Р
Е Ш Е
Н И Е
№
260008
гр.
Дряново, 28.05.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Дряновският
районен съд в открито съдебно заседание на 28.04.2021г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЕТА
СПАСОВА
при секретаря Гергана
Генева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 286 по описа на
съда за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното :
Предявени
са искове по реда на чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал.
1 от ГПК.
Ищецът
“ВИК” ООД основава исковата си претенция на обстоятелството, че ответницата М.М.С. е потребител на ВИК услуги с кл.
номер 040449 за обект № 045455, представляващ къща с административен адрес гр.
Дряново, ул. ***. Посочват, че в периода 16.03.2016г. – 19.11.2018г.
дружеството е предоставило на ответната страна за посочения обект услугите
“водоснабдяване с питейна вода” и “отвеждане на отпадъчни води”. Цените на
услугите в периода 16.03.2016г. до 30.09.2018г. били определени със Заповед №
363/ 31.10.2012г. на управителя на дружеството и били съответно 1,45
лв./м³ без ДДС и 0,15 лв./м³ без ДДС, а за периода от 01.10.2018г. до
19.11.2018г. цените били определени със заповед № 150/ 28.09.2018г. съответно
1,51 лв./м³ без ДДС и 0,154 лв./м³ без ДДС.
Въз
основа на предоставените в рамките на процесния
период услуги от страна на “ВИК” ООД били издадени общо 32 фактури. Конкретният
начин, по който било извършвано отчитането на обекта в рамките на процесния период е посочен в графата “Код обр.” на карнетните листи.
Ответната страна не била изпълнила задължението си за заплащане на цените на
предоставените услуги в 30-дневния срок от датата на фактуриране, определен в
чл. 33, ал. 2 от Общите условия на “ВИК” ООД, одобрени с решение № ОУ-09/
11.08.2014г. на ДКЕВР, публикувани на сайта на дружеството на адрес http://www.vik-gabrovo.com/laws.
Заявяват,
че пред Районен съд Дряново било депозирано заявление за издаване заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 166/ 2019г., като издадената
заповед била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. На основание
чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК съдът е указал на заявителя да предяви установителен иск за вземането си. Моли съда да признае за
установено, че ответницата дължи на ищцовото
дружество сумата 309,26 лв. – общ размер ан
неиздължена главница за предоставени ВИК услуги за периода 16.03.2016г. –
19.11.2018г., сумата 59,50 лв. – общ размер на мораторна
лихва (обезщетение за забавено плащане) върху главницата за периода от датата,
следваща падежа за плащане по всяка от фактурите до датата на депозиране на
заявлението за издаване заповед за изпълнение или общо за периода 30.06.2016г.
до 31.03.2019г., както и законната лихва върху главницата за периода от датата
на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното изплащане на дължимата сума. Претендират разноски.
В
дадения от съда срок не е депозиран отговор от ответника по делото М.М.С..
В хода на производството по делото първоначалната ответница
С. е починала - акт за смърт № 0136/ 01.12.2019г., съставен в гр. Дряново. На нейно
място с определение от 21.02.2020г. на основание чл. 227 от ГПК съдът е конституирал като
ответник в настоящото производство законния ѝ наследник Г.Г.И..
С молба от 04.03.2020г. ответникът Г.Г.И. е представил удостоверение за отказ от наследството на
М.М.С., вписан в регистъра при Районен съд Дряново
под № 1/ 04.03.2020г.
С определение от 01.06.2020г. съдът е заличил Г.И.
като страна по делото. Дал е нов срок на ищцовото
дружество да посочи наследниците на починалия ответник.
С молба от 07.07.2020г. ищцовото дружество е посочило за наследници на починалия
ответник роднините ѝ по съребрена линия от пета степен Е.И.А., Г.И.Г., К.С.К.
и М.С.К.. Направено е искане да им бъде даден срок по чл. 51 от ЗН да заявят
дали се отказват или приемат наследството на починалата наследодателка.
С протоколно определение от 08.07.2020г. съдът е
конституирал като ответници по делото, сочените от ищцовото дружество Е.И.А., Г.И.Г., К.С.К. и М.С.К., като им
е дал срок най-късно в датата на насроченото по делото съдебно заседание да
заявят дали приемат или се отказват от наследството на М.М.С..
В
дадения от съда срок е постъпило заявление от ответницата М.К., че се е
отказала от наследството на починалата М.С., което обстоятелство е вписано в
регистъра на Районен съд Дряново под № 8/ 23.09.2020г.
Ответникът
Г.И.Г. е заявил, че приема наследството на М.М.С.. На
основание чл. 230, ал. 3 от ГПК производството по делото е продължило с
участието на процесуалния правоприемник, с което да се обезпечи постановяването
на процесуално допустим съдебен акт по делото.
С
определение от 28.09.2020г. съдът е заличил М.К. като страна по делото.
Постановил е да се впише в специалната книга, водена при съда, че Г.И.Г. приема
наследството, а Е.И.А. е загубила правото да приеме наследството. Е.И.А. е
заличена като страна по делото.
С
протоколно определение от 12.04.2021г. съдът е прекратил производството по
делото по отношение на К.К., който е бил нередовно
призован и дерегистриран от единствения си адрес в
НБД „Население“. Представителят на ищцовото дружество
адв. А. *** моли съда да признае за установено по отношение
на приелия наследството длъжник дължи на „ВИК“ ООД посочените в исковата молба
суми, както следва : 309,26 лв. главница за предоставени ВИК услуги за периода
16.03.2016г. – 19.11.2018г., 59,,50 лв. – мораторна
лихва общо за периода 30.06.2016г. – 31.03.2019г., както и законната лихва
върху главницата за периода от датата на депозиране на заявлението за издаване
на заповед за изпълнениедо окончателното изплащане на
дължимата сума. Алтернативно молят да бъде осъден приелия наследството да
заплати горните суми на „ВИК“ ООД като наследник на М.М.С..
Съдът, като взе
предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
От
приложеното ч. гр. дело № 166/2019
г. по описа на Районен съд Дряново се установява, че по искане на
заявителя-ищец съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК № 66/ 15.05.2019
г.,
с която е разпоредено първоначалната ответница М.М.С., като длъжник да заплати сумата от 309,26 лв. – главница, представляваща
цената на предоставени ВиК услуги на кл. № 040449 в гр.
Дряново, ул. ***, за периода от 16.03.2016 г. до 19.11.2018 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 15.05.2019 г. до окончателното
изплащане на вземането; сумата от
59,50 лв., представляваща лихва
за периода от 30.06.2016 г. до 31.03.2019 г., както и сумата от 27 лв.,
разноски по делото, включващи платена държавна такса. Заповедта е връчена на
длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което за ищеца
съществува интерес да предяви искове за установяване на вземанията си и
обуславя допустимостта на същите.
За
доказване на изложените в исковата молба твърдения ищецът представи писмени
доказателства, както следва: заповед
№ 363/ 31.10.2102г., заповед № 150/ 28.09.2018г., заповед № 226/ 28.12.2018г., карнетни листи – 2 броя, справка за задълженията на
потребителя, наменклатура за състоянието на водомера,
общи условия на “ВИК“ ООД, публикувани във вестник “Новинар”, бр. 196/
21.08.2014г. Автентичността на писмените доказателства не е оспорена от
ответната страна.
По
делото е допусната и изготвена съдебно-счетоводна експертиза, изготвена и
поддържана в с.з. от вещото лице Е.Д.. От заключението й се установява, че
общият размер на задълженията за главница за ползвани ВиК
услуги по партида с абонатен номер 040449 в процесния
период възлиза на 309,26 лв. Лихвата за забава върху всяко едно от установените
месечни задължения за ползвани В и К услуги, считано от съответния им падеж до 31.03.2019г.
възлиза общо на 59,94 лв.
От
представените доказателства безспорно се установява, че ищцовото
дружество, в качеството си на В и К оператор, доставя питейна вода и предоставя
услуга по пречистване и отвеждане на отпадни води за процесния
обект с адрес гр. Дряново, ул. ***, като ползваните услуги на този адрес се
отчитат по партида с абонатен номер 040449 за обект 045455. Съгласно чл. 2 ал.
1 т. 1 от Общите условия на ищеца потребители на В и К услуги са юридически или
физически лица – собственици, ползватели и притежатели на вещно право на строеж
на имоти, за които се предоставят В и К услуги.
От представената справка за задълженията на абонат № 040449 е
видно, че като титуляр на тази партида е вписана първоначалната ответница М.М.С.. Същото лице е вписано и в представените
от ищеца два
броя карнетни листа.
В
случая, претенцията на "ВИК" ООД се основава на твърдение за
осъществен фактически състав, пораждащ субективно право, включващ елементите:
съществуване на търговско отношение между страните, изпълнение от страна на
ищеца на задължението да достави услугите водоснабдяване и/или канализация (В и
К) за процесния период с цена, възлизаща на претендираната стойност 309,26 лева и неизпълнение на задължението на първоначалния ответник да
заплати, като насрещна престация паричната стойност
на доставеното му благо.
В
този смисъл, в настоящото производство, в съответствие с общото правило на чл.
154, ал.1 ГПК за разпределение на доказателствената
тежест, ищецът по иска следва да докаже, при условията на пълно и главно
доказване, че спорното право е възникнало в твърдения обем, в случая това са
обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между
страните за доставката на В и К услуги, реално доставени такива на ответника за процесния
период, както и че тяхната стойност възлиза на претендираната
сума.
Първоначалната
ответница не е оспорвала, че има качеството потребител на В и К услуги,
съответно че е страна по облигационно правоотношение с ищеца с предмет именно
доставка на такива услуги. Не е оспорвала също, че е ползвател
на недвижим имот, находящ
се в град Дряново, ул. ***, както
и че имотът е водоснабден.
Няма
съмнение, че сам по себе си фактът на съществуване на договорно правоотношение
не поражда задължение за страната потребител да престира
насрещно. Необходимо е да бъде установено изпълнение на задължение на
доставчика на В и К услуги да предостави такива на претендираната
стойност. Въз основа на представените от ищеца карнетни
листи, съдържащи отчетени показания на водомера, които са подписани от първоначалната
ответница М.М.С. съдът приема за доказана извършената
от оператора доставка на ВиК услуги в отчетеното
количество за процесния период. В тази връзка и при липса на оспорване от
страна на ответника, че е потребявал В и К услуги
съдът намира, че стойността им следва да бъде определена съгласно количествата,
определени по показанията на водомера, до който е бил осигурен достъп на инкасатора
от лицето положило подпис в карнетния лист.
Съгласно
чл. 32, ал. 1 от НАРЕДБА № 4 от 14 септември 2004 г. за Условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи, услугите В и К се заплащат въз основа на измереното
количество изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора,
отчетено чрез монтираните водомери на всяко водопроводно отклонение, като чл.
40, ал. 1 предвижда тези услуги да се заплащат по цени, определени по реда на
Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги. При
неспазване на сроковете за плащане на изразходваното количество вода,
определени в общите условия и договорите, се заплаща законна лихва по реда на
чл. 86, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Съгласно ал. 2 на
чл.40 от Наредбата възражения срещу определено заплащане на изразходваното
количество вода могат да се правят писмено пред оператора в 7-дневен срок от
изтичането на срока за плащане. При така действащата нормативна уредба и установеното
по делото, че М.С. е била потребител на В и К услуги, съответно такива са
отчетени и фактурирани, като не се установява да е депозирано възражение в
7-дневен срок от изтичане срока за заплащането им следва да се приеме, че в
правната сфера на същата е възникнало задължение за заплащане на сумата 309,26
лева – стойност на доставени от ищеца услуги, която не се установява да е
погасена чрез плащане или друг способ. Стойността на предоставените услуги е
установена от кредитираното заключение на съдебно-счетоводната експертиза. Ето
защо съдът приема, че за ищцовото дружество е
възникнало право на вземане против първоначалната ответница М.М.С. за сумата 309,26 лева – стойност на доставени В и К
услуги за периода 16.03.2016 г. - 19.11.2018 г.
Описаните по-горе парични задължения са изискуеми - с
настъпил падеж, тъй като съгласно чл. 33, ал. 2 от приложимите към
правоотношението общи условия потребителите са длъжни да заплащат дължимите
суми за ползваните от тях В и К услуги в 30-дневен срок след датата на
фактуриране и ответникът не е доказал да са погасени чрез изпълнение или друг
способ. Съгласно решение № 89 от 30.06.2010 г. по т. д. № 985/2009 г., Т. К., І
Т. О. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК и посочените в същото решение
№ 178/21.10.2009 г. по т. д. № 192/2009 г. и решение № 29/07.05.2009 г. по т.
д. № 535/2008 г. на ВКС, ТК., представляващи уеднаквена практика за съдилищата,
неизпълнението на едно парично задължение е винаги забавено, като кредиторът би
могъл да търси от длъжника мораторно обезщетение.
Съгласно общото правило на чл. 86, ал. 1 ЗЗД длъжникът дължи обезщетение в
размер на законната лихва от деня на забавата. Изискуемостта на задълженията е
настъпила с изтичане на 30-дневен срок от издаване на данъчната фактура, като
покана от страна на кредитора "ВИК" ООД не е била необходима,
съответно ответникът е изпаднал в забава от деня, следващ изтичане на 30-я ден
от издаването на фактурата.
Размерът на законната лихва е нормативно определен, на
основание чл. 86 ал. 2 ЗЗД - основният лихвен процент на Българската народна
банка за периода, увеличен с 10 пункта (Постановление
№ 426 на МС от 18.12.2014 г. за определяне размера на законната лихва по
просрочени парични задължения в
сила от 01.01.2015 г.), затова обезщетението
за забава върху главницата възлиза на сумата 59,94 лева, изчислено в
заключението на съдебно-счетоводната експертиза по отношение на забавеното
плащане на цената на доставените стоки. Ищецът поддържа акцесорното
вземане в по-нисък размер на 59,50
лева.
При така установеното по делото съдът намира, че предявените искове са основателни до
размер на 1/ 2 идеална част от главницата
и лихвата, до който размер следва да бъдат уважени. В случая
наследодателят на ответника – първоначалната ответница М.М.С.
е починала на 30.11.2019 г., в хода на настоящото дело. Същата е заместена в
производството по делото от наследниците си по закон, които са роднините от
пети ред на наследяване, посочени в удостоверението за съпруг и родствени
връзки на л. 108 от делото. М.К. се е отказала от наследството, а Е.А. е
загубила правото да приеме наследството. Поради което на основание чл. 53от ЗН частта на отреклия се или на
оня, който е изгубил правото да приеме наследството, уголемява дяловете на
останалите наследници. В настоящото производство се установи, че К.К. въпреки положените усилия от страна на съда не може да
бъде призован да заяви дали приема или се отказва от наследството, поради което
производството по отношение на него е прекратено. Независимо от това
обстоятелство обаче същият не е загубил качеството на наследник и правото на
по-късен етап да приеме или да се откаже от наследството, като съвкупност от
права и задължения. До настъпване на някое от обстоятелствата, предвидени в
цитираната по-горе разпоредба на чл. 53 от ЗН, същият има право да получи
½ идеална част от наследството, останало след смъртта на неговата
родственица М.С.. Поради което ответникът Г.И.Г. следва да отговаря за
задълженията до размера на своята част от наследството, а именно ½
идеална част. При промяна в обстоятелствата ищцовото
дружество следва да предяви иск за останалата част от вземането си по отношение
на съответния наследник на починалия длъжник.
При този изход на делото съдът не следва да се произнася
по направеното алтернативно искане за осъждане на ответника да заплати претендираните суми.
Съгласно
указанията, дадени в т. 12 на Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК, ВКС, съдът,
който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК,
следва да се произнесе за дължимостта на разноските,
направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното
производство. При този изход на спора, право на присъждане на извършените разноски
има ищцовото дружество. Поради което съобразно
представения списък по чл. 80 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати сумата 14 лв. – платена държавна такса в заповедното производство и
сумата 292,50 лв. – разноски за исковото производство.
Воден от горното съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от "ВИК" ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. Габрово, бул. ***, представлявано от управителя В.Г.В.чрез
пълномощника адв. М.А. ***, че Г.И.Г., ЕГН **********,***,
р-н ***, ж. к. *** ДЪЛЖИ с оглед припадащият му се дял от наследството на
починалата в хода на делото длъжница М.М.С., ЕГН **********,
бивш жител ***, починала на 30.11.2019г., за което е съставен акт за смърт №
0136/ 01.12.2019г. на община Дряново, СУМАТА от 154,63 лева (сто петдесет и
четири лв. и шестдесет и три ст.) – главница за предоставени ВИК услуги в
периода 16.03.2016г. до 19.11.2018г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за
изпълнение на 15.05.2019г. до окончателното изплащане на сумата, както и СУМАТА
29,75 лв. (двадесет и девет лв. и седемдесет и пет ст.) – мораторна
лихва за периода 30.06.2016г. до 31.03.2019г., за които суми в производството
по ч. гр. дело № 166/ 2019 г. по описа на Районен съд Дряново е издадена
заповед за изпълнение. В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ за разликата до пълния претендиран размер от 309,26 лв. за главницата и 59,50 лв.
за лихвата ОТХВЪРЛЯ предявените искове, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА Г.И.Г., ЕГН **********,***, р-н ***, ж. к. *** ДА
ЗАПЛАТИ на ВИК" ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.
Габрово, бул. ***, представлявано от управителя В.Г.В.чрез пълномощника адв. М.А. *** (четиринадесет) лв. – разноски в заповедното
производство и сумата 292,50 лв. (двеста деветдесет и два лв. и петдесет ст.) –
разноски за исковото производство.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Габровски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: