№ 15737
гр. София, 16.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА
при участието на секретаря СВЕТЛА Р. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА Гражданско
дело № 20241110116400 по описа за 2024 година
Предявени са искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, 2 и 3от КТ,
вр. с чл. 225, ал.1 КТ и по чл. 224, ал.1 КТ от Б. П. М. срещу „ ФИРМА“
ЕООД, за признаване на незаконосъобразността и отмяна на уволнението,
извършено на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ след отправяне на
предизвестие, връчено на ищеца на 02.01.2024г. и издадена на 01.03.2024г.
заповед за прекратяване на трудовото правоотношение N 2024-02-
01/01.03.2024 г., връчена на ищеца на 01.03.24г. , за възстановяване на
заеманата преди уволнението длъжност „Ръководител , техническа
поддръжка“, код по НКПД 14395011 при ответника, за заплащане на сумата от
20 490,24 лв., представляваща обезщетение за времето, през което е останал
без работа поради уволнението за периода 02.03.2024 г. – 02.09.2024 г. , както и
за заплащане на сумата от 1626,20лева – обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск за десет дни за 2024година, ведно със законна лихва върху
претендираните суми от датата на подаване на исковата молба до окончателно
изплащане на вземанията.
В исковата си молба ищецът твърди, че по силата на трудов договор
№ 024/15.09.22г. е работил в ответното дружество на длъжност
„Ръководител, техническа поддръжка“, НКПД :14395011. С уведомление за
прекратяване на трудовия договор от 02.01.24г. и Заповед за прекратяване на
1
трудов договор № 12024-02-01/01.03.24г. ответникът прекратил трудовия
договор с ищеца, считано от 02.03.24г. , като заповедта му била връчена лично
на 01.03.24г. Основанието за прекратяване на трудовото правоотношение било
328, ал.1, т.5,КТ , което ищецът изрично оспорил при връчване на
предизвестието и заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение.
Счита заповедта за прекратяване на трудовото му правоотношение за
незаконосъобразна поради това, че предизвестието не е връчено надлежно на
ищеца, че срокът на предизвестието не е спазен, че не е налице основанието за
прекратяване, посочено в заповедта . На следващо място, навежда доводи, че
не са посочени и не е наясно кои точно качества не притежава или му липсват
с оглед на посоченото прекратително основание , както и за какъв период е
налице липсата им. Моли да бъде отменено от съда прекратяването на
трудовото му правоотношение на посоченото основание, да бъде възстановен
на заеманата при ответника длъжност, да му бъде заплатено обезщетение в
търсения размер за оставане без работа за период от шест месеца, считано от
уволнението , както и обезщетение за неизползвания от него отпуск за 2024г.
за период от 10 дни.
Ответникът " ФИРМА“ЕООД е депозирал отговор на исковата молба
в законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК. С отговора на исковата молба
ответникът изрично признава основателността на исковете с правно
основание чл. 344, ал.1 т.1 и т.2 от КТ . Оспорва единствено исковете по чл.
344, ал.1, т.3,КТ – относно периода, за който е предявен и по размер, както и
иска по чл. 224 КТ по основание и размер. Счита, че ищецът не е ангажирал
доказателства, че след прекратяване на трудовото правоотношение еостанал
без работа поради уволнението . Поддържа, че след като бъде възстановено
трудовото правоотношение на ищеца при уважаване на исковете по чл. 344,
ал.1 и 2,КТ , няма да е налице основание за извършване на плащане за
компенсация на неизползвания отпуск.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от
правна страна следното:
Не се спори между страните по делото, че между тях е съществувало
валидно трудово правоотношение, което е прекратено на основание чл. 328,
ал. 1, т. 5 от КТ след отправяне на предизвестие, връчено на ищеца на
02.01.2024 г., като на 01.03.2024г. е издадена констативна заповед за
2
прекратяване на трудовото правоотношение N 2024-02-01/01.03.2024 г.,
връчена на ищеца на 01.03.24г., както и че същото е незаконосъобразно на
посоченото основание – факт, изрично признат от ищеца.
Поради липсата на спор между страните относно
незаконосъобразността на обжалваната уволнителна заповед, издадена на
основание чл. 328, ал.1, т.5 отКТ , исковата претенция на ищеца с правно
основание чл. 344, ал.1, т.1 от КТ следва да бъде уважена .
С оглед акцесорния характер на иска по чл. 344, ал.1, т.2 КТ и предвид
основателността на главния иск, на уважаване подлежи и иска за
възстановяване на заяманата до уволнението длъжност на ищеца.
Положителния изход по иска с правно основание чл. 344, ал.1,
т.1,КТ , обуславя основателност и на претенцията с правно основание чл. 344,
ал.1, т.3, вр. с чл. 225, ал.1 КТ с оглед акцесорния характер на последната.
Досежно размера на претенцията по чл. 344, ал.1, т.3 КТ , съдът го намира за
установен и доказан , за периода от датата на незаконното уволнение-
02.03.2024г. до 26.03.2024г., когато ищецът е започнал работа по друг трудов
договор с работодател „ФИРМА“, с дата на сключване 26.03.24г. и основно
трудово възнаграждение в размер на 3000лв. , съгласно Справка от НАП от
01.07.2024г./ л. 43 от делото/ . Или дължимото на ищеца парично обезщетение
по иска с правно основание чл. 225, ал.1 КТ , следващо се за периода
02.03.2024г.- 26.03.2024г. , изчислено на база размера на последното получено
от ищеца брутно трудово възнаграждение при работодателя, изчислено от
съда по реда на чл. 162 ГПК , се равнява на сумата от 2601,92лева , за колкото
следва да бъде осъден ответника да заплати на ищеца, като за горницата над
тази сума до пълния размер на претенцията от 20 490,24лева и за периода от
26.03.24г./ когато е започнал работа при друг работодател/ до 02.09.24г. следва
да се отхвърли като неоснователен, тъй като са налице данни , че ищецът е
започнал нова работа. Предвид на обстоятелството , че не е заявена претенция
по ал.2 на чл. 225, КТ , съдът не дължи произнасяне в тази насока, предвид
диспозитивното начало в процеса.
По претенцията с правно основание чл. 224 КТ .
Разпоредбата на чл.224,ал.1 КТ действително предвижда,че при
прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има
право на парично обезщетение за неизползувания платен годишен отпуск
пропорционално на времето,което се признава за трудов стаж,като законът
формално не разграничава хипотезите,през които трудовото правоотношение
е съществувало от тези,при които определен период от време се признава за
трудов стаж без да е съществувало трудово правоотношение /чл.354 КТ/. За да
възникне обаче право на обезщетение, в хипотези, при които законът
предвижда възможност за изплащане на такова обезщетение при
неупражняване на субективно право, правото следва да е съществувало и да са
3
били налице предпоставките за реалното му упражняване, но по определени
причини то не е било упражнено по предвидения в закона ред и законодателят
обвързва с тези причини като последица изплащането на обезщетение.
Правото на реално ползуване на платения годишен отпуск е обвързано от
изискването да се полага реално труд по съществуващо трудово
правоотношение , като размерът на полагащия се за съответната година
платен годишен отпуск се определя пропорционално на реално отработеното
през тази година време/ в този смисъл Р.948/21.12.2009г. на ІІІ ГО на ВКС по
гр.д. №3128/2008г/. При отмяна на уволнение по съдебен ред и
възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност работникът или
служителят може да ползува реално платен годишен отпуск след заемане на
длъжността по реда на чл.345 КТ пропорционално на времето от датата на
заемане на длъжността до края на съответната календарна година. Работникът
или служителят обаче не би могъл да ползува платен годишен
отпуск,определен пропорционално на периода от датата на уволнението до
датата на неговата отмяна по съдебен ред. Този период действително се
признава от законодателя за трудов стаж,но трудово правоотношение през
този период не е същестувало , а реалното ползуване на платения годишен
отпуск и правото да се получи обезщетение по чл.224,ал.1 КТ е обусловено и
се полага само за времето, през което правоотношението е съществувало. Или
с оглед на изложеното до тук, следва , че ищецът има право на обезщетение за
полагащия му се и неизползван платен годишен отпуск пропорционално на
отработеното за 2024г. време при работодателя / до датата на прекратяване на
трудовото правоотношение -02.03.2024г./, или за три работни дни ,
обезщетението за които възлиза в размер на сумата от 487,86лева , доколкото
искът по чл. 224 КТ следва да се уважи и да се отхвърли за горницата над
този размер до пълния предявен размер от 1626,20лева.
Съгласно правилата на процеса, предвид уважаване на исковите
претенции, ищецът има право на разноски, съразмерно на уважените искове, в
размер на 2265, 43лева.
На основание чл. 78, ал.3 ГПК ответникът също има право на разноски,
съразмерно отхвърлената част на исковете , или от претендираните от него
разноски – на сумата от 2069,01лева /съобразно представен по делото списък/
.
При това положение и на осн. чл. 78, ал.6 ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати по сметка на СРС държавна такса в общ размер на
283,59лева , изчислена върху уважените искови претенции.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА на осн. чл. 344, ал.1, т.1 КТ УВОЛНЕНИЕТО на ищеца
Б. П. М. , с ЕГН ********** ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ Заповед №
4
12024-02-01/01.03.2024г. , издадена от работодателя „ФИРМА“ЕООД , ЕИК
***** , чрез управителя В. В., с която е прекратено трудовото правоотношение
на ищеца Б. П. М. , с ЕГН ********** на основание чл. 328, ал.1, т.5 от КТ.
ВЪЗСТАНОВЯВЯ на осн. чл. 344, ал.1 т.2 КТ Б. П. М. , с ЕГН
********** , на заеманата преди уволнението , извършено със Заповед №
12024-02-01/01.03.2024г. , издадена от работодателя „ФИРМА“ЕООД , ЕИК
***** , чрез управителя , длъжност „ Ръководител, техническа поддръжка
“ с код по НКПД 14395011 .
ОСЪЖДА на осн. чл. 344, ал.1, т.3 КТ , вр. с чл. 225, ал.1 КТ
„ФИРМА“ЕООД , ЕИК ***** , представлявано от В. С. В.- управител, ДА
ЗАПЛАТИ на Б. П. М. , с ЕГН ********** обезщетение за оставането му без
работа в резултат на незаконното уволнение, извършено със Заповед №12024-
02-01/01.03.2024г. , издадена от работодателя , за периода от 02.03.2024г. до
26.03.2024г. , в размер на 2601,92лева заедно със законна лихва от датата на
исковата молба 21.03.24г. до изплащане на вземането, като за горницата над
тази сума до пълния предявен размер на претенцията от 20 490,24лева и за
периода 27.03.2024г.- 02.09.2024г., ОТХВЪРЛЯ ИСКА КАТО
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА на осн. чл. 224 от КТ „ФИРМА“ЕООД , ЕИК ***** ,
представлявано от В. С. В.- управител, ДА ЗАПЛАТИ на Б. П. М. , с ЕГН
********** обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за три
работни дни за 2024година в размер на 487,86лева ,заедно със законна лихва
от датата на исковата молба -21.03.24г. до изплащане на вземането, като за
горницата над тази сума до пълния предявен размер на претенцията от
1626,20лева и за претендираните още седем дни обезщетение за отпуск за
2024г. , ОТХВЪРЛЯ ИСКА КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал.1 ГПК „ФИРМА“ЕООД , ЕИК ***** ,
представлявано от В. С. В.- управител ДА ЗАПЛАТИ на Б. П. М. , с ЕГН
********** направените по делото разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение, съразмерно на уважените искове , в размер на 2265,43лева.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал.3 ГПК Б. П. М. , с ЕГН ********** ДА
ЗАПЛАТИ на „ФИРМА“ЕООД , ЕИК ***** , представлявано от В. С. В.-
управител направените по делото разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение, съразмерно на отхвърления иск , в размер на 2069,01лева.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал.6 ГПК „ФИРМА“ЕООД , ЕИК ***** ,
представлявано от В. С. В.- управител ДА ЗАПЛАТИ в полза на съдебната
власт по сметка на Софийски районен съд държавна такса в общ размер на
283,59лева .
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд
в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
5
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6