Решение по дело №10611/2018 на Софийски градски съд

Номер на акта: 3613
Дата: 17 май 2019 г. (в сила от 17 май 2019 г.)
Съдия: Цветомира Петкова Кордоловска Дачева
Дело: 20181100510611
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 3 август 2018 г.

Съдържание на акта

                                                        Р Е Ш Е Н И Е

 

       № ………

 

               Гр.София, 17.05.2019 г.

 

 

                                В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІV-Д въззивен състав, в публичното заседание на осемнадесети април през две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                                 

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЗДРАВКА  ИВАНОВА

                                             ЧЛЕНОВЕ:ЦВЕТОМИРА  КОРДОЛОВСКА

                                                                БОРЯНА ПЕТРОВА

 

при секретаря Поля Георгиева като разгледа докладваното от съдия Кордоловска  гр. д. № 10611 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

         Производство е по реда на чл.258 - чл.273 от ГПК.

 

         С Решение № 388377 от 18.04.2018 г. по гр. д. № 82390/2017 г. по описа на СРС, ІI ГО, 126 състав съдът е отхвърлил като неоснователни предявените от „Т.С." ЕАД, със седалище:*** Б искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 59, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 ЗЗД срещу “Д.С.Б.Б.” ЕООД, със седалище:*** за заплащане на сумата от 3 064,21 лв., представляваща стойност на доставена топлинна енергия през периода август 2013 г. – април 2016 г., 66 лв., представляваща стойност на незаплатена такса за предоставяне на услуга дялово разпределение за посочения период, с които суми ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца, заедно със законната лихва от 11.07.2017г. до погасяване на задълженията, 394,53 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за доставена топлинна енергия за периода 30.11.2016г.-30.06.2017г. и 8,53 лв.- обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за предоставяне на услугата дялово разпределение за посочения период.

         Недоволен от така постановеното решение е останал ищецът „Т.С." ЕАД, който в срока по чл. 259, ал.1 от ГПК го обжалва, излагайки доводи за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на решението, както иче същото е постановено при неправилно приложение на материалния закон. По-конкретно се поддържа, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че продажбата на топлинна енергия за стопански нужди от „Т.С.“ ЕАД се осъществява на основата на писмени договори при общи условия, които се сключват между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия за стопански нужди. Ответникът не е подал заявление за откриване на партида, не е сключил писмен договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди и именно поради това за ищеца е налице правен интерес да предяви претенцията си с правно основание чл. 59 от ЗЗД. Поддържа се, че е налице молба-декларация за откриване на партида от управителя на юридическото лице (ответник). Искането към въззивната инстанция е да бъде обезсилено, а в условията на евентуалност отменено решението на първоинстанционния съд, като бъдат уважени исковете.

         Въззиваемата страна – “Д.С.Б.Б.” ЕООД, не взема становище по жалбата и не ангажира доказателства.

Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – само в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Както това е разяснено с т.1 от Тълкувателно решение № 1/2013 г. на ОСГТК на Върховният касационен съд, въззивният съд се произнася по обосноваността на фактическите констатации и правилността на правните изводи само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания; относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци и ограничен от рамките на заявеното искане, освен когато се касае до приложението на императивна материално-правна норма или до хипотеза, при която съдът следи служебно за интереса на някоя от страните по делото.

В случая, обжалваното решение е издадено от надлежен съдебен състав на Софийски районен съд, в рамките на предоставената му от закона правораздавателна власт и компетентност, поради което същото е валидно. Предвид изискванията на процесуалния закон за служебната проверка на постановеното решение в обжалваната му част, съдът счита, че не се установяват нарушения на съдопроизводствените правила във връзка със съществуване и упражняване правото на иск, поради което първоинстанционното съдебно решение е допустимо. Същото е неправилно според настоящият въззивен състав по следните съображения:

Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 59, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 ЗЗД от „Т.С." ЕАД срещу “Д.С.Б.Б.” ЕООД за сумата от 3 064,21 лв., представляваща стойност на доставена топлинна енергия през периода август 2013г. – април 2016г., 66 лв., представляваща стойност на заплатена такса за предоставяне на услуга дялово разпределение за посочения период, с които суми ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца, заедно със законната лихва от 11.07.2017г. до погасяване на задълженията, 394,53 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за доставена топлинна енергия за периода 30.11.2016г.-30.06.2017г. и 8,53 лв.- обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за предоставяне на услугата дялово разпределение за посочения период.

Издадена е заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, по която е постъпило възражение в срок - обстоятелство, обосноваващо правен интерес от установителната искова претенция за ищеца.

Не е спорно между страните и по делото се установява, че въз основа на договор за дарение на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт № 174, том V, дело № 916/2000 г., че на 30.11.2000 г. въззиваемата страна е придобила в собственост процесния апартамент №4, находящ се в гр. София, СО-Район “Средец”, ул. “**********ет. 2.

От представените писмени доказателства в първоинстанционното производство и приетото заключение на СТЕ и ССчЕ се установява, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата - етажна собственост (в която се намира процесният имот) е била присъединена към топлопреносната мрежа.

Не е спорно и се установява, че за процесния имот при ищеца е открита партида с код на платеца Т 1049917 за стопански потребител.

Спорният между страните въпрос се свежда до това дали продажбата на топлинна енергия се касае за битови, или се касае за стопански нужди. Вземайки предвид представените по делото писмени доказателства и неоспорени от страните по делото, се установява, че адресът на процесния недвижим имот служи за седалище и адрес на управление на ответното дружество – “Д.С.Б.Б.” ЕООД, а от заключенията на СТЕ и ССчЕ се установява, че същият е част от топлофицирана сграда-етажна собственост. Това обстоятелство налага извода, че процесният недвижим имот не се използва за жилищни нужди, а за осъществяване на стопанската дейност на търговеца-ответник.

Съгласно разпоредбите на § 1, т. 43 от ДР на ЗЕ (приложима редакция до 17.07.2012г.) и § 1., т. 33а от ДР на ЗЕ (в сила от 17.07.2012г.) потребител на енергия или природен газ за стопански нужди, респ. небитов клиент, е физическо или юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди, като продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се извършва въз основа на писмен договор при общи условия, сключен между топлопреносното предприятие и потребителя – арг. чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ.

В настоящия случай ищцовата претенция се основава на твърденията за липса на сключен писмен договор между страните и наличието на неоснователно обогатяване. Не е спорно по делото, че между страните не е сключван договор за доставка на ТЕ за небитови нужди до горепосочения имот по чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ. На тази основа настоящият състав приема, че страните не са били обвързани от облигационно правоотношение.

По делото се установява въз основа на горепосочения нотариален акт за дарение на недвижим имот и заключението на СТЕ и ССчЕ, че дружеството - ответник е потребител  на ТЕ за стопански нужди, която му се доставя на горепосочения адрес на топлоснабдения имот. Според чл. 61 от Общите условия на „Т.С." ЕАД на потребители за стопанскинужди, действали през процесния период, купувач на топлинна енергия за стопански нужди може да бъде собственик, титуляр на вещно право на ползване или наемател на имот, в който се ползва топлинна енергия за стопански нужди.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. През процесния период е в сила Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването, приета на основание чл. 36, ал. 3 ЗЕ.

Настоящият въззивен състав приема, че по силата на нормативните актове, действали през процесния период, въззиваемото дружество е потребител на топлинна енергия и за него важи действащото в този период законодателство в областта на енергетиката. В този смисъл регламентираното в чл. 149, ал. 1, т.3 от ЗЕ, че продажбата на ТЕ за стопански нужди от топлопреносното предприятие се осъществява на основата на писмени договори, които се сключват между топлопреносното предприятие и потребителите на ТЕ за стопански нужди, а за процесния период в сила са били ОУ за продажба на ТЕ за стопански нужди на “Т.С.” ЕАД ***, одобрени с Решение № ОУ-033/08.10.2007г. на ДКЕВР в сила от датата на решението. Съгласно цитираните общи условия, въззивникът Топлофикция София ЕАД активно е изпращал писмени покани до въззиваемото дружество, с което е предлагал доброволното уреждане на търговските отношения помежду им, сключвайки договор за продажба на ТЕ за стопнакси нужди, като е посочил и дължимите, но незаплатени към момента задължения. Видно от приложените по делото доказателства ответникът не е предприел необходимите действия, а  като собственик на топлоснабдения имот е ползвал топлинна енергия, предоставяна от ищеца, като според заключението на вещото лице по ССчЕ не е заплащал през процесния период консумираната топлинна енергия, следователно се е обогатявал без основание за сметка на “Т.С.” ЕАД, като следва да се има предвид че обогатяването се изразява в незаплащане на стойността на реално постъпилото количесто ТЕ в имота, чиято стойоност е посочена в непспорената от страните СТЕ.

На основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. Ищецът в заявлението за издаване на заповед за изпълнение и в исковата молба твърди, че между страните не е налице договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди, въпреки което е доставял на ответника топлинна енергия, със спестяването на разходи за която ответникът се е обогатил за сметка на обедняване на ищеца, който е извършил разходи за предоставяне на ответника на топлинна енергия. При осъществяване на общия фактически състав на чл. 59, ал. 1 ЗЗД има неоснователно преминаване на блага от имуществото на едно лице в патримониума на друго лице и в тези случаи според ППВС № 1/79 г. вземането е изискуемо от деня на разместване на благата, защото неоснователността съществува при самото преминаване на имуществото, а не в някой последващ момент.

Кредитирайки заключението на СТЕ, въззивният съд приема, че ищецът е установил по пътя на пълното и главно доказване реалното количество на доставена ТЕ до процесния имот. То е установено по компоненти: ТЕ за отопление на имот, сума за ТЕ отдадена от сградна инсталация, сума за ТЕ за БГВ и както и сума за ТЕ за общите части на сградата. На тази основа съдът приема, че дяловото разпределение е извършено в съответствие с нормативната уредба. Доколкото ответникът дължи цената на реално потребената енергия, то при определяне дължимата цена следва да се вземат предвид не стойностите на прогнозния дял /по фактури/, а тези, които се формират в резултат от изравняване ,т.е. сумите по изравнителните сметки.

Ответникът не опровергава отчетените стойности за реално потребена ТЕ в имота за сочения период по съставените фактури и изравнителни сметки, не ангажира доказателства за погасяване чрез плащане на горепосочените суми.

Така по делото се установява доставка на ТЕ за сумата от      3 064,21 лв., с която ищцовото дружество е намалило имуществото си, поради това, че не е получило равностойността на същата и обогатяване на ответника с посочената сума за сметка на ищеца.

Предвид изложеното и съобразно диспозитивното начало в процеса предявеният иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 59, ал. 1 от ЗЗД за главница следва да бъде уважен за сумата  от 3 064,21 лева, представляваща реално потребена топлинна енергия, включваща  в себе си стойност на услугата за дялово разпределение в размер на 66 лева.

Съгласно разпоредбата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Следователно, задължението за заплащане на мораторни лихви е дължимо от деня на забавата, която при липсата на определен ден за изпълнение настъпва в зависимост от това дали длъжникът е поканен да изпълни, според чл. 84, ал. 2 ЗЗД.

     Вземането за обезщетение за мораторни лихви при общия фактически състав на неоснователно обогатяване по чл. 59, ал. 1 ЗЗД възниква от деня на забавата на длъжника, която при липсата на определен срок настъпва след покана на кредитора. Въззивният състав следва да уважи иска на ищцовото дружество по отношение лихвата за забава в размер на 394,53 лв., както и законната лихва върху главницата от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на задължението.

            С оглед изхода на делото се следват разноски в размер на 87, 61 лв., представляващи държавна такса по въззивната жалба. По отношение на искането на въззивника за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, съдът намира, че такова не се дължи, тъй като законодателят е предвидил, че разноски се дължат, когато страната е била представлявана, като в настоящия случай, представител на въззивника не е представлявал дружеството, поради което не му се следват и разноски за процесуално представителство.

При тези мотиви, Софийски градски съд                           

 

 

 РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ  Решение № 388377 от 18.04.2018 г. по гр. д. № 82390/2017 г. по описа на СРС, ІI ГО, 126 състав, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Т.С." ЕАД, със седалище:*** Б искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 59, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 ЗЗД , че “Д.С.Б.Б.” ЕООД, със седалище:*** , че “Д.С.Б.Б.” ЕООД дължи  сумата от 3 064, 21 лв. главница за периода - от месец август 2013 г. до месец април 2016 г., която включва стойност на доставена топлинна енергия през посочения период до топлоснабден имот - гр. София, СО-Район “Средец”, ул. “**********ет. 2, ап. 4  с код на платеца Т 1049917 ведно със сумата за дялово разпределение за същия период, ведно със законната лихва от 11.07.2017 г. - датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр. дело № 46718/2017 г. по описа на СРС, ІI ГО, 126  състав до окончателното изплащане на сумите, както и сумата от 394, 53 лв., представляваща мораторна лихва върху главница за периода от 30.11.2016 г. до 30.06.2017г., включваща лихва върху сума за доставена топлинна енергия и върху сума за дялово разпределение.

Решението не подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.2 от ГПК.

 

       ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ: 1.                        2.