№ 6185
гр. София, 05.02.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СТОЙЧО Т. ПОПОВ
като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Гражданско дело №
20241110134433 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на „А.К.П.З.” ООД срещу
А. П. Н..
На основание чл. 146, ал. 1, вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК и като съобрази
фактическите твърдения на страните, съдът изготвя следния ПРОЕКТ ЗА
ДОКЛАД:
Съдът е сезиран с предявени от „А.К.П.З.” ООД срещу А. П. Н.
кумулативно обективно съединени положителни установителни искове с
правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал.
1 и ал. 2 ЗЗД, вр. с чл. 9 ЗПК, вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с
чл. 86, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД, да бъде признато за установено, че
ответникът дължи на ищеца следните суми, произтичащи от Договор за
паричен заем ****, сключен между "В.К." ООД, което е прехвърлило
вземанията си на „А.К.П.З.” ООД с Рамков договор за прехвърляне на парични
задължения (цесия) от 01.12.2016 г. и Приложение № 1 към него от 07.03.2022
г., а именно: сумата 3000,00 лева (три хиляди лева), представляваща главница,
ведно със законна лихва за период от 25.11.2022 г. до изплащане на вземането,
сумата 694,80 лева (шестстотин деветдесет и четири лева и 80 стотинки),
представляваща договорна лихва за период от 14.03.2021 г. до 07.02.2022 г.,
сумата 241,90 лева (двеста четиридесет и един лева и 90 стотинки),
представляваща мораторна лихва за период от 01.12.2022 г. до 22.11.2022 г, за
които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
64431/2022 г. по описа на СРС, 148 състав.
Ищецът твърди, че между „В.К.“ ООД като Заемодател и А. П. Н. като
Заемател е бил сключен Договор за паричен заем № 5675517 от 12.02.2021 г.
Сочи, че съгласно сключения договор за заем, Заемодателят се е задължил да
предостави на ответника сума в размер на 3000 лева, под формата на паричен
заем. С подписването на договора, А. П. Н. удостоверил, че е получил от
Заемодателя заемната сума от 3000 лева, като договорът имал силата на
разписка за предадена, съответно получена сума. Заемателят се е задължил да
1
ползва и върне заемната сума, съгласно условията на сключения договор, като
заплати сума в размер на 3694,80 лева, ведно с договорната лихва на 12
месечни погасителни вноски, всяка в размер на 485,21 лв. (включваща
първоначална главница и договорна лихва и такса за експресно разглеждане).
Твърди, че ответникът не е извършил плащания по договора. Сочи, че
ответникът е трябвало да изплати целия заем на 07.02.2022 г. - последната
падежна дата. Твърди, че между „В.К.“ ООД, ЕИК *** и „А.К.П.З.“ ООД е бил
сключен Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от
01.12.2016 г. на основание чл. 99 от ЗЗД и Приложение № 1 към него от
07.03.2022 г., по силата на който вземането е било прехвърлено в полза на
„А.К.П.З.” ООД (правоприемник на което е „А.К.П.З.“ АД, ЕИК: ***, считано
от 25.11.2022 г.), изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности.
Счита, че ответникът следва да се счита за уведомен за извършената цесия с
исковата молба. С оглед гореизложеното моли за уважаването на предявените
искове и присъждането на сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Твърди, че
сключеният договор за кредит е недействителен. Твърди, че както в договора,
така и в стандартния европейски формуляр за предоставяне на информация
липсва конкретизация относно начина, по който е формиран посочения ГПР.
Сочи, че договорът не съдържа погасителен план със съдържанието
предвидено в чл. 12 ЗПК. Твърди, че клаузата уговорената в чл.5, ал.2 от
договора за паричен заем, според която се дължи неустойка в размер на
1418,52 лева при неизпълнение на задължението за осигуряване, в тридневен
срок от датата на усвояване на заемната сума, на обезпечение чрез
поръчителство на физическо лице, което отговаря на определени условия, или
банкова гаранция, се намира в пряко противоречие със ЗПК. Твърди, че
неустойка за неизпълнение на задължение, което не е свързано пряко с
претърпени вреди е типичен пример за неустойка, която излиза извън
присъщите си функции и цели единствено постигането на неоснователно
обогатяване. Сочи, че с процесната клауза за неустойка в полза на кредитора
се уговаря още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на
акцесорно задължение - недадено обезпечение, от което обаче не произтичат
вреди. Прави възражение за погасяването на задълженията по давност.
Твърди, че не е получил сума в размер на 3000 лв. както се твърди в исковата
молба. С оглед гореизложеното моли за отхвърлянето на предявения иск.
Съдът намира, че следва да съобщи на страните проекта си за
доклад по делото на основание чл. 140, ал. 3 ГПК:
Предявени са кумулативно обективно съединени положителни
установителни искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79,
ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. с чл. 9 ЗПК, вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД и
чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД.
Предявените искове са допустими доколкото са предявени от лице с
2
правен интерес пред родово и местно компетентен съд в срока по чл. 415 ГПК.
Доказателствена тежест:
По иска с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД
вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 9 ЗПК в тежест на ищеца по делото е да докаже
възникване на правоотношение по договор за кредит с твърдяното от него
съдържание, предоставянето на сумата, усвояването на кредита от
кредитополучателя, сключването на договор за цесия и уведомяването на
длъжника за нея.
По иска с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД
вр. с чл. 240, ал. 2 ЗЗД вр. с чл. 9 ЗПК в тежест на ищеца по делото е да докаже
възникване на правоотношение по договор за кредит с твърдяното от него
съдържание, в който е уговорена възнаградителна лихва в претендирания
размер, , сключването на договор за цесия и уведомяването на длъжника за
нея.
По иска с правна квалификация чл. 422 вр. чл 86 ЗЗД вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД
в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на
длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.
При установяване на фактите в доказателствена тежест на ищеца в
тежест на ответника е да установи, че е погасил задълженията си по договора
чрез плащане, както и направените в отговора на исковата молба възражения
за нищожност на сключения договор.
Във връзка с направеното възражение за изтекла погасителна давност: в
тежест на ответника е да докаже правопогасяващото си възражение, като
установи изтичане на законоустановения давностен срок за погасяване на
претендираните вземания. В тежест на ищеца е да докаже наличието на
обстоятелства, довели до спиране и прекъсване на предвидената в закона
погасителна давност.
Съдът обявява на страните, че служебно следи за неравноправност на
клаузи, за което предоставя на страните при условията на състезателност
възможност да ангажират доказателства за евентуалното наличие/липса на
неравноправност на клаузи от договора.
По доказателствата:
Следва да бъдат приети представените с исковата молба писмени
доказателства като относими, допустими и необходими за изясняване
предмета на спора.
Искането по чл. 190 ГПК на ответника за задължаване на ищеца да
представи всички документи, касаещи усвояването на отпуснатия кредит,
както и разписките по направените от мен вноски по отпуснатия кредит
следва да бъде оставено без уважаване, доколкото по първото искане не са
посочени конкретни документи, а по второто ищецът твърди, че не са
извършвани плащания, а доколкото ответникът твърди извършването на
такива в негова тежест е да ги докаже.
3
Искането на ищеца за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза
следва да бъде уважено, доколкото ответникът оспорва иска по размер.
Следва да се приложи по делото ЧГД № 64431 по описа на СРС за 2022 г.
следва да бъде уважено.
Така мотивиран и на основание чл. 140 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за
25.03.2025 г. от 10:30 часа, за която дата и час да се призоват страните, като
съдът им указва най-късно в първото по делото съдебно заседание да вземат
становище във връзка с дадените указания и доклада по делото, като
предприемат съответните процесуални действия в тази връзка.
В СЛУЧАЙ, ЧЕ в този срок страните не представят писмени
доказателства или не поискат да се допуснат други доказателства за
установяване на обстоятелствата, относно които съдът в писмения доклад е
констатирал, че не сочат доказателства, те губят възможността да направят
това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени
обстоятелства.
СЪОБЩАВА на страните проекта си за доклад по делото, съгласно
мотивите на настоящото определение.
ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства.
ПРИЛАГА към делото ЧГД № 64431/2022 г. по описа на СРС, III ГО,
148 гр. с.
ДОПУСКА ССчЕ със задачи, формулирани в исковата молба, при
депозит в размер на 300,00 лв., вносим от ищеца, в двуседмичен срок от
получаване на препис от настоящото определение.
НАЗНАЧАВА за вещо лице А.Т.Б..
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖАВАНЕ искането на ответника по чл. 190 ГПК за
представяне на документи, направено с отговора на исковата молба.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 146, във връзка с чл. 140, ал. 3
ГПК, могат да вземат становище по изготвения проект за доклад и дадените
със същия указания, най-късно в първото по делото съдебно заседание.
НАПЪТВА страните към медиация или други способи за доброволно
уреждане на спора.
ПРИКАНВА страните към СПОГОДБА, като им УКАЗВА, че
постигнатото по общо съгласие разрешение на повдигнатия пред съда спор, е
по-добро и от най-доброто съдебно решение, като половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца и съдебната спогодба има значението на
влязло в сила решение, което не подлежи на обжалване пред по-горен съд.
УКАЗВА на страните, че съобразно чл. 238 ГПК, срещу тях може да
4
бъде постановено неприсъствено решение по искане на другата страна и при
следните предпоставки: за ответника – ако не е представил в срок отговор на
исковата молба и не се е явил в първото по делото заседание, без да е
направил искане за разглеждането му в негово отсъствие; за ищеца – ако не се
е явил в първото по делото заседание, не е взел становище по отговора на
исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.
ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните, а на
ищеца и препис от отговора на исковата молба.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5