ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер 1991 от 12.10.2020г., град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Бургас, дванадесети състав, в закрито заседание на дванадесети
октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: Диана Ганева
като разгледа докладваното от
съдия Ганева административен характер дело номер 2073 по описа за 2020 година и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по
делото е образувано по жалба „Рисайклинг България“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ул.“Крайезерна“ №121, представлявано
от управителя Н. Ф. Ф., против Заповед №РД-171/18.09.2020г., издадена от директора
на РИОСВ Бургас. С оспорената заповед на основание чл.126, чл.128, т.2 и чл.129
от Закона за управление на отпадъците и констативни протоколи
№018244/К-13-119/09.09.2020г., №018245/К-13-120/10.09.2020г. е спряна дейността
по оползотворяване с код R 12 и R 13 с отпадъците по Разрешение № 02-ДО-494-03 от
24.10.2019г. на площадка №1, находяща се в гр.Бургас, в поземлен имот с
идентификатор 07079.827.49 по КК на гр.Бургас, кв.“Долно Езерово“,
местност „Черна Яна“, УПИ І-2, с площ от
10808 кв.м. и площадка № 2, описана в разрешението, до отстраняване на всички
нарушения, установени с нарочна проверка от експерти в на РИОСВ Бургас и
отразени в констативни протоколи. В заповедта е посочено, че дейността следва
да бъде спряна чрез поставяне на пломба
на входа на площадката, находяща се в гр.Бургас, в поземлен имот с идентификатор
07079.827.49 по КК на гр.Бургас, кв.“Долно Езерово“, местност „Черна Яна“ , УПИ І-2.
С разпореждане
№3960/06.10.2020г. съдът е постановил препис от жалбата да се връчи на
ответника с указание в 3-дневен срок от уведомяването да представи цялата
преписка, надлежно заверена.
На 09.10.2020г. по
делото е постъпила молба от жалбоподателя, ведно с доказателства, с искане за
спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнението на
Заповед №РД-171/18.09.2020г., издадена от директора на РИОСВ Бургас.
С оглед постъпилата
молба, в която е инкорпорирано искане за спиране, съдът е постановил преписката
да бъде представена незабавно.
В изпълнение
указанията на съда с молба с вх.№8737/12.10.2020г. ответникът е депозирал
изисканата преписка.
Настоящият съдебен
състав, като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото,
намира искането по чл.166, ал.2 от АПК, във вр. с чл.129, ал.5, изр.2 от ЗУО,
за процесуално допустимо, но по същество за неоснователно. Съображенията за
това са следните:
Съгласно чл. 129,
ал. 5, изр. 2 от ЗУО,
обжалването на заповедта за прилагане на ПАМ не спира изпълнението й.
Допуснатото в тази хипотеза предварително изпълнение е обусловено от законовата
презумпция за подлежащ на приоритетна защита значим обществен интерес съобразно
преследваната от закона цел – да се предотврати или намали вредното въздействие
на отпадъците върху човешкото здраве и околната среда (чл. 1, ал. 3
от ЗУО). За да бъде
преодоляна тази законово регламентирана защита, оспорващият трябва да докаже (и
то въз основа на нови обстоятелства), че предварителното изпълнение би могло да
му причини значителна или трудно поправима вреда – чл. 166, ал.
2, във връзка с ал. 4 от АПК. Изискването на чл. 166, ал.
2 от АПК за наличие на
нови обстоятелства е относимо и в случаите, когато предварителното изпълнение
на административния акт е допуснато по силата на закона, както е в настоящия
случай, с оглед препращането, направено в ал. 4 на чл.
166. Това означава, че
законодателят е презюмирал наличие на особено важни държавни и обществени
интереси, като е постановил предварително изпълнение на актовете, издавани от
органите по чл. 127 и чл. 128 от
ЗУО. В хипотезата на чл. 166, ал.
2 от АПК преценката на
съда е върху променените последици от законосъобразното предварително
изпълнение, тъй като е по силата на закона или на влязъл в сила акт на органа.
Настоящият съдебен състав намира, че
на важния обществен интерес-живота и здравето на гражданите, който наложената
ПАМ охранява, жалбоподателят не е противопоставил свой особено важен личен
интерес, който да налага спиране на предварителното изпълнение. Изложените в
молбата с искане за спиране аргументи
биха били относими ако се касаеше за допуснато предварително изпълнение в
хипотезата на чл.60 от АПК, какъвто не е настоящия случай, тъй като предварителното
изпълнение е осъществено по силата на закона. С разпоредбата на чл.129, ал.2,
изр.2 от ЗУО законодателят е допуснал активно въздействие чрез актовете на
органите по чл. 127 и чл. 128 от
ЗУО в защитата на
екологията, както е в конкретния казус.
За разлика от предварителното
изпълнение, допуснато с разпореждане по чл. 60, ал. 1 АПК, тук самият
законодател въвежда презумпция, че общественият и държавният интерес надделяват
над личния (в случая интересът на юридическото лице). Преценката не е на
органа, а на законодателя. Съобразно константната съдебна практика, засягането
на търговски интереси, вкл. и преустановяване на търговска дейност и финансови
загуби, не са от категорията на тези, които могат да бъдат противопоставени на
значимите обществените и индивидуални интереси, предвидени в чл. 60, ал. 1
от АПК.
От анализа на цитираната уредба
следва извод, че в тежест на дружеството, поискало спиране на предварителното
изпълнение, е да докаже вероятността за причиняване на значителна или
труднопоправима вреда. Изтъкнатите доводи в молбата с искане за спиране на
допуснатото по силата на закона предварително изпълнение не обосновават извод,
че на жалбоподателя ще бъде причинена такава вреда, тъй като за търговеца са налице различни възможности, с
които би могъл да предотврати или да минимализира загубите.
Още един аргумент за неоснователност
на така мотивираното искане е и факта, че твърдените от дружеството вреди
подлежат на възмездяване при евентуална последваща отмяна на оспорената заповед
като незаконосъобразна в отделно исково производство по реда на чл. 1, ал. 1
от ЗОДОВ вр. чл. 203 и сл.
от АПК, поради това същите
не могат да бъдат третирани като основание за спиране предварителното
изпълнение на оспорвания административен акт. Твърдените вреди са обичайна
последица от прилагане на мярката, а не вреди, които се характеризират с
изключителност или значителност по смисъла на закона, като вероятността от
настъпването на такива вреди не е доказана.
Освен това пред настоящата инстанция
не са представени писмени доказателства, които да установяват нови факти,
настъпили след издаването на заповедта, и които да обосновават значителни или
труднопоправими вреди от предварителното изпълнение, а не като пряка последица
от издадения акт. Приложените към молбата доказателства, а именно – годишни
данъчни декларации, справка за актуално състояние на действащите трудови
договори ( с изключение на справката от 30.09.2020г), решение
№02-ДО-494-03/24.10.2019г., договори за отдаване под наем и анекси към тях и
др. (подробно описани в молбата от т. 1 до т.25), не установяват нови факти, настъпили
след издаване на заповедта.
С оглед изложеното, съдът намира, че
наведените в молбата доводи и представените доказателства към нея, не обосновават извод за оборване на
законовата презумпция, респективно за наличие на предвидените от закона
обстоятелства, даващи основание за спиране изпълнението на административния
акт.
Мотивиран от гореизложените съображения и на
основание чл. 166, ал. 4 вр. с ал. 2 от АПК, Административен съд – Бургас,
дванадесети състав,
О П Р Е
Д Е Л И :
ОТХВЪРЛЯ искането на „Рисайклинг България“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ул.“Крайезерна“ №121, представлявано
от управителя Н. Ф. Ф., за спиране на допуснатото по силата на закона
предварително изпълнение на Заповед за налагане на принудителна административна
мярка №РД-171/18.09.2020г., издадена от директора на РИОСВ Бургас.
Определението подлежи на обжалване
пред Върховния административен съд, в 7-дневен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ: