Р
Е Ш Е
Н И Е
№
гр. Лом, 05.08.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р
О Д А
Ломският районен съд, в
публичното съдебно заседание на двадесет и втори юли две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН
ЙОРДАНОВ
при секретаря Анетка Рангелова, като разгледа докладваното от
съдия Йорданов гр. д. № 2161 описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 124
ал. 1 във вр. с чл. 439 ГПК
Ищецът Е.А.П. с ЕГН ********** ***, посочва, че срещу нея е издаден
изпълнителен лист от 02.07.2009 г. по ч.гр.д. № 833/2009 г. на РС – Лом,
съгласно който тя е осъдена да заплати на „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД
следните суми: 551.12 лв. главница, 22.34 лв. договорна лихва, 1.19 лв.
наказателна лихва, 325.00 лв. разноски, както и законната лихва върху
главницата. Вземането на ОББ АД е застраховано при *****. Дружеството е
заплатило сумата и се е суброгирало в правата по изпълнителния лист. С молба от
2015 г. и приложен към нея изпълнителен лист от 02.07.2009 г. по ч.гр.д. №
833/2009 г. ***** е образувала изпълнително дело № 20158410408185/2015 г.
въпреки че са изтегли повече от 5 години и вземането е погасено по давност. С
оглед на факта, че по образуваното изпълнително дело е насрочен опис на движими
вещи, за ищеца е налице интерес от предявяването на настоящият иск.
Иска се: да бъде
признато от съда за установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи
сумите по изпълнителния лист от
02.07.2009 г. по ч. гр. д. № 833/2009 г. по описа на РС – Лом, за
събирането на които суми е образувано изпълнително дело № 20158410408185/2015
г. по описа на ЧСИ Н. М.– гр. София, поради погасяването им по давност –
5-годишна за главницата и разноските и 3-годишна за лихвите.
Претендират се и направените разноски.
Ответникът е подал
писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК.
В отговора си счита предявения иск за допустим, но неоснователен.
Твърди, че вземането не е погасено по давност, тъй като през 2011 г. по
молба на ****е образвано изп. дело № 83/2011 г. по описа на ЧСИ М. И.– гр.
Монтана. Същото е перимирано на осн. Чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, след което е
заведено ново изпълнително дело през 2015 г. при ЧСИ Н. М.– гр. София. Посочва
се, че взискателят в нито един момент не е бездействал, многократно са подавани
молби за извършване на изпълнителни действия, насрочвани са опис и оценка на
движими вещи, налагани са запори, извършвани са справки.
Предвид
заявеното в отговора на ответника, съдът е приел, че спорът по делото е относно
наличието и размера на задължения на ищеца към ответника.
В съдебно заседание ищцата не се явява, представлява се от адв. Р.Б. от МАК,
който поддържа искпвата молба и въз основа на аргументите, развити в нея счита,
че следва да бъде уважен предявеният иск. Претендира заплащане на адвокатско
възнаграждение на осн. чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
Ответникът, редовно призован, не се
явява и не се представлява. Постъпило е становище от юрк. Н.Г., с което моли да
се отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан. Претендира разноски
за юрисконсултско възнаграждение, съгласно представен списък по чл. 80 ГПК.
Съдът, като анализира и прецени
доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
следното:
От фактическа страна:
Срещу ищцата Е.П. е издаден изпълнителен лист от
02.07.2009 г. по ч.гр.д. № 833/2009 г. на РС – Лом, съгласно който тя е осъдена
да заплати на „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД следните суми: 551.12 лв.
главница, 22.34 лв. договорна лихва, 1.19 лв. наказателна лихва, 325.00 лв.
разноски, както и законната лихва върху главницата. Вземането на ОББ АД е
застраховано при *****. Дружеството е заплатило сумата и се е суброгирало в
правата по изпълнителния лист. През 2011 г. по молба на ****е образвано
изп. дело № 83/2011 г. по описа на ЧСИ М. И.– гр. Монтана. Същото е прекратено
с Постановление на 15.01.2015 г. на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. На
27.08.2015 г. с Разпореждане на ЧСИ Н. М.– гр. София, е образувано ново
изпълнително дело - № 20158410408185/2015 г.
В с.з. страните са се съгласили с
изготвения от съда предварителен доклад по делото и правната квалификация и
същият е обявен за окончателен.
По делото са приложени ИД 83/2011 г. на ЧСИ М. И., както и ИД 8185/2015 г. на ЧСИ
Неделчо Митев.
При така
установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Предявеният иск е допустим. Същият е предявен от и против
надлежна страна по спора в законоустановения срок.
Искът е с
правно основание чл. 124, ал. 1, във
връзка с чл. 439 ГПК и има
за предмет да се установи, че вземането на ЗК „Лев Инс“ АД към Е.П. е погасено
по давност.
За успешното
провеждане на установителния иск в тежест на ищеца е да докаже твърдението си,
че не дължи на ответника сумите, за които е образувано ИД № 20158410408185/2015
г. Ищецът следва
да докаже, че няма задължения към ответника. Ответникът следва да докаже
твърденията си за наличие на парични задължения на ищеца.
В случая съдът намира, че така предявеният отрицателен установителен иск е неоснователен.
Според чл. 110 ЗЗД: „С изтичане на петгодишна давност
се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок“.
Чл. 111, б. „в“ ЗЗД предвиждат, че с
3-годишна давност се погасяват вземанията за лихви.
В предявената искова молба се твърди,
че вземането на ЗК „Лев Инс“ АД за главницата от 551.12 лв. е погасено по
давност, тъй като са изтекли повече от 5 години, а вземанията от 22.34 лв. договорна лихва и 1.19 лв. наказателна
лихва са погасени, поради изтичането на повече от 3 години от тяхната
изискуемост.
Прекъсването на давността е уредено в
чл. 116 ЗЗД, като в б. „в“ като основание за прекъсване е посочено предприемането
на действия за принудително изпълнение. Съгласно Постановление № 3 от
18.11.1980 г. по гр. д. № 3/80 г. на Пленума на Върховния съд погасителната
давност за вземането не тече, докато трае изпълнителния процес относно
принудителното осъществяване на вземането.
От представените
2 бр. изпълнителни дела е видно, че действия по принудително изпълнение са
предприети. Вярно, самата молба за издаване на изпълнителен лист не прекъсва
давността, но в конкретния случай изпълнителният лист е издаден още през 2009
г. На 14.02.2011 г. от ****е подадена молба до ЧСИ М. И.за образуване на
изпълнително дело. Впоследствие са подавани молби за извършване на изпълнителни
действия, в хода на образуваното изпълнително дело са изпращани писма от
съдебния изпълнител до НАП, ОД МВР, Агенцията по вписванията, във връзка с
предприемането на действия по принудително изпълнение в съответствие с
конкретните изпълнителни способи. Изпращани са покани за доброволно изпълнение,
насрочвани са опис и оценка на движими вещи, налагани са запори. Следователно не
може да се приеме, че ответникът е бездействал, тъй като очевидно са
предприемани действия по принудително изпълнение, които са довели до прекъсване
на погасителната давност. На 15.01.2015 г. образуваното от ЧСИ М. И.ИД №
83/2011 г. е перимирано на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК - взискателят не е поискал
извършване на изпълнителни действия в продължение на две години. Няколко месеца
по-късно обаче – на 27.08.2015 г. от ****е
подадена нова молба до ЧСИ Неделчо Митов – гр. София за образуване на
изпълнително дело. С Разпореждане на посочения съдебен изпълнител е образувано
ново изпълнително дело, по което отново са изпратени покани за доброволно
изпълнение и са предприети действия по принудително изпълнение. Видно от
намиращите се в ИД на ЧСИ Н. М.документи, действия са предприемани през
всичките години от 2015 г. до 2019 г., т.е. действително ****не се е
дезинтересирал от събирането на вземането си и не е бездействал. Именно
изпратената покана за доброволно изпълнение от 03.12.2019 г. и насрочения с нея
опис на движимо имущество на ищцата Е.П., са довели до предявяването на
разглеждания от съда отрицателен установителен иск и до искането за допускане
на обезпечителна мярка – спиране на изпълнителното производство по образуваното
изпълнително дело.
В исковата молба се излагат аргументи за
приложението на ТР № 2/26.06.2015
г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, с което се приема, че цитираното
по-горе ППВС № 3/1980 г. следва да се счита за изгубило сила. Тази отмяна на
ППВС № 3/1980 г. поражда действие от датата на обявяването на ТР № 2/2015 г. Ако
обаче преди постановяване на новото ТР са се осъществили факти, които са от
значение за съществуващото между страните правоотношение, които са породили
правните си последици, то тези последици трябва да бъдат преценявани с оглед на
тълкувателното ППВС, което е било действащо към момента на настъпването на
последиците. В противен случай ще се придаде същинско обратно действие на
новото ТР, което е недопустимо и съгласно чл. 14 ЗНА се предвижда само по
изключение и то въз основа на изрична разпоредба за това. В някои случаи
прилагането на новото тълкуване би довело до настъпване на неблагоприятни
последици за една от страните в правоотношението, каквито не биха настъпили в
случаите, когато се прилага тълкуването, дадено с предшестващото ТР. Такъв е
именно случаят, предмет на разглеждане в настоящото производство, при който,
съгласно даденото с ППВС № 3/1980 година тълкуване, образуването на
изпълнителното производство прекъсва давността като по време на изпълнителното
производство давност не тече. В този смисъл е Решение № 170/17.09.2018 г. на
ВКС по гр. д. № 2382/2017 г.
Следва да се отбележи, че за разлика напр.
от НК, в ЗЗД не е уредена абсолютната давност («независимо от спирането и прекъсването на давността…» за погасяване
на вземанията. Фактът, че от издаването на изпълнителния лист (2009 г.) до
подаването на исковата молба (2019 г.) са изминали 10 години, не означава, че
вземането е погасено по давност и е «неморално» да се търси изпълнението му.
Както беше описано, давността е прекъсвана с образуването на изпълнителните
дела и предприемането на действия по изпълнението, които доказват
заинтересоваността на ответника ****да събере вземането си към Е.П..
Ето
защо ищцовата претенция следва да бъде изцяло отхвърлена, като неоснователна.
При този изход на спора, в тежест на
ищеца следва да се възложи и заплащането на разноските, направени от ответника.
Направените от ответника
разноски за тази инстанция, видно от представения списък по чл. 80 ГПК са в общ
размер на 150,00 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от
горното, Съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН искът, предявен от Е.А.П. с ЕГН **********
***, срещу ***** с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: *********, с
който се иска да бъде
признато от съда за установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи
сумите по изпълнителния лист от 02.07.2009 г. по ч. гр. д. № 833/2009 г. по
описа на РС – Лом, за събирането на които суми е образувано изпълнително дело №
20158410408185/2015 г. по описа на ЧСИ Н. М.– гр. София, поради погасяването им
по давност.
ОСЪЖДА Е.А.П. с ЕГН **********
***, да заплати на ***** с ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление: *****, разноски в размер на 150,00 лв. /сто и петдесет лева и 00 ст./ за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Монтана в двуседмичен срок от
съобщението.
Районен
съдия: