Решение по дело №121/2018 на Окръжен съд - Враца

Р Е Ш Е Н И Е № 40

 

гр.Враца,05.03.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Врачанският окръжен съд търговско           отделение в

публичното заседание на  19.02.2019 г.        в състав:

 

Председател:Радослава Симеонова

   

                                    

в присъствието на:

прокурора                      секретар Христина Цекова

като разгледа докладваното  от  съдията Радослава Симеонова

търговско         дело N121       по описа за 2018  год.

за да се произнесе взе предвид следното:

 

    С исковата молба е предявен иск от П.Ц.П.,ЕГН**********,чрез адв.С.Ж. *** срещу ЗК"ЛЕВ ИНС"АД ЕИК***,гр.София, бул.***.       Сезира съда с искане да бъде осъден ответника да му заплати сумата от 52 983.66 лв.-обезщетение за имуществени вреди от непозволено увреждане,настъпило на 07.06.2005 г. при ПТП от водач на лек автомобил,за който е сключен договор за застраховка "Гражданска отговорност",ведно със законната лихва върху сумата до окончателното й изплащане. Обезщетението се претендира при условията на ексцес. При уважаване на иска претендира присъждане на деловодни разноски включително и адвокатско възнаграждение.

    Ищецът твърди,че на 07.06.2005 г. е претърпял ПТП, в резултат на което е получил тежка телесна повреда, изразяваща се в ампутация на лява подбедрица-загуба на крак. Причинителят на ПТП е признат за виновен, с влязла в сила присъда по НОХД №42/2006г. по описа на Военен съд -Плевен-М.Д.К.. Сочи, че лекия автомобил "ВАЗ 2105", управляван от Кръстев по време на ПТП е бил застрахован в ЗК"Лев Инс"АД по застраховка "Гражданска отговорност" със застрахователна полица № 060-9-201/22 3 05-0043035, действаща за времето от 01.01.2005г. до 31.12.2005г.

    Поддържа , че с влязло в сила решение по гр. дело №7890/2009г. на СГС, ответника е осъден да заплати на ищеца обезщетение за претърпените от него имуществени и неимуществени вреди в размери определени от съда. Твърди , че като последица от претърпяната тежка телесна повреда-загубата на крак, през 2006г. му е била поставена бедрена модулна протеза, чието използване е било свързано с чести корекции и поправки.

    През 2017г. при преглед е установено, че протезата следва да бъде основно ремонтирана, като на 16.06.2017г. му е поставено взето под наем коляно/като част от протеза/ за сумата в размер на 672 лв., за което е издадена фактура с №**********/16.06.2017г.На 03.07.2017г. за ремонт на самата протеза е заплатил сумата в размер на 46711.66 лв. по фактура с №**********/03.07.2017г. и на 02.08.2017г. е доплатил сума в размер на 5600 лв. по фактура №**********/ 02.08.2017г.Или общо за ремонт на протезата е заплатил сумата в размер на 52983.66 лв.

    Поканил е ответното дружество доброволно да му заплати сумата в размер на 52983.66 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди от непозволено увреждане, настъпило на 07.06.2005 г. при ПТП. Поканата за доброволно изпълнение е получена от ЗК "Лев Инс"АД на 03.05.2018г. До датата на подаване на исковата молба в съда, няма направено плащане от ответника на дължимата сума.

    С горното ищецът е обосновал правния си интерес от сезиране на съда с предявения иск.

    Препис от исковата молба е връчен на ответника и в срока по чл.367 ГПК по делото е постъпил отговор вх.№106366 /07.08.2018 г. чрез адв.З.Т..

    С отговора  е изразено становище,че искът е неоснователен по основание и размер, както и се развиват съображения,че е погасен  по давност.

    Направено е възражение за местна подсъдност на делото, с оглед измененията в разпоредбата на чл.115 ГПК.

    Оспорено е покритието по застраховка "Гражданска отговорност".Сочи , че застрахователното събитие е настъпило на 07.06.2005г.,а се претендира възникване на застрахователно събитие от лятото на 2017г.Излага съображения,че застрахователната полица е с цена 95 лв. и не може да обвърже застрахователя да плаща неограничено във времето произволни по размер обезщетения.

    Наведени са доводи, че процесната претенция е над лимитна и по полица № 060-9-201/22 3 05-0043035, действаща за времето от 01.01.2005г. до 31.12.2005г. са платени обезщетения до определения лимит на полицата, като минималните застрахователни суми по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" за неимуществени и имуществени вреди вследствие телесно увреждане или смърт са за всяко събитие при едно пострадало лице-400 000лв. и за всяко събитие при две или повече пострадали лица-480 000 лв. Твърди , че съгласно платежно нареждане от 06.11.2012г. по изп.дело № 20127580401464 образувано от ищеца пред ЧСИ М.О. е изплатена сумата от 369393.04 лв.

    Поддържа се съпричиняване на отрицателните последици, като изключителна вина за настъпването им е поведението на ищеца, поради неправилна експлоатация на поставената протеза.Позовава се на представеното по делото решение по гр. дело №7890/2009г. по описа на СГС,в което е посочено,че св. П.В.И. установява,че е виждал ищеца година след събитието да кара мотор, бърз мотор, на една гума, както и че ищеца е любител на високите скорости.

    Сезира съда с искане да отхвърли иска като неоснователен и недоказан. При отхвърляне на иска претендира деловодни разноски, включително за адвокатско възнаграждение.

    Препис от постъпилия по делото отговор е връчен на ищеца и в срока по чл.372 ал.1 ГПК по делото е постъпила допълнителна искова молба вх.№8524 от 31.10.2018 г./датата на пощенското клеймо-30.10.2018г./.

    С нея ищецът е упражнил правото си да поясни и допълни първоначалната си искова молба.

    Ищецът твърди,претенцията му не е погасена по давност и се позовава на ТР №1/23.12.2015г. на ВКС по т.д. №1/2014г.,според което давността при прекия иск на увреденото лице, предявен срещу застрахователя на деликвента по застраховка "Гражданска отговорност" за заплащане на обезщетение при ексцес започва да тече от деня на проявата на вредата. Цитира се и решение №231/18.10.2013г. на ВКС по гр. дело №1376/2012г., III г.о., в което е прието, че давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо или е могло да бъде упражнено.

    Заявава,че ще се ползва от представените по делото фактури.

    Препис от постъпилата допълнителна искова молба е връчена на ответника и в срока по чл.373 ГПК по делото е постъпил допълнителен отговор вх.№9760 от 30.11.2018г. от ответника по делото чрез адв.З.Т..

    С него поддържа, изложеното в отговора, направените оспорвания и възражения.Твърди , че по силата на съдебното решение постановено по гр. дело № 7890/2009г. по описа на СГС освен обезщетение за неимуществени вреди е присъдено и обезщетение за имуществени вреди в размер на 89 943 лв.

    Поддържа възражението си за изтекла погасителна давност, както и възражението, си че ищеца вече е получил обезщетение за претърпените имуществени вреди.

    Оспорва представените от ищеца фактури.

    Поддържа възраженията си за неоснователност на иска.

    Поддържа възражението си, че претенцията е прекомерна по размер.

    При така заявените позиции на страните в правния спор,относно правната квалификация на иска,с който е сезиран,съдът приема следното:

    Правното основание на иска е по чл.226 от КЗ/отм./,нов чл.432,ал.1/в сила  от 01.01.2016 г./,във вр. с чл.45 и чл.52 ЗЗД и чл.84,ал.3 ЗЗД.

    Предявеният иск е процесуално допустим. Правният интерес е обоснован от вида на търсената защита.Искът,предявен по реда на чл.226 КЗ/отм./ е прогласено с правна норма средство за защита на ищеца,при наличие на нормативно регламентирани предпоставки.

  Налице е и процесуална легитимация на страните.Искът е предявен от надлежна страна против надлежна страна.

  Ищецът е отправил молба до застрахователя да му заплати вредите ,които твърди да са от ексцес и видно от известие за доставяне,тя е получена на 02.05.2018 г.,но доказателства за плащане ответникът не е представил.

  Предвид изложеното и доколкото не се установи липсата на някоя процесуална предпоставка за предявяване на заявената претенция,то същата се явява допустима.

    Не се спори между страните,че:с присъда от 29.01.2008 г. по н.о.х.д.№42/2006 г. на Военен съд гр.Плевен,влязла в сила,М.Д.К. е признат за виновен за настъпилото ПТП,при което е увреден ищецът като му е причинена тежка телесна повреда,че по време на настъпване на ПТП-то ,увреждащият автомобил е имал сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" за периода от 01.01.2005 г. до 31.12.2005 г.тоест валидно сключено правоотношение със застрахователя,както и че с Решение от 03.04.2012 г.по гр.д.№7890 по описа за 2009 г. на СГС,застрахователят е осъден да заплати на ищеца  застрахователно обезщетение в размер на  80 000 лв. за претърпени неимуществени вреди и 89 943 лв.-обезщетение за имуществени вреди и законна лихва върху тези суми,считано от  датата на увреждането:07.06.2005 г. до окончателното изплащане на дължимите суми,както и че сумите са изплатени на ищеца,поради което съдът прие,че тези факти не подлежат на доказване.

    На основание чл.300 ГПК,влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд,който разглежда гражданските последици от деянието относно:дали е извършено деянието,неговата противоправност и виновността на дееца,поради което съдът прие,че тези факти не подлежат на доказване.

    Страните спорят относно:налице ли е ексцес и твърдените от ищецът усложнения представляват  ли такъв,налице ли е причинно следствена връзка между ПТП и тези усложнения, довели до подмяна на протезата.Спорен е размерът на търсеното обезщетение за имуществени вреди свързани с това.

    В тежест на ищеца е възложено да проведе пълно и пряко доказване на обективните елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане-деяние под една от двете форми-действие или бездействие,противоправност на това деяние, причиняване на вреда-имуществена в процесния случай и пряката причинно следствена обусловеност на деянието с настъпилия резултат -арг.чл.154,ал.1 ГПК.В негова тежест е да докаже качествена промяна на полученото увреждане,като влошаването следва да е в причинна връзка с увреждането,да не е предвидено и съобразено с първоначалното обезщетение за имуществени вреди,както и наличието и размера на претърпените от ексцеса имуществени вреди.

    Субективният елемент-вредата следва да се опровергае от ответникът-арг.ал.2 чл.45 ЗЗД.

    Ответникът следва да докаже и своите възражения.

    Съдът,като взе предвид събраните по делото доказателства, приложеното гр.д.№7890/2009 г. по описа на СГС,съобрази заключенията на съдебно-счетоводната експертиза и съдебно-медицинската експертиза приема за установено от фактическа страна следното:

    По делото се установява наличието на настъпило застрахователно събитие ПТП ,станало на 07.06.2005 г. в гр.Враца,причинено от М.Д.К.,който при управляване на л.а "ВАЗ 2105Вр18-15 е нарушил правилата за движение,като е бил застрахован при ответното дружество,по застраховка "Гражданска отговорност"на автомобилистите.С влязла в законна сила присъда от 29.01.2008 г. по н.о.х.д.№42/2006 г. на Военен съд гр.Плевен,М.Д.К. е признат за виновен за настъпилото ПТП,при което е увреден ищецът като му е причинена тежка телесна повреда,изразяваща се в травматична ампутация на лява подбедрица-загуба на крак и травматичен кръвозагубен шок,довело да разстройство на здравето,временно опасно за живота.

    Към момента на извършване на деянието МПС"ВАЗ 2105 , Вр18-15, увреждащият автомобил е имал сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" за периода от 01.01.2005 г. до 31.12.2005 г.със застрахователна полица №060-9-201/22 3 05-0043035,тоест валидно сключено правоотношение със застрахователя-обстоятелство по което страните не спорят.

    От представените по делото писмени доказателства и заключението на съдебно-медицинската експертиза,се установява,че при процесното ПТП ищецът е претърпял телесно увреждане,което е наложило"ампутация на лява подбедрица". Това обстоятелство се установява от епикриза от ОТО МБАЛ Враца ИЗ№7026,от която се установява,че ищецът е бил на лечение  от 07.06.до 13.06.2005 г. с диагноза:Травматична ампутация на лява подбедрица.Травматичен и кръвозагубен шок.След овладяване на шока в ОАИЛ е направена ампутация на съответно ниво.След вертикализирането му е бил на лечение в център за протезиране  в Горна Баня,където два пъти му е правена протеза с недобър ефект и е прибягнал до лечение през 2009 г. в Германия,където му е изготвена протеза от фирма Otto Bok-протеза с пневматична коленна става и механична глезенна.

    Вещото лице установява,че се касае за бедрена протеза C-Leg,контролирана от микропроцесор,с гаранционен срок 5 години при сервизно обслужване на 24 и 48 месеца.Такова протезиране е било необходимо,за да може пострадалия да извършва нормалните дейности в ежедневието.Същото установява,че тази  протеза след изтичане на гаранционния срок може да се повреди,поради продължителната употреба.Тези протези по отношение на качество и удобство за пострадалия,качество на вложени материали са на много по-високо ниво от изработените в България.Тези протези са  много по-високо технологични от тези изработвани в България,което води до предимство по отношение на качество и приложение в ежедневието.Процесната протеза може да бъде ремонтирана,но след изтичане на срока на гаранцията,тя е абсолютна необходимост,за да може ищецът да се адаптира в обществото физически и психически и е със срок на експлоатация не по-малък от 5 години при ежедневно натоварване.

    През 2017г. при преглед е установено, че протезата следва да бъде основно ремонтирана, като на 16.06.2017г. на ищеца е поставено взето под наем коляно/като част от протеза/ за сумата в размер на 672 лв., за което е издадена фактура с №**********/16.06.2017г.На 03.07.2017г. за ремонт на самата протеза е заплатил сумата в размер на 46711.66 лв. по фактура с №**********/03.07.2017г. и на 02.08.2017г. е доплатил сума в размер на 5600 лв. по фактура №**********/ 02.08.2017г.Или общо за ремонт на протезата е заплатил сумата в размер на 52983.66 лв.

    По повод направеното оспорване от страна на ответника на издадените фактури,съдът изслуша съдебно-счетоводна експертиза.

    След проверка на представените от ищеца доказателства и предоставени документи и справки от счетоводството на "ОТО БОК БЪЛГАРИЯ"ЕООД,ЕИК200832497,гр.София вещото лице е установило,че фактурите са издадени от търговеца,за получател на фактурите е посочен ищеца П.Ц. П.,надлежно са осчетоводени и сумите,за които са съставени са заплатени от ищеца по посочения в заключението начин.

    Въз основа на изложените факти и обстоятелства,безспорно установени от еднопосочните и взаминодопълващи се писмени доказателства,както и предвид компетентните и неоспорени експертни заключения,се налагат следните правни изводи:

    Съгласно разпределената доказателствена тежест,ищецът установи наличието на всички елементи от фактическия състав на чл.226,ал.1 от КЗ/отм./ във вр. с чл.45 от ЗЗД,ангажиращи отговорността на застрахователя за обезвреда на настъпилите за ищеца в резултат на деликта имуществени вреди.

     Непозволеното увреждане е юридически факт,от който възниква облигационно отношение.Това отношение е законово, тъй като нормативната уредба предопределя неговото съдържание.Касае е се за просто едностранно правоотношение , при което за пострадалия съществува правото да претендира възстановяване  или обезщетяване на вредите,а за деликвента насрещното задължение да възстанови или обезщети вредите.За да е налице извършен деликт следва да са налични елементите,включени в неговия сложен фактически състав,а именно обективните елементи-деяние/действие или бездействие/ обективирано в действителността, противоправност -несъответствие на поведението с императивна правна норма,противоречие с общата забрана на чл.45 ЗЗД да не се вреди никому,противоречие с добрите нрави,вреда-имуществена/претърпени загуби или пропуснати ползи/или неимуществена/морална без стойностно изражение/,причинна връзка между поведението и вредата и субективния елемент-вина/психическото отношение на деликвента към извършеното и последиците от него/.

     В конкретния казус са налице всички гореспоменати елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане,тъй като по силата на  чл.300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателен съд е задължителна за гражданския съд,който разглежда гражданските последици от деянието,относно това дали е извършено деянието,неговата противоправност и виновност на дееца.В случая тези обстоятелства,включени в състав на деликта се установяват с влязлата в сила присъда от 29.01.2008 г. по НОХД №42/2006 г. по описа на Военен съд гр.Плевен.

     По делото не е спорно,а се установява и от допуснатите писмени доказателства,че ищецът,в качеството му на пострадало от въпросното ПТП лице е бил обезщетена за нанесените му от това ПТП имуществени и неимуществени вреди от ответника застраховател.

     Пострадалият от деликт има вземане за обезщетение за причинените вреди.Задължен по това вземане е причинителят на вредата,съобразно общото правило да не се вреди другиму.В зависимост от конкретните правоотношения било на причинителя на вредата,било на пострадалия с трети лица е възможно за тези лица да възникне отговорност за изплащане на пострадалия на част или цялото дължимо от причинителя обезщетение.Независимо от основанието ,пораждащо отговорността на третите лица,те отговарят за чуждо поведение или за вреди,причинени от друг/тяхната отговорност е гаранционно обезпечителна/,поради което пострадалият може да получи обезщетението само веднъж и в размера,дължим от причинителя.Когато застрахователят отговаря за деяние на причинителя по чл.226 КЗ,той отговаря само за това,което дължи причинителя.

     Ексцесът се извежда от уредбата на общата гражданска отговорност за непозволено увреждане и чл.51,ал.3 ЗЗД и това са болки и страдания,които са нови спрямо първоначално съществувалите,възникнали поради засилване, изостряне, неблагоприятно развитие на заболяването,най общо казано при влошаване на здравословното състояние на пострадалия.

     При установената по-горе фактическа обстановка,съдът приема,че ищецът доказа наличие на пряка причинно-следствена връзка между наложилия се ремонт на поставената му протеза и полученото увреждане при процесното ПТП,като описаните усложнения са именно в такава връзка с произшествието от 07.06.2005 г.

    Наличието на причинно-следствена връзка съставлява основание за ангажиране на отговорността на ответника застраховател по чл.226,ал.1 КЗ/отм./ за обезщетяване на нововъзникналите в правната сфера на ищеца имуществени вреди,породени от състоянието на ексцес.

    От принципа за пълно обезщетяване за понесените при непозволено увреждане вреди/чл.51,ал.1 ЗЗД следва,че след като за ищеца са настъпили нови имуществени вреди извън репарираните от ответника,на него се дължи ново обезщетение за тези нови имуществени вреди,тъй като те се намират в причинно следствена връзка с увреждането,а не се дължат на други фактори и причини/липсват противни данни по делото/.

    Налице е и хипотезата на чл.226,ал.1 от КЗ/отм./.Доказа се наличието на валиден договор за застраховка "ГО" към датата на реализиране на ПТП между собственика на причинилия увреждането автомобил и ответника като застраховател по риска.

     По изложените съображения предявеният иск се явява доказан по основание.На обезщетяване подлежат всички вреди,които са пряка и непосредствена последица от увреждането.

    При определяне на неговия размер настоящият състав съобрази установеното от заключението на съдебно-медицинската и съдебно-счетоводна експертиза,като приема че искът е доказан и по размер.

    Обезщетението за новите имуществени вреди,не следва да се намали, поради неоснователност на възражението на ответника за съпричиняване.

    Доводът на ответника,че ремонта на протезата се е наложил поради неправилната й експлоатация от страна на ищеца не се подкрепя от събраните по делото доказателства.При изслушване на вещото лице по съдебно-медицинската експертиза в проведеното с.з. Д-р К.  обясни,че частите на протезата не са увредени,а те се износват с времето,срокът на експлоатация  на такава протеза е 5-годишен ,с право на два ремонта-на 24-тия месец и на 48-мия месец.Тези ремонти се плануват и са периодични.Налагат се когато има проблем със самата протеза.Необходими са,тъй като иначе ищецът не би могъл да използва протезата.Ремонтите са заплатени,тъй като протезата е извън гаранцията.

    При така приетото,съдът приема че искът е доказан по основание и размер за сумата 52 983.66 лв.и следва да бъде уважен,заедно със законната лихва от 02.05.2018 г.Законната лихва върху присъденото обезщетение се дължи от застрахователя от деня на поискването-в случая от датата на поканата за обезщетяване на допълнителните имуществени вреди-02.05.2018 г./л.15 от делото-известие за доставяне приложено към исковата молба/,тъй като застрахователят носи отговорност за законната лихва на собствено основание.

    При горният правен извод,съдът дължи произнасяне по възражението на застрахователят,че искът по чл.226,ал.1 КЗ/отм./ и акцесорният иск за заплащане на лихва за забава върху обезщетението са погасени по давност.

    Като съобрази приетото с ТР №1/23.12.2015г. на ВКС по т.д. №1/2014г.,според което давността при прекия иск на увреденото лице, предявен срещу застрахователя на деликвента по застраховка "Гражданска отговорност" за заплащане на обезщетение при ексцес започва да тече от деня на проявата на вредата,както и приетото с Решение №231/18.10.2013г. на ВКС по гр. дело №1376/2012г., III г.о., в което е прието, че давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо или е могло да бъде упражнено,съдът приема възражението за неоснователно по отношение на главния иск.

     По акцесорния иск за заплащане на лихва за забава върху посочената главница по чл.86,ал.1,вр. чл.84,ал.3 ЗЗД

     Съгласно разпоредбата на чл.223,ал.2 КЗ,застрахователят по застраховка"Гражданска отговорност"отговаря и за лихви за забава тогава,когато застрахования водач отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице.

     По смисъла на чл.84,ал.3 ЗЗД,при задължения произтичащи от непозволено увреждане ,длъжникът изпада в забава от деня на увреждането,без да е необходимо да е поканен да заплати дължимото.В процесния случай се ангажира отговорността на застрахователя,тъй като е предявен пряк иск срещу него и отговорността му е договорна,а не деликтна.

     Съдът приема,че застрахователят е в забава от деня на поканата да изплати обезщетение,а това е датата на получаване на молбата на ищеца от застрахователя -02.05.18г./видно от известие за доставяне/представено с исковата молба и се претендира обезщетение при условията на ексцес.

     С оглед горното съдът приема,че и акцесорния иск за присъждане на обезщетение върху обезщетението не е погасен по давност.

     Съгласно чл.78,ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените разноски за адвокат в размер на сумата 3000лв.,съгласно представения договор за правна защита и съдействие,в който е отбелязано плащането на договореното възнаграждение.

     Съгласно чл.78,ал.6 ГПК ,държавната такса по производството в размер на 2119.64 лв.и 400 лв. - възнаграждения за вещи лица следва да се заплатят от ответника по сметка на ВрОС.

     Така мотивиран ВРАЧАНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД

 

                    Р Е Ш И :

 

     ОСЪЖДА ЗК"ЛЕВ ИНС"АД ЕИК***,гр.София, бул.***,представлявано от М.М.-Г. и П.В.Д.-изпълнителни директори да ЗАПЛАТИ на П.Ц.П.,ЕГН**********,чрез адв.С.Ж. *** сумата от 52 983.66 лв.-обезщетение за нови имуществени вреди   от непозволено увреждане ,настъпило на 07.06.2005 г. - ПТП,които вреди са претърпени от ексцес, както следва: 16.06.2017г. му е поставено взето под наем коляно/като част от протеза/ за сумата в размер на 672 лв., за което е издадена фактура с №**********/16.06.2017г.,на 03.07.2017г. за ремонт на самата протеза е заплатил сумата в размер на 46711.66 лв. по фактура с №**********/03.07.2017г. и на 02.08.2017г. е доплатил сума в размер на 5600 лв. по фактура №**********/ 02.08.2017г.,заедно със законната лихва от 02.05.2018 г.до окончателното изплащане на сумата чрез плащане по сметка на ищеца в "ИНВЕСТБАНК"АД , IBAN:***тката П.Ц.П.,ЕГН**********.

     ОСЪЖДА ЗК"ЛЕВ ИНС"АД ЕИК***,гр.София, бул.*** представлявано от М.М.-Г. и П.В.Д.-изпълнителни директори ДА ЗАПЛАТИ на П.Ц.П.,ЕГН**********, чрез плащане по сметка на ищеца в "ИНВЕСТБАНК"АД , IBAN:***тката П.Ц.П.,ЕГН**********, деловодни разноски в размер на сумата от 3000 лв. адвокатско възнаграждение.

     ОСЪЖДА ЗК"ЛЕВ ИНС"АД ЕИК***,гр.София, бул.*** представлявано от М.М.-Г. и П.В.Д.-изпълнителни директори ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ВРАЧАНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД държавна такса в размер на 2119.64 лв.и 400 лв. разноски за вещи лица платени от бюджета на съда.

     РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

                            СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: