Р Е Ш
Е Н И Е
№ 61
02.06.2020г., гр.Бяла
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД – БЯЛА, I-ви наказателен състав, в публично
съдебно заседание на двадесет и осми май през две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АТАНАС ДИМИТРОВ
при секретаря Пенка Цанкова,
като разгледа докладваното от съдията НАХД
№ 333 по описа за 2019 година,
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда
на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на
И.Н.И., ЕГН ********** ***, и съдебен адрес ***, чрез адв. Е.Г., против НП № 19-0247-000608
от 21.11.2019г., издадено от Началник РУ – Бяла при ОДМВР – Русе, с което на жалбоподателя
на основание чл.179, ал.2 вр. с чл.179, ал.1, т.5, пр.5 от Закона за движение
по пътищата е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 200 лева,
за извършено нарушение по чл.44, ал.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят сочи, че не
е извършил твърдяното в наказателното постановление нарушение, като е налице
несъответствие между действителната фактическа обстановка и тази приета в
наказателното постановление. Твърди се, че са налице съществени нарушения на
процесуалните правила при издаването на процесното постановление.
Въззиваемата страна, редовно
призована, не изпраща в с.з. процесуален представител и не взема становище по
жалбата.
РП – Бяла, редовно
призовани, не изпращат представител и не вземат становище по жалбата.
Съдът, след преценка на
събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна
следното:
Наказателното
постановление е издадено въз основа на Постановление за прекратяване на
наказателно производство по ДП № 116/2018г. по описа на Районна прокуратура –
Бяла, ДП № 236/2018г. по описа на ОДМВР – Русе, водено срещу неизвестен
извършител за престъпление по чл.343, ал.1, б.“б“, пр.2 вр. с чл.343, ал.1 от НК.
В хода на разследването
било установено, че на 28.01.2018г. жалбоподателят управлявал л.а. „Сеат Леон“
с рег.№ ….. по път I-3.
В същото време в обратната посока (към гр.Плевен) се движил л.а. „Рено Меган“ с
рег.№ …… управляван от румънския гражданин К.-Д. Й. В района на км.3+300,
управлявания от жалбоподателя автомобил навлязъл в лентата за насрещно
движение, като последвал удар между двата автомобила. Ударът бил страничен,
приплъзващ, в предните леви части на автомобилите и изцяло в лентата за
движение по посока на гр.Плевен. В резултат на ПТП, жалбоподателят получил телесни
увреждания – счупване на лява бедрена кост, счупване на костите на лявата
подбедрица, счупване на напречен израстък на втори поясен прешлен, счупване на
втора метакарпална кост на дясната ръка, контузии на левия бял дроб, които
представляват средна телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.2 от НК. Предвид
установеното, че именно от виновното поведение на жалбоподателя са получени
причинените телесни увреждания, наблюдаващия прокурор е приел деянието за
несъставомерно и на основание чл.24, ал.1, т.1 от НПК е прекратил
производството. По отношение отговорността на жалбоподателя за извършено нарушение
на правилата за движение по пътищата е приел, че компетентен да се произнесе се
явява началника на РУ – Бяла.
При така установеното,
Началника на РУ – Бяла при ОДМВР – Русе, упълномощен с Пълномощно с МЗ рег.№
8121з-515 от 14.05.2018г., издал атакуваното НП, връчено на жалбоподателя лично
на 12.12.2019г.
Фактическата обстановка
беше установена от съда след преценка на приложените и приобщени към делото по
реда на чл.283 от НПК писмени доказателства – НП № 19-0247-000608/21.11.2019г.;
заверени копия на постановление от 23.10.2019г. на Ива Христова – прокурор в
РП-Бяла по ДП № 116/2018г. по описа на
прокуратурата /ДП № 236/2018г. по описа на ОДМВР – Русе/, констативен
протокол за ПТП с пострадали № 3 от 29.01.2018г., писмо УРИ:
247р-7732/22.11.2019г. до ОДМВР Ловеч, РУ Луковит, писмо № Д 116/18 от
05.02.2019г. до началника на РУ – Бяла и заповед № 812з-515/14.05.2018г. на
МВР. По делото се събраха гласни доказателства, посредством проведения в съдебно
заседание разпит на св. С..
При така установената
фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е подадена от
процесуално легитимирана страна и в законоустановения в чл.59, ал.2 от ЗАНН
срок, поради което същата се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество е основателна.
При извършване на
цялостна служебна проверка за законосъобразност, съдът намира, че
административнонаказателното производство срещу жалбоподателя в нарушение на
процесуалните правила е започнало и се е развило без съставяне на АУАН, в
нарушение на изискването в чл.36, ал.1 от ЗАНН.
От писмените
доказателства събрани по делото безспорно се установява, че обжалваното
наказателно постановление е издадено въз основа на прокурорско постановление за
прекратяване на наказателното производство, в хипотезата на чл.36, ал.2 от ЗАНН. Последната е изключение от принципа, че административнонаказателна
преписка се образува със съставяне на акт за установяване на административно
нарушение. От съдържанието на цитираната разпоредба е видно, че същата е
приложима за случаите, когато с постановление на прокурора (или с акт на съда)
се прекратява наказателното (досъдебното) производство. Това означава да е било
налице образувано и водено такова срещу определено лице, което от своя страна
предполага последното да е било привлечено като обвиняем и да му било предявено
конкретно обвинение. Случаят не е такъв, тъй като видно от писмените доказателства
по делото, досъдебното производство е водено срещу неизвестен извършител. При положение,
че в хода на наказателното производство срещу жалбоподателя не е било предявено
обвинение, то реализиране на административно наказателна отговорност спрямо
него е следвало да стане след съставяне на АУАН, в който да се очертае
съответния фактически състав на приетото за извършено административно
нарушение. Обстоятелството, че в съобразителната част на постановлението на
прокурора жалбоподателят е посочен като лице, по отношение на което следва да
се реализира административнонаказателна отговорност не е императив, а това
следва да стане при наличието на съответните предпоставки и изпълнени законови
изисквания. След като жалбоподателят не е бил привлечен като обвиняем в хода на
наказателното производство, той не е бил негов субект, не е могъл да упражни
правото си на защита в това производство, да участва в събирането и проверката
на доказателствените материали. С издаването на наказателно постановление срещу
него, същият е бил наказан за деяние, за което не му е било предявено надлежно
обвинение, с което в най-висока степен е нарушено правото му на защита.
При тези обстоятелства,
изводите на прокурора не са били обвързващи за административнонаказващия орган,
а постановлението му не е било годен титул за издаване на законосъобразно
наказателно постановление в хипотезата на чл. 36, ал.2 ЗАНН. Следвало е при
наличието на данни за извършено административно нарушение да се проведе
допълнително разследване в хода на административно наказателното производство и
с всички допустими средства да се установи има ли извършено виновно такова и
кой е неговият автор. Тази дейност е предполагала съставяне на акт за
установяване на административно нарушение, запознаване на нарушителя с
фактическите и правните основания за съставянето му, както и със събраните
доказателства, даване на възможност да оспори направените от актосъставителя
констатации, да ангажира доказателства в своя защита, и едва след гарантиране реализирането
в пълен обем правото на защита на нарушителя, е следвало да се издаде
наказателно постановление.
Следователно АНО не е
имал основание да дерогира правилото в чл.36, ал.1 от ЗАНН за начина на
образуване на административнонаказателното производство и да издаде наказателно
постановление без съставяне на АУАН. Следвало е да извърши собствена преценка
на доказателствата събрани от него и от органите на досъдебното производство и
въз основа на тях, и на закона, да изгради свободно убеждение за това налице ли
са данни за осъществяване на деяние наказуемо по административен ред, какво
точно е то и кой е негов субект. Това налага извод за допуснато съществено,
неотстранимо нарушение на административнонаказателната процедура, поради развитието
ѝ в нарушение на разписаното в чл.36, ал.1 от ЗАНН правило, респ., при
липса на съществен императивен реквизит от съдържанието му по чл. 57, ал. 1, т.
3 от ЗАНН – абсолютно основание за отмяна на обжалвания акт като незаконосъобразен.
Нарушението е съществено
и от гледна точка правото на защита на сочения като нарушител, доколкото едва с
издаването на наказателното постановление същият е разбрал, че му се вменява
във вина конкретно административно нарушение, разбрал е при какви обстоятелства
се твърди, че го е извършил и на какво основание подлежи на наказване за него.
Предвид изложеното и на
основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ НП № 19-0247-000608 от
21.11.2019г., издадено от Началник РУ – Бяла при ОДМВР – Русе, с което за
нарушение на чл.44, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.179, ал.2 вр. с чл.179, ал.1,
т.5, пр.5 от Закона за движение по пътищата, на И.Н.И., ЕГН ********** *** е
наложено административно наказание „Глоба” в размер на 200лв.
Решението подлежи на
обжалване по реда на АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред
Административен съд – Русе.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/