РЕШЕНИЕ
№ 78
гр. Пловдив, 30.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Вера Ив.Иванова
Членове:Катя Ст. Пенчева
Тодор Илк. Хаджиев
при участието на секретаря Мила Д. Тошева
в присъствието на прокурора Атанас Г. Янков
като разгледа докладваното от Вера Ив. И.ова Въззивно гражданско дело №
20245000500087 по описа за 2024 година
Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Обжалвано е решение № 1/3.01.2024 г., постановено по гр.д. № 182/2023
г. на ОС-П., в неговите части, с които е осъдена П.Р.Б. да заплати на Б. А. Г.
на основание чл. 2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ сумата 21 700 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 20 000 лв. и обезщетение за
имуществени вреди в размер на 1 700 лв., претърпени в резултат на незаконно
повдигнатото обвинение и предаване на съд за престъпление по чл. 220,ал.1
от НК, за което е бил оправдан, ведно със законната лихва върху тази сума от
17.01.2023 г. до окончателното изплащане на главницата, отхвърлен е искът
по чл. 2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ за разликата от 21 700 лв. до 61 700 лв., ведно със
законната лихва върху тази разлика, и е осъдена П.Р.Б. да заплати на Б. А. Г.
разноски по делото в размер на 410 лв., както и сумата 1 960,49 лв.,
представляваща платено възнаграждение за един адвокат, изчислено
съразмерно с уважената част от иска.
Жалбоподателят П.Р.Б. моли решението да бъде отменено като
1
незаконосъобразно, неправилно в частта му, с която П.Р.Б. е осъдена да
заплати на Б. А. Г. на основание чл.2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ сумата 21 700 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди в размер на 20 000 лв.
и обезщетение за имуществени вреди в размер на 1 700 лв., претърпени в
резултат на незаконно повдигнатото обвинение и предаване на съд за
престъпление по чл.220,ал.1 от НК, за което е бил оправдан, ведно със
законната лихва върху тази сума от 17.01.2023 г. до окончателното изплащане
на главницата, както и да му заплати разноски по делото в размер на 410 лв.,
както и сумата 1 960,49 лв., представляваща платено възнаграждение за един
адвокат, изчислено съразмерно с уважената част от иска, по съображения,
изложени в подадената на 16.01.2024 г. въззивна жалба, и да бъде
постановено от апелативния съд решение, с което исковете да бъдат
отхвърлени изцяло, евентуално, да се намалят размерите на присъдените
обезщетения за неимуществени вреди и за имуществени вреди. Като
ответник в производството пред окръжния съд оспорва предявените от Б. Г.
искове и моли те да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Ответникът по тази въззивна жалба Б. А. Г. моли тя да бъде отхвърлена
като неоснователна.
Жалбоподателят Б. А. Г. моли решението на окръжния съд да бъде
отменено като незаконосъобразно, неправилно в частта му, с която е
отхвърлен предявеният от него против П.Р.Б.-гр.С. иск за присъждане на
обезщетение за сумата над 20 000 лв. до 60 000 лв. като обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в резултат на незаконно повдигнатото
обвинение и предаване на съд за престъпление по чл.220,ал.1 от НК, за което
е бил оправдан, ведно със законната лихва върху тази сума от 17.01.2023 г. до
окончателното изплащане на главницата, съответно, и в частта му за
разноските, по съображенията, изложени в подадената на 22.01.2024 г.
въззивна жалба. Като ищец в производството пред окръжния съд предявява
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 2,ал.1,
т.3,предл.1 от ЗОДОВ и чл. 86, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да му
заплати обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 60 000
лв. за претърпени болки и страдания и на обезщетение в размер на 2 870 лв. за
претърпени имуществени вреди (1700 лв. за адвокатски хонорари по
наказателните дела и 1 170 лв. за пътни разноски за участие в съдебните
2
заседания по наказателните дела) вследствие на воденото срещу него
наказателно производство по ДП №***/2017 г. на РУ МВР-В., по което той на
26.09.2018 г. е привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 220,ал.1 от
НК, и по НОХД № 697/2018 г. на ОС-П. и НОХД № 643/2021 г. на ОС-П., и е
бил оправдан с влязла в сила на 17.01.2023 г. присъда. Претендира за
присъждане на разноски.
Ответникът по тази въззивна жалба П.Р.Б.-гр.С. моли тя да бъде
отхвърлена като неоснователна.
Пловдивският апелативен съд провери законосъобразността на
обжалваното решение съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК и във връзка
с оплакванията и исканията на жалбоподателите, прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и намери за
установено следното:
Безспорно е между страните, че срещу ищеца Б. Г. е било водено
наказателно производство по ДП №***/2017 г. на РУ МВР-В., по което той на
26.09.2018 г. е привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 220,ал.1 от
НК, съответно, по НОХД № 697/2018 г. на ОС-П. и НОХД № 643/2021 г. на
ОС-П., и че той е бил оправдан с влязла в сила на 17.01.2023 г. присъда.
С подадената на 17.03.2023 г. искова молба ищецът Б. Г. твърди, че при
работата си като управител на „В.***“ООД-гр.В. е сключил на 25.02.2013 г.
договор за закупуване от дружеството на товарен автомобил самосвал и след
освобождаването му като управител на 4.01.2016 г. новоназначеният
управител подал на 24.02.2016 г. тъжба до РП-В. относно несъответствие
между реално заплатената цена 17 000 лв. и посочената в договора за
покупко-продажба цена 2100 лв., като с постановление от 6.04.2017 г. на ОП-
П. било образувано ДП №***/2017 г. на РУ МВР-В. и на 26.09.2018 г. той бил
привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл. 220,ал.1 от НК и
му била взета мярка за неотклонение „Подписка“. Твърди, че за подадената
жалба до РП разбрал на следващия ден след подаването й, което го
разтревожило, като обвинението разбрал в деня, в който бил привлечен като
обвиняем, и че предвиденото наказание за това престъпление в НК е от 1 до 6
години лишаване от свобода, като може да се постанови и лишаване от право
да заема определена държавна или обществена длъжност, което го
разтревожило и уплашило много. Твърди, че на 15.10.2018 г. от П. бил внесен
3
обвинителен акт в съда с обвинение срещу него за съзнателно сключена
неизгодна сделка по чл. 220,ал.1 от НК. Твърди, че било образувано НОХД №
697/2018 г. на ОС-П., по което били проведени общо 19 съдебни заседания,
като той не се явил на първото, защото бил приет в болница, а след това се
явил на всички останали 18 заседания. Твърди, че на 1.02.2019 г. във вестник
„З.“ на областта се появила статията „Съдят шеф на В.* за неизгодна сделка“
и разгласяването на случая стигнало до много хора в областта и сериозно
засегнало неговия имидж. Твърди, че делото приключило на 26.05.2021 г. с
осъдителна присъда и му било наложено наказание 1 година лишаване от
свобода, чието изтърпяване било отложено за изпитателен срок от 3 години,
както и той бил осъден да заплати на „В.***“ООД-гр.В. сумата 9 000 лв. като
обезщетение за причинени имуществени вреди. Твърди, че е обжалвал тази
присъда и тя била отменена от АС-Пловдив с решение от 2.11.2021 г. по
ВНОХД № 445/2021 г., като делото било върнато на ОС-П. за ново
разглеждане. Твърди, че в ОС-П. било образувано НОХД № 643/2021 г., по
което били проведени общо 5 броя съдебни заседания и на 21.02.2022 г. с
присъда той бил признат за невиновен и бил оправдан по обвинението за
извършено престъпление по чл. 220,ал.1 от НК. Твърди, че по протест на ОП-
П. било образувано ВНОХД № 142/2022 г. на АС-Пловдив, по което били
проведени 3 съдебни заседания и с решение от 24.06.2022 г. апелативният съд
потвърдил присъдата на ОС-П. в частта, с която той е оправдан за
престъплението по чл. 220,ал.1 от НК, но изменил присъдата в частта, с която
е отхвърлен гражданският иск на „В.***“ООД-гр.В. и го осъдил да заплати на
дружеството сумата 8 400 лв. като обезщетение. Твърди, че решението на АС-
Пловдив е потвърдено от ВКС по н.д. № 673/2022 г. с решение от 17.01.2023
г. в частта относно оправдаването му за престъплението по чл. 220,ал.1 от
НК, като със същото решение на ВКС е отменено решението на апелативния
съд относно присъденото обезщетение и е отхвърлен предявеният от
„В.***“ООД граждански иск. Твърди, че с решението на ВКС, с което той бил
окончателно оправдан за престъпление по чл. 220,ал. 1 от НК, е бил сложен
край на почти 7-годишния тормоз, на който той бил подложен от П., на
унижението и страховете, които изпитвал, на много сериозното опетняване на
доброто име, което имал в обществото, на непосилните разходи на средства
във връзка с различните дела, като почти през цялото време той бил
безработен именно поради незаконното обвинение. Твърди, че от
4
обвинението и от неразумния срок на досъдебното и съдебните производства
било сериозно увредено здравето му, останал без работа и без средства за
живеене и натрупал дългове към близки хора в размер над 10 000 лв., които
не е върнал. Твърди, че след 4.01.2016 г. до приключването на наказателните
дела и до момента е работил само на две места общо за по-малко от 6 месеца,
като кандидатствал на много места, но не го приемали поради воденото срещу
него наказателно дело. Твърди, че се явил на 4 конкурса за работа, но въпреки
че превъзхождал другите кандидати по образование, квалификация и
професионален опит кандидатурите му били отхвърляни поради воденото
срещу него дело, като такова били и отношението, когато кандидатствал за
работа чрез сайтове като „Д.Б.*“ и „З.Б.“. Твърди, че В. е малък град, където
всички се познават и публикациите в медиите и социалните мрежи за
заведеното срещу него дело оказвали своето негативно влияние. Твърди, че
преди да бъде обвинен в престъпление се ползвал с много добро име в
обществото, председател е на ТД“Ю.**** г.“ от 2005 г., бил е за един мандат
общински съветник, на 27.12.2007 г. бил избран за председател на Общински
съвет-В. и заемал длъжността около една година, изпълнявал е длъжност
управител и други длъжности в много престижни хотели и туристически
обекти. Твърди, че всички в града се отнасяли с изключително уважение към
него, докато не бил незаконно обвинен за престъпление, което не е извършил,
което сринало авторитета му изцяло, много от познатите и приятелите му
дори престанали да го поздравяват, носели се различни неверни клюки
относно предявеното му обвинение. Твърди, че здравословното му състояние
се влошило значително, като съгласно издадената му от личния лекар етапна
епикриза от 23.02.2023 г. са посочени диагнози хипертонично сърце,
предсърдно мъждене и трептене, рецидивиращо депресивно разстройство,
сегашен епизод умерено тежък. Счита, че тези заболявания се дължат преди
всичко на повдигнатото му незаконно обвинение от П. и на дългото оставане
без работа и средства за издръжка на семейството, което довело до дълбока
депресия и заядливост спрямо близки и приятели, социалните му контакти се
свели до нула, приятелите започнали да го отбягват, той се затворил в себе си.
Затова претендира за присъждане на обезщетение за претърпените
неимуществени вреди в размер на 60 000 лв. Твърди, че от незаконното
обвинение претърпял и имуществени вреди – 1700 лв. общо за заплатено
възнаграждение за делата на ангажирания адвокат и 1170 лв. за пътни разходи
5
за гориво на автомобила за явяване по делата в П., П. и С., поради което
претендира за присъждане на обезщетение в размер общо на 2 870 лв.
Претендира за присъждане на сумите ведно със законна лихва от датата на
постановяване на решението на ВКС 17.01.2023 г.
С подадения на 27.04.2023 г. писмен отговор от страна на ответника по
делото П.Р.Б. претенциите се оспорват като недоказани по основание и
размер. Заявено е, че на ищеца е била наложена най-леката мярка за
неотклонение „Подписка“ и от привличането му като обвиняем на 26.09.2018
г. до внасянето на делото в съда на 15.10.2018 г. срокът е много кратък, а
продължителността на съдебното производство не зависи от П.. Заявено е, че
са неоснователни твърденията на ищеца за неразумен срок на наказателното
производство, тъй като дори да се приеме, че ДП е образувано на 6.04.2017 г.
досъдебната фаза е приключила на 15.10.2018 г., т.е. за около година и
половина, което е разумен срок, а наказателното производство е приключило
на 17.01.2023 г., т.е. в срок по-малък от 6 години. Заявено е, че преди да бъде
привлечен в качеството на обвиняем ищецът е разпитван в качеството на
свидетел, т.е. до 26.09.2018 г. не е имало основание да търпи негативни
емоции и притеснения за воденото наказателно производство, като от
привличането на ищеца в качеството на обвиняем до приключване на
наказателното производство са изминали около 4 години и 4 месеца,
основната част от които в съдебна фаза, което се явява разумен срок за
приключване на делото. Твърди се, че неоснователно ищецът ангажира
отговорността на П. за медийното отразяване на случа, тъй като тя не носи
отговорност за действия на трети лица, изнесли информация по случая. Счита
се, че е неоснователно и твърдението, че следва да се ангажира отговорността
на П. за това, че ищецът е останал без работа, тъй като неговият договор за
управление е прекратен на 4.01.2016 г., още преди да е образувано ДП, а след
това ищецът посочва, че е работил на две места, което опровергава
твърдението, че не е могъл да намери работа вследствие на воденото
наказателно производство. Заявено е, че са недоказани твърденията на ищеца,
че е търсил работа и не са го приемали поради наказателното дело, както и че
преди това се е ползвал с много добро име в обществото и какви длъжности е
заемал. Заявено е, че са неоснователни и твърденията, че здравословното му
състояние се е влошило значително вследствие на повдигнатото незаконно
обвинение, тъй като от цитираната епикриза от 23.02.2023 г. е видно, че
6
здравословните проблеми на ищеца датират от преди месец декември на 2015
г., когато е приет в тежко състояние в болница и от тогава е на поддържащо
лечение, като здравословното състояние на ищеца е обичайно за всички хора
от същата възрастова група. Твърди се, че ищецът е привлечен като обвиняем
за престъпление по чл. 219,ал.3 във вр. с ал.1 от НК по друго наказателно
производство, което е водено през същия период, от 3.02.2020 г. и до момента
и то е за по-тежко наказуемо престъпление и отрицателните преживявания
няма как да се отграничат, като наличието на другото наказателно
производство следва да доведе до отхвърляне на иска или намаляване на
размера на обезщетението. Твърди се и че размерът на претенцията за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди 60 000 лв. е прекомерен.
Оспорва се като недоказана и претенцията за присъждане на обезщетение за
имуществени вреди.
С обжалваното съдебно решение окръжният съд приема въз основа на
събраните писмени и гласни доказателства, че предявеният иск по чл.
2,ал.1,т.3,предл.1 от ЗОДОВ е основателен и съгласно чл. 4 от ЗОДОВ П.
дължи на ищеца обезщетение за причинените му неимуществени вреди. При
определянето на размера на това обезщетение окръжният съд отчита, че
наказателното преследване срещу ищеца е за престъпление, което е тежко по
смисъла на чл. 93,т.7 от НК, като производството е продължило общо 5
години и 9 месеца, през който период ищецът е търпял последици от
незаконното обвинение по чл. 220,ал.1 от НК до постановяването на
решението на ВКС от 17.01.2023 г. Съдът посочва, че всяко едно незаконно
обвинение носи на обвиненото лице негативни преживявания – притеснения
как ще приключи процеса и страх от наказанието, като от събраните гласни
доказателства вредите са доказани по несъмнен начин и е установено, че
ищецът за времето на производството и поради същото е понесъл стрес,
влошаване на здравословното му състояние, на психичното му здраве,
затваряне в себе си, намаляване на контактите с близки и приятели,
притеснение от това, че не може да се грижи за семейството си финансово,
финансови затруднения поради невъзможност да си намери работа според
квалификацията му, уронване на градения с години авторитет, професионален
и на общественик. Съдът преценява и че периодът от образуване на ДП до
приключването с влязла в сила оправдателна присъда е доста продължителен
– почти 6 години. Съдът намира, че воденето срещу ищеца и на друго
7
наказателно производство, за престъпление по чл.219,ал.3 от НК, което е по-
тежко наказуемо, води до увеличаване в много по-голяма степен на
понасяните от ищеца неимуществени вреди, които се отразяват върху
психиката на обвиненото лице, поведенческите му промени и начина, по
който те рефлектират върху социалния и личния му живот. Затова, с оглед
вида на повдигнатото обвинение и продължителността на наказателното
производство, негативни изживявания, свързани със страх от наказателна
репресия, накърнено лично чувство за чест и достойнство, поява на
психологични проблеми в резултат на стресогенното събитие и отражението
им върху качеството на живеене на ищеца, съдът приема, че размерът на
обезщетението за неимуществени вреди следва да се определи на 20 000 лв.
Съдът намира, че е основателна и претенцията за присъждане на обезщетение
за имуществени вреди за размера 1 700 лв., която сума е платена за
адвокатски хонорари в наказателното производство, а приема за
неоснователна, недоказана претенцията за присъждане на сумата 1170 лв. за
пътни разходи за явяването в съдебните заседания по наказателните дела.
Съдът приема за основателна и претенцията за присъждане на законна лихва
върху сумите 60 000 лв. и 1 700 лв., начиная от датата на влизане в сила на
решението на ВКС 17.01.2023 г.
С подадената на 16.01.2024 г. въззивна жалба жалбоподателят П.Р.Б.
твърди, че решението е неправилно в частите му, с които окръжният съд е
уважил исковете на ищеца. Заявява, че от събраните по делото доказателства
не се установява факта на причинени на ищеца неимуществени вреди.
Твърди, че от приетите по делото медицински документи и изслушаната СМЕ
не са доказани твърденията на ищеца, че здравословните му проблеми са в
причинна връзка с незаконното обвинение. Твърди, че присъденото
обезщетение от 21 700 лв. е завишено, определено е в противоречие с
практиката на съдилищата по аналогични случаи и не съответства на
икономическия стандарт на живот в страната, не е съобразено с интензитета
на извършените процесуално-следствени действия с участието на ищеца.
Твърди, че окръжният съд не е съобразил, че воденото срещу ищеца
наказателно производство се отличава с фактическа и правна сложност при
отчитане продължителността на същото. Заявява, че при определяне на
размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът не е взел предвид,
че спрямо ищеца е прилагана най-леката мярка за неотклонение „Подписка“ и
8
не са прилагани каквито и да било други мерки за процесуална принуда.
Заявява, че от материалите по делото е видно, че от образуване на ДП на
6.04.2017 г. до внасянето му в съда на 15.10.2018 г. е изминала година и
половина, което е разумен срок за образуване и приключване на ДП. Заявява,
че съдът е посочил, че наказателното производство е продължило около 5
години и 9 месеца, но следва да се отчете, че по-продължителната част от 4
години и 4 месеца е за периода на съдебната фаза, която не зависи от П., а е
изцяло зависима от действията и решенията на съответния компетентен съд.
Заявява, че преди да бъде привлечен в качеството на обвиняем ищецът е
разпитван в качеството на свидетел, т.е. до 26.09.2018 г. той не е имал
основание да търпи негативни емоции и притеснения за воденото наказателно
преследване. Твърди, че окръжният съд за да приеме наличието на негативни
преживявания на ищеца изцяло се е позовал на показанията на тримата
свидетели без да отчете, че свидетелката Г.а е съпруга на ищеца, която има
пряк интерес от изхода на делото, свидетелката Г. е първа братовчедка на
ищеца, а свидетелят П. е дългогодишен приятел на ищеца, които
обстоятелства сочат, че свидетелите не могат да бъдат обективни и
безпристрастни. Твърди и че свидетелските показания относно преживените
емоции от страна на ищеца са общи и неясни, имат декларативен характер и
от тях не могат да се извлекат конкретни увреждания на ищеца, причинени от
конкретни действия на П., нито да се направи безспорен извод, че е налице
пряка и непосредствена връзка между действията на П. и твърдените от
ищеца вреди, като свидетелите не могат да кажат по кое от водените
наказателни производства срещу ищеца той е изпитал твърдените емоции и
преживявания. Заявява, че е недоказано твърдението, че почти през цялото
време на наказателното производство ищецът е бил безработен поради
незаконното обвинение, вследствие на което е останал без средства за
живеене и е натрупал дългове, както и че той преди да бъде обвинен в
престъпление се е ползвал с много добро име в обществото. Твърди, че от
събраните по делото доказателства е видно, че ищецът е привлечен в
качеството на обвиняем за престъпление по чл. 219,ал.3 във вр. с ал.1 от НК
по друго наказателно производство, като окръжният съд не е отчел
възраженията на П. в тази насока и не е посочил по какъв начин е отграничил
евентуалните неимуществени вреди, търпени от ищеца по всяко едно от тях.
Счита, че неоснователно съдът е ангажирал отговорността на П. и за
9
медийното отразяване на случая. Заявява, че претенциите за имуществени
вреди на ищеца следва също да бъдат отхвърлени изцяло поради
недоказаността на иска.
С подадената на 22.01.2024 г. въззивна жалба жалбоподателят Б. Г.
обжалва решението на окръжния съд в частта му, с която е отхвърлен
предявеният от него иск за присъждане на обезщетение за неимуществени
вреди за размера над 20 000 лв. до пълния предявен размер 60 000 лв., което
обезщетение е справедливото (решението не е обжалвано в частта му, с която
е отхвърлен предявеният иск за присъждане на обезщетение за имуществени
вреди за размера над 1 700 лв. до 2 870 лв., т.е. за сумата 1170 лв. за
направени пътни разходи за явяване по делата). Посочва, че по делото е
установено, че ищецът е претърпял интензивни и продължителни
емоционални страдания през целия период на наказателното производство,
водено срещу него за тежко престъпление по чл. 220,ал.1 от НК. Твърди, че
през цялото време е изпитвал дискомфорт във връзка с упражнената
процесуална принуда и наложената мярка за неотклонение, водещи до
засягане на неприкосновеността на личността и ограничаване на избора за
свободно придвижване. Твърди, че са засегнати честта и достойнството му,
правото на добро име в обществото и професионалната чест и достойнството
му, опетнено е доброто му име в обществото завинаги. Твърди, че се е
стигнало и до сериозно увреждане на здравето му. Твърди, че почти през
цялото време на ДП и съдебното производство пред окръжен съд, апелативен
съд и ВКС е останал без работа и натрупал дългове именно поради
незаконното обвинение. Заявява, че се касае до засягане честта и
достойнството на човек с висше образование и висок обществен статус –
бивш общински съветник и председател на ОбС-В., председател на Т.д.-В.,
управител на „В.***“-В., заемал високи длъжности в много престижни хотели
и почивни станции в страната, владеещ четири чужди езика. Посочва, че
незаконните действия на П. са разгласени от областния вестник „З.“. Посочва
като пример решение от 22.12.2022 г. на СГС, с което на окръжния прокурор
в гр. П. е присъдено обезщетение за неимуществени вреди във връзка с
незаконно обвинение в размер на 200 000 лв., като обвинението е за
престъпление по чл. 289 от НК и предвиденото наказание за това
престъпление е същото, каквото е и за незаконното обвинение по чл. 220, ал.1
от НК и продължителността на наказателните производства е почти еднаква,
10
не се е стигнало до влошаване на здравословното състояние на прокурора,
всички други обстоятелства са почти еднакви, което решение е потвърдено с
решение от 19.12.2023 г. от САС. Заявява, че е трудно да се обясни огромната
разлика между присъдените обезщетения от СГС и ОС-П..
Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал.1, т.3, предл.1 от ЗОДОВ държавата
отговаря за вредите, причинени на граждани от П. при обвинение в
извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано. Съгласно нормата
на чл. 7 от ЗОДОВ искът за обезщетение се предявява срещу органите, от
чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите. В
случая е безспорно, че срещу ищеца Б. Г. от П. е повдигнато обвинение на
26.09.2018 г. в извършване на престъпление по чл. 220,ал.1 от НК и че той е
бил оправдан с влязла в сила на 17.01.2023 г. присъда по НОХД № 643/2021 г.
на ОС-П.. Налице са следователно основания за ангажиране на отговорност
на П.Р.Б. при условията на чл.2,ал.1,т.3, предл.1 от ЗОДОВ. Съгласно нормата
на чл. 4 от ЗОДОВ Държавата дължи обезщетение за всички имуществени и
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането, поради което обезщетение следва да бъде присъдено.
Ищецът Б. Г. претендира за присъждане на обезщетение за претърпени
от воденето на наказателното производство неимуществени вреди за
претърпени болки и страдания, изразяващи се в тревожност, уплаха от
възможността да бъде осъден, унижение и страх, опетняване на доброто му
име в обществото, увреждане на здравето му, оставане без работа и доходи,
притеснения от силно затруднено финансово състояние и оставане без
средства за издръжка на семейството, депресия, затваряне в себе си, загуба на
социални контакти и приятели. По начало наличието на отрицателни стресови
преживявания, притеснения и напрежение по време на провеждано
наказателно производство е обичайно, настъпва несъмнено винаги при лица с
нормална психика и не се нуждае от специално доказване. Безспорно е, че в
хода на цялото производство Г. не се е признавал за виновен. Несъмнено е, че
провеждането на наказателното производство за тежко престъпление, за
каквото е привлечен ищецът като обвиняем с постановление от 26.09.2018 г. –
престъпление по чл. 220,ал.1 от НК за това, че на 12.02.2013 г. в гр. В. в
качеството си на длъжностно лице по смисъла на чл. 93,т.1,б.“б“ от
НК********** на „В.,к.т.в.“ЕООД-гр.В. съзнателно е сключил неизгодна
сделка с управителя на фирмата-продавач „Х.и.“ООД-гр.С., като е договорил
11
закупуването на товарен автомобил, съответно описан, за сумата 17 000 лв. и
впоследствие с банков превод от 15.02.2013 г. е заплатил за него сума в
размер на 17 000 лв., а реално стойността на автомобила е била 8 600 лв., с
което на управляваното и представлявано от Г. дружество „В.***“ЕООД-гр.В.
е била причинена значителна вреда в размер на 8 400 лв., представляваща
разликата между пазарната стойност на МПС и тази, която е заплатена за него
от управляваното от него дружество - за което е предвидено наказание
лишаване от свобода от 1 до 6 години, като съдът може да постанови и
лишаване от право по чл. 31,ал.1,т.6 от НК, е причинило на ищеца стрес и
притеснения.
Относно продължителността на воденото срещу ищеца наказателно
производство следва да се отчете, че употребеният в чл.2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ
израз „обвинение в извършване на престъпление“ трябва да се тълкува по-
широко за нуждите на специалния деликт, а не в тесния му наказателно-
процесуален смисъл, като включително когато досъдебното производство е
образувано не срещу ищеца, а срещу неизвестен извършител при достатъчно
данни за извършено конкретно престъпление, което единствено ищецът би
могъл да извърши, в този случай той търпи вреди от момента, в който е узнал
за образуваното наказателно производство за конкретното престъпно деяние
(в тази насока – решение № 50 009/8.02.2023 г. на ВКС по гр.д. № 932/2022 г.,
3 ГО). Видно е от приложеното наказателно производство, че на 24.02.2016 г.
е подадена до РП-В. жалба от временно изпълняващия длъжността управител
на „В.***“ЕООД-гр.В., в която е посочено, че предишният управител на
дружеството Б. Г. в това си качество е закупил от посочена фирма товарен
автомобил, съответно описан, за посочена в договора цена 2 100 лв., а е
издадена фактура за сумата 17 000 лв., като е поискано да бъде извършена
проверка дали с описаната покупко-продажба е нанесена вреда на
дружеството, налице ли е вина и умисъл при осъществяването й и извършена
ли е злоупотреба с правомощия на длъжностно лице. С постановление от
6.04.2017 г. на прокурор в ОП-П. е образувано ДП срещу Б. Г. за
престъпление по чл. 219,ал.3 във вр. с ал.1 от НК за това, че на 15.02.2013 г. в
гр. В. в качеството му на длъжностно лице управител на „В.,к.т.в.“ЕООД-
гр.В. не е положил достатъчно грижи за ръководенето, управлението и
запазването на повереното му имущество, в нарушение на чл. 3,ал.1,т.7,
ал.1,т.4 и чл.13,ал.3,т.3 от Закона за финансовото управление и контрол в
12
публичния сектол (обн. ДВ, бр.21/10.03.2006 г.), като за закупуването на
товарен автомобил, съответно описан, с кредитен превод от 15.02.2013 г. е
заплатил сума в размер на 17 000 лв. по фактура от 12.02.2013 г. вместо
дължимата такава в размер на 2 100 лв. съгласно договор за покупко-
продажба на МПС от 25.02.2013 г. и от това са последвали значителни щети в
размер на 14 900 лв. за „В.****“ЕООД-В., като деянието е извършено
умишлено. Безспорно е, че наказателното производство е приключило на
17.01.2023 г. с постановяването на решение на ВКС при обжалването на
решение на ПАС, с което е потвърдена присъдата на ОС-П. № 4/21.02.2022 г.
по НОХД № 643/2021 г., с която ищецът е бил оправдан по обвинението за
извършено престъпление по чл. 220,ал.1 от НК. Времето от 6.04.2017 г.,
когато е образувано ДП конкретно срещу Б. Г., до 17.01.2023 г., когато е
влязла в сила оправдателната присъда, е 5 години, 9 месеца и 11 дни. В този
период на 26.09.2018 г. ищецът е привлечен като обвиняем за извършено
престъпление по чл. 220,ал.1 от НК и му е взета мярка за неотклонение
„Подписка“ с постановление, което му е предявено на същата дата и той е
разпитан в качеството на обвиняем. На 15.10.2018 г. е внесен в ОС-П.
обвинителен акт по ДП №***/2017 г. на РУ МВР-В., пр.пр. № 4021/2016 г. на
ОП-П. по обвинението срещу Б. Г. за престъпление по чл. 220,ал.1 от НК и е
образувано НОХД № 697/2018 г. В откритите съдебни заседания по делото на
29.01.2019 г., 27.02.2019 г., 9.04.2019 г., 7.05.2019 г., 21.05.2019 г., 2.07.2019
г., 5.11.2019 г., 17.12.2019 г., 11.02.2020 г., 25.02.2020 г., 19.05.2020 г.,
2.06.2020 г., 14.07.2020 г., 31.07.2020 г., 8.09.2020 г., 3.11.2020 г. и 26.05.2021
г. или общо в 17 броя съдебни заседания подсъдимият Б. Г. се е явявал лично.
В последното по делото съдебно заседание на 26.05.2021 г. съдът отменя
мярката за неотклонение „Подписка“, взета по отношение на подсъдимия Г.,
без да определя друга мярка, която мярка му е наложена на 26.09.2018 г., или
ищецът е търпял мярката за неотклонение „Подписка“ в период 2 години и 8
месеца. С присъдата от 26.05.2021 г. по НОХД № 697/2018 г. на ОС-П. Б. Г. е
признат за виновен в извършването на престъплението по чл. 220,ал.1 от НК,
за което е обвинен, и е осъден на 1 година лишаване от свобода, като на
основание чл. 66,ал.1 от НК изтърпяването на наложеното наказание е
отложено за изпитателен срок от 3 години, както и той е осъден да заплати на
„В.***“ЕООД-гр.В. сумата 9 000 лв. като обезщетение за причинени
имуществени вреди ведно със законната лихва от 12.02.2013 г. По подадената
13
от Г. въззивна жалба е образувано ВНОХД № 445/2021 г. на АС-Пловдив, по
делото е проведено открито съдебно заседание на 7.10.2021 г., в което
жалбоподателят се е явил, и на 2.11.2021 г. е постановено решение от
апелативния съд, с което присъдата от 26.05.2021 г. е отменена и делото е
върнато на окръжния съд за ново разглеждане. По образуваното НОХД №
643/2021 г. на ОС-П. подсъдимият Г. се е явил в четирите открити съдебни
заседания на 3.12.2021 г., 17.12.2021 г., 6.01.2022 г. и 21.02.2022 г. и на
21.02.2022 г. по делото е постановена присъда, с която той е признат за
невиновен в извършването на престъплението по чл. 220,ал.1 от НК, за което
е обвинен, и е оправдан, както и е отхвърлен предявеният срещу него от
„В.***“ЕООД граждански иск за сумата 8 400 лв. Против тази присъда е
подаден протест от ОП-П. и по образуваното ВНОХД № 142/2022 г. на АС-
Пловдив подсъдимият Г. се е явил в трите съдебни заседания на 9.05.2022 г.,
30.05.2022 г. и 20.06.2022 г., като на 24.06.2022 г. апелативният съд
постановява решение, с което потвърждава оправдателната присъда,
постановена от окръжния съд, но изменя присъдата относно отхвърлянето на
гражданския иск и осъжда Б. Г. да заплати на „В.***“ЕООД сумата 8 400 лв.
като обезщетение за причинените имуществени вреди. От АП-Пловдив е
подаден касационен протест, а от Б. Г. е подадена касационна жалба, против
решението на апелативния съд, по образуваното н.д. № 673/2022 г. на ВКС Б.
Г. се е явил в съдебното заседание на 24.10.2022 г. и на 17.01.2023 г. е
постановено от ВКС решението, с което е оставено в сила решението на
апелативния съд в частта му, с която е потвърдена постановената от
окръжния съд оправдателна присъда, и е отменено решението в частта
относно иска за присъждане на обезщетение, като този иск е отхвърлен.
Установява се следователно, че ищецът е търпял неимуществени вреди от
воденото срещу него наказателно производство за престъпление по чл.
220,ал.1 от НК, за което е оправдан, в периода от 5 години и 9 месеца, както
правилно е приел и окръжният съд в обжалваното решение. Следва да се
отчете, че наложената му мярка за неотклонение е „Подписка“, най-леката
предвидена в НК, която той е търпял 2 години и 8 месеца, без да са му били
налагани други ограничителни мерки. Постановена е била в хода на
наказателното преследване една осъдителна присъда от окръжния съд, която е
отменена от апелативния съд и след това е постановена от окръжния съд при
новото разглеждане на делото оправдателната присъда, обжалвана от П. пред
14
апелативния съд, съответно неговото решение пред ВКС, която е влязла в
сила на 17.01.2023 г. Безспорно е, че преди образуването на това наказателно
производство и понастоящем той не е осъждан. Безспорно е, видно е от
представените от страна на П. с отговора на исковата молба и в последното по
делото съдебно заседание на окръжния съд на 16.10.2023 г., постановление за
привличане на обвиняем и вземане мярка за неотклонение от 3.02.2020 г. на
НСС, решение № 119/26.07.2022 г. по ВНОХД № 244/2022 г. на АС-Пловдив,
определение № 335/29.09.2022 г. по НОХД № 367/2022 г. на ОС-П., искова
молба и постановление от 27.07.2023 г., че срещу ищеца Г. е било водено и
друго наказателно производство - по ДП №**/2017 г. на НСлС, образувано с
постановление от 17.05.2017 г., за престъпление по чл.219,ал.3 във вр. с ал.1
от НК и приключило с прекратяване на наказателното производство от
прокурор от ОП-П. с постановление от 27.07.2023 г., с което постановление е
отменена и наложената по това ДП мярка за неотклонение на Г. „Подписка“, в
хода на което Б. Г. е привлечен като обвиняем за престъпление по чл.219,ал.3
във вр. с ал.1 от НК, внесен е обвинителен акт в съда, постановена е на
29.03.2022 г. присъда от ОС-П. за признаването му за виновен и наложено
наказание 2 години лишаване от свобода с 3-годишен изпитателен срок, тя е
отменена от апелативния съд, след връщане на делото на окръжния съд той
прекратява съдебното производство и връща делото на П., като на 27.07.2023
г. с постановлението на ОП-П. производството е прекратено. Видно е, че
двете наказателни производства са водени по едно и също време – ДП
№***/2021 г. на РУ МВР-В. е проведено в периода 6.04.2017 г.-17.01.2023 г.,
а ДП №**/2017 г. на НСлС-С. е проведено в периода 3.02.2020 г.-27.07.2023 г.
Относно твърдените от ищеца конкретни обстоятелства за претърпени
неимуществени вреди вследствие воденото срещу него наказателно
производство, ищецът е ангажирал и са събрани от окръжния съд гласни
доказателства – показанията на свидетелите И. И. Г.а, съпруга на ищеца,
Г.А.Д.-Г., първа братовчедка на ищеца, разпитани в съдебното заседание на
окръжния съд на 18.09.2023 г., и К.Л. П., разпитан в съдебното заседание на
окръжния съд на 16.10.2023 г. Видно от показанията на свидетелката И. Г.а,
съпруга на ищеца, било образувано дело за камиона, съпругът й е работил на
много отговорни позиции в града и за първи път бил подсъдим, притеснявал
се как ще протекат нещата, бил по това време безработен, бил уволнен от
„В.*“, след като образували делата живеели с нейната пенсия като пенсионер
15
по болест от 520 лв., било много трудно, трябвали пари за разходите за
делата, за сметките в къщи и за лекарства, които той пиел, не можели да
теглят заеми от банка, започнал да иска заеми от приятели, взел заеми от
неговата братовчедка и от един приятел, който му дал около 7 000 лв. да
покрие разходите, съпругът й се притеснявал много, кандидатствал 4 пъти по
обяви за места във „В.*“, в Лечебната база на НС, в „К.“, имал образованието,
квалификацията и професионален опит, но в града се разчуло, че се водят
срещу него дела и навсякъде му отказали, нейни колеги от банката я питали
дали наистина се водят дела срещу него, делата се проточили и на два пъти се
случвало полицейска кола да спира пред къщи за връчване на призовките от
полицаите и това го травмирало още повече, съпругът й е с голям авторитет в
града, бил публична личност, хората го познавали, бил е председател на
Общинския съвет, заемал отговорни длъжности в почти всички реномирани
хотели в града, хората го познавали, имал изграден авторитет и изведнъж
всичко рухнало, кандидатствал за секретар на Б.т.д., сега вече е Председател
на Б.т.с., всички болести получил от притеснение по делата, които се
проточили много и те били без пари през цялото време, съпругът й вдигал
кръвно, излизал от ритъм, постъпил в болница, срещу съпруга й имало две
дела, едното било за камион, а другото за неправомерно вкарана вода, и по
двете бил оправдан, водели се двете дела паралелно, той се притеснявал и за
двете дела. Видно от показанията на свидетелката Г.Д.-Г., първа братовчедка
на ищеца, той се променил много от започване на делото, бил спокоен и весел
човек, започнал да се стресира, да се затваря в себе си, да пие хапчета,
няколко пъти влизал в болница, приятелите започнали да го избягват, той
винаги е бил на високи постове и заплати, завършил е „География, икономика
и управление на туризма“ и е ръководил във В. базата на МС, на ЦК, бил е
управител на „Д.“, последно бил управител на „В.*“, вдигнал го на крака и
след това го уволнили, почти всички във В. го познават, ползвал се с името на
много уважаван човек, отговорен, работлив, обаче преди около 2-3 години
дошъл в дома й майстор за ремонт и в разговор й казал, че в града се носят
слухове, че Г. е взимал подкупи, че е крал от дружествата и хотелите, където
е работил, и с тези пари е купил на децата си апартаменти в П., което е лъжа,
той й е искал пари назаем и тя му е дала общо около 10 000 лв., в последно
време той работи в „Р.ф.“ и й е върнал 3 000 лв., тя му давала да ползва
нейната кола за явяването по делата, имало две дела срещу него, едно е това
16
за камиона, а другото за един хотел за постоянен водомер, от един уважаван
гражданин в малък град, където всеки го познава, във В. се разминавал с
хората сякаш за първи път го виждат, бил огорчен, според него това било
едно несправедливо дело. Видно от показанията на свидетеля К. П., той е
приятел с ищеца от много години, ищецът останал през последните години
без работа, бил много зле психически и здравословно, през тези 6 години се
явявал на конкурси, не можел да намери работа, през зимата на 2020 г. го
помолил да му даде пари в заем, за да купи пелети и да поддържа
домакинството, свидетелят му дал 6 000 лв., ищецът имал да получава
някакво обезщетение от „В.*“, но те го запорирали, през 2019-2020 г. ищецът
здравословно не бил добре, бил в болница, отразили му се психически
уволнението и съдебните дела, бил потиснат, почти не излизал в града, може
би поради слуховете, които се носят за него във В. – за камиона, за източени
средства от „В.*“, В. е малък град и като стане такова нещо хората започват
да говорят, ищецът винаги е бил на големи длъжности, цял живот е бил
управител, директор на хотели, общински съветник, председател на
Общинския съвет, председател на Т.д., свидетелят знае само за делото за
камиона, ищецът не си е намерил работа през цялото това време, бил
безработен, сега в момента работи в Ш.п. от една година. Установяват се от
тези показания конкретните обстоятелства относно начина, по който ищецът е
преживял времето на провеждането на наказателното производство, а именно
с притеснение, срам, отчуждаване и загуба на контакт с околните,
депресиране като конкретни проявления при него на отрицателните
преживявания, които обичайно и несъмнено настъпват при неоснователно
обвинение в престъпление за лице без криминални прояви, с много добро
семейно, социално и материално състояние. Няма основание да се приеме, че
тези показания не отразяват вярно обстоятелствата, посочени и от тримата
свидетели, относно последиците, които са настъпили в емоционалното,
материалното, социалното и здравословното състояние на ищеца.
Действително, свидетелите са близки за ищеца лица (негова съпруга, негова
първа братовчедка, близък приятел), но именно такива лице имат по начало
наблюдения, съответно знание за състоянието и преживяванията на ищеца,
като техните показания са логични, подкрепят се взаимно, като
обстоятелствата, посочени от свидетелите, се подкрепят и от събраните по
делото писмени доказателства, както и от заключението на СМЕ от 8.09.2023
17
г., изготвено от вещото лице д-р П.М., съдебен лекар, прието в съдебното
заседание на окръжния съд на 18.09.2023 г. Видно от представеното от ищеца
в копие с исковата молба решение от заседание на Общински съвет-В. от
27.12.2007 г., Б. Г. е избран за председател на общинския съвет. Видно от
представеното от ищеца с исковата молба копие от стр.3 на брой 5 на вестник
„З.“ от 1.02.2019 г., публикувана е статия „Съдят шеф на В.* за неизгодна
сделка“ с подзаглавие „Купил грохнал камион на двойна цена, а после
започнали ремонтите“, в която е отразено започването на делото против
ищеца в окръжния съд в П., посочено е, че делото е срещу бившия управител
на В.*-дружеството и бивш председател на Общинския съвет в града Б. Г.,
както и че репортер на вестника е видял отлагането на делото за разпит на
свидетели, изложено е, че 61-годишният подсъдим е обвинен за съзнателно
сключване на неизгодна сделка (чл.220,ал.1 от НК), а именно че е закупил
камион „М.“ за 17 000 лв. макар той да струва значително по-малко, посочено
е, че през 2017 г. Г. отново бил сред кандидатите за шеф на водното
дружество, но не успял да спечели. Видно от представеното от ищеца с
исковата молба удостоверение от НАП за декларирани от Б. Г. данни, във
времето от 1.01.2016 г. до 17.02.2023 г. ищецът е работил само на две места –
във фирма в гр. В. от 4.04.2016 г. до 18.04.2016 г. и във фирма в гр. П. в
периода 20.04.2022 г.-3.10.2022 г., или общо за около 6 месеца. Видно от
представеното от ищеца с исковата молба копие от диплома, той е завършил
висше образование през 1984 г. във В.***“Д.Б.“-В. и има призната
квалификация „Икономист по туризма“. Установява се следователно и от тези
писмени доказателства, че ищецът има висока квалификация, но не е работил
на практика почти цялото време на провеждане на наказателното
производство – в рамките на неговата продължителност от 5 години, 9 месеца
и 11 дни той е работил общо за време около 6 месеца, - поради което е
останал без доходи и средства за живот. Несъмнено е, че макар П. да не е
изнесла чрез свои служители данни за воденото срещу ищеца наказателно
производство, обстоятелствата са направени публично достояние чрез
публикацията в пресата, причината за която публикация е именно воденото
неоснователно срещу ищеца наказателно производство. С оглед
обстоятелството, че градът е малък и хората познават ищеца заради заеманите
от него трудови и обществени длъжности, в хода на наказателното
производство и в резултат на него той е понесъл и притеснения и неудобства
18
от загуба на социално ниво и контакти с познати, като и той самият поради
изпитваните притеснения е ограничил контактите си. Установява се, че
именно поради узнаването от обществеността на незаконното обвинение
ищецът не е могъл да намери работа, въпреки че е направил опити за това,
поради което е останал без никакви доходи и това се е отразило
изключително негативно на ежедневието му и на качеството му на живот, тъй
като не е имал средства за издръжка за себе си и семейството си, наложило му
се е да взима заеми от роднина и приятел, което се е отразило допълнително
силно негативно на емоционалното му състояние. Преживяваният в хода на
наказателното производство стрес е допринесъл за влошаване и на
здравословното състояние на ищеца. Видно от заключението на СМЕ, ищецът
страда от хронична исхемична болест на сърцето и дългогодишна
хипертония, за които е провеждано медикаментозно лечение, през месец
декември на 2015 г. (т.е. преди започването на наказателното производство) е
бил хоспитализиран в интензивно отделение на болница във В., на 10.11.2018
г. (т.е. по време на наказателното производство) е хоспитализиран в болница с
пристъп на абсолютна аритмия при предсърдно мъждене, при ищеца е налице
добър контрол на хипертонията, при ищеца са били диагностицирани и
третирани прояви на артериална хипертония и исхемична болест на сърцето
преди започването на наказателното производство срещу него, същото се
отнася за рецидивиращото депресивно разстройство, през 2018 г. е
диагностициран с предсърдно мъждене, като няма анамнеза за такова
състояние преди това и след този епизод. Видно от същото заключение,
вещото лице приема, че се касае за перексизмално предсърдно мъждене, до
което водят две основни причини – консумация на алкохол и силен стрес, и
че безспорно психическите пренапрежения, които е изживявал ищецът по
време на воденото срещу него наказателно производство в комбинация с
другите рискови фактори са оказали негативно влияние и върху соматичното
му здраве и са възможна причина за утежняване на състоянието му, като
посочените заболявания обаче не е възможно да се дължат само на
психичните проблеми, които са го съпровождали по време на воденето на
наказателното дело срещу него. Не се нито твърди, нито установява от ищеца
след приключването на наказателното производство да са налице хронични и
трайни последици за неговото здраве. Неговата трудова реализация е била
трайно и необратимо негативно засегната във времето на воденото срещу
19
него наказателно производство, като понастоящем (от преди една година,
считано от 16.10.2023 г., според показанията на свидетеля П.) ищецът работи
в друго населено място във вилно селище. Несъмнено е, че авторитетът му
като професионалист е бил необратимо засегнат, кариерното му развитие е
било възпрепятствано и той вече не може да очаква трудова реализация на
високо ниво, която се постига като закономерно продължение на
многогодишната му работа на ръководни длъжности и в туристически обекти
във В., при това на възраст, на която вече по начало е трудно да се намери
подходяща работа с добро заплащане и това значително влошава неговите
икономически перспективи, тъй като през 2017 г. ищецът е бил на 59 години,
а през 2023 г. е бил на 65 години. Обстоятелството, че срещу ищеца през
същия период е водено и друго наказателно производство, не води до
намаляване на търпените притеснения и страхове, напротив, то закономерно
засилва и влошава последиците, настъпили от сега разглежданото
наказателно производство. Установено е следователно, че при воденето на
наказателното производство на ищеца Б. Г. са причинени болки и страдания с
неимуществен характер със значителен интензитет и последици, за които
вреди му се дължи обезщетение от П. по реда на чл. 4 от ЗОДОВ във вр. с чл.
52 от ЗЗД, което следва да се определи с оглед обстоятелствата по случая в
по-висок размер.
При определянето на размера на обезщетението следва да се отчете
обстоятелството, че Г. е бил обвинен за тежко престъпление по смисъла на чл.
93, т.7 от НК – по чл. 220,ал.1 от НК, извършено от него като длъжностно
лице, в процеса на работата му като управител на „В.***“ООД-гр.В., за което
НК предвижда наказание лишаване от свобода от 1 до 6 години, като
наказателното производство е продължило 5 години, 9 месеца и 11 дни,
наложената му мярка за неотклонение е „Подписка“ в период 2 години и 8
месеца, засегната е силно и необратимо неговата трудова реализация, начинът
му на живот е в сериозна негативна степен променен – бил е сринат
професионалният му авторитет, ограничени са били социалните му контакти,
влошен е статусът му пред обществеността в града, останал е без доходи и
средства за издръжка. Срокът за провеждане на наказателното производство 5
години, 9 месеца и 11 дни с оглед конкретните обстоятелства, въз основа на
които е повдигнато обвинение за престъплението по чл. 220,ал.1 от НК само
срещу едно лице, е несъразмерно продължителен, като междувременно
20
ищецът е преживял един много тежък период от живота си, който не може да
се определи като кратък, и е налице значително накърняване на личния му
живот с оглед влошаване качеството му на живот като цяло, като засягането
на емоционалния и социалния му статус е съществено и трудно преодолимо, а
за здравословното му състояние са настъпили последици по време на
наказателното дело, но няма продължаващи и след това последици. При
определянето на обезщетението съдът сега отчита и обстоятелството, че в
случая незаконното обвинение е за умишлено престъпление в областта на
професионалната реализация на ищеца, но той не е упражнявал професия
(например, магистрати, военни, полицаи, митнически служители), към която
обществото има изключително завишени очаквания и изисквания за
почтеност, високо правосъзнание и професионализъм, в какъвто случай
незаконното обвинения засяга в по-голяма степен личния и професионалния
живот на съответното лице, поради което неоснователно жалбоподателят Г.
се позовава във въззивната жалба във връзка със справедливия размер на
обезщетението на несъразмерност на присъденото от окръжния съд
обезщетение от 20 000 лв. с обезщетение, присъдено в размер на 200 000 лв. в
производство по иск на лице-магистрат, срещу което в това му качество е
било водено наказателно производство. Тъй като обвинението срещу ищеца е
в качеството му на управител на търговско дружество, уместно е да се прави
съпоставка с решенията по казуси от този вид, каквито са разглеждани в
постановени от ВКС съдебни актове (определение № 591/27.06.2022 г. на
ВКС по гр.д. № 128/2022 г., 3 ГО, определение № 604/4.04.2023 г. на ВКС по
к.гр.д. № 3772/2022 г., 3 ГО, решение № 50017/21.02.2023 г. на ВКС по гр.д.
№ 1090/2022 г., 3 ГО, определение № 1172/15.12.2017 г. на ВКС по гр.д. №
1917/2017 г., 4 ГО, определение № 934/5.10.2017 г. на ВКС по гр.д. №
740/2017 г., 4 ГО, решение № 133/7.06.2021 г. на ВКС по гр.д. № 2615/2020 г.,
3 ГО, определение № 796/6.11.2019 г. на ВКС по гр.д. № 2174/2019 г., 4 ГО),
като при определянето на конкретно обезщетение съгласно чл. 52 от ЗЗД във
всеки конкретен случай съдът преценява специфичните за всеки случай
обстоятелства, имащи отношение към неимущественото увреждане и
справедливото му обезщетяване. Отчита се също така и обстоятелството, че
настоящото производство за определяне на размер на обезщетението е
относително самостоятелно, но то се е развило във времето паралелно с
воденото срещу ищеца друго наказателно производство - за престъпление по
21
чл. 219,ал.3 във вр. сал.1 от НК. За причинените на ищеца неимуществени
вреди от воденето на това друго наказателно производство той също е
предявил иск по чл.2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ, като двете дела са разглеждани също
паралелно от различни състави на окръжния съд, като по другото дело няма
постановено влязло в сила решение, а е постановено само първоинстанционно
решение от окръжния съд, с което на ищеца е присъдено обезщетение в
размер на 20 000 лв., което решение е обжалвано пред апелативния съд,
делото (в.гр.д. № 158/2024 г. на ПАС) е разгледано също от настоящия състав
на апелативния съд и по това дело също се постановява сега въззивно
решение. Следва обезщетението, след като са налице обвинения в извършване
на две различни престъпления по две отделни наказателни производства, да
се определи глобално, а не поотделно за всяко едно деяние, за което
обвиняемият е бил оправдан или наказателното производство е било
прекратено съгласно чл. 243,ал.1,т.1 във вр. с чл. 24,ал.1,т.1 от НПК, тъй като
деянието не е извършено, защото щом по едно и също време е имало различни
наказателни производства, по които ищецът е бил привлечен като обвиняем,
причинените му от това неимуществени вреди са във връзка с всички
обвинения – изпитваните притеснения, страх от бъдещия изход на делата,
неудобството, опетняването на доброто име в обществото и накърняването на
достойнството и честта са във връзка с всички обвинения, независимо че те не
са повдигнати в едно наказателно производство, а в отделни различни дела. В
случая двете наказателни производства са водени паралелно по едно и също
време – процесното наказателно производство по ДП №***/2021 г. на РУ
МВР-В. е проведено в периода 6.04.2017 г.-17.01.2023 г., а другото
наказателно производство по ДП №**/2017 г. на НСлС-С. е проведено в
периода 3.02.2020 г.-27.07.2023 г. По другото наказателно производство
срещу Б. Г. (по ДП №**/2017 г. на НСлС) той е привлечен като обвиняем с
постановление от 3.02.2020 г. за престъпление по чл.219,ал.3 във вр. с ал.1 от
НК и то е приключило с прекратяване на наказателното производство от
прокурор от ОП-П. с постановлението от 27.07.2023 г. на основание чл.
243,ал.1,т.1 във вр. с чл.24,ал.1,т.1 от НПК, с което постановление е отменена
и наложената по това производство мярка за неотклонение на Г. „Подписка“,
в хода на което е внесен срещу Г. обвинителен акт в съда, постановена е на
29.03.2022 г. присъда от ОС-П. за признаването му за виновен и наложено
наказание 2 години лишаване от свобода с 3-годишен изпитателен срок, тя е
22
отменена от апелативния съд, след връщане на делото на окръжния съд той
прекратява съдебното производство и връща делото на П., като на 27.07.2023
г. с постановлението на ОП-П. производството е прекратено. Затова при
преценката кои вреди са причинени и какво обезщетение се дължи за
процесното незаконно обвинение, наред с посочените по-горе обстоятелства
релевантни за размера на обезщетението, следва да се изхожда и от броя и
тежестта на двете обвинения, взетите мерки за неотклонение,
продължителността на периода, в който обвиненията са поддържани. Двете
повдигнати срещу ищеца незаконни обвинения са за тежки умишлени
престъпления, свързани с изпълняваната от него длъжност на управител на
търговско дружество, процесното сега наказателно производство се е развило
с ход във всички съдебни инстанции (НОХД на окръжен съд с постановена
осъдителна присъда, отмяната й по ВНОХД от апелативния съд, постановена
оправдателна присъда по новото НОХД от окръжния съд, потвърдена от
апелативния съд и от ВКС) и е продължило несъразмерно за обстоятелствата
по случая в период от 5 години, 9 месеца и 11 дни, другото наказателно
производство се е развило само пред окръжен и апелативен съд (осъдителна
присъда на окръжния съд и отмяната й от апелативния съд) и е прекратено
след това с акт на прокурор, като времето от привличането на ищеца като
обвиняем за престъпление по чл. 219,ал.3 във вр. с ал.1 от НК на 3.02.2020 г.
до прекратяването на 27.07.2023 г. е 3 години и 6 месеца, постановени са и по
двете наказателни производства от окръжния съд осъдителни присъди
(отменени от апелативния съд), като в процесното производство ищецът е
осъден на 1 година лишаване от свобода с 3-годишен изпитателен срок, а в
другото производство е осъден на 2 години лишаване от свобода с 3-годишен
изпитателен срок, и по двете производства мярката за неотклонение е най-
леката такава „Подписка“. Двете незаконни обвинения са се отразили върху
ищеца негативно по начина, вече посочен в настоящото решение по-горе –
той е изпитвал значителни притеснения за развитието и изхода на двете
наказателни производства, явявал се е многократно в съдебни заседания,
засегната е силно и необратимо неговата трудова реализация, начинът му на
живот е в сериозна негативна степен променен – бил е сринат
професионалният му авторитет, ограничени са били социалните му контакти,
влошен е статусът му пред обществеността в града, останал е без доходи и
средства за издръжка, влошено е в резултат на стреса здравословното му
23
състояние. Процесното сега обвинение е причинило обаче по-интензивни
вреди независимо от предвиденото в закона по-леко наказание и размера на
наложеното такова при първото разглеждане на делото от окръжния съд в
сравнение с наказуемостта на престъплението по другото обвинение и
размера на наложеното наказание при първото разглеждане на другото дело
от окръжния съд, тъй като при него съдебната фаза е продължила с ход в
трите съдебни инстанции и с много повече явявания на ищеца в съдебни
заседания, всяко от които е свързано с повишаване на напрежението за ищеца
и неудобствата при пътуването от друго населено място до съда, както и
поради това, че то е станало достояние на широката общественост поради
огласяването му във вестникарска статия, което значително е допринесло за
увреждането на авторитета и доброто име на ищеца. Преценявайки сега
установените и посочени по-горе обстоятелства, както и предвид социално-
икономическите условия и стандарта на живот в страната към периода на
причиняване на неимуществените вреди от двете незаконни наказателни
преследвания срещу ищеца, настоящият съдебен състав намира, че общият
размер на справедливото по смисъла на чл. 52 от ЗЗД обезщетение, което да е
адекватно за репариране на тези неимуществени вреди, едновременно
причинени на ищеца както от процесното обвинение по чл. 220,ал.1 от НК,
така и от непроцесното обвинение по чл. 219,ал.3 във вр. с ал.1 от НК,
възлиза на сумата 60 000 лв. При тези обстоятелства и съображения
настоящата инстанция намира, че размер на обезщетението от 40 000 лв. за
процесното обвинение е съответен на изискването на 52 от ЗЗД, а
определеният от окръжния съд размер от 20 000 лв. е занижен. При
разглеждането на спора относно присъждането на обезщетение по другото
дело настоящият състав на съда прецени, че справедливият размер на
обезщетението за другото обвинение е 20 000 лв.
Установява се следователно, че е неоснователно заявеното от
жалбоподателя П.Р.Б. искане за определяне на по-нисък размер от сумата
20 000 лв. на обезщетението за претърпените от ищеца Г. неимуществени
вреди, а е частично основателно заявеното от жалбоподателя Г. искане за
определяне на размер на обезщетението над 20 000 лв. - до 40 000 лв., т.е. с
присъждане още на сумата 20 000 лв., но не до предявения размер от 60 000
лв. Следва решението на окръжния съд да бъде потвърдено в частта му, с
която на ищеца е присъдено обезщетение за причинените му неимуществени
24
вреди в размер на 20 000 лв. и искът е отхвърлен за размера над 40 000 лв. до
60 000 лв., а да бъде отменено в частта му, с която искът е отхвърлен за
размера над 20 000 лв. до 40 000 лв., като на ищеца се присъди за
обезщетение още сумата 20 000 лв.
Относно присъденото на ищеца Г. от окръжния съд обезщетение за
причинените му имуществени вреди за направените разноски за платено
адвокатско възнаграждение за защитата в наказателното производство
заявеното от жалбоподателя П.Р.Б. в тази въззивна жалба оплакване е, че тази
претенция е недоказана. Видно от представените от ищеца с исковата молба
договори за правна защита и съдействие от 29.07.2020 г., 7.09.2021 г.,
21.12.2021 г., 9.05.2022 г. и 29.09.2022 г. ищецът е заплатил адвокатско
възнаграждение (съответно, 500 лв. но НОХД № 697/2018 г. на ОС-П., 300 лв.
по ВНОХД № 445/2021 г. на АС-Пловдив, 300 лв. по НОХД № 643/2021 г. на
ОС-П., 300 лв. по ВНОХД № 142/2022 г. на АС-Пловдив и 300 лв. по н.д. №
673/2022 г. на ВКС) общо в размер на 1 700 лв. Тази сума следователно
правилно е присъдена от окръжния съд като обезщетение за причинени на
ищеца имуществени вреди. Решението на окръжния съд следва да бъде
потвърдено в тази обжалвана негова част, с което този иск е уважен.
Установява се следователно, че подадената от П. въззивна жалба против
решението на окръжния съд е неоснователна и следва да бъде отхвърлена, а
подадената от ищеца Б. Г. въззивна жалба е частично основателна относно
искането за завишаване на обезщетението за неимуществени вреди с още
20 000 лв. над 20 000 лв. до 40 000 лв. и в тази й част следва да бъде уважена,
съответно, тя е частично неоснователна относно искането за завишаване на
обезщетението за неимуществени вреди и с още 20 000 лв. над 40 000 лв. до
60 000 лв. и в тази й част следва да бъде отхвърлена.
С оглед резултата от въззивното обжалване следва да се присъди
допълнително, по съразмерност адвокатско възнаграждение за защитата на
ищеца Г. - съразмерно на сумата 20 000 лв., която допълнително се присъжда
сега от апелативния съд за обезщетението за неимуществени вреди (другите
направени от ищеца разноски, за платена ДТ 10 лв. и за възнаграждение на
вещо лице 400 лв., общо в размер на 410 лв. са вече изцяло присъдени с
решението от окръжния съд). За производството пред окръжния съд ищецът е
направил разноски за адвокатското възнаграждение в размер на 5 680 лв.
25
съгласно представения договор за правна защита и съдействие от 15.03.2023 г.
(л.10 от делото на ОС). Окръжният съд с решението е присъдил по
съразмерност сумата 1 960,49 лв., следва сега да се присъди на ищеца още
сумата (при предявени искове общо за сумата 62 870 лв. и уважаването им
общо за сумата 41 700 лв. дължимото по съразмерност адвокатско
възнаграждение е 3 767,39 лв., минус вече присъдените 1960,49 лв.) 1 806,90
лв.
От страна на Б. Г. се претендира за присъждане на разноски за
въззивното производство. Видно от представения договор за правна защита и
съдействие от 19.01.2024 г., тъй е заплатил сумата 1 500 лв. за защитата му по
делото. Не е отграничено конкретно каква сума се заплаща за защитата по
подадената от него жалба и за защитата по подадената от П. жалба, поради
което следва да се приеме, че за всяка от двете защити е платена сума 750 лв.
С оглед отхвърлянето на подадената от П. въззивна жалба следва да му се
присъди сумата 750 лв. за платеното адвокатско възнаграждение за защитата
по подадената от П. жалба. С оглед частичното уважаване на подадената от
него въззивна жалба следва по съразмерност да му се присъди сумата (при
претендирано присъждане на още сумата 40 000 лв. и платено адвокатско
възнаграждение 750 лв., с оглед уважаването на жалбата за сумата 20 000 лв.
дължимото по съразмерност възнаграждение е) 375 лв. Общо за адвокатско
възнаграждение за защитата на ищеца във въззивното производство
ответникът следва да бъде осъден да му заплати сумата 1 125 лв.
С оглед на гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1/3.01.2024 г., постановено по гр.д. №
182/2023 г. на ОС-П., В ОБЖАЛВАНИТЕ НЕГОВИ ЧАСТИ, с които е
осъдена П.Р.Б. да заплати на Б. А. Г. на основание чл. 2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ
сумата 20 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди и
сумата 1 700 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, които
неимуществени и имуществени вреди са претърпени в резултат на незаконно
повдигнатото обвинение по ДП ***/2021 г. на РУ на МВР-В. и предаване на
съд за престъпление по чл. 220,ал.1 от НК по НОХД № 697/2018 г. и НОХД
№ 643/2021 г. на ОС-П., за което е бил оправдан, ведно със законната лихва
26
върху тези две суми от 17.01.2023 г. до окончателното изплащане на
главницата, отхвърлен е искът по чл. 2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди за разликата от 40 000 лв. до 60 000 лв.,
ведно със законната лихва върху тази разлика, и е осъдена П.Р.Б. да заплати
на Б. А. Г. разноски по делото в размер на 410 лв., както и сумата 1 960,49 лв.,
представляваща платено възнаграждение за един адвокат, изчислено
съразмерно с уважената част от иска.
ОТМЕНЯ решение № 1/3.01.2024 г., постановено по гр.д. № 182/2023 г.
на ОС-П., В ОБЖАЛВАНАТА НЕГОВА ЧАСТ, с която е отхвърлен
предявеният от Б. А. Г. против П.Р.Б.-гр.С. иск за присъждане на сумата над
20 000 лв. до 40 000 лв. като обезщетение за претърпени неимуществени
вреди в резултат на незаконно повдигнатото обвинение по ДП ***/2021 г. на
РУ на МВР-В. и предаване на съд за престъпление по чл. 220,ал.1 от НК по
НОХД № 697/2018 г. и НОХД № 643/2021 г. на ОС-П., за което е бил
оправдан, ведно със законната лихва върху тази сума от 17.01.2023 г. до
окончателното изплащане на главницата, КАТО ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА П.Р.Б.-гр.С., бул.“В."* да заплати на Б. А. Г., ЕГН **********
от гр. В., ул.“Д."* и сумата над 20 000 лв. до 40 000 лв. (още 20 000 лв. към
присъдената от окръжния съд сума 20 000 лв.) като обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в резултат на незаконно повдигнатото
обвинение по ДП ***/2021 г. на РУ на МВР-В. и предаване на съд за
престъпление по чл. 220,ал.1 от НК по НОХД № 697/2018 г. и НОХД №
643/2021 г. на ОС-П., за което е бил оправдан, ведно със законната лихва
върху тази сума от 17.01.2023 г. до окончателното изплащане на главницата.
ОСЪЖДА П.Р.Б.-гр.С., бул.“В."* да заплати на Б. А. Г., ЕГН
********** от гр. В., ул.“Д."* още сумата 1806,90 лв. – разноски по
съразмерност за платено адвокатско възнаграждение за защитата му в
първоинстанционното производство по спора пред ОС-П..
ОСЪЖДА П.Р.Б.-гр.С., бул.“В."* да заплати на Б. А. Г., ЕГН
********** от гр. В., ул.“Д."* сумата 1 125 лв. – разноски за платено
адвокатско възнаграждение за защитата му във въззивното производство по
спора пред АС-Пловдив.
Решението може да се обжалва при условията на чл. 280 от ГПК пред
27
Върховния касационен съд – гр. С. с касационна жалба в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
28