Номер 24221.10.2020 г.Град Велико Търново
Апелативен съд – Велико ТърновоВтори граждански и търговски състав
На 21.10.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ
ИСКРА ПЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ Въззивно частно
търговско дело № 20204001000306 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 130 от ГПК.
С Определение № 260022/ 21.08.2020 г., постановено по т.д. № 91/ 2020 г.
по описа на Плевенския Окръжен съд, състав на съда е ВЪРНАЛ, на
основание чл. 377, във връзка с чл.130 ГПК, исковата молба, депозирана от И.
М. Х. , ЕГН ***********, чрез пълномощник и е ПРЕКРАТИЛ
производството по делото. С Определение № 260053/ 16.09.2020 г. съдът е
освободил, на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК, ищеца от заплащане на
държавни такси по делото.
Недоволен от постановеното Определение, жалбоподателят И. М. Х. ,
ЕГН ***********, от гр. Плевен, чрез пълномощника си адвокат A. M. от АК
– гр. София, с адрес на кантората: гр. София, ул. „************, е подал
частна жалба. Оплакването е за неправилност на обжалвания съдебен акт.
Навежда се довод, че на практика е налице отказ на застрахователя да се
произнесе по претенцията за неимуществени вреди. Твърди се наличието на
хипотезата на чл. 498, ал. 3 от КЗ и към момента на постановяване на
обжалваното Определение, което не е било съобразено от първостепенния
съд. Цитира се съдебна практика на ВКС. Иска се от въззивния съд да отмени
обжалваното Определение и да постанови връщане на делото на Плевенския
1
Окръжен съд за продължаване на процесуалните действия по него.
На основание чл. 130, изр. 2 от ГПК, препис от частната жалба не е бил
връчен на насрещната страна.
Великотърновският Апелативен съд като обсъди доводите на страната,
прецени доказателствата по делото и провери правилността на обжалваното
Определение, намира за установено следното:
Частната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу
съдебен акт, който подлежи на обжалване и е процесуално допустима, като
жалбоподателят е освободен от внасяне на държавни такси по делото.
Разгледана по същество, тя е основателна.
За да върне на ищеца И. М. Х. подадената чрез пълномощника адвокат A.
M. от АК – гр. София искова молба, с вх. № 7446/ 15.07.2020 г., срещу
ответника „ЗД ЕВРОИНС” АД, ЕИК *********, със седалище в гр. София,
Плевенският Окръжен съд е посочил, в мотивите на обжалваното
Определение, че ищецът е отправил към застрахователя писмена
застрахователна претенция по чл. 380 от КЗ на 10.07.2020 г. като към
21.08.2020 г. – моментът на постановяване на определението, не е бил изтекъл
тримесечният срок по чл. 496 от КЗ, представляващ специална процесуална
предпоставка за възникване и надлежното упражняване правото на иск.
Достигнал е до правния извод, че предявения иск е недопустим.
Следва да се посочи, че към момента на постановяване на обжалваното
Определение, този правен извод на съда е бил правилен и законосъобразен.
Несъстоятелен в този смисъл се явява довода в частната жалба, че с
изискването от застрахователя, с писмо от 22.07.2020 г., по повод на
образуваната от него щета с дата 13.07.2020 г., на влязъл в сила съдебен акт
за приключване на наказателното производство, на практика е налице отказ
от произнасяне по основателността на претенцията за неимуществени вреди,
който не е бил съобразен от Плевенския Окръжен съд при постановяване на
прекратителното Определение. Видно от уведомителното писмо на
застрахователя до пострадалото лице е, че действително той изисква да му
бъде предоставен заверен препис, от съответния държавен орган, от някои от
следните актове, в зависимост от начина, по който е приключило
2
наказателното производство: съдебно решение и мотивите към него;
прокурорско постановление; наказателно постановление, при положение, че
с претенцията от 10.07.2020 г. е бил представен Обвинителен акт срещу
деликвента от 05.06.2020 г. и образуваното наказателно производство няма
как да е приключило, като на практика това изискване на застрахователя
представлява недобросъвестно поведение и злоупотреба с права, но не
представлява отказ, който да бъде взет предвид от съда при постановяване на
обжалваното Определение, доколкото застрахователят има правото да
изисква допълнителни доказателства, съгласно чл. 106 от КЗ.
В случая въззивният съд трябва да направи самостоятелна преценка
относно наличието на допълнителната процесуална предпоставка за
упражняване правото на иск на увреденото лице – тримесечния срок по чл.
496 от КЗ. Към момента на постановяване на обжалваното Определение този
срок не е бил изтекъл, но към момента на постановяване на въззивното
Определение тримесечният срок е изтекъл, като застрахователят не се е
произнесъл по писмената претенция.
Следователно, искът е допустим и делото следва да се върне за
разглеждане на Плевенския Окръжен съд, след като се отмени постановеното
от него Определение за връщане на подадената искова молба.
Водим от гореизложеното, Апелативният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 260022/ 21.08.2020 г., постановено по т.д. № 91/
2020 г. по описа на Плевенския Окръжен съд, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ВРЪЩА делото на същия състав на Плевенския Окръжен съд за
продължаване на процесуалните действия по него.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
3
Членове:
1._______________________
2._______________________
4