Р Е Ш Е Н И Е
№…….............
град Плевен, 17.05.2023година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, в
ПУБЛИЧНО заседание на ОСЕМНАДЕСЕТИ АПРИЛ, през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА БЕТОВА
при секретаря……..МАРИ ЙОНЧОВСКА……….……..и
в присъствието на прокурора…………………………...…….като разгледа докладваното от
съдията……………ТАТЯНА БЕТОВА….………….гр.д.№ 303 по описа на съда за 2020година, и за
да се произнесе, съобрази:
Иск с правно основание чл.558, ал.5 КЗ
вр. с чл.45 и 52 ЗЗД.
Постъпила е искова молба от С.Е.С. ***,
подадена чрез пълномощникът ѝ адв.Я.П.Я. от САК против *** София, с която
е предявен иск с правно основание чл.558, ал.5 вр. чл.557, ал.1, т.2, б“а“ КЗ,
вр. чл.45, чл.52 ЗЗД, с цена на иска по 160 000лв., ведно със законната
лихва, считано от датата на изтичане на срока за произнасяне на фонда – 21.03.2020г.
Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата молба се
твърди, че на 22.03.2019, в гр.С. ищцата С.Е.С. е пострадала от ПТП, възникнало
между лек автомобил, в който ищцата е пътувала и трактор м.“***“, модел „***“,
с ДКН ***, управляван от Д.Г.П., с ЕГН **********.Ищцата е пътувала в лек
автомобил „***“, управляван Д.А.Б.. На излизане от града, в близост до Първи
стопански двор, на главния път е излязъл посочения трактор, който неправомерно
е отнел предимството на лекия автомобил и с това е предизвикал ПТП.В резултат
на произшествието водача на лекия автомобил Д.Б. е загинал, а ищцата е получила
множество увреждания. Било е образувано наказателно производство – пр.пр.
58/2019г. по описа на ОП-Плевен и ДП № 43/2019г. по описа на РУП-Пордим.
Ищцата твърди, че от
удара между двете превозни средства е загубила съзнание и е съществувала реална
опасност за живота ѝ.В Спешното отделение на Плевенската болница е била
преведена в състояние на медикаментозна кома.Установило се е, че е получила
множество фрактури, във връзка с което е претърпяла и няколко операции, с
поставяне на метални импланти.В продължение на един месец е била в кома, като
състоянието ѝ се е влошавало. Впоследствие е била освидетелствана с
експертно решение на ТЕЛК, което ѝ е определило 100% степен на увреждане
с чужда помощ.Вследствие на получените при ПТП увреждания ищцата твърди, че не
може да се движи и да се обслужва без чужда помощ, тъй като това и причинява
изключителни болки. Ангажирането на близки хора, които да я гледат, ѝ
причинява допълнителни неудобства.Произшествието ѝ е причинило и тежка
психическа травма – често се буди с кошмари, не спи пълноценно, плаче нощем.
Всичко това напълно е променило живота ѝ.
В исковата молба се
твърди още, че към датата на произшествието 22.03.2019г. за отговорността на
водача на трактора, причинил катастрофата, не е имало валидна застраховка
„Гражданска отговорност“.Поради тази причина, съобразно изискванията на Кодекса
за застраховането, ищцата е подала на 21.01.2020г. претенция за обезщетение от ***
– София, придружена от медицинска документация и протокол за ПТП. Не е могла да
представи исканата от фонда присъда, тъй като наказателното производство срещу
виновния водач е било във фаза на досъдебно производство. Твърди, че ответникът
не ѝ е изплатил обезщетение за причинените ѝ множество увреждания,
нито е определил такова обезщетение.Поради това предявява настоящия иск, като размера
на причинените и неимуществени вреди – болки и страдания определя на сумата
160 000лева.
Поради изложеното, моли
да бъде постановено решение, с което да бъде осъден ответникът *** да ѝ
заплати сумата 160 000лева, ведно
със законната лихва върху нея, считано от на изтичане на срока за произнасяне
на фонда – 21.03.2020г. Претендират се и направените по делото разноски.Към
исковата молба са приложени следните писмени доказателства: Заверено от
страната копие от констативен протокол за ПТП; епикриза; етапна епикриза;
експертно решение на ТЕЛК; претенция от 21.01.2020г. до ГФ за изплащане на
обезщетение; писмо от ***.
В срока по чл. 131 ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника *** гр.София, чрез юрисконсулт К. Я.,
в който е взето становище, че исковата претенция е недопустима и по същество -
неоснователна. Прави възражение, че разглеждането на спора е недопустимо, тъй
като не е била спазена законовата процедура по Кодекса за застраховането.
Ищцата не е представила пред фонда доказателства за механизма на произшествието
и за хода и резултата от досъдебното производство, поради което процедурата е
осъществена формално. Възразява, че и с исковата молба не са представени такива
доказателства, което затруднява защитата на ответника, който не е страна в
наказателното производство и не разполага с необходимите данни. Моли да бъде
прекратено производството по делото, поради недопустимост на иска, а ако това
искане не бъде уважено, да бъде спряно делото до приключване на наказателното
производство, за да се приложи разпоредбата на чл.300 от ГПК от гражданския
съд, разглеждащ последиците от деянието на Д.Г.П..
В отговора на исковата
молба е взето и становище по съществото на спора. *** счита, че иска е
неоснователен и недоказан. Нито по образуваната щета № ***/21.01.2020г., нито с
исковата молба са представени доказателства за наличието на хипотеза на чл.557,
ал.1, т.2, б.“а“ от КЗ. Липсват доказателства за механизма, причините и
обстоятелствата, при които е настъпило събитието, както и за поведението на
участниците в него.Счита, че констативния протокол, съставен за произшествието
не се ползва с материална доказателствена сила за съда, тъй като не
материализира удостоверително изявление на своя издател.Поради това ответникът
оспорва твърдения механизъм на произшествието.Направил е и бланкетно възражение
за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на увредения пътник.По
отношение размера на иска, ответникът е изложил съображения, че той е
изключително завишен, тъй като не отговаря на икономическите условия в
страната, стандарта на живот и съдебната практика към момента на
произшествието-22.03.2019г. По отношение на лихвата, счита че претенцията е
неоснователна, доколкото фонда е бил в обективна невъзможност да се произнесе
по искането на пострадалата, тъй като тя в срок не е представила необходимите
документа, които фонда е изискал от нея. Поради това с решение от 21.03.2020г.
УС на ГФ е отказал плащането на обезщетение поради липса на достатъчно
доказателства за основанието и размер на вредите.Счита, че Фонда може да се
счита в забава от завеждане на делото, макар разликата да е само от 4 дни. Поискано е и е допуснато привличането на трето
лице помагач – виновния за ПТП водач Д.Г.П., на основание чл.219, ал.1 от ГПК.
Производството е било
спряно на основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК до приключване на НОХД №
841/2020г. на ПОС, за периода 30.11.2020г. – 07.11.2022г.
Третото лице-помагач на
страната на ответника *** - Д.Г.П., чрез пълномощника си адв. В.П., е взел становище,
иска е неоснователен.
В първото по делото
заседание, ищцата, чрез пълномощника си адв.Я.Я. от САК, поддържа предявения
иск.
Съдът, като взе предвид
становищата на страните, обсъди
събраните по делото доказателства, прецени ги по реда на чл. 12 ГПК,
съобрази изискванията на закона, приема за установено следното от фактическа и
правна страна: Предявен е осъдителен иск с
правно основание чл.557, ал.1, т.2, б.“а“ КЗ, вр. 558, ал.5, чл.519, ал. 1, т.1
от КЗ, вр. чл.45 и чл.52 от ЗЗД спрямо ответника
*** гр.София, представляван от изп.директори Ст.С. и Б.М., за заплащане на сумата 160 000лв. на ищцата С.Е.С.. Сумата се
претендира ведно със законната лихва от отказа на ответника на 21.03.2020г. до
окончателното й изплащане.Претендират се и направените по делото разноски.
Съгласно чл.557, ал.1, т.2, б.“а“ КЗ Гаранционният фонд изплаща на увредените лица от Фонда за незастраховани
МПС обезщетения за:… 2. имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни
увреждания и за вреди на чуждо имущество, причинени: а) на територията на
Република България, на територията на друга държава членка или на територията
на трета държава, чието национално бюро на застрахователите е страна по
Многостранното споразумение, от моторно превозно средство, което обичайно се
намира на територията на Република България и за което няма сключена
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Съгласно чл.558, ал.5 от КЗ увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда, ако
Гаранционният фонд не е платил в срока по чл. 496,
откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на
определеното обезщетение, като се прилага и чл. 380. Ответникът
признава обстоятелството, че е постановен отказ от изплащане на обезщетение за
ищцата по заведената преписка по щета № ***/21.01.2020г., с което предвидената в КЗ
извънсъдебна административна процедура е била спазена. Съобразно цитирана правна
норма, предявеният иск се явява допустим, доколкото с решение на УС на *** от
21.03.2020г. е взето решение по посочената щета, с което е отказано изплащане
на обезщетение за неимуществени вреди на ищцата.Така цитираните норми
са във връзка с чл. 45 от ЗЗД, съгласно който, всеки е
длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.
Безспорно е между
страните, че с присъда от 18.12.2020г., влязла в сила на 12.09.2022г. третото
лице-помагач Д.Г. П., с ЕГН ********** ***, е признат
за виновен в това, на 22.03.2019г., около 16,45 часа, в гр. С., общ.
Плевен, обл. Плевен, на ул. „***", срещу ЗКПУ - ***, при управление на
моторно превозно средство - колесен трактор „*** ***", с рег. № ***,
нарушил правилата за движение, както следва: чл.37, ал.З от ЗДвП - Водачът на пътно
превозно средство, излизащо на път от крайпътна територия, като двор,
предприятие, гараж, паркинг, бензиностанция и други подобни, е длъжен да
пропусне пешеходците и пътните превозни средства, които се движат по този път,
и по непредпазливост причинил смъртта на Д.А.Б., ЕГН: ********** от гр. С. и
средна телесна повреда на С.Е.С., ЕГН: ********** ***, изразяваща се в
натъртване на гръдния кош със счупване на шест десни ребра /от 4 - то до 9 -
то/, довело до трайно затрудняване на движението на снагата; счупване на
костите на лявата предмишница, довело до трайно затрудняване на движението на
левия горен крайник и счупване на дясната бедрена кост, довело до трайно
затрудняване на движението на десния долен крайник – престъпление по чл. 343,
ал. 4 вр. ал. 3, предл. 2-ро, б. „б”, предл. 1-во, вр. с ал. 1 вр. чл. 342, ал.
1 предл. 3-то вр. чл. 2, ал. 1 от НК, за което му е наложено наказание лишаване от
свобода, чието изтърпяване е отложено, както и лишен от правоуправление на МПС
за посочените в присъдата срокове.
Съгласно чл.300 ГПК влязлата в
сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който
разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Освен това, след
приключване на наказателното производство, между страните няма спор относно
механизма на произшествието и че то е настъпило в резултат на виновно
противоправно поведение на водача на колесен трактор „*** ***", с peг. № ***-подсъдимия
Д.Г.П.. Няма спор и по това, че МПС, с което те са причинени няма сключена
задължителна застраховка ”Гражданска отговорност” към датата на ПТП – 22.03.2019г.
Спорно е налице ли са предпоставките на чл.
557 ал. 1 т. 2 б. а“ във вр. 519 ал. 1 т. 1 от КЗ за ангажиране отговорността
на Гаранционния фонд за заплащане на исковата сума, представляваща обезщетение
за претърпените от нея неимуществени вреди.Какви телесни увреждания са
причинени на ищцата, какъв е бил оздравителния период и в каква степен е
възстановено здравето й, а също и налице ли е съпричиняване на вредите.
За да се произнесе по спорния
въпрос, съдът съобрази следното:
От приетото заключение
на СМЕ, изготвено от съдебния лекар доц. д-р Д.Д., което като обективно и
неоспорено от страните, съдът възприема, се установява, че след проучване на материалите по дело, в т.ч. и приложените
на л.303 -305 амбулаторен лист и рентгенови снимки, и след преглед на ищцата, ВЛ
е стигнало до следните констатации и изводи: В резултат на процесното ПТП, на ищцата С.Е. Р.,
76 годишна (към настоящия момент) са били причинени множество травматични
увреждания:Черепно-мозъчна травма, изразяваща се в контузия (натъртване) на
меките тъкани, разкъсно-контузни рани в окосмената част на главата и сътресение
на мозъка; Тежка гръдна травма изразяваща се в контузия (натъртване) на меките тъкани
и счупване на шест ребра (от четвърто до девето) в дясно; Счупване на костите
на предмишницата на лявата ръка;Тежко многофрагментно счупване в долната част
на дясно бедро. Уврежданията са резултат от тъпи травми и механизъма на тяхното
получаване добре може да бъде обяснен с удари на тялото в части на купето на
автомобила, при рязката промяна на скоростта и посоката и последващите
деформации при процесното ПТП.
Видно от заключението, непосредствено след
катастрофата ищцата била транспортирана в болница в Плевен и първоначално
настанена в реанимация и поставена на изкуствено дишане, тъй като нейното общо
състояние било много тежко. Поради невъзможност за ранно дефинитивно лечение на
счупванията на лявата ръка и на десния крак на 02.04.2019г. е извършена
първоначална репозиция(наместване) на крайниците и фиксация с т.н. „външни
фиксатори".След стабилизиране на общото състояние в реанимацията, на 16.04.2019г.
била извършена репозиция и вътрешна фиксация на счупванията на дясното бедро,
посредством монтиране на плаки и винтове (метални импланти).На 24.04.2019г. бил
демонтиран външния фиксатор от лявата ръка и предмишницата била имобилизирана с
гипсова лонгета.На 25.04.2019г. била изписана за продължаване на лечението в
къщи, а след 10 дни гипсовата лонгета била свалена, както и т.н. „скоби"
от дясното бедро.В къщи през първите 3-4 месеца ищцата е била на легло. Била и
е препоръчана рехабилитация, която ищцата не е провела.
Съгласно заключението на
съдебния лекар, нормалният оздравителен период за лечение на описаната по-горе
„черепно-мозъчна травма" е около 2-2 и половина месеца.Нормалния
оздравителен период за лечение на описаната по-горе „Тежка гръдна травма"
е между 3 и 4 месеца.Нормалния оздравителен период за лечение на описаното
по-горе „Счупване на костите на предмишницата на лявата ръка" е между 3 и
4 месеца.Нормалния оздравителен период за лечение при некомплицирани „Счупвания
на бедрената кост", продължавало 9-10 месеца.В случая, при личен преглед
на ищцата на 23.03.2023г., експерта е установил следния „обективен
статус":„Жена на възраст, съответна на календарната, с правилно развити
костна и мускулна система, нисък ръст и силно охранване. Има адекватно
поведение, но когато стане дума за инцидента или за лечението на травмите,
започва да плаче, разстройва се казва, че „не иска да живее повече".Ходи с
две патерици, но трудно става и сяда, ползва помощ от „снахата на нейния
син", която се грижи за нея и е със статут на „социален асистент" от
общината. С нейна помощ и специална инвалидна проходилка е възможно да измине
десетина крачки, за да излезе на улицата, където при хубаво време сяда на
пейката, направена от сина и „очаква съседките да дойдат, да си
поприказват."По лицето няма външни видими белези (ръбци, цикатрикси) от
зараснали рани, от катастрофата. Посочва, че те са в окосмената част на главата
дясно теменно и слепоочно.По кожата в областта на основата на шията по предна
повърхност има неголям леко хлътнал белег (ръбец) от т.н. трахеостомия
(медицинска интервенция за поставяне изкуствено дишане, извършена преди
постъпването в реанимацияга на болницата).По кожата на лявата китка има два
малки хлътнали белега от ортопедичната операция, които са спокойни и
неболезнени. Обема на движения в областта на китката на лявата ръка е почти в
пълен обем, но мускулната сила на ръката е незначително отслабена.По кожата на
дясното бедро има голям, вертикално разположен линеен ръбец (белег) от
ортопедичната операция с дължина 24,5 см. Той достига до горната половина на
колянната става, където извива напред. Консистенцията му е меко-еластична и
неболезнена при палпация.Двете коленни стави са леко деформирани от
дегенеративни възрастови артрозни изменения. Дясната колянна става обаче е
задебелена и оточна в сравнение със симетричната лява. Движенията в областта на
дясната колянна става са силно ограничени и болезнени, налице е т.н.
„контрактура" на мускулатурата."
На въпроса настъпило ли
е пълно възстановяване от причинените на ищцата травми, експертизата е
установила, че според резултатите от прегледа и от данните от прегледа при
ортопед, извършен на 09.02.2023г. експертизата счита, че е налице пълно
възстановяване на „черепно-мозъчната травма" и „гръдната травма", практически
е възстановена и хватателната функция на лявата ръка, след счупването на двете
кости на предмишницата, в резултат на процесното ПТП.Липсва обаче пълно
възстановяване на функцията на десния крак, където са налице усложнения
(контрактура) и значителни „остатъчни явления", като силно ограничени и
болезнени движения на колянната става от фрактурата на бедрото. Причините за
това състояние експерта определя като многокомпонентни -наличие на тежко
многофрагментно (комплицирано) счупване в долната част на бедрото, която
участва във формирането на колянната става, тоест „лоша локализация",
макар в техническо отношение ортопедичната операция да е извършена перфектно;
Напредналата възраст на пострадалата/тогава на 72г./, със значителни
предшестващи дегенеративни възрастово-болестни изменения в ставите и костите,
като „артрози", „шипове", „изтънени хрущяли", „разреждане на
костните гредички" и непровеждане на препоръчаната още при изписването от
ортопедична клиника, медицинска рехабилитация. Вещото лице е посочило, че със
сигурност не е възможно да настъпи пълно възстановяване на функцията на десен
долен крайник.
За установяване на вида
на вредите и за наличие на евентуално съпричиняване са събраните гласни
доказателства. Разпитани са свидетели, които имат преки наблюдения върху
оздравителния процес след ПТП и направените на ищцата операции и други, които в
служебно качество са пристигнали на мястото на произшествието, минути след
настъпването му. От показанията на св.Ю.В. Г. се установява, че е бил близко до
катастрофата, но не я е видял, тъй като е бил в четвъртата кола в редицата от спрени от полицията
автомобили. Тъй като познава ищцата, е отишъл, по молба на внука й, да донесе
личната й карта. Когато е пристигнал, вече са товарели пострадалите в
линейките. Не е видял дали ищцата е била
с поставен колан. Твърди, че през първите 4-5 месеца, ищцата е била много зле,
не е можела да се обслужва. След престоя в болницата престоя, е била обезобразена.
Твърди, че още не се е възстановила. Проходила е на петия-шестия месец, но и
сега не може да отиде без придружител до тоалетна. Свидетелят твърди, че
вследствие на преживяното, С. психически се е сринала. Отделно от физическата
травма, тя тъгува и за съпруга си. Постоянно споделя, че по-добре да е умряла, за
да не тормози децата. Споделяла е, че продължава да я боли. От показанията на свидетелката З.А. М.а, която
също няма родство с ищцата, се установява, че тя живее от 24 години в съседство
на С.С.. Не е била очевидец на произшествието, само на възстановителния период,
след претърпените 3-4 операции, който е продължил 3-4 месеца на легло, без да
мърда, на подлога, на памперси. След това постепенно са започнали да я вдигат
да сяда, да се храни седнала, да се придвижва с инвалиден стол и придружител,
тъй като сама не може да се движи дори с патерици, а само с количка/проходилка/,
с която съумява да пази равновесие.От 3-4 години така се предвижва.Свидетелката
дава показание, че съседката й много тежко преживява случилото се - плаче си,
тежи й. Твърди, че преди ПТП е била деен човек, а сега много й тежи, че е
прикована и не може да работи нищо. Казвала: „По-добре да бях починала
отколкото да съм в това положение“.
Във връзка
с твърдяното от ответника, че ищцата не била с поставен колан по време на
произшествието, и с оглед преценката относно наличието на съпричиняване, са
разпитани посочените от ответника свидетели А.И.П., А.Х.А., В.Б.М. – и тримата
на длъжност мл. полицейски инспектор, които са посетили мястото на ПТП и са помогнали
на пострадалите. Свидетеля А.И.П. установява, че водачът на лекия
автомобил, в който е пътувала ищцата, е бил с предпазен колан, лично той го е
срязал. В автомобила имало още една възрастна жена, двама по-млади мъж и жена и
едно дете на видима възраст около 3 години в детско столче. Младият мъж бил отпред
до водача, а възрастната жена-отзад, но не помни тя дали е била с предпазен колан.Същото се установява и от свидетеля А.Х.А., който допълва, че ищцата е била отзад и във видимо много
лошо състояние-имала е кръв по главата, била е много зле. С колегите му са я
изкарали от колата, но не си спомня дали е имала предпазен колан.Казва, че се е
била ударила в предната седалка, че ударът е бил от дясната страна, откъм нея и
затова тя е била по-зле защото е била от
страната на удара.От показанията на свидетеля В.Б.М. се установява, че водача на автомобила е бил с предпазен колан.
Освен него, не си спомня някой друг да е бил с предпазен колан. Твърди, че са помогнали
първо на водача, после на по-възрастната жена, която била паднала между
седалките. Тя според свидетеля най-вероятно е била отпред и от удара е била
легнала назад. На задната седалка нямало други хора, те били излезли сами. След
това свидетелят се разколеба в показанията си и каза, че възрастната жена е
била в колата, но не си спомня точно къде.
От показанията на свидетеля Г.Н.Р.,
се установява, че спомените му са бегли. Твърди, че в деня на произшествието е изпълнявал
служебните си задължения като автопатрул, осъществяващ пътен контрол на
територията на Областната дирекция. Отзовал се е на получен сигнал за настъпило
ПТП на входа на гр. С. към първокласен път III. На място е видял катастрофирал лек автомобил в дърво – орех, движел се в
посока от гр. С. към първокласен път III. Когато пристигнали,
пострадалите не са били все още извадени от автомобила. Не може да си спомни
дали е помагал при изваждането им и дали някой от пострадалите е бил с поставен
предпазен колан.От лявата страна на шофьорското място имало мъж, а от дясната
страна е била съпругата му.
При така установеното от фактическа страна и с оглед приетото за безспорно,
въпросното произшествие е
настъпило в резултат на виновно противоправно поведение на водача Д.Г.П., който на 23.02.2019г.
е причинил ПТП, управлявайки трактор марка „***“ модел *** в резултат на което пътуващата
в лек автомобил „***“, с рег.№ ***,
ищца С.Е.С.,*** е получила 3 средни телесни повреди, изразяващи се в: натъртване на гръдния кош със
счупване на шест десни ребра /от 4 - то до 9 - то/, довело до трайно
затрудняване на движението на снагата; счупване на костите на лявата
предмишница, довело до трайно затрудняване на движението на левия горен крайник
и счупване на дясната бедрена кост, довело до трайно затрудняване на движението
на десния долен крайник. Причинена и е и травма на главата, която според
описаното в експертизата е протекла без пълна загуба на съзнание и последващи
усложнения и е довела до разстройство на здравето, временно и неопасно за
живота, т.е. увреждането представлява лека телесна повреда.
Моторното превозно
средство, с което е причинено ПТП към датата на причиняването на вредите, не е
имало валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“. В тази връзка
следва да се има предвид, че изложеното в становището на третото лице-помагач Д.П.
относно това, че застрахователят му не бил уведомил *** за прекратяване на
застрахователния договор поради неизпълнение на задължение на застрахования за
заплащане на разсрочена вноска от застрахователната премия, по същество е
признание за липсата на валидна застраховка към датата на произшествието –
22.03.2019г. Това обстоятелство не се оспорва от ответника, който е постановил
отказ да обезщети пострадалата, поради липсващи доказателства. Събраните в
настоящото производство доказателства чрез разпита на свидетелите и при съпоставката
им с писмените доказателства и заключението на СМЕ, обосновават извода, че ищцата
е била сериозно увредена, като част от телесните й увреждания й придизвикват
болки и страдание и понастоящем и тя не се е възстановила напълно.Основният
спорен въпрос е за размера на дължимото от ответника обезщетение на всички
преки и непосредствени вреди от деликта.
Причиняването на три
средни телесни повреди и една лека такава при ПТП, представляващо деликт по
смисъла на чл. 45 ЗЗД, поражда право на обезщетение в
полза на увредения. Обективният критерий, според който се определят подлежащите
на обезщетяване вреди, е пряката и непосредствена причинно-следствена връзка
между действията на деликвента и конкретните неблагоприятни последици за пострадалия.
В случая няма спор, че всички описани от вещото лице доц.д-р Д. увреждания са
пряка и непосредствена последица от противоправното поведение на водача на
трактора, причинил ПТП, в т.ч. и травмата на главата, която не била елемент от
фактическия състав на престъплението, за което е понесъл наказателна
отговорност виновния водач.При определяне на паричния еквивалент на вредите
следва да се приложи критерия на чл.52 от ЗЗД – справедливост.Понятието
"справедливост" е обусловено от конкретните и обективно съществуващи
обстоятелства – характер и тежест на увреждането, степен, интензитет и
продължителност на търпените болки и страдания, физически и психически травми
на увредения, промяната в живота им и други конкретни фактори.
В настоящия случай, с оглед на установеното и отчитайки
в съвкупност всички неимуществени вреди на ищцата, съдът приема, че
справедлив паричен еквивалент на претърпените от нея болки и страдания е обезщетение в поискания размер от 160 000лева. Същата е получила повече от
една телесни увреди, в резултат на които е претърпяла много продължителни и
интензивни физически
болки и страдания, като най-интензивни
те са били в първите два – три месеца. По повод на фрактурата на бедрена кост, тя е била за период от три-четири месеца изцяло на постелен режим, без възможност да
става и да се самообслужва, което я е поставило в неизбежното състояние да бъде
зависима от грижата на близките си, създаващо допълнителни неудобства и
притеснения за нея. Ограниченията в придвижването са продължили и до приключване на
съдебното дирене,
предвид необходимостта от ползване на помощни средства, като от заключението на
ВЛ се установява, че тя продължава четири години след произшествието да изпитва болки и неудобства при ходене и се
предвижва с помощта на проходилка/количка/. Не може да изпълнява ежедневните си задължения и продължава да бъде
подпомагана от близките си, като свидетелите установяват, че даже при
ползването на тоалетна и при излизане от дома й я придружават. Продължава да е
нетрудоспособна, като липсва пълно възстановяване на функцията на десния крак,
където са налице усложнения (контрактура) и значителни „остатъчни
явления", като силно ограничени и болезнени движения на колянната става от
фрактурата на бедрото.
При определяне на
справедливия размер на обезщетението съдът отчита, че общият оздравителен
процес на получените телесни увреди е продължил в рамките на обичайния период
за подобен род травми, който предвид тежестта им не е бил кратък: на описаната по-горе
„черепно-мозъчна травма" - около 2-2 и половина месеца; на „тежката
гръдна травма" - между 3 и 4 месеца;
на полученото „Счупване на костите на предмишницата на лявата ръка" -
между 3 и 4 месеца; на лечение при некомплицирани „Счупвания на бедрената
кост" - около 9-10 месеца.По време на лечението не са настъпвали
усложнения, а към настоящия момент възстановителния процес е приключил и е налице
пълно възстановяване по отношение на получената „черепно-мозъчна травма" и
„гръдната травма". Налице е практическо възстановяване на хватателната
функция на лявата ръка, след счупването на двете кости на предмишницата.Не е възстановена
само функцията на десния крак.Освен физическите болки и страдания, в резултат
на ПТП, ищцата е претърпяла психически стрес, безспорно обусловил влошаване
качеството й на живот – тревожност, тъга и безпокойство, последиците от които
към настоящия момент все още не са напълно преработени. Ищцата е променила
начина си на живот, като от самостоятелен човек, който е бил работоспособен и
активен, се е превърнала в зависим от помощта и грижите на близките си човек.
При анализа на всички
обективни обстоятелства в конкретния казус – полученото увреждане на здравето,
изразяващо се в телесни травми; причинените болки и страдания от емоционално
естество, в резултат на увреждането; съобразявайки възрастта на пострадалата;
продължителността и степента на претърпените болки и страдания, продължаващи и
към настоящият момент, причинените неудобства, свързани с ежедневното
обслужване; нарушен житейски ритъм, влошено качество на живот, отражението на
произшествието, травмите и неблагоприятните прогнози за възстановяването на десен
долен крайник на ищцата, за който ВЛ е категорично, че не може да настъпи пълно
възстановяване на функцията му и при съобразяване с конкретните икономически
условия и съответните нива на застрахователно покритие по КЗ към релевантния за
определяне на обезщетението момент, съдът намира за справедливо обезщетението в
размер на 160 000лв., които условно разделя на: обезщетение за
неимуществени вреди от търпени болки и страдание причинени от черепно-мозъчната
травма – в размер на 20 000лв.; обезщетение за неимуществени вреди от
търпени болки и страдание причинени от тежката гръдна травма – в размер на 35 000лв.;
обезщетение за неимуществени вреди от търпени болки и страдание, причинени от счупване костите на предмишницата на лявата
ръка– в размер на 35 000лв.,
обезщетение за неимуществени вреди от търпени болки и страдание
причинени от тежко многофрагментно
счупване в долната част на дясно бедро – в размер на 70 000лв.
Следва да бъде обсъдено наведеното от
ответника възражение за съпричиняване на вредите от страна на пострадалото лице
по чл. 51, ал 2 ЗЗД, за което се твърди, че е
поставило в риск здравето и живота си, като е пътувало в автомобила, без поставен
обезопасителен колан. Съгласно ТР №1 от 23.12.2015г. на ВКС по тълк.д. № 1/2014
г., ОСТК, обезщетението за вреди от непозволено увреждане може да се намали,
ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване. Съпричиняването на
вредата изисква наличие на пряка причинна връзка между поведението на
пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, но не и вина, като дали
поведението на пострадалия е рисково и дали то е допринесло за увреждането,
подлежи на установяване във всеки конкретен случай.
Съдът приема, че липсата на предпазен колан, чието
ползване е задължително, независимо от мястото на пътника в автомобила, би съставлявало
обективен принос, който да е в пряка причинна връзка с вредоносния резултат,
ако бъде установен. В настоящия случай не се събраха убедителни доказателства,
че ищцата е била без предпазен колан. Нито един от разпитаните свидетели не
установи с положителност този твърдян от ответника факт. Поради отдалеченост
във времето на ПТП и посещението на други подобни местопроизшествия,
разпитаните свидетели не бяха в състояние да си спомнят дали по-тежко
пострадалата по-възрастна жена, която са намерили в колата, е била с или без
поставен обезопасителен колан. Показанията им се разминават даже относно
местоположението и в автомобила, поради което съдът приема, че спорния факт не
е установен и не може, при тези доказателства да се обоснове извод за неизпълнение
на това задължение на пътника. Вещото лице д-р Д. в съдебно заседание също е
разяснил, че съобразно видът на счупването не може да посочи къде се е намирала ищцата в
автомобила-на предна или на задна седалка и дали е била с предпазен
колан.Нехарактерното счупване и другите външните травми, като така наречените
контактни отпечатъци, по които би могъл, евентуално, да кажем от кой детайл на
автомобила е причинено то, не са описани в медицинската документация, защото те
не се нуждаят от някакво специално лечение и няма практика да се описват в
медицинската документация. В делото липсват категорични данни, от които да може
да се направи такъв извод, а и в практиката си ВЛ рядко е срещал случаи, при
които е възможно да се даде отговор за поставения му въпрос.
Поради изложеното, няма
основание за намаляване на обезщетението за вреди, на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД. По отношение на претендираната
законна лихва върху сумата на обезщетението, съдът приема следното :В чл. 558, ал. 1, изр. 2 от КЗ е предвидено,
че лихвите за забава от Гаранционния фонд се изплащат съобразно чл. 497 от КЗ. Съгласно посочена правна норма, законна лихва върху
размера на определеното обезщетение се дължи от по-ранната от двете дати: или
15 работни дни от представяне на всички изискани от ответника документи по реда
на чл. 106, ал. 3 от КЗ или от изтичане на
срока по чл. 496, ал. 1 от КЗ, освен в случаите,
когато увреденото лице не е представило доказателствата изискани по реда на чл. 106, ал. 3 от КЗ. Случаят е именно такъв-постановен е отказ, при
непредставяне на необходимите доказателства, поради което съдът приема, че
сумата на присъденото обезщетение се дължи, ведно със законната лихва, считано от
завеждане на делото на 24.03.2020г, съобразно пощенското клеймо върху исковата
молба.
При този изход на делото
и предвид обстоятелството, че ищцата е освободена от внасяне на ДТ и разноски,
на основание чл. 83, ал. 2 ГПК, следва да бъде осъден ответника да заплати ДТ
по сметка ПОС в размер на 6 400 лв. върху цената на уважения иск, на основание
чл. 78 ал. 6 от ГПК. Ищцата С.С. е представлявана по делото от адвокат Я.Я. ***,
съгласно прил. по делото пълномощно и договор за правна защита и съдействие/на
л.322/, безплатно по реда на чл.38, ал.1, т.2 ЗА.Съгласно нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА адвокатът, оказващ
безплатно адвокатска помощ, има право на адвокатско възнаграждение, ако се
касае за случай по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА и ако в
съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски.Изявленията за
наличие на конкретно основание за оказване на безплатна помощ по чл. 38, ал. 1 от ЗА обвързват съда и той
не дължи проверка за съществуването на конкретната хипотеза. Съгласно
разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1 за минималните размер на
адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и
съдействие по дела с определен интерес, възнагражденията са следните: при
интерес от 100 000 лв. до 1 000 000 лв. – 3530 лв. плюс 2 % за горницата над
100 000 лв., при което дължимото адвокатското възнаграждение за оказаната безплатна
адвокатска помощ на ищцата е в размер на
4 730 лева.Следва ответника да бъде осъден да го заплати на адв.Я.Я..
Ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Плевенски ОС и
направените разноски за експертиза в размер на 600лв., заплатени от бюджета на
съда.
Водим от горното, Окръжният съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА на основание чл. 558, ал.5, вр. чл.557, ал. 1, т. 2, б. „а“ във вр.
519 ал. 1 т. 1 от КЗ във вр. чл. 45 и чл. 52 от ЗЗД ***, гр. София, ул.“***“ №
2 да заплати на С. Е.С., с ЕГН **********,*** сумата 160 000 лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в резултат на ПТП на 22.03.2019г., причинено от Д.Г.П. при управление на трактор марка „***“ модел ***, с ДКН ***, за което МПС не е имало валидно
сключена застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законна лихва върху
тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 24.03.2020г. до окончателното й изплащане, като за разликата относно претенцията за присъждане на законна лихва за
периода от 21.03.2020г. до 23.03.2020г. отхвърля иска
като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал.
6 от ГПК ***, гр. София, ул. “***„ №2 да ЗАПЛАТИ
по сметка Плевенският окръжен съд държавна такса в размер на 6 400 лв. и разноски
за вещо лице в размер на 600лв.
ОСЪЖДА, на основание чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата ***,
гр.София, ул.“*** №2 да заплати на адвокат Я.П.Я. ***, възнаграждение за осъществена безплатна адвокатска
помощ на ищцата С. Е.С., с ЕГН **********, в размер на 4 730лв.
Решението е постановено
при участието на Д.Г.П., с ЕГН **********,
като трето лице-помагачи на страната на ответника ***.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба
пред Великотърновския Апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД :