Р
Е Ш Е Н И Е
№ 401
Гр.
Перник, 23.09.2019 година.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд – Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание проведено на шестнадесети
септември през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ:
СЛАВА ГЕОРГИЕВА
СИЛВИЯ ДИМИТРОВА
при съдебния секретар
А.М. и с участието на прокурор Бисер Ковачки от Окръжна прокуратура Перник,
като разгледа докладваното от съдия Ивайло Иванов КАНД № 437 по описа на съда
за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК),
във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. второ от Закона за административните нарушения
и наказания (ЗАНН).
Образувано
е по касационна жалба на „****“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление гр. Перник, кв. ****, представлявано
от изпълнителния директор Л.В.С., против решение № 186 от 11.05.2020 година,
постановено по АНД № 00055 по описа за 2020 година на Районен съд Перник. С
обжалвания съдебен акт е потвърдено наказателно постановление (НП) № 35-А-22 от
20.12.2019 година, издадено от директора на Регионална инспекция по околната
среда и водите (РИОСВ) Перник, с което на „****“ АД, гр. Перник, на основание
чл. 164, ал. 3 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС), във връзка с чл.
168 от ЗООС, чл. 53, ал. 1 и чл. 83 от ЗАНН е наложена имуществена санкция в
размер на 50 000 (петдесет
хиляди) лева, за извършено нарушение на чл. 117, ал. 1, във връзка с чл. 164,
ал. 3 от ЗООС.
Касаторът,
„****“ АД, твърди, че решението на районния съд е незаконосъобразно, като
постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и материалния закон. В
жалбата се излагат доводи за неправилно установена от районния съд фактическа
обстановка, като е издадено НП въз основа на незаконосъобразен акт за
установяване на административно нарушение (АУАН) – съставен в присъствието само
на един свидетел, в нарушение на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, непосочен в АУАН ЕГН на
свидетеля, подписал акта, непосочване на дата на извършване на нарушението в
НП, неспазени изисквания на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН за индивидуализация на
наказанието, неизвършена от наказващия орган проверка по реда на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН и
невземане предвид направените възражения от страна на наказаното лице. Моли
съда да отмени решението на районния съд и да се произнесе по съществото на
спора, като отмени процесното наказателно постановление.
В проведеното
съдебно заседание на 16.09.2020 година касаторът „****“ АД, редовно призован се
представлява от юрисконсулт С. С., който поддържа касационната жалба. Моли съда
да отмени решението на районния съд и да се произнесе по съществото на спора,
като отмени изцяло процесното наказателно постановление.
В
проведеното съдебно заседание на 16.09.2020 година ответникът по касационната
жалба редовно призован се представлява от адвокат К.М. от АК София, която заявява,
че оспорва касационната жалба на „****“ АД. Моли съда да остави в сила решението
на първоинстанционния съд, като правилно и законосъобразно.
Представителят
на Окръжна прокуратура Перник дава заключение за законосъобразност на решението
на първоинстанционния съд. Предлага оспорения съдебен акт да бъде оставен в
сила.
Административен съд –
Перник, като прецени събраните по делото доказателства и наведените касационни
основания, прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, след съвещание,
намира следното:
Касационната
жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от страна в производството
по делото пред районния съд, за която решението е неблагоприятно, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана
по същество касационната жалба е основателна, но по различни съображения от
изложените.
С
НП № 35-А-22 от 20.12.2019 година, директор на Дирекция „КПД“ при РИОСВ Перник,
на основание чл. 164, ал. 2 от ЗООС, във връзка с чл. 84 от ЗАНН, за нарушение
по чл. 117, ал. 1 от ЗООС, във връзка с т. 5.4 от Приложение № 4 към чл. 117,
ал. 1 от ЗООС, е наложил на „****“ АД, гр. Перник, имуществена санкция в размер
на 50 000 (петдесет хиляди) лева, за това, че на 24.06.2019 година, в гр.
Перник, кв. ****, на площадка на сгуроотвал „7-ми септември“, дружеството
експлоатира инсталация, като извършва дейност по обезвреждане – дейност с код D1 съгласно § 1, т. 11 от Допълнителните разпоредби
(ДР) на Закона за управление на отпадъците (ЗУО) – наземно депониране на
сгуропепелна маса и други отпадъци, за която дейност, попадаща в обхвата на т.
5.4 от Приложение № 4 към чл. 117, ал. 1 от ЗООС, операторът няма издадено от
компетентния орган действащо комплексно разрешително по чл. 117, ал. 1 от ЗООС.
Със съдебно решение № 186 от 11.05.2020 година,
постановено по АНД № 00055 по описа за 2020 година на Районен съд Перник НП №
35-А-22/20.12.2019 година е потвърдено.
За да постанови обжалвания съдебен акт решаващият
състав на Районен съд Перник е приел за безспорно от фактическа страна, че на 24.06.2019
година в гр. Перник, кв. ****, сгуроотвал „ 7-ми септември“, при извършена
проверка от служители на РИОСВ Перник, е установено, че на инсталацията за
обезвреждане на отпадъци се извършва наземно депониране на сгуропепелна маса и
други отпадъци, за която дейност оператора няма издадено от компетентен орган
действащо комплексно разрешително по чл. 117, ал. 1 от ЗООС. При
извършената служебно и във връзка с доводите в жалбата проверка относно
спазване на процесуалните правила при провеждане на процесното
административнонаказателно производство, районният съд мотивирано е приел, че в
хода на производството са съобразени процесуалните правила на ЗАНН без да е
допуснато нарушаване правото на защита наказаното дружество. На база
установените факти с решението е прието от правна страна, че същите безспорно
покриват състав на нарушение по чл. 164, ал. 3 от ЗООС, във връзка с чл. 117,
ал. 1 от ЗООС. Видът и размерът
на наложената имуществена санкция районният съд е приел за законосъобразна, с
оглед установения абсолютен размер от 50 000 лева.
В
пределите на касационната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, касационният съдебен
състав намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо, като
постановено от компетентен съд, в предвидената от закона форма, по допустима
жалба, но при неправилно приложение на материалния закон.
Съгласно
нормата на чл. 168 от ЗООС наказателните постановления по закона се съставят по
реда на Закона
за административните нарушения и наказания и се издават от
министъра на околната среда и водите или от оправомощени от него лица, от директорите
на РИОСВ, директорите на басейновите дирекции или директорите на националните
паркове. В случая законодателя изрично е определил кръга на лицата, които имат
материалната компетентност да издават наказателни постановление по ЗООС. От
цитирана правна норма се установява, че такива лица са на първо място министъра
на околната среда и водите, на второ място оправомощено от него лице и на трето
място директора на съответното РИОСВ, като в случая това следва да е директора
на РИОСВ Перник, с оглед мястото на извършване на нарушението. Съдебният състав
на Районен съд Перник е проявил необходимата и дължима служебна активност, като
е събрал писмените доказателства удостоверяващи материалната компетентност на
лицата изпълняващи функциите на директор на РИОСВ Перник и лицето издало
обжалваното наказателно постановление. От последните се установява, че със
Заповед № РД-712 от 24.09.2019 година на основание чл. 25, ал. 1, ал. 2 и ал. 4
от Закона за администрацията и чл. 7 от Закона за обществените поръчки министър
на околната среда и водите е упълномощил /оправомощил/ А.А.Д.на длъжност
началник отдел „Превантивна дейност“ до назначаването на директор на РИОСВ
Перник да изпълнява правомощията на директор в пълен обем. В посочената заповед
не е предоставена възможност на упълномощеното лице да преупълномощава други
лица с предоставените правомощия. Със Заповед № 1280 от 13.12.2019 година на
министъра на околната среда и водите е разрешил на А.А.Д.да ползва платен
годишен отпуск за периода от 16.12.2019 година до 02.01.2020 година. По този
повод упълномощената /оправомощената/ от министъра на околната среда и водите А.А.Д.,
която изпълнява правомощията на директор на РИОСВ Перник е издала Заповед №
РД-93 от 04.10.2019 година, с която е оправомощила А.С.С.на длъжност директор
дирекция „Контрол и превантивна дейност“ да изпълнява функциите на директор на
РОИСВ Перник, при отсъствие /платен годишен отпуск, болничен отпуск,
командировка и други/. Така оправомощеното лице А.С.С.е издало обжалваното
наказателно постановление. Както се посочи по – горе в ЗООС изрично е
разписано, които са трите категории лица, които разполагат с материална
компетентност да издават НП по ЗООС. Нормата не следва да се тълкува
разширително, тьй като това би довело до неопределен и неограничен кръг на
лицата, които биха имали правомощието да издават НП по ЗООС. Законодателят в
чл. 168 от ЗООС изрично е изключил правото на директора на съответното РИОСВ да
преупълномощава други лица, за разлика от министъра на околната среда и водите,
който както може да издава НП, така и може да оправомощава други лица, както в
случая е оправомощил лицето А.А.Д., която да изпълнява правомощията на директор
на РИОСВ Перник до назначаването на директор, тьй като няма титуляр на
длъжността, съгласно Заповед № РД-712 от 24.09.2019 година. С посочената заповед
на министъра на околната среда и водите изрично са делегирани права на А.А.Д.,
както и не е указано, че оправомощения – А.А.Д.има право да преупълномощава
трети лица с правата по заповедта. Ето защо обжалваното НП е издадено от лице,
което не притежава материална компетентност към датата на издаването му –
20.12.2019 година. За лицето А.С.С., което е издало процесното НП не е налице
изрична писмена заповед от министъра на околната среда и водите, когато лицето
изпълняващо функциите на директор на РИОСВ Перник е в обективна невъзможност да
ги изпълнява, предвид необходимостта от непрекъснато функциониране на
административния орган. Както се посочи по – горе материална компетентност да
издават НП по ЗООС имат министъра на околната среда и водите, оправомощени от
него лица, както и директора на РИОСВ Перник, но не и оправомощено от директора
на РИОСВ Перник друго лице. Изложените по – горе мотива са напълно в синхрон с
Тълкувателно решение № 4 от 22.04.2004 година на Върховния административен съд,
по дело № ТР-4/2020 година, т. 1, съгласно което делегирането представлява
възможност, предвидена в закона, временно – за определен случай или период от
време, съгласно конкретната обстановка и преценката на горестоящ
административен орган, той да предостави част от правомощията си на някой от
подчинените му органи. Подчиненият орган издава административни актове въз
основа на това специално овластяване от органа, в чиято компетентност поначало
е решаването на съответния проблем. Той не запазва за постоянно делегираното
правомощие. Обикновено делегацията е продиктувана от фактическата невъзможност
по – горният орган да реагира своевременно на необходимостта от издаване на
множество актове на територията на по – голям район или цялата страна. Възможността
за делегиране на административни правомощия се характеризира с няколко
принципни ограничения: никой не може да делегира правомощия, които не
притежава; не могат да бъдат делегирани правомощия, които законът определя като
изрична компетентност на съответния орган; органът, на когото са делегирани
правомощия, не може да ги предоставя другиму. В случая министъра на околната
среда и водите е делегирал своите правомощия на лицето А.А.Д., до назначаването
на директор на РИОСВ Перник, тьй като такъв не е назначен на титулярно място.
Така оправомощеното лице е придобило правомощията да издава НП по ЗООС
временно, т.е. лицето не е титуляр на дадените правомощия, а може до
назначаването на титуляр. В тази връзка следва да се направи разграничение
между делегирането на правомощия и заместването, като последното се извършва в
случаите, когато лицето, титуляр на правомощия, е в обективна невъзможност да
ги изпълнява. В случая лицето А.А.Д.не е титуляр на правомощията на директор на
РИОСВ Перник, съответно не може да ги делегира на друго лице, съответно не
намира приложение института на заместването, както е приел районния съд. С
оглед на изложеното обжалваното НП е издадено от лице, което не е оправомощено
да издава НП по ЗООС, което означава, че лицето не е притежавало материална
компетентност, съответно издаденото НП е нищожно.
Мотивиран
от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ, във връзка
с чл. 222, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, настоящият
касационен състав на Административен съд – Перник
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ съдебно решение № 186 от 11.05.2020
година, постановено по АНД № 00055 по описа за 2020 година на Районен съд
Перник, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 35-А-22 от
20.12.2019 година, издадено от директора на Регионална инспекция по околната
среда и водите (РИОСВ) Перник, с което на „****“ АД, гр. Перник, на основание
чл. 164, ал. 3 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС), във връзка с чл.
168 от ЗООС, чл. 53, ал. 1 и чл. 83 от ЗАНН е наложена имуществена санкция в
размер на 50 000 (петдесет хиляди) лева, за извършено нарушение на чл. 117, ал.
1, във връзка с чл. 164, ал. 3 от ЗООС, като незаконосъобразно.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване
и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/п/