РЕШЕНИЕ
№ ……
гр. София, 30.07.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І Гражданско
отделение, І-18 състав в публично заседание на девети
май две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЙНА МАРТИНОВА
при секретаря Кристина
Първанова разгледа докладваното от с ъ д и я
Мартинова гражданско дело № 8077
по описа за 2018 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано въз
основа на искова молба, подадена от Д.В.Г. против З. „Л.И.“ АД, с която е
предявен иск с правно основание чл. 432 от Кодекса за застраховането.
Ищцата Д.В.Г. твърди, че на
26.06.2017 г., около 8.00 ч. пътувала по път ІІІ-813 като пътничка в лек
автомобил „Пежо 106“, рег. № *******, когато на км. 06+900 движещият се зад тях
лек автомобил „У. У 110“, рег. № *******се удря в лек автомобил „Пежо“. Твърди,
че в резултат на ПТП получила: фрактури на VІ и VІІ ребра в дясно, фрактура на
първа метатарзална кост на дясното ходило, отток на десен клепач на окото,
наранявания на носните кости и рани по лицето. Поставена й била шина, изпитвала
силни болки през първия месец. Травмата на крайника се възстановявала в
продължение на два месеца, тази на гръдния кош - 3-4 месеца, трудно се
обслужвала, имала нужда от чужда помощ, а понастоящем не била възстановена. Поддържа,
че отговорността на виновния водач е била предмет на застрахователен договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното дружество. Твърди, че е
направила искане до застрахователното дружество с вх. № 2086/23.02.2018 г. за
обезщетение на претърпените неимуществени вреди, които били оценени на 4 000 лева,
но поддържа, че размерът на дължимото обезщетение е 50000 лева. Моли ответникът
да бъде осъден да заплати сумата от 30 000 лева, представляваща част от
обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 50000 лева, ведно
със законната лихва от 23.02.2018 г. (датата на извънсъдебното искане) до
окончателното плащане. Претендира направените по делото разноски.
Ответникът З. „Л.И.“ АД оспорва иска
по основание и размер. Поддържа, че не е налице основание за ангажиране на
отговорността му поради липса на елементи от фактическия състав. Поддържа, че
травмата на крака не е довела до невъзможност да ходи. Акцентира, че нараняванията
на ребрата, при положение, че не били съпроводени с пневмоторакс, следвало да
отшумят за месец и половина без през този възстановителен период ищцата да е
имала сочените болки и страдания. Прави възражение за съпричиняване поради
непоставен обезопасителен колан. Моли
предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира направените по делото разноски.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с
оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 1 от ГПК, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА следното:
От събраните по делото писмени и
приетата по делото съдебно-автотехническа експертиза се установява, че на 26.06.2017
г. около 8.00 часа на път ІІІ-813 лек автомобил „Пежо 106“, рег. № ******* се
движел в дясната лента с посока от гр. Годеч към с. Шума със скорост от около
55 км.ч. В същото време на път ІІІ-813 попътно пред лекия автомобил в същата
лента и посока на движение се движел специален автомобил – годернатор - „У. У
110“, рег. № *******със скорост от около 25 км.ч. Установява се, че в района на
6 +900 водачът на лекия автомобил при наличие на добра видимост на дневна
светлина и суха асфалтова настилка, не възприел приближаването си към движещият се с по-ниска скорост пред него
специален автомобил и без да променя скоростта и без употребата на спирачки се
ударил челно с предната си част в задната лява част на специалния
автомобил. Установява се, че от удара
лекият автомобил бил отхвърлен назад спрямо първоначалната си посока на
движение. Вещото лице от съдебно-автотехническата експертиза установява, че
причина за настъпване на ПТП са субективните действия или бездействия на водача
на лек автомобил Пежо, който при добра видимост и при прав пътен участък, не е
възприел движещият се пред него с по-ниска скорост специален автомобил „У. У
110“, рег. № *******. Заявява, че лекият автомобил „Пежо 106“, рег. № ******* е
оборудван с предпазен колан на предната дясна седалка, като посочва, че с оглед
на получените увреждания от ищцата, тя е пътувала без поставен предпазен колан.
Установява се от
заключението на съдебно-медицинска експертиза, изготвено въз основа на събраните
по делото доказателства и личен преглед на ищцата, че при процесното ПТП ищцата Д.В.Г. е получила следните травматични
увреждания – контузия на главата, охлузвания на челото, разкъсно-контузна рана
на дясната вежда и дясната устна, охлузвания по гърба на носа и десния лакът,
контузия на гърдите, фрактури на 6-то и 7-мо ребра в дясно, фрактура на
крайната фаланга на дясното ходило, контузия на дясното коляно. Вещото лице
посочва, че е налице причинно-следствена връзка между установените травматични
увреждания и процесното ПТП. Установява се, че спешна медицинска помощ ищцата е
получила в УМБАЛСМ Пирогов, като след извършени консултации е била освободена
от болницата. Вещото лице посочва, че мекотъканните увреждания (рани и отоци)
са зараснали за срок до 2 седмици, счупените ребра са зараснали за срок от
около 25 дни, след което била провеждана дихателна гимнастика. Установява се,
че общо оздравителния период е бил около 2 месеца. В заключението си вещото
лице от съдебно-медицинската експертиза установява, че при настъпване на ПТП
ищцата е била без поставен предпазен колан.
Не е спорно, че
между З. „Л.И.“ АД и собственика на товарен автомобил „Пежо 106“, рег. № *******
е сключена застраховка „Гражданска отговорност” с застрахователна полица № BG/22/********по силата на която застрахователят е поел
задължението да покрие в границите на уговорената сума отговорността за
причинените от застрахования имуществени и неимуществени вреди на трети лица,
която е имала действие към датата на застрахователното събитие. На 26.10.2017 г. ищцата е направила искане до застрахователното дружество
да й бъде определено и изплатено застрахователно обезщетение. С писмо от
23.02.2018 г. ищцата е уведомена, че е
определено обезщетение в размер на 4000 лева.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема от ПРАВНА СТРАНА
следното:
Съгласно чл. 432, ал. 1 от
Кодекса за застраховането (КЗ) увреденото лице, спрямо когото застрахованият по
застраховка гражданска отговорност е отговорен, има право да иска обезщетението
пряко от застрахователя при спазване на разпоредбата на чл. 380 от КЗ, т.е. да
е отправило писмена застрахователна претенция към застрахователя. Застрахователят
по задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите покрива
отговорността на застрахования за причинените на трети лица неимуществени и
имуществени вреди вследствие на телесно увреждане (чл. 477, ал. 1 и чл. 278,
ал. 1 от КЗ). Основателността
на предявения иск, която е предпоставена от това по делото да се установи
наличието на непозволено увреждане, настъпило в резултат на ПТП (противоправно
деяние, извършено виновно, от което са причинени неимуществени и имуществени
вреди и причинна връзка между тях, както
и да се установи, че е налице договор за застраховка “Гражданска отговорност”,
действащ към датата на настъпване на събитието и покриващ отговорността на
причинителя на вредите.
От събраните
по делото доказателства се установява, че на посочената в исковата молба дата е
настъпило пътно – транспортно произшествие, при което ищцата е получила
увреждания – контузия на главата, охлузвания на челото, разкъсно-контузна рана
на дясната вежда и дясната устна, охлузвания по гърба на носа и десния лакът,
контузия на гърдите, фрактури на 6-то и 7-мо ребра в дясно, фрактура на
крайната фаланга на дясното ходило, контузия на дясното коляно. Установява се,
че отговорност за настъпилото ПТП носи водачът на лек автомобил „Пежо 106“,
рег. № ******* Г. Т.Д.. Механизмът на ПТП, вредите и причинната връзка между
тях се установяват от приетите по делото писмени доказателства и приетите по
делото медицинска и автотехническа експертизи. Съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД
вината на причинителя на увреждането се предполага до доказване на противното.
Ответникът е бил длъжен да ангажира доказателства за обстоятелства, които изключват
или ограничават вината на застрахования за настъпване на процесното ПТП. По
делото такива доказателства не са ангажирани.
Установява се, че към датата на
настъпване на застрахователното събитие между ответното застрахователно
дружество и собственика на лек автомобил „Пежо 106“, рег. № ******* е
съществувало застрахователно правоотношение по застраховка “Гражданска
отговорност”. По силата на застрахователния договор застрахователят е поел
задължението да покрие в границите на определената в договора сума
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени
и неимуществени вреди. Следователно предявеният иск за заплащане на обезщетение
за неимуществени вреди се явява основателен, като следва да бъде обсъден техния
размер, както с оглед събраните по делото доказателства, така и с оглед
направените от ответника възражения.
Съгласно разпоредбата на чл. 52
от ЗЗД размера на неимуществените вреди се определя от съда по справедливост.
При определяне на този размер следва да се вземат предвид вида и степента на
увреждането, възрастта на пострадалия, трайността на вредните последици. По
делото се установява, че в резултат на увреждането ищцата е получила контузия
на главата, охлузвания на челото, разкъсно-контузна рана на дясната вежда и
дясната устна, охлузвания по гърба на носа и десния лакът, контузия на гърдите,
фрактури на 6-то и 7-мо ребра в дясно, фрактура на крайната фаланга на дясното
ходило, контузия на дясното коляно. Установява се, че периодът на
възстановяване е от 2 месеца. Състоянието на ищеца към настоящия момент е
напълно възстановено без усложнения или неблагоприятни прогнози. С оглед на изложеното, съдът намира, че
справедливото обезщетение на неимуществените вреди е в размер на 20000 лева.
Съгласно разпоредбата на чл. 51,
ал. 2 от Закона за задълженията и договорите ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението
може да бъде намалено. Съпричиняването на вредата предполага наличие на пряка
причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен
резултат. Поведението на пострадалия може да бъде както действие, така и
бездействие, но то винаги следва да е противоправно като то следва да води до
настъпване на вредоносния резултат. С отговора на исковата молба ответникът е
направил възражение за съпричиняване – че ищцата е пътувала без поставен
предпазен колан. С оглед разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК в тежест на
ответника е било да установи обстоятелствата, на които основава възражението
си. От събраните по делото доказателства
се установява, че ищцата е пътувала без поставен обезопасителен колан, което е
довело до получаване на установените травматични увреждания. Следователно
определеното обезщетение следва да бъде
намалено с 20 % или предявеният иск се явява основателен за сумата от
16000 лева.
Като
законна последица от решението и доколкото е поискано с исковата молба следва
да бъде присъдена и законна лихва върху дължимото обезщетение. Съгласно
разпоредбата на чл. 84, ал. 3 от Закона за задълженията и договорите делинквентът
се счита в забава от деня на непозволеното увреждане. Отговорността му е
обуславяща отговорността на застрахователя, но законна лихва е дължима от
по-късен момент, тъй като съгласно изричната уредба на чл. 497 от Кодекса за
застраховането застрахователят изпада в забава от датата на уведомяване на
застрахователя и изтичане на определения в кодекса срок по чл. 496, ал. 1 за произнасяне на застрахователя или от
датата на отказа да бъде платено застрахователно обезщетение. В конкретния
случай, срокът за произнасяне на застрахователя е изтекъл на 26.01.2017 и с
оглед направеното искане, то законната лихва следва да бъде присъдена от 27.01.2018
г.
С оглед
разпоредбата на чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответника сумата от 212 лева, представляващи направени по делото разноски,
съразмерно с отхвърлената част от иска, както и на основание чл. 78 ал. 8 от ГПК – да заплати сумата от 150 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Съгласно
чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на
Софийски градски съд сумата от 640 лева – държавна такса, както и сумата от 400
лева – възнаграждение за вещи лица, платено от бюджета на съда.
Съгласно разпоредбата на чл. 38,
ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата ответникът следва да
бъде осъден да заплати на адв. Я.Д.Д. сумата от 1010 лева, представляваща
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна помощ.
Воден от горното, Софийски градски съд, І-18 състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
на основание чл.
432 от Кодекса за застраховането З.К.„Л.И.“
АД, ЕИК-********, от гр. София, бул. „********да заплати Д.В.Г., ЕГН-**********,*** ********сумата от 16000 (шестнадесет
хиляди) лева, представляващи обезщетение
за неимуществени вреди, настъпили в резултат
на ПТП, причинено на 26.06.2017 г. от Г. Т.Д.,
водач на лек автомобил „Пежо 106“, рег. № *******, застрахован със полица
№ BG/22/********ведно със законната
лихва върху тези суми, считано от 26.01.2018 г. до окончателното им изплащане, като отхвърля иска за разликата над
сумата от 16000 лева до предявения размер от 30000
лева, като част от сумата от 50000 лева като
неоснователен.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК Д.В.Г.,
ЕГН-**********,*** ********да заплати на З.К.„Л.И.“ АД, ЕИК-********, от гр. София, бул. „********сумата от 212
(двеста и дванадесет) лева, представляващи направени по делото разноски съразмерно с
отхвърлената част от иска и сумата от 150
(сто и петдесет) лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК З.К.„Л.И.“ АД, ЕИК-********, от гр. София, бул. „********да
заплати по сметка на Софийски градски съд сумата от 1040 (хиляда и четиридесет) лева, представляваща държавна такса и
разноски, платени от бюджета на съда.
ОСЪЖДА на основание чл. 38,
ал. 2 във връзка с ал. 1 от Закона за адвокатурата З.К.„Л.И.“ АД, ЕИК-********, от гр. София, бул.
„********да заплати на адв. Я.Д.Д., ЕГН-**********,
Софийска адвокатска колегия, със съдебен адрес *** сумата от 1010 (хиляда и десет) лева, представляващи
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването на препис от
него на страните пред Софийски апелативен съд.
СЪДИЯ: