Р Е Ш Е Н И Е
№ 06.07.2020 г. гр. Айтос
В ИМЕТО НА НАРОДА
АЙТОСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На осемнадесети юни две
хиляди и двадесета година
в публично заседание
в състав:
Районен
съдия: Таня Спасова
секретар
Росица Марковска
като
разгледа докладваното от съдия Спасова гражданско дело № 861 по описа за 2019 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищец по делото е „Агенция за събиране на вземания”
ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. *** ***, офис
сграда ***, ***, представлявано от Д.Б.Б., чрез юр. Е.Р., а ответник е Г.А.М. с
ЕГН ********** ***.
Предявени са искове по реда на чл.422 от ГПК – за
признаване за установено дължимостта на вземания, произтичащи от договор за
паричен заем с № 2803456 от 03.05.2017 г., сключен между Изи Асет Мениджмънт АД
и ответница, по който се претендира като дължима сумата от 1 775, 45 лева
– главница, 37, 58 лева – договорна лихва за периода от 16.12.2017 г. до
10.02.2018 г. /падеж на последна погасителна вноска/, 701, 20 лева,
представляващи неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от
30.12.2017 г. до 10.02.2018 г., 163, 57 лева, представляващи обезщетение за
забава за периода от 17.12.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното
плащане. Вземанията по договора са прехвърлени въз основа на Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания (цесия), сключен на 16.11.2010 г. и
приложение № 1 от 01.02.2019 г., между ищцовото дружество и кредитодателя, като
се предявени от ищцовото дружество чрез подаване на заявление по чл.410 от ГПК.
По образуванато ч.гр.д. № 422/2019 г. по описа на РС-Айтос предвид ненамиране
на длъжника на адреса, на основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК възникнал правен
интерес от предявяване на настоящата установителна претенция, с която се
претендира установяване на дължимостта на гореописаните суми. Правят се
доказателствени искания, вкл. съдебно счетоводна експертиза. Иска се присъждане
на разноски.
В срока за отговор по исковата молба от особения
представител, назначен на ответната страна, е постъпил такъв, като се оспорва
исковата претенция по основание и размер. Оспорва се връчването на уведомлението
за цесията на ответника. Оспорват се представените рамков договор и писмено
потвърждение, като документи, които не съдържат необходимите реквизити за
прехвърляне на вземанията. Твърди се, че се вземането не е индивидуализирано в
приложение № 1. Няма доказателства за обявена предсрочна изискуемост, за да
може да се прехвърлят вземанията. Отделно от това, навеждат се твърдения
относно недействителност на договора, вкл. че не е в дължимия шрифт. Иска се
съдебно техническа експертиза на шрифта при условие, че ищцовата страна заяви,
че ще се ползва от оспорения договор.
Съдът, като
прецени събраните доказателства и доводите на страните, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
От представения с исковата молба договор за паричен
заем № 2803456 от 03.05.2017 г. се установява, че третото за делото лице "Изи
Асет Мениджмънт" АД се е задължило да предостави на ответницата паричен
заем в размер на 5 000 лeва. Срокът на
заема е 40 седмици, със следните параметри - ГПР – 40, 58 % и ГЛП – 35 %. Ответницата
е поела задължение да върне предоставения заем на 20 вноски, като размерът на
двуседмична погасителна вноска възлиза на 286, 83 лева, а общата сума, дължима
от нея като заемател, като се вземат предвид допусканията относно ГПР в чл.8
възлиза на 5 736, 60 лева. Неизпълнението на задължението за предоставяне
на обезпечение в тридневен срок от сключване на договора съгласно чл.4, ал.1 от
договора се санкционира с неустойка в размер на 3 506 лева, която се
заплаща разсрочено, заедно с всяка погасителна вноска, като към размера на
вноските, договорени в чл.2, т.2 се добавя сума в размер на 175, 30 лева.
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. чл. 92 ЗЗД вр. 99 ЗЗД.
Предмет на установителния иск по чл. 422 ГПК е съществуване на
вземането по издадената заповед за изпълнение и успешното му провеждането
предполага установяване на дължимостта на сумите по същата на посоченото в нея
основание. Това предполага установяване от страна на ищеца на наличието на
валидно облигационно отношение по процесния договор за заем, че по него
ответницата е останала задължен за процесните суми, че тези вземания са били
изискуеми към датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК и че са надлежно
прехвърлени на ищеца от стария кредитор, за което ответницата е надлежно
уведомена.
От събраните по делото доказателства категорично се
установява, че ищецът е легитимиран да търси установяване дължимостта на
вземанията по процесния договор за паричен заем. Същите са му валидно
прехвърлени по реда на чл. 99 от ЗЗД от кредитора по
заемното правоотношение по силата на сключения между тях рамков договор за
цесия от 16.11.2010 г. и Приложение № 1 от 01.02.2019 г. към него. В случая,
макар ответницата да не е уведомена за цесията преди образуване на настоящото
производство, тъй като изпратеното до нея писмо се е върнало с отбелязване, че
писмото е непотърсено, съдът намира, че последната е надлежно уведомена за
извършеното прехвърляне, с редовното получаване на препис от исковата молба и
приложенията към нея от особения представител. Този факт следва да бъде
съобразен от съда в съответствие с чл. 235, ал. 3 ГПК, в каквато
насока е трайната и непротиворечива практика на ВКС /Решение № 40/13.05.2010 г.
по т.д. № 566/2009 г., Решение № 123/24.06.2009 г. по т.д. 12/2009 г., Решение
№ 137/02.06.2015 г. по гр. д. № 5759/2014 г. на ІІІ г.о., ВКС на ВКС и мн.
други/. Съгласно нея длъжникът може да бъде известен за цесията и от изрично
упълномощения за това цесионер, действащ като представител на цедента, като
уведомяването може да се извърши дори и чрез връчване на препис от исковата
молба, като последната актуална съдебна практика сочи, че няма пречка същите да
бъдат връчени на особения представител.
Безспорно се установява по делото, че
прехвърлените вземания, произтичат от сключения между третото за делото лице "Изи
Асет Мениджмънт" АД и ответницата договор за паричен заем, който има за
предмет предоставянето на заем на ответницата в размер на 5 000 лева.
Усвояването на заема е безспорно, доколкото съгласно чл.3, ал.2 договорът има
силата на разписка.
От заключението на вещото лице Р.Д. по
съдебно икономическата експертиза се установява, че за периода от 22.05.2017 г.
до 30.11.2018 г. ответницата е заплатила общо 7 326, 37 лева по договора,
разчетени от финансовата институция по пера, както следва: 3 822, 25 лева
главница, 699, 02 лева лихва, 2804, 80 лева неустойка.
Кредиторът не е банка, но доколкото е
финансова институция по смисъла на чл.
3 ЗКИ, която предоставя
по занятие кредити, то по отношение на него намират приложение на разпоредбите
на ЗКИ. Отделно от това, следва да се отбележи, че установената съдебна
практика по чл.290 ГПК приема, че за неравноправния характер на клаузите в
потребителския договор съдът следи служебно и следва да се произнесе независимо
дали страните са навели такива възражения или не, като служебното
начало следва да се приложи и при преценка дали клаузите на договора
са нищожни - т. 1 и т. 3 от Тълкувателно решение № 1/9.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на
ВКС.
С оглед горното по отношение на вземането
за неустойка за непредоставено обезпечение, съдът намира, че за ответницата
няма валидно възникнало задължение за неговото заплащане, тъй като клаузите,
които го уреждат са нищожни. Задължение за предоставяне на обезпечение има вторичен
характер и неизпълнението му не засяга пряко същинското задължение на
кредитополучателя за връщане на дадения му кредит. В договора това задължение е
уговорено по начин относно изискванията за вида обезпечение и относно срока за
представянето му, че да създава значителни затруднения при изпълнението му до
степен то изцяло да се възпрепятства. Непредоставянето на обезпечение не води
до претърпяването на вреди за кредитора, а начина по който е уговорена
неустоечната клауза създава единствено предпоставки за начисляването на тази
неустойка. Подобен резултат е несъвместим с добрите нрави и насочва към извод,
че неустойката излиза извън присъщите й по закон функции, тъй като още към
момента на уговарянето й създава предпоставки за неоснователно обогатяване на
заемодателя за сметка на заемателя. поради
накърняване на добрите нрави по
смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД. Видно е, че е договорена,
съответно начислена в размери, надхвърлящи повече от половината на заемната
сума. При заемна сума от 5 000 лева е начислена неустойка в размер на
3 506 лева, като по този начин влиза в противоречие с добрите търговски
практики, особено предвид естеството на договора и води до неоснователно
обогатяване на търговеца - заемодател. Неустойката по чл.4 от договора е
предвидена да се кумулира към погасителните вноски, като по този начин се
отклонява от обезпечителната и обезщетителната си функция и също води до скрито
оскъпяване на кредита. Посоченият размер на разходите по кредита за потребителя
като ГПР от 40, 58 % нараства допълнително с размера на неустойката по договора
в чл.3 от договора. При това, включена по този начин в погасителните вноски,
неустойката по чл.4 от договора по същество е добавък към възнаградителната
лихва на търговеца – заемодател и го обогатява неоснователно доколкото именно
лихвата би се явила цена на услугата по предоставения заем и в този смисъл би
представлявала и печалбата на заемодателя. С допълнителното начисляване на тази
неустойка като цяло се заобикаля правилото на ал.4 и ал.5 на чл.19 от ЗПК, според които годишният процент на
разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната
лихва по просрочени задължения, а клаузите в договори, надвишаващи този размер,
се считат нищожни. Ето защо настоящият състав приема, че посочените клаузи, на които ищецът основава претенциите си за неустойка,
се явяват нищожни поради накърняване
на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД и като такива не пораждат права и задължения за
страните по заемното правоотношение.
С оглед изложеното с платената от ответницата сума
от 7 326, 37 лева по
договора е изцяло
погасена сумата по главницата и възнаградителната лихва по договора за заем,
доколкото начислените от финансовата институция суми за неустойка не са били дължими
от ответницата поради нищожност на клаузата. Не се дължи и обезщетение за
забава, тъй като такава няма – при това платената сума от общо 7 326, 37
лева е достатъчна за покриване на всички задължения по договора и следва да се
приеме, че с нейното плащане ответницата е погасила всички свои задължения.
След като няма дължими суми от страна на ответницата нито по заема, нито по
неустойката, то следователно предявената искова претенция се явява
неоснователна и следва да се отхвърли като такава.
С оглед крайния резултат възнаграждението за вещо лице
от 109, 80 лева по съдебно техническата експертиза, поискана от особения
представител, като изплатено от бюджета на съда следва да се възложи на
ищцовата страна.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на чл.422 от ГПК
иск от „Агенция
за събиране на вземания” ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.
С., ул. *** ***, офис сграда ***, ***, представлявано от Д.Б.Б., чрез юр. Е.Р.,
против Г.А.М. с ЕГН ********** ***, за признаване за установено, че Г.А.М. с ЕГН ********** дължи на „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД, с ЕИК ***,
сумата от
1 775, 45 лева – главница, 37, 58 лева – договорна лихва за периода от
16.12.2017 г. до 10.02.2018 г. /падеж на последна погасителна вноска/, 701, 20
лева, представляващи неустойка за неизпълнение на договорно задължение за
периода от 30.12.2017 г. до 10.02.2018 г., 163, 57 лева, представляващи
обезщетение за забава за периода от 17.12.2017 г. до датата на подаване на
заявлението в съда, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението до окончателното плащане, за които суми е издадена заповед № 219
от 08.05.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.д. № 422/2019 г. на РС-Айтос.
ОСЪЖДА „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. *** ***,
офис сграда ***, ***, да заплати по сметка на РС-Айтос сумата от 109, 80 лева
за възнаграждение за вещо лице.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред
Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Районен съдия: