Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 260795 12.03.2021
година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, IV граждански
състав, в открито съдебно заседание на петнадесети февруари две хиляди и двадесет
и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕЯН
ВЪТОВ
при участието на секретаря Елица Колибаровска,
като разгледа докладваното от
съдията гр. дело № 16934 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен е частичен осъдителен
иск, с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл.
82 ЗЗД, на А.Р.Б., ЕГН **********, адрес: ***, представляван от адв.
К., против
„Електроразпределение Юг” ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.
Пловдив, ул. „***“ № ** за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата
от 1500 (хиляда и петстотин) лева, част от сумата от 30 000 (тридесет хиляди)
лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени загуби, произтичащи от неизпълнение на задължение възникнало
от договор от 24.07.2017 г. за присъединяване обекти на клиенти към
електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Юг“ ЕАД
Ищецът твърди, че е собственик на
поземлен имот с идентификатор № ******
по КККР, одобрени със Заповед РД-****/**** г. на ***** на АГКК, находящ се в село ****, общ.**** През *** г. започнал
строеж на еднофамилна двуетажна къща в рамките на имота, като на **** г. сключил договор за присъединяване
обекти на клиенти към електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение
Юг“ ЕАД. Ответникът поел задължение да изгради и въведе в експлоатация
съоръженията за присъединяване на основното захранване в срок от девет месеца,
считано от момента на заплащане на уговорената цена на услугата. Същата е
заплатена на *** г., поради което срок за изпълнение е изтекъл на **** г. На *****
г. ищецът сключил предварителен договор за покупко-продажба с А.И. Р., с
предмет поземления имот и новопостроената в него жилищна сграда. Страните по предварителния договор уговорили,
че окончателната сделка ще бъде изповядана на ***** г., а имотът ще бъде
прехвърлен електро и водоснабден. Бил уговорен задатък в размер на сумата от 30
000 лева, която купувачът платил на ищеца със сключване на предварителния
договор. Към ***** г. обектът, предмет на предварителния договор, все още не
бил електроснабден, като не били положени кабели и монтирано електрическо
табло. Така продавачът се оказал неизправна страна по предварителния договор.
Предвид липса на реално електроснабдяване на обекта и избягване на съдебно
производство, страните по предварителния договор го развалили по вина на продавача,
като последният заплатил задатък в двоен размер в полза на купувача, с което
претърпял вреда в размер на 30 000 лева.
Обосновава се, че с неизпълнението на договора за присъединяване обекти
на клиенти към електроразпределителната мрежа, ответното дружество е нанесло
вреди в размер на 30 000 лева на ищеца, като е предявен частичен иск за сумата
от 1 500 лева. Иска се уважаване на иска и присъждане на разноски.
Ответникът „Електроразпределение
Юг” ЕАД, ЕИК ******, представлявано от юрк. Р.,
възразява против предявения иск. Оспорва
сключването на предварителен договор и реалното претърпяване на вреди от ищеца. Иска
отхвърляне на исковата претенция и присъждане на разноски.
Третото лице-помагач на
ответника ЗК „Уника“
АД, ЕИК ******, в писмен отговор възразява по основателността на предявения
иск.
Съдът, като съобрази наведените
от страните твърдения, оспорвания, доводи, възражения и доказателствата по
делото, преценени по чл. 235, ал. 2 ГПК, приема предявения иск за процесуално
допустим, но неоснователен, като съображенията за това са следните:
Относно прецизната правна
квалификация, съдът приема, възприета в решение
№ 195 от 19.11.2013 г. по търг. д. № 988/2011 г. на ВКС квалификация по
чл. 79, ал. 1, предл. I ЗЗД, вр.
с чл. 82 ЗЗД, макар и да е налице съдебна практика, която е в смисъл, че
правната квалификация на подобни искове е по чл. 82 ЗЗД. Това не е така, тъй
като чл. 82 ЗЗД урежда подлежащите на репарация вреди като вид, но не и основанието,
на което се дължат те, а именно последиците от неизпълнението, визирани в чл.
79, ал. 1 ЗЗД.
Установява се от приетите по
делото доказателства, че на **** г. между ищеца и ответника е сключен договор
за присъединяване към електрическата мрежа. Ответникът не доказва, а и не
твърди, да е налице изпълнение на поетите от негова стана задължения за
електрифициране на притежавания от ищеца недвижим имот в рамките на уговорения
срок от девет месеца, т.е. налице е хипотезата на забавено изпълнение.
По делото са приети доказателства
за сключен между ищеца и трето лице предварителен договор за покупко-продажба
на подлежащия на електрифициране недвижим имот, както и за връщане на даденото
по предварителния договор капаро в двоен размер. Така представените документи,
макар и автентични, което се установява от приетата по делото експертиза, не
изхождат от дружеството ответник. Същите не са подписани от негов представител,
поради което и по аргумент от чл. 181 ГПК нямат достоверна дата, която да
предхожда датата на представянето им в съдебния процес. Възможно е въпросните
документи да са антидатирани и изготвени за целите на
процеса. Те не се ползват с обвързваща доказателствена сила и поначало не са в
състояние сами по себе си да установят нито един от твърдените от ищцовата
страна факти, а имено: че на посочената дата е сключен предварителен договор,
че е договорен задатък в размер на 30 000 лева, както и че задатъкът е
върнат в двоен размер на купувача, вследствие на това, че имотът не е бил
електрифициран. По приложението на чл. 181 ГПК е формирана еднопосочна и
константна съдебна практика на Върховния касационен съд, относно доказателствената стойност и достоверната дата на
неподписан от страната частен свидетелстващ документ, вж. решение
№ 89 от 30.09.2020 г. по гр. д. № 3827/2019 г. на ВКС, IV г. о., решение № 32 от 03.08.2020 г. по
т. д. № 423/2019 г. на ВКС, II т. о., решение №
167 от 03.07.2018 г. по гр. д. № 4020 / 2017 г. на ВКС, IV г. о. и др., с която
се приема, че документът не се ползва с обвързваща доказателствена сила и
достоверна дата спрямо лицето, което не е участвало в неговото съставяне, тъй
като то може да бъде увредено от отразените в него факти, които му се
противопоставят.
Съдът счита, че изложените
по-горе съображения са напълно достатъчни, за да се приеме недоказаност на
исковата претенция. Следва да се изтъкне, също че съдът не дължи указания на
страната относно това дали ангажираните от нея доказателства установяват
подлежащите на доказване факти. Това е преценка по същество на правния спор,
която се извършва с крайния съдебен акт. В случая доказателствата по делото не
установяват наличието на претърпени вреди от ищцовата страна, вследствие от
забавеното неизпълнение на сключения с ответното дружество договор.
Представените документи са изявления на ищеца и трето лице за развили се между
тях облигационни отношения, като те не са подкрепени с други доказателства.
Съдът намира, че следва да се изтъкне,
също и че предявеният иск не би могъл да бъде уважен, дори и ако изцяло да биха
били доказани наведените от ищеца фактически твърдения. Претендират се вреди,
под формата на претърпени загуби – намаление в имуществото на ищцовата страна,
които се твърди са последица от неточното, забавено изпълнение на задълженията
на ответника по сключен между страните договор за присъединяване към
електрическата мрежа, като вредите се свеждат до платения от ищеца в полза на
трето лице задатък в двоен размер по сключен предварителен договор за
покупко-продажба на недвижим имот. Ищецът твърди по същество, че неизпълнението
на ответника е довело до собственото му неизпълнение, като е ангажирана
гражданската му отговорност. Според чл. 79, ал. 1 ЗЗД, ако длъжникът не изпълни
точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с
обезщетение за забавата, т.е. мораторно обезщетение, или да иска обезщетение за неизпълнение, т.е.
компенсаторно обезщетение. Неточно е всяко изпълнение, което не отговаря на
договореното в количествен, качествен или времеви аспект, като се държи сметка
дали е накърнен интереса на кредитора. Вредите от забавата на длъжника обаче следва
да се докажат, като при паричните задължения, по аргумент от чл. 86, ал. 1 ЗЗД, обезщетението е в размер
на законната лихва. Само при забавата в изпълнението на паричните задължения,
причинната връзка и размера на вредите не подлежат на доказване, ако те се
претендират в размера на законната лихва. Респективно, ако се претендира
по-голям размер, вредите подлежат на доказване по общите правила, включително
подлежи на доказване и причинната връзка.
В процесния случай не може да се
приеме, че неизпълнението на кредитора стои в причинна връзка с претендираните
от ищеца вреди, дори и да се приеме за установено, че действително
облигационните отношения между ищеца и купувача по предварителния договор са се
развили по описания в исковата молба начин. Договорните правоотношения са
релативни, относителни, като те остават скрити за лицата, които не участват в
тях. Ето защо и гражданскоправните субекти не са длъжни да съобразяват своето
поведение със сключените между други субекти договори. Те не отговарят за
тяхното изпълнение. Законът, по аргумент от чл. 21, ал. 2 ЗЗД и чл. 82, изр. II ЗЗД, презюмира, че лицата, които се намират извън облигационната
връзка, не занаят за нейното съществуване. Ако неизпълнението на един договор
стане причина за неизпълнението на друг, кредиторът по първия може да ангажира
гражданската отговорност на длъжника по този договор за вредите, произтекли от
неговата гражданска отговорност, само ако е налице пряка и непосредствена причинна
връзка между неизпълнението и вредоносния резултат. Според чл. 82 ЗЗД обезщетението обхваща претърпяната загуба и
пропуснатата полза, доколкото те са пряка
и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на
задължението. Но ако длъжникът е бил недобросъвестен, той отговаря за
всички преки и непосредствени вреди.
Ищецът твърди, че договорът с
ответника е сключен преди датата на предварителния договор, поради което и ответникът
не би могъл да бъде недобросъвестен,
т.е. да е знаел за сключения от ищеца с третото лице договор. Ответникът по
никакъв начин не би могъл влияе върху параметрите на предварителния договор, а
именно срок за изпълнение и размер на уговорения задатък. Следователно
ответникът не отговаря за вредите, произтекли от неизпълнението на ищеца по
сключения от самия него предварителен договор за покупко-продажба. Тези вреди
нито са преки и непосредствени – последица от забавата на ответника, доколкото
размерът на задатъка се определя по волята на други
лица, нито пък са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението, тъй
като предварителният договор е сключен след договора за присъединяване към
електрическата мрежа.
При това положение предявеният
иск подлежи на отхвърляне, като ответната страна има право на разноски, в
размер на 300 лева за юрисконсултско възнаграждение. Завишеният размер на
разноските се обосновава с това, че е предявен частичен иск, по който съдебното
решение ще формира сила на пресъдено нещо относно правопораждащите вземането
юридически факти, според възприето в т.2
от ТР № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Следователно в настоящия съдебен процес правопораждащите
юридически факти, касаят вземане от 30 000 лева, макар да е предявен частичен
иск за сумата от 1 500 лева. Делото е с над средна правна сложност.
Така мотивиран, РС-Пловдив
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения частичен
осъдителен иск, с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр.
с чл. 82 ЗЗД, на А.Р.Б., ЕГН **********, адрес: *** против „Електроразпределение
Юг” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. ***, ул. „****“
№ ** за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 1500 (хиляда и
петстотин) лева, част от сумата от 30 000 (тридесет хиляди) лева,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени загуби, произтичащи от неизпълнение на задължение за
присъединяване, възникнало от договор от ****г. за присъединяване обекти на
клиенти към електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Юг“ ЕАД.
ОСЪЖДА на основание чл.
78, ал. 3 ГПК А.Р.Б., ЕГН **********
да заплати на „Електроразпределение
Юг” ЕАД, ЕИК ****** сумата от 300
(триста) лева – разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението е
постановено при участието на ЗК „Уника“ АД, ЕИК *****,
трето лице-помагач на ответника.
Решението подлежи
на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред ОС-Пловдив.
СЪДИЯ:/П/ ДЕЯН ВЪТОВ
Вярно с оригинала.
Е.К.