№ 752
гр. Варна, 21.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на шести
юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Галина Чавдарова
Членове:Радостин Г. Петров
Ралица Ц. Райкова
при участието на секретаря Жасмина Ив. Райкова
като разгледа докладваното от Ралица Ц. Райкова Въззивно гражданско дело
№ 20233100500796 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 12452/16.02.2023г., подадена от Е. Ц. Б., ЕГН
**********, с адрес: ***************************, срещу Решение № 152 / 16.01.2023г.,
постановено по гр.д. № 2393/ 2022г. по описа на РС – Варна, с което са отхвърлени изцяло
предявените от жалбоподателката срещу „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Витоша“, № 89Б, искове за осъждане
на ответника да заплати на ищцата сумата от 1.00 лев, част от претенция, цялата в размер
на 50 000.00 лева, претендирана като обезщетение за причинени неимуществени вреди –
болки и страдания, вследствие на получени телесни увреждания „множествени счупвания на
подбедрицата, закрито в ляво“, претърпени в резултат на пътнотранспортно произшествие
от 27.08.2020г., около 11:30ч., в гр. Варна, до спирка „******“, причинено от водача на лек
автомобил „****“, рег. № *******, отговорността на който е поета от ответното дружество
със сключена застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва от дата на
увреждането – 27.08.2020г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от
1.00 лев, част от претенция, цялата в размер на 3 257.15 лева, претендирана като
обезщетение за имуществени вреди, изразяваща се в направени разходи във връзка с
лечението на горното увреждане, настъпило от посоченото пътнотранспортно произшествие,
на основание чл. 432, ал. 1 КЗ.
В жалбата се излага, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Сочи, че
1
съдът не е съобразил заключението на вещото лице по СМЕ, а е взел предвид това по САТЕ
и не е коментирал СМЕ. Не било ясно как съдът е формирал вътрешното си убеждение след
като СМЕ сочела, че било възможно да се получи травмата, а САТЕ, че не било възможно.
Твърди, че само едно от вещите лица по САТЕ имало образование в областта на
транспортната техника, а останалите две нямали такова. Твърди, че съдът кредитирал изцяло
това заключение, а дискредитирал СМЕ, което обективно разяснявало точно как се било
стигнало до падането. Отправя искане да бъде назначена повторна тройна САТЕ с вещи
лица имащи образование „Транспортна техника и технологии“, имащи стажа за вписване
като инженери, а не счетоводители. Моли съда да отмени обжалваното решение и да осъди
ответника да заплати претендираните суми, както и да присъди разноските за двете
инстанции.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, с който се
оспорва подадената жалба. Сочи, че решението е правилно и законосъобразно. Твърди, че
при постановяване на съдебния акт, крайната преценка на съда е формирана след обстоен анализ
на всички доказателства, свързани с твърдяното събитие и настъпилите увреждания. Изводите на
първоинстанционния съд са последователни, логични и непротиворечиви и по безспорен начин
сочат към липсата на виновно поведение от страна на водача на л. а. „**** Палио", per. № *******,
респективно на застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на
автомобилистите - „ДЗИ - Общо застраховане" ЕАД. Моли искането за допускане на повторна
тройна САТЕ да бъде оставено без уважение и да бъде потвърдено първоинстанционното решение,
като на въззиваемата страна бъдат присъдени и разноски.
В открито съдебно заседание, въззивникът не се явява и не се представлява. За
въззиваемата страна също не се явява представител, като с писмена молба оспорва жалбата
и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено, както и да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение.
За да се произнесе по подадената въззивна жалба, настоящият състав съобрази
следното:
Първоинстанционното производство пред РС – Варна е образувано по искова молба
на Е. Ц. Б., ЕГН **********, от ****************************, срещу „ДЗИ-Общо
застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„Витоша“, № 89Б, с която са предявени искове за осъждане на ответника да заплати на
ищцата сумата от 1.00 лев, част от претенция, цялата в размер на 50 000.00 лева,
претендирана като обезщетение за причинени неимуществени вреди – болки и страдания,
вследствие на получени телесни увреждания „множествени счупвания на подбедрицата,
закрито в ляво“, претърпени в резултат на пътнотранспортно произшествие от 27.08.2020г.,
около 11:30ч., в гр. Варна, до спирка „******“, причинено от водача на лек автомобил
„****“, рег. № *******, отговорността на който е поета от ответното дружество със
сключена застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва от дата на
увреждането – 27.08.2020г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от
1.00 лев, част от претенция, цялата в размер на 3 257.15 лева, претендирана като
обезщетение за имуществени вреди, изразяваща се в направени разходи във връзка с
2
лечението на горното увреждане, настъпило от посоченото пътнотранспортно произшествие,
на основание чл. 432, ал. 1 КЗ.
В исковата молба ищцата Е. Б. твърди, че на 27.08.2020г., заедно с Д.Д. и М.Б. се
прибирали от плаж с управлявания от последната автомобил марка „****“, рег. № *******.
Около 11:30ч. пристигнали на спирка „******“. При спиране на автомобила ищцата
отворила вратата и започнала да слиза. Когато била стъпила на асфалта с единия крак,
водачът на лекия автомобил внезапно тръгнал, докато другият крак на Б. все още бил в
превозното средство. Паднала на асфалта и изпитала силна болка в таза и крака. В резултат
на произшествието твърди, че счупила крака си, като поставената й диагноза била
„Множествени счупвания на подбедрицата, закрито в ляво“. Това наложило оперативна
намеса. Твърди, че от травмата ищцата търпи все още силни болки и не може да се движи
самостоятелно без помощни средства. Наред с това е претърпяла и имуществени вреди,
изразяващи се в сторени разходи за платени медицински изделия за оперативната намеса в
размер на 850 лева и 660 лева, както и такива за закупени медикаменти, както следва: 28.32
лева за Ендотелон и Аксеф; 12.91 лева за допелхерц и нилексфи; 3.86 лева за марлени
компреси; 253.56 лева – флекси и супер калций на прах с обогена формула; 7.39 лева –
допълхерц актив; 300 лева – промовиа; 54 лева – уред за движение; 80 лева – хирургична
обработка на рана; 289.80 лева – калций, магнезий и флекси; 27.74 лева – диклоневровит и
загряващ гел; 253.56 лева – флекси и супер калций; 300 лева – промивки; 7.39 лева –
допелхерц актив магнезий; 55 лева – УНП; 19.38 лева – алгасан гел и допел актив; 29.95 лева
– колаген комплекс и 24.29 лева – калцикон; 40 лева – такса за контролен преглед на
19.11.2020г. Твърди, че на 26.01.2022г. получила писмо от ответното дружество, с което е
отказано изплащане на застрахователно обезщетение за търпените от ищцата вреди
вследствие на пътнотранспортното произшествие, поради което и сезира съда с искане за
осъждане на „ДЗИ-Общо застраховане” ЕАД да заплати на Б. сумата в размер на 1 лев –
частичен иск от 3 257.15 лева за претърпени имуществени вреди и 1 лев – частичен иск от 50
000 лева за претърпени неимуществени вреди в резултат на горното пътнотранспортно
произшествие. Претендира и законната лихва върху обезщетението от датата на
пътнотранспортното произшествие до окончателното му заплащане, както и сторените по
делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответното дружество „ДЗИ-Общо застраховане” ЕАД,
депозира отговор на исковата молба, в който изразява становище за неоснователност на
иска. Не оспорва наличието на застрахователен договор, оформен в застрахователна полица
№ BG/06/120000016783 от 09.12.2019г. по риска „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите за лек автомобил „**** *****“, рег. № *******, собственост на М.Б.. Не
оспорва и че ищцата е депозирала претенция пред застрахователя, по която дружеството е
отказало да изплати застрахователно обезщетение. Оспорва, че на 27.08.2020г. е настъпило
пътнотранспортно произшествие, като твърди, че ищцата е получила описаните в исковата
молба травматични увреждания като следствие от собственото си поведение, като при
слизане от лекия автомобил същата е стъпила на левия си крак върху неравна повърхност,
3
при което се е получило счупване на нивото на глезената става. Оспорва автомобилът да е
тръгнал внезапно, когато ищцата при слизането си от автомобила е била на асфалта с единия
си крак, а другият се е пускал, тъй като е бил все още в превозното средство. В този смисъл
поддържа, че механизмът на травматичното увреждане на лявата подбедрица на Б. не е
свързан с виновно или противоправно поведение водача на лекия автомобил. Оспорва
размера на претенциите, като поддържа, че този за неимуществени вреди е завишен, не е
съобразен с обществения критерий за справедливост и обстоятелствата, при които е
настъпило пътнотранспортното произшествие, с вида, степента и характера на
уврежданията, продължителността на оздравителния процес, възрастта на ищцата, а така
също и с оглед икономическата обстановка в страната. Твърди на следващо място, че
уврежданията на ищцата се дължат на общото й здравословно състояние и на заболяванията,
от които същата е страдала преди момента на събитието. Що се отнася до имуществените
вреди, като твърди извършените разходи за лечение и възстановяване не са предписани от
медицинско лице, не се намират в пряка причинна връзка с проведеното лечение. Прави
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат. Моли за отхвърляне на исковете,
ведно с присъждане на сторените по делото разноски.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от активно легитимирано
лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално допустима е и отговаря на
останалите съдържателни изисквания на чл.260 и чл. 261 ГПК и следва да бъде разгледана
по същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. В обхвата на така посочените
въззивни предели, ВОС намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в
жалбата оплаквания. Релевираните от въззивника такива се свеждат до неправилност на
изводите на съда.
Въззивната жалба разгледана по същество се явява неоснователна, при прието за
установено следното от фактическа и правна страна:
От фактическа страна:
Прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните е че между
собственика на лек автомобил „**** *****“, рег. № ******* и ответното дружество е
сключена застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, валидна към
27.08.2020г.
Ищцата е отправила писмена застрахователна претенция към ответника на
21.12.2021г. за изплащане на претендираните и в настоящото производство неимуществени
и имуществени вреди. С писмо от 25.01.2022г. застрахователят отказал изплащането на
обезщетение с мотив, че не са ангажирани безспорни доказателства относно вината на
застрахования при ответника водач.
4
Приобщени към делото са и материалите по ДП № 94/2021г. по описа на Сектор РТП
ОД на МВР – Варна, образувано по жалба на Е. Б., депозирана на 22.12.2020г. в Районна
прокуратура – Варна. В жалбата си ищцата е посочила, че около 11:30ч. на 27.08.2020г.,
управляваният от М.Б. автомобил спрял на спирка „******“, при което Б. си отворила
вратата и е започнала да слиза първо с единия крак и после с другия. Когато била стъпала на
асфалта с единия си крак, водачът на лекия автомобил внезапно тръгнал и другият крак на
Б. се е посукал, тъй като бил все още в автомобила. Паднала на асфалта и изпитала силна
болка в таза и крака. При разпита на 23.04.2021г. в хода на досъдебното производство, Е. Б.
е посочила, че след като автомобилът спрял, тя си отворила вратата, с десния крак била
стъпала на платното за движение, а левият – бил автомобила. Изведнъж, като че ли
автомобилът леко мръднал напред, като след това не си спомня нищо.
В рамките на досъдебното производство е приобщена и медицинската документация
във връзка с процесното увреждане (л. 99-123 от досъдебното производство). От същата се
установява, че ищцата е заведена в МБАЛ „Света Анна-Варна“ от екип на Център за спешна
медицинска помощ, като в изготвения Фиш за спешна медицинска помощ № 32
400/27.08.2020г. (л. 106 от досъдебното производство) в анамнезата е посочено, че травмата
е получена при слизане от лек автомобил. В епикризата, издадена от МБАЛ „Света Анна-
Варна“ след проведеното в периода от 27.08.2020г. до 02.09.2020г. лечение, е посочено, че
при снемане на анамнезата Е. Б. е посочила, че на 27.08.2020г. е паднала и получила травма
в областта на лявата подбедрица. Оплакала се е от болки и оток в същата, както и че е в
невъзможност да извършва активни движения. Ищцата е приета за оперативно лечение, като
поставената диагноза е множество счупвания на подбедрицата, закрито в ляво. В рамките на
досъдебното производство, въз основа на жалбата на Е. Б., е съставен и констативен
протокол за ПТП с пострадало лице № 318 от 20.03.2021г. С постановление от 28.09.2021г.
на прокурор от РП-Варна е прекратено наказателното производство по ДП № 94/2021г. по
описа на РТП – ОД МВР – Варна, пр.пр. № 17850/2020г. по описа на РП-Варна (л. 44-47 от
делото).
Приобщени към доказателствения материал по делото са представени от ищцата 3
фискални бонове за закупени медикаменти, както следва: на 16.10.2020г. на стойност 253.56
лева за флекси и супер калций на прах (л. 7 и идентично такова на л. 21); на 21.10.2020г. на
стойност 29.95 лева за колаген комплекс (л. 17); на 22.10.2020г. на стойност 24.29 лева за
калцикинон (л. 17); на 14.11.2020г. на стойност 7.39 лева за магнезий (л. 9 и идентично
такова на л. 15); на 19.11.2020г. на стойност 300 лева за промовиа (л. 8 и идентични такива
на л. 11 и 20); на 20.12.2020г. на стойност 27.74 лева за диклоневровит и загряващ гел (л.
10); на 29.06.2021г. на стойност 289.80 лева за обогатен калций, флекси и физи магнезий (л.
6). Представени са и амбулаторни листи за извършени прегледи на ищцата на 06.10.2020г.,
13.10.2020г., 22.10.2020г., 14.01.2021г., 22.04.2021г., 28.09.2021г., 30.09.2021г., 13.10.2021г.,
18.10.2021г., 11.11.2021г., 12.11.2021г., 25.11.2021г., 29.11.2021г., 10.12.2021г., 30.12.2021г.
По делото е допусната съдебно-медицинска експертиза (л. 118-121). Вещото лице д-р
Диана Г. сочи, че от инцидента от 27.08.2020г., ищцата Е. Б., в процеса на слизане от лекия
5
автомобил, фрактурира кости от лявата подбедрица, като травмата се изразява в счупване в
долния отдел на двете кости от подбедрицата на три места – двустранно странично на
малкия и големия пищял и задния ръб на големия пищял. Посочено е, че подобна фрактура,
едновременно на три места, включва в своя механизъм на получаване няколко вида
екстремни индиректни въздействия – огъване, ротация и натиск, които са придружени от
допълнителна инерционна сила. В съдебно заседание на 17.10.2022г., вещото лице
разяснява, че при травма като процесната има три отделни механизма на въздействие –
изкривяване на ходилото навън, след това завъртане на надлъжната ос на самия крайник и
притискане от силно разгъване на ходилото. Тези фрактури вещото лице сочи, че се срещат
при спортни травми и при пътнотранспортни произшествия, в които случаи има
допълнителна сила – придадена от инерцията на тялото или външна сила. Възстановяването
на целостта на костите при подобни счупвания, експертът сочи да налага оперативна
интервенция, в случая с имплантация на допълнителни метални синтезни уреди и в трите
локуса на счупване. В тези случаи функцията на крайника започва да се възвръща след
период от около 3-4 месеца. Продължителността на болковия синдром е различен, като в
първите един-два месеца се налага прием на болкоуспокояващи медикаменти. Вещото лице
сочи, че към изготвяне на експертизата, възстановителния процес, свързан със зарастване на
фрактурираните кости и възвръщане на функциите на крайника е приключил. Налични са
обаче остатъчни ограничения в пълния обем на движение в областта на лявата глезенна
става, което обуславя накуцваща походка и необходимост от помощно средство при
придвижване, както и осъществяване на някои основни позиции като клякане и стоене само
на засегнатия крак. Налице е и принудително положение на крайника с леко отведено навън
ходило, както и слабо изкривяване в надлъжната ос на костните структури на крайника. В
резултат на оперативната намеса, двустранно на глезена са налични и 4 линейни белези,
които са различими по цвят от околната кожа, които са завършили своя процес на развитие и
ще останат в този си вид. Що се отнася до метелните синтезни уреди, вещото лице сочи, че
отстраняването им следва да бъде осъществено оперативно, като възстановителния процес
след това ще е в период на месец. След отстраняването на имплантите, според експерта,
може да се очаква леко разгръщане в обема на движенията, но не е изключено остатъчните
затруднения в ходенето да продължат. В съдебно заседание на 17.10.2022г., вещото лице
разяснява, че екстракцията на имплантите е препоръчителна, но е въпрос на избор. В
процесния случай металните остесинтеза до известна степен ограничава движението поради
това, че дразни меките тъкъни и се очаква след отстраняването им малко да се отпусне
движението, но няма гаранция дали то ще е такова както преди. Описаните медикаменти в
исковата молба, консумативи и манипулации имат отношение към травмата и могат да
бъдат включени като елементи от възстановителния процес. Вещото лице д-р Г. сочи, че
липсва проведено измерване на костната плътност, но от приложените рентгенографии може
да се изключи наличието на напреднала остеопороза, както и остеофитни разраствания.
Допусната по делото е и съдебно-автотехническа експертиза (л. 123-125), според
заключението по която, реалният и възможен механизъм на получаване на травматичното
увреждане по глезена на ищцата е пряк механичен контакт на лявото й стъпало под ъгъл
6
спрямо неравен терен. Експертът сочи, че разтърсване, подскачане, мръдване на автомобила
може да доведе до минимално физическо преместване на купето, което не може да
предизвика такова сериозно усукване на стъпалото, че да доведе до множество фрактури.
Съобразно описанието на положението на тялото непосредствено след травмата, описано в
показанията на Д.Д., предполага, че при слизане от автомобила Е. Б. се е обърнала на около
120 градуса спрямо надлъжната ос на автомобила и при получаване на травмата, вследствие
на силната болка, губи равновесие и пада назад по гръб.
С оглед предприетото оспорване на заключението по съдебно-автотехническа
експертиза е допусната повторна тричленна такава (л. 145-148). В заключението си вещите
лица сочат, че травмата на левия глезен се е получила при слизане от автомобила, при което
ищцата е стъпила първо на десния си крак и при преместване на тежестта на левия се е
получило счупването. Вещите лица се приели, че при спиране на автомобила, разстоянието
до бордюра е около 30-50 см, като при слизането от задна дясна врата, пострадалата най -
напред стъпва с десен крак, след това прави с левия крак крачка едновременно със завъртане
на цялото тяло надясно, която крачка е била достатъчна, за да попадне лявото ходило върху
бордюра и да доведе до травмата. Описаният начин на слизане е свързан с факта, че задните
врати не се отварят до 90 градуса, а по-малко, което винаги налага извиване на тялото назад.
При слизането от автомобила ищцата е била обърната надясно и назад спрямо посоката на
лекия автомобил, пада назад по гръб и десният крак попада пред задно дясно колело.
Фактът, че кракът не е прегазен от колелото, показва, че в момента на падането лекият
автомобил е бил застанал в покой след „придърпването“ или че изобщо не се е предвижвал.
Ако се приеме, че лекият автомобил е потеглил, при което ищцата пада и извиква, а водачът
чува извикването и спира, то автомобилът би се придвижил с 60см, при което задната дясна
гума би преминала през крака на пострадалата. „Придърпването“ би могло да се получи при
потрепване на левия крак, който е поставен на съединителя, при което десният е на
спирачката и автомобилът е на първа предавка. Това действие може да бъде предизвикано
неволно, при неочакван шум или друга притеснителна ситуация. При натисната спирачка с
десния крак на това „придърпване“ или потрепване не може да представлява значително
преместване на автомобила. Вещите лица в съдебно заседание поддържат заключението си
като са категорични в извода си, че в случая не може да се говори за потегляне на
автомобила, тъй като ако е имало такова, то колелото му би преминало през крака на
ищцата. Излагат, че по делото няма данни, за да бъде направено обосновано предположение,
че т.нар. придърпване е причинило травмите.
Ангажирани са и гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Д.Т.Д. и М.Р.Б..
От показанията и на двете свидетелки се установява, че на 27.08.2020г. те и ищцата били на
плаж. Тръгнали си заедно с автомобила на свидетелката Б., като свидетелката Д. седнала на
предната дясна седалка, а ищцата – зад нея, на задната дясна седалка. Малко преди спирка
„******“, до последното дърво преди спирката, свидетелката Б. спряла автомобила в
автобусната лента, в близост до тротоара. Ищцата си отворила вратата, за да слезе. В този
момент, според свидетелката Д., автомобилът силно се разтресъл, получила се някаква
7
инерция и чула силен вик, като разпознала гласа на ищцата. Слязла от автомобила и видяла,
че ищцата е паднала по гръб, почти по диагонал, с глава към предната врата, десен крак от
вътрешната страна на задната дясна гума, а левият - вдигнат, свит в коляното, рутиран и
извит в особена поза. Изплашила се автомобилът да не направи още един ход, поради това я
изтеглила изпод автомобила. Тогава извикала свидетелката Б. да й помогне, като заедно
пренесли ищцата до дървото. Свидетелката излага, че помолила две жени да извикат Бърза
помощ. Дошла обаче полиция, а една по-късно и бърза помощ. Според свидетелката Б.,
ищцата тръгнала да слиза от автомобила и след като чула хлопване и предполагайки, че е от
вратата, се приготвила да потегли, включвайки на първа предавка. Погледнала в лявото
огледало, за да прецени движението и в този момент свидетелката Д. се развикала, от което
Б. се стреснала и автомобилът се разтресъл и изключил. Както свидетелката Д., така и Б.
слезли от автомобила, за да видят какво става. Свидетелката излага, че видяла ищцата
седнала на автомобила, с крака към задната му част и гръб към предната. Заедно със
свидетелката Д. отнесли ищцата до дървото и я сложили да легне. Дошла бърза помощ и чак
след като тръгнали видяла, че има полицаи. Последните я разпитали и си тръгнали.
Изслушани в хода на производството са и обясненията на ищцата, дадени по реда на
чл. 176 ГПК, като същата заявява, че на 27.08.2020г. е предприела слизане от процесния
автомобил, който е бил с включен двигател, Отворила си вратата, направила опит да слезе,
но само стъпила с десния крак на асфалта, далеч от тротоара, като левият останал в
автомобила, който тръгнал, докато тя с една ръка държала вратата.
Правни изводи, въз основа на възприетата фактическа обстановка:
Съобразно чл.432 КЗ, увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има
право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност" при спазване на изискванията на чл. 380. Същевременно, разпоредбата чл.429,
ал.1 КЗ, предвижда, че застрахователят по договора за застраховка "Гражданска
отговорност" се задължава да покрие в границите на опредЕ.та в застрахователния договор
застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от
застрахователното събитие.
От законодателя е въведена допълнителна, специална предпоставка за допустимост
на прекия иск на пострадалия срещу застрахователя на гражданската отговорност на
виновния водач на МПС. Съобразно разпоредбите на чл.498, ал.3 КЗ вр.
чл.496 КЗ вр. чл.380 КЗ, е предвидено да изтече определен период от време от сезирането на
застрахователя за доброволно уреждане на отношенията, а именно тримесечен срок, след
изтичането на който са допустими за разглеждане съдебните претенции. В този смисъл на
първо място съдът следва да прецени дали е допустим предявеният иск, т.е. ищецът следва
да представи надлежни доказателства, че е сезирал застрахователя с искане за изплащане на
застрахователно обезщетение, както и че е изтекъл срока по чл. 498 ал.3 вр. чл. 496 КЗ.
В процесния случай, ищцата е отправила писмена застрахователна претенция към
ответника за изплащане на претендираните и в настоящото производство имуществени
8
вреди. С писмо от 25.01.2022г. застрахователят отказал изплащането на обезщетение с
мотив, че не са ангажирани безспорни доказателства относно вината на застрахования при
ответника водач. Исковата молба е депозирана на 25.02.2022г., т.е. в съответствие с
установените в чл. 498 ал.3 от КЗ предпоставки – при условията на отказ от застрахователя
за изплащане на обезщетение, поради което и предявеният иск е допустим.
За успешното провеждане на предявения иск в тежест на ищеца /въззивник в
настоящото производство/, е да установи при условията на пълно и главно доказване:
наличието на валидно застрахователно правоотношение между делинквента и ответника,
настъпване на покрит застрахователен риск в срока на валидност на застрахователната
полица, вида и размера на претърпените вреди, както и всички елементи от състава на
непозволеното увреждане, за което са дадени и надлежни указания. Установяването на
твърденията по правоизключващите отговорността на ответника /въззиваема страна/
обстоятелства се възлагат в негова тежест.
В рамките на настоящото производство не са спорни обстоятелствата, както и същите
се установяват от доказателствата по делото, че е налице валидно застрахователно
правоотношение между делинквента и ответника по застраховка „Гражданска отговорност“.
Спорен момент е дали е налице противоправно поведение на водача на процесния
автомобил, респ. причинно следствена връзка, за да се ангажира неговата отговорност, респ.
на застрахователя.
С оглед на възприетата фактическа обстановка, не се установява, поведението на
водача на процесния автомобил да е противоправно. В последователната и константна
практика на ВКС се приема, че противоправността се изразява в такова поведение /действие
или бездействие/ на дееца, което засяга чужди субективни права, а причинната връзка е
закономерно следствие на конкретното деяние с вредоносен резултат. Противоправно е
всяко действие или бездействие /непредприемане на правно изискуемо действие/,
обусловено от волята на извършителя, което нарушава установената в разпоредбата на чл.
45 от ЗЗД обща забрана да не се вреди другиму и накърнява правно защитено имуществено
или неимуществено благо на друго лице. В процесния случай, ищцата не успя да проведе
надлежно доказване на твърденията си, че докато е слизала от автомобила, водачът внезапно
е потеглил, което поведение би се възприело като противоправно. Установява се от
показанията на двете свидетелки, че е имало разтрисане на автомобила, но не се установява
да е имало движение. Обстоятелството, че не е имало движение се установява косвено и от
изготвените по делото две съдебно-автотехнически експертизи, които съдът кредитира,
предвид че са еднопосочни и отразяват и свидетелските показания по отношение на
позицията, в която е било тялото на ищцата непосредствено след падането. Категорично
вещите лица сочат, а и нормалната житейска логика показва, че след като десният крак на
ищцата се е намирал пред и под задна дясна гума, то при едно движение на автомобила
същият щеше да е премазан, или най-малкото увреден, а такива твърдения не се сочат и
подобна увреда и не е констатирана. Претенцията на ищцата се базира на твърдението й за
движение/потегляне на автомобила, като в този смисъл и доколкото такова не се установява,
9
„разтрисането“ не следва да се обсъжда като основание на претенцията. Но за пълнота на
изложението и дори да приемем, че т.нар. „разстрисане“ е в резултат на опит за
потегляне/придвижване, то не се установи и че такъв опит в действителност е предприет.
Показанията на свидетелките в тази насока за разнопосочни. Дори и да възприемем
показанията на св. Д. в тази връзка /че е имало разстрисане и дори тя била залитнала
напред/ и да го съотнесем към заключението на СМЕ, на която въззивникът в настоящото
производство основава възраженията си, то отново двете в своята съвкупност не биха могли
да установят твърденията на ищцата, предвид че противоречат с установеното от вещите
лица по двете съдебно-технически експертизи, както и с показанията на св. Б. за момента, в
който „разтрисането“ е настъпило. Заключението по СМЕ е дадено в сферата на хипотезите,
като то е изготвено въз основа на най-честите случаи в практиката на експерта, както самата
д-р Г. сочи. Според последната счупването от вида на това на ищцата се среща най-често
при спортни травми и при пътнотранспортни произшествия, в които случаи съответно има
допълнителна сила – придадена от инерцията на тялото или външна сила в случаите на
ПТП. Този извод, обаче, не е категоричен, както е този на вещите лице по допуснатата
единична и повторна тройна съдебно-технически експертизи, че при излизането от
автомобила, ищцата е „стъпила на криво“. До този извод експертите по съдебно-
техническата експертиза са достигнали след като са отразили обстоятелствата, при които
излизането от автомобил се осъществява – вдясно и под ъгъл, при което тялото се усуква и
съответно въздействат инерционни сили. Същите тези сили, за които и д-р Г. сочи, че може
да са една от причините, наред с евентуално външно въздействие - това от движение или
разтрисане на автомобила. Именно поради тази причина и въззивният състав достигна до
идентични изводи с тези на първоинстанционния съд за неоснователност на претенцията,
която следва да се отхвърли.
Поради съвпадане изводите на двете инстанции, първоинстанционното решение
следва да бъде потвърдено.
С оглед крайния изход на делото, разноските сторени от въззиваемата страна в
производството пред ВОС следва да бъдат възложени в тежест на въззивницата. Претендира
се юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на 100 лв., съобразно чл.
78 ал.8 от ГПК, като посочената сума и следва да се присъди.
Водим от горното, съдебният състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 152/ 16.01.2023 г., постановено по гр. дело №
2393/2022 г. по описа на Варненски районен съд, 34-ти състав.
ОСЪЖДА Е. Ц. Б., ЕГН **********, с адрес: ***************************,, ДА
ЗАПЛАТИ на „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Витоша“, № 89Б, сумата от общо 100 лв. / сто лева/,
представляваща сторените от последното дружество съдебно-деловодни разноски за
10
юрисконсултско възнаграждение за въззивна инстанция.
Решението не подлежи на касационно обжалване (чл. 280, ал.3, т.1 ГПК).
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11