Р Е Ш Е Н И Е
№…………./……….10.2019 г.
гр. Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в
публично съдебно заседание проведено на двадесет
и четвърти септември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ЖАНА МАРКОВА
при участието на секретаря Румяна Дучева,
като разгледа докладваното от съдията,
т.д. № 240/2018 г., по описа на ВОС,
ТО,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба вх. № 5251/16.02.2019 г. на И.К.Д., ЕГН **********,
с местожителство *** за осъждането на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
„БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, пл. „Позитано”, № 5, да заплати сумата 44000.00 лв.,
представляваща обезщетение за претърпяни неимуществени вреди - болки, страдания
и телесни увреждания в резултат на ПТП, настъпило на 19.02.2013 г., около 19.00
ч., в гр. Варна, кв. „Възраждане“, Т-образно кръстовище до бл. 33, по вина на Б.Н.И.,
ЕГН **********, водач на л.а. „Фолксваген Пасат“, ДК № ****, ведно със
законната лихва считано от датата на увреждането до окончателното изплащане,
както и сумата 1675.52 лв., имуществени вреди, изразяващи се в
закупуване на медицинско изделие, на осн. чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), вр. пар. 22 ПЗРКЗ. Претендира се
присъждане на разноските по делото.
Ищцата
твърди, че за описаното по-горе ПТП отговорността на виновното лице е
ангажирана като му е наложено наказание по нохд № 530/2015 г., на ВРС, XXXVII с., присъдата, по което е влязла в
сила. Отговорността на ответника се обосновава с
наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност”, за управлявания от Иванов автомобил, обективирана в
полица № 03112002884160 от 31.12.2012 г., валидна до 30.12.2013 г. Твърди се още, че в резултат на произшествието получила
многофрагментарно счупване на горния край на големия пищял на лявата подбедрица
с разместване на фрагментите, контузия на главата – рана на главата в лява
париетоокципитална област, рани по лицето и шията, болки в областта на лява
ключица, мозъчно сътресение. Непосредствено след произшествието била
транспортирана до МБАЛ „Св. Анна – Варна“ АД, където на 25.02.2013 г. била
извършена операция за открито наместване с вътрешна фиксация – тибия и фибула.
Поставен бил синтезиращ материал – ортосинтез, който тя сама закупила. Изписана
била на 01.03.2013 г. и била назначена антитромботична терапия до 45-тия ден,
движела се с помощни средства. Сочи, че след около 2 месеца получила
усложнения, които наложили ново хоспитализиране и нова оперативна интервенция
на 10.05.2013 г., при която било извършено ексцизионно почистване на раната.
Изписана била на 17.05.2013 г. Излага, че въпреки проведените рехабилитационни
процедури до края на 2015 г. движенията й в колянната и глезенната става били
ограничени. Твърди, че и към настоящият момент се придвижва с една патерица.
Била неработоспособна за периода 19.02.2013 г. – 09.02.2014 г., през който
преминала през две оценки на работоспособността. Липсата на възстановяване
наложило посещение на трета по ред лекарска комисия на 01.10.2015 г. През
изминалия продължителен период от време повече от две години, ищцата твърди, че
изпитвала непрекъснати болки и страдания, след произшествието изобщо не можела
да се движи, била подпомагана от своите близки и се чувствала непълноценен
човек. Към момента на предявяване на иска ограниченията в движението на левия
крайник продължавали. В резултат на произшествието й била причинена и
психотравма, изпитвала страх от превозни средства, нарушения в съня, чувство на
безпокойство и несигурност, изпаднала в депресия, която определила трайна
неработоспособност 74 %, от които 60 % се дължали на трудовата злополука,
каквито били травмите от процесното ПТП.
В срока по чл. 367 ГПК, ответникът „ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“”
АД, оспорва предявения иск по основание и размер. Оспорва наличието на валидно
застрахователно правоотношение, вида, характера на уврежданията и наличието на
причинна връзка между тях и произшествието, при което се твърди да са получени.
Оспорва представения КП за ПТП с пострадали лица. Релевира възражения за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата, изразяващи се в: -
пресичане на пътното платно не на пешеходна пътека, - навлизане на платното за
движение тичайки, без да се огледа и без да съобрази поведението си с
останалите участници в движението; - ищцата сама се била блъснала в спрелия
автомобил. Счита, че претенцията е завишена по размер. Счита, че след като травмите
на ищцата представляват трудова злополука, това обстоятелство следва да бъде
взето предвид. Релевира възражение за погасяване на иска по давност и за
погасяване по давност на претенцията за лихва, тъй като същата обхващала период
надвишаващ 3 години преди предявяването на иска. Счита, че понесените от ищцата
вреди следва да бъдат установявани по дата 01.05.2015 г., когато ищцата е
претърпяла друго ПТП.
В срока по чл. 372, ищцата депозира допълнителна искова молба, в която репликира всички възражения на ответника, в
това число и възраженията за съпричиняване от страна на пострадалата на
вредоносния резултат. Признава, че на мястото на пресичане не е имало пешеходна
пътека, но счита, че то е извършено при условията на чл. 113, ал. 2 ЗДвП. Сочи,
че въпросът дали е налице трудова злополука няма отношение към спора, тъй като
ищцата няма протокол от НОИ за установяване на трудова злополука, нито е
упражнила правата си спрямо работодателя за такава злополука. Поддържа
изложените в исковата молба твърдения.
С
допълнителна молба, признава, че на 01.05.2015 г. е претърпяла второ ПТП, при
което е получила друга травма на същия крак, за репарирането на вредите, от
която е било образувано т.д. № 889/2017 г. на ВОС, ТО, водено между същите
страни. Счита, че двете претенции касаят различни произшествие и не е налице
идентитет между тях.
В срока по чл. 373 ГПК, ответникът депозира допълнителен отговор, в който
поддържа изложените в депозирания отговор, доводи и възражения.
С
допълнително становище, счита, че между двете дела е налице идентитет по
отношение на претърпяните неимуществени вреди. Счита, че наличието на
последващо ПТП е от значение и във връзка с твърдението на ищцата за
определения процент неработоспособност с решенията на ТЕЛК.
В
с.з. ищцата чрез процесуален представител поддържа изложените в исковата,
допълнителната и уточняваща молби доводи и съображения. Ответникът в с.з. не
изпраща преставител.
Съдът,
след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно, поотделно
и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:
Не се спори
между страните, а и се установява от материалите по приобщеното нохд № 530/2015
г., на ВРС, XXXVII с., че с Присъда № 44/ 14.02.2018 г. Б.Н.И.,
ЕГН **********, е признат за виновен в това, че на 19.02.2013 г. в гр. Варна,
при управление на МПС – л.а. „Фолксваген Пасат", с ДК № ****, нарушил
правилата за движение по пътищата - чл. 20, ал. 2 ЗДвП, чл. 25, ал. 1 ЗДвП и
чл. 116 ЗДвП и по непредпазливост причинил на И.К.Д., средна телесна повреда,
изразяващи се в многофрагментарно счупване на горния край на големия пищял на
лявата подбердица с разместване на фрагментите, престъпление по чл. 343, ал. 1,
б. „б“, предл. 2 НК, като е освободен от наказателна отговорност и му е
наложена глоба в размер на 1000.00 лв., по реда на чл. 78, ал. 1 НК. Присъдата
е влязла в законна сила.
По делото е
представена справка от извършена проверка за сключена застраховка „ГО“, от
която се установява, че за лек автомобил с ДК № **** е налице сключен
застрахователен договор, при ответника, обективиран в полица № 03112002884160,
с период на валидност 31.12.2012 г. – 30.12.2013 г.
По делото е
представена Епикриза от Клиника по ортопедия и травматология при МБАЛ „Св. Анна
– Варна“ АД, от която се установява, че ищцата е била хоспитализирана за
периода 19.02.2013 г. – 01.03.2013 г. като под спинална анестезия е извършено
открито наместване с вътрешна фиксация на тибия и фибула и е поставена
окончателна диагноза „Счупване на горния край на тибията, закрито, в ляво“ и
придружаващи заболявания: „Контузио капитис ет фацией; Контузио коли; Комоцио
церебри“.
От представената
Епикриза от Клиника по ортопедия и травматология при МБАЛ „Св. Анна – Варна“
АД, от която се установява, че ищцата е била повторно хоспитализирана за
периода 07.05.2013 г. – 17.05.2013 г. като под спинална анестезия е извършено
ексцизионно почистване на рана и е поставена окончателна диагноза „Абсцес на
кожата, фунуклун и карбункул на крайниците – ляво коляно“.
Представени
са доказателства за временна неработоспособност на ищцата за периода 19.02.2013
г. – 09.12.2014 г. (л.
18-26).
От
представеното Експертно решение № 03747/07.10.2013 г. на ТЕЛК - Общи болести при МБАЛ „Св. Марина“ ЕАД се
установява, че състоянието на ищцата до експертизата е „временно
неработоспособна от 19.02.2013 г. до 17.08.2013 г., а оценката на
работоспособността й е „временно неработоспособна“.
От
представеното Експертно решение № 00565/10.02.2014 г. на ТЕЛК - Общи болести
при МБАЛ „Св. Марина“ ЕАД се установява, че състоянието на ищцата до
експертизата е „временно неработоспособна от 19.02.2013 г. до 06.12.2013 г.“, а
оценката на работоспособността й е „работоспособна“.
Представено
е и Експертно решение № 04384/01.10.2015 г. на ТЕЛК - Общи болести при МБАЛ
„Св. Марина“ ЕАД, от което се установява, че състоянието на ищцата до
експертизата е „временно неработоспособна от 01.05.2015 г. до 05.09.2015 г.“, а
оценката на работоспособността й е „74 % трайна неработоспособност“. Водещата
диагноза за определяне на процента ТНР е „Счупване на бедрената кост“.
Представена
е фактура № 14909/22.02.2013 г. за закупуване на медицинско изделие на стойност
2010.62 лв., с ДДС и фискален бон от същата дата на стойност 1675.52 лв.
За
установяване на релевираното възражение за съпричиняване, по делото е назначена
съдебноавтотехническа експертиза, чието заключение, неоспорено от страните и
кредитирано от съда като компетентно и безпристрастно дадено, е приобщено към
доказателствения материал. Вещото лице-автоексперт посочва, че не са налице
категорични данни за точката на удар на пострадалата относно предната и
странична леви части на автомобила. За да е налице конкретното счупване на ляво
подбедрица и общите контузии на тялото при падането на пътното платно, вещото
лице посочва, че автомобила е бил в подвижно състояние към момента на удара.
При неподвижно състояние на автомобила и удар със силата на човешки ход, не би
се наблюдавало счупване на кости, независимо дали скоростта на хода е била
среден или бърз. Конкретното счупване – многофрагментно с разместване, изисква
преместване на крака в момента на удара – разминаване между отвесното положение на двете части на
костта при удара, каквото не би се наблюдавало при удар в неподвижен обект със
скорост на пресичане на пешеходеца.
Вещото лице сочи, че с оглед установеното положение на пострадалата
преди предприемане на пресицане в ляво от платното за движение на автомобила
преди предприетата маневра ляв завой, то и пешеходката и водача на автомобила
са имали видимост един към друг. Пешеходката е била видима при достигане
точката на извършване на маневра ляв завой, а автомобила е бил видим с
движението си в предходен период от време при движението си по безимената
улица. Вещото лице посочва, че в рамките на кръстовището, преди или след него,
в близост от 100 м., няма положени пешеходни пътеки. Платното преди и след
мястото на ПТП е било с налично двупосочно движение, с по една пътна лента, без
налична разделителна маркировка. Вещото лице посочва още, че предвид тъмната
част от денонощието към момента на произшествието и обичайното паркиране на
автомобили в ляво и дясно от движението на процесния автомобил, пешеходката е
била видима едва при достигане на кръстовището от автомобила като преди
приближаването му е налице намаляване на видимостта от паркираните автомобили,
а при предприемане на маневрата не са били налични изкуствени или естествени
прегради ограничаващи видимостта на водача към пешеходката и обратно. От
техническа гледна точка водачът е имал възможност да възприеме и пропусне
пешеходката, при намаляване на скоростта си или спиране на движението преди
извършване на маневрата ляв завой.
По делото е
назначена съдебномедицинска експертиза, в частите – ортопедична и психиатрична,
чието заключение, неоспорено от страните е прието от съда като компетентно и
безпристрастно дадено.
Вещото лице
– ортопед излага, че в резултат на ПТП на 19.02.2013 г. ищцата е получила:
счупване на горния край на голямо пищялната кост на лява подбедрица, контузия
на главата с разкъсно-контузна рана в лявата тилно-теменна област, контузия на
лицето и шията, мозъчно сътресение като в медицинската документация не са
налице данни за безсъзнателно състояние. В с.з. експерта уточнява, че
възстановителния процес на ищцата е бил утежнен от настъпилото в по-късен
момент счупване на същия крак, на бедрената кост, в областта на коляното,
поради което ищцата не се е възстановила напълно и все още се придвижва с
патерици, има ограничение на движението и не може да изпъва коляното. Налице е
25 градуса дефицит на екстензията на коляното, което проекционно скъсява крака
с три сантиметра. Сочи, че неизпъването на коляното е неблагоприятно за
състоянието на хрущялите и е необходимо на ищцата да се постави изкуствена
става. Посочва, че счупването на тибията – голямо пищялната кост има по-голямо
значение за състоянието на ищцата, а второто – на бедрената кост е „наляло още
масло в огъня“ и по тази причина е невъзможно пълното възстановяване. Посочва,
че второто счупване на бедрената кост има касателство към колянната става, тъй
като е в крайната част, към коляното. Вещото лице посочва, че към момента на
произшествието 2013 г. при ищцата са били налице артрозни промени и те са били
засилени, както от първата, така и от втората травма.
Вещото лице
– психиатър е установило, че в първите шест месеца след произшествието ищцата е
развила симптомите на Разстройство в адатпацията със смесена
тревожно-депресивна реакция като за този период не е приложена медицинска
документация. Повторно претърпяното ПТП през 2015 г. могат да се разглеждат
като повторна стресогенна ситуация изиграла ролята на поддържащ психогенен
фактор за наличната симптоматика. В с.з. експерта посочва, че ищцата е
потърсила специализирана помощ едва през 2019 г. и е започнала терапия, която
впоследствие самоволно прекратява. Посочва, че ако ищцата бе потърсила помощ в
предходен момент то състоянието й към момента би било повлияно като голяма част
от симптомите могат да бъдат омекотени или да не съществуват при наличие на
терапия. Пояснява още, че цялостното
психично състояние на ищцата като напрежение, тревожност, безсъние също би допринесло за
по-силно възприемане на болката.
За установяване на твърдяните болки и страдания, по делото е
допуснато събирането на гласни доказателства, чрез разпит на един свидетел на
страната на ищеца – Н.С.Р., без родствени връзки с ищцата. Показанията на
свидетелката съдът цени, в частите резултат от непосредствени възприятия и
непротиворечащи на останалите приети за установени факти по делото. Свидетелката
сочи, познава ищцата от 2000 г., с ищцата били колежки и работели в една и съща
детска градина Посочва, че ищцата пострадала при ПТП през февруари 2013 г. След
изписването на ищцата от болницата ходела два пъти седмично в дома на ищцата,
за да й помага, водила я до тоалет, тъй като не можела да се самообслужва.
Придвижването й било трудно. Около 2 месеца не може да става от леглото и била
зле. Докато била в болница за нея се грижели мъжа й, сина й и дъщеря й като
успявали да съчетават ангажиментите си. Около 5-6 месеца след операцията
започнала да става от леглото. Оплаквала се от болки, била несигурна и
неспокойна, мислела, че никога няма да се възстанови. Върнала се на работа през
м. юни 2014 г., стараела се по време на работа да бъде без патерица, тъй като
от естеството на работа, от ищцата се очаквало да е в движение, да показва
упражнения на децата, да организира подвижни игри. Ищцата била на работа до м.
май на следващата година, когато се случило второто ПТП.
Към
настоящото производство е приобщено и производството по т.д. № 889/2017 г., на
ВОС, ТО, решението по което е влязло в сила на 12.01.2019 г., след
инстанционната му проверка. От постановените решения се установява, че ответникът
„ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп““ АД е осъден да заплати на ищцата И.Д., сумата 30000.00 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в: телесни болки и
страдания в следствие на получена средна телесна повреда – фрактура на бедрена
кост, обусловила трайно нарушение на движението на долен ляв крайник, и в
следствие на получени леки телесни повреди – травматични отоци и кръвонасядания
в лява лицева половина, контузия и подкожен кръвоизлив в областта на лява длан
и разкъсно-контузна рана в областта на десния долен крайник, както и в
психически болки, страдания и дискомфорт, ведно със законната лихва от датата
на увреждането – 01.05.2015 г. до окончателното изплащане на обезщетението; сумата 1500.00 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди,
изразяващи се в заплатено медицинско изделие за извършване на операция, като
всички вреди са настъпили в резултат от ПТП, настъпило на 01.05.2015 г., по
пътя от с. Червенци за с. Стефан Караджа, по вина на М.Т.М., като водач на
товарен автомобил „Ситроен Джъмпер“, ДК № *******, чиято отговорност е покрита
от ответника по силата на договор за застраховка „гражданска отговорност“
съгласно застрахователна полица № 03115000952075/07.04.2015 г., валидна до
06.04.2016 г.
При
тази фактическа установеност, настоящият състав на Варненски окръжен съд,
достигна до следните правни изводи:
Искът
черпи правното си основание от разпоредбата на чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.). Искът е пряк и е предоставен на
увреденото лице срещу застрахователното дружество, с което причинителят на
вредата се намира в облигационно правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност”.
Основателността
на прекия иск на увредения срещу застрахователя, за обезщетяване на причинените
в резултат на застрахователно събитие вреди, предполага установяването при
условията на пълно и главно доказване от страна на ищеца на валидно
застрахователно правоотношение, настъпило застрахователно събитие,
представляващо покрит риск по застраховка гражданска отговорност, настъпилите
вреди, причинна връзка между тях и поведението на застрахования водач, включително обосноваване на техния размер.
От събраните в хода на производството доказателства се
установява, че л.а. „Фолксваген
Пасат", с ДК № ****, е бил застрахован в ответното дружество по
задължителната застраховка „Гражданска отговорност”, обективирана в полица №
03112002884160, с период на валидност 31.12.2012 г. – 30.12.2013 г., обхващащ и
датата на произшествието.
От събраните в хода на производството доказателства се установяват и фактите по настъпване на ПТП на 19.02.2013 г.,
както и че то представлява покрит от застрахователното
правоотношение, риск. С оглед обхвата на застрахователното покритие,
регламентиран в разпоредбата на чл. 267 КЗ /отм./, застрахователят
обезщетява всички вреди, за които отговаря застрахованото лице на основание чл.
45 ЗЗД, т.е. всички вреди, които са в пряка причинна
връзка с увреждането.
Постановената
от наказателния съд, влязла в сила присъда, е задължителна за гражданския съд,
на осн. чл. 300 ГПК и следователно изключва преценката на настоящият състав
относно това дали е извършено деянието,
противоправно ли е то и относно вината на дееца. С оглед на изричната забрана
на коментираната разпоредба, съдът намира, че в настоящото производство не може
да се изследва и въпросът относно причините, поради което настъпило
произшествието, тъй като причините са релевантни към въпроса за вината. Що се
отнася до механизма на произшествието, в гражданския процес тези факти могат да
се обсъждат само досежно евентуално релевирано възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат.
Както
бе посочено, причинната връзка между деянието и настъпилите вреди, е елемент от
фактическия състав на предявения иск, поради което се доказва от ищеца, при
условията на пълно и главно доказване. Причинната връзка означава, че един факт
(в случая прозшествие) е необходимо условие за настъпването на друг факт (физическо
и емоционално страдание), а последицата (вредата) е типичния резултат, който
възниква всеки път при реализиране на условието.
Съгласно задължителните за съдилищата указания,
дадени в Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС и последователната практика
на ВКС, застъпена в
множество решения, при
определяне на размера на дължимото обезщетение за неимуществени
вреди съобразно
разпоредбата на чл. 52 ЗЗД,
съдът се ръководи от критерия
за справедливост.
Уточнено е, че понятието ”справедливост”
не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на конкретни обективно
съществуващи в действителността обстоятелства. За да се реализира справедливо
възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се
отчете действителният размер на моралните вреди, като се съобразят характерът и
тежестта на уврежданията, интензитетът, степента, продължителността на болките
и страданията, дали същите продължават или са приключили, както и
икономическата конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за „справедливост” на
съответния етап от развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно
определените лимити по застраховка „Гражданска
отговорност”
на автомобилистите.
Събраните по делото доказателства сочат на извода,
че в резултат на произшествието ищцата е
получила счупване на горния край на голямо пищялната кост на лява подбедрица,
контузия на главата с разкъсно-контузна рана в лявата тилно-теменна област,
контузия на лицето и шията, мозъчно сътресение, както и е развила
симптомите на Разстройство в адатпацията със смесена тревожно-депресивна
реакция. Възстановяването от уврежданията е отнело
продължителен период от време, видно от доказателствата ищцата е била в отпуск
поради временна неработоспособност за периода от година и десет месеца, през
който период се е наложила и втора опертивна интервенция на увредения крайни.
След връщането си на работа изпитвала затруднения да изпълнява адекватно
специфичните си трудови задължения, произтичащи от професията на учител в
детско заведение.
Безспорно се установява, че причинените увреждания са създали
неприятни усещания от здравословно и емоционално естество, при наличие на
усложнения. Всички тези последици се установяват от събраните специални знания
и показанията на разпитаната свидетелка.
В
конкретния случай, не се спори между страните, че ищцата е пострадала от
следващо, второ по ред ПТП, настъпило на 01.05.2015 г., репарирането на
неимуществените и имуществените вреди, от което са били предмет на разглеждане
по приобщеното т.д. № 889/2017 г. на ВОС, ТО. Видно от влязлото в сила решение
на ищцата е присъдено обезщетение за вредите от второто по ред произшествие,
това на 01.05.2015 г. като са били отчетени травмите настъпили от процесното
произшествие и тяхното отражение върху състоянието и възстановяването й.
Изложеното
дава основание да се направи извода, че второто ПТП, при което ищцата е
претърпяла травма на на същия крайник - фрактура на бедрена кост, на ляв
крайник, също в областта на колянната става е онзи обективен факт, който е
прекъснал причинната връзка между процесното произшествие и болките и
страданията на ищцата и последните са били погълнати от болките и страданията
от второто ПТП. Прекъсване на причинната връзка е налице при последващо
увреждане, когато първото деяние не е необходимо условие за следващото деяние и
последното има самостоятелен характер (то е необходимо и достатъчно условие за
настъпване на вредата).
Поради
това, съдът намира, че на ищцата се дължи обезвреда на понесените неимуществени
вреди търпяни до датата на настъпване на второто ПТП – 01.05.2015 г.
При
анализа на всички обективни обстоятелства в конкретния казус – полученото
увреждане на здравето; причинените болки и страдания по време на инцидента,
продължавали и към момента на настъпване на второто произшествие; претърпяните
две оперативни интервенции, съобразявайки възрастта на пострадалата;
причинените неудобства, свързани с ежедневното обслужване; нарушен житейски
ритъм и при съобразяване с конкретните икономически условия и съответните нива на
застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетението момент, които следва да се
отчитат като ориентир за определяне на размера на дължимото застрахователно
обезщетение, независимо от функционално обусловената отговорност на
застрахователя от отговорността на прекия причинител на застрахователното
събитие (в този смисъл
е даденото разрешение в константната
практика на ВКС, формирана в множество
решнеие - Р
№ 83/06.07.2009 г. по т. д.
№ 795/2008 г. на ВКС, ТК, II ТО,
Р
№ 1/26.03.2012 г. по т. д. № 299/2011 г. на ВКС, ТК, II ТО, Р №
189/04.07.2012 г. по т. д. № 634/2010 г. на ВКС, ТК, II ТО, Р №
95/24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011 г. на ВКС, ТК, I т. о., Р №
121/09.07.2012 г. по т. д. № 60/2012 г. на ВКС, ТК, II ТО и други
съдебни актове, съдът
счита, че справедливото, по смисъла на Закона, обезщетение за причинените
неимуществени вреди възлиза на 20000.00 лв.
От представените по делото писмени доказателства се установява, че ищцата е направила разходи за
закупуване на медицински изделия вложени при извършеното открито наместване с
вътрешна фиксация на счупването. По изложените съображения съдът намира, че претенцията
на ищцата за претърпяни имуществени
вреди в размер на сумата 1675.52 лв., за основателна.
При тези изводи на съда, подлежат на обсъждане
релевираните от страна на ответника по делото възражения за съпричиняване, изразяващи се в предприемане на
пресичане не на обозначено за целта място, навлизане на платното за движение
тичайки и, че ищцата сама се е бласнала в спелия автомобил.
При разглеждането им съдът следва да разгледа
доколко поведението на ищеца е способствало за настъпване
на деликтния резултат. Релевантен за съпричиняване на вредата от страна на увредения е само онзи
конкретно установен принос на последния, без който наред с проявеното от
виновния неправомерно поведение, не би се стигнало до вредоносен резултат. Поради това не всяко поведение на пострадалия,
действие или бездействие, дори и когато не съответства на предписаното от
закона, може да бъде определено като съпричиняващо вредата по смисъла на чл.
51, ал. 2 ЗЗД, а само това, чието конкретно проявление се явява пряка и
непосредствена причина за произлезлите вреди. (така Р № 169/28.02.2012 г., т.д. №
762/2010 г., ВКС, ІІ ТО).
От заключението на САТЕ се установява, че в рамките
на кръстовището, преди или след него, в близост от 100 м., няма положени пешеходни
пътеки. Както и, че пътното платно преди и след мястото на ПТП е било с налично
двупосочно движение, с по една пътна лента, без налична разделителна
маркировка. След като това е така, съобразно разпоредбата на чл. 113, ал. 2 ЗДвП по двулентовите двупосочни пътища в населените места, когато в близост до
пешеходците няма пешеходна пътека, те могат да пресичат платното за движение и
извън определените за това места, като при това спазват правилата по ал. 1, т.
1, 2 и 4, на чл. 113 ЗДвП. Не са налице данни за нарушение на ал. 1 от страна
на ищцата, поради което възражението за съпричиняване, изразяващо се в
пресичане не на определените за целта места се преценява като неоснователно.
Неоснователни са и останалите хипотези на
съпричиняване, релевирани от ответника. Експертът по САТЕ заключава
категорично, че автомобила е бил в подвижно състояние, за е налице конкретното
счупване на ляво подбедрица. Посочва още, че не са налице данни, от които да се
заключи за хода на пешеходката и нейната скорост на придвижване.
По изложените съображения определения размер на
обезщетения не подлежи на редуциране.
Поради
уважаване на претенцията за неимуществени вреди съдът намира за основателен и
акцесорният иск за обезщетение за забава, считано от датата на деликта – 19.02.2013
г. до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл. 84, ал. 3 ЗЗД, вр.
чл. 223 КЗ. (в тази насока е и задължителната за съдилищата практика на ВКС – Р
№ 45/15.04.2009 г. по т. д. № 525/2008 г., II ТО; Решение № 126/02.10.2009 г.,
по т. д. № 290/2009 г., II ТО). По отношение на имуществените вреди, искане за
присъждане на законна лихва не е направено, поради което и не се обсъжда.
Горните изводи налагат обсъждане на релевираното от
ответника възражение за изтекла
погасителна давност. По отношение на главната претенция за неимуществени
вреди възражението е неоснователно, предвид обстоятелството, че исковата молба
е депозирана във ВОС на 16.02.2018 г., поради което и предвид датата на
настъпилото ПТП – 19.02.2013 г., предвидения в разпоредбата на чл. 110 ЗЗД
давностен срок е спазен.
Основателно
е релевираното възражение по отношение на акцесорната претенция. В този смисъл
и съобразно посочената по-горе дата на предявяване на иска и разпоредбата на
чл. 111, б. „в“ ЗЗД, законна лихва се дължи, считано от 16.02.2015 г. до
окончателното изплащане на главницата от 20000.00 лв.. Така претенцията за
законна лихва върху главницата, за периода 19.02.2013 г. – 15.02.2015 г. следва
да бъде отхвърлена.
По
отношение на имуществените вреди, искане за присъждане на законна лихва не е
направено, поради което и не се обсъжда.
По разноските:
На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищцата макар и да се следват разноски, не се
присъждат предвид липсата на доказателства за направени такива.
Предвид
оказаната правна помощ и процесуално представителство на ищцата от страна на
адв. М.С., при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв, съобразно представения
Договор за процесуално представителство от № 12/12.02.2018 г., то на адв. С. се
следва възнаграждение изчислено от съда при съобразяване на чл. 7, ал. 2 от Наредба 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Минималния размер на възнаграждението възлиза на
1900.27 лв., при което съразмерно с уважената част от иска на присъждане
подлежи сумата 901.78 лв.
На осн. Чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК,
съобразно направеното искане, разноски се следват и на ответника за
възнаграждение за вещо лице – 200.00 лв. и юрисконсултско възнаграждение,
определено служебно от съда по реда на чл. 25, ал. 1 НЗПП в размер на 300.00
лв. Така съразмерно с отхвърлената част от иска на присъждане подлежи сумата 262.72 лв.
На осн. чл. 78, ал. 6 ГПК ответното
дружество, следва да бъде осъдено да заплати в полза на Бюджета на съдебната
власт, по сметка на Варненски окръжен съд, дължимата за разглеждане на делото
държавна такса в размер на 867,02 лв., сумата 600.00 лв., възнаграждения за
вещи лица, както и 5.00 лв., за служебното издаване на изпълнителен лист.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, пл. „Позитано”, № 5 ДА ЗАПЛАТИ на И.К.Д., ЕГН **********, с
местожителство ***, сумата 20000.00 лв. (двадесет хиляди лева),
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и
страдания, в резултат на получени травматични увреждания при ПТП, настъпило на
19.02.2013 г., около 19.00 ч., в гр. Варна, кв. „Възраждане“, Т-образно
кръстовище до бл. 33, по вина на Б.Н.И., ЕГН **********, водач на л.а.
„Фолксваген Пасат“, ДК № ****, ведно със законната лихва считано от 16.02.2015
г. до окончателното изплащане, сумата 1675.52
лв. (хиляда
шестстотин седемдесет и пет лева и 52 ст.), представляваща обезщетение за претърпяни в резултат от
същото ПТП, имуществени вреди – разходи за медицински изделия, на осн. чл. 226,
ал. 1 КЗ (отм.), чл. 86, ал. 1 ЗЗД като ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.
226, ал. 1 КЗ (отм.), за
разликата над присъдения размер обезщетение за неимуществени вреди 20000.00 лв. до претендираните 44000.00
лв. (четирдесет и четири хиляди лева) както и иска за присъждане на
обезщетение за забава върху главницата, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, за периода
19.02.2013 г. – 15.02.2015 г.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
„БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, пл. „Позитано”, № 5 ДА
ЗАПЛАТИ на адв. М.С., Булстат *********, със служебен адрес гр. Варна, ул.
„Хр. Самсаров“, № 35, ет. 1, ап. 1, сумата 901.78 лв. (деветстотин и един
лева и 78 ст.), възнаграждение
за процесуално представителство, при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.
ОСЪЖДА И.К.Д., ЕГН **********, с
местожителство *** ДА ЗАПЛАТИ на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, пл. „Позитано”, № 5, сумата 262.72 лв. (двеста шестдесет и два лева и 72
ст.), разноски по
делото, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
„БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, пл. „Позитано”, № 5 ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, в полза на бюджета на съдебната
власт, сумата 867.02 лв.
(осемстотин шестдесет и седем лева и 02 ст.), дължима държавна такса, сумата 600.00
лв. (шестстотин
лева),
възнаграждение за вещи
лица, както сумата 5.00 (пет лева),
за служебно издаване на изпълнителен лист, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: