Решение по дело №187/2019 на Окръжен съд - Плевен

 

РЕШЕНИЕ

№…

гр. ***, 14.06.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

***СКИ ОКРЪЖЕН СЪД ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ - ІV гр.с. в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЦВЕТЕЛИНА ЯНКУЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: 1.РЕНИ ГЕОРГИЕВА

2.ЕМИЛИЯ КУНЧЕВА

при секретаря ДЕСИСЛАВА ГЮЗЕЛЕВА и в присъствието на прокурора …., като разгледа докладваното от ЧЛЕН - СЪДИЯТА РЕНИ ГЕОРГИЕВА в.гр.д. № 187 по описа за 2019 г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

           С решение № 102/18.01.2019 г. по гр.д.№ 4096/2018 г. по описа на ПлРС са отхвърлени предявените от „А. ****“ ЕАД със седалище гр.София срещу А.Б.В.  съединени в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване на положителни установителни искове с правно основание чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сума в размер на  2 690.20 лв., представляващи главница по 43 броя неплатени погасителни месечни вноски за периода от 21.08.2015 г. до 21.02.2019 г.; сума в размер на 275.07 лв.  - договорна (възнаградителна) лихва, начислена за периода от 21.08.2015 г. до 20.06.2017 г. (датата на прехвърляне на задължението); сума в размер на 202.44 лв.  - лихва (обезщетение) за забава, дължима за периода от 21.08.2015 г. до датата на подаване на заявлението в съда,  ведно със законна лихва върху главницата считано от датата на подаване на заявлението, като неоснователни и недоказани.Отхвърлени са предявените от „А. ****“ЕАД със седалище гр.София срещу А.Б.В. искове  с  правно основание чл. 79 ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца  следните суми: 2 690.20 лв.  - главница по 43 броя неплатени погасителни месечни вноски за периода от 21.08.2015 г. до 21.02.2019 г.; сума в размер на 275.07 лв.  - договорна (възнаградителна) лихва, начислена за периода от 21.08.2015 г. до 20.06.2017 г. (датата на прехвърляне на задължението); сума в размер на 202.44 лв.  - лихва (обезщетение) за забава, дължима за периода от 21.08.2015 г. до датата на подаване на заявлението в съда, ведно със законна лихва върху главницата считано от датата на подаване на исковата молба в съда, като неоснователни и недоказани.

    Депозирана е въззивна жалба от „А. ****“ЕАД със седалище гр.София, чрез пълномощник, срещу решение № 102/18.01.2019 г. по гр.д.№ 4096/2018 г. по описа на ПлРС.Излагат се доводи, че същото е неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие със събраните по делото доказателства.Прави се искане да се отмени обжалваното решение и да се постанови ново по съществото на спора, с което да се уважат предявените искове, както и да се заплатят разноските по делото.

             За въззиваемата страна А.Б.В. особеният представител изразява становище, че въззивната жалба е неоснователна, като поддържа съображенията, депозирани в писмения отговор на въззивната жалба.

              Въззивната жалба е процесуално допустима. 

 

 

 

 

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като обжалваното такова е валидно и допустимо, а по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящата инстанция приема за установено следното от фактическа страна.

Между „****“ЕАД и въззиваемата А.В. е сключен договор за потребителски кредит от 19.02.2015 г., с първа падежна дата 21.03.2015 г. и последна 21.02.2019 г. съгласно погасителния план, в който е посочен размерът и падежът на всяка отделна погасителна вноска, по силата на който й е предоставен потребителски паричен кредит с общ размер 4 048.20 лв., от които чиста стойност на кредита 3 900 лв. и такса за разглеждане на кредита 148.20 лв., като Общите условия са неразделна част от договора.Съгласно чл.3 от ОУ потребителят се е задължил да върне цялата договорена сума по отпуснатия кредит, заедно с лихвите и разноските по него, в сроковете и условията, указани в договора на вноски, броят, размерът и  падежите на които се посочват в договора.

Крайният срок за издължаване на всички задължения по кредита е 21.02.2019 г. - датата на последната погасителна вноска съгласно погасителния план.Страните са договорили, че при неплащане на две последователни погасителни вноски по кредита (главница и лихви) кредиторът има право на обяви договора за предсрочно изискуем.

От приложения Рамков договор за цесия от 20.12.2016 г., индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания от 20.06.2017 г. и приложение № 1 към него от 20.06.2017 г. е видно, че заемодателят е прехвърли на въззивника „А. ****“ЕАД вземанията, произтичащи от процесния договор № 1760167 с общо дължима сума към датата на цесията 2 984.13 лв.

От представеното пълномощно, изходящо от „****“ЕАД, чрез управителя, е видно, че дружеството е упълномощило „***“ЕАД да уведомява съгласно чл.99, ал.3 ЗЗД от името на цедента всички длъжници, по всички вземания, които дружеството е цедирало на „***“ЕАД с рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 20.12.2016 г.

Приложени са две уведомителни писма - от 27.06.2017 г. и от 07.02.2018 г. до въззиваемата, изпратени на посочения в договора адрес -гр.***, ул.***21, но и двете са върнати в цялост.

От въззивника е депозирано на 01.03.2019 г. заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, като е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК на 02.03.2018 г. по ч.гр.д.№ 1502/2018 г. по описа на ПлРС.

Въз основа на изложената фактическа обстановка, настоящата инстанция приема за установено следното от правна страна.

               

 

 

 

Цесията следва да се счете за надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато изходящото от цедента уведомление е връчено на длъжника като приложение към исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане, включително и в производството по чл.422 ГПК по предявен иск за съществуване на вземането.Като факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение за съществуването на спорното право, получаването на уведомлението от цедента, макар и като приложение към исковата молба на цесионера, следва да бъде съобразено от съда при решаването на делото, с оглед императивното правило на чл. 235, ал. 3 ГПК. Изходящото от цедента уведомление, приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника с нея, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД ( решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о.).

             Следващият спорен въпрос е налице ли е надлежно уведомяване на ответника А.В. за извършената цесия, предвид обстоятелството, че ответникът се е представлявал в исковото производство от назначен от съда особен представител.

             В заповедното производство по чл.410 ГПК препис от издадената заповед за изпълнение на парично задължение не е достигнала до длъжника А.В., връчена е на основание чл.47, ал.5 ГПК чрез залепване на уведомление по чл.47, ал.1 ГПК и след като не е намерен работодател, чрез който да стане връчването на същата, съдът е указал на заявителя, че следва да предяви иск по чл.422 ГПК.

               В исковото производство, като приложение към исковата молба от цесионера „***“ЕАД са представени горепосочените пълномощно от „****“ЕАД, уведомително писмо за извършена цесия с изх.№ УПЦ-П-***/1760167 от 27.06.2017 г., заедно с известие за доставяне, както и уведомително писмо за извършена цесия с изх.№ УПЦ-С-***/1760167 от 07.02.2018 г., заедно с известие за доставяне.Препис от исковата молба с приложенията е връчен на назначения по реда на чл.47, ал.6 ГПК особен представител на ответницата А.В. на 16.10.2018 г.

              Настоящата инстанция приема въз основа на гореизложеното, че е налице надлежно връчване на уведомлението за извършената цесия.Горепосочените пълномощно и уведомленията   следва да бъде съобразени като факти от значение за спорното право, настъпили след предявяване на иска, на основание чл. 235, ал. 3 ГПК.

Съобщението, което е едностранно изявление, с което длъжникът се известява, че вземането на неговия кредитор е прехвърлено на нов кредитор, не е елемент от фактическия състав, който поражда действие между страните, тъй като правата по цесията преминават върху цесионера със сключването на цесията.До момента на получаването на съобщението от длъжника негов кредитор е цедентът, а след този момент изгубва качеството си на кредитор на длъжника. Длъжникът може да възразява успешно за липсата на уведомяване само ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или на овластено от този кредитор лице до момента на уведомлението.След като бъде известен за цесията, длъжникът не може да възразява на претенцията на цесионера за реално изпълнение на основание липсата на уведомяване.Данни за изпълнение от страна на А.В. на стария кредитор „***“ЕАД до 16.10.2018 г. няма ( определение № 987/18.07.2011 г. на ВКС по гр.д.№ 867/2011 г. - ІV г.о. ).

От друга страна, на основание чл. 47, ал. 6 ГПК при изпълнение на предпоставките по чл. 47, ал. 1-5 ГПК с оглед охрана интересите на ответника на последния се назначава особен представител. Връчването на всички книжа по делото на ответника е надлежно, ако е направено на особения представител и от този момент се пораждат свързаните с факта на връчване правни последици ( решение № 198/18.01.2019 г. на ВКС по т.д.№ 193/2018 г.  – І т.о.).

            Относно доводите на въззивника във въззивната жалба, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че ответникът не е уведомен и за предсрочната изискуемост на неговото задължение, настоящата инстанция намира за установено следното.

            След постановяване на обжалваното в настоящето производство решение, в т.1 от тълкувателно решение 8/2017 от 02.02.2019 г. по тълк.д.№ 8/2017 г., ОСГТК на ВКС, е прието, че  е допустимо  предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ.Предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост може да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на пресъдено нещо, въпреки, че предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК.

            В процесния случай крайният срок за издължаване на всички задължения по кредита е 21.02.2019 г. (датата на последната погасителна вноска съгласно погасителния план), а датата на приключване на съдебното дирене пред настоящата инстанция е 14.05.2019 г.

             Ето защо са налице основания за отмяна на обжалваното решение изцяло и постановяване на ново по съществото на спора по предявените от въззивника срещу въззиваемата съединени в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове с правно основание чл.415, ал.1 вр. чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл.79, ал.1, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД.

            От погасителния план е видно, че общата дължима сума от потребителя е 5 633.13 лв., а размерът на месечната вноска е 117.35 лв.В исковата молба е посочено, че сумата, която е погасена до момента, е в размер на 2 351.30 лв.От приложение № 1 към индивидуалния договор за цесия от 20.06.2017 г. е видно, че по договор №1760167 А.В. дължи остатък главница в размер на 2 690.20 лв., а остатък лихви е в размер на 293.93 лв. или общо 2 984.13 лв.В молбата от 10.05.2019 г. въззивникът е посочил, че след прехвърляне на вземането въззиваемата не е извършвала плащания, като претендираната възнаградителна лихва в настоящето производство за периода от 21.08.2015 г. до 20.06.2017 г. е в по-малък размер от горепосочения.

          Ако кредиторът не упражни правото си на предсрочна изискуемост, но длъжникът е неизправен, на падежа на задължението, той би дължал връщане на заетата суми и на възнаградителната лихва, като и обезщетение за забавата. 

 

 

 

k

          Заплащането на възнаградителните лихви не е обвързано с неизпълнението на главното задължение, същите се дължат и когато заетата сума е върната от длъжника на падежа.По своята същност възнаградителната лихва представлява цената, която заемополучателят /кредитополучателят плаща на заемодателя/кредитор за предоставените му парични средства.Лихвата по чл. 86 ЗЗД или обезщетението в размер на законната лихва има обезщетителна функция за вредите на кредитора от забавата при неизпълнение на парично задължение.

           Правилото на чл. 162 ГПК е императивно, съдът не може да отхвърли иск, доказан по своето основание, а следва да пристъпи към една от алтернативите на чл. 162 ГПК – в процесния случай по първата, като в хода на първоинстанционното производство не е оспорен размера на предявените искове.

           С оглед на гореизложеното следва да бъде признато за установено в отношенията между страните по предявените положителни установителни искове с правно основание чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД, че въззиваемата дължи на въззивника следните суми: сума в размер на  2 690.20 лв., представляващи главница по 43 броя неплатени погасителни месечни вноски за периода от 21.08.2015 г. до 21.02.2019 г.; сума в размер на 275.07 лв.  - договорна (възнаградителна) лихва, начислена за периода от 21.08.2015 г. до 20.06.2017 г. (датата на прехвърляне на задължението); сума в размер на 202.44 лв.  - лихва (обезщетение) за забава, дължима за периода от 21.08.2015 г. до датата на подаване на заявлението в съда - 01.03.2018 г.,  ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 01.03.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена заповед № 999 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 02.03.2018 г. по ч.гр.д.№ 1502/2018 г. по описа на ПлРС.

            Следва да бъде осъдена въззиваемата да заплати на въззивника и разноските в заповедното производство, а именно: 63.35 лв. внесена държавна такса и 50 лв. юристконсултско възнаграждение.

           Следва да бъде осъдена въззиваемата да заплати на въззивника разноски по делото общо за двете инстанции в размер на 1 277.06 лв.

            Водим от горното, ***ски окръжен съд

                                     Р     Е     Ш       И      :

            ОТМЕНЯ решение № 102/18.01.2019 г. по гр.д.№ 4096/2018 г. по описа на ***ски районен съд, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

             ПРИЗНАВА за установено на основание чл.415, ал.1 ГПК вр.чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД, че А.Б.В., ЕГН **********,***, дължи на „А. ****“ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.***№ 25, офис - сграда ***, ет.2, офис 4, следните суми: сума в размер на  2 690.20 лв., представляващи главница по 43 броя неплатени погасителни месечни вноски за периода от 21.08.2015 г. до 21.02.2019 г.; сума в размер на 275.07 лв.  - договорна (възнаградителна) лихва, начислена за периода от 21.08.2015 г. до 20.06.2017 г. (датата на прехвърляне на задължението); сума в размер на 202.44 лв.  - лихва (обезщетение) за забава, дължима за периода от 21.08.2015 г. до датата на подаване на заявлението в съда,  ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 01.03.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед № 999 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 02.03.2018 г. по ч.гр.д.№ 1502/2018 г. по описа на ***ски районен съд.

           Осъжда А.Б.В., ЕГН **********,***, да заплати на „А. ****“ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.***№ 25, офис - сграда ***, ет.2, офис 4, сумата от 113.35 лв. разноски по делото за заповедното производство, от които 63.35 лв. внесена държавна такса и 50 лв. юристконсултско възнаграждение, както и сумата от 1 277.06 лв., съставляваща разноски по делото за исковото производство общо за двете инстанции.

            Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК.

                                                                                                                        

 

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                           ЧЛЕНОВЕ: