на подсъдимия, към момента на удара,“при
своевременно възприемане на опасността от двамата водачи, без отчитане на
алкохолното опиване на водача на л.а.“Голф“, скоростите на автомобилите биха
намаляли до около 27-30км/ч за всеки един от тях, като сумарната скорост в
момента на удара не би превишила 60км/ч“.Действителната сила на удара е
121км/ч. От това следва да се направи извода, че силата на удара би била
значително по-малка от действителната и „инерционните сили биха били значително
по-малки от действителните“. Единствената техническа възможност за
предотвратяване на удара е да бъде предприето спиране или намаляване на
скоростта от водача на „Фолксваген Пасат“, със запазване на движението в
собствената си лента и съответно връщане на автомобила на пострадалия „Голф“ в
дясната спрямо неговата посока на движение лента./вж
експертиза,т.4-4,л.117/. Видно от извършения оглед на местопроизшествието
не са констатирани спирачни следи, касаещи загуба на напречна устойчивост,
както и спирачни следи от ефективно задействана спирачна уредба. Това, съгласно
заключението, означава, че „водачите не
са реагирали на опасността с максимална ефективност на спирачното усилие и не
са губили контрол над автомобилите“.
От изложеното се установява по безспорен
начин, че подсъдимият М. НЕ Е ИЗПЪЛНИЛ
ЗАДЪЛЖЕНИЕТО СИ по чл. 20, ал.2 от ЗДвП – при
възникнала опасност за движението да направи всичко необходимо за намаляване на
скоростта и спре в собствената си пътна лента, като подсъдимия М. извършил
маневра, като завил автомобила си рязко вляво
и навлязъл в насрещната пътна лента, която била обозначена с
непрекъсната осева линия.
От своя страна
пострадалия С. нарушил правилата за движение, като навлязал в насрещната пътна
лента, при закрита видимост и насрещно движещ се автомобил; управлявал МПС в
тежка степен на алкохолно опиване, при която са били нарушени възможностите
за нормално управление на МПС, поради
липсата на адекватни реакции при засегнати възприятия и координация на
движенията и шофирал без предпазен колан.
Механизма
на произшествието, както и причинната връзка с настъпилата смърт на пострадалия
се установяват и от изготвената в хода на предварителното производство и
изслушана в съдебно заседание съдебно- медицинска експертиза.Видно от същата, причина
за смъртта на Г. Т. С., е тежката
гръдна травма със счупване на ребра двустранно, разкъсване на лявото белодробно
крило в хилусната област, довели до масивен и бърз кръвоизлив в гръдната
кухина. Смъртта е настъпила много бързо и е била неизбежна и в пряка и
непосредствена причинна връзка с получените увреждания.
От
назначената в хода на ДП и изслушана и приета като доказателство по делото
комплексна съдебно-медицинска и химическа експертиза се установява, че
количеството на алкохол в кръвта на пострадалия С. от 4,20 промила се дължи
единствено на поети алкохолни напитки. Приемането на аулин, бусколизин и външно
приложение на спиртен екстракт от кестени не
могат да повишат съдържанието на алкохол в кръвта на пострадалия/вж
експертиза на л.165 от ДП/.Наличието на алкохол се установява и от показанията
на св.Т.Д.- служител на МВР, който е посетил първи местопроизшествието:“
лицето, което беше починало, когато пристигнах на място, лъхаше страшно много на алкохол…. и беше без колан“/вж показания на
л.70 от делото/.За липсата на вредни летливи вещества на работното място
свидетелстват както физическата съпруга на пострадалия, така и св.-М.:“ Г.
работеше като автокранист, на открито, в нормална не замърсена според мен
среда“/ вж показанията на М. на л.162 от ДП/. Имайки предвид тези данни, както
и заключението на комплексната експертиза, съдът прие, че концентрацията е
причинена от употреба на алкохол, а не от медикаменти или замърсена среда.
Неоснователно е възражението на защитата
на подсъдимия, че същият е предприел“спасителна маневра“. Съгласно
съдебната практика, спасителната маневра може да бъде предприета в опасната
зона за спиране, когато поради неправомерно поведение на участник в движението
или случайно събитие, възникнало изненадващо, е създадена непосредствена реална
опасност за настъпване на вредните последици/ТР №106 от 31.10.1083г., ОСНК/. Абсолютно
необходими кумулативни условия за наличието на „спасителна маневра“ са: да не
съществува друг, правомерен начин за избягване на опасността, т.е. същата ДА НЕ
МОЖЕ да бъде предотвратена по предвидените в чл.20,ал.2 от ЗДвП начини, причинените
вреди да са по-малко значителни от предотвратените,т.е. не и настъпването на
смърт и наличието на реален резултат от нея, т.е. правомерна ще бъде тази
спасителна маневра, която се извършва при условията на чл.13 от НК и се уврежда
имущество, а не се причинява смърт.Съдът намира, че не сме изправени пред
„случайно деяние“ по следните съображения. Известно е, че случайното деяние е
обстоятелство, изключващо вината за престъпление-чл.15 от НК и обхваща случая,
когато деецът по обективни причини не е бил длъжен или е бил длъжен, но не е
могъл да предвиди настъпването на общественоопасните последици. Моментът, в
който се преценява това психическо
преживяване на дееца съвпада с времето на извършване на деянието,т.е. до момента
на реакцията му за да прекъсне деянието и да предотврати настъпването на
общественоопасните последици. Този момент е конкретизиран при транспортните
престъпления и е обозначен като „опасна
зона“. Последната е най-малкото разстояние, на което една ППС може да бъде
спряно от момента на появяване на препятствие на пътя. В това време се включват
времето за реакция на водача, за задействане на спирачния механизъм, превърнато
в метри и спирачен път. Когато препятствието се появи изненадващо в опасната
зони за спиране, деецът не може да предотврати настъпването на
общественоопасните последици и е налице случайно деяние. В конкретния случай
тази хипотеза не е налице. Беше установено по безспорен начин, че опасността е
възникнала ИЗВЪН опасната зона за спиране на подсъдимия и същият е имал не само
техническа възможност, но и нормативно установено задължение да спре/чл.20,ал.2
от ЗДВ/, при което транспортното произшествие би избегнато/опасната зова- 47м, при 71 м възприемане на
опасността/. Приносът
на другия участник в движението-пострадалия С. не изключва причинноследствената
връзка между допуснатото от подсъдимия нарушение на правилата за движение и
настъпилите общественоопасни последици. Подсъдимият е следвало да намали
скоростта и да спре автомобила без да навлиза в насрещната лента за движение,
тъй като възникналата опасност е била извън опасната зона за спиране и произшествието
е било предотвратимо по начина, описан в чл.20, ал.1 от ЗДвП. Ето защо, в
случая е налице и независимо съпричиняване на резултата.
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
При
така установените фактически обстоятелства, съдът намира, че от обективна
страна подсъдимият М.Д.М., на 20.09.2014 г. около 10.30 часа по
третокласен път – 4009 км и 5+300, преди навлизане в с. Лиляк, Търговищка
община, при управлението на моторно превозно средство – лек автомобил
„Фолксваген Пасат“ с рег. № Т 16-17 ХТ е нарушил правилата за движение по
пътищата: по чл. 8, ал.1 от ЗДвП, като не е ползвал дясната половина на пътя по посока на движението си,
по чл. 16, ал.1, т.1 от ЗДВП – относно забраната за навлизане в
насрещната лента при пътно платно с
двупосочно движение, освен при изпреварване или заобикаляне и по чл. 20,
ал.2 от ЗДвП – при възникнала опасност за движението не е направил
всичко възможно да намали скоростта или да спре и по непредпазливост причинил
смъртта на Г. Т. С.,ЕГН **********, от гр. Търговище, с което от обективна и
субективна страна е осъществил състава на престъпление по чл. 343, ал.1
б“в“ във връзка с чл. 342, ал.1 от НК, във вр. с чл. 8, ал.1 от ЗДвП, чл.
16, ал.1, т.1 от ЗДВП и чл. 20, ал.2 от ЗДвП.
Основният
състав на престъплението по чл.343,ал.1 от НК е бланкетен, като съдържанието на
същия следва да се запълни с КОНКРЕТНИТЕ НАРУШЕНИЯ на правилата за движение,
които от своя страна да са в причинна връзка с настъпилото ПТП и причинения
съставомерен резултат. Видно от обвинителния акт, подсъдимият е бил предаден на
съд за причинена смърт на Г. Т. вследствие
допуснати три нарушения на ЗДвП.
От
приетите и обсъдени по-горе писмени и гласни доказателства категорично и
несъмнено беше установено, че подсъдимият е НАРУШИЛ правилата за движение по
пътищата, визирани в чл. 8, ал.1 от ЗДвП, чл.
16, ал.1, т.1 от ЗДВП и чл. 20, ал.2 от ЗДвП.
По чл.8, ал.1 от ЗдвП. Водачите на пътни превозни средства са длъжни да използват дясната
половина на пътя по посока на движението си, освен в случаите, когато с пътен
знак или със светлинен сигнал е указано нещо друго.
По чл. 16,ал.1 от ЗДвП. На пътно платно с двупосочно движение на водача на пътно
превозно средство е забранено:
1. когато платното
за движение има две пътни ленти - да навлиза и да се движи в лентата за
насрещно движение освен при изпреварване или заобикаляне;
По чл. 20,ал.2 от ЗДвП. Водачите на пътни превозни
средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат
пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в
случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.
По делото по безспорен начин беше установено, че
забелязвайки насрещно движещия се автомобил на пострадалия в собствената му
лента на движение,подсъдимия не е предприел действия по намаляване на скоростта
и спиране,
запазвайки движението си в неговата лента, а
извършил маневра завой на ляво, като преминал в насрещната лента за движение. От изложеното до тук е видно, че допуснатите от подсъдимия нарушения на ЗДвП са в пряка причинна връзка с настъпилото ПТП и крайния резултат-смъртен
случай на едно лице.
От друга страна съдът намери за
безспорно доказано, че пострадалия е нарушил същото правилата за движение по
пътищата, като : управлявал с концентрация на алкохол в кръвта 4,2 промила,
навлязъл и се е движел в насрещната лента за движение и е шофирал без предпазен колан.По този начин
същият е допринесъл за настъпване на установения резултат, като го е СЪПРИЧИНИЛ.
Последното, съдът отчете при определяне размера на наложеното на подсъдимия
наказание.
Съдът намира, че установеното СЪПРИЧИНЯВАНЕ НА РЕЗУЛТАТА от страна на пострадалия С. Е В
ПО-ГОЛЯМА СТЕПЕН . Допуснатите от същия нарушения се дължат
единствено на неговото неправомерно поведение и е В ПРЯКО ПРИЧИННА ВРЪЗКА с настъпилото ПТП и е
ДОПРИНЕСЛО В ПО-ГОЛЯМА СТЕПЕН от това на подсъдимия за вредоносния резултат.
От субективна страна: деянието е извършено
при условията на престъпна небрежност, като подсъдимия не предвиждал
настъпването на обществено опасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги
предвиди.
4.ПО
НАКАЗАТЕЛНАТА ОТГОВОРНОСТ: Като призна подсъдимия за
виновен в извършването на престъпление по чл.343а, ал.1,
б.”г” във вр. с чл.343, ал.4, във вр. с ал.3, предл. трето, б.”б”, предл.първо във
вр.с ал.1 във вр. с чл.342, ал.1 от НК, съдът му наложи наказание от ДВЕ ГОДИНИ“лишаване
от свобода”, чието изпълнение отложи за срок ОТ ТРИ ГОДИНИ, на осн. чл.66, ал.1
от НК.
Съдът
определи на наказанието, като прие ПРЕВЕС НА СМЕГЧАВАЩИТЕ ОТГОВОРНОСТТА
ОБСТОЯТЕЛСТВА и СЪПРИЧИНЯВАНЕ В ПО-ГОЛЯМА СТЕПЕН на престъпния резултат от
страна на пострадалия С.. Като смегчаващи
вината обстоятелства съдът прие чистото съдебно минало на подсъдимия,
добрите характеристични данни, обясненията, довели до разкриване на обективната
истина по делото и подкрепящи се от назначените експертизи. Като отегчаващо
съдът приема допуснатите от подсъдимия други нарушения на правилата за движение
по ЗДвП/л.38 от ДП/.
Определеният
размер на наказанието от две години “лишаване от свобода”, в абсолютния законов
минимум по чл.343,ал.4 от НК, съдът счита за достатъчен за постигане целите
както на индивидуалната, така и на генералната превенция. Налице са
предпоставките на чл.66, ал.1 от НК, поради което съдът отложи неговото реално
изтърпяване за срок от три години.За да приеме това, съдът съобрази всички
изложените по-горе обстоятелства, ниската обществена опасност на подсъдимия и значителното
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия.
На
осн. чл.343г от НК съдът лиши подсъдимия от право на управлява МПС за срок от ДВЕ
ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила. За да определи този размер,
съдът отчете посочените по-горе обстоятелства и това, че от 2008г. подсъдимият
няма констатирани нарушения по ЗДвП.
На осн. чл.189,ал.3 от НПК подсъдимият
беше осъден да заплати направените разноски на досъдебното производство, в
размер на 946,52лв.- по сметка на МВР и по сметка на ТОС сумата от 2397,32лв.-направени разноски за вещи лица .
Веществените
доказателства по делото съдът постанови: един брой мигач от л.а. „Фолксавег“, с
рег.№Т8634ХТ да бъде унищожен като вещ без стойност; л.а. „Фолксваген Голф“с
рег.№Т8634ХТ следва да бъде върнат на собственика му Д.Г.Т. ; л.а.“Фолксваген
Пасат“, с рег.№ Т 16 17 ХТ да бъде върнат на собственика му- подс.М.М..
По изложените съображения, съдът постанови
присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: