Решение по дело №2895/2013 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 928
Дата: 25 февруари 2015 г. (в сила от 24 март 2015 г.)
Съдия: Елина Пламенова Карагьозова
Дело: 20133110102895
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 5 март 2013 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№…………..

гр.***, 25.02.2015г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, Х състав, в публичното заседание, проведено на 29.01.2015 год. в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ : ***

 

при секретаря А.Д., като разгледа докладваното от съдия *** гр.д. № 2895/2013 год. по описа на Районен съд гр. ***, Х състав, за да се произнесе, съобрази следното :

 

Производството по делото е образувано по повод предявени от Д.Й.Д. с ЕГН ********** *** срещу П.Д.Х. с ЕГН ********** *** съединени в условията на първоначално обективно евентуално съединяване на следните искове:

1/ установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. ІІ от ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен на 14.08.2012г. и обективиран в НА № 34, т. ІІІ, рег. № 6156, д. № 425/2012г. на Нотариус О.Ш., рег. № 147 между ищеца, от една страна като продавач и ответницата, от друга, като купувач и имащ за предмет 5/8 ид.ч. от съсобствен недвижим имот, представляващ апартамент № 47, с кад. ид. № *** по КК на гр. ***, находящ се на първи етаж на жилищна сграда № 7 в гр. ***, ***, със застроена площ 66.83 кв.м., състоящ се от три стаи, кухня и сервизни помещения, при граници: на същия етаж – обекти с кад. ид. №№ ***, ***, ***9, над апартамента – ид. № ***, заедно с принадлежащото избено помещение № 47, с площ 2.58 кв.м., както и съответните 0.5862% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, за сумата от 9 800 лева, поради липса на съгласие на продавача, доколкото ищецът не е подписал нотариалния акт и не е изразил воля за изповядване на сделката;

2/ конститутивен иск с правно основание чл. 27, пр. ІІІ, вр. чл. 29, ал.1 от ЗЗД за унищожаване на договора за покупко-продажба, сключен на 14.08.2012г. и обективиран в НА № 34, т. ІІІ, рег. № 6156, д. № 425/2012г. на Нотариус О.Ш., рег. № 147 между ищеца, от една страна като продавач и ответницата, от друга, като купувач, поради това, че към момента на сключването му ищецът е бил въведен умишлено в заблуждение от купувача чрез поддържане на невярна представа у него за характера на сделката, а именно, че срещу прехвърлянето на имота, ответницата поема задължение за гледането и издръжката му и

3/ конститутивен иск с правно основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД за разваляне на сключения между ищеца от една страна, като продавач и ответницата, от друга, като купувач, на договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен на 14.08.2012г. и обективиран в НА № 34, т. ІІІ, рег. № 6156, д. № 425/2012г. на Нотариус О.Ш., рег. № 147, поради неизпълнение на задължението на купувача да плати продажната цена на имота в размер на 9 800 лева.

Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически твърдения, заложени в обстоятелствената част на исковата молба: след смъртта на съпругата му е настъпило влошаване на здравословното му състояние, вследствие прекаран исхемичен мозъчен инсулт. Трудно движи дясната си ръка, слухът му е силно намален и изпитва трудност в разбиране на казаното му. Поради невъзможността сам да се грижи за себе си взел решение да прехвърли собствените му идеални части от Апартамент № 47 срещу гледане и издръжка. Споделил намеренията си с ответницата /негова дъщеря/, която се е съгласила да поеме гледането и издръжката му. На 14.08.2012г. е бил заведен от нея при Нотариус О.Ш., със съзнание, че срещу прехвърляне на имота, ответницата ще поеме гледането и издръжката му, като позволил да му държат ръката и да подпише по този начин документите. Изпълнение на така поетите ангажименти от страна на дъщеря му обаче не е последвало. Споделил с другите си две деца за случилото се, когато разбрал, че той всъщност е продал имота си за сумата от 9 800 лв. Ищецът не е подписал нотариалния акт, като не е изразил воля за сключване на договор за покупко-продажба. Не е бил в състояние да разбере характера на договора. Бил е въведен в заблуждение от страна на ответницата, че сключва алеаторен договор, срещу задължението на дъщеря му да се грижи и да го издържа, без да е разбрал действителния характер на договора. Не е получавал и обявената в акта продажна цена на имота. Ето защо за него е налице правен интерес от прогласяване нищожността на договора за покупко-продажба, доколкото за сключване на същия, не е изразил съгласие. В условията на евентуалност има интерес от унищожаване на договора с обратна сила, поради измамата, в която е бил въведен от купувача по сделката. В условията на евентуалност и доколкото насрещното задължение за плащане на продажната цена не е изпълнено от купувача, има интерес от разваляне на договора. Моли предвид изложените съображения за постановяване на положително решение по спора.

В отговор на исковата молба, депозиран в рамките на срока и по реда на чл. 131 от ГПК, ответницата изразява становище за неоснователност на предявените срещу нея искове по същество. Навежда доводи за валидност на сключения на 14.08.2012г. договор за продажба на недвижим имот, доколкото относно вида на договора страните са постигнали взаимно съгласие. Решили сделката да е възмездна, при която ищецът – продавач да получи средства, с които да осигури собствената си издръжка, като същевременно запази пожизнено правото си на ползване върху имота. Ответницата е полагала и полага понастоящем ежедневни грижи за баща си, като му готви, пере и почиства жилището му. В деня на сделката, ищецът се е явил лично в кантората на Нотариус Ш., където се е запознал лично с проекта на НА и след одобряването му го е подписал собственоръчно. Оспорва твърдението, че ищецът не може да полага подпис с дясната си ръка, доколкото той подписва собственоръчно всички документи в ежедневието си – амбулаторни листи, договори с мобилни и кабелни оператори, заявление за издаване на лична карта /м. октомври 2012г./. В деня на сделката ищецът е бил психиатрично освидетелстван. Същевременно ищецът е получил продажната цена по договора, за което между страните е подписана и разписка за получена сума. Исковете са предявени от баща й под давлението на сестра й и брат й, които са започнали да изнудват ищеца да развали договора. Предвид изложените съображения моли за постановяване на решение по делото, с което насочените срещу нея искове бъдат отхвърлени като недоказани и неоснователни.

От събраните по делото доказателства се установява от фактическа страна следното:

По силата на договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в НА № 34, т. ІІІ, рег. № 6156, д. № 425/14.08.2012г. на Нотариус О.Ш., рег. № 147., Д.Й.Д. е прехвърлил на П.Д.Х. собствените си 5/8 ид.ч. от недвижим имот, представляващ апартамент № 47, с кад. ид. № *** по КК на гр. ***, находящ се на първи етаж на жилищна сграда № 7 в гр. ***, ***, със застроена площ 66.83 кв.м., състоящ се от три стаи, кухня и сервизни помещения, при граници: на същия етаж – обекти с кад. ид. №№ ***, ***, ***9, над апартамента – ид. № ***, заедно с принадлежащото избено помещение № 47, с площ 2.58 кв.м., както и съответните 0.5862% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, срещу продажна цена в размер на 9 800 лева, платена изцяло и в брой на продавача в деня на сделката, като в полза на продавача е учредено пожизнено и безвъзмездно право на ползване на продаваемия имот.

Представена е разписка от 14.08.2012г., съдържаща изявление на Д.Й.Д., че е получил от П.Д.Х. сумата от 9800 лева, представляваща продажна цена на 5/8 ид.ч. от процесна имот. (л.38)

Представено е съдебно-психиатрично освидетелстване, издадено от  вещи лица към *** ***, удостоверяващо дееспособността на ищеца към 14.08.2012г. (л.37)

Приложена е медицинска документация за проведени амбулаторни прегледи на ищеца в периода 2012г. и 2013г., нотариални актове за сделки през 2004г. и 2007г., договори с *** в периода 20.05.2010г. – 22.12.2011г. и Декларация за открадната лична карта от 10.09.2012г., съдържащи подписа на ищеца. (л. 39-45, 82, 89, 106-117, л.158)

От заключението на допуснатата съдебно-почеркова експертиза се установява, че подписът, положен за продавач под НА № 34, т. ІІІ, рег. № 6156, д. № 425/2012г., е изпълнен от Д.Й.Д. (л.74).

От заключението на в.л. Р.Б. по приетата в о.с.з. на 24.03.2014г. съдебно-психиатрична експертиза, се установява, че към 14.08.2012г. ищецът е разбирал свойството и значението на правните действия, които е извършил и техните правни последици. От гледна точна на критериите за дееспособност, към тази дата няма данни за слабоумие или душевна болест. В нито един медицински документ, издаден на името на ищеца преди и около сделката, не е отбелязано, че същият има дементни симптоми, както и обусловено от тях неадекватно поведение. Физическото и психическото му състояние към момента на сделката му е позволявало да положи подпис върху нотариален акт №34/2012г. Към момента на освидетелстването поканен да се подпише ищецът се подписва с дясната ръка, като почеркът е ясен, но с неравни линии. С оглед на цялостното душевно и физическо състояние на ищеца към релевантния момент, много малко е вероятно същият да е бил въведен в заблуждение с оглед действителна характер на договора. Не е налице интелектуално-паметово снижение по смисъла на деменция. (л.168)

В заключението на в.л.Д. и *** по приетата в о.с.з. на 09.10.2014г. комплексна съдебно-психологична и психиатрична експертиза се поддържа, че към момента на атакуваната сделка ищецът е разбирал основни детайли, че подписва нещо, но не е бил в състояние да разбира какво подписва, т.е. последиците от действието си. При полагане на подписа ищецът е бил в зависима позиция от страна на заинтересованите му роднини. Към датата на подаване на исковата молба в съда – 05.03.2013г. е възможно ищецът да е бил в състояние да положи подпис под исковата молба. При освидетелствания се наблюдава когнитивен дефицит. Началото на паметовите изменения е настъпило с преживения през 2002г. исхемичен мозъчен инсулт.(л.207)

От заключението на тричленната съдебно-психиатрична експертиза, приета в о.с.з. на 29.01.2015г., на вещите лица П., А. и К. се установява, че към датата на сключване на договора 14.08.2012г. ищецът е разбирал свойството и значението на правните действия, които е извършил и техните правни последици. Към датата на сделката липсват данни за наличие на психично заболяване и/или слабоумие в смисъл на деменция. Цялостното душевно и физическо състояние на ищеца му е позволявало и същият е могъл да положи подпис върху нотариалния акт. Предвид възрастта, забелязаните емоционално-когнитивни нарушения, близката родствена връзка с насрещната страна на сделката и липсата на специални знания в областта на правото е възможно към релевантния момент ищецът да бъде въведен в заблуждение с оглед действителния характер на договора. Към момента на предявяване на исковата молба ищецът е бил в състояние, позволяващо му да положи подпис. (л.267)

От показанията на свид.Д. – внучка на ищеца, разпитана в о.с.з. на 24.03.2014г., се установява, че ищецът е с влошено здравословно състояние от години, има проблеми с паметта, не осъзнава какво говори и какво му се казва, на моменти е неадекватен, губи се при излизане от къщи. Грижи се сам за себе си, разполага с мобилен телефон. След смъртта на съпругата му съжителства с други жени.

От показанията на свид. ***, разпитана в о.с.з. на 07.10.2013г., се установява, че ищецът е в добро здравословно състояние, живее сам в дома си, грижи за него полага дъщеря му П., която се отнася много добре към него, грижи се за домакинството и личната му хигиена. Ищецът е споделял на свидетелката, че по тази причина желае да остави апартамента си на нея. Ищецът е адекватен, не забравя, сам си пазарува.

От показанията на свид. *** – внук на ищеца и син на ответницата, разпитан в о.с.з. на 29.01.2015г., се установява, че Д.Д. и П.Х. се съгласили сделката да бъде оформена като продажба, тъй като ищецът искал да разполага са парични средства. Към момента на сключване на сделката ищецът бил в значително по-добро здравословно състояние в сравнение с настоящия момент. В момента същият се обслужва сам, пазарува и заплаща потребените услуги за мобилен телефон и кабелна телевизия. До преди две-три години поне веднъж годишно е ходил на екскурзии и санаториуми.

Показанията на свид.Ш., разпитан в качеството му на нотариус, изповядал процесната сделка, не допринасят за установяване на  релевантни за спора обстоятелства, доколкото свидетелят няма спомен за конкретния договор. Свидетелят е категоричен, че при всяка сделка полага всички необходими усилия, за да разясни на страните съдържанието и последиците на договора.

Така изяснената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Съгласно чл. 26, ал. 2, предл. 2 от ЗЗД нищожни са договорите, при които липсва съгласие. Липсата на съгласие като порок на сделката е налице, когато страната формално не е изразила воля за сключването й или липсва съзнателно намерение на страната да се обвърже с договора. Съгласие липсва в случаите на мислена уговорка, шега или насилие или когато съгласието е дадено като пример. Специфично основание за нищожност на сделката поради липса на воля е извършването й от напълно недееспособно лице. Основание за нищожност на сделката е само съзнателната липса на съгласие,  тъй като ако е несъзнателна, се прилагат правилата за унищожаемостта.

В разглеждания случай искът е основан на твърдения за липса на валидно обективирано волеизявление поради неавтентичност на положения от ищеца подпис под договора, оформен в нотариален акт № 34/14.08.2012г. Предвид неуспешно проведеното оспорване на истинността на документа, следва да се приеме, че процесният договор не е нищожен, поради липса на съгласие, доколкото чрез полагане на подписа си под „продавач” ищецът формално е изразил правно - релевантна воля за пораждане на последиците на сделката. Доводите за наличието на физически недъг, възпрепятстващ полагането на подпис, се опровергават от ползваните специални знания от областта на психология, които са категорични, че ищецът е бил в състояние да се подписва както през 2012г., така и към настоящия момент. Намерението на ищеца за сключване на договор за продажба се установява и от ангажираните по делото гласни доказателства, поради което следва да се приеме, че ищецът е действал с непосредствената цел да прехвърли собственост срещу продажна цена.

Същевременно по делото не са представени доказателства, от които да би могъл да се направи извод, че прехвърлителят е бил недееспособен, тоест че е бил поставен под пълно запрещение или е било поискано поставянето му под запрещение, не са и направени такива твърдения от ищцовата страна. Нещо повече дееспособността на ищеца към момента на изповядване на сделката се установява от представения по делото официален документ - съдебно-психиатрично освидетелстване, чиято материална доказателствена сила не е опровергана от представените доказателства.

По делото не се сочат и не се установяват други обстоятелства, налагащи извод за липса на съгласие при реализиране на възмездното разпореждане, поради което следва да се приеме, че изразената от продавача воля при изповядване на сделката е била правно валидна.

Действително, неспособни да действат разумно са и лицата, които не са поставени под пълно запрещение, но поради слабоумие, душевна болест или друга причина, са в състояние на невъзможност да разбират свойството и значението на правните действия, които извършват и на техните правни последици. Следва обаче да се има предвид, че сделка, сключена от дееспособни лица, които не са могли да разбират или да ръководят действията си, не е нищожна поради липса на съгласие, а унищожаема на основание чл.31 от ЗЗД, с какъвто иск съдът не е сезиран. За да е налице основание за нищожност, липсата на съгласие трябва да бъде съзнателна, защото ако е несъзнателна, се прилагат правилата за унищожаемостта. Изложените в исковата молба фактически твърдения досежно състоянието на продавача по време на сключване на договора за покупко - продажба, повлияно от тежкото му здравословно състояние, не могат да обосноват, че е налице съзнателна форма на липса на съгласие, която да предпостави обявяване на договора за нищожен.

При така установените обстоятелства по делото, съдът намира, че следва да бъде отхвърлен предявеният иск за прогласяване нищожност на процесния договор поради липса на съгласие у прехвърлителя при извършването му, тъй като последният е направил валидно волеизявление, насочено към пораждане правните последици на продажбата, подписал е лично нотариалния акт, с който е извършено същото и към момента на извършването му не е бил недееспособен.

Във връзка със състоянието на невъзможност да се разбират и ръководят постъпките поради разстройство на съзнанието, следва да се отбележи, че унищожението по чл.31 от ЗЗД може да намери приложение само ако неспособността не е резултат на измамливи въздействия върху волята на лицето. Ако се твърди, че е използвана неспособността на волеизявяващия, за да бъде въведен в заблуждение и да се изтръгне по този начин волеизявлението му (каквато е настоящата хипотеза), сделката ще бъде унищожаема не на основание чл.31 от ЗЗД, а поради измама съгласно чл.29 от ЗЗД. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че не е надлежно сезиран с конститутивен иск с правно основание чл.31 от ЗЗД, доколкото наведените в тази насока твърдения се поглъщат от фактическия състав на измамата по чл.29 от ЗЗД.

С оглед изложеното и предвид отхвърлянето на главния иск, следва да бъде разгледан предявеният в условията на евентуалност конститутивен иск с правно основание чл. 27, пр. ІІІ, вр. чл. 29, ал.1 от ЗЗД за унищожаване на договор за покупко – продажба, оформен в НА № 34, т. ІІІ, рег. № 6156, д. № 425/14.08.2012г., поради измама.

Измамата е основание за унищожаване на сделката, когато волеизявлението на страната, която се позовава на нея, е направено под действието на неверни представи, които другата страна или трето лице са предизвикали умишлено у нея. В доктрината и съдебната практика се приема, че въвеждането в заблуждение представлява внушаване на неверни представи за обстоятелства, свързани със сделката, премълчаване на известни факти или съзнателното поддържане на неверни представи у участник в сделката. Измама ще е налице само тогава, когато въвеждането в заблуждение е изиграло решаваща роля за сключване на сделката. Ако лицето, което се позовава на измамата би сключило сделката и ако знаеше действителното положение, сделката не следва да се счита опорочена.

При измамата страната съзнава напълно ясно какво е съдържанието на договора, който се сключва, но действа под влияние на невярната представа, че последиците на така сключения договор няма да настъпят /съществуващото право няма да се измени или погаси, или субективното право няма да възникне, или няма да бъде упражнено/ или ще настъпят други последици /страната ще получи нещо друго или още нещо/. Следователно, при измамата има съзнателно направено волеизявление за сключване на конкретната сделка, въпреки че измаменото лице е действало с други правни очаквания.

Ищецът сочи, че е сключил договора за продажба единствено и само поради въвеждането му в заблуждение от страна на ответницата, ще същата ще го гледа и издържа до края на живота му. По делото не са събраха доказателства за извършени от ответницата действия, които да осъществяват от обективна страна някой от фактическите състави на измамата. Не се доказа и субективният елемент на деянието – умисъл при създаването или поддържането на невярната представа. Точно обратното, от ангажираните писмени и гласни доказателства се установява, че общата воля на страните е била сделката да бъде оформена като продажба, като за целта е съставена и разписка, удостоверяваща изпълнението на паричната престация. Подписването на нотариалния акт в качеството на продавач само по себе си свидетелства за намерението за възмездно разпореждане с недвижимия имот. Ако у ищеца са възникнали някакви невярни представи за поемането на допълнителни задължения от насрещната страна, то това не се дължи на умишлено въвеждане в заблуждение от страна на ответницата. Евентуалното неизпълнение на моралния дълг на приобретателката за полагане на грижа за ищеца, явяващ се неин възходящ, не опорочава договора, поради липсата на данни към момента на сключването му ответницата да е въздействала върху психиката на ищеца по начин, който да е в състояние да му внуши неоправдани очаквания за признателност. Поради недоказаност на факта на упражнено от ответницата манипулативно въздействие върху психиката на ищеца, ирелевантен се явява изводът на тричленната СПЕ, че с оглед близката родствена връзка с насрещната страна е възможно ищецът да е бил въведен в заблуждение с оглед действителния характер на договора.

Съдът намира на следващо място за недоказани твърденията, че ищецът е бил неспособен да разбира правните последици на сделката, което е било използвано от ответницата, за да го въведе в заблуждение относно вида на насрещната престация. В настоящото производство не са събрани доказателства, че ищецът е страдал от душевна болест или слабоумие, а само за факта на претърпян от него мозъчен инсулт десет години преди сделката. По делото не е установено, че това заболяване е направило лицето неспособно да извършва валидни волеизявления и да се разпорежда с имота си. От първоначалната и тричленната СПЕ, представените епикризи и свидетелските показания може да се заключи, че въпреки влошеното му здравословно състояние ищецът е бил в състояние да разбира свойството и значението на постъпките си. Комплексната СППЕ на в.л. Д. и *** съдържа предимно анализ на теоретични медицински постановки и констатации относно здравословното състояние на ищеца към настоящия момент, без да са обосновани конкретни изводи за психичния статус на ищеца към 2012г. Същата не следва да бъде кредитирана и доколкото противоречи на останалите ангажирани по делото специални знания, които формират еднопосочни и безпротиворечиви заключения, че към момента на сключване на сделката, както и към настоящия момент, ищецът не страда от психично заболяване или от слабоумие в смисъл на деменция.

Тази фактическа констатация се подкрепя и от ангажираните по делото гласни доказателства, от които се установява, че към релевантния момент ищецът се грижел сам за домакинството си, можел е да се обслужва сам, нямал умствени отклонения, разпознавал близките и познатите си, имал социален живот, участвал в гражданския оборот чрез сключване и на други разпоредителни сделки, на договори за наем, за ползване на телекомуникационни и туристически услуги. Единствено св. Д. свидетелства за обратното, но нейните показания са изолирани, непоследователни и вътрешно противоречиви, поради което съдът не ги кредитира.

По така изложените съображения, съдът намира предявения иск за унищожаване на процесния договор поради измама за неоснователен, поради което и следва да бъде отхвърлен.

Изходът на спора по обуславящите искове представлява сбъдване на вътрешнопроцесуалното условие за разглеждане на предявения в условията на евентуалност иск с правно основание чл.87, ал.3 от ЗЗД за разваляне на процесния договор поради неизпълнение на паричната престация.

Съобразно разпоредбата на чл. 87, ал. 1 и ал. 3 от ЗЗД, когато длъжникът по един двустранен договор не изпълни задължението си поради причина, за която той отговаря, кредиторът може да развали договора, като по отношение на договорите, с които се прехвърлят, учредяват, признават или прекратяват вещни права върху недвижими имоти, развалянето става по съдебен ред. Правното действие на волеизявлението за разваляне на договора може да настъпи само в случаите когато са били налице законовите предпоставки на правото на изправната страна по чл. 87 от ЗЗД, а именно: виновно неизпълнение на задължението от страна на длъжника, за което последният носи отговорност и изправност на кредитора.

С оглед изхода на спора по обуславящите искове следва да се приеме, че между страните е налице валидно облигационно правоотношение по силата на сключен договор за покупко-продажба. На основание чл.24 от ЗЗД  при задълженията за „dare” на индивидуално определена престация собствеността, владението и риска преминават автоматично със сключването на договора. Предвид липсата на твърдения и доказателства за настъпила или евентуална евикция, следва да се приеме, че договорът е породил транслативен ефект, поради което ищецът е изпълнил задължението си за прехвърляне на собствеността върху процесния имот.

Събраните по делото писмени доказателства са в състояние да обусловят несъмнен извод, че ответницата също е изправна страна по договора. Фактът на плащането на продажната цена е удостоверен както в самия нотариален акт, така и в представената по делото разписка, които се ползват с обвързваща съда материална доказателствена сила, доколкото свидетелстват за неизгоден за издателя си факт. Авторството и валидността на едностранното волеизявление за получаване на сумата, обвективирано в процесната разписка, не са оспорени от ищцовата страна. Наведените твърдения за отрицателен факт - липса на предаване на сумата, по същество преставлява опровергаване на съдържанието на документа, за което е предвидено ограничение при доказването по чл.164, ал.1, т. 6 от ГПК. Наведените по същество доводи за симулативност на разписката, в качеството й на едностранната сделка, подлежат на доказване единствено с обратно писмо или начало на писмено доказателство, каквито по делото не са представени.

Изложените съображения налагат извод за неоснователност на предявения иск с правно основание чл.87, ал.3 от ГПК за разваляне на процесния договор, поради което същият следва да бъде отхвърлен.

Разноски не се присъждат в полза на ответната страна поради липса на искане в тази насока.

Поради изложените мотиви, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от Д.Й.Д. с ЕГН ********** *** срещу П.Д.Х. с ЕГН ********** ***, в условията на първоначално обективно евентуално съединяване искове както следва: за прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен на 14.08.2012г. и обективиран в НА № 34, т. ІІІ, рег. № 6156, д. № 425/2012г. на Нотариус О.Ш., рег. № 147, между ищеца, от една страна като продавач и ответницата, от друга, като купувач и имащ за предмет 5/8 ид.ч. от съсобствен недвижим имот, представляващ апартамент № 47, с кад. ид. № *** по КК на гр. ***, находящ се на първи етаж на жилищна сграда № 7 в гр. ***, ***, със застроена площ 66.83 кв.м., състоящ се от три стаи, кухня и сервизни помещения, при граници: на същия етаж – обекти с кад. ид. №№ ***, ***, ***9, над апартамента – ид. № ***, заедно с принадлежащото избено помещение № 47, с площ 2.58 кв.м., както и съответните 0.5862% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, за сумата от 9 800 лева, поради липса на съгласие на продавача, доколкото ищецът не е подписал нотариалния акт и не е изразил воля за изповядване на сделката, на основание чл. 26, ал. 2, пр. ІІ от ЗЗД; в условията на евентуалност за унищожаване на договора, поради това, че към момента на сключването му ищецът е бил въведен умишлено в заблуждение от купувача чрез поддържане на невярна представа у него за характера на сделката, а именно, че срещу прехвърлянето на имота, ответницата поема задължение за гледането и издръжката му, на основание чл. 27, пр. ІІІ, вр. чл. 29, ал.1 от ЗЗД и в условията на евентуалност за разваляне на договора поради неизпълнение на задължението на купувача да плати продажната цена на имота в размер на 9 800 лева, на основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД.

Решението подлежи на обжалване пред ВОС в двуседмичен срок от връчване на съобщението до страните за обявяването му, ведно с препис от съдебния акт.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: