П Р О Т О К О Л
Гр.
София, 09 декември 2019 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, 27 състав в открито съдебно заседание на девети декември, две
хиляди и деветнадесета година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА АНДРЕЕВА
|
Секретар |
Вяра Баева |
сложи за
разглеждане докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
гр.д. № 5980 по описа за 2019 г.
След изпълнение разпоредбата по чл. 142 ГПК
На именното повикване в 15:30 часа се явиха:
ИЩЕЦЪТ Б.М.Х., уведомен от предходно съдебно
заседание, не се явява, представлява се от адв.
С., редовно упълномощена и приети от съда по делото от преди.
ОТВЕТНИКЪТ П.НА Р.Б., уведомен от предходно съдебно
заседание, представлява се от прокурор МРАВКОВА от СГП.
ОТВЕТНИЦИТЕ С.Н.С.и
С.А.Н.С., уведомени при условията на чл. 56, ал. 2 от ГПК, не се
представляват.
КОНТРОЛИРАЩАТА СТРАНА СОФИЙСКА ГРАДСКА ПРОКУРАТУРА,
редовно призован, представява се от прокурор МРАВКОВА от СГП.
СТРАНИТЕ (поотделно): Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е
Л И:
ДАВА ХОД НА
ДЕЛОТО.
Адв. С.: Задържането на ищеца е преустановено след изтичане на 8 месечния максимален срок
по НПК и е прекратено с постановление на
прокуратурата от дата 04.05.2019 г. изменена е мярката за неотклонение от
задържане под стража в подписка. Към настоящия момент е прекратено задържането.
Независимо, че исковата молба е подадена дни преди постановлението на
прокурора, исковата молба е допустима дори само на това основание, че е
прекратено задържането. Правя аналогия с другия иск по чл. 2А от ЗОДОВ, който
регламентира нарушения на Конвенцията, нарушение на изискването при разглеждане
на делото в разумен срок и там няма никакво ограничение иска да се подаде след
прекратяване на нарушението. Напротив иска може да се подаде абсолютно по всяко
едно време, тъй като това нарушение вече е произвело своите действия. Ние
твърдим, че след изтичане на един определен период от време всеки ден от
неговото задържане е противоречащ на чл. 5.3. и чл 5.4. от Конвенцията. Това
означава, че ние може да го подадем по всяко едно време на това задържане. Към
момента, в който е подаден иска за нас не съществува никаква информация дали
лицето ще бъде освободено. Ноторно известен факт е, че неговият съпроцесник,
неговото задържане след 8-те месеца дефакто беше продължено чрез повдигане на
ново обвинение. За мен искът е допустим. Тук говорим за всеки ден задържане под
стража. Съгласно практиката на Европейския съд всяко нарушение на 5.3 и 5.4
завършва тогава, когато е завършило гледането на всяко искане за изменение на
мярката за нетклонение. Тук имаме три пъти гледано искане за изменение на
мярката за неотклонение, задържане под стража, която е потвърждавана, съответно
с определения на първоинстанционния и второинстанционния специализиран съд.
Всяка една такава т.нар. квази наказателна процедура реализира нарущение на 5.3
и 5.4 и от този момент за всеки един жалбоподател тече 6 месечния срок за
сезиране на Европейския съд по правата на човека. Срока за сезиране на
европейски съд по правата на човека тече не от прекратяване на задържането, а
от потвърждаването на мярката за неотклонение с определение на Специализирания
Апелативен Съд. Европейският съд имаше възможност по няколко казуса да каже, че
трябва да си изчерпим новите разпоредби по ЗОДОВ, преди да го сезираме,
независимо че това са нови текстове 2012г., но по тях няма формирана никаква
съдебна практика, за да може Европейския съд да каже дали това са ефикасни
вътрешноправни средства за защита. Пак по аналогия с чл. 3 от Конвенцията и
новите разпоредби на ЗИД на ЗОДОВ, които бяха приети в резултат на осъдителни
решения на Европейския съд. По пилотното дело Н.срещу България беше остро
критикувана за формалния подход, който съдилищата възприемат по делата за
ЗОДОВ. За това считам че възражението на прокуратурата, че иска е
преждевременно предявен, представлява един такъв формалистичен подход. Ищецът
твърди, че три пъти е поискал изменение за мярката за неотклонение, три пъти му
е отказано с аргументи, противоречащи на Конвенцията. Това е напълно достатъчно
той да счита, че е жертва на нарушение 5.3 и 5.4 и не може да чака изтичане на
законови срокове, или продължаване неизвестно до кога на задържането си, за да
предяви претенциите си за обезщетение. Нарушението е реализирано с влизане в
сила на определенията на Специализирания съд, с който е отказано уважаването на
искането за изменение на мярката за неотклонение. Представете си, че имаме
досъдебно производство, което приключва в осем месечния срок и в деня, в който
лицето трябва да бъде освободено има внесен обвинителен акт в съда. И започва
съдебното производство. То продължава, една инстанция, втора инстанция, мярката
за неотклонение не се изменя. Т.е. лицето никога не бива освободено. Приключва
с осъдителна присъда, тогава вече имаме задържане на база влязло в сила съдебно
решение, което е друг текст по Конвенцията, т.е. това лице на практика никога
няма да има право да предяви този иск защото мярката му за неотклонение няма да
бъде изменена. Ако считате, че иска е недопустим сега е момента според мен да
се постанови определението, за да не правим излишни процесуални усложнения, да
събираме доказателства и да видим по-нататък инстанциите какво ще кажат.
Прокурор МРАВКОВА: Поддържам нашето възражение,
изложено в писмения отговор, за недопустимост на исковата претенция, като сме
цитирали точно практика на Европейския съд по правата на човека. Считам че
изложените в днешното съдебно заседание аргументи на процесуалния представител
на ищеца не са в съответствие със закона. На първо място беше направена
аналогия с чл. 2А от ЗОДОВ, който регулира предявяване на иск за дейност на
Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито
имущество, което според мен е неправилно, доколкото не може да се направи
аналогия между двата иска. В случай, че
приемем че е налице грешка на езика, и
всъщност се касае за предявяване на иск по чл. 2Б от ЗОДОВ, отново
намирам направената аналогия за неправилна, до колкото се касае за предявяване
на искове на различно правно основание. Отделно от това бяха цитирани
разпоредби за един 6-месечен срок, който предполагам разбира се, че визира § 8
и § 9 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и
допълнение на ЗОДОВ. Поне аз никъде другаде не виждам в закона да е уреден
някакъв 6 месечен срок, като считам че тези два параграфа касаят съвсем
различни от настоящето производство хипотези и се отнасят за случаи до
влизането на ЗОДОВ в сила. Считам, че отменителното основание, т.е. мярката за
неотклонение до колкото се твърди, че се касае за нарушение на чл. 5 от
Конвенцията за правата на човека, би следвало да е налице към момента на
предявяване на иска така че да се твърди някоя от хипотезите на чл. 5 от
Конвенцията. В този смисъл независимо от твърденията на процесуалния представител на ищеца, че тази
мярка е изменена или отменена, не ми е ясно, поне аз не видях по делото в този
смисъл да се сочат и да се представят писмени доказателства. Оспорваме по
същество иска като неоснователен поради липса на която и да е от хипотезите на
чл. 5 от Конвенцията, но считам, че това вече е въпрос по съществото на делото.
Прокурор МРАВКОВА: Всеки един прокурорски акт подлежи
на инстанционен контрол от по-горе стоящата прокуратура, но само по себе
си постановлението за изменение на
мярката за неотклонение не подлежи на съдебен контрол.
Адв. С.: Не обжалваме полицейското задържане и ние
нямаме към тези 24 часа никакви възражения. Нямаме възражение към 72 часовото
задържане, с изключение на разпоредбата на чл. 5 от Конвенцията, която изисква
всяко задържано лице незабавно и в подробност да бъде информирано за
основанията на своето задържане и от тази гледна точка считаме , че
постановлението на прокурора не съдържа достатъчно информация. Ние нямаме
възражение към първоначалното задържане, постановено от Специализирания Н.С.. С
определенията от 08-ми септември, потвърдено на 18-ти септември, проблемите по
чл. 5.3 и чл. 5.4 започват тогава когато е изтекъл един определен срок от време
след първоначалното задържане. И според нас нарушенията на чл. 5.3 и чл. 5.4
започват след първото искане на защитата за изменение на мярката за
неотклонение задържане под стража от ноември 2018 г. т.е. този иск, който сме
предявили не обхваща 24-часовото задържане по Закона за Министерството на
вътрешните работи, нито 72-часовото задържане, нито първоначалното задържане,
защото неговото основание е чл. 5.1, буква C от
Конвенцията, както е цитирала прокуратурата. Чл. 5.1 , буква С от Конвенцията е
основанието на първоначалното задържане на Специализирания Н.С. от септември,
първоначалното взимане на най-тежката мярка за неотклонение. Ние в
обстоятелствената част на исковата молба не правим оплакване за нарушение на
този текст от Конвенцията. Правим оплакване единствено за нарушенията по чл.
5.2, чл. 5.3 и чл. 5.4, които са текстове, регламентиращи последващия съдебен
контрол върху продължаването на задържането. Няма друго решение на ВКС, никой
не е завеждал такива искове до настоящия момент. Има две висящи дела в СГС и те
са с подадени искови молби по време на задържането. Считам, че цялото това
задържане е резултат от комплексното действие на тези три институции.
СЪДЪТ, като съобрази становищата на страните намира
следното:
Производството по делото е образувано по предявен от Б.М.Х.
срещу Прокуратурата на Република България, Специализирания Н.С. и Специализирания
апелативен Н.С. иск с правно основание чл.2 ал.1 т.2 от ЗОДОВ вр.чл.5 пар.5 от
ЕКЗПЧОС за осъждане на ответниците да заплатят солидарно на ищеца сумата от
30 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените от него
неимуществени вреди, вследствие нарушения на чл.5 пар.2, чл.5 пар.З и чл.5
пар.4 от ЕКЗПЧОС във връзка със задържането му по досъдебно производство/ДП/ №
130/2018г. по описа на СО-СП, ЧНД № 2842/2018г., ЧНД № 4072/2018г. и ЧНД №
796/2019г. по описа на Специализирания Н.С.. От представените по делото
доказателства е видно, че с постановление от 04.05.2019 г. на прокурор при СП,
считано от 05.05.2019 г. е изменена взетата по отношение на Б.М.Х. мярка за
неотклонение по ДП № 130/2018 г. по описа на СО-СП пр.пр.№1140/2018 г. по описа
на специализираната прокуратура, от задържане под стража в подписка. т.е.
нарушенията, за които ищецът претендира обезщетение за причинените му
неимуществени вреди са преустановени считано от 05.05.2019 г., а исковата молба
е подадена преждевременно, преди преустановяване на нарушенията и преди да бъде
изчерпана възможността по НПК за оспорване на задържането му, тъй като исковата
молба е депозирана по пощата на 02.05.2019 г. Поради изложеното, съдът намира,
че предявения иск е преждевременно предявен и производството по настоящото дело
следва да бъде прекратено, тъй като едва след отпадане на нарушенията и
изчерпване на възможността по НПК да се атакува задържането и след изменение на
мярката за неотклонение в по-лека биха могли да се претендират вреди от
нарушения по чл. 5, §2 до §4 от ЕКЗПЧОС. Водим от горното
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството по дело №
5980/2019 г. по описа на СГС, I-27 състав.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен
срок от днес пред Софийски Апелативен Съд за ищеца, ПРБ и СГП.
Да се изпрати съобщение с препис от определение на
ОТВЕТНИЦИТЕ С.Н.С.и С.А.Н.С., за които
срока за обжалване тече от получаване на съобщението.
Протоколът
е изготвен в с.з., което приключи в 16:03 ч.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЕКРЕТАР: