Р Е
Ш Е Н
И Е
№…………..
гр.***, 29.12.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, Х състав, в
публичното заседание на 30.11.2017 год. в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ : ***
при секретаря ***, като разгледа докладваното от съдия
КАРАГЬОЗОВА гр.д. № 14236/2016 год.
по описа на Районен съд гр. ***, Х състав, за да се произнесе, съобрази
следното :
Производството е образувано по предявени от Л.Н.Д. ЛНЧ **********, гражданин на ***, с
адрес *** срещу ***– ***”ООД с ЕИК ***със седалище и адрес на управление ***, в
условията на обективно евентуално съединяване искове
с правно основание чл.49 от ЗЗД и чл.50 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 10300 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, нанесени на
07.09.2016г. върху собствения на ищеца л.а. „Нисан Микра” ***(регистриран в ***) при придвижването му в гр.***
по ***, вследствие настъпила авария на водопреносната
мрежа, стопанисвана от ответника, формирано както следва: сумата от 10100 лева,
представляваща действителната стойност на автомобила, сумата от 80 лева –
разходи за репатриране и сумата от 120 лева – разходи за почистване.
В исковата молба ищецът твърди, че на 07.09.2016г. около 01:30 часа
в гр. ***, при придвижването му по *** в подлеза посока ***, процесният автомобил е бил застигнат от много силен поток
водна маса, поднесъл под въздействието на увеличаващата се водна маса, попаднал
в най-ниската част на пътното платно и се напълнил с вода, вследствие на което
двигателят и електрониката на автомобила били напълно повредени. Твърди се, че
на пътното платно не са били налице обозначителни
знаци, които да предупреждават за опасността. Причина за инцидента е възникнала
авария на магистрален водопровод, Ф-800, собственост на ответното дружество.
Пасивната процесуална легитимация на ответника е обоснована с твърдението, че
като лице, на което по силата на закона е възложено да стопанисва ***мрежите и
съоръженията, същият се явява възложител на дейностите по поддържане им в
изправност. В условията на евентуалност обезщетението се претендира за вреди
произтекли от собствена на ответника вещ. Претендира се присъждане на
обезщетение в размер на действителната стойност на автомобила, доколкото
стойността на ремонтите действия би била значително по-висока.
В депозирания в срока по чл.131 от ГПК отговор на
исковата молба ответникът оспорва предявения иск по основание и размер. Твърди,
че пасивно легитимиран да отговаря по иска е Община ***, която е собственик на
водопроводната и канализационната мрежа на територията на общината съгласно чл.
19 от ЗВ. Ответното дружество единствено експлоатира и поддържа мрежата.
Оспорва се наличието на причинно-следствена връзка между аварията и причинените
вреди. Признава факта на настъпила на 07.09.2016г. в 00.35ч. водопроводна
авария на ***, водоподаването е било преустановено в
1.15 ч., поради което към посочения в исковата молба момент подлезът на ***
вече е бил залят с вода от около един час. Навеждат се доводи за съпричиняване на вредите от страна на водача на автомобила,
доколкото същият се е движил по наводнен пътен участък и е следвало да
предвиди, че в подлеза има събрано количество водна маса. Настъпилата авария е
освобождаващо от отговорност обстоятелство, тъй като представлява внезапно, непредвидимо,
неочаквано и непредотвратимо събитие от обективен и случаен характер, което се
дължи на техническата амортизация на водопровода. Причина за наводняването на
подлеза е запушване на дъждоприемните шахти, които не
се поддържат ответното дружество, а от собственика на пътното платно – Община ***.
Поддържат се доводи за прекомерност на претендираното
обезщетение. Прави се искане при определяне размера на обезщетението да бъде
съобразен приносът на водача на автомобила.
Третото лице помагач на страната на ответника – ***изразява
становище за неоснователност на предявените искове.
От събраните по
делото доказателства се установява от фактическа страна следното:
От представеното в легализиран превод от руски език
удостоверение за регистрация на транспортно средство е видно, че ищцата се
легитимира като собственик на л.а. „Нисан Микра” ***(регистриран в ***),
двигател №***, година на производство 2008г.
По делото са ангажирани гласни доказателства чрез
разпит на свид. ***– син на ищцата, разпитан в
качеството му на водач на процесния автомобил при
настъпване на инцидента. Свидетелят посочва, че на 07.09.2016г. в 1.30ч. през
нощта управлявал процесния автомобил по ***със
скорост
По делото е разпитан свидетелят А., в качеството му
на служител на МВР изпратен на произшествието след постъпилия сигнал. От
показанията му се установява, че към момента на пристигането му в интервала
0.00ч. – 1.30 ч. в подлеза имало малко вода, а авариралият автомобил явно е бил
изгаснал по друга причина, тъй като водата достигала до половината на гумите.
От мястото на аварията в ж.к.”Бриз” идвала силна струя вода, вследствие на
което за половин час подлезът се напълнил и колата се покрила с вода. От силното
налягане автомобилът се придвижил навътре в подлеза с два метра.
В показанията си свидетелят Т. – служител на
охранителна полиция, излага, че той бил сред първите пристигнали на
местопроизшествието. Процесният автомобил току що бил
навлязъл в подлеза и вече бил покрит с вода до половината. Свидетелят останал
на място между 30 и 50 минути, през който период от време местоположението на
автомобила в подлеза не се променило.
От заключението на вещото лице Я. по допуснатата
първоначална САТЕ се установява, че съществува техническа възможност за отремонтиране на процесния
автомобил, след подмяна на всички електрически компоненти, преглед и ремонт на
наличните възли и агрегати, подмяна на масла и охладителна течност. Стойността на
ремонтните операции и новите части, необходими за възстановяване на автомобила,
възлиза приблизително на 20000 лева с ДДС. За да се определи точната стойност
на увредените детайли, е необходимо да се разглобят и демонтират всички възли и
агрегати, което е икономически нецелесъобразно. Средната пазарна цена на процесния автомобил към датата на увреждането възлиза на
10300 лева, а цената на автомобила на скрап към настоящия момент е в размер на
200-220 лева. При извършения оглед от вещото лице са констатирани видими следи,
че при инцидентът автомобилът е бил наводнен до тавана.
От заключението на вещото лице М. по допуснатата
повторна САТЕ се установява, че общата стойност на ремонтните дейности и нови
части, необходими за възстановяване на процесния
автомобил, възлиза на сумата от 13762.80 лева. Действителната стойност на процесния автомобил към датата на увреждането по средни
продажни цени е в размер на 11172 лева. Технически е възможно автомобилът да
бъде възстановен до степен годен за употреба, но това не е икономически целесъобразно,
тъй като възстановителните дейности надвишават с 100% заместващата стойност на
автомобила. Запазените части, годни за последваща употреба, са около 12% от
средната пазарна стойност, тъй като са налице запазени части по отношение на
конструкцията на автомобила – стъкла, колела, скачване, капаци, полуоски, заден мост, носачи, врати. Стойността на
запазените части е около 1341 лв. Стойността на автомобила при предаване за
разкомплектоване варира между 600-2160 лева, като най-вероятна стойност при фирмено
изкупуване за гр.*** е 1400 лева. Вещото лице не е извършило оглед на
автомобила поради предаването му за скрап на 11.05.2017г., но е категорично, че
вода е проникнала във всички описани в заключението детайли, тъй като тези
модули са разположени под информационното табло, което видно от приложения по
делото снимков материал е било наводнено. Съдът кредитира заключението на
вещото лице М., независимо от липсата на извършен от него непосредствен оглед
на автомобила, тъй като по делото са налице достатъчно други неоспорени от
страните доказателства за вида и естеството на вредите, включително снимков
материал.
От заключението на вещото лице А. по допусната
първоначална СТЕ се установява, че аварията на 07.09.2016г. е възникнала в
00.33 часа и е своевременно регистрирана в централния диспечърски
пункт. Аварията е настъпила в амортизиран водопровод на ***. За ликвидиране на
аварията в случая е реагирано своевременно чрез
спиране водоподаването по електромеханичен път от
системата за управление на помпени станции, което е извършено в 1.15 часа, т.е.
40 минути след възникване на аварията. Много силен поток вода е съществувал при
избиването на земната повърхност на асфалта на мястото на аварията, след което
изтеклото количество вода се е разляло напречно на повърхността на зелени
площи, асфалтов път и в дъждоприемните шахти.
Аварийната ситуация и била кратковременна, навреме е овладяна чрез спиране на
водата и не представлява явление, което да създаде висок воден стълб. Най-силно
изтичане на вода е имало в интервала от 00.35ч. до 01.13ч. Наклонът е слаб,
денивелацията е малка и не е възможно образуването на такъв голям поток с
ударна вълна с отвличаща сила. В автоподлеза се събира
останалата стекла се и непопила повърхностно вода и неприета от другите
дъждовни шахти. Наводнението на автоподлеза от
възникналата авария във водопровода за конкретния случай е кратковременен
процес, продължил около 40 мин. Ако дъждоприемните
шахти в автоподлеза са функционирали правилно и са
поддържани в изправност, са били в състояние да поемат изтеклото при аварията
водно количество и не би следвало да настъпят вреди по процесния
автомобил.
От заключението на вещото лице Н.А. по допуснатата
повторна СТЕ се установява, че разстоянието между мястото на аварията и
наводнения пешеходен подлез е 83-
Така установената
фактическа обстановка налага следните правни изводи:
За да бъде ангажирана гаранционно-обезпечителната
отговорност на възложителя по реда на чл.49 във вр. с
чл.45 от ЗЗД в тежест на ищеца е, съгласно установеното в чл.154, ал.1 от ГПК,
да установи при условията на пълно и главно доказване кумулативното
осъществяване на следните предпоставки: извършено от лица, действащи по възложение на ответника виновно противоправно
деяние, изразяващо се в действие или бездействие, настъпване на вреди, техния
вид и размер и наличието на причинна връзка между деянието и вредоносния
резултат.
Ответното дружество ***– ***”ООД, по смисъла на
Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги е "***оператор"
и в това качество извършва водоснабдителни и канализационни услуги. По силата
на чл. 1, ал. 2 от този закон, в кръга на тези услуги се включват и доставка на
вода за питейно-битови нужди, отвеждане и пречистване на отпадъчните и
дъждовните води от имотите на потребителите в урбанизираните територии, както и
дейностите по изграждането, поддържането и експлоатацията на водоснабдителните
и канализационните системи. Извършваната от ответното дружество услуга
водоснабдяване включва последователно извършващи се дейности, завършващи с
доставяне на вода в имотите на потребителите чрез водопроводни отклонения - чл.
5 от Наредба № 4/14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи. По силата на чл.19 от Закона за водите водоснабдителните
системи и съоръжения са публична общинска собственост, но експлоатацията и
поддръжката им е делегирана на В и К операторите с държавно и/или общинско
участие в капитала. В качеството си на ***оператор
ответното дружество е длъжно, съгл. чл. 42, ал. 1 от Наредбата, да
осъществява оперативно управление на водоснабдителната и канализационната
система, да я поддържа в съответствие с техническите изисквания и с
изискванията за опазване на околната среда, да разработва програми и да
провежда мероприятия за откриване на течове. Следователно е налице
възлагане по смисъла на чл. 49 ЗЗД от ответника на друго лице - негови работници
и служители на работа по изграждането, поддържането и експлоатацията на
водоснабдителните и канализационните системи, тъй
като ответното дружество осъществява това свое нормативно установено
задължение чрез своите работници и служители.
Съдът намира за
доказано, че е налице поведение от страна на работници и служители на
ответното дружество, изразяващо се в бездействие и недостатъчна активност
при изпълнение на тяхното задължение за поддържане в изправност на водоснабдителната
и канализационната система, част от която е процесният
водопровод на ***. Фактът на възникнала авария от амортизиран
водопровод сам по себе си е достатъчен да обоснове неизпълнение на задължението
на ответника за своевременно подновяване на изнесените водопроводни съоръжения.
Наличието на вина на работниците и длъжностните лица при ответника, се
предполага съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, като ответникът, в чиято
доказателствена тежест е оборването на тази презумпция, не е провел пълно
обратно доказване. Отговорността на ответника като юридическо лице е безвиновна и произтича от вината на лицата, натоварени
със задължението за качествено поддържане на водоснабдителната
система, част от която е процесният водопровод, дори
и да не установено кои са конкретно тези лица.
В резултат от възникналата
авария са настъпили вреди по собствения на ищеца лек автомобил, които са
безспорно установени от ангажираните по делото гласни доказателства и специални
знания. Правопораждащият факт на вредите е
неизправността на водоснабдителното съоръжение, поради което ***операторът носи
отговорност за причинените вреди независимо от намесата в причинно следствената
връзка на други фактори и явления. Приносът на трети лица за причиняване на крайния
вредоносен резултат представлява единствено основание за възникване на
солидарна отговорност, но не и правоизключващо
отговорността обстоятелство. Разпоредбата на чл.53 от ЗЗД установява
солидарна отговорност при множество деликвенти, поради което евентуалното
наслагване в причинно-следствената връзка на противоправни
действия на трети лица - водача на автомобила, лицата отговорни за почистване
на дъждоприемните шахти и лицата отговорни за своевременното
репатриране на авариралия автомобил, не водят до освобождаване или намаляване
обема на отговорността на ***оператора. В случая пострадалото лице – ищцата е избрала и е насочила претенцията си за обезвреда само спрямо единия деликвент,
който следва да я обезщети за всички вреди пряка и непосредствена последица от
увреждането, независимо от наличието и на друг деликвент.
В случай, че погаси целия дълг, ответникът би могъл да реализира регресната отговорност на останалите деликвенти
до обема, съответстващ на приноса им в причиняването на общия противоправен резултат.
Съпричиняването е основание за редуциране на отговорността
на деликвента, само в случай на самоувреждащи
действия от страна на пострадаля. В случая действията
на водача на автомобила по време на инцидента не могат да обосноват извод за съпричиняване от страна на пострадалия, тъй като пострадал
от деликта е собственикът на автомобила, а не лицето,
което го е управлявало.
Видът и естеството на
причинените вреди по автомобила и механизмът на причиняването им са безспорно
доказани от показанията на свидетелите и заключението на допуснатите
първоначална и допълнителна САТЕ. Действително обемът на вредите вероятно е
можел да бъде ограничен в случай, че водачът на увредения автомобил не бе
действал при самонадеяност и бе предприел маневра за спиране или в случай, че
авариралият автомобил е бил репатриран незабавно преди да се премести
вследствие на водното налягане в най-дълбоката част на подлеза. Посочените
обстоятелства обаче са ирелевантни по отношение обема
на отговорността на ответника, тъй като същият е отговорен за правопораждащия юридически факт на деликта.
Степента, в която останалите съпричинители са
допринесли за вредоносния резултат, има отношение към тяхната регресна отговорност спрямо ответника.
По изложените
съображения съдът намира, че предявеният иск се явява доказан по основание.
По отношение на
размера на вредите вещите лица и по двете допуснати по делото експертизи са
категорични, че е налице тотална /пълна/ загуба, тъй като стойността на
възстановителните дейности надхвърля значително пазарната стойност на
автомобила към момента на увреждането. В
обичайния случай стойността на щетата съответства на разходите, необходими за
възстановяване на увреденото имущество. Когато обаче тези разходи доближават
или надвишават себестойността на самото имущество, извършването им е икономически
неизгодно, което налага ограничаване на отговорността до пазарната оценка на
повреденото имущество, след приспадане на остатъчната стойност на запазените
части. Последните са т.нар. “ползи
от вредите”, които трябва да се приспаднат от обезщетението, за да не се
допусне неоснователно обогатяване на увредения /чл.51 ал.1 ЗЗД/.
С оглед на горните
разсъждения съдът намира, че дължимото обезщетение следва да се определи като
от стойността на автомобила към датата на ПТП (11172 лева) се извади средната
пазарна стойност на запазените части (1340.64 лева). За целта съдът
кредитира заключението на вещото лице по допуснатата повторна САТЕ, тъй като
същото съдържа по-детайлен анализ на показателите, които участват във
формирането на действителната и възстановителната стойност на автомобила. Скрапната стойност
отразява цената на вложения в автомобила метал, в зависимост от теглото му, но
не и придадената стойност на автомобилните части, определена съобразно тяхното
специфично предназначение. По тази причина стойността на автомобила на скрап
следва да се прилага само по изключение в случаите, когато идентифицирането на запазените
части е невъзможно. В разглеждания случай остойностените
от вещото лице запазени части са били налични, след като ищецът се е разпоредил
с тях в хода на процеса, поради което съдът приема, че са били в състояние да
бъдат вложени в друг автомобил, респективно да бъде реализира пазарната им
стойност, както в случая е процедирано от ищеца.
Предвид липсата на представени доказателства за получената от ищеца цена от целокупното
продаване на автомобила, стойността на запазените части следва да бъде
определена според посочената от вещото лице прогнозна стойност. По изложените
съображения именно тази стойност е меродавна за определяне на размера на
ползите, които могат да се извлекат от увредената вещ. С оглед изложеното
предявеният иск следва да бъде уважен за сумата от 9831.36 лева и отхвърлен за
разликата до претендираните 10300 лева.
Мотивиран от гореизложеното, Варненският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ***–
***”ООД с ЕИК ***със седалище и адрес на управление ***, ДА ЗАПЛАТИ на Л.Н.Д. ЛНЧ **********,
гражданин на ***, с адрес ***, сумата от 9831.36 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени
вреди, нанесени на 07.09.2016г. върху собствения на ищеца л.а. „Нисан Микра” ***(регистриран в ***),
двигател №***, година на производство 2008г., при придвижването му в гр.*** по ***,
вследствие настъпила авария на водопреносната мрежа,
стопанисвана от ответника, дължаща се на амортизиран водопровод на ***, на
основание чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, като отхвърля иска за разликата над 9831.36 лева до претендираните 10300
лева.
Решението е постановено
при участието на третото лице помагач на страната на ответника – ***с ЕИК
*********.
Решението подлежи на обжалване пред ВОС в двуседмичен
срок от връчване на съобщението до страните за обявяването му, ведно с препис
от съдебния акт.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: