РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 1224
Гр. Пловдив,
27.06.2022 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -
ПЛОВДИВ, XXIV
състав, в публично съдебно
заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и втора година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЗДРАВКА ДИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
СВЕТЛАНА МЕТОДИЕВА
при секретаря В. П. и с участието на прокурора Р. К.,
като разгледа докладваното от съдия Георгиева КНАД № 1079 по описа на съда за
2022 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Касационно производство по реда на
по чл. 63 ал. 1 пр. 2 ЗАНН, във връзка с чл.208 и сл. от АПК.
Обжалвано е решение № 18 от 14.03.2022 г., постановено
по АНД № 746/2021 г. по описа на Районен съд - Асеновград, III н.с., с което е потвърден електронен
фиш серия К № 4208654 от 25.11.2020 г. за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство на ОДМВР Пловдив, с който на
основание чл.189 ал.4 във връзка с чл.182 ал.2 т.2 от ЗДвП на В.В.Г., ЕГН **********,***,
е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 50 лева за
нарушение на чл.21 ал.2 във връзка с ал.1 от ЗДвП.
Касационният жалбоподател В.В.Г., чрез адв. П., моли
да се отмени решението като незаконосъобразно. Развива подробни съображения в
жалбата. Претендира разноски за двете съдебни инстанции.
Ответникът - ОД на МВР Пловдив не взема становище по
жалбата.
Окръжна прокуратура – Пловдив намира жалбата за
неоснователна.
Съдът, като провери служебно валидността,
допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, въз основа на
доказателствата по делото, намери жалбата за допустима, а по същество за основателна.
Настоящият състав установи, че с оспорения, издаден от
ОД на МВР – Пловдив, ЕФ, серия К № 4208654 за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство или система на 25.11.2020 г. в
16:02 часа в Община Асеновград, Път II-86, км. 23+550, посока на движение
на контролираните МПС от юг на север, при максимално разрешена скорост от 90
км/ч с отчетен толеранс -3 км/ч в полза на водача Г., в качеството й на
собственик, на когото е регистрирано МПС – лек автомобил "БМВ Х Реихе“ с рег.
№ **** е бил санкциониран на основание чл. 189, ал. 4 във връзка с чл. 182, ал.
2, т. 2 ЗДвП, като му е наложено административно наказание "глоба" в
размер на 50 лева за това, че управлява МПС със скорост от 109 км/ч, при максимално
разрешена скорост от 90 км/ч – нарушение на чл. 21, ал. 2 във връзка с чл. 21,
ал. 1 ЗДвП.
За да потвърди обжалвания електронен фиш, районният
съд е приел, че нарушението несъмнено е
установено, същото е квалифицирано правилно, санкцията е в съответствие с
материалния закон, както и не са налице съществени процесуални нарушения при
издаването му, които да са нарушили правото на защита на нарушителя. Мотивирано
е, че електронният фиш съдържа всички законоустановени реквизити. Правилно е
приложена и нормата на чл.188 ал.2 от ЗДвП.
Решението е неправилно.
Това е така, тъй като електронният фиш не отговаря на
изискването, посочено в чл. 39, ал. 4 ЗАНН, според който "За случаи на административни нарушения, установени и
заснети с техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган и
наруши тел, когато това е предвидено в закон, овластените контролни органи
могат да налагат глоби в размер над необжалваемия минимум по ал. 2, за което се
издава електронен фиш".
В случая с електронния фиш е предвидена и наложена
глоба в размер точно на 50 лева, което е хипотеза по чл. 39, ал. 2 ЗАНН.
При това положение, макар и минимумът вече да не се
явява необжалваем, то е бил налице безспорно "маловажен случай", като
по правилата на цитираните по-горе законови разпоредби в тези случаи редът за
санкциониране е този с фиш/но не електронен такъв/, а при отказ /т. е. липса на
съгласие/ е следвало да се състави АУАН, респ. издаде НП.
Този извод следва недвусмислено и от особената разпоредба
на чл. 85а ЗАНН, според която "Доколкото в този закон няма особени правила
за административнонаказателния процес при нарушения, установени с техническо
средство или система съгласно чл. 39, ал. 4, се прилагат разпоредбите на Закона
за движението по пътищата". Т. е. ЗАНН има приоритет пред разпоредбите на
ЗДвП, при наличие на съответно правило в него, както е в случая.
Следва да се посочи, че нормите на чл. 39, ал. 4 и чл. 85а ЗАНН са приети от
законодателя и обнародвани с изменението и допълнението на ЗДвП, направено с
бр. 10 от 2011 г. на ДВ. Това е именно изменението, с което се въвежда и
институтът на "електронния фиш", респ. и самата норма на чл. 189, ал.
4 ЗДвП. Основното изменение е в самия ЗДвП, а съгласувано с него са изменени и
други закони, вкл. и ЗАНН. След това изменение, въпреки последвали други
изменения в ЗДвП, в резултат на сложилата се съдебна практика, цитираните норми
в ЗАНН не са били променяни.
Освен това нормата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП/с оглед
съдържанието и/ няма как да се яви и като специална по отношение тези на чл. 39, ал. 4 и чл. 85а ЗАНН, които са
очевидно от публичен ред.
Изложеното до тук, не е съобразено от ПРС при
постановяване на обжалваното в настоящото производство решение, поради което
процесният съдебен акт се явява незаконосъобразен и като такъв ще следва да
бъде отменен, което има за последица и отмяна на оспорения ЕФ.
С оглед изхода от спора, следва да се отмени и
решението в частта на присъдените разноски. На касатора се дължат направените
такива, които се констатираха в размер на 300 лева – договорено и заплатено
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред ПРС и в размер
на 300 лв. - договорено и заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство пред настоящата инстанция, като същите са определеио съобразно
правилата на чл. 18, ал. 2, т. 1 вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Ето защо и поради мотивите, изложени по-горе, Административен
съд – Пловдив, XXIV състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 18 от 14.03.2022 г.,
постановено по АНД № 746/2021 г. по описа на Районен съд - Асеновград, III
н.с., КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ електронен фиш серия К № 4208654 от
25.11.2020 г. за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано
техническо средство на ОДМВР Пловдив, с който на основание чл.189 ал.4 във
връзка с чл.182 ал.2 т.2 от ЗДвП на В.В.Г., ЕГН **********,***, е наложено
административно наказание "Глоба" в размер на 50 лева за нарушение на
чл.21 ал.2 във връзка с ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Пловдив,
с адрес гр. Пловдив, ул. "Княз Богориди" № 7 да заплати на В.В.Г.,
ЕГН **********,***, сумата от 600/шестотин/ лева разноски за двете инстанции.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.