О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ V- 1096
17.06.2019
г. Град Бургас
Бургаският окръжен
съд, гражданско отделение, V-ти въззивен състав
На седемнадесети юни две
хиляди и деветнадесета година
В закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЯРА КАМБУРОВА
ЧЛЕНОВЕ:1.ГАЛЯ БЕЛЕВА
2.мл.с.ВАНЯ ВАНЕВА
като разгледа докладваното от съдия Белева
частно гражданско дело №634
по описа за 2019 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по частна жалба, подадена от „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД с
ЕИК ********* и седалище и адрес на управление гр.Бургас, кв.Победа, ул.“Генерал
Владимир Вазов“ №3, чрез юрисконсулт Десислава Златева против определение №2648
от 27.03.2019г., постановено по ч.гр.д.№2490 по описа за 2019г. на Бургаския
районен съд, в частта, с която е отхвърлено заявлението за издаване на заповед
за изпълнение по реда на чл.410 ГПК против длъжниците Е.И.М. и П. И.М.. Изложени
са оплаквания, че в обжалваната от тях част определението е незаконосъобразно,
неправилно и необосновано, поради което се иска същото да бъде отменено. Жалбоподателят
намира за неправилен извода на съда, че длъжниците нямат обичайно
местопребиваване в Република България, тъй като едната е с настоящ адрес в С.,
а втората- в Ю.. Изтъква, че обичайното местопребиваване на едно лице съвпада с
неговата адресна регистрация. Затова съдът разглежда обичайното
местопребиваване на длъжника като предпоставка за допустимост на заповедното
производство само при липсата на постоянен и настоящ адрес на длъжника на
територията на страната. Изискванията по чл.411, ал.2, т.3 и т.4 ГПК са две
отделни и самостоятелни изисквания за допустимост на подаденото заявление за
издаване на заповед за изпълнение. Сочи се също, че справките не били актуални,
понеже било ноторно известно, че не съществува държава с името Ю.. Моли за
присъждане на разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.
Частната жалба е с правно основание
чл.413, ал.2 от ГПК. Същата е подадена в законоустановения срок против подлежащ
на обжалване съдебен акт, от надлежно упълномощен представител на страна, която
има правен интерес от обжалването. Ето защо съдът намира частната жалба за допустима.
Бургаският окръжен съд като взе
предвид становището на жалбоподателя и събраните по делото доказателства,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Частно гражданско дело №2490 по
описа за 2019г. на Бургаския районен съд е образувано по заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, подадено от юрисконсулт Златева като
пълномощник на жалбоподателя „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД. Иска се издаване
на заповед за изпълнение и изпълнителен лист против длъжниците- Е.И.М., П. И.М.
и З.И.М., тримата с посочен адрес- с.Китка, общ.Руен, за следните суми: по
72,06 лв. главница, както и по 18,75 лв. лихва за забава, ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда до изплащане на
вземането. В т.9, б.”в” от заявлението е посочено, че паричното вземане е за
неизплатени фактури за ползвани ВиК услуги. В т.12 от заявлението, касаещи
обстоятелствата, от които произтича вземането са изложени допълнителни фактически
твърдения: Длъжниците са наследници на потребителя на ВиК- услуги за обект
жилищен имот с административен адрес с.Китка, абонатен №881940, а именно- И.В.М..
За този обект в периода от 27.06.2016г. до 25.08.2017г. не са платени в срок
задължения за доставена, отведена и пречистена вода в размер на 216,18 лв.,
обективирани в три броя фактури и лихви за забава в размер на 56,27 лв., чието
заплащане се дължи по равно от наследниците. Претендират се и разноски- общо 75
лв., от които 25 лв. държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Първоначално заявлението по
чл.410 ГПК е било подадено пред РС-Айтос, който го е прекратил с определение
№183 от 26.02.2019г. по гр.д.№241/19г. по описа на АРС и го е изпратил по
подсъдност на РС- Бургас.
С обжалваното определение №2648,
постановено на 27.03.2019г. първоинстанционният съд е отхвърлил заявлението
спрямо длъжниците Е. и П. М. на основание чл.411, ал.2, т.4 ГПК по съображения,
че двете нямат обичайно местопребиваване на територията на Република България.
Съображенията са, че от изготвените служебно справки за адресната им регистрация
съдът е установил, че длъжникът Е. е с настоящ адрес в С. от 16.01.2007г. и над
12 г. не живее в България, а длъжникът П. е с настоящ адрес в Ю. от 1.01.1999г.
и не живее в България над 20 г. По отношение на длъжника З.М.производството по
делото е прекратено и изпратено по подсъдност на РС-Несебър, като в тази му
част определението не е обжалвано и е влязло в сила, поради което не е предмет
на настоящото частно производство.
След като обсъди доводите на
жалбоподателя въз основа на събраните по делото доказателства и прилагайки
относимите разпоредби на закона, Бургаският окръжен съд приема, че обжалваното определение
е отчасти незаконосъобразно, по следните съображения:
Съгласно чл.411, ал.2 ГПК съдът
разглежда заявлението в разпоредително заседание и издава заповед за изпълнение
в тридневен срок, освен когато искането не отговаря на изискванията на чл.410 ГПК
и заявителят не отстрани допуснатите нередовности в тридневен срок от
съобщението (т.1); искането е в противоречие със закона или с добрите нрави
(т.2); длъжникът няма постоянен адрес или седалище на територията на Република
България (т.3) и длъжникът няма обичайно местопребиваване или място на дейност
на територията на Република България (т.4).
Следователно, според чл. 411, ал. 2, т. 3 и т. 4 ГПК, предпоставка за издаване на заповед за изпълнение е
длъжникът да има формална или фактическа връзка с територията на Република България: при физическите лица - постоянен адрес или
обичайно местопребиваване в страната, а при юридическите лица - седалище или
място на дейност. Постоянен адрес, съответно седалище в страната по смисъла на чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК могат да имат както местните лица, така и чужденците, които са получили разрешение за дългосрочно
или постоянно пребиваване в Република България или са получили статут на
бежанци (чл.31 ал.2, т.2 от ЗГР).
В случая от служебно изготвените
справки по Наредба №14/18.11.2009г.- л.11 и 12 от делото на РС-Айтос, които са
с дата 25.02.2019г., се установяват следните записи: П. М. *** и настоящ адрес Ю.
от 1.01.1999г., а Е.М. *** от 3.08.2012г. и настоящ адрес С. от 16.01.2007г.
Следователно втората от
длъжниците- Е., за разлика от първата, има заявен постоянен адрес в Република
България, поради което спрямо нея не е налице отрицателната предпоставка по
чл.411, ал.2, т.3, предл.1 ГПК за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. При това положение не следва да се обсъжда дали същата има обичайно
местопребиваване в Република България, доколкото същото се преценява в случай,
че се установи, че длъжникът няма постоянен адрес в страната. В заключение-
подаденото от жалбоподателя заявление по чл.410 ГПК против Е.М. формално е
редовно от външна страна, поради което искането за издаване на заповед за
изпълнение спрямо нея следва да бъде уважено, като в полза на заявителя се
издаде заповед по чл.410 ГПК за изпълнение на парично задължение за сумите
посочени в заявлението- главница и законна лихва, считано от подаване на
заявлението, ведно с претенцията за присъждане на поисканите деловодни разноски
за заповедното производство в полза на заявителя- 25 лв. /1/3 от общо
извършените разноски/.
За длъжницата П. М. не може да се
приеме, че има заявени постоянен и настоящ адрес, доколкото общото посочване на
името на гр.Бургас /без др.допълнителни данни като улица, комплекс, блок и
прочее индивидуализиращи данни/ и държавата Ю. /която, както правилно е
отбелязал жалбоподателят понастоящем не съществува/ прави невъзможно
изпълнението на задължението на съда за връчване на заповедта за изпълнение,
респективно- за защита на длъжника чрез възражение по чл.414 ГПК. По делото липсват
каквито и да било данни относно обичайното местопребиваване на П. М. в
България, поради което спрямо нея са налице отрицателните предпоставки на
чл.411, ал.1, т.3 и 4 ГПК, препятстващи издаването на заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК.
Тъй като изводите на Бургаския
окръжен съд съвпадат частично с тези на първоинстанционния съд, обжалваното определение
следва да бъде отменено в частта, с която заявлението по чл.410 ГПК спрямо Е.М.
е отхвърлено, а вместо него се постанови издаването на исканата заповед за
изпълнение.
В останалата обжалвана част
определението е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото на
жалбоподателя следва да се присъдят половината от направените пред въззивната
инстанция разноски (65 лв.) - 7,50 лв. за д.т. и 25 лв.
юрисконсултско възнаграждение- общо 32,50 лв.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение
№2648 от 27.03.2019г., постановено по ч.гр.д.№2490 по описа за 2019г. на Бургаския
районен съд, В ЧАСТТА, с която е е отхвърлено заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК против длъжника Е.И.М., като вместо
него ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ в полза на „Водоснабдяване и
канализация“ ЕАД с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление
гр.Бургас, кв.Победа, ул.“Генерал Владимир Вазов“ №3, заповед за изпълнение на
парично вземане по чл.410 от ГПК против длъжника Е.И.М. ЕГН:**********, постоянен адрес *** за сумата от 72,06 лв., представляваща 1/3 част от неплатени в срок
задължения за доставена, отведена и пречистена вода в размер общо на 216,18
лв., за периода от 27.06.2016г. до 25.08.2017г., съгласно три броя фактури за
обект жилищен имот с административен адрес с.Китка, абонатен №881940, съответно
издадени на 27.06.2016г., 25.10.2016г. и на 25.08.2017г., както и за сумата от 18,75 лв., представляваща мораторна лихва, ведно
със законната лихва върху главницата
от 72,06 лв., считано от датата на подаване на заявлението в съда- 25.02.2015г.
до изплащане на вземането, както и за
сумата от 25 лв., представляваща разноски по ч.гр.д.№2490/19г. по описа на
РС-Бургас, включващи съответната част от държавната такса и юрисконсултското възнаграждение,
както и за сумата от 32,50 лв.,
представляващи разноски по ч.гр.д.№634/19г. на Бургаския окръжен съд.
ПОТВЪРЖДАВА определение №2648 от 27.03.2019г., постановено по ч.гр.д.№2490 по описа за
2019г. на Бургаския районен съд, В
ОСТАНАЛАТА ОБЖАЛВАНА ЧАСТ.
Връща делото на Бургаския районен
съд за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК съобразно настоящото
определение, включително за деловодните разноски пред първата и въззивната инстанция.
Определението е окончателно и не подлежи
на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.