Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер първи октомври Година 2019
С.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
Наказателно отделение, Втори
въззивен състав
На шестнадесети септември Година 2019
В открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Н. Н.А ЧЛЕНОВЕ:
1. АНЕЛИЯ ИГНАТОВА
2. БОРЯНА ГАЩАРОВА
Секретар Т. Г.
Прокурор З. К.
Като разгледа докладваното от съдията Н.а
В.н.о.х. дело № 337 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 318 и сл., вр. чл. 313 НПК, образувано по протест от районна прокуратура – гр. С. и жалби от частните
обвинители и граждански ищци А.П.А. и А.А.А. срещу присъдата, постановена по
н.о.х.д. № 206/17 г. по описа районен съд – гр. С..
С атакуваната присъда подсъдимият Б.П.А. е признат
за невинен и оправдан по обвинението за престъпления по чл. 216, ал. 1 и чл.
216, ал. 4 НК, по чл. 144, ал. 3 НК и по чл. 320а НК.
С присъдата са отхвърлени като неоснователни и
предявените срещу подсъдимия граждански искове за обезщетяване на имуществени и
неимуществени вреди, причинени съответно от деянията, за които е повдигнато
обвинението, а именно: отхвърлен е предявения от А.А.А. срещу подсъдимия
граждански иск за обезщетяване на неимуществени вреди в размер на 3 000
лв., причинени от престъплението по чл. 144, ал. 3 НК и предявеният от същия
граждански ищец граждански иск за обезщетяване на неимуществени вреди в размер
на 3 000 лв., причинени от престъплението по чл. 320а НК; отхвърлен е
предявения от А.П.А. граждански иск за обезщетяване на имуществени вреди в
размер на 137,00 лв., причинени от повредени 2 бр. плододаващи черешови дървета
на възраст около 25 години, сорт „Кюстендилска хрущялка“.
Недоволен от присъдата е останал прокурорът, който
в установения законов срок по чл. 319, ал. 1 НПК е подал протест. С протеста и
допълнителното писмено изложение към него се иска отмяна на присъдата и
постановяване на нова присъда, с която подсъдимият да бъде признат за виновен и
осъден по повдигнатото му с обвинителния акт обвинение за три престъпления, за
които при условията на чл. 23 НК му се наложи и общо наказание. Оспорен е
извода на съда за несъставомерност на деянието по чл. 144, ал. 3 НК и чл. 320а НК, след като първият съд е приел, че подсъдимият е изрекъл при описаните в
обвинителния акт време и място думи, с които се поддържа да е осъществил тези
престъпления спрямо пострадалата А.А.А.. Конкретно се оспорва като необоснован
извода на съда, че отправените от подсъдимия заплахи към пострадалата А.А.А. не
са били от естество да възбудят основателен страх за осъществяването им.
Прокурорът твърди, че реакцията на пострадалата А., описана в показанията на
свидетелите, вкл. и на полицейските служители, а също и сигнализирането на тел.
112, сочи тъкмо обратното, именно че отправените закани са могли да възбудят
основателен страх за осъществяването им. На следващо място прокурорът поддържа
за доказано обвинението по чл. 216, ал. 1 НК, като се позовава на показанията
на свидетели, пред които подсъдимият е признал, че е извършил това деяние.
Срещу присъдата са подадени поотделно въззивни
жалби от частните обвинители и граждански ищци А.П.А. и А.А.А. чрез повереника
им адв. М.П..
С жалбата на частния обвинител и граждански ищец А.П.А.
и допълнителното писмено изложение към нея се оспорва извода на първия съд за
недоказаност на обвинението по чл. 216, ал. 1 НК. В тази насока се твърди, че
по делото са събрани достатъчно убедителни доказателства за извършване на
престъплението и авторството на подсъдимия. В подкрепа на този извод се сочат
данните от заключението на съдебна експертиза № 2777/04.10.2018 г., според
които установените нестандартни улеи около стволовете на дърветата, довели до
разкъсване на короната, създават значителна опасност за състоянието на
дърветата и са резултат на човешка дейност от една страна и самопризнание на
подсъдимия пред трима свидетели – от друга. С тези аргументи се иска отмяна на
присъдата и постановяване на нова присъда, с която подсъдимият да бъде признат
за виновен и осъден по обвинението за престъпление по чл. 216, ал. 1 НК, като
се уважи и предявения граждански иск в размер на 137,00 лв. за обезщетяване на
причинените имуществени вреди.
С жалбата на частния обвинител и граждански ищец А.А.А.
и допълнителното писмено изложение към нея се оспорват по същество правните
изводи на първия съд за несъставомерност на деянието по чл. 144, ал. 3 НК и по
чл. 320а НК, обосновали и оправдаването на подсъдимия по тези обвинения. В тази
връзка се поддържа, че изводът на първия съд за наличие единствено на битов
роднински скандал между подсъдимия и пострадалата А.А. противоречи на данните
от КСППЕ за освидетелстване на пострадалата, кредитирана от съда, според които
пострадалата не е имала влошени отношения с чичо си – подсъдимия. Поддържа се,
че в случая не е възникнало обичайно спречкване между пострадалата и
подсъдимия, както е приел първият съд, а са налице отправени от подсъдимия
закани за убийство и за палеж, които са могли и са възбудили основателен страх
за осъществяването им. Изнасят се доводи и за това че първият съд неоснователно
е кредитирал обясненията на подсъдимия, които са останали изолирани и
неподкрепени от други доказателства. С тези аргументи се иска отмяна на
присъдата и постановяване на нова присъда, с която подсъдимият да бъде признат
за виновен и осъден по обвинението за престъпление по чл. 144, ал. 3 НК и по
чл. 320а НК, като се уважат съответно предявените граждански искове в размер на
по 3 000 лв. всеки за обезщетяване на причинените от деянията неимуществени
вреди, изразяващи се в болки и страдания.
Няма надлежни искания за събиране на
доказателства.
В съдебно заседание пред въззивния съд представителят
на С.о.п. поддържа протеста със съображенията, изложени в него. Счита, че авторството
на деянието, за което е повдигнато обвинението за престъпление по чл. 216, ал.
1 НК, е установено достатъчно убедително, като поддържа изложените в тази
насока доводи в протеста. По отношение на обвинението за престъпленията по чл.
144, ал. 3 и чл. 320а НК прокурорът счита, че първият съд е установил правилно
фактическата обстановка, но е направил неправилни правни изводи за субективна
несъстовомерност на деянията. В тази връзка прокурорът твърди, че отправените
от подсъдимия думи към пострадалата: „Ще ти отрежа главата!“, „Както ти отрязах
черешата, така ще ти отрежа главата!“ и „Другият път ще видиш къщата да гори!“
са могли да формират у пострадалата субективни представи относно резултата при
осъществяването им и затова обективно са могли да предизвикат основателен страх
у пострадалата за осъществяването им.
Пред въззивната инстанция частните обвинители и
граждански ищци А.А. и А.А. не се явяват, след като са редовно призовани.
Същите поотделно писмено заявяват в качеството си на частни обвинители, че не
поддържат обвинението срещу подсъдимия. А.А. в качеството си на граждански ищец
писмено заявява отказ от предявения от него граждански иск срещу подсъдимия за
обезщетяване на имуществени вреди в размер на 137,00 лв., причинени от
повредени 2 бр. плододаващи черешови дървета на възраст около 25 години, сорт
„Кюстендилска хрущялка“. А.А. в
качеството си на граждански ищец писмено заявява отказ от предявените от нея
граждански искове срещу подсъдимия в размер на по 3 000 лв. всеки за
обезщетяване на причинените от деянията, инкриминирани съответно като
престъпления по чл. 144, ал. 3 и по чл. 320а НК, неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания.
Защитникът
оспорва протеста и моли да се потвърди присъдата. Счита, че първият съд е анализирал
всички доказателства в тяхната съвкупност и е стигнал до обоснования извод за
недоказаност на обвинението. Моли да се потвърди присъдата и в частта, с която
са отхвърлени предявените граждански искове.
Подсъдимият
Б. А. моли да се потвърди присъдата.
Съдът,
след като провери изцяло правилността на обжалвания съдебен акт в пределите по
чл. 314 НПК и във връзка с доводите на страните, приема за установено следното:
От събраните и надлежно проверени в хода на проведеното
съдебно следствие в първоинстанционния съд доказателства е установено следното:
Подсъдимият Б.А. и свидетелят А.А. са братя, а свид. А.А.
е дъщеря на последния и съответно племенница на подсъдимия. Семействата на
двамата братя живеят в гр. С.. Същите притежават и съседни имоти в с. З., обл. С.,
които посещават в почивните дни. Отношенията между двете
семейства били влошени от много години. През последните години семейството на
свидетелите А., Н. и А. А. били констатирали различни посегателства срещу имота
им в с. З. – разпръснат живак в двора и вуду кукли, които те свързвали с направени
„магии“, изсъхнали плодни дръвчета, отровени пчелни семейства, отрязани лози и
др. За тези действия те обвинявали подсъдимия, тъй като той, според тях, искал
да завземе имота им и изпитва завист към тях. По повод такива инциденти са
възниквали много скарвания между двете семейства.
На 03 март 2017 г. свид. Ал. А. заедно с дъщеря си -
свид. А.А. и съпругата си – свид. Н. А. били на вилата си в с. З.. Тогава те
установили, че две дървета в двора на вилата им – череши от сорта „Кюстендилска
хрущялка“, плододаващи, на възраст около 25 години, били повредени. Те
забелязали в основата на стволовете на дърветата нестандартни улеи на височина
до около 10 см над нивото на терена, наподобяващи концентрични кръгове. Тези
улеи /срезове/ били с дълбочина до около 1,5 см. Такива улеи не са присъщи при
нормално развитие на дърветата и могат да бъдат резултат от човешка дейност /допълнителна съдебна експертиза,
приета в с.з. от 21.11.2018 г. – л.л. 293, 294 от д./. Тримата свидетели се
усъмнили, че това е направил подсъдимия.
От заключението на приетата съдебна експертиза /с.з. от 21.11.2018 г. – л.л.
293, 294 от д./ се
установява, че срезовете в кората на дърветата съставляват значителна опасност
за състоянието на дърветата и са предпоставка за възникване на различни
заболявания, загниване, изсъхване и пълно погиване. От посочената експертиза се
установява още, че констатираните срезове в случая са довели до допълнително
влошаване на състоянието на дърветата, в допълнение към състоянието им на
постепенна амортизация и достигане на пределна възраст на плододаване, като
периодът на активно плододаване на черешовите дървета е 20 години.
Стойността на
всяко от дърветата, при отчитане на продължаване на плододаването до погиването
им – 5 години, - е установена на 66 лв. за всяко дърво, като в резултат на
увреждането им тази стойност е намалена с около 40 % или размера на нанесената
щета възлиза на 26 лв. за дърво и общо за двете дървета – 52 лв. /допълнителна съдебна експертиза,
приета в с.з. от 14.03.2019 г. – л.л. 305, 306 от д./.
На 25.03.2017 г. двете семейства били в с. З., съответно
в имотите си. Сутринта свид. А.А. се занимавала с монтирането на камери за
видеонаблюдение в имота си и за да ѝ помагат там били още свидетелите З.
и Т.. Около 9,00 ч. свид. А.А. стояла в двора пред къщата си и разговаряла по
телефон. В този момент подсъдимият дошъл с колата си, спрял на улицата, слязъл от
колата и отишъл до оградата, където била свид. А.А.. Между тях възникнало
пререкание с размяна на реплики по повод увредените черешови дървета, при което
подсъдимият казал на свид. А.А.: „Ще ти отрежа главата!“ и че както ѝ е
„резнал“ черешите, така ще ѝ отреже главата и след това ще я наследи,
както и: „Гледай тази къща за последно, защото другият път ще я видиш как
гори!“, след което си тръгнал. Посочените обстоятелства и думите, изречени от
подсъдимия, били възприети непосредствено от свид. З., който в този момент бил
на терасата на първия етаж на вилата и от свидетеля Т., който бил на терасата
на втория етаж. Свид. А.А. силно се разстроила от думите на подсъдимия,
разтреперила се, обадила се на тел. 112. На място пристигнали свидетелите Ив. К.
и Г. Н. – полицейски служители от РУ-С.. След това на мястото се върнал и
подсъдимият, който бил отведен в полицейското управление.
По отношение на главният факт, предмет на доказване по
настоящето дело, очертан в обвинителния акт с повдигнатото срещу подсъдимия
обвинение, фактическата обстановка, възприета и изложена по-горе съвпада с
установената от първия съд. Тук следва да се отбележи известна непрецизност и
непоследователност в изложението на фактическата обстановка в мотивите на
обжалваната присъда, което обаче не е съществено процесуално нарушение,
доколкото волята на съда относно съществените от гледна точка на предмета на
доказване факти е изразена ясно и разбираемо.
Първият съд е направил верни и обосновани от
доказателствата по делото изводи по фактите, значими за правилното решаване на
делото при съблюдаване на процесуалните правила за събиране и проверка на
доказателствата.
Правилно съдът е оценил събраните гласни доказателства,
които е подложил на детайлен и верен анализ.
Събраните гласни доказателства от показанията на
свидетелите А.А., А.А. и Н. А. индикират единствено подозрението на тези
свидетели, че подсъдимият е извършител на деянието, свързано с повреждането на
двете черешови дървета в двора им. Техните показания не съдържат нито преки,
нито косвени данни, уличаващи подсъдимия като извършител на това деяние.
Липсват други доказателства, годни да формират категоричен и несъмнен извод по
въпроса кой е повредил дърветата по начина, описан от свидетелите. Данните от
показанията на свидетелите А.А., А.А., Т. и З., че подсъдимият бил казал, че ще
отреже главата на А.А., както бил „резнал“ черешите, по своята доказателствена същност са
производни и поради това недопустими, тъй като източникът на първични
доказателства - това са обясненията на подсъдимия, събрани по реда, предвиден в
НПК, - е обективно достъпен.
По същество обвинителната теза за авторството на
подсъдимия на деянието, с което са повредени двете черешови дървета, се
основава на данни, извлечени от т.нар. извънсъдебно самопризнание на
подсъдимия, което е без доказателствено значение. И най-после осъдителната
присъда не може да почива на предположения /чл. 303, ал. 1 НПК/, нито да се
основава само на самопризнание на подсъдимия /чл. 116, ал. 2 НПК/.
С тези съображения въззивният съд изцяло сподели крайния
извод на първоинстанционния съд за недоказаност на авторството на подсъдимия на
деянието, за което му е повдигнато обвинение за престъпление по чл. 216, ал. 1 НК – затова че от неустановена дата до 03.03.2017 г. в с. З., обл. С., във
вилен имот на А.П.А. *** противозаконно е повредил чужди недвижими вещи - 2 бр.
плододаващи черешови дървета на възраст около 25 години, сорт „Кюстендилска
хрущялка“, на стойност 137 лв., собственост на А.П.А., поради което подсъдимият
правилно е бил оправдан по това обвинение.
С обжалваната присъда първият съд, освен, че е признал
за невинен подсъдимия и го е оправдал по повдигнатото обвинение за престъпление
по чл. 216, ал. 1 НК, е постановил още и оправдателен диспозитив за престъпление
по чл. 216, ал. 4, вр. ал. 1 НК, за каквото не е повдигнато обвинение на
подсъдимия. Първият съд ненужно е разсъждавал в насока за маловажност на
случая, което е било безпредметно с оглед недоказаността на авторството на
деянието. Това процесуално нарушение не е засегнало по никакъв начин правата на
страните в процеса, поради което не е съществено, но въззивният съд го
отбелязва за прецизност.
На следващо място при установената по-горе фактическа
обстановка въззивната инстанция споделя изводите на първия съд за
несъставомерност на деянията на подсъдимия по чл. 144, ал. 3 и чл. 320а НК.
Установеното от
фактическа страна, че при описаната по-горе фактическа обстановка подсъдимият е
казал на свид. А.А. думите: „Ще ти отрежа главата!“ и че както ѝ е „резнал“
черешите, така ще ѝ отреже главата и след това ще я наследи, както и:
„Гледай тази къща за последно, защото другият път ще я видиш как гори!“ се
установява убедително от показанията на свидетели-очевидци: самата пострадала А.А.
и свидетелите Т. и З.. Отделно свидетелите А., А. и Н. А. установяват
конфликтните отношения между тях и семейството на подсъдимия, сложили от около
двадесет години. Същите обстоятелства са потвърдени от обясненията на
подсъдимия и показанията на свид. Н. А.. Първият съд напълно обосновано и
аргументирано не е дал вяра на обясненията на подсъдимия и на показанията на
неговата съпруга – свид. Н. А. в частта им, в която и двамата отричат при
същите обстоятелства подсъдимият да е изрекъл към свид. А.А. закани, че ще
ѝ отреже главата и ще запали къщата ѝ. Първият съд е изложил
убедителни аргументи защо не дава вяра на посочените доказателствени източници
и в частност, отчел е факта, че свид. Н. А. е съпруга на подсъдимия, поради
което същата може да се счита заинтересована от изхода на делото, а това
поставя под съмнение нейната обективност и на следващо място – в тази част
нейните показания, както и обясненията на подсъдимия се опровергават от
показанията на двама безпристрастни свидетели – Т. и З.. Показанията на свид. Н. А. в останалата им част, а именно
в частта, че конкретният конфликт е възникнал по повод увредените черешови
дървета, за което пострадалите обвинявали подсъдимия, като станало дума и за
други предходни случаи на посегателства, за които пострадалите обвинявали
семейството на подсъдимия, за каквито конфликти се съдържа обилна информация и
в показанията на свидетелите А., Н. и А. А., са житейски достоверни, поради
което следва да бъдат кредитирани.
Обективните и субективни характеристики на
престъплението по чл. 144, ал. 3 НК са пределно изяснени в съдебната практика: заканата с убийство е квалифициран състав на
престъплението по чл. 144, ал. 1 НК - закана с престъпление. То се намира в
раздел V - "Принуда", глава II от Наказателния кодекс -
"Престъпления против личността". Затова с чл. 144, ал. 3 НК не се
защитава живота на гражданите, а личната им свобода. С извършване на
престъплението се цели промяна на поведението и действията на заплашения
противно на волята му в исканата от дееца насока. За осъществяване на това
престъпление от обективната страна се изисква обективиране чрез думи или
действия на закана с убийство спрямо определено лице, която да е възприета от
него и би могла да възбуди основателен страх за осъществяването й. От
субективна страна деецът следва да съзнава съдържанието на заканата и че тя е
възприета от заплашения като действителна заплаха /Тълкувателно
решение № 53 от 18.IX.1989 г. по н. д. № 47/89, ОСНК/.
Заканата с убийство е особена
форма на неправомерно въздействие върху свободното протичане на психичните
процеси, при които се формира волята на човека и изпълнителното деяние се
изразява в обективиране на намерение за извършване на посегателство срещу живота
на пострадалия или на негови ближни, от естество да възбуди основателен страх
за реализирането му, което се преценява предвид обстановката, начинът по който
е отправена заканата, психичното състояние на дееца.
За съставомерността на
деянието не е необходимо пострадалият да се е уплашил, поради което
изследването на психичните процеси у свид. А. А. относно това, дали заканата е
възбудила преживяване на страх у нея за живота ѝ, на което първият съд е
посветил немалко време и усилия, е било безпредметно и ненужно.
Напълно споделени от
настоящата инстанция обаче са изводите на първия съд, че, разгледани на фона на
сложилите се дългогодишни конфликтни отношения между подсъдимия и семейството
на А.А., в конкретния случай думите на подсъдимия са били израз на неговия гняв
и яд, предизвикан от поредното отправено срещу него подозрение от страна на
пострадалата и семейството ѝ за извършено посегателство срещу имуществото
им, което в конкретния случай се е отнасяло до това, че е повредил черешовите
дървета, без в действителност да е целял чрез реална заплаха или реално
нападение да въздейства върху свободното протичане на волевите процеси у
пострадалата и да ги промени като предизвика страх от осъществяването на заканата.
В случая е налице битов конфликт, един от множеството такива случили се между
същите лица, без в думите на подсъдимия да е вложено съзнание, че отправя към
пострадалата закана с престъпление и без заканата да е отправена с цел да предизвика страх от
осъществяването ѝ.
Предвид изложеното
подсъдимият правилно е признат за невинен и оправдан по обвинението за
престъпление по чл. 144, ал. 3 НК.
Със същите аргументи първият
съд е приел, че подсъдимият не е осъществил и престъпление по чл. 320а НК. В
контекста на влошените роднински отношения между двете семейства и сложилите се
конфликти между тях, не може да се направи извод, че с думите: „Гледай тази къща за
последно, защото другият път ще я видиш как гори!“ подсъдимият е целял да
предизвика опасение у пострадалата А.А., че ще осъществи заканата за палеж на
вилната сграда, поради което подсъдимият правилно е бил оправдан и по това
обвинение.
Пред въззивната инстанция гражданският
ищец А.А.
заявява отказ от предявения от него граждански иск срещу подсъдимия за
обезщетяване на имуществени вреди в размер на 137,00 лв., причинени от
повредени 2 бр. плододаващи черешови дървета на възраст около 25 години, сорт
„Кюстендилска хрущялка“; гражданският
ищец А.А. също заявява отказ от предявените от нея граждански искове срещу
подсъдимия в размер на по 3 000 лв. всеки за обезщетяване на причинените от
деянията, инкриминирани съответно като престъпления по чл. 144, ал. 3 и по чл.
320а НК неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания. Така заявените
откази от исковете имат за последица обезсилване на присъдата в нейната
гражданска част и прекратяване на производството по делото в тази част.
В
пределите на извършената въззивна проверка не се установяват други основания за
изменение или отмяна на протестирания съдебен акт.
Воден от горното и на
основание чл. 334, т. 3 и т. 6, вр. чл. 337, ал. 3 и чл. 338 НПК Софийският
окръжен съд
Р Е
Ш И:
ИЗМЕНЯ присъдата, постановена по н.о.х.д.
№ 206/2017 г. по описа районен съд С., като я ОБЕЗСИЛВА В ЧАСТТА, с която са
отхвърлени като неоснователни предявените граждански искове: от А.П.А.
срещу подсъдимия Б.П.А. за обезщетяване на имуществени вреди в размер на 137,00
лв., причинени от повредени 2 бр. плододаващи черешови дървета на възраст около
25 години, сорт „Кюстендилска хрущялка“ и от А.А.А. срещу подсъдимия Б.П.А. за
обезщетяване на неимуществени вреди в размер на 3 000 лв., причинени от
престъплението по чл. 144, ал. 3 НК и за обезщетяване на неимуществени вреди в
размер на 3 000 лв., причинени от престъплението по чл. 320а НК и
ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата ѝ част.
Решението в частта, с която се прекратява
производството по предявените граждански искове, подлежи на обжалване пред ВКС
на Република България в 15-дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.