РЕШЕНИЕ
№ 775
гр. Варна , 20.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ в публично заседание на пети
април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Мая Недкова
Ивелина Д. Чавдарова
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Мая Недкова Въззивно гражданско дело №
20203100503421 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.259 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 266646/18.09.2020г. на Община Варна, бул.
„Осми приморски полк", № 43, представлявана от Кмета на Общината Иван Портних
против Решение № 260243/ 04.09.2020г. постановено по гр.д.№ 20892/ 2019г. на Районен
съд-Варна, с което ВЪЗЗИВНИКЪТ е осъден да заплати на Н. М. И., ЕГН **********
сумата от 2000,00 лв. (две хиляди лева), представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в преживян стрес, страх и притеснения относно
оперативната намеса и възстановяването на детето й А. П. И., ЕГН **********, с оглед на
получени травматични увреждания, а именно – счупване на ръка, в резултат на падане от
стъпало, находящо се в имот с ид. номер 10135.2575.801 и административен адрес в ***,
собственост на Община Варна, като инцидентът се случил на 09.07.2019г., след излизане от
ресторант „Фратели“ – Виница, ведно със законната лихва от датата на увреждането –
09.07.2019г. до окончателното изплащане на сумата; да заплати на А. П. И., ЕГН
**********, действаща чрез нейната майка и законен представител Н. М. И., ЕГН
**********, сумата от 5000,00 лв. (пет хиляди лева), представляваща претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, поради счупване на
ръка, в резултат на падане от стъпало, находящо се в имот с ид. номер 10135.2575.801 и
административен адрес в ***, собственост на Община Варна, ведно със законната лихва от
датата на увреждането – 09.07.2019г. до окончателното изплащане на сумата. на основание
чл. 49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД.С решението, изменено с определение № 262448 23.10.2020г.
по реда на чл. 248 ГПК, са присъдени съдебни разноски и адвокатско възнаграждение.
Считайки обжалваното решение за неправилно и необосновано, моли за
изменението му и постановяване на друго, с което иска да бъде отхвърлен, а в условията на
1
евентуалност да бъде намален размерът на присъденото обезщетение. Излагат се
съображения, че Община Варна не е собственик на стълбите, където се твърди да е
настъпил инцидента, нито ги е изграждала / ремонтирала. Присъденото обезщетение не е
съобразено с характера на увреждането,което е в причинно-следствена връзка с падането на
пострадалия, и определено по справедливост, съобразно правилата визирани в чл.52 от ЗЗД.
При обичайно внимание ищецът е имал възможността да възприеме неравността, а неговото
поведение е предпоставка за прилагане на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Степента на съпричиняване
следва да се определи съобразно тежестта на нарушението на деликвента и на увредения.
В съдебно заседание въззивникът редовно призован не се явява и не се
представлява.Депозирана е молба по хода след проведеното открито съдебно заседание.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещните по жалбата страни,
в който е изразено становище за неоснователност на оплакванията срещу постановеното
решение, което намира за правилно и законосъобразно.Моли за потвърждаване на същото и
присъждане на разноски.
В съдебно заседание по същество,чрез процесуалния си представител, молят жалбата
да бъде отхвърлена, както и да им се присъдят направените разноски.
За да се произнесе по спора, съставът на ВОС съобрази следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от
надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради
което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. Обжалваното
решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е
допустимо, като постановено при наличие на положителните и липса на отрицателните
процесуални предпоставки.
По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените
в жалбата оплаквания.
За да се произнесе съставът на ВОС ,намира за установено следното:
Производството пред районния съд е образувано по предявени от Н. М. И., ЕГН
**********, действаща лично и като майка и законен представител на А. П. И., ЕГН
**********, срещу Община Варна, ЕИК *********, представлявана от кмета Иван
Портних, искове с правно основание чл.49 вр.чл.45 от ЗЗД да бъде осъдена Общината да
заплати в полза на Н. М. И. сумата от 2000,00 лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в преживян стрес, страх и притеснения
относно оперативната намеса и възстановяването на детето А.И., ведно със законната лихва
от датата на увреждането – 09.07.2019г. до окончателното изплащане на сумата, както и да
заплати в полза на А. П. И. сумата от 5000,00 лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, поради счупване на
ръка, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 09.07.2019г. до окончателното
изплащане на сумата.
В исковата молба ищеца излага , че на 09.07.2019г.,че тя и семейството и – дъщеря и
А. и съпругът и се прибирали към дома си след вечеря със семейни приятели. На слизане от
ресторант – „Фратели“ – гр.Варна , кв.Виница към спирка „център Виница”, по левите
2
стъпала, в момента, в който детето А. достигнало до последното стъпало, изведнъж се
строполило на земята. Последвал пронизителен писък, плач и паника. Детето успяло да
каже, че ръката й много я боли. А. била отведена на лекар в МБАЛ „Еврохоспитал” – Варна.
След преглед детето било насочено към Спешния център на МБАЛ „Света Анна”. Лекарите
обяснили, че се налагало оперативно лечение. Н.И. изпитвала страх, угризения, стрес,
нямало как да ходи на работа. На 11.07.2019г. била извършена операцията, след което
ръката на детето била гипсирана за срок от 25 дни. Излага се, че преди по – малко от година
от момента на инцидента на същото място бил извършен ремонт на пътното платно и
тротоара. Сочи се, че при слизане от последното стъпало на тротоара се усеща пропадане и
се губи равновесие. Ищцата измерила височината на стъпалото, което било 38 см. Твърди
се, че на стълбите нямало парапет, нито обозначение за височината на стъпалото. Гипсът от
ръката на детето бил свален на 01.08.2019г. Назначено било лечение с ултразвук и
аналитична лечебна физкултура, лечение с инфрачервени и видими лъчи, като бил направен
и тест за обем на движение. Възстановяването продължило повече от два месеца. Болките,
които детето претърпяло, били силни, довели до неговото затваряне и отказ от игра с други
деца. За претърпените страдания като причина се сочи нарушението на чл. 15 на Наредба
номер 4 от 01.07.2009г. за проектиране, изпълнение и поддържане на строежите в
съответствие с изискванията за достъпна среда на населението, включително за хората с
увреждания. Ограничението за височина на стъпала било 15 см. Било предвидено и
поставянето на парапет. На процесните стълби парапет нямало.Определя размера на
дължимото им обезщетение за неимуществени вреди на 2 000лв.за нея в лично качество и в
размер на 5 000 лева за А. П. И., ЕГН ***********,действаща чрез нея , като майка и
законен представител , както и законна лихва от дата на деликта – 09.07.2019г.
В депозирания в срока по чл.131 от ГПК отговор на исковата молба ответникът
твърди, че иска е допустим, но го оспорва като неоснователен . Оспорва се твърдението, че
увреждането е пряка и причинно следствена последица с негово поведение , като твърди , че
не е собственик на процесните стълби, включително последното тяхно стъпало. Не е
изграждала същите. Стъпалата започват от първи етаж на ресторант „Фратели“ – Виница и
стигат до тротоарната част. Т.е. същите са част от ПИ с идентификатор 10135.2575.935.
Оспорва се Община Варна да е извършвала ремонтни дейности на процесните стълби. Прави
се възражение за съпричиняване. Претендира се отхвърляне на иска т.к. не е налице
виновното действие или бездействие на Общината.
В условията на евентуалност, ако иска бъде уважен се претендира присъждане на
значително по-ниско от заявеното обезщетение, съобразно правилата визирани в чл. 52 от
ЗЗД и в съответствие с преобладаващата практика.
В съдебно заседание страните поддържат становищата си за основателност,
респективно за неоснователност на предявения иск.
От събраните по делото пред първа инстанция доказателства съдът, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
За да е налице сложният фактически състав на чл.49 във връзка с чл. 45 от ЗЗД следва
да е причинена вреда на ищеца; тази вреда да е резултат от виновно противоправното
поведение на ответника, респективно, за да се ангажира отговорността по чл.49 от ЗЗД е
необходимо вредата да е резултат на виновно противоправно действие или бездействие на
лицата, ангажиращи отговорността на възложителя на работа по чл.49 от ЗЗД; следва да е
налице и причинна връзка от между противоправното поведение и настъпилите вреди за
ищеца. Тези елементи са кумулативно дадени.
В настоящия случай, при условията на пълно и главно доказване ищецът е установил
3
изложените в исковата молба фактически твърдения относно претърпяна вреда. Безспорно и
доказано от събраните по делото доказателства е, че на 09.07.2019г. около 21.00 – 21.20 ч.,на
излизане от ресторант „Фратели“ – Виница, ищците слизали по стълбите до заведението,
когато детето А. изведнъж паднало от последното стъпало на левия ръкав на стълбите, и
получила травма- счупване на главичката на дясната лъчева кост, обусловило трайно
затруднение на движенията на десен горен крайник за повече от 30 дни. Поради имобилизацията
и последващото лечение не може да се използва десен горен крайник за около 35-40 дни.
Въззивника не оспорва получените от детето А. травматични увреждания, същите са
установени и от приетите по дело писмени доказатества - лист за преглед на пациент,
епикриза от МБАЛ „Света Анна – Варна“ АД, видно от която, окончателната диагноза,
поставена на детето А. П. И., е „счупване на горен край на лъчевата кост, закрито в дясно“.
Анамнезата е била снета по данни на родителите, които заявили, че на 09.07.2019г. при падане
по стълби детето получило травма в областта на десен лакът. Посочена е препоръка – „гипсова
имобилизация“ за 25 дни.
Ищците са доказали по безспорен и категоричен начин негативните
психологични и психически последици от претърпения инцидент - преживените от
нея, както и от детето А. болки и страдания, притеснения относно оперативната намеса и
възстановяването на детето, безспокойство.
От приетото без възражения на страните заключение на вещите лица по назначената
СМПхЕ, което съда кредитира като обективно, се установява, че към момента на изготвяне
на заключението /м.юни 2020г./ Н. М. И. все още показва признаци на психическа нестабилност,
породена от настъпилия инцидент. В ситуации, в които И. прави асоциации с инцидента, тя
става неспокойна, с повишена страхова готовност, с фиксация върху здравето. Сънят й все още
не е напълно възстановен. Съпровождат я мисли, които потискат настроението. Станала е по –
чувствителна и леко по – нестабилна. Към момента на психологическото изследване детето А.
се намира в т.н. предучилищна възраст. Детето е „заровило“ и изтласкало дълбоко в
подсъзнанието и несъзнаваното си поле случилото се непосредствено след инцидента, но има
вероятност в бъдеще, когато стане по – голямо, т.е. в следващите възрастови периоди,
определени ситуации или асоциации да отключат потиснатата травма и да се проявят под
формата на различни психични симптоми, предимно натрапчиви страхове. В резултат на
инцидента А. е получила счупване на главичката на дясната лъчева кост, обусловило трайно
затруднение на движенията на десен горен крайник за повече от 30 дни. Механизмът на
получаване на травмата отговаря на описания инцидент в исковата молба. Поради
имобилизацията и последващото лечение не може да се използва десен горен крайник за около 35-
40 дни.
В синхрон с казаното от вещите лица са и събраните по делото гласни доказателства
чрез разпит на свидетеля - М. А. Г., чиито показания съда кредитира като обективни и
базиращи се на лични впечатления.От тях се установява ,че е очевидец на инцидента, когато
А. паднала от последното стъпало, слизайки от пицария „Фратели“ –кв.Виница. Майката на А.
била в шок, изпитвала ужас от случилото се и не била на себе си от притеснение. Разпитан е и
св. П. И. - съпруг и баща на настоящите ищци,чиито показания съда кредите в условията на
чл.172 от ГПК, като непосредствени и в синхрон със събраните по делото писмени
доказателства. Същия описва инцидента на 09.07.2019г. като внезапен - изведнъж, както
детето вървяло, паднало, при което си ударило дясната ръка. Падането станало от последното
стъпало на левия ръкав на стълбите. След приемане в спешното отделение на Окръжна болница
се установило, че детето си било счупило ръката, поради което било необходимо лечение чрез
операция. За да се грижи за детето си майката взела болничен. А. не можела да се обслужва
сама.
В конкретната хипотеза е налице и виновно противоправно поведение на ответника в
4
качеството му на възложител на работа, като същото се изразява в бездействие,
неизпълнение на вменените му със законови норми задължения.
По делото не се оспорва от ответника, а и е доказано от събраните гласни
доказателства, че инцидентът е станал на стъпалото на пицария „Фратели“- гр.Варна
кв.Виница. Възраженията на въззивника , че въпросното стъпало /стълби/ не е собственост
на Общината и същата не ги е изграждала , ремонтирала или възлагала такива дейности е
неоснователно.
Видно от заключението по допуснатата СТЕ,неоспорено от страните и кредитирано
от съда, процесните стъпала, водещи до ресторант „Фратели“ – Виница, попадат в имот с
идентификатор 10135.2575.801 и административен адрес в ***, а не в имот с идентификатор
10135.2575.935. Стъпалата, по които е вървяло детето, са в имот с номер 801. Този имот е
частна общинска собственост. За стъпалата няма проектна документация. Не е предвидено
изграждането на парапет, както и не е предвидено оцветяване на първото и последното
стъпало с цвят, контрастен на съседната настилка. Стъпалата са неправилно изпълнени.
Цялата стълбищна част, по която детето е вървяло, попада в улична регулация.
В чл. 169 ал.6 от ЗУТ е предвидено , че: „Органите на изпълнителната власт
ежегодно разработват програми с мерки за привеждане на урбанизираната територия и на
съществуващи отделни сгради и съоръжения в нея в съответствие с изискванията за
достъпна среда и предвиждат средства за тяхното реализиране. Министерският съвет и
общинските съвети приемат програмите и осъществяват контрол по изпълнението им“.
Съгласно Наредба 4 от 01.07.2009г. за проектиране, изпълнение и поддържане на строежите в
съответствие с изискванията за достъпна среда за населението, включително за хората с
увреждания . В чл. 15 се съдържа задължителното предписание, относно стълбите.
Посочено е, че външните стълби отговарят на изискванията за достъпност, при условие че
височината, преодолявана от едно стълбищно рамо, е не по-голяма от 120 см.; стълбищните
площадки са с дължина най-малко 150 см. по посока на движението; външните стъпала са с
еднакви размери: с широчина най-малко 32 см. и височина най-много 15 см., със скосени
навътре чела; първото и последното стъпало са с цвят, контрастен на цвета на съседната
настилка (с изключение на червения цвят); преди първото и след последното стъпало е
изпълнена ивица от тактилна настилка с широчина 90 см. по посока на движението,
оцветена контрастно (с изключение на червения цвят). Посочено е, че следва от двете страни
на стълбищното рамо да се изграждат парапети. Видно от заключението на вещото лице по
СТхЕ в процесния казус стълбите, изградени в близост до ресторанта са 9 броя, с размери от
32 см. ширина и 15 см. височина. Изградени са като обща конструкция, компетентно са
направени и са конструктивно издържани. Имат монтиран парапет. Първото и последното
стъпало не са оцветени. Останалите стъпала са разположени по вертикалната планировка на
имот с номер 801. Има две пътеки от такива стъпала, гледано от тротоара срещу ресторанта.
Лявата пътека стига до спирка „център Виница“, другата пътека е разположена вдясно от
първата. Тя се състои от шест броя стъпала. По тази пътека е вървяло детето А.. Тези стъпала
не са изградени в обща конструкция. Представляват отделни стълбищни елементи. Съгласно
Наредба 4 от 01.07.2009г. за проектиране, изпълнение и поддържане на строежите в
съответствие с изискванията за достъпна среда за населението, включително за хората с
увреждания не са спазени изискванията на чл. 15, ал. 1, т. 2, 3, 4, 5 и 6, ал. 2, ал. 3 и ал. 4.
В този смисъл изграждането и поддържането на изградените стълби в унисон със
законовите разпоредби е задължение на общината и тя следва да носи отговорността за
негова неизправност, довела до причиняването на щетата.
Налице е и причинна връзка между поведението на ответника – в качеството му на
възложител на работа, вследствие неизпълнението /бездействие/ на нормативно вменените
му задължения и настъпилите вреди.
5
„Деликвента дължи обезщетение за вреди доколкото те са възникнали в причинна
връзка с противоправното му поведение. Когато за настъпването на вредите има значение и
поведението на трети лица, то това поведение изключва отговорността на деликвента само в
случай, че прекъсва причинната връзка между действията на ответника деликвент и
настъпилите за пострадалия вреди“/ Решение № 17 от 6.03.2015 г. на ВКС по гр. д. №
3174/2014 г., IV г. о., ГК/.
Неоснователно е възражението на въззивника за съпричиняване на инцидента от
пострадалата, доколкото същата е проявила небрежност при предвижването си по време на
инцидента. От събраните по делото гласни доказателства чрез разпит на свидетелите безспорно се
установява , че детето е вървяло спокойно и е паднало изведнъж . Аргумента посочен от
въззивника, че пострадалата /и нейната майка / е следвало да възприемат опасността и ,че не са
приложили обичайното внимание е несъстоятелен от правно гледна точка.Безспорно от
заключението по съдебно-медицинска експертиза по делото е установено, че е налице пряка
причинно –следствена връзка между понесените увреждания между падането и полученото
травматично увреждане, както между падането /инцидента/ и състоянието на тревожност на Н.И..
“Само по себе си нарушаването на общоприети или опитни правила за поведение от страна
на пострадалия не може да обоснове извод за наличието на съпричиняване. И в този случай
определящо е наличието на причинна връзка между нарушаването им и вредоносния
резултат, т.е. резултатът трябва да е следствие и на нарушаването.“/
Решение № 444 от 31.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 453/2012 г., IV г. о., ГК/.
Изложеното обосновава основателността на претенцията за ангажиране на
обезпечително – гаранционната отговорност на ответника при условията на чл.49 от ЗЗД.
Размерът на обезщетението за репариране на претърпените неимуществени вреди
следва да се определи съобразно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД – по справедливост – при
преценка на редица конкретни обстоятелства от обективна и субективна страна. С оглед
спецификата на отговорността по чл.49 във връзка с чл.45 от ЗЗД такива обстоятелства са
характерът на увреждането, последиците, възрастта на увредения, общественото му
положение. При определяне размера на претърпените неимуществени вреди следва да се
има предвид и личния характер на тази претенция, свързана пряко с изживяванията и
личността на този, който понася вредите. Релевантни в тази насока са депозираните по
делото гласни доказателства и заключението по СПхЕ.
В процесния случай, за да определи размера на дължимото обезщетение, съдът
съобрази, че на детето А. са причинени травматични увреждания, телесни повреди, които
засягат основни двигателни функции на дясната и ръка. Събраните доказателства /
свидетелски показания и заключение по СМПхЕ/ са непротиворечиви, че през периода на
оздравяване ищеца Н.И. е изпитвала твърдените от нея страхове, безпокойство и
притеснения. Въз основа на изложеното, като отчита вида и характера на настъпилите
вреди, причинените увреждания, интензитета на претърпените болки, страдания и
неудобство и тяхната продължителност намира, че исковете в предявените и уважени от
ВРС размери – от 5 000 лева за детето А. и от 2 000 лева за Н.И. представляват справедлива
обезвреда на причинени им неимуществени вреди .
6
С причиняването на непозволеното увреждане ответника е изпаднал в забава, поради
което и на основание чл.84, ал.3 от ЗЗД ще се дължи лихва върху главницата считано от дата
на деликта. Основателността на главните искове обосновава основателността на
акцесорните такъв – за законната лихва върху присъдената сума, считано от датата на
увреждането – 09.07.2019г. до окончателното изплащане на задължението.
Предвид съвпадането на изводите на двете инстанции, първоинстанционното
решение следва да бъде потвърдено.
На въззиваемия следва да бъдат присъдени разноски за настоящото производство в
размер на 2000.00 лева, съобразно представения списък по чл.80 от ГПК и доказателства за
извършването им.
По изложените съображения, Окръжен съд гр.Варна,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 260243/ 04.09.2020г. постановено по гр.д.№
20892/ 2019г. на Районен съд-Варна,10 св.
ОСЪЖДА Община Варна, ЕИК *********, представлявана от кмета Иван Портних,
ДА ЗАПЛАТИ на Н. М. И., ЕГН **********, с адрес в *** сумата от 2000,00/две хиляди /
лв., представляваща сторени във въззивното производство разноски, на осн. чл. 78, ал. 1
ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7